Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

133 Вж. монографията „Разглеждане на мълниите от гледна точка на историята на официалната медицина и обществената хигиена", на мосю Бодин

134 Платон, „Федон", №44.

135 Дьо Мирвил, „Духове", стр. 159

136 Сатира, изписвана по стените на гробищата по време на Янсенитските чудеса и тяхната забрана от френската полиция.

137 „Книга на Битието", IV, 4

138 В „Quarterly Review" от 1859 г. Грехъм дава странен отчет за напуснати източни градове, в които има каменни врати с огромни размери, често явно несъответстващи на пропорциите на самите здания; Грехъм допълва, че и самите жилища, и техните врати създават впечатлението, че там е живяла древна раса от гиганти.

139 Според нас авторът е съставил своите любопитни названия чрез съкращения на думи от класическите езици. Гай е произлязло от Гуна; ВРИЛ — от Вирайл (възмъжал)

140 П. В. Рендолф, „До-Адамовият човек", стр. 48.

141 По този въпрос (поне) ние стъпваме на твърда почва. Свидетелствата на мистър Крукс подкрепят това наше твърдение. На стр. 84 от своята статия „Феноменалният спиритуализъм" той казва: „Стотици факти, които аз съм готов да засвидетелствам (факти, подпрявянето на които би надминало изкуството на Худин, Боско или Андерсън с цялата им помощна апаратура и тренираната с години ловкост), ставаха в собст­вения ми дом във време, посочено от мен самия, и при обстоятелства, които напълно изключваха използването дори на най-елементарни приспособления."

142 По това название можем да разшифроваме непонятната фраза от „Зенд-Авеста" за това, че „съществува Огън, даващ предвиждане на бъдещето, знание и дара на благата реч", затова той се проявява у някои сензитиви като необикновено красноречие

143 Данлеп, „Муса и неговите мистерии", стр. 3

144 „Херкулес бил известен като крал на музикантите" - Шваб, II, 44. Музиана се наричало празненството на „Духа и Материята", Адонис и

145 Платон, „Йон" (гражданин), т. IV, стр. 294

146 „Атинянин", I, XIV

147 Платон, „Феаг".

148 Платон, „Кратил", стр. 79

149 В следващите глави ще бъде доказано, че древните философи не смятали слънцето за непосредствена причина на светлината и топлина­та, а го разглеждали само като посредник на светлината, която преми­нава през него по пътя си към нашата сфера. Затова египтяните наричали слънцето „око на Озирис", който самият бил Логос - първо­роден, или проявена светлина; „която е ум и божествен разум на Непроявения". Това е именно светлината, която ние познаваме като Демиург, творец на нашата планета и всичко свързано с нея. Към тази невидима и неизвестна вселена, разпростряна в пространството, слън­чевите богове нямат никакво отношение. Тази идея е изложена много ясно в „Книгите на Хермес"

150 Preller, II, 153. Изглежда оттук произлиза християнският догмат за Христос, спускащ се в ада и побеждаващ Сатаната.

151 Този важен факт прекрасно обяснява грубото многобожие на масите и изисканата високофилософска концепция за единния Бог, която била изповядвана само в светилищата на „езическите" храмове.

152 Евангелие от Йоан, XX, 22

153 Алкахест е дума, въведена в употреба за първи път от Парацелз за обозначаването на „менструума", или всеобщия разтворител, в който се разтваря всичко.

154 Съществуват „адепти", които не са съгласни с тези изследователи на чисто еврейската Кабала и твърдят, че „тайната доктрина" се е родила в Индия, откъдето е била пренесена в Халдея, преминавайки впослед­ствие в ръцете на еврейските танаими, които получили подкрепа от страна на християнските мисионери. Тези набожни и учени пътешест­веници, без да искат, потвърждават нашата позиция. Доктор Колдвал в своята „Сравнителна граматика на дравидските езици" (стр. 66) и доктор Метиар в „Страната на милосърдието" (стр. 83) напълно подк­репят нашето твърдение, че „мъдрият" цар Соломон е получил своето кабалистично учение от Индия, както това доказва приведената по-горе магична фигура. Колдвал се опитва да докаже, че старите огромни дървета баобаби, които изглежда нямат индийски произход, а принад­лежат на африканската земя, „се срещат само в някои места на търговия с чужденци (в Траванкор) и доколкото ми е известно, са били донесени в Индия и посадени от слугите на цар Соломон." Съществуват и други, още по-убедителни доказателства. Доктор Метиар твърди в своята „Natural History of Travankor": „Налице е любопитен факт, свързан с названието на птицата паун, хвърлящ известна светлина върху истори­ята на свещените писания. Цар Соломон изпратил своя флот в Таршиш (Книга на царете, Х, 22), който се завръщал веднъж на три години, докарвайки злато, сребро, слонова кост, маймуни и пауни. Паунът на еврейски език е наречен „туки", тъй като евреите, естествено, нямали название за тази красива птица, преди тя да бъде докарана за първи път в Юдея по заповед на Соломон; няма съмнение, че „туки" е просто стародравидската дума „токи" - наименованието на пауна. Названието на маймуните по еврейски е „коф", а тяхното индийско наименование е „кафи". Слоновата кост, както видяхме, се среща в изобилие в Южна Индия, а златото е широко разпространено в реките от Западното крайбрежие. Следователно, споменатият Таршиш означава Западното крайбрежие на Индия и корабите на Соломон са били „Западноиндийски". Тук можем да добавим, че освен „злато, сребро, маймуни и пауни", цар Соломон и неговият приятел Хирам (почитан от масоните) са получили своята „магия" и „мъдрост" от Индия.

155 Кук, „Най-нова химия", стр. 22

156 Елифас Леви, „Догмата на висшата магия".

157 Платон намеква за церемонията в мистериите, при която неофитът бива учен, че човекът в този живот се намира в нещо като затвор, а също и как може временно да се избяга от него. Както обикновено, твърде учените преводачи са изкривили този абзац отчасти, защото не могли да го разберат, а донякъде - защото не желаели да го разберат. Вижте „Федон" (№16) и коментарите към него от известния философ-мистик, платоника Хенри Мор.

158 Акаша - санскритска дума, означаваща небе, но тя също така обозначава неуловимия, неосезаем жизнен принцип - астралната и небесната светлина, съединени заедно; двете заедно те образуват „Ани-ма Мунди" и съставят душата и духа на човека. По-грубите частици от човешкия дух отиват за построяването на неговата външна форма -тялото. Акаша е тайнственият флуид, наричан от схоластичната наука „всепроникващ ефир"; тя участва във всички магични операции на природата и предизвиква месмерични, магнетични и спиритични фено­мени. „Ас" (в Сирия, Палестина и Индия) е означавало „небе", „живот" и „слънце" едновременно; слънцето е било смятано от древните мъдреци за велик магнетичен извор на вселената. „Омекотеното произношение на думата „Ас" било „Ах" - казва Данлеп, - тъй като от Гърция до Калкута „с" постепенно се смекчава в „х". „Ах" е „Йах", „Ао" и „Яо". Бог казва на Мойсей, че неговото име е „Аз съм" (Ахиах), удвоено Ах или Ях. Думата „Ас", „Ах" или „Ях" означава „живот", „съществува­не" и очевидно е корен на думата „акаша", която в Индия се произнася като „ахаша" - „жизнен принцип", или Божествен живот, служещ като флуид и посредник. Това е еврейското „руах", което означава „вятър", „дихание", „движещ се въздух", или „движещ се дух", според Паркерстоновия „речник"; то е идентично с духа на Бога, витаещ над водите.

159 Не трябва да се забравя, че Кавиндасами заставил Жаколио да се закълне, че няма нито да се приближава, нито да се докосва до него, докато той се намира в състояние на транс. И най-малкото съприкосно­вение с материята би могло да парализира действието на освободения дух, който (ако ни бъде позволено такова непоетично сравнение) бързо би се пъхнал обратно в своето обиталище, подобно на охлюв, прибиращ своите рогчета при среща с чужди обекти. В някои случаи грубото прекъсване на процеса и бързото обратно влизане в тялото може завинаги да скъса нежната нишка, съединяваща духа с тялото, и по този начин да причини смъртта на намиращия се в състояние на транс субект. По тези въпроси четете трудовете на Дьо Поте и Писегюр

160 Файфийлд, „Десет години сред медиумите".

161 Кабанис, седма научна статия: „De L’Influence des Maladies "

162 Кравата е символ на плодовитостта на поколенията и интелектуалната природа. В Египет тя е била посветена на Изида, а в Индия - на Кришна и на безброй други богове и богини, олицетворяващи различните зараждащи сили на природата. Накратко, кравата е била разглеждана като олицетворение на Великата Майка на всички същества, както на смъртните, така и на боговете във физически и духовен план

163 Предполага се, че това е една от недостигащите книги от свещения канон на евреите, чието авторство е приписвано на Йошуа и Самуил. Тя била намерена от Сидра - един от офицерите Титус, при разграбва­нето на Йерусалим.

164 Заслужава да се отбележи, че в мексиканския „Попол-Вух" човешката раса е създадена от тръстика, а у Хезиод - от ясеново дърво, както и в скандинавското предание

165 Не можем да приемем последното понятие, освен ако тази „първона­чална форма" не бъде разглеждана като първична конкретна форма, която духът приел в качеството на познаваемо Божество.

166 „Скитничеството на Авраам", стр. 32

167 Кори, „Научни записки"

168 Хъксли, „Дарвин и Хекел"

169 „Противоположно на елеотите, за обяснението на безкрайното раз­нообразие на видими явления той приемал не само една първична стихия, като водата, въздуха или огъня, а безбройно множество от безкрайно малки първични материални частици - ХОМЕОМЕРИ (ед­нородни частички), които не са създадени и не могат нито да се разрушат, нито да преминават от една в друга. В качеството на първични стихии, от които се състоят всички неща, той признавал не елементите на Емпедокъл, а основните първични елементи, различаващи се помеж­ду си по своите качества и по еднородните тела, които се образуват от тях" (Взето от енциклопедичния речник на Брокхауз и Ефрон от 1893 г. - заб. прев.)

170 Порфирий и другите философи са обяснили природата на тези обитатели на прага. Те са палави и измамливи, макар че някои от тях са много добри и безвредни; те са толкова слаби, че контактуването със смъртните представлява за тях огромна трудност, въпреки че те се стремят непрекъснато към компанията на хората. Някои от тях са зли поради неразбирането си, а не от злонамереност. Законът на духовната еволюция все още не е развил техния инстинкт в разум, чиято висша светлина принадлежи само на безсмъртните души; способността им да разсъждават се намира в спящо състояние, поради което те са безотго­ворни.

Католическата църква обаче възразява на кабалистите. Св. Августин даже водил по този повод дискусия с неоплатоника Порфирий. „Тези духове - казва св. Августин - не са лъжливи по своята природа, както твърди теургът Порфирий, а са такива поради своята злоба. Те се представят за богове и като душите на умрелите." До този пункт Порфирий се съгласявал с него: „Но те не претендират, че са демони (чети - дяволи), тъй като в действителност те са именно такива"! Тогава обаче към кой клас трябва да причислим хората без глави, които (по думите на Августин) той сам е виждал, или пък сатирите на св. Йеремия, които (както той твърди) били изложени на показ в Александрия за продължително време? „Те били хора - казва този автор - с кози крака и опашки"; и ако можем да му вярваме, един от тези сатири направо бил осолен и изпратен в сандък на император Константин!

171 Робърт Флад, „Трактат III"

172 Проф. Дж, П. Кук, „Най-нова химия"

173 В „Бюлетин на Медицинската академия" е поместено съобщението на доктор Оуде, който, за да се увери в състоянието на безчувственост на една дама, потопена в магнетичен сън, я бодял с карфици, забивайки в тялото й дълга карфица до самата й главичка, и държал палеца й над пламъка на свещ в продължение на няколко секунди. При друг случай било извадено раково образувание от лявата гърда на мадам Плентейн. Операцията продължила 12 минути, като през цялото това време пациентката съвсем спокойно разговаряла със своя месмеризатор, без да изпитва никакви болезнени усещания.

174 Древни и съвременни пророчества. А. Уайдлър, „Френологично спи­сание"

175 Теорията, че Слънцето е нажежено кълбо, по израза на едно списание, „излиза от мода". Било е изчислено, че ако Слънцето, диаметърът на което ни е известен, е съставено изцяло от въглища и достатъчно количество кислород, и ако то гори с такава сила, че да се създава видимият от нас ефект, Слънцето би било напълно изгорено за по-малко от 5000 години. Въпреки това само допреди няколко седмици се твърдеше (а дори и сега се твърди), че Слънцето е резервоар на превърнали се в пара метали!

176 „Магнетично лечение на рани", стр. 722.

177 Вж. „Влиянието на виолетовото излъчване"

178 Енемозер, „История на магията"

179 „Запазване на енергията", Ню Йорк, 1875

180 „Фундаментални основи на естествената философия"

181 Дж. Р. Бюкенън, „Конспекти на лекции по неврологичната система на антропологията".

182 У. и Елизабет М. Ф. Дентън, „Душата на нещата, или психометрични изследвания и открития".

183 „Култът на геологията"

184 Дж. У. Дрейпър, „Конфликтът между религията и науката", стр. 132, 133

185 Виждате ли? Великите учени на XIX век потвърждават мъдростта на скандинавския мит, преразказан в предишната глава. Преди няколко хиляди години идеята за моста между видимата и невидимата вселена е била алегоризирана от „невежите езичници" в „Песни на Еда Волюс-па" и във „Виденията на Вала Прорицателката". Защото какво друго може да представлява мостът на Бифрост (сияещата дъга, по която боговете минават, за да се срещнат при извора на Урдар), ако не същата тази идея, поднесена на мислещия изследовател от авторите на „Неви­димата Вселена"?

186 „Тайните посветени", Верденфелт; Филалет; Парацелз.

187 Юманс, „Химия", стр. 169; и У. Б. Кемшид.

188 Лукиан, „Тесалия", кн. 5.

189 „За предвиждането", кн. I, гл. 3.

190 Платон, „Тимей", т. И, стр. 563.

191 Крукс, „Изследвания...", стр. 101

192 През 1854 г. изтъкнатият лекар и член на Френския институт М. Фуко (един от опонентите на Гасперин), отричайки самата възможност за всякакво проявление от подобен род/ написал следващите паметни редове: „В деня, в който ми се удаде да помръдна сламка единствено чрез силата на собствената си воля, в този ден аз ще изпадна в ужас!"

Това наистина е обезпокояващо. Приблизително по същото време астрономът Бабине неуморно повтарял в една от своите статии: „Левитацията на което и да е тяло без страничен допир е също толкова невъзможна, както и вечното движение, защото в деня, когато това стане, светът ще се разпадне". За щастие ние не виждаме никакви признаци на подобен катаклизъм, а телата все пак извършват левитация.

193 Писмо до Гланвил, автор на „Триумфът на садукейството", 1678

194 „История на магията", т. II, стр. 272

195 Берлин, 1817

196 „Естествената магия", 1569

197 „Записки от Новия исторически разказ за кралство Сиам" от Лоубе, френски посланик в Сиам в 1687-1688 г. Издание 1692 г

198 Самуил, XVI, 14-23

199 „Афоризми", стр. 22

200 Салверт, „Философия на окултната наука"

201 „Царства", т. I, 1-4, 15

202 Порфирий, „За добрите и лошите демони"

203 „Египетските мистерии", III, 5

204 Псалм СV, 23. „Страната на Хам", или chem., откъдето са термините алхимия и химия.

205 Подробности за това събитие могат да бъдат намерени в съчиненията на Еразъм Франписк, който цитира и много други

206 „Превърни в серен цвят и добави превърнатия в прах венециански боракс; след това облей с добре очистен винен спирт и го изпарявай, дестилирай и доливай свеж; повтаряй това дотогава, докато сярата не почне да се топи като восък, без всякакъв дим, на нагрята пластинка от жълта мед. Това е за газта, а фитилът се приготвя по следния начин: събери нишки и изрезки в снопче, дебело колкото средния пръст и дълго колкото кутре, и го сложи във венецианска чаша; покрий го със споменатата по-горе очистена сяра или елемент; постави чашата за 24 часа в такъв горещ пясък, че сярата през цялото време да пуща мехури. Фитилът, след като бъде намазан, следва да се постави в чашовидна раковина така, че част от него се намира над приготвената сяра; след това, поставяйки чашата на горещия пясък, разтопи сярата така, че тя да обхване целия фитил, и когато последният се запали, той ще гори с вечен пламък, а лампата може да бъде поставена навсякъде."

Другата рецепта е следната:

„Облей го със силен винен оцет и дестилирай до консистенция на масло; след това добави свеж оцет, разкисвай и дестилирай отново, както преди. Повтори това 4 пъти подред, след това го сложи в този оцет; постави в пепел в закрит съд за 6 часа; извлечи неговата тинктура, изцеди течността, отново постави (?), отново извлечи - да се повтаря дотогава, докато не бъде отстранена цялата червенина. Сгъстявай нещата, изтегляйки ги до консистенция на масло, след което го очиствай. След това вземи антимона, от който е била извлечена тинктурата, и го надроби на много ситно брашно и в този вид го сложи в стъклена колба, излей върху него очистено масло, което разбърквай и разтръсквай седем пъти, докато прахът не попие цялото масло и не стане съвсем сух. Това екстрахирай пак с винен спирт толкова пъти, колкото е нужно, а след това дестилирай така, че целият спирт да се изразходва и на дъното да остане устойчиво масло, което следва да се използва с помощта на фитила така, както в описания по-горе случай със сярата."

„Това е вечният огън на Тритенхейм - казва неговият коментатор Либавус, - който действително, макар и да няма връзка с керосина, може да го илюстрира. Керосинът не е толкова устойчив, че да не може да бъде запален, защото той се изпарява и изгаря, но ако той бъде стабилизиран чрез прибавянето на съответен сок, той би могъл да даде вечен пламък".

Ние можем да добавим, че лично сме виждали лампа, направена по такъв начин, и ни беше казано, че откакто са я запалили за първи път на 2 май 1871 г., тя не е угасвала. Тъй като знаем, че човекът, направил този опит, не е способен на лъжа и е напреднал в херметическите науки, ние нямаме основание да не се доверяваме на думите му.

207 „Книга за древните погребения"

208 „Коментар към 77 епиграма на IX книга на Марциал"

209 Дрейпър, „Конфликтът между религията и науката", стр. 121

210 Милтън, „Изгубеният рай"

211 Б. Джоуът, „Диалозите на Платон", т. II, стр. 508

212 „Конфликтът между религията и науката", стр. 240.

213 „Плутарх", превод на Лангхорн

214 Някои учени-кабалисти твърдят, че гръцките оригинали на питаго-ровите изречения на Секстус, които се считат за изгубени, още същес­твували по онова време в един манастир на Флоренция и че Галилей е бил запознат с този материал. Освен това те добавят, че един трактат по астрономия, ръкописът на Архитас, ученик на Питагор, в който били записани всички най-значителни учения на питагорейската школа, е бил лично притежание на Галилей. Ако такъв ръкопис се е намирал във владение на някой като Руфинус, той без съмнение го е изопачил, също както презвитер Руфинус изопачил споменатите по-горе изречения на Секстус, заменяйки ги с подправени текстове, авторството на които той се стремил да припише на някой си епископ Секстус. Четете за това в предговора към труда на Ямблих „Животът на Питагор", написан от Тейлър.

215 Джоуът, предговор към „Тимей", стр. 508

216 „Мястото на Египет в световната история", т. V, стр. 88.

217 „Тимей", стр. 22

218 Започвайки с Годфри Хигинс и завършвайки с Макс Мюлер, всеки археолог и филолог, който безпристрастно и сериозно се е занимавал с древните религии, е почувствал, че разглеждането им в буквален смисъл може да поведе по лъжлива следа. Ларднер изопачил и неправилно изтълкувал древните учения неумишлено, но по най-груб начин. Прав-рити - това е съществуването на живата природа в активно състояние, а ниврити (или почивка) — това е състояние на неживо битие, неактивно според будистката езотерична доктрина. „Чистото нищо" или несъществувание, небитие, бидейки преведено в неговия езотеричен смисъл, означава „чистия дух", БЕЗИМЕННОТО, нещо такова, което нашият ум не може да осъзнае. За това обаче ще говорим по-нататък.

219 Това е в пряко противоречие със съвременната еволюционна теория

220 Фицинус, вж. „Подборка" и „Трактат по магия"; Тейлър, „Платон", т. I, стр. 63.

221 „Сила и материя", стр. 151

222 Не е нужно да се отива толкова далече, за да се убедим в това, че много велики хора са мислели също като знаменития астроном Кеплер, който бил убеден, че звездите и всички небесни тела (вкл. и нашата Земя) са населени с живи и мислещи същества

223 Ние не сме уверени, че в каталозите на някоя от европейските библиотеки фигурира копие от този древен източник, но това е една от „Книгите на Хермес" и в работите на цял ред древни и средновековни-философи върху нея се правят препратки и се привеждат цитати. Сред тези авторитети са такива като Арнолдо де Виланова, Франческо Арнолфим, Хермес Трисмегист, Раймонд Лулий

224 Хермес", IV, 6. Духът тук означава Бог-Дихание.

225

Изтегляне 5.31 Mb.

Сподели с приятели: