То е като твоя часовник, нагласен няколко минути

То е като твоя часовник, нагласен няколко минути

Ти наистина виждаш себе си и окръжаващата дей-

ствителност, както виждаш този часовник. Тоест,

мамиш себе си, мислейки, че онова, което не е тъй,

е тъй.

Но трябва да прозреш истината, защото много

Някои от вас може да се почувстват потиснати, ка-

то чуят, че преживявате на своята планета нещо, в кое-

то сами се карате да повярвате. Но не се отчайвайте,

защото светът ви е най-големият дар, който сте по-

лучили, чудо, което сте съзрели, съкровище, на което

можете да се наслаждавате.

Животът във физическата сфера наистина е сла-

вен, великолепен. Целта му е да пренесе щастието ти

през ясното му осъзнаване и огласяване, през изявата

и осъществяването на онова Което Си Ти в Действител-

ност. Затова върви, влез в този славен, великолепен

свят, който сам си сътворил, и превърни живота си на

земята в необикновен израз и зашеметяващо преживя-

ване на най-великата и бляскава представа, която си

имал някога за себе си.

Не забравяй, че всяко действие е акт на самоопре-

деление. Всяка мисъл носи творческа енергия. Всяка

дума изразява твоята истина.

Огледай се и виж какво правиш днес. Това ли е

начинът, който избираш, за да се самоопределиш?

Огледай се и виж какво мислиш днес. Това ли

искаш да сътвориш?

Огледай се и виж, ослушай се и чуй какво казваш

днес. Така ли би желал да бъде?

Всеки миг в живота ти е свещен, всеки миг е миг

на творчество. Всеки миг е начало. Във всеки миг се

раждаш наново.

Това е пътешествието ти към майсторството. То

ще те изведе от кошмара, който сам си изградил, и ще

те въведе в чудесния сън, прелестната мечта, какъв-

то по своя замисъл трябва да бъде животът ти. Това

пътешествие ще те отведе до срещата ти с Твореца.
Да Медитираш върху Илюзиите
Вече беше казано, че когато човешките същест-

ва постигнат майсторство, нищо не ще може да ги

направи нещастни. Беше казано също, че съществу-

ва една велика тайна, която позволява на Майсторите

да стигнат до тая точка.

Споделял съм вече с тебе тази тайна, но не съм я

определял като „тайна". И може да не си разбрал, че

това прозрение е ключ към всичко.

Ето го отново прозрението. Ето я тайната.

Разединението не съществува.

Това прозрение може да промени всички твои пре-

живявания, целия ти жизнен опит. Това прозрение

може да бъде преведено и да прозвучи като твърдение,

което, преживявано ежедневно, би обърнало целия ти

свят надолу с главата.

Всички Ние Сме Едно Цяло.

Всъщност то би изправило твоя свят отново на

крака! Защото, като разбереш, че съществува Ед-

но Нещо и само Едно Нещо, Една действителност и

само Една действителност, Едно Същество и само Ед-

но Същество, тогава ще разбереш, че на определено

равнище това Едно Единствено Същество трябва да

намери и винаги ще намери своя път.

С други думи, Неуспех не съществува.

А като достигнеш това равнище на яснота, също

ще видиш ясно, че в отсъствието на неуспех това един-

ствено Същество няма нужда от нищо.

Затова Нужда не съществува.

Внезапно, пред това прозрение, доминото отстъп-

ва, то се разпада. Постройката на твоите илюзии се

сгромолясва. Трошат се не самите Илюзии, а построй-

ката, която поддържат. Тоест, културните истории,

върху основата на които си изградил живота си.

Всички тези истории са били митове — от ис-

торията за онова, което си въобразяваш, че се изисква,

за да върви животът ти успешно точно тук и точно

сега, до историята за това как си въобразяваш, че е

започнало всичко — и което няма нищо общо с Основ-

ната Действителност.

Тъй че, за да напредва човешкият род в своето

развитие, той трябва да прекъсне връзката си с тези

истории. Това може да се осъществи по няколко начи-

на. Най-добрият е безмълвието.

В безмълвието ще намериш своето истинско битие,

своето истинско същество. В тишината ще чуеш ди-

ханието на душата си — и на Бога.

Много пъти вече съм ти казвал и пак ще ти кажа.

Ще ме намериш в безмълвието, в тишината.

Медитирай всеки ден. Запитай се: мога ли всяка

сутрин и всяка вечер да отделям по петнадесет минути

на Бога?

та ти е претрупана, ако трябва да свършиш прекалено

много други неща, значи си затънал в Майа, Илюзия-

та, много по-дълбоко, отколкото някога си можел да

си помислиш.

Но не е много късно — и никога няма да бъде — за

да излезеш от Илюзията, да я видиш такава, каквато

е, и да я използваш, за да преживееш оня, Който Си

Ти Наистина в Основната Действителност.

Започни с отделянето на мъничка част от времето

за събуждане всеки ден — само това ще е нужно — за

да общуваш за пореден път с Мене.

Призовавам те към общуване с Бога. Каня те да

преживееш срещата си с Твореца.

В тоя миг на общуване ще узнаеш, че Единството е

истината на твоето битие, на твоето същество. И кога-

то излезеш от медитацията, ще разбереш и видиш от

собствен опит, че отричането на тази истина запазва

навеки отрицателните последици от Илюзията.

Илюзията е била замислена като твоя радост. Като

твое средство, оръдие, инструмент. Никога не е била

замислена като твой товар и тъга, като твоя горест

и изпитание. И ще престане да бъде такава, когато

разбереш Основната Действителност и нейната истина

— Отделяне не съществува.

Не съществува отделяне ма нищо, от нищо. Има

само Единение. Има само Единство.

Не сте отделени един от друг, нито от която и да

било част на Живота. Нито от Мене.

Тъй като Разединение не съществува, не може да

има Недостиг. Защото Единственият, Който Същест-

вува, е достатъчен Сам на Себе Си.

Тъй като Недостиг не съществува, не може да съ-

ществува и Изискване. Защото щом нищо не ти е

нужно, не трябва и да правиш нищо, за да придобиеш

каквото и да било.

Тъй като не трябва да правиш нищо, няма и да

бъдеш съден — дали си го направил или не.

Тъй като няма да бъдеш съден, никога няма и да

бъдеш осъден и така накрая ще узнаеш, че любовта не

може да бъде ограничена от никакви условия.

Тъй като любовта не може да бъде ограничена

от никакви условия, никой и нищо не може да пре-

възхожда другите в Божието царство. Няма ран-

гове нито йерархии, няма някои, обичани повече от

другите. Любовта е цялостно и завършено изживя-

ване. Не може да обичаш малко или да обичаш мно-

го. Няма количествени измерения за любовта. Някой

може да обича по различен начин, но не да дарява ра-

злично количество, различна степен любов.

Никога не забравяй това.

Няма количествени измерения за любовта.

Има я или я няма, а в Божието царство винаги я

има. Защото Бог не е раздавач на любов, Бог Е Любов.

А сега ще ти кажа, че ти и Аз сме Едно Цяло, и

това е така. Създаден си по Мой образ и подобие. За-

това ти също си любов. С една дума, ето Кой Си Ти в

Действителност. Ти не си получател на любов, ти сам

си онова, което се стремиш да получиш. Това е велика

тайна и узнаването й променя живота на хората.

Те изразходват целия си живот, за да търсят оно-

ва, което вече имат. Имат го, защото сами са онова,

което търсят.

Единственото, което трябва да направиш, за да

имаш любов, е сам да бъдеш любов.

Ти си обичан, възлюблен от мене. Както и все-

ки от вас. Всички вие. Никой от вас не е по-обичан,

защото всеки от вас ми е еднакво близък, всеки е едно

цяло с Мене — макар че някои от вас си спомнят по-

често за Мене, а оттам и по-често за себе си.

Тъй че не забравяй себе си.

Възлюблен, бъди любов.

Защото всички вие сте част от Мене, членове,

части от тялото на Бога. И когато си спомниш Кой Си

Ти в Действителност, правиш това в буквалния смисъл

на думата. Тоест, ти отново ставаш член на Тялото на

Бога, на Едно Тяло*.

Има само Едно Тяло.

Едно Същество.

Винаги си спомняй това.

Тъй като Превъзходство не съществува, не съще-

ствува някой, който знае повече от другите, нито пък

някой, който знае по-малко. Има само някои, които си

спомнят повече, и други, които си спомнят по-малко

от онова, което винаги са знаели.

А сега отново иде ред да ти кажа, че това е вярно.

Любовта не познава ограничения. Животът няма край.

Бог няма нужда от нищо. А ти си едно чудо. Чудото

на Бога, станал човек.

Винаги си искал да знаеш това. Винаги си го знаел

дълбоко в сърцето си, макар че разумът го е отричал.

Отново и отново го е шепнела душата ти, само за да

бъде заглушавана от тялото ти и от телата наоколо.

Искали са от тебе да се отречеш от Мен. Искали са

го точно онези религии, които са те канели да Ме поз-

наеш. Защото са ти казвали, че не си едно цяло с Мене

и Аз не съм едно цяло с тебе и че дори да мислиш тъй,

е грях.

творение. Но точно този отказ да приемеш, че ти и Аз

сме едно цяло, е причинил цялата болка и мъка в твоя

живот.

Ще намериш Твореца вътре в себе си.

е полезно да излезеш от своите Илюзии, включително

и от Илюзията, че ти и Творецът сте отделени един от

друг.

ти разговор с Бога. Защото сега вече се стремиш да

живееш със Илюзиите, а не във тях. И точно този

честен стремеж те доведе тук, при това наше общу-

ване.

От известно време за всички вас е очевидно, че

пукнатина. Това би трябвало да разкрие, че всички те

са неверни, погрешни. Но на някакво много дълбоко

равнище хората са знаели, че не могат да се откажат

от Илюзиите, защото тогава ще изгубят нещо жизнено

важно.

ите като илюзии и да ги използват за предначертаната

цел, те са решили, че трябва да поправят техните не-

достатъци, да запълнят пукнатините в тях.

Отговорът е бил, че никога не бива да поправяш

недостатъка, да запълваш празнината, а само да я

видиш и тъй да си спомниш онова, което винаги си

знаел на много дълбоко равнище. И точно затова не

би могъл да се откажеш от Илюзиите, без да изгубиш

нещо жизнено важно.

И по-рано съм ти обяснявал това в хода на нашия

разговор. А сега, в края му, ще ти го обясня отново,

за да бъдеш съвсем наясно, че ще си спомниш.

Задачата на Илюзиите е да ти осигурят определено

място, окръжение, поле, където да пре-сътвориш себе

си наново в следващата най-величествена проява на

най-възвишеното прозрение, което някога си имал за

това Кой Си Ти.

Самата Вселена е такова определено място, поле,

окръжение. Това е и нейно определение, и нейна цел.

Тя осигурява и предлага на живота начин, по който

да бъде изразен и преживян физически.

Самият ти, както и всеки друг наоколо, си проя-

ва на същото това определено място, поле, окръже-

ние. С други думи, в рамките на това място и поле —

изява на Бога.

Извън рамките на това определено място, поле,

окръжение, ти можеш да познаеш себе си само като

Всичко, Което Съществува. Но Всичко, Което Съще-

ствува, не може да изяви Себе Си като това, което е,

ако не съществува нещо друго.

В отсъствието на това, което не си, Това, Което

Си, го няма. Не може да бъде изявено. Не може да

бъде познато.

Многократно съм ти го казвал.

Казвал съм ти, че в отсъствието на „бързо", ня-

ма „бавно". В отсъствието на „горе", няма „долу". В

отсъствието на „тук", няма „там".

В отсъствието на Илюзиите ти също — в буквал-

ния смисъл — не си нито тук, нито там.

И тъй, всички вие колективно сте създали тези ве-

ликолепни Илюзии. Свят, а всъщност — цяла Вселена,

която е ваше собствено творение. Тя ви е предостави-

ла определено място, поле, окръжение, в чиито рамки

можете да решите и обявите, да изявите, изживеете и

осъществите Кои Сте Вие в Действителност.

Направили сте всичко това. Направили са го пове-

чето от вас. Всички вие, които индивидуализирате

Божественото Цяло. Всеки от вас се стреми да познае

себе си, да определи себе си.

Кой си ти? Добър ли си? Лош ли си? А какво значи

„добър"? Какво значи „лош"? Голям ли си? Малък ли

си? А какво значи „голям"? Какво значи „малък"?

Дали си едното или другото? Какво всъщност значи

да бъдеш едно от тях? Наистина ли си удивителен,

чудесен?

Това е единственият въпрос, който Бог някога си

е задавал.

Кой съм Аз? Кой съм Аз? Кой съм Аз?

Това е единственият въпрос, който има значение,

и душата ти използва живота ти, всеки миг от него,

за да вземе решение.

Не да открие, да разбере, да си обясни. А да реши,

да вземе решение. Защото животът не е процес на

откриване, а процес на творчество, сътворяване.

Всяко действие е акт на самоопределение.

Бог е всеки миг в този процес на само-сътворяване

и само-изява. Това правите всички вие, това правиш и

ти тук. Използваш изживяването на онова, което не

си, за да изживееш Онова, Което Си в Действителност.

Няма, не съществува нищо, което ти да не си. Ти

си това цяло, всяко нещо, всичко. Бог е Това Цяло.

Всяко нещо. Всичко. Но за да можеш ти (Бог) да

познаеш онази част от него, която в момента изживя-

ваш, трябва да можеш да си представиш, че има други

части, които ти не си. Това е Великото Въображение.

Великата Представа, Фантазия, Химера. Това са Илю-

зиите на Живота.

Затова използвай тези Илюзии и бъди благодарен

за тях. Животът ти е магически фокус, а ти си магьос-

никът.

Пътешествие към майсторството означава в мига,

Ти в цялото му великолепие и слава. Много важно е

в този контекст да признаеш, че Илюзиите изглеждат

съвсем действителни, реални.

Да разбереш, че Илюзиите са илюзии, е първа

стъпка към използването им за предначертаната цел.

Но тази стъпка не е единствена. След нея идва реше-

нието ти за това какво означават Илюзиите.

Накрая идва изборът ти кой аспект от Божествено-

то (коя част от себе си) ще изживееш в определено-

то място, поле, окръжение (което вие бихте нарекли

„ситуация", „стечение на обстоятелствата"), с което си

се сблъскал (което си сътворил).

Ето го този процес накратко:

А. Виж Илюзиите като Илюзии.

Б. Реши какво означават те.

В. Пре-сътвори себе си наново.

Има много начини да изживееш Десетте Илюзии и

много начини да ги използваш. Можеш да ги изживе-

еш като действителност в настоящия миг или като

спомени от миналото. По втория начин използват

Илюзиите напредналите култури и същества.

Високо развитите същества остават наясно с Илю-

зиите и никога не ги унищожават (спомни си, че тях-

ното унищожаване би означавало и унищожаването на

самия живот, какъвто го познаваме), а ги изживяват

по-скоро като част от миналото, отколкото като част

от настоящето. Те се подкрепят взаимно в стремежа си

винаги да си спомнят Илюзиите, но никога отново да

не ги изживяват като че са действителност тук-и-сега.

Но независимо дали ги преживявате в настоящето

или като спомени от миналото, важното е да ги виж-

дате такива, каквито са — Илюзии. Тогава ще можеш

да ги използваш, за каквото си поискаш.

Твоя воля е да изживееш една или друга страна

от себе си, а Илюзиите са твои инструменти. Всяка

Илюзия може да бъде използвана, за да изявиш пове-

че страни на това Кой Си Ти, и затова можеш да съче-

таваш Илюзии, за да изживееш множество страни —

или пък да изживееш една отделна страна по множест-

во различни начини.

Засега можеш да съчетаеш Първата и Четвъртата

Илюзия — Нуждата и Недостига — за да изживееш

специфичен нюанс на истинското си същество, истин-

ското си битие, което бихме нарекли самоувереност.

Не можеш да бъдеш самоуверен, ако няма по от-

ношение на какво да се почувстваш самоуверен. Из-

ползвайки Илюзията за Нужда и Недостиг, можеш

първо да приемеш представата, че „няма достатъчно",

а после да я преодолееш. Повтарянето на това ще ти

създаде изживяването на самоувереност, убедеността,

че винаги ще има достатъчно от всичко, което ти е

нужно. Това изживяване ще бъде проверено и потвър-

дено от Основната Действителност.

Този смисъл има изразът „да приемеш една пред-

става". Ти си в процес на пре-сътворяване на себе си

и това е истинско пресътворяване.

Ако използваме друг измежду безбройните приме-

ри, би могъл да съчетаеш Втората и Шестата Илюзия

— Неуспех и Присъда — за осъществяването на едно

конкретно преживяване. Можеш да си позволиш да си

представиш, че си претърпял неуспех, после — да се

осъдиш или да приемеш присъдата на другите за то-

ва. След туй можеш да се извисиш над „неуспеха" си,

вдигайки юмрук към небето с вик: „Ще ви покажа аз

на вас!" и накрая да възтържествуваш.

Това е чудесно изживяване и мнозина от вас са си

го дарявали многократно. Но ако пренебрегнеш факта,

че Неуспехът и Присъдата са Илюзии, би могъл да се

озовеш в плен на тези преживявания и скоро вече те

наистина да ти изглеждат като сурова действителност.

Отдалечаването от „суровата действителност" на

живота е път да се излезе от Илюзиите, да се видят те,

каквито са наистина.

Всяка от Илюзиите може да бъде съчетана с всяка

друга — Разделението с Нуждата, Осъждането с Пре-

възходството, Невежеството с Превъзходството, Не-

достигът и Осъждането с Неуспеха и т. н. Поотделно

или в съчетание една с друга, Илюзиите съществуват

като великолепни контрастиращи места, окръжения

Ти в Действителност.

Вече многократно съм ти казвал, че в относител-

ния свят не можеш да изживееш Кой Си Ти освен на

място, където не си. Целта на Илюзиите е да ти го

предоставят — място, окръжение, в рамките на което

да изживееш всяка страна от себе си, и възможност

да избереш Най-Възвишената Страна на онова, което

можеш да си представиш във всеки отделен момент.

Разбираш ли сега? Виждаш ли?

Добре. Сега нека разгледаме Илюзиите една по ед-

на с някои примери — как би могъл да ги използваш,

за да пре-сътвориш наново себе си по описания вече

начин.

да използваш, за да изживееш важна страна от онова,

Което Си Ти, да я наречем: онова, което няма нужда

от нищо.

и за да продължиш да съществуваш вечно. Илю-

зията за Нуждата създава едно поле, окръжение, в

рамките на което можеш да изживееш това. Само

когато излезеш от Илюзията, можеш да изживееш

Основната Действителност. Илюзията създава кон-

текст, в който Основната Действителност може да бъде

разбрана.

Съгласно Основната Действителност, всичко, кое-

то си мислиш, че ти е нужно, ти вече го имаш. То

съществува вътре в тебе. Всъщност, това си самият

ти. Ти си това, което ти е нужно — и затуй всеки

миг даваш сам на себе си всичко, което ти е нужно.

Това в действителност означава, че въобще нищо не

ти е нужно. За да го разбереш и да го познаеш от

собствен опит, трябва да видиш Илюзията за Нуждата

като илюзия. Трябва да излезеш от нея.

За да излезеш от Илюзията на Нуждата, трябва

да се огледаш и да видиш какво ти е нужно точно

сега — тоест какво, което си мислиш, че точно сега

нямаш, чувстваш, че трябва да имаш — а после да

забележиш, че дори без него, още си тук. Изводът

от това има огромно значение. Щом си тук, точно

сега, без да имаш онова, което мислиш, че ти е нужно,

Това е ключовият въпрос. Той ще отключи злат-

ните двери, дверите към всичко.

Следващия път, когато си въобразиш, че се нуж-

даеш от нещо, запитай се: „Защо си мисля, че имам

нужда от него?"

Това е съвсем освобождаващ въпрос. Свобода, за-

ключена в осем думи.

Ако виждаш ясно нещата, ще разбереш, че нямаш

нужда от нищо, каквото и да било „то", че никога не си

имал нужда от него и че всичко туй сам си го измис-

лил.

Нямаш нужда дори от въздуха, който дишаш. Ще

забележиш това в мига на смъртта си. От въздух се

нуждае само твоето тяло, а ти не си своето тяло.

Тялото ти е нещо, което имаш, не нещо, което

си. То е чудесен инструмент. Но ти нямаш нужда

от сегашното си тяло, за да продължиш процеса на

творчество.

Макар да звучи приятно, езотерично, тази инфор-

мация може би няма да те освободи от страха ти, че

ще загубиш своето тяло, семейство и окръжаващи те

обстоятелства. Пътят за облекчаване на подобни стра-

хове е откъсване, непредубеденост, безпристрастност

— практиката на Майсторите. Те са се научили да

постигат това състояние преди да имат доказателст-

ва, че животът на тялото е илюзия. А онези, които не

са постигнали равнището на майсторство, често полу-

чават необходимото доказателство чрез онова, което

наричате смърт.

Веднага след като напуснеш своето тяло (тоест

след като „умреш"), ще разбереш, че това състояние

на съществувание не е ужасяващото преживяване, за

което си чувал, а всъщност е преживяване на славно,

великолепно чудо. Ще видиш също, че е за предпочи-

тане, че е безкрайно по-добре, да бъдеш свързан със

своята физическа форма, каквито и връзки да е съз-

дала последната ти физическа форма. Тогава откъс-

ването, непредубедеността, безпристрастието ще е не-

що съвсем просто.

Но можеш да управляваш Живота още докато си в

своята физическа форма и не е необходимо да чакаш да

се разделиш с нея, за да познаеш славата и великолепи-

ето на Живота и на това Кой Си Ти. Можеш да сториш

това, постигайки откъсването, безпристрастието преди

да умреш. И можеш да го постигнеш чрез простото

излизане от Илюзията на Нуждата.

Това излизане се осъществява чрез дълбоко разби-

ране на живота и на смъртта, включващо и познани-

ето, че смъртта, каквато сте си я измислили, не съ-

ществува и че животът продължава вечно. Разбереш

ли това, става възможно да се откъснеш от всичко

в Живота — включително и от самия живот — за-

щото ще знаеш, че щом животът продължава вечно,

то можеш да имаш отново тези връзки, както и дру-

В действителност всички тези земни връзки мо-

жеш да преживееш в онова, което наричате „след жи-

вота", или във всеки бъдещ живот, тъй че ще имаш

преживяванията, които съвсем не си изгубил. Посте-

пенно ще се освобождаваш от своите връзки, дока-

то ясно осъзнаваш необикновените възможности за

непрестанно разширяване и растеж, които безкрай-

ният Живот ти предлага.

Но никога няма да спреш да обичаш онези, които

си обичал в този или пък в някой предишен живот и

ще преживяваш Единение с всички тях на Същностно

равнище по всяко време, когато пожелаеш.

Ако усетиш, че ти липсва някой, който още живее

на Земята във физическото си тяло, можеш да отидеш

при него с бързината на мисълта си.

Ако усетиш, че ти липсва някой, който вече е на-

пуснал тялото си, някой, когото си обичал и е умрял

преди тебе, ще можеш да бъдеш отново с него след

смъртта си или, по твой собствен избор — и във всеки

миг, когато пожелаеш, отново с бързината на мисълта

си.

случи. Ще ти кажа и нещо повече — да, много повече

— в следващата си вест, в центъра на която е изживя-

ването на умиране с Бога.

Не можеш да умреш без Бога, но можеш да си

представиш, че ти се случва. Това е твоят въображаем

ад, страхът от него стои в основата на всеки друг

страх, който някога си изпитвал. Но няма от какво да

се страхуваш и нищо не ти е нужно, защото е невъз-

можно да умреш без Бога, както е невъзможно и да

живееш без Бога.

Защото Аз съм ти и ти си Аз и ние не сме отделени

един от друг. Не можеш да умреш без Мене, защото

„без Мене" е състояние, в което никога не би могъл и

няма да се озовеш.

Аз съм Бог, Аз съм и Всичко, Което Е. Тъй като ти

си част от Всичко, Което Е, Аз съм това, което си ти.

Няма част от тебе, която Аз да не съм.

А щом Всичко, Което Е, е винаги с тебе, тогава ти

нямаш нужда от нищо — и това е истината за твое-

то битие. Когато дълбоко разбереш това, ще живе-

еш в тялото си по съвършено различен начин. Ще

станеш безстрашен — а безстрашието ще създава своя

собствен благослов, защото липсата на страх създава

и липса на каквото и да било, от което можеш да се

страхуваш.

Обратно, присъствието на страх привлича към

тебе онова, от което се страхуваш. Страхът е сил-

но чувство, а силното чувство е енергия в движение с

големи творчески възможности. Затова Аз съм вдъх-

новил изказването: „Не трябва да се страхуваме от ни-

що освен от самия страх."

Можеш да живееш без страх, когато знаеш, че

всеки изход в живота е съвършен — включително и

изходът, от който се страхуваш най-много, смъртта.

Казвам ти го тук. Давам ти сега тази информация.

Ако се вгледаш по-отблизо в живота си, ще видиш, че

винаги си имал необходимото, за да минеш към след-

ващия миг и в края на краищата — да стигнеш тук,

където си точно сега. За това свидетелства фактът,

че си тук. Очевидно, нищо повече не ти е било нужно.

Може да си искал нещо повече, но не си имал нужда от

нищо повече. Всичките ти нужди са били задоволени.

Това е изумително откритие и то винаги е вярно.

Всяка привидна проява на обратното е Невярно Свиде-

телство, Изглеждащо Действително — СТРАХ.* Но

„Не се страхувайте, Аз съм с вас".

Като узнаеш, че всичко ще протече по свършен

начин и че няма от какво да се страхуваш, условия,

които някога си определял като страшни, вече ти се

виждат в съвсем различна светлина. И те наистина

вече се виждат не в мрак, а е светлина, на светло, и ти

започваш да наричаш страховете си „приключение".

Такова преосмисляне на нещата може да промени

живота ти. Можеш вече да живееш без страх и да

изпиташ славата, великолепието, за което си бил съз-

даден. Виждането на Илюзията за Нуждата като илю-

зия ти позволява да използваш Илюзията за пред-

начерталата й цел — като инструмент, средство, с чия-

то помощ ще преживееш тази слава и великолепие, ще

познаеш себе си — Кой Си Ти в Действителност.

Използването на илюзията, че се нуждаеш от свое-

то тяло, те насърчава за момента да го пазиш, да се

грижиш за него, да се увериш, че то няма да бъде засег-

нато и наранено. По този начин тялото може да бъде

използвано за още по-голяма слава и великолепие, в

съответствие със своето предназначение.

Това е вярно и по отношение на всичко, което си

въобразяваш, че ти е нужно. Използвай въображе-

нието си. Използвай го в съвсем практични насо-

ки. Но помни, че то ти служи само докато го виж-

даш като илюзия. Щом повярваш, че Илюзията е не-

що действително, реално, превръщаш предпазливост-

та (много целесъобразно използване на Илюзията) в

страх и попадаш в негов плен. Любовта се превръща

в притежание, а притежанието — в безумие. Попад-

нал си в капана на привързаността. Изгубил си се в

Илюзията.

А щом си се изгубил в Илюзията за Нуждата,

наистина си изгубен. Защото това е най-голямата от

всички Илюзии. Тя е Първата и най-могъща Илю-

зия. Илюзията, върху която са изградени всички дру-

ги. Оня, Който Си Ти, няма никакви нужди и затова

точно оня, Който Си Ти, е изгубен.

Често се казва за някого, че „се опитва да намери

себе си". И това, е съвсем вярно. Това е единствено-

то, което се опитваш да направиш — да намериш себе

си. Но няма да намериш себе си никъде извън себе си.

Онова, което търсиш, може да бъде намерено един-

ствено вътре в тебе.

Спомни си какво ти бях казал. Ако не проникнеш

вътре, ще останеш без нищо.*

Само вътре в себе си можеш да намериш своя от-

говор на въпроса: „Защо мисля, че имам нужда от

този външен човек, място или нещо?" Само вътре в

себе си можеш да си спомниш, че нямаш нужда от тях.

Тогава ще разбереш смисъла на думите — „Някога бях

изгубен, но сега С5М намерен."

Намерил си всъщност истината за себе си. Използ-

вал си Първата Илюзия, за да изживееш себе си като