Кн яз борис і-ви

От таблицата се вижда, че най-съществен дял в разпределението на отпадъците по видове се пада на битовите отпадъци. Значително по-малко са строителните и производствените отпадъци, а делът на опасните отпадни продукти е изключително малък.

Битовите отпадъци са изключително разнообразни като вид и състав, но не са правени анализи за количественото съотношение на съставките.

Опасните отпадъци са главно луминисцентни лампи от по-големите учреждения и болнични отпадъци от общинската болница.

Производствените отпадъци се генерират основно от шивашки цех на “Ведерник” АД – текстилни изрезки и хартиени отпадъци при разкрояване на облеклата, и от дърводелски цех – дървени стърготини.

Съгласно Закона за управление на отпадъците (§1, т. 20 от Допълнителните разпоредби), под “управление на отпадъците” се разбира: ”операциите по събиране, транспортиране, обезвреждане и оползотворяване на отпадъците, включително осъществяваният контрол над тези операции, както и дейностите, извършвани след закриването на площадките, върху които са разположени съораженията за третиране на отпадъци”.

От целият този интегриран процес, в общината се извършват главно дейностите по събиране, транспортиране и депониране на отпадъци.

Сметосъбирането и сметоизвозването до 2003 година е организирано само за града и се извършва от общинска фирма “БКСД” ЕООД - Белоградчик. Обхванати са около 6800 души, което е 72 % от населението на общината. Селата са с малък брой жители и са разпръснати, което прави организираното сметосъбиране и сметоизвозване изключително скъпо и нерентабилно. През 2004 година е въведено организирано сметосъбиране и сметоизвозване по селата, като за събиране на отпадъците на домакинствата бяха раздавани полиетиленови чували.

Използваните в града съдове за смет са кофи 120 л. – 700 бр. и контейнери 4 м³ – 60 бр., по-голямата част от които са стари и силно амортизирани. Събирането на ТБО става по определен от общинската администрация график. Съгласно договора с фирмата по чистотата, кофите се извозват средно веднъж седмично, а контейнерите веднъж месечно.

За 2005 година дейностите по чистотата се изпълняват от фирма “Ан Сел” ЕООД, като в договора е заложено сметосъбирането по селата да се извършва в съдове за отпадъци които да бъдат осигурени от фирмата.

Отпадъците се депонират на отреден за тази цел терен, който обаче не отговаря на критериите на Наредба № 12 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоражения за третиране на отпадъци. Тази площадка се експлоатира от 1980 година и е с обща площ - 16,3 дка., а проектният й капацитет е 105 000 м³. Остатъчният обем е около 50 000 м³. Отпадъците се булдозират и терена се запръстява ежемесечно от фирмата по чистотата.

Поради липса на реална алтернатива по отношение на проблема с депониране на битовите и строителните отпадъци на територията на Община Белоградчик, не е разработван план за закриване и следексплоатационни грижи на общинското депо за отпадъци. След влизане в експлоатация на регионалното депо за битови отпадъци – Видин, и след преустановяване на дейността на общинското депо ще бъде изготвен подробен технически проект за цялостна рекултивация на депото.

• 
  Биоразнообразие
  

Многообразието на релефа и климатичните условия на района са причина за формирането на изключително разнообразни растителни съобщества. Така например резервата “Чупрене” е създаден за да съхранява едно от най-големите естествени местообитания на обикновен смърч (Picea abies) в България. В резервата се намира и най-северното находище на клек (Pinus mugo) в страната, а в буферната зона могат да се видят еталонни букови гори. В Стакевският балкан са добре представени характерните буков и дъбово-габъров растителни пояси. Първична за района се явява горската растителност, като най-значителен дял се пада на дъбовите гори. На много места в резултат от човешката дейност, тази първична растителност се е сменила от производни съобщества на келяв габър с мъждрян, леска, драка и др.

Растителният свят на региона включва около 1000 вида, като над 60 от тях са редки и застрашени от изчезване. Тук на сравнително малка територия се срещат почти всички характерни за България типове местообитания. В същото време на места са се създали уникални условия за зараждане и обособяване на т. нар. ендемитни видове. Такива български ендемити са: червената скална роза (Sempervivum erythraeum), йордановата камбанка (Campanula jordanovii), пеперудовиден салеп (Orchis papilionacea), стефчовата тлъстига (Sedum stefco) и българският ерантис (Eranthis bulgaricus). Сред най-интересните Балкански ендемити се открояват: ванеровата симфиандра (Simphyandra wanery), високата бисерка (Melica altissima) и сръбската рамонда (Ramonda serbica), която е и терциерен реликт.

По отношение на фауната в региона са установени около 180 вида птици, 53 вида бозайници, от които 14 вида прилепи, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги.

Птиците са най-добре представената група гръбначни животни. Тук се срещат и видове които са световно застрашени. Такива са белошипата ветрушка (Falco naumani) и ливадният дърдавец (Crex crex). Голяма част от птиците попадат сред видовете с европейско природозащитно значение – черен щъркел (Ciconia nigra), червена каня (Milvus milvus), полски блатар (Circus cyaneus), ловен сокол (Falco herug), бухал (Bubo bubo), забулена сова (Tyto alba), и др. Това голямо разнообразие на орнитофауната се дължи на факта, че от тук преминава един от главните прелетни пътища на птиците – “Via Aristotelis”, както и на изключителното разнообразие от местообитания.

Бозайниците са другата голяма група животни отличаваща се със значително разнообразие. Сред включените в Червената книга на България са – видрата (Lutra lutra), златката (Martes martes), вълкът (Canis lupus), както и всички видове прилепи. Видрата и сляпото куче (Spalax leucodon) са включени и в световната червена листа на IUCN (Международен Съюз за Защита на Природата) в категорията “Уязвими”. Копитните са представени от сърната (Capreolus capreolus), благородният елен (Cervus elaphus) и дивата свиня (Sus scrofa).

В миналото горите на района са били обитавани от най-голямата европейска котка – евразийският рис (Felis lynx). Вероятността този изчезнал преди повече от 50 години вид да се появи отново е много голяма. Основание за този оптимизъм дава наличието на разширяваща ареала си рисова популация на съседната сръбска територия.

Рибите не са добре представени, тъй-като в региона липсват големи реки и други естествени водоеми. Горните течения на извиращите от тук реки са чисти и се среща балканска пъстърва. Срещат се познатите на всички риболовци – черна мряна, речен кефал, уклей и др. Типични обитатели на язовирите са шарана, костура, бабушката и сома.

От земноводните се срещат и двата вида сухоземни костенурки – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni), които са включени в Световната червена листа на IUCN. От 16 установени за страната вида змии, в региона се срещат седем, сред които и двете отровници – пепелянка (Vipera beros) и усойница (Vipera amodites).

• 
  Защитени територии
  

• 
  резерват “Чупрене”- част от резервата;
  
• 
  природна забележителност “Белоградчишки скали”;
  
• 
  природна забележителност “Боров камък”;
  
• 
  природна забележителност – пещера “Магура”;
  
• 
  природна забележителност – водопад “Бела вода”
  

Обявен е за резерват със Заповед № 358/1973 г. на МГОПС (Министерство на горите и опазване на околната среда) с обща площ 936,5 ха с цел запазване единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние. Със Заповед № 506/1979г. на КОПС (Комитет по опазване на околната среда) е разширен чрез обединяване то му с резервата "Орлов камък" и общата му площ е вече 1439,2 ха.

През 1986 г. КОПС обявява около резервата буферна зона с обща площ от 542,3 ха, с цел намаляване и ограничаване на антропогенното въздействие върху екосистемата и запазване на самобитния характер.

     Резерват "Чупрене" е изключителна държавна собственост. От 2000 г. стопанисването и охраната му се осъществява от органите на МОСВ.

През 1977 г. световната организацията "За възпитание, наука и култура" - ЮНЕСКО към ООН го включва в своите списъци на защитените природни територии като "…неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда." (Приложение № 1), с което резерватът получава международен статут.

Основна цел - запазване на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние, както и на редките представители на българската фауна - глухар, кръсточовка, дива котка и др. Режимът на стопанисване и опазване на защитената територия е съобразен с целите на обявяването й, като в Заповедта категорично се посочва, че "в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата".

Обявена със Заповед №601/01.07.1987г.на КОПС с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания , както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, района около гр. Белоградчик, с обща площ 598,7ха. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност не само за България, но и за света. Със средства, отпуснати от НФООС (Национален фонд за опазване на околната среда) към МОСВ през 2001г. е реализиран проект "Модернизиране и усъвършенстване на формите на екотуризъм в община Белоградчик чрез изграждане на екомаршрути" с което са създадени предпоставки за развитие на познавателен и екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености включително и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.

Скално образувание от червен пясъчник, част от скалния комплекс “Белоградчишки скали” разположено на площ от 1,3 ха в едноименна местност, в земл. на с. Боровица. Обявено за природна забележителност със Заповед №1187/19.04.1976г. на МГОПС с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.

Пещерата е обявена със Заповед № 666/1960г. на МГ (Министерство на горите) и Разпореждане № 1077/1961г. на ГУГ (Главно управление на горите) към МС като природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с. Рабиша, общ. Белоградчик. Общата й площ заедно с лесопарка, устроен през 1961г. е 133,5 ха, като заедно с него представлява защитена територия по смисъла на ЗЗТ. ПЗ "Магурата" е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери- естествено образувани "зали", множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20м височина и над 4м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000г. пр. н.е) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалнта егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Изпълнена с тайствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове - над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни, като по данни са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е обитаван от праисторически животни - пещерна мечка, хиена, див кон и др. и неповторимост. През 2001г. МОСВ е финансирал реализирането на проект за цялостното благоустроявяне и електрифициране на пещерата.