Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
Изтегляне 5.31 Mb.
|
|
По духа на ученията на Буда и на Питагор ние можем лесно да разберем идентичността в техните доктрини. Всеобхватната, универсална душа - АНИМА-МУНДИ, е НИРВАНА; и Буда като общо име е антропоморфизираната монада на Питагор, пребиваваща в тъмнина и мълчание (тишина); той е също и БРАМА, нямащ форма, възвишено, но непознаваемо Божество, което невидимо обхваща цялата Вселена. Когато то се проявява, желаейки да се запечата в облик, разбираем от нашия интелект, тогава ние го наричаме АВАТАР, Цар, Месия или ПЕРМУТАЦИЯ (изменение) на Божествения Дух, ЛОГОС, Христос - всичко това е едно и също. Във всички случаи това е „БАЩАТА", който е в СИНА, и СИНЪТ, който е в „БАЩАТА." Безсмъртният дух осенява смъртния човек. Той влиза в него, обхваща цялото му същество, прави от него бог, който нисхожда в своята земна обител. Всеки човек може да стане Буда, казва учението. И така, в продължение на безкраен ред векове, в различни времена ние срещаме хора, които повече или по-малко са преуспели, както казват, в сливането с „Бога", т.е. със своя собствен ДУХ. Будистите наричат такъв човек АРХАТ. Архатът следва (в индуската йерархия) след Буда и няма равни на него в науката на вдъхновението (внушението) и в притежаването на тайнствените сили. Някои факти доказват тази теория на практика, както свидетелства Жаколио. Дори така наречените „баснословни предания" в някои будистки книги, ако се изчисти техният алегоричен смисъл, се оказват по същество тайните учения, на които учел Питагор. В палийс-ките книги Джатака са приведени 550 превъплъщения или инкарнации на Буда. Те разказват, че той се появявал във всяка животинска форма и одухотворявал всяко мислещо същество на земята - от най-малкото насекомо до птиците и животните; и накрая - човекът, микроскопичният праобраз на Бога на Земята. Нужно ли е това да се разбира дословно! Може ли да приеме това като описание на действителните превръщания и съществувания на една и съща индивидуалност, на безсмъртния дух, последователно одухотворяващ различни видове чувстващи (мислещи) същества? Не е ли време заедно с будистките мъдреци да разберем, че съществуват безкрайно количество индивидуални човешки духове, които всички заедно са проявление на Единния. Както всяка капка океанска вода, заедно с всички останали капки образува океан, така и всеки човешки дух е само искра от единната всеобхващаща светлина. Този божествен дух одушевява и цветето, и късчето скала, и лъва, и човека. Египетските Йерофанти, както и брахманите и будистите на Изтока, а също и някои гръцки философи, твърдели в началото, че същият дух, който одухотворява частицата прах, оставайки в нея в латентно състояние, одухотворява и човека, проявявайки в него висшата степен на своята активност. Така и учението за постепенното вливане на човешката душа в субстанцията на първичния, бащин дух, някога е била всеобща, но тази доктрина никога не е предполагала унищожение на висшето духовно ЕГО, а само разтваряне на външната форма на човека след неговата смърт. Кой тогава е най-достоен да ни предаде тайната на посмъртното съществуване, ако не тези хора, които по пътя на самодисциплината, праведния живот и високите стремежи са напреднали в сливането със своя „Бог" и са съумели да получат възможност, макар и несъвършена, да се докоснат до светлината на великата истина.253 Тези подвижници ни разказват поразителни истории за разнообразието от форми, приемано от" развъплътените астрални души; форми, всяка от които е духовна и в същото време е конкретен израз на абстрактното състояние на мислите на живелия някога човек. Просто е абсурдно да се обвинява будистката философия в отрицание на Височайшата същност - Бога (и безсмъртието), т.е. в атеизъм, заради обстоятелството, че в основата на това учение лежи Нирваната, означаваща унищожение, както и СВАБХАВАТ - НЕ ЛИЧНОСТ, а НИЩО; ЕЙН (или АЙН) на еврейското ЕЙН-СОФ също означава НИЩО, това, което не е. Никой никога обаче не се е опитвал да обвини евреите в атеизъм. И в двата случая правилно разбраното понятие НИЩО носи в себе си идеята, че БОГ не е нещо конкретно, не е видимо същество, към което би могло по достойнство да се приложи името или названието на който и да е обект или понятие, известни ни на Земята. 1 Вж. последната глава на този том. 2 „Спомен за един зает живот", стр. 147 3 Компендий - (лат.) съкратено изложение на главните положения на философските системи. 4 446 г. преди новата ера 5 Преводачът (от английски) би искал да замени думата „справедливост" със „съвест". 6 Кокер: „Християнството и гръцката философия", XII, II, стр. 377. 7 Евангелие от Матей, 8, II, 13 8 Обвиненията в" атеизъм, в приемане на поклонение пред чужди богове ив съблазняване на атинската младеж, отправяни към Сократ, дават пълно оправдание на Платон да завоалира съкровената част на своите доктрини. Несъмнено особеният език, към който са прибягвали алхимиците, е преследвал същата цел. Подземният затвор, дибата (уред за измъчване чрез разтягане на тялото - бел. ред.) и изгарянето на огън били прилагани без стеснение от християните от различни конфесий, и особено от Римокатолическата църква. Папа Григорий Велики даже препятствал граматически правилната употреба на латинския език, намирайки в това нещо езическо. Престъплението на Сократ се състояло в това, че разкрил пред учениците си тайните доктрини, преподавани в мистериите, което било смъртно престъпление. Той бил обвинен и от Аристофан за въвеждането на поклонение пред новия бог Динос (като Демиург, строител и господ на слънчевата вселена). Хелиоцентричната система също била една от доктрините на мистериите. Затова, когато питагореецът Аристарх започнал да преподава това учение открито, Клеантео заявил, че гърците трябва да го привлекат към отговорност и да го осъдят за кощунство срещу боговете (Плутарх). Сократ обаче никога не е получавал посвещение и следователно не е могъл нищо да издаде. 9 Вж. Томас Тейлър: „Елевзински и вакхични мистерии", стр. 47, Ню Йорк, 1875 10 Косин: „История на философията", I, IX 11 Манава-Дхарма-Шастра, кн. I, свитъци 6 и 7. 12 “Божествената аритметика”, стр. 62; “Питагорейските числа”. 13 Платон: „Парменид", стр. 141 14 Stobeus: „Еcl.", стр. 62 15 Кrishe: „Forch", р. 322 еtc 16 Сlem: „А1ех. Stro". , V, 590. 17 Рlutarh: „Dе Lsid", сhар. 25, р. 360 18 „Платон и неговата школа" 19 „Тusc", V, 18, 51, С, 559 20 Зелер: „Гръцката философия" 21 „Платон и неговата школа". 22 Една от петте геометрични фигури, дванадесетоъгълник 23 “Слънцето и Земята”. 24 „De Ente Spirituali”, lib, IV; „De Entre Astrorum", book I, and opera omnia, vor I, pp. 634 and 699. 25 За хората, които вярват в способността за ясновидство, но не са склонни да приемат съществуването на други духове, освен развъплътените човешки души, ще бъде интересно да прочетат съобщението на една ясновидка, отпечатано в „Лондонски спиритист" от 1877 г. В приближаващ буреносен облак ясновидката видяла „как светъл дух се появил от него и се понесъл с мълниеносна бързина, а след няколко минути забелязала в облаците диагонална линия от духове". Това явно са били Марути, за които се споменава във Ведите (Вж. „Речта на Самхита" от Макс Мюлер). Известната и уважавана актриса, писателка и ясновидка Хардинг Бритън също е публикувала съобщения за честите си срещи с такива елементални духове 26 Преведено от Макс Мюлер, професор по сравнителна лингвистика от Оксфордския университет, Англия. 27 „Диарх вах нита, прнтхиви мата сомах бхарата адитих свас". 28 Тъй като за свещената идентичност на философските и религиозните учения на древността ще говорим по-подробно в следващите глави, -засега ще се ограничим с тези обяснения. 29 „Риг-Веда-Самхита", стр. 234 30 Филострат твърди, че по негово време брамините били в състояние да извършат най-чудотворни изцеления само с едно произнасяне на магическите думи. „Индийските брамини носят жезъл и пръстен, чрез които могат да извършат почти всичко, което поискат." Ориген казва същото 31 ... (2 Кор., 12). 32 Талей означава океан или море. 33 Вж. „Айтарея Брахмана", З, I 34 See Pantheon: “With”, р. 31; also Aristophane in “Vaestas”, t. rea. 28. 35 Оракулът на Аполон се намирал в Делфи (праг на утробата или на корема): мястото, на което се издигал храмът, се наричало „Омфалос", т. е. пъп 36 На свой ред езичниците също могат да запитат мисионерите, какъв вид дух се крие на дъното на свещената бирена бутилка. Евангелисткото нюйоркско списание „Индепендънт" разказва следното: „Неотдавна английски пътешественик открил в далечна Бирма църква на баптист-ката мисия, където енориашите били причестявани (несъмнено - не без Божията благословия) със светло Баасовско миро, вместо с вино." 37 „Книга на браманичните призовавания", част III. 38 Булвър-Литън: „Последните дни на Помпей", стр. 147. 39 Избрани произведения, стр. 159. 40 Порфирий: „Избрани произведения", стр. 92. 41 „Айтарея Брахмана", предисловие. 42 Това име е употребено в значението на гръцката дума „ентрикос". 43 Климент Александрийски твърдял, че по негово време у египетските свещенослужители е имало 42 канонични книги. 44 „Сравнителна митология" т. 2, стр. 7. 45 „Конфликт между религията и науката", гл. I. 46 По-нататък ще обясним подробно положенията на херметическата философия по въпросите на еволюцията на сферите и расите 47 От санскритския текст „Айтарейя Брахмана", Риг-Веда, т. 5, гл. 2, стих 23. 48 „Айтарейя Брахмана", кн. III, гл. 44. 49 „Айтарейя Брахмана", т. II, стр. 242 50 Пак там, кн. IV. 51 Седмичната организация; „Камъкът на смъртта", стр. 20. 52 Вж. Гибон: „Залез и падение на Римската Империя". 53 Вж. Търнър и Хигинс: „Апокалипсис". 54 „Книга на Битието", гл. 1, стр. 30. 55 Крайната необходимост от извършване на такива благочестиви лъжи или фалшификации от страна на бащите на църквата от първите векове и от страна на богословите от по-късни времена става очевидна, ако вземем предвид последствията от оставянето на думата Ал такава,, каквато е била в оригинала. Тогава за всеки, а не само за посветения, би станало ясно, че Йехова на Мойсей и слънцето са едно и също нещо. Болшинството от хората, на които не им е известно, че йерофантите на древността са считали нашето ВИДИМО слънце само за емблема на централното, невидимо, духовно слънце, биха обвинили Мойсей (подобно на някои съвременни коментатори) в ЗВЕЗДОПОКЛОННИЧЕСТВО, т. е. в неприкрит сабианизъм. 56 Изход, XXV, 40. 57 „Физическата основа на живота", лекция на професор Хъксли. 58 Професор Д. У. Дрейпър: „Конфликт между религията и науката" 59 „Занони" на Булвър 60 Вж. Кодекса на законите, издаден от сър Уилям Джонсън, гл. IX, стр 61 Плиний: „История на народите", XXX, 1; пак там, XVI, 14 62 Памп Цезар, III, 14 63 Пампониус им приписва познанието на висшите истини 64 Плиний, XXX. 65 Munter - най-древен култ на северните народи от доодиновия период 67 В някои отношения съвременните философи, които мислят, че правят нови открития, могат да бъдат оприличени на „много умния учен и вежлив господин", когото Хипократ (след срещата им в Самос) описва добродушно: „Той ми съобщи - казва бащата на медицината, - че неотдавна е открил една билка, напълно неизвестна в Европа и Азия, срещу която не може да устои нито една болест, колкото и опасна да е тя. Стараейки се на свой ред да бъда вежлив, аз позволих да бъда уговорен да отида в неговата оранжерия, където той пресадил това чудодейно растение. Това, което той ми показа, се оказа едно от най-разпространените в Гърция растения, а именно - чесън, растение, което най-малко може да претендира за целителни свойства." 68 Швейцер: „Увод в митологията чрез естествената история". 69 Енемозер: „История на магията", т. 1, стр. 3 70 „История на магията", т. 1, стр. 9 71 Филон Юдейски 72 „Зенд-Авеста", т. II, стр. 506. 73 Касиан: „Публична лекция", 1, 21 74 „Деяния на Апостолите", VII, 22 75 Юстин, 36, 2 76 Молитър: „Философия на историята и традициите", в превод от англ. Ховит, стр. 285 77 „Конфликт между религията и науката", стр. 329 78 Невинаги техните припадъци са истински, тъй като някои от тези сиромаси превърнали това в редовно и носещо доходи занятие 79 Уебстър погрешно твърди, че халдеите са наричали сарос цикъла от затъмнения - период от около 6586 години, „времето на преминаването на лунната орбита". 80 Преди учените да отхвърлят тази теория (както вече стана традиция), те би трябвало да обяснят защо в края на третичния период в северното полукълбо е станало такова снижение на температурата, че горещата по-рано зона се превърнала в сибирски климат? Да не забравяме, че хелиоцентричната система е дошла до нас от Горна Индия и зачатъците на всички велики астрономични истини Питагор донесъл именно оттам. Докато не разполагаме с математически правилни доказателства, всяка от хипотезите е толкова достоверна, колкото и останалите. 81 Това противоречи на библейския разказ, който казва, че потопът бил изпратен с цел да се унищожат гигантите 82 Колеман, който е направил това изчисление, е допуснал сериозна грешка, която коректорът не е забелязал - продължителността на манвантарата е според него 368 448 000 години, което е преувеличено точно с 60 млн. години 83 Четиридесет и двете свещени книги на египтяните, споменати от Климент Александрийски като съществували по негово време, са само част от всички книги на Хермес. Ямблих, позовавайки се на авторитетните данни на египетския жрец Абамон, приписва 1200 такива книги на Хермес и 3600 на Мането. Свидетелството на Ямблих обаче, като неоплатоник и теург, естествено е отхвърлено от съвременната критика. Мането, с който Бунзен много се е съобразявал, като „с чисто историческа личност", с който „нито един от по-късните туземни историци не може да бъде сравнен" (вж. „Египет", т. I, стр. 97), - веднага е превърнат в „псевдо-Мането", щом издигнатите от него идеи влезли в противоречие с предразсъдъците на науката срещу магията и окултните знания, за чието познаване претендира и древният жрец Мането. Нито един археолог обаче нито за миг не се е съмнявал в невероятната древност на херметическите книги. Шамполион бил убеден в тяхната автентичност и голяма правдивост, потвърдена от много древни източници. Бунзен също дава неопровержими доказателства за тяхната древност. От неговите изследвания например узнаваме за последователното царуване в Египет на шестдесет и един царе, които предшествали периода на Мойсей, като ясно различима Верига от цивилизации, разпростряла се в рамките на няколко хиляди години. По този начин ние получаваме свидетелство в полза на това, че съчиненията на Хермес Трисмегист са съществували много векове, преди да се роди еврейският законодател Мойсей. „Били са открити мастилници в паметниците на четвъртата династия, най-старите в света" - казва Бунзен. Ако този знаменит египтолог отхвърля период от 48 863 години преди Александър, към който Диоген Лаертски отнася записките на жреците, той очевидно изпада в още по-голямо затруднение във връзка с десетте хиляди години на астрономически наблюдения, казвайки, че „ако това действително са били наблюдения, те трябва да са били водени повече от 10 000 години" (стр. 14). „Ние обаче научаваме - добавя той - от едно от техните (собствени) стари хронологични съчинения... че истинските египетски традиции от митологичната епоха разглеждат времеви периоди от милиарди години." 84 Higins “Anaca typsis”. 85 „Животът на Питагор" 86 „Розенкройцери" от Харгрев Дженингс. 87 У. Крукс: „Изследване на феномените на спиритизма" 88 У. Крукс: „Експеримент с психичната енергия", стр. 25 89 „Поглед върху спиритизма в светлината на съвременната наука", „Quartely Gournal of Science" 90 А. Н. Аксаков: „Феноменът на медиумизма" 91 А. Н. Аксаков: „Феноменът на медиумизма" 92 „Тhe Last оf Katie King", - pamphlet III, р. 112 93 „Изследване на феномените на спиритизма", стр. 45 94 Пфаф: „Астрология", Берлин 95 „Хирургичната медицина на есеите" 96 „Философия на историята". 97 Камшад казва в своята „Неорганична химия", че елементът ВОДОРОД за първи път е бил споменат от Парацелз в XVI век, но за това се знае твърде малко (2, 66). Защо обаче да не бъдем честни и да не признаем веднага, че Парацелз е бил откривателят, който ОТНОВО е открил водорода и скритите свойства на магнита и животинския магнетизъм? Лесно е да се докаже, че в съответствие със строгия обет да се държи всичко в тайна, даван от всеки розенкройцер и съблюдаван свято (особено от алхимиците), Парацелз е държал знанието си в тайна. Може би за добрия химик, детайлно разбиращ трудовете на Парацелз, не би било трудно да докаже в нагледна форма, че КИСЛОРОДЪТ, чието откриване се приписва на Пристли, е бил известен на алхимиците розенкройцери също както и водородът. 98 Тавматургия (гр.) - правене на чудеса 99 „Писмо до Дж. Гланвил, капелан на краля и член на Кралското общество". Гланвил бил автор на знаменитото съчинение за привиденията и демонологията (в две части), доказващо донякъде Светото писание (и отчасти материалите, събрани в съвременността), че привиденията, духовете и вещиците съществуват 100 Plato: „.Timaeus Soetius", 97 101 Вж. Моvers: „Ехр1аnations", 268 102 Соry: „Choldean Oracles", 243 103 Philo Judaeus: „Оn the Creation", Х. 104 Моvers: „Рhoinirer", 282. 105 К. О. Мuller, 236 106 Weber: „Аkad. Vorles", 213, 214 еtc 107 Моvers: „Рhinirer", 268 108 „Parerga", II, III, р. 112 109 Вж. Хъксли: „Физическата основа на живота" 110 Шопенхауер: „Винетки", от „Воля на Вселената" 111 „Revue dex Deux Mandes", 1855, р. 108 112 Граф дьо Мирвил, „Към въпроса за духовете". 113 Булвър-Литън, „Занони" 114 Т. Райт, „Описание на магьосничеството и магиите". 115 „Appartions", translated by С. Crove, рр. 388,389,391 116 „De Abstirenia", еtс 117 С. Crove, „Оn apparitions", р. 398. 118 Вж. Дьо Мирвил, „Към въпроса за духовете"; Гасперин, „Феномени на спиритизма". 119 Алджернон Джой - почетен секретар на Националното общество на спиритуалистите в Лондон. 121 Литре, „Лекции по философия на позитивизма" 122 „Спиритуализъм и шарлатанство". 123 „Философия на позитивизма", т. IV, стр. 278 124 Тиндал, „Научни фрагменти" 125 Тиндал, предговор към „Научни фрагменти" 126 Второзаконие, гл. XVII, 6. 127 С. Б. Уоринг 128 Тук подразбираме не общоприетата Библия, а истинската еврейска Библия, обяснена кабалистично 129 Брама не създава земята, нито останалата Вселена. Отделяйки се от световната душа - от Първопричината, Той (на свой ред) еманира от себе си цялата природа. Той не стои над нея, а е смесен с нея; Брама и Вселената образуват единно същество, всяка.частица от което по своята същност е самият Брама, излязъл вън от себе си. (Брунов, „Интродукция", стр. 118). 130 „Конфликт между религията и науката", стр. 180. 131 „Avant propos", рр. 12, 16. Каталог: books -> new new -> Тантриското преобразяване new -> Красимира Стоянова new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд new -> Съдържание увод първа част new -> - new -> Terry pratchett Изтегляне 5.31 Mb. Сподели с приятели:
|