Анализ на състоянието на околната среда, природното и културно-историческото наследство

Общината се характеризира със сравнително съхранена природа. Състоянието на компонентите на околната среда се отличава с високи качествени характеристики, главно поради липсата на сериозни замърсители на териотрията на общината и в близост до нея.

Територията на община Белоградчик заема части от западния Предбалкан. Релефът преминава в хълмист и планински на юг и на запад с ясно изразен наклон на север – североизток. В най – източната част на общината в посока северозапад – югоизток, успоредно на старопланинската верига се простира Ведернишкия рид, дълбоко нарязан от притоците на река Лом. Северно от него е Белоградчишкия Венец и Рабишката могила.

Според климатичното райониране на България, общината попада в умерено-континенталната климатична област в предбалканаския припланински и нископланински район, като негова подобласт. Климатичните особености на района се определят главно под влияние на морфографските му особености. Параметрите на основните климатични и метеорологични фактори са представени по-долу.

Интензитетът на слънчевата радиация за района варира между 0,22 kW/m² през зимата, до 0,67 kW/m² през лятото.

Слънчевото греене като продължителност е различно през различните сезони и зависи от два основни фактора: режима на облачността и дължината на деня. Средната годишна облачност за района е 5,4 %.

- Температура на въздуха

Средната годишна температура в района е 10⁰С. През най - студения зимен месец - януари, средната месечна температура достига до - 2,1⁰С, а през най-горещия - юли, се колебае около 20,9⁰С.

Средномесечната максимална температура на въздуха през януари е +1⁰С, а през юли и август е +26,5⁰С. Около 30% от годишното време в района се характеризира с инверсионни явления с интензитет на височинната инверсия до 2000 м и интензитет на приземната инверсия до 400 м.

- Влажност на въздуха

Средногодишната относителна влажност на въздуха варира около 71%. Най-висока е относителната влажност през зимните месеци - декември и януари, когато средната денонощна влажност е над 78%. Влажността варира и в рамките на денонощието: в сутрешните часове е по-висока, а по пладне е значително по-ниска.

Валежите са един от основните самопречиствателни механизми на атмосферата.

Сумата на валежите в района се колебае: най-много са валежите през есента - 195 мм/м² и пролетта - 211 мм/м². През останалите сезони валежите са по-малко, като разликата варира около 15%.

Първата снежна покривка се появява средно около 26 ХI и изчезва около 23 III. Средната продължителност на снежната покривка е 111 дни, а зимите с устойчива снежна покривка са около 40%.

Преобладаващите ветрове са северозападните с годишна честота - 63,4%, следвани от северните ветрове. Средногодишната скорост на вятъра е от порядъка на 1,6 (m/s).

Съгласно почвено-географското райониране на България, общината попада в Северната почвена провинция, предбалканската почвена подобласт. Основно разпространение имат почвите от клас лесивирани, формирани върху палеозойски и долнотриаски подложки. Хумусният хоризонт е ясно изразен със средно песъчливо – глинест механичен състав. Хумусното съдържание варира от 1,5 до 2,5 % (слаба запасеност).

От цялата площ на общината, обработваемата земя е 109 кв. км или 26,6%, което е над два пъти по-нисък процент от този за област Монтана – 57% и значително по-нисък от средния за страната. Ниският относителен дял се обуславя от планинския и полупланинския характер на релефа на територията на общината. Необработваемата земя заема 302 дка., от която най-голяма част заемат горите – 201 дка, или 49% от територията. Този процент представлява залесеността на територията на общината, която е около 2,5 пъти по – висока от тази на областта – 20,5% и значително по – висока от залесеността средно за страната – 33,7%.

Качеството на атмосферния въздух се определя по стойностите на следните показатели: фини прахови частици (ФПЧ₁₀), серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид, сероводород, тежки метали и други специфични замърсители съгласно Закона за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите нормативни актове.

• 
  Имисионен фон
  

Тези резултати могат да бъдат използвани като ориентир за качеството на въздуха в община Белоградчик, която отстои на около 45км в посока север-североизток от гр. Видин и на около 50 км. в посока югоизток от гр.Монтана. Констатацията на РИОСВ-Монтана в отчета за 1999г, раздел Х на Национална система за екологичен мониторинг е, че резултатите за показателите цитирани по-горе дават снование да се твърди, че въздушният басейн на контролирания регион е сравнително чист.

Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Белоградчик са транспортните средства и отоплителните инсталации. Допълнително негативно влияние оказва лошата улична и пътна настилка. С ограничено въздействие са и три производствени обекта - кариера за открит добив на камък при с. Гранитово, дърводелски цех, гр. Белоградчик, и площадка за производство на дървени въглища ползвана от фирма “Екоком” ЕООД, намираща се до с. Боровица.

В съседните български общини /в радиус 20км/ Чупрене, Ружинци, Димово, Макреш и Грамада няма производствени дейности, които емитират значимо ниво на вредни вещества в атмосферния въздух, с изключение на леярски цех на фирма "ЛИТ" в гр. Димово, за който обаче няма правени емисионни замервания от РИОСВ-Монтана.

Основен източник на емисии от подвижни източници са отработени газове от моторни превозни средства. Непосредствен контрол се осъществява от служба КАТ, ежегодно при технически преглед на МПС. Показателите, които се контролират са: димност, въглероден оксид, азотни оксиди и въглеводороди. Няма информация от КАТ за броя на регистрираните в община Белоградчик МПС, както и за резултатите от техническите прегледи. В града функционират два броя газстанции и част от автомобилите използват като гориво газ.

Най-висока интензивност на движение на МПС има в гр. Белоградчик. На територията на града няма организиран обществен транспорт. Пътищата в общината са ІІІ-ти клас със сравнително ниска интензивност на движение на МПС.

• 
  Атмосферна радиоактивност
  

• 
  фонови концентрации на техногенен Cs-137(произход от аварията в Чернобил) по-малка от 3 mBe/m³ - идентична с резултатите в останалите 4 стационарни пункта в страната;
  
• 
  фонови концентрации на космогенен Ве-7 – от 0,7 до 5,6 mBe/m³ за Монтана, а за Враца от 4,8 до 9,2 mBe/m³;
  

• 
  Неприятни миризми
  

• 
  Водни ресурси
  

На територията на общината извират и протичат река Арчар, притокът и – река Салашка и левият приток на река Лом – Стакевска река. Останалите водни течения на територията на общината са къси и с непостоянен дебит. Режимът на речните води е дъждовно-снежен с пролетен максимум на оттока. Годишният отток варира от 7,5 до 10 л./сек. с коефициент на вариации 0,5-0,6. Той е отражение на континенталното климатично влияние , което в сравнение със средните и източни части на Предбалкана е по-малко. Периодите на пълноводие и маловодие са се утвърдили като важни абиотични фактори на средата. Пълноводието продължава 4-5 месеца, а обема на оттока, който се формира през този период, представлява 60-70% от годишния. Поради разнообразните физикогеографски условия и най-вече неравномерното разпределение на валежите, времето на пълноводие е различно. Периодът на маловодие настъпва в началото на лятото и продължава 3-4 месеца, като обема на формиралия се отток е 10% от годишния. През този период голяма част от по-малките повърхностни течения пресъхват. Цикличността на повтаряемост на пресъхването им е от 1 до 3 години.

Чувствителен дял във водния баланс на общината представляват естествените и изкуствени водоеми, представени в таблица № 32.

  Таблица № 32

Тези данни са до голяма степен теоретически, тъй като на практика дългия период от относително сухи години не предоставя възможност за максимално акумулиране на водни запаси. От друга страна естествените процеси на затлачване значително са намалили посочените проектни обеми на язовирите. По отношение на подпочвените води на територията на общината няма извършвани проучвания и няма данни за тяхното количество.

Няма данни за източници на минерални води на територията на общината.

• 
  Качество на водните ресурси
  

Оценявайки водния потенциал на общината, съобразно горепосочените норми можем да го включим в следните категории: реките Арчар, Салашка и Стакевска от изворите си до навлизането в първите населени места – І-ва категория. Преминаването на реките през населените места води до понижаване качеството на водите и в средните и долните си течения тези реки отговарят на ІІ-ра категория. Главна причина за това, е че реките се използват от непосредствено живеещите до бреговете им домакинства като сметища.

Язовирите в общината отговарят на изискванията за ІІ-ра категория води. Изключение прави яз. Дъбравка, приемник на битовите отпадни води на гр. Белоградчик. Язовирът е бракуван поради минали замърсявания от галваничния цех на телефонния завод, съдържащи минерални масла, цианиди, тежки метали. След изграждането на пречиствателна станция към цеха и промяна в технологията на галванизиране, тези замърсявания са преустановени. В настоящият момент надвишаване на нормите за ПДК за ІІ-ра категория води има главно по показателите за амониев и нитритен азот и фосфати.

Водите на езеро Рабиша покриват показателите за ІІ-ра категория. Преди 40 г. са построени множество хидротехнически съоръжения /канали, язовирна стена, изравнители/, които са променили естествения облик на езерото. Езерото се използва за напояване. Съоръженията са собственост на Напоителни системи ЕАД – София.

• 
  Замърсени почви с тежки метали и нефтопродукти
  

• 
  Замърсени почви с нитрати, пестициди
  

• 
  Заблатени почви и ерозирали почви,
  

• 
  Физически нарушени почви,
  

• 
  Замърсени с вредни вещества и отпадъци
  

• 
  Радиационно състояние на почвите
  

На територията на община Белогадчик се генерират отпадъци и от четирите вида. В долната таблица са дадени количествата отпадъци по групи през последните три години.