Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

Незнанието на древните за сферичността на Земята се приема от нас като факт. А имаме ли някакви доказателства за това? Тази представа ние сме получили само от литературата. Още в далечните времена на Питагор езичниците учили за сферичността, Плутарх се заклел в това, а Сократ е умрял за тази идея. Освен това, както вече посочихме, цялото знание е било съсредоточено в светилищата на храмовете, откъдето то рядко прониквало до непосветените. Ако мъд­реците и свещенослужителите от дълбоката древност не са били запоз­нати с тази астрономическа истина, то защо биха представяли Кнеф -духът на първия час, като яйце, поставено на устните му и изобразяващо нашата Земя като глобус, на който той дал живот със своето дихание. Освен това, ако вследствие трудностите на препратките на халдейската „Книга на числата" нашите критици ще настояват за цитиране на други авторитети, ние можем да ги изпратим за справки към Диоген Лаертски, който дал на Мането знание за това, че Земята има формата на кълбо. Освен това, същият автор, цитиращ най-вероятно „Съкратената естес­твена философия", дава следното обяснение на египетското учение: „В началото имало материя, тя се диференцирала на четири елемента... истинската форма на Бог е непознаваема; но светът имал начало и затова той е преходен..." (Диоген Лаертски, „Процейн", параграфи 10 и 11). Освен това, Питагор притежавал знанието, че Земята е кръгла, че се върти и че е също такава планета, както и всяко друго от небесните тела (Вж. Фенелон, „Животът на философите"). В по-късните преводи на Платон („Диалозите на Платон", написан от професор Джоуът) авторът в своето предисловие към „Тимей", независимо от „злополуч­ното съмнение", възникващо в резултат на думата, която може да бъде преведена като „въртяща" или „уплътняваща се", е склонен да вярва, че Платон е бил запознат с въртенето на Земята. Учението на Платон е изразено чрез следните думи: „Земята, която е наша кърмилница, е (уплътнена) въртяща се около ос, преминаваща през цялата Вселена". Ако се вярва обаче на Прокъл и Симпиций, то Аристотел разбира тази дума в „Тимей" като означаваща „кръжаща" или „въртяща се". Самият сър Джоуът по-нататък допуска, че „Аристотел приписва на Платон учението за въртенето на Земята". Най-малкото би било странно да се твърди, че Платон, който така се прекланял пред Питагор и който, разбира се, като посветен е бил длъжен да споделя цялото учение на великия философ, не е знаел такава елементарна астрономическа истина.

226 Евг Харгрейв Дженингс, „Розенкройцерите"ений Филалет, „Адамичната магия".

227

228 „Нашето място в безкрайността", стр. 313

229 В библиотеката на роднините на писателя има копие от френското издание на този уникален труд. Предсказанията са дадени на старинен френски език и за изучаващия съвременен френски език ще е много трудно да ги разбере. Затова даваме английската версия на текста.

230 Джоуето, Встъпление към „Тимей" и „Диалозите на Платон", стр. 509.

231 Поклонение на Луната, Слънцето, планетите и звездите. (Б. пр.)

232 Вж. „Риг-Веда", Айтарея-Брахман.

233 Брама е наричан от индуските брахмани Хираниагарбаха (единна душа), докато в същото време Амрита е висшата душа, първопричината, еманирала от себе си творящия Брама.

234 Марбод, „Свободно изложение на Бикман".

235 „Слънцето и Земята", лекция на професор Балфур Стюард.

236 Евхемеризъм - система за тълкуване на митовете, според която се смятало, че боговете са изтъкнати хора, живели по-рано, а митовете били разглеждани като основани върху някаква реална история. (Б. пр.)

237 Уилсън, „Риг-Веда Санхита", II, 143

238 Данаил, VII, 9, 10.

239 Книга на Енох, XIV, 7.

240 Това твърдение вероятно ще бъде наречено НЕЛЕПО, но ние сме готови да го представим, опирайки се на авторитета на Платон (виж предговора на Джоуът към „Тимей", последната страница), като пита-горейското учение за това, че слънцето е само леща, през която преминава светлината, предположение, потвърдено днес от наблюдени­ята на Плезантон от Филаделфия. Този изследовател се очертава като революционер на съвременната наука, наричайки центробежната и центростремителната сила на Нютон и закона за гравитацията „заб­луждение". Той безстрашно издига своите разбирания против днешните позиции на Тиндал и Хъксли. Радваме се, че се е намерил такъв учен - защитник на един от най-древните херметически закони (виж книгата на генерал Плезантон „Действието на сините лъчи на слънчевата светлина и синия цвят на небето върху развитието на животинския и растителния живот", адресирано до Филаделфийското общество за съдействие на селското стопанство).

241 Нито в една страна езотеричното учение не се е доверявало истински на хартията. Индуската Брахма Майя преминавала от поколение в поколение по пътя на устната традиция. Кабалата никога не е била написана и Мойсей я предавал устно само на своите избраници. Първоначалният източен гностицизъм бил напълно изопачен от различ­ни по-късни секти. Филон в „Жертвоприношението на Авел и Каин" твърди, че в това има тайна, която не може да бъде открита на непосветените. Платон премълчава за много неща и неговите ученици постоянно се позовават на това. За всеки, който макар и повърхностно е изучавал тези философи, при четенето на поученията на Ману става ясно, че всички те са черпали от един и същ източник. „Вселената — казва Ману — съществувала само в първата Божествена идея, още непроявена, като потопена в тъмнина, невидима, неопределима, непостижима за разума и неоткрита от откровението, сякаш напълно потопена в сън; след това Неразделната Самосъща сила незабележимо се появява; с неугасваща слава разгръща неговата идея и разсейва мрака." Това разказва първото положение на Будизма. Идеите на Платон са ВОЛЯ, или ЛОГОС - божество, проявяващо себе си. Тази вселенска светлина, от която произхожда (като еманация) видимата и материална светлина.

242 Изглежда че при спускането си от Монблан Тиндал е страдал от страшна горещина, макар че той бил по това време до колене в сняг. Професорът приписва това на изгарящите лъчи на слънцето, но Пле­зантон настоява, че ако лъчите на слънцето са били наистина толкова интензивни, както се описват, тогава би се разтопил снегът, а това не станало; той направил извода, че горещината, от която страдал професорът, изхождала от неговото собствено тяло и била резултат от електрическото въздействие на слънчевата светлина върху неговата тъмна вълнена дреха, която била заредена от положителното електри­чество на неговото тяло. Студеният сух ефир на планетното простран­ство и връхните слоеве на земната атмосфера са заредени с отрицателно електричество и падайки на неговото топло тяло и дреха, заредени положително, предизвиквали усилено топлоотделяне (виж „Влияние на сините лъчи...", стр. 39, 40, 41 и т.н.)

243 Най-любопитното от всички „куриозни съвпадения" за нашия разум е това, че съвременните учени мъже оставят настрана факти, достатъчно поразителни, за да ги заставят да приемат това определение (когато те говорят за тях), вместо да се хванат на работа и да ни дадат философ­ското обяснение за всички тези неща.

244 Според теорията на Плезантон за положителното и отрицателното електричество, лежащо в основата на всяко психологично, физиологич­но и космическо явление, злоупотребата с алкохолни напитки превръща мъжа в жена, и обратно, изменяйки тяхната електрическа полярност. „Когато е налице такава промяна на електрическата полярност - казва авторът, - характерните черти на пияницата стават женски: той е раздразнителен, неразумен, възбуден... става буен, и ако срещне своята жена, у която има нормална електрическа полярност (същия знак, както и неговия), те взаимно се отблъскват, започват да се оскърбяват един друг, става конфликт, смъртна схватка, и на другия ден във вестниците се появява заключение на свидетелите, присъстващи при завеждането на дело от следователя за насилствена смърт ... кой може да очаква, че причината за всички тези страшни престъпления ще бъде намерена в потта на престъпника? При все това науката е доказала, че метамор­фозата на мъжа в жена, по пътя на промяната на неговото отрицателно електричество в положително електричество на жена, с всичките му атрибути, се открива и по характерното за него повишено потоотделяне, предизвикано от алкохола.

245 Дьо Поте, „Дяволската магия", стр. 51-147

246 Дьо Поте, „Курс по магнетизъм", стр. 17-108.

247 „Окултната философия", стр. 332-358.

248 Цицерон, „За природата на боговете", кн. I, гл. XVIII.

249 „Тимей". Подобни изрази дали възможност на професор Джоуът да твърди в своя предговор, че Платон е учел на притеглянето между подобните тела. Подобно твърдение обаче е равносилно на отричането на наличие у великия философ на елементарни знания за полярността на магнита.

250 Ямблих, „Животът на Питагор".

251 Тази идея се потвърждава ясно от самия Платон, който казва: „Вие твърдите, че в моята предишна беседа аз недостатъчно ясно съм ви обяснил характера на първата. Аз нарочно говоря със загадки, с цел ако на някого по някаква случайност на суша или на море попадне тази табличка, такъв човек, нямащ предварителни знания по този предмет, да не може да разбере неговото съдържание." („Платон", т. II, стр. 312); Кори, „Древни фрагменти".

252 Илюзия — материята, в нейното троично проявление: земно, астрално и духовно

253 Порфирий вярвал, че неговият учител Плотин е успял да се слее с „Бога" шест пъти в рамките на своя живот и разказва, че на него самия му се удало да го направи само два пъти

Сканирано и предоставено от Спиралата

Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> -
new -> Terry pratchett