Една от най-известните истории за прошка е раз-

Ти си същество, неограничавано от условия, но не

не можеш да живееш по този начин. И затова не си в

добро състояние*.

Това е вярно в буквалния смисъл на думата. За-

щото ти не си в състояние да направиш нищо. Можеш

само да бъдеш. Но чистото битие не те удовлетво-

рява. Затова всички вие сте сътворили Илюзията за

Ограничеността от Условия. Според нея, част от вас

— една част от Живота, една част от Бога — зависи

от друга част, за да съществува.

Това е израстък и разширение на вашата Илюзия

за Разединението, която, на свой ред, води началото

си от Илюзията за Нуждата, Първата Илюзия. Как-

то вече многократно съм казал, съществува само Една

Илюзия и всички други са нейно разширение, разраст-

ване.

вия е произлязло онова, което наричате относител-

ност. Горещо и студено, например, не са противопо-

ложности, а едно и също при различни условия.

Всички неща са едно и също. Съществува само

една енергия и вие я наричате Живот. Тази дума и

думата „Бог" са взаимозаменяеми. Индивидуалните и

специфични трептения на тази енергия вие наричате

нейно състояние или условие*. При определени усло-

вия определени неща се появяват и проявяват по такъв

начин, че ги наричате верни.

Например, при известни условия горе е долу, а

долу — горе. Астрономите ви научиха, че в космоса

определенията „горе" и „долу" изчезват. Истината се

Променящите се условия създават и променяща се

истина.

Истината не е нищо повече от дума, която означава

станно се променя. Затова и истината непрестанно се

променя.

Вашият свят ти го е показал. Твоят живот ти го

е посочил.

Процесът на Живота всъщност е промяна. Сведе-

но до една дума, животът е промяна.

Бог е Животът. Затова Бог е Промяна.

И този процес се нарича промяна. Някои от вас

предпочитат думата развитие, еволюция.

Бог е енергията, която се развива... или —Онова,

Което Става.

Онова, Което Става, няма нужда от специални

условия, за да стане. Животът просто става това, кое-

то става, и за да обясните, да опишете, да измерите, да

изчислите и да контролирате това, вие му приписвате

определени условия.

Но в Живота няма условия. Той не е ограничен от

условия. Той просто е, съществува. Животът е това,

което е.

АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.

Сега вече можете за пръв път да разберете това

древно загадъчно, енигматично твърдение.

Когато узнаеш, че условията трябва да изглеждат,

като че ли съществуват, за да преживеете без-услов-

познаете Бога), ще благословиш условията в своя жи-

вот и всяко условие, с което си се сблъскал и което си

преживял. Тези условия са ти позволили да изживееш

усещането, че си по-голям, по-силен от всяко измежду

тях. По-голям и по-силен от всички тях, взети заедно.

Твоят живот ти го е показал.

Ако само за миг помислиш за това, ще видиш, че

е вярно. Представи си, че си се озовал в условие, за

което си си въобразил, че си самият ти. Случвало

ли ти се е някога да го надраснеш, да откриеш-, че

си го надхвърлил и надмогнал? Всъщност ти никога

не си го надраствал, надхвърлял или надмогвал. Ти

никога не си бил това условие.Ти просто си отхвър-

лил представата, че условието, в което си се озовал,

си ти самият. Видял си, че си по-голям, по-различен

от него.

казал може би. „Не съм своята пречка, не съм своя-

та работа, не съм богатството си или неговата липса,

не съм всичко това. Това не Съм Аз."

Хората, които са заявили това, са сътворили в

живота си необикновени преживявания, натрупали

са необикновен жизнен опит, постигнали са необи-

кновени резултати. Те са използвали Илюзията за

Ограничеността от Условия, за да пресътворят нано-

во себе си в следващата най-величествена проява на

най-възвишеното прозрение, което някога са имали за

това Кои Са Те.

Затова точно те са благославяли същите жизнени

условия, които други са проклинали. Защото са прие-

ли и прегърнали тези условия като велик дар, позволя-

ващ им да видят и прогласят истината за своето съще-

ствувание.

Като благославяш условията в своя живот, ти ги

променяш. Защото ги наричаш нещо друго, различно

от това, което изглеждат, като наричаш дори и себе

си нещо друго, различно от това, което изглеждаш.

Това е точката, в която започваш съзнателно да

телствата в живота си, защото вече ще знаеш, че вина-

ги си бил и винаги ще бъдеш оня, който възприема

и определя всяко условие. Онова, което някой въз-

приема като бедност, ти може да възприемеш като изо-

билие. Онова, което някой определя като поражение,

ти може да определиш като победа (което ще правиш,

след като решиш, че всеки неуспех всъщност е успех).

Така ти ще преживяваш себе си като творец на

всяко условие — негов „въображател", ако искаш (но

Условия не съществува.

В този миг ти ще спреш да обвиняваш всеки друг

човек, място или нещо в живота си за това, че си го

преживял по такъв начин. И цялото ти преживяване в

неговата пълнота — минало, настояще и бъдеще — ще

се промени. Ще узнаеш, че никога не си бил наистина

жертва, а каквото узнаеш, това и ще станеш. Накрая

ще разбереш и че жертви не съществуват.

Винаги помни това.

Деветата Илюзия, Илюзията за Превъзходство, мо-

жеш да използваш, за да преживееш и разбереш от соб-

ствен опит, че нито едно нещо не превъзхожда друго и

че малоценността също е измислица. Всички неща са

равни. Но не можеш да узнаеш това, докато виждаш

наоколо само равенство.

Ако всичко е равно, тогава нищо не е равно — за-

щото самата идея, представа за „равенство" не може

да бъде преживяна дотолкова, доколкото съществува

само едно нещо и то е равно на самото себе си.

Едно нещо не може да бъде „неравно" на самото

себе си. Ако вземете нещо и го разделите на части,

частите ще са равни на цялото. Те не могат да станат

нещо по-малко от цялото само защото са взети поот-

делно.

тези части да забележи себе си само като частта, коя-

можеш да видиш себе си като част, докато не видиш

себе си като отделен. Разбираш ли това? Не можеш

да възприемеш себе си като част от Бога, докато не си

въобразиш, че си отделен от Бога.

С други думи, ти не можеш да Ме видиш, докато

не се дръпнеш назад и не погледнеш към Мене. Но

не можеш да се дръпнеш назад и да погледнеш към

Мене, ако мислиш, че ти си Аз. Тъй че трябва да си

въобразиш, че ти не си Аз, за да изживееш сливането

си с Мене.

Ти си равен на Бога и копнееш да изживееш това

равенство с Мене. Ти нямаш по-малка стойност, не

стоиш по-долу от Бога, нито от когото или каквото и

да било. Но не можеш да изживееш и да познаеш от

личен опит отсъствието на малоценност в окръжение,

в което никой не превъзхожда другите. Затова хората

са създали Илюзията за Превъзходство. Тъй можеш

да разбереш, че си равен на всеки друг и всичко друго

— което значи и че не превъзхождаш никого и нищо.

Единството ти с Бога не може да бъде изживяно

вън от структура, където няма единство или Разеди-

нението е възможно. Трябва да бъдеш ветре в тази

структура или в онова, което тук нарекохме илюзията,

за да узнаеш истината, която съществува извън тази

илюзия. Трябва да бъдеш „в тоя свят, но не от тоя

свят".

По подобен начин и твоето равенство с Бога и с

тано чрез личен опит, освен и докато не разбереш

С тази цел е била създадена и Илюзията за Пре-

възходство.

Тя ти е полезна и в друго отношение. Като си

въобразяваш, че превъзхождаш условията и обстоя-

телствата в живота си, ти си позволяваш да изживееш

и тази страна от своето същество, която е по-силна

и могъща от всички тези условия и обстоятелства —

както вече посочихме по-горе.

Ти притежаваш една чудесна част от себе си, коя-

то можеш за извикаш, когато се сблъскаш с отрицател-

ни условя и обстоятелства. Някои от вас я наричат

смелост. Затова Илюзията за Превъзходство ти е била

много полезна, докато си живял в най-голямата Илю-

зия, наречена Живот Във Физическата Сфера, защото

ти е давала сили да се издигаш над отрицателните об-

стоятелства и да ги превъзмогваш.

Когато видиш Илюзията като илюзия, ще разбе-

реш, че нито една част от тебе не превъзхожда Цялото,

защото всяка част от тебе е Това Цяло. Тогава няма

да призоваваш смелостта, защото ще знаеш, че самият

ти си смелостта. Няма да призоваваш Бога, защото ще

знаеш, че самият ти си онази страна на Бога, която

искаш да призовеш.

Ти си и оня, който зове, и онова, което е призо-

вано. Оня, който предизвиква промяната, и онова, кое-

то бива променено. Творецът и творението. Началото

и краят. Алфата и омегата.

Това си ти, защото това съм и Аз. А ти си сътворен

по Мой образ и подобие.

Ти си Аз. Аз сам ти. Движа се в тебе, като тебе и

чрез тебе. Вътре в тебе Аз съществувам.

Във всекиго и във всички неща.

Затова никой от вас не превъзхожда другия. Тако-

ва нещо не е възможно. Но вие сте създали Илюзията

за Превъзходство, за да можете да познаете силата у

себе си. Като продължение и следствие от това сте

познали силата на всекиго от вас; ти, както и всеки

друг, си познал единството и равенството си с Бога и

с другите; единството и равенството на всекиго с Бога

и с другите.

Но трябва да кажа, че Илюзията за Превъзходство

е много опасна, ако искате да бъде избегната човешка-

та болка и страдание.

Вече съм ти казвал, че болката и страданието мо-

гат да бъдат избегнати, ако изживеете Единението си

един с друг и с Бога. А точно Илюзията за Превъз-

ходство отрича това единение, а дори създава и още

по-голямо разделение между вас.

Превъзходството е най-прелъстителната предста-

ва, споходила някога човешкото изживяване и жизнен

опит. Толкова добре се чувстваш, като си представяш,

че превъзхождаш всички. Но толкова зле ти става,

когато друг огласи превъзходството си над тебе.

Затова внимавай с тази илюзия, защото тя е силна,

могъща. Трябва да бъде разбрана задълбочено и пъл-

но. Както вече посочих, тя може да бъде велик дар

в свят, където преживяваш усещане за относителност.

Може наистина да ти даде сила и смелост да изживееш

себе си като по-голям и могъщ от обстоятелствата, по-

велик и непобедим от потисниците, нещо повече от то-

ва, което си мислил, че. си. Но може и да бъде коварна.

Дори и религиите, единствената човешка институ-

ция, създадена, за да ви доближи до Бога, много скоро

са започнали да използват Превъзходството като свое

основно оръжие. „Нашата религия е по-добра, тя пре-

възхожда другите" са заявявали много от тези инсти-

туции и тъй са допринесли много повече за разделени-

ето, отколкото за обединението на човешките същест-

ва по пътя им към Бога.

Държави и нации, полове и раси, политически

партии и икономически системи — всички са се опит-

вали да използват своето предполагаемо Превъзходст-

во, за да привличат внимание, уважение, одобрение,

вярност, власт или, простичко казано — членове.

Ала по-голямата част от човешкия род изглеж-

да сляпа или странно мълчалива. Не може да ви-

ди, че собственото й поведение, основано на идеята

за превъзходство, всъщност по всякакъв начин е съз-

давало чувство за малоценност. Или пък вижда това,

но просто отказва да го признае. Като последица от

порочния кръг — заявки за Превъзходство като оправ-

дание за всякакви действия, последвани от породеното

от тях чувство за малоценност — този порочен кръг

продължава.

Има път, по който той може да бъде прекъснат.

Вижте Илюзията като илюзия. Узнайте и разбе-

рете най-после, че Всички Сте Едно Цяло. И човеш-

кият род, и всичко в Живота е едно обединено поле.

Всичко Е Едно Нещо, Едно Цяло. Затова няма нищо,

което превъзхождаш и нищо, което те превъзхожда.

Това е съществената истина за човешкото пре-

живяване и жизнен опит. Нима лалето превъзхож-

да розата? Или планината има повече вълшебство

от морето? Коя снежинка притежава по-голямо ве-

ликолепие? Или може би всички са великолепни — и

тъй, прославяйки заедно своето великолепие, създават

удивителна гледка? А после се стопяват една в друга и

в общо Единство. Но никога не се изгубват. Никога не

изчезват. Никога не престават да бъдат, да съществу-

ват. Просто сменят формата си. При това — не само

веднъж, а многократно: от твърдо състояние преми-

нават в течно, от течно — в пара, от видими стават не-

видими, а после растат и пак се връщат като нови кар-

тини — красиви, чудесни, от които и дъхът ти спира.

Това си ти.

Метафората е завършена.

Метафората е истинска, действителна, реална.

Ще я превърнеш в действителна в своето преживя-

ване, когато просто решиш, че е вярна, и започнеш да

действаш по този начин. Виж красотата и чудото у

всеки, до чийто живот се докоснеш. И един ден всич-

ки вие ще се стопите в Единството и тогава ще узнаете,

че заедно създавате едно общо течение.

Такова познание ще промени изцяло жизнения ви

опит на земята. Ще промени политиката ви, икономи-

ката ви, обществените ви взаимоотношения, подхода

ви към обучение и възпитание на младежта. И ще ви

донесе накрая рай на земята.

Когато видите, че Превъзходството е илюзия, ще

разберете, че и чувството за малоценност е илюзия.

Тогава ще изпитате чудото и могъществото на равен-

самите себе си ще се разшири и причината за създа-

ването на Илюзията за Превъзходство ще бъде разбра-

на. Защото колкото повече се разшири представата

ви са самите себе си, толкова повече ще се разшири, и

вашето преживяване, вашият жизнен опит.

Винаги помни това.

Колкото повече се разшири представата ви за са-

мите себе си,толкова повече ще се разшири и вашето

преживяване, вашият жизнен опит.

Десетата Илюзия, Илюзията за Невежеството, е

създала у вас представата, че не знаете нищо за всичко

това; че току-що казаното е съвършено ново за вас и

че не можете да го разберете.

Тази Илюзия ви позволява да продължавате да

живеете в Сферата на Относителността. Но не тряб-

ва да продължавате да живеете както досега, с болка

и страдание, наранявайки се — всеки сам себе си и

всички взаимно — очаквайки, очаквайки, очаквайки

да дойдат по-добри времена — или да получите награ-

да от Небесата. Можете да имате своите Небеса на

Земята. Да живеете в своята Райска Градина. Нико-

га не сте били изгонени от нея. Аз никога няма да

постъпя тъй с вас.

Вие го знаете. Знаете го вече дълбоко в сърцата

си. Точно както знаете и за Единството на човечество-

то и на всичко в живота. Точно както знаете за равен-

ството на всички и всичко, както знаете, че любовта

не познава и не поставя условия. Знаете всичко то-

ва и още много неща, но сте скътали това познание в

съкровените дълбини на душата си.

Невежеството е илюзия. Използвате я мъдро, ко-

гато я виждате като илюзия, когато знаете — не е

вярно, че не знаете. Знаете... и знаете, че знаете.

Ето, това казват всички Майстори.

Те знаят, че знаят и използват познанието си, за да

живеят сее, а не взе илюзорния свят, където сами сте

се поставили. Това ги кара да изглеждат във вашия

свят, като че ли са вълшебници, лесно създаващи и

използващи всички илюзии на Живота.

„Да не знаеш" е една чудесна и полезна илюзия. Тя

ти позволява отново да узнаеш, отново да научиш, за

пореден път, отново да си спомниш. Позволява ти да

преживееш отново целия кръговрат. Да се превърнеш

в една снежинка.

Илюзия е, че не знаеш, че ти е позволено да знаеш

онова, което знаеш. Ако знаеш всичко и знаеш, че

знаеш, тогава не можеш да знаеш нищо.

Взри се дълбоко в тази истина и ще я разбереш.

След това си създай илюзията, че си невежа в не-

що. В каквото и да било. В същия миг ще изживееш

онова, в което не си невежа — и внезапно ще стане

очевидно онова, което знаеш.

Това е чудото на смирението. Силата на твърдени-

ето: „Има нещо, което не зная и познанието за което

би могло да промени всичко." Това едно единствено

твърдение може да излекува света.

Призивът към смирение е призив към слава.

От гледна точка на вашата теология не би мог-

ло да има по-добро средство за напредък. Аз вдъх-

нових изказването, че малко „теология на смирени-

ето" е онова, което е нужно на света. Малко по-малко

увереност, че знаете всичко и още малко готовност да

продължите търсенията си, да признаете, че може да

има нещо, което ме знаете — познанието за което би

могло да промени всичко.

Пак ще ви кажа, незнаенето води към знаене.

Знаенето на всичко води към незнаене на нищо.

Ето защо Илюзията за Невежеството е толкова

важна. Същото е и с всички Илюзии. Те са ключ

към това Кой Си Ти в Действителност. Отключват

дверите от Сферата на Относителното към Сферата на

Абсолютното. Дверите към всичко.

Но както с всичките Десет Илюзии, когато Илюзи-

ята за Невежеството те грабне и отнесе, когато се пре-

върне в цялото ти преживяване, в твоя вечно-присъст-

ваща действителност, тогава тя престава да ти служи.

Ти заприличваш на вълшебника, който е забравил

своите собствени фокуси. Превръщаш се в човек, из-

мамен, изигран от своите собствени илюзии. Тогава

вече ще имаш нужда да бъдеш „спасен" от някой друг,

някой, чийто поглед прониква зад илюзията, който те

събужда и ти напомня Кой Си Ти в Действителност.

Тази душа ще е единственият ти спасител, то-

чно както и ти можеш наистина да станеш спасител

на други, като просто им напомниш Кои Са Те в

Действителност, като им помогнеш да се върнат към

себе си.

„Спасител" е просто различна дума, която означа-

ва „напомнящ". Някой, който ти напомня и тъй те

потиква да обновиш съзнанието си и отново да поз-

наеш себе си като член*, член на Тялото на Бога.

Направи това и за другите. Защото днес си техен

спасител. Ти си Възлюбен от Мене, защото съм много

доволен от теб. Ти си един от онези, които изпратих

да доведат другите у дома.

Затова излез от Илюзията, но не бягай от нея.

Живей с нея, но не в нея. Направи го и ще бъдеш

в този свят, но не от този свят. Ще познаеш своето

собствено вълшебство, а каквото познаеш, такъв ще

станеш. Представата, идеята ти за твоето вълшебство

ще се разширява, докато един ден разбереш, че самият

ти си вълшебството.

Винаги помни това.

Ти си вълшебството.

ваш, ще признаеш, че има още много неща, които още

не знаеш (не си спомняш), но това истинско смире-

ние ще те издигне над обикновеното смирение и ще

те подтикне да разбереш повече, да си спомниш пове-

че, да проясниш още повече будното си съзнание. Сега

вече ще си сред со§по8сеп1л — ония, които знаят.

Спомнил си си, че просто използваш илюзиите,

за да създадеш определено място, обкръжение, струк-

турно поле, в рамките на което да преживееш, а не

просто да разбереш една от милиардите страни на

Това, Което Си. Започваш да използваш това мяс-

то, окръжение, структурно поле, както художникът

използва четката за рисуване, създавайки чудесни кар-

тини и сътворявайки силни и необикновени мигове —

мигове на благодат — в които можеш да познаеш себе