Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

Ако на този мъжествен джентълмен се удаде да докаже своите идеи, бъдещите поколения няма да бъдат склонни да се смеят над Парацелз и неговата звездна и астрална светлина и над неговото учение за магнитното въздействие на звездите и планетите, оказвано върху всички живи същества, растения и минерали на нашата планета. Освен това, ако хипотезата на Плезантон бъде доказана, трансценденталната слава на професор Тиндал ще помръкне. Според общественото мнение генералът извършва недопустимо нападение върху учения физик, приписвайки на слънцето топлопроводна способност, която той изпитал по време на престоя си в Алпите и която съществувала просто за сметка на неговото собствено жизнено електричество.²⁴²

Появяването на такива революционни идеи ни придава смелост да запитаме представителите на науката - могат ли те да ни обяснят защо приливите и отливите са свързани с въздействието на Луната? Факти­чески те не могат да ни обяснят даже такъв известен феномен като този, в който няма нищо тайнствено дори за неофита на алхимията или магията. Би ни се искало да разберем също толкова ли са безсилни да ни отговорят защо лунните лъчи са така вредни и даже фатални за някои организми; защо на някои места в Африка и Индия човек, спящ под лунна светлина, често полудява; защо кризите при някои заболявания съвпадат с лунните фази; защо сомнамбулите най-често се активизират при пълнолуния и защо градинарите, фермерите и лесничеите са така убедени, че развитието на растенията е зависимо от лунното влияние? Някои видове мимози последователно отварят и затварят своите венче-листчета, ако пълната луна излезе иззад облаците. У индусите от Траванкор има популярна и твърде многозначителна пословица, която казва: „Нежните думи са по-добри от грубите, морето се притегля от прохладната луна, а не от жаркото слънце". Възможно е човекът или хората, създали тази пословица, да са знаели повече за причината на това притегляне на водата от Луната, отколкото знаем ние. Така, ако науката не може да обясни причината за това физическо притегляне, какво може тя да знае за онова психично и окултно влияние, което оказват небесните тела върху хората и тяхната съдба, и защо отхвърля това, неправилността на което не може да докаже? Ако някои свойства на Луната през цялото време оказват съществено влияние, добре извес­тно на хората от личния им опит, то не можем ли по същата логика да допуснем възможността, че и други съчетания на звездните влияния могат също да притежават по-голяма или по-малка сила?

Читателят сигурно си спомня какво казват учените автори на „Невидимата Вселена" по повод влиянието, оказвано върху вселенския ефир от такава незначителна причина като еволюци­ята на мислите на един човешки мозък; в този смисъл не изглежда ли още по-убедително, че странните импулси, предавани върху тази всеобща среда от мириади огнени тела, носещи се в „меж­дузвездните глъбини", могат в голяма степен да влияят върху нас и земята, на която живеем? Ако астрономите не могат да ни обяснят окултния закон, по силата на който облаците от космична материя се събират в звездни светове, които после заемат своето място във величествената процесия, непрестанно движеща се около някаква централна точка на притегляне, как може някой да се осмели да каже какви точно тайнствени влияния могат или не могат да преминават през пространството и да оказват въз­действие върху формите на живот на тази или друга планета? Почти нищо не е известно за законите на магнетизма и за тяхното въздействие върху нашите тела и умове; а това, което е известно и освен това е било отлично продемонстрирано, се приписва на случая или на любопитните съвпадения. Благодарение на тези съвпадения²⁴³ узнаваме, че има периоди, когато някои болести, склонности, успехи и нещастия се случват при хората по-често от нормалното. Има, също така, времена на епидемии в моралната и физическата област. В една епоха „духът на религиозната полемика предизвиква най-жестоките страсти, на които е способ­на човешката натура, възбужда взаимни преследвания, кръвоп­ролития и войни. В други случаи епидемиите на съпротивление срещу авторитетите се разпространяват бързо и едновременно обхващат половината свят (както в 1846 г.). Отново масовият характер на менталните феномени се обяснява с ненормалните физиологични условия, влияещи на хиляди хора, автоматично лишавайки ги от всичко и давайки повод на разпространеното мнение за обсебване от дявола, мнение до известна степен оправдано от тези сатанински страсти, емоции и постъпки, съпровождащи тези условия. В един от периодите се появява масова тенденция към уединение и съзерцание, оттук и безброй­ните привърженици на самотата и отшелничеството; в друг период доминира манията за действие, поставяща си за крайна цел някакъв утопичен план, в еднаква степен непрактичен и непригоден, оттук и множеството напускащи своите родни места в търсене на страни, където камъните са златни, или за да почнат изтребителна война за завладяване на безполезни територии и непроходими пустини."

Авторът на приведените по-горе цитати казва: „Семената на , злото и престъпленията, бидейки посети под повърхността на обществото, поникват и дават плодове със страшна' бързина и поразителна последователност".

Науката стои безмълвна пред лицето на тези поразителни феномени и дори не се опитва да разгадае техните причини. Древните (с тяхното уж „невежество") напълно осъзнавали, че взаимната връзка между планетните тела е толкова съвършена, както и между кръвните телца, плаващи в една течност, и че всеки от световете е подложен на сложните влияния на всички останали и на свой ред той въздейства върху другите. Така, както планетите се различават по своите размери, разстояние и актив­ност, така е различна и интензивността на техните импулси, предавани на ефира (астралната светлина), и е различна силата на магнетизма, както и на други невидими сили, излъчвани от тях в различните небесни аспекти. Музиката е комбинация и модулация на звуците, а звукът е следствие от вибрациите на ефира. Така, ако импулсите се предават на ефира като различни ноти на музикален инструмент, то не е трудно да се разбере, че „музиката на сферите" на Питагор не е просто фантазия и че някои съотношения на планетите могат да предизвикат наруше­ние в ефира на нашата планета, а оттук и в покоя и хармонията на другите планети. Някои видове музика ни довеждат до бяс, а други потапят душата във възвишено религиозно настроение. Накрая, едва ли ще се намери човешко същество, нереагиращо на определени вибрации на атмосферата. Същото е с цветовете. Някои цветове ни възбуждат, а други ни успокояват и радват. Монахинята се облича в черно, символизирайки с това отчаянието на духа, потиснат от осъзнаването на първородния грях; годени­цата (булката) от своя страна се облича в бяло; червеният цвят възбужда яростта на някои животни и т.н. Ако хората и животните са подложени на влиянието на тези почти нищожни вибрации, защо тогава се отрича, че всички ние сме пронизвани от неизме­римо по-мощните вибрации, действащи в мащабите на комбини­раното влияние на звездите?

„Известно е - казва д-р Елам, - че някои патологични условия имат тенденцията да се превръщат в епидемия под влиянието на неустано­вени причини... Ние виждаме колко е силна тенденцията на веднъж изказаното мнение да прераства в обществена епидемия - никаква точка на зрение, никакво разсъждение няма да се стори достатъчно абсурдно, когато приеме такъв масов характер. Ние наблюдаваме как едни и същи идеи се възпроизвеждат циклично и отново се появяват в последващи векове. Няма престъпление (дори и най-ужасното), което да не е получило широко разпространение. Убиването на хора, на деца, самоу­бийството, отравянето и други сатанински обсебвания... при епидемиите причината за бързото им разпространение в определени периоди си остава тайна!"

Тези няколко реда съдържат един неопровержим психологичен факт, описан от перото на майстор, и в същото време това е почти признание за пълно невежество: „Причините още не са открити". Защо не бъде по-откровен и не каже веднага: ,^е могат да бъдат открити със съвременни научни методи".

Отбелязвайки епидемията от палежи, д-р Елам цитира от „Аналите на обществената хигиена" следните случаи: „Девойка на възраст около 17 години била арестувана по подозрение, че два пъти е подпалила жилища, подчинявайки се на някакъв инстинкт, на непреодолима пот­ребност... Осемнадесетгодишен юноша извършил много подобни деяния. Той не бил под властта на някаква страст, но избухването на пламъка предизвиквало у него много приятно чувство."

Кой не е забелязал в колоните на ежедневната преса множеството подобни инциденти? Те се набиват на очи постоянно. Деветдесет про­цента от случаите на убийства и други отвратителни и сатанински престъпления обикновено се обясняват с непреодолимо обсебване. „Ня­кой ми нашепваше постоянно в ухото... някой непрестанно ме подтиква­ше и ме водеше." Такива са честите признания на престъпниците. Лекарите приписват тези халюцинации на разстроената психика и наричат импулса към човекоубийство временен лунатизъм. А нима самият лунатизъм е добре разбран от психолозите? Нима за неговите причини досега е предложена някаква хипотеза, способна да устои на предизвикателството на безкомпромисното изследване? Нека проти­воречивите трудове на съвременните психиатри да говорят сами за себе си.

Платон разглежда човека като играчка на стихията на необ­ходимостта, в която той встъпва още с появяването си в този материален свят. Върху него влияят външни фактори и демонични причини, както смятал и Сократ. Физически чистият човек е щастлив, тъй като ако неговата външна душа (тяло) е чиста, тя укрепва и второто (астралното тяло) или душа, наричана висиш смъртна душа, която, макар и подложена на своите грешки, винаги е на страната на разума против животинските стремежи на тялото. Силните желания у човека възникват като резултат от потребностите на неговото тленно материално тяло; същото е в сила и за много други болести. Макар че Платон понякога приема престъпленията за неволни, защото те възникват (както и болестите на тялото) в резултат на външни причини, той отчетливо разграничава тези причини и фатализмът, който той признава, не изключва възможността да бъдат избегнати (при­чините) , дори ако болката, страхът, гневът и другите чувства са били дадени на хората по необходимост, „ако ги победи, човек ще живее праведно, а ако бъде победен от тях - неправедно."

Дуалистичният (двойственият) човек, т.е. този, който е бил напуснат от божествения безсмъртен дух, оставайки само с животинска форма и астрално тяло (по Платон - висша смъртна душа), се отдава във властта на инстинктите, тъй като е бил победен от всички грехове, унаследени от материята. От този момент той става послушно оръдие в ръцете на невидимите същности, които се носят в атмосферата и са готови всяка минута да обсебят този, който справедливо е бил напуснат от неговия собствен безсмъртен двойник - божествения Дух, наричан от Платон „гений". Според този велик философ и посветен, „чо­векът, който е живял правилно, в определеното му време ще се върне в обителта на своята звезда и там ще изпита блаженство и щастие. Ако той претърпи поражение, то в следващото си раждане ще стане жена и ще бъде слаб и безпомощен като жена.²⁴⁴ Ако той не се избави от пороците в това състояние, ще бъде превърнат в някакво животно, на което е приличал по време на извършваните от него отрицателни постъпки, и това превръщане и тежък труд няма да се прекрати дотогава, докато той не последва заложения у него изначален закон за подобието и тьждествеността и с помощта на разума не преодолее проявле­нието на неспокойните и неразумните елементали (елементални духове), породени от огъня, въздуха, водата и земята, и не възвърне отново своята предишна форма и добрия си нрав."

Доктор Елам обаче мисли по друг начин. В своята книга „Проблеми на лекаря" той казва: „Причината за бързото разпространяване на някои епидемични заболявания, които ние наблюдаваме, остават загадка". Що се отнася до подпалванията, той отбелязва, „че във всичко това няма нищо загадъчно", макар епидемията мощно да се развива. Голямо противоречие! Де Квинси в своя статия под заглавие „Убийството се смята за едно от прекрасните изкуства" разказва за епидемията от убийства между 1585-1635 г., когато седмина от най-видните хора на своето време паднали от ръката на убийци и нито той, нито някой от другите коментатори могли да обяснят загадъчната причина на тази човекоубийствена мания.

Ако поискаме обяснение, тези господа (толкова претендиращи за званието „философ") ще бъдат задължени да ни го дадат. Те ще отговорят, че много по-научно е да се приписват такива епидемии на „възбуждането на умовете", на „...времената на политически вълнения", на „подражанието и порива", на „... лесно възбудими и лениви младежи" и на „истерични девици", отколкото наивно да се търси обяснение в суеверните предания и хипотетичния (предполагаем) астрален свят. Струва ни се, че ако благодарение на някаква фатална неизбежност, истерията напълно изчезне от човешкото битие, медицинското братство би изпаднало в пълно объркване и не би могло да обясни цяла поредица от феномени, които сега много удобно се обединяват под названието „обичайни симптоми при определени патологични условия на нервните центрове". Истерията е използвана досега като последно спасително средство за патолозите скептици. Започне ли дрипавата селска девойка внезапно да говори на различни чужди езици, за който до този момент не е и чувала, и да съчинява стихове, се казва - „истерия. Левитира ли медиум пред очите на дузина свидетели, излизайки от единия прозорец на триетажен дом и връщайки се през другия прозорец, тогава - „разстройство на нервните центрове, съпровождащо се с колективна истерична мания".

По време на спиритичен феномен някаква невидима ръка метнала по дължината на цялата стая шотландски териер. Той, в своето салто, разбил на парчета полилея под тавана, висок 18 фута, и паднал като мъртъв, отново - „халюцинация на бяс"!

„У истинската наука няма вяра - казва д-р Фенвик в „Странна история" на Булвър-Литьн. - Истинската наука познава само три състояния: отрицание, убеденост и огромния интервал между тези две състояния, което не е вяра, а „суеверно съждение". Такава вероятно е била истинската наука в дните на д-р Фенвик. В нашето време науката се развива по друг начин: тя или категорично отрича всичко, без каквото и да било предварително изследване, или стои между отрицанията с речник в ръка и изобретява нови гръко-латински названия за някакви несъществуващи форми на истерия!

Колко често големите ясновидци и адепти на месмеризма са описвали епидемичните и физическите (макар и невидими за другите) проявле­ния, тъй като с предвиждащото си зрение те можели да съзерцават астралния свят. Науката им приписва епилепсия, неврохуморални и други разстройства, имащи соматичен произход. Независимо от това, те са твърдели, че „електрическите вълни" понякога претърпяват силни пертурбации и са посочвали пряката връзка между това сму­щение в ефира и свирепстващите след това умствени и физически епидемии. Науката обаче не забелязвала нищо подобно и продължа­вала своя енциклопедичен труд, измисляйки нови названия за старите неща.

„Историята - казва Дьо Поте, кралят на френските месмеристи - твърде добре помни печалните рекорди на магьосни­чеството. Тези факти са прекалено реални и твърде явно свидетелстват за ужасните злодеяния на това изкуство, за неговите чудовищни злоупотреби. Как ми се удаде да открия това изкуство? Къде го научих? В моите размишления? Не. Самата природа ми разкри тази тайна. И как? Представяйки я пред моите очи, без да бърза, докато аз сам потърсих тези неоспорими факти на вълшебства и магии... Какво е това, в края на краищата, което наричат сомнамбуличен сън (лунатизъм)? Това е резултат от силно магично въздействие. А какво създава тези притегляния, тези внезапни импулси, тези свирепстващи епидемии на необузданост, антипатии, кризи, кон­вулсии, които придобиват хроничен характер? Какво ги опре­деля, ако не същата тази причина, за която вече споменахме, този агент, така добре известен на древните! Това, което вие наричате нервен флуид (или магнетизъм), в старите времена се е наричало окултна сила, могъщество на душата, власт, магия!"

„Магията се основава на съществуването на един сложен свят вън, а не вътре в нас, с който ние можем да влезем в контакт чрез известно изкуство и практика. Стихията, съществуваща в природата, непозната за мнозинството от хората, завладява човека и го изсушава и разрушава подобно на ураган, помитащ тръстика. Тя разхвърля хората надалеч, нанася им удари еднов­ременно на хиляди места, но те не могат да открият този невидим враг, за да се защитят от него. Всичко това може да бъде демонстрирано, но способността на тази стихия да избира при­ятели и любимци и да се подчинява на техните мисли, да отговаря на техните въпроси и да разбира значението на начертаните знаци - ето това хората не могат да осъзнаят, това техният разум отхвърля, ето това е, което видях; и аз говоря тук по тези въпроси, особено подчертавайки, че за мен този факт е истина, доказана завинаги."²⁴⁵

„Ако се задълбоча в повече подробности, всеки веднага ще разбере, че действително съществуват около нас, както и в нас, тези тайнствени същества, имащи сила и форма, които се появя­ват и си отиват по желание, независимо от добре затворените врати." По-нататък големият месмеризатор ни учи, че способ­ността да управляваме тези сили е „физическо свойство", произ­тичащо от нашия организъм... с него са надарени всички тела... всичко може да бъде проводник на магически действия и на свой ред да съхранява способността за такова въздействие. Тази теория е обща за всички философи херметици. Силата на този флуид е такава, че никакви химически или физически сили не са в състояние да го разрушат... съществува много слаба аналогия между безтегловните флуиди, известни на физиците, и този животински магнетичен флуид."²⁴⁶

Ако сега се обърнем към средните векове, сред другите философи ние ще срещнем и Корнелий Агрипа, който ни казва абсолютно същото: „Постоянно изменящата се универсална сила, „световната душа", може да оплодотвори всичко, каквото и да е то, вселявайки в него своите божествени свойства. Тези предмети придобиват дар да ни предават всичките свои качества, ако ги използваме съгласно формулата, преподавана от науката. Дос­татъчно е да ги носиш известно време, за да почувстваш тяхното непосредствено влияние върху душата, както и върху тялото.

Бидейки част от тази същност, от която се състои всичко създадено, човешката душа може да притежава удивителна сила. Който владее тази тайна, може да достигне в науката и познани­ето такива висоти, до които неговото въображение е способно да го издигне, но той може да направи това само при наличие на тясна връзка с тази универсална сила... Тогава истината може завинаги да се разкрие пред неговите духовни очи. Това е било доказвано многократно с конкретни факти, тъй като те са били видими [за пророците - бел. ред.] и са били описвани предвари­телно. Времето и пространството изчезват пред орловите очи на безсмъртната душа., нейната мощ става безгранична., тя може да се пренесе през пространството и да обгръща със своето присъс­твие човека, независимо от разстоянието; тя може да прониква в него и да го заставя да чуе гласа на онзи човек, на който принадлежи, сякаш той се намира в същата стая."²⁴⁷

Ако отсъства желание да се търсят доказателства и да се получи информация от средновековната херметическа филосо­фия, ние можем да отидем още по-далече в дълбоката древност и да изберем от големия брой философи от дохристиянския период този от тях, който най-малко може да бъде обвинен в суеверие и доверчивост, например Цицерон. Разказвайки за съществата, които той нарича „богове", и за това, че те са или духове на хора, или атмосферни духове, почтеният оратор казва: „Ние знаем, че от всички живи същества човек е създаден най-съвършен, а тъй като боговете се отнасят към това число, те трябва да имат човешки облик... Аз нямам предвид, че боговете имат плът и кръв, а казвам, че те изглеждат така, сякаш имат плът и кръв... Епикур, за който невидимите неща били също толкова осезаеми, както ако ги докосвал с пръсти, ни учи, че боговете са обикновено невидими, но все пак те са осезаемо познаваеми. Те не са тела с определена плътност, но вие можете да ги познаете по преходни­те им образи; доколкото в безкрайното пространство те имат достатъчно количество атоми за създаването на тези изобра­жения, те се появяват пред нас., и ни помагат да разберем какво представляват тези щастливи, безсмъртни същества."²⁴⁸

„Когато посветеният - казва от своя страна Елифас Леви -става съвършено светоносен, той се свързва с божествените същности и при желание чрез силата на волята управлява магнетичните вибрации на астралния свят... които могат да се превръщат в човешка светлина. В момента на зачатието тя (светлината) става първата обвивка на душата. В съчетание с най-фини флуиди тя формира ефирното тяло (звездния фантом), който напълно се освобождава само в момента на смъртта."

Да се проектира това ефирно тяло на каквото и да е разстоя­ние, да му се придава голяма обективност и осезаемост по пътя на кондензиране около него на флуидната форма на изначалната субстанция - всичко това е най-великата тайна на адептите на магията.

Теургичната магия е последното проявление на окултната психична наука. Академиците я отхвърлят като бълнуване на болен ум или я клеймят като позорно шарлатанство. Ние реши­телно им отказваме правото да изказват своето мнение по въпроси, с изследването на които те никога не са се занимавали. Тяхното истинско ниво на информираност в тази област им дава не повече право да съдят за магиите и спиритизма, отколкото островитянинът от остров Фиджи да изказва своето мнение за трудовете на Фарадей или Агасиз.

Всичко, което те ще могат някога да направят, е да поправят грешките на своите предшественици. Почти преди три хиляди години, още до Питагор, древните философи твърдели, че свет­лината има тегло, следователно тя е материя и представлява сама по себе си сила. Корпускулярната теория, благодарение на някои грешки на Нютон, била осмяна, а вълновата теория, разглеждаща светлината като безтегловна - приета. Сега светът е изплашен от мистър Крукс, който вече претегля светлината с помощта на радиометър. Питагорейците поддържали мнението, че нито Слън­цето, нито звездите са източници на светлина и топлина, и че първото е само техен посредник. Съвременните школи ни учат друго.

Същото може да се каже и относно нютоновия закон за гравитацията. Строго следвайки доктрината на питагорейците, Платон вярвал, че гравитацията не е просто закон за магнитното притегляне на малките тела към големите, но също така и магнитно отблъскване на подобните и привличане на противопо­ложните.

„Противоположното по природа - казва той, - съединявайки се заедно, естествено чувства враждебност едно към друго."²⁴⁹ Изследванията на Барт и Швейцер не оставят почти никакви " съмнения в това, че древните били добре запознати с взаимното притегляне на желязото и магнита, както и с отрицателните и положителните полюси на електричеството, но под други назва­ния. Взаимната магнитна връзка между орбитите на планетите, които са магнити, била за тях установен факт, и аеролитите не само били наричани от тях магнитни камъни, но и били използ­вани в мистериите за същите цели, за които ние сега употребя­ваме магнитите. Ето защо професор А. М. Майер от Института по технология на Стивънс, заявил през 1872 година, че Земята е голям магнит и че „при всяко вълнение на повърхността на Слънцето магнетизмът на Земята претърпява дълбоко нарушение на равновесието, предизвикващо сътресение на магнитите в нашите обсерватории и създаващо грандиозни избухвания на северното сияние." Всъщност тук Майер само добре изложил това, което знаели древните философи.