Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Най-точно казано, Нисшият Аз е вашият подсъзнателен ум. Но противно на разпространеното мнение, че става въпрос един­ствено за вас и за личните ви подсъзнателни мисли, той на прак­тика е свързан с всички хора на Земята („колективното несъзнавано" на Юнг) и в крайна сметка се „познава" с подсъзнателния ум на всяко друго човешко същество. В това число влизат не само живите хора. но и всички, живели някога на Земята, както и тези, които ще се родят в бъдеще. Да, вашият подсъзнателен ум е запознат в детайли както с миналото, така и с бъдещето, поне що се отнася до Земята. Нещо повече, той знае всичко, свързано с живите същества на тази планета - не само хората - тоест с цялата биосфера. Той е един съвършен архив. Нисшият Аз е жив и представлява самостоятелно същество, което общува с вас. Той е самата Майка Земя! Тя е вашият Нисш Аз!

Най-точно казано. Нисшият Аз е Земята заедно с всичко живо върху, под и над нея. Засега още не съм убеден дали тук не се включва и Луната. Може би е така. но не зная със сигурност.

Според хавайските кахуна и повечето коренни народи по све­та, Майката Земя е дете на около 2 до 6 години - тук мненията малко се различават. Но при всички случаи става въпрос за дете. защото тя наистина е такава.

Коренните племена по света смятат, че за да се свържете с ва­шия Нисш Аз, трябва да обичате Земята и да си играете с нея. Тук няма да ви помогне сложното технократично мислене на възраст­ните с всичките му измишльотини. Обикновено това не я интере­сува. Може да медитирате с часове всеки ден. опитвайки се да се свържете с Майката Земя, но само ще си загубите времето. Кол­кото повече се стараете, толкова по-малък успех ще имате. Защо? Защото тя се свързва единствено с невинното дете, което живее във вас. Естествено, повечето от нас са се простили с детската си невинност. Забравили са пътищата и са загубили способността си да разпознават и да се свързват съзнателно с нашата Майка. Ако искате да успеете, трябва да си спомните вътрешното си дете и да се слеете с него. Нали Исус е казал: „Който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него."¹¹

Нека се погледнем отстрани - като възрастни, които смятат, че знаят толкова много. Може да сте получили научна степен „канди­дат" или „доктор на науките" в някой от най-престижните универ­ситети по света; сигурно ви смятат за експерт във вашата област; може дори да сте известна и много уважавана личност. Но ако ис­кате да се запознаете с Майката Земя, ще трябва да изоставите всичко това и да го забравите напълно. Няма да я впечатлите. Тя обича децата и ако позволите на своята детска природа и невин­ност да се надникнат иззад всички боклуци, натрупани с възрастта, в духовния ви живот ще започне да се случва нещо истинско.

Когато кахуна отиват на риболов. те молят Майката Земя за помощ. И ля се отзовава. Напълно е възможно отговорът да дойде от самата природа. Например, облаците да се превърнат в човешка ръка, която да посочи къде има рибни пасажи. Тогава кахуна се качват в лодките си и когато стигнат до посоченото място, там на­истина е пълно с риба. Цивилизованите общества отдавна са заб­равили да съществуват в единство с природата и само няколко ко­ренни племена на Земята продължават да живеят по този начин.

Нека сега поговорим за вас. Да речем, че сте на лекции или на работа и решавате да се приберете в къщи. Бъркате в джоба си за ключовете. Умът ви незабавно отлита напред. Вече си пред­ставяте пътя до дома си. Щом влезете в колата и запалите двига­теля, отново се пренасяте в бъдещето. Мислите как ще шофира­те до там, спомняте си любимия човек, дори кучето или котката си, но едва ли се съсредоточавате върху това, което е пред очите ви в момента. Все още сте или в миналото, или в бъдещето. Но ние можем да преживеем нещо истинско единствено от гледна точка на настоящето. Обаче за повечето хора е твърде болез­нено да пребивават в него.

Можете ли да твърдите, че наистина сте забелязали красотата наоколо? Видяхте ли залеза? Или как се кълбят облаците по небе­то? Зарадвахте ли се на изумително красивите багри на природа­та? Усетихте ли аромата на въздуха или решихте да не го правите, защото е замърсен? Почувствахте ли любов към Майката Земя? Включихте ли някакви други сетива, освен онези, които ви тряб­ват, за да си стигнете до вкъщи? Ето къде е проблемът. Нашето съществуване като възрастни е лишено от жизненост и ние отра­зяваме само сянката на истинските човешки възможности.

Забелязвали ли сте някога как децата опознават природата? Те просто се разтварят в усещанията си за величието и красо­тата наоколо - до такава степен, сякаш се намират в друг свят. Спомняте ли си?

Ако искате да се свържете с Нисшия си Аз - с Майката Земя - трябва да откриете вътрешното си дете и вие самите да станете отново деца. Играйте си с Мама, радвайте се и се наслаждавайте истински на живота. Нека той ви носи радост. Това не значи да се преструвате на деца - да издавате глупави звуци и да правите смешни гримаси, освен ако наистина не извират от сърцето ви. Означава да живеете така, както на вас ви харесва, а не както някой смята, че трябва да живеете. Означава да обичате хората, животните, всички живи същества, защото усещате връзката си с тях, а не защото това би ви донесло някаква изгода.

Когато се появиха ангелите, аз не разбирах добре какво става с мен. Знаех само, че съм се отказал да следвам правилата, които ми се виждаха безсмислени. Бях започнал да живея така, както наистина ми харесва. Преместих се в канадските планини, както съм си мечтал. Заселих се в дивите гори, защото винаги съм желал да го направя. Опитвах се да разбера дали мога да съществувам без средства и да се сближа с природата. Не се страхувах. Когато гледах изгрева, за мен всеки ден беше като ново раждане. Всеки ден беше специален. През повечето време се занимавах с музика, за което винаги съм си мечтал. Трябваше да се трудя здраво около три часа дневно, но останалото време беше изцяло мое. Обичах живота - и до ден днешен го обичам. Семената, които посадих през онези ранни години, растат в мен и досега.

Именно тогава, по средата на моя престой в Канада, пред мен и жена ми се появиха ангелите. Тогава обикнах живота завина­ги. Получих безмълвен ключ към висшето съзнание, макар че по онова време не го разбирах. Затова пък открих, че за да тръгне по истинския си духовен път, човек най-напред трябва да започ­не от природата и да се превърне в дете. Когато осъществите реална връзка с Нисшия си Аз - тогава и само тогава, според кахуна - можете да се свържете с Висшия си Аз. Единствено Майката Земя решава дали сте готови и когато сметне, че време­то е дошло, тя ще ви запознае с онази огромна част от вас, която наричаме Висш Аз. Тук няма да ви помогнат никаква сила или решителност, никакви молби и сълзи, никакво самосъжаление. Само чрез любов, невинност и голяма доза търпение ще успеете да намерите пътя си. Не се и старайте да опитвате. Забравете дори че искате да се свържете с Майката Земя. Просто трябва да живеете със сърцето, а не с ума си. Умът ще продължи да си върши работата, но под контрола на сърцето.

Висшият Аз - Всичко, Което Е

И тъй, ако Земята е Нисшият Аз. кой тогава е Висшият? Мно­го просто. Той е всичко останало в Битието. Планетите, слън­цата, звездите, галактиките, другите измерения - ето го вашият Висш Аз. Това сте самите вие. Ето защо Висшите Азове си имат свои Висши Азове - и така до безкрайност. Преживяването на Висшия Аз е твърде различно от преживяването на Нисшия.

Да видим по какво се различават: много често Майката Земя започва да си играе с вас и ви казва, че тя е Вашият Висш Аз, като използва думи, за които знае, че ще привлекат вниманието ви. Тя може да пристигне при вас докато медитирате, и да ви каже, че е Висшият ви аз и трябва да я слушате. Може да ви напътства в най-различни земни дела, например да обикаляте по света и да осъществите плановете й. Но тя просто си играе, а вие я взимате насериозно, без да разбирате, че това е игра.

Ако я помолите да ви каже дали е вашият Висш Аз, тя няма да ви излъже, ще се разсмее и ще ви открие истината. Тогава вие също трябва да се посмеете и да си поиграете с нея. Но повечето възрастни просто побесняват и решават, че някой ги използва. Тогава връзката се разпада. По тази причина, когато се свържат с висшия си аз, кахуна винаги питат дали наистина е той. Нашата майка е палаво момиче, но винаги разбора кога сърцето ви е чисто. Обаче на повечето медитиращи им убягва фактът, че Майката Земя - това сме ние.

Висшият Аз знае всичко, което някога е било известно на ко­ето и да е живо същество, където и да било във Вселената, а всяко нещо на този свят е живо. Той знае всичко, което ще се случи някога в бъдеще, също както Майката Земя. само че що се отнася до останалата част от Сътворението.

Щом се свържете съзнателно с Нисшия и Висшия си Аз. жи­вотът ви коренно ще се промени и няма да има нищо общо с до­сегашното ви съществуване. Той ще ви служи, а думите и делата ви ще носят огромна сила, защото няма да идват от ограничения Среден Аз. Ще извират от целия живот, от цялото Сътворение. Няма нищо извън вас, всичко е вътре във вас. И вашата истинс­ка същност постепенно ще започне да ви се разкрива.

Аз живях в гората около година. Не си правех никакви пла­нове и не пътувах за никъде. Просто съществувах. Просто си играех, както правех като дете. Излизах навън, гледах високите борове, виждах и усещах огромните им духове. Говорех им, а те ми отговаряха. Срещах различни животни и тръгвах към тях. без да се страхувам. Дотолкова бях настроен към околната сре­да, че можех да се приближа до някой елен на не повече от метър и да го погледна в очите, без на него да му хрумне да избяга. В отговор той просто ме поглеждаше с големите си невинни очи. Усещах със сърцето си как се свързваме. Всички животни знае­ха, че моят дом е и техен и се чувстваха в безопасност.

Дните минаваха, животът ми ставаше все по-прост и аз на­истина се наслаждавах на всеки миг. Усещах, че бих могъл да живея цяла вечност сред природата, която сякаш ме държеше в обятията си. И тъкмо през онези дни, когато най-малко съм очаквал да се случи нещо духовно, се появиха ангелите - два прекрасни ангела, единият зелен, другият виолетов. Нямах пред­става какво точно става. Започнах да следвам напътствията им, защото усещах огромната им любов към мен. Щом те се появи­ха, в живота ми започнаха да се случват удивителни пеша. Нап­ример съвпаденията...

Отначало те бяха незначителни, после започваха да става доста странни, все по-учудващи, след това забавно-удивителни. Накрая преминаха границите дори на комично-невероятното - превърнаха се в явно, очевидно и стопроцентово чудо. Започ­наха да ми се случват неописуеми неща, абсолютно невъзможни от гледна точка на логичния ми ум. Просто гледах какво става непрекъснато около мен и си мислех: „Ама че забавно! Това на­истина ми харесва!"

Но през цялото време не осъзнавах какво става с мен. Когато ангелите пристигнаха и ми казаха, че зеленият е Дух на Земята, а виолетовият - на Слънцето, аз просто не ги разбрах. Така и не ми стана ясно за какво говорят. Нямах никаква представа. А когато ми казаха: „Ние сме ти", това пък съвсем ме изуми.

Майката Земя е свързана с всички хора по целия свят; нашето подсъзнание е и подсъзнанието на планетата. Когато размишля­вах за хората, изповядващи тясно свързани с природата религии - като шинтоистите и друидите - и за тяхната връзка със Земята, Луната и Слънцето, тогава ми ставаше ясно. Всичко си отиваше по местата. Постепенно започвах да разбирам.

Виждате ли, ние дотолкова сме се отдалечили от тези истини, че сме разкъсали връзката си със Земята. Загубили сме я на­пълно. Сега сме много „засукани". Ние сме възрастни, цивили­зовани хора. Гледали ли сте филма „Хук" за Питър Пан? Онзи, в който играе Робин Уйлямс? В него става въпрос за същото, което сега обсъждаме. Ако не сте го гледали, непременно го на­мерете, а ако сте го гледали, вижте го още веднъж с нов поглед. Може да се изненадате.

На заден фон винаги стоеше още един ангел - огромен и зла­тен. Мълчеше си и просто гледаше, докато ние разговаряхме с другите двама. Измина почти година, а той не беше проронил и дума. Веднъж двата ангела пристигнаха при мен и жена ми и казаха, че златният иска да говори с нас. Това щяло да стане в определен ден след около седмица.

Двамата с жена ми бяхме много развълнувани. Постехме и се подготвяхме за този невиждан момент. Можехме само да гадаем какво ще ни каже. В уречения ден потънахме в медитация и ето че златният ангел се появи в средата на стаята. Другите два­ма застанаха на заден план. Очаквахме нещо много специално. Смятахме, че ще ни поведе по някакъв нов път. Тогава той про­изнесе: „Всичко е светлина." Гледа ни мълчаливо около минута и после изчезна. Нямахме представа какво означава посланието му. Изглеждаше твърде просто. А ние очаквахме нещо повече.

Зеленият ангел - Земята - беше нашият Нисш Аз, а виолето­вият - Слънцето - бе Висшият ни Аз. След време започнахме да разбираме, че златният ангел е следващото ниво на нашия Висш Аз. През 1991 г. провеждах семинар на остров Оркас в Сан Хуан. Седях в Лечебното колело¹² и по време на ритуала за отваряне на кръга призовах ангелите.

Зеленият и виолетовият пристигнаха и ме погледнаха право в очите. После зад тях се появи златният ангел. Той премина право през другите двама и се завъртя така, че да застане успоредно с мен, с лице към центъра на кръга. След това бавно пристъпи крачка назад, навлезе в тялото ми и се сля с мен. Усещането беше като от електрически ток и аз възкликнах: „Уууууааааууу!" Вед­нага усетих как духът ми се променя, почувствах как в мен нах­лува мощна вълна от енергия. Разбрах, че току-що се е случило нещо наистина велико, но нямах представа какво точно.

Постепенно започнах да схващам. Това беше първата ми пря­ка физическа връзка с моя Висш Аз. И макар виолетовия ангел също да беше мой Висш Аз, работата ми с него протичаше някак от разстояние. Сега контактът беше напълно различен - съвсем директен. От онзи момент нататък забелязах, че когато ангелите идваха при мен, те не ми обясняваха подробно какво да направя, както бях свикнал дотогава. Сега вече ме съветваха да открия отговорите в себе си. Ако направех грешка, те обикновено из­чакваха доста дълго, преди да ми подскажат как да я поправя.

Фактически в продължение на 21 години - от 1970 до 1991 г. - бях работил с Нисшия си Аз, въпреки че не осъзнавах какво точно правя. От него може да се научи почти всичко, защото той разполага с цялото познание на планетата. Убеден съм, че работата с багети, махало и други психотронни инструменти е свързана тъкмо с него.

С течение на времето разбрах, че връзката с Нисшия Аз е процес на духовно извисяване, който отначало върви бавно, но постепенно се ускорява все повече. Сякаш гледате как израства­те пред собствените си очи.

На един семинар ми зададоха въпрос: „Има ли някакво кон­кретно усещане или емоция, когато се свързвате с Висшия си Аз?" Отговорих: „Винаги се чувствам така, сякаш се свързвам с Бог. За друго не зная. Не става въпрос за онзи Бог, който се описва в религиите, това е един по-висш аспект от самите нас, който се усеща по този начин "

Какво се случва в живота ви, когато се свържете с Висшия си Аз

Ето още една случка от миналото. Веднага след появата си ангелите ме насочиха към едно училище, наречено „Орденът на Мелхизедек „Алфа и Омега". В състояние на медитация те ми дадоха адреса - Канада, гр. Ванкувър, 4-то авеню № 111-444, както и едно име - Дейвид Ливингстън. Заръчаха ми да отида на този адрес и да поговоря с човека. Накрая го открих в стар промишлен район на града сред складове и други подобни. До самото място се стигаше по тесен проход, задънен от стара ръждясала врата с прясно боядисана шарена табела над нея, на която пишеше „Алфа и Омега, Орден на Мелхизедек". Дейвид Ливингстън беше реален човек, с когото се срещнах при доста необикновени обстоятелства. Той ми позволи да се посещавам школата, където около 400 души се обучаваха да медитират. Там научих много полезни неща, за едно от които ще ви разкажа. Ако схванете смисъла на тази история, ще разберете колко е важен Висшият Аз за духовното израстване.

Там имаше един младеж от Япония, който общуваше с Вис­шия си Аз чрез нещо като автоматично писане. Само по себе си това не е нещо необичайно, но езикът, на който пишеше, не беше от тази планета. Състоеше се от странни символи и фигури с линии и точки, сякаш случайно нахвърляни. Младежът приз­наваше, че това не е човешки език, но можеше да чете и пише на него. Обаче не познаваше други такива хора.

Всички указания на Висшия Аз стигаха до него на този език и той уреждаше живота си в съответствие с тях. Правеше всич­ко така, както му казваше Висшият Аз, защото беше убеден в истинността на неговото съществуване. Доверяваше му се изцяло.

Веднъж през 1972 г. Висшият Аз му казал да се качи на само­лета в определен ден и час и да отлети до Ванкувър, Британска Колумбия, после да застане на ъгъла на конкретна улица и да чака. Това било всичко, което му било заръчано да направи; той не знаел какво ще се случи по-нататък. Тъй като му се доверявал изцяло и винаги изпълнявал нарежданията му, както децата слу­шат родителите си (стига, разбира се, да е морално приемливо), той си купил билет, пристигнал във Ванкувър, открил улицата и зачакал. Изобщо не се усъмнил в думите му.

През този ден аз имах занятия в школата, а в същата стая беше и Дейвид. Той си погледна часовника и каза: „А да, той скоро ще пристигне." После се обърна към друг ученик: „Иди на тази улица" - връчи му листче - „на югоизточния ъгъл. Там ще чака един японец." Съобщи името му и помоли ученика да го доведе.

Човекът отишъл на въпросния ъгъл, приближил се до япо­неца, назовал го по име и му рекъл само: „Моля, елате с мен", след което го завел в школата. Японецът говорел английски, но не много добре. Поканили го в една малка стая -около 9 кв. м), и му наредили да чака. Дейвид ми заръча да наблюдавам какво ще стане, затова ме заведе в същата стая и ми посочи единия ъгъл: „Ето, застани тук."

След известно време Дейвид влезе и се обърна към японеца по име. Дотогава не се бяха срещали. Зададе му няколко обикно­вени, тривиални въпроса, като например в кой град живее и т. н. Когато краткият разговор приключи, Дейвид му каза: „Чакайте тук. Ще се върна след няколко минути." Помоли ме да остана с него и излезе. Ние просто стояхме и се гледахме.

Не след дълго в стаята тихо влезе висока красива жена. Виждах я за пръв път. В организацията членуваха доста хора и не познавах всички. Тя постави пред нас статив, покрит с тъмновилетово кадифе, така че да не се вижда какво има отдолу. Стати­вът беше голям около половин кв. м.

После в стаята мълчаливо влязоха четирима младежи и Останаха но двама от двете страни на статива. Отново нас­тъпи дълга пауза, през която ние шестимата просто си стояхме. Накрая влезе Дейвид. Японецът го погледна с искрено любопитство, но без никакъв страх или объркване, и попита: „Добре де, какво става тук? Какво значи всичко това?" Дей­вид не отговори, само го погледна и дръпна кадифения плат от статива. Очите на японеца се разшириха. Цялата дъска беше изписана с тайнствената му азбука - а той смяташе, че никой друг не я знае.

След пристигането си в Канада японецът не беше показвал на никого странната си азбука. Дейвид също не я беше виждал - и ето я пред очите ни, изрисувана по цялата дъска. Не знаех какво пише там, но японецът се опули и можа да възкликне само: „Ааххх." Не му стигаше шокът, че вижда тайната си аз­бука, написана от някой друг - изведнъж четиримата мъже, застанали от двете страни на статива, започнаха да му говорят на същия език. Когато първият продума, японецът почти при­падна. Нервите му не издържаха и той се разрида конвулсив­но. Другите започнаха да го успокояват, че всичко е наред - на тайнствения език, разбира се.

Обзалагам се, че някъде дълбоко в себе си японецът винаги си е мислил, че е луд - щом му хрумват такива странни думи на език, който никой друг не говори. И изведнъж открива неопро­вержимо доказателство за истинността на вътрешните си меди­тации. Оказа се, че всички в стаята идват от една и съща планета, при това знаеха точно от коя. Те полудяха от радост, особено японецът. Той бе така щастлив, че едва си стоеше на краката. В този момент започна най-удивителното приключение в живота му. Не мога да ви разкажа какво се случи по-нататък, защото ме помолиха да мълча.

Всичко е възможно, абсолютно всичко. Но трябва да вярвате в себе си, да се доверявате на себе си и да си върнете чистата детска невинност. Ако го направите, ще започне един процес на възстановяване на онази цялост, чрез която, според мен, дирек­тната връзка с Бог е напълно постижима. Бих казал, че това е междинна крачка към онова, което се постига в трансцендентал-ната медитация.

Когато най-накрая се съедините напълно със своите Висш и Нисш Аз, ще осъзнаете, че всяко нещо е живо. Щом това усещане стане част от живота ви, ще започнете да общувате с целия свят и всичко ще придобие значимост. Висшият и Нисшият Аз могат да разговарят с вас по най-различни начини, не само визуално във вид на ангели или пък гласове, които говорят в ума ви на тайн­ствен език. Щом веднъж установите връзката, цялата реалност става жива и напълно разумна и постоянно общува с вас.

Вашият вътрешен свят е жив и е свързан директно с външния. Те могат да разговарят помежду си. В нужния момент очертани­ята на дърветата, цветът на една кола, дори регистрационният й номер ще ви кажат нещо определено. Всичко, което ви хрумне - полъхът на вятъра, полетът на птиците в определена посока - оживява и започва да ви говори. Светът е много по-широк, отколкото са ни учили нашите родители. Всъщност те самите не са наясно с това, но техните древни предци са го знаели.

Спомням си как преди много години помолих Нисшия си Аз да ми даде знак дали онова, което смятам да направя, съответ­ства на Божествения план. Ако не ми дадеше някакъв разбираем знак, щях да отменя един конкретен ритуал, който планирах да проведа. Това се случи по време на първото ми кратко завръща­не в Калифорния, наскоро след появата на ангелите.

В момента пътувах обратно към Канада по шосе 1-5. Щом изрекох молбата си, няколко секунди след това видях нещо не­вероятно, затова спрях колата, отидох до страничната ограда от бодлива тел и хвърлих поглед към широката поляна оттатък. Да, те наистина бяха там: поне двеста грамадни черни гарвана, зас­танали в почти идеален кръг. Сякаш някой го беше начертал на земята и ги беше накарал да се подредят с лице към центъра. Това имаше потресаващо въздействие върху силата на вярата ^ми. Майката Земя определено знае как да стигне до сърцата ни!

Е, сигурно „знаете", че такива неща не стават - обаче те все пак се случват, поне след като разберете, че Майката Земя е Жива. Нашата Майка има страхотно чувство за хумор!

Още една, последна история. Когато за пръв път срещнах ангелите, бях обсебен от желанието да гадая в бъдещето. Из­ползвах карти Таро и И Дзин, опитвайки се да разбера какво ми предстои. Моят И Дзин беше вече съвсем протъркан. Ангелите знаеха, че се опитвам да предричам бъдещето. Но когато им ис­ках такава информация, те рядко се отзоваваха. После в един прекрасен ден всичко се промени.

Ангелите дойдоха при мен и ми казаха, че от днес нататък ще ми съобщават всичко, което ми предстои на следващия ден. Обясниха ми, че тъй като между момента на получаването на информация и момента на самото събитие ще има много малко време, ще мога да видя истината за бъдещето. И наистина го направиха.

Даваха ми кратко описание на следващия ден, а по свое ус­мотрение описваха някои моменти доста подробно. Съобщаваха ми за всяко телефонно обаждане - кой ще ми позвъни, точно в коя минута, за какво ще си говорим. Изброяваха всяко писмо, което ще получа, а в някои случаи и какво пише в него. Освен това ми казваха името на всеки човек, който ще почука на врата ми и какво ще иска. Осведомяваха ме и кога точно ще изляза от къщи, кога ще се върна и в общи линии какво ще правя, докато съм навън. През онзи период ние винаги знаехме какво ни пред­стои на следващия ден и можехме да се подготвим предварител­но, защото всичко ставаше така, както беше предсказано.

През първия ден очаквах всяко от събитията, които трябваше да се случат - минута по минута. И всичко ставаше точно така, както ми бяха казали. Бях много щастлив, защото най-накрая знаех със сигурност, че бъдещето наистина може да се предс­каже. Доверието ми към ангелите нарасна още повече, защото видях, че притежават реална сила от гледна точка на моето его. Спомням си, че по някое време започнах да вдигам телефона и да казвам: „Здрасти, Джон. Знаех, че ще ми се обадиш." Разбира се. това беше много впечатляващо, защото още не съществуваше телефонната услуга, която уведомява кой ви е потърсил - поне така си мислеше егото ми. Бях много доволен от себе си.

Веднъж попитах ангелите за имиграционните ми документи за Канада. Исках да знам дали канадските власти ще ми разре­шат да остана в страната. Вместо да ми отговорят, те изпратиха видение на жена ми. Тя го разказа подробно и аз старателно го записах. Беше видяла как пътуваме към дома в сребрист авто­мобил през някаква извънградска местност. Тя отваря жабката и посяга да извади оттам пощата. Прехвърля около 6 плика и отк­рива писмото от канадските власти. Отваря го и ми го прочита. Записах всичко дума по дума.

Когато видението на жена ми свърши, ние го анализирахме, но не открихме никакъв смисъл в него. Първо, нямахме среб­риста кола, освен това пощата ни се доставяше през процеп във входната врата. Какво ще търси тя в колата? В писмото се каз­ваше, че съм одобрен и всичките ми данни бяха оценени по точ­ки. Известно време обсъждахме това предсказание, но тъй като през следващия месец не се случи нищо, скоро забравихме за него, защото решихме, че е станала грешка. Това ме тревожеше, тъй като ангелите никога не грешаха.

След няколко месеца се преместихме от Барнаби в селска къща в провинцията и си купихме нова сребриста кола. Веднъж се връ­щахме от пощата, където получавахме писмата си. Пъхнах ги в жабката и потеглихме към къщи с жена ми, която седна до мен на предната седалка. В онзи момент ние и двамата напълно бяхме забравили за видението, което ангелите ни бяха изпратили преди време. Когато протегна ръка към жабката, жена ми извика, защото си го спомни. Тя прехвърли писмата - шестото беше от канадските власти. Отворихме го и по-късно го сравнихме със записките ми. Всичко съвпадаше дума по дума, включително оценките на бала ми по точки, които никой не би могъл да нагласи предварително.

По онова време ежедневните предсказания на ангелите про­дължаваха. Спомням си, че тогава доста се промених. В нача­лото си мислех, че това е най-страхотното нещо, което някога ми се е случвало. С течение на времето свикнах и започнах да го приемам като нещо нормално в живота си. После взе да ми дотяга. Понякога просто отказвах да си записвам подробностите за следващия ден, които ми съобщаваха ангелите. Знаете ли на какво напомня това? Сякаш гледаш филм за втори или трети път. Знаеш какво ще стане и ти липсва изненадата от неочаквания обрат. Животът ми стана скучен.

Накрая не издържах и по време на медитацията помолих ан­гелите да престанат да ми казват какво предстои да ми се случи. Отстрани може би изглежда, че се боря упорито за бъдещето си; способен съм да се сражавам с нокти и зъби за някаква кауза, защото смятам, че човек трябва винаги да дава най-доброто от себе си. Но вътрешно съм спокоен. Знам, че всичко ще се на­реди. След като натрупах този опит, разбрах със сигурност, че всяко нещо, което ни се случва в живота, е цялостно, завършено и съвършено. Познах мъдростта на незнанието.