Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Според религията Шива, има 113 вида медитации. Смята се, че са точно 113, не повече. Няма значение как правите меди­тацията си или как я наричате, дори и да откриете някакъв нов начин, той ще се причисли към един от тези 113.

Първите 112 са мъжки, а последният (или първият) е женски. Мъжките начини могат да бъдат записани на хартия или обясне­ни устно на друг човек. Те се подчиняват на логиката. Казва ви се, че трябва да направите това, онова и еди-какво си, след което се очаква определен резултат.

Единственият женски път няма правила. Той никога не се прави по един и същи начин (би могло и това да се случи, но не се знае предварително). В женския път няма логика от гледна точка на нормалния мъжки начин на мислене. Той се разгръща според чувствата и интуицията - също като водата, която тече по пътя на най-малкото съпротивление.

И така, мъжкото програмиране на Мер-Ка-Ба е ясно, опреде­лено и логично. Ще дам един пример:

Когато между семинарите „Цветето на Живота" и „Земя и Небе" започнах обучението по тристепенна Мер-Ка-Ба, се сблъсках с особен проблем. Тристепенната Мер-Ка-Ба е огромно енергийно поле с размер на диска 2,5 милиона км. Нужни са поне двама или трима души, за да го създадат. В момента, когато той изскача навън, се освобождава колосална енергия. Военните я регистрираха на компютрите си и изпра­тиха четири черни хеликоптера, за да изследват това непоз­нато явление. После не искаха да си тръгнат и се намесиха в учебната ми програма.

Ангелите ми заръчаха да проведа девет такива семинара и да спра дотук. Информацията от тези семинари по тристепенна Мер-Ка-Ба беше най-неправилно изтълкувана и използвана. Около 30 преподаватели от цял свят и неизброимо количест­во сайтове в интернет започнаха да я разпространяват, без да поискат разрешение, но никой не знаеше какво е истинското й предназначение. Те смятаха, че помагат на човешката еволю­ция, но грешаха. Единственият смисъл на тези семинари беше да се пробуди духът на Майката Земя и да се активира земната Мер-Ка-Ба. Сега тази цел е постигната, въпреки че много учи­тели злоупотребиха с информацията и отклониха доста свои ученици от духовния им път.

Във всеки случай, по време на първите 6 семинара неизменно пристигаха три или четири от онези черни хеликоптери. След като групата навлизаше в тристепенната Мер-Ка-Ба, на 15-та минута те се появяваха и оставаха през следващите два или три часа, за да направят изследвания с някаква апаратура.

На шестия семинар ФБР изпрати четирима агенти, от кои­то само един ни се представи с името и длъжността си. След разговора е тях, аз реших да използвам сидхи на Мер-Ка-Ба, за да предпазя групата си от по-нататъшна намеса. Получих разрешение от ангелите да създам Мер-Ка-Ба -„сурогат". В края на тази глава ще обясня подробно за какво става въп­рос, но накратко „сурогатната" Мер-Ка-Ба е поле, създадено отделно от личната Мер-Ка-Ба. То може да бъде поставено на определено място, например у дома или на двора. Може Да бъде програмирано съвсем отделно от собствената Мер-Ка-Ба, въпреки че остава живо благодарение на енергията на жизнената ви сила.

Създадох я и я поставих на земята в района, където повеж­дахме семинара по тристепенна Мер-Ка-Ба. Тя беше достатъчно голяма, за да обхване цялата територия, така че, когато групата навлезе в тристепенната Мер-Ка-Ба, специалното ми „мъжко" програмиране трябваше да ни предпази от черните хеликоптери. Мъжкото програмиране, което използвах, беше просто: заявих, че областта вътре в Мер-Ка-Ба и външните й прояви ще бъдат „невидими и незабележими" за когото и да било. Така и стана.

Когато на седмия семинар групата създаде тристепенната Мер-Ка-Ба, за пръв път не се появи нито един черен хеликоп­тер. Те вече не можеха да ни видят. Съвсем просто е. И както може би сте забелязали, по същия начин навремето оправих не­разбориите си с електроуредите.

Обаче ние допуснахме една чисто човешка грешка, която по­казва какви проблеми крие мъжкото програмиране. В последния ден на семинара нашата група реши, че трябва да отидем до Се-дона на около 80 км, за да проведем там останалата част. Когато пристигнахме на мястото, се оказа, че сме излезли от границите на сурогатната Мер-Ка-Ба, програмирана да ни пази „невидими и незабележими", но никой не се сети за това. Намирахме се насред дива гора, наоколо нямаше жив човек, но 15 минути след като групата задейства тристепенната Мер-Ка-Ба, пристигнаха шест черни хеликоптера и не пожелаха да си отидат. Цял час се въртяха около нас като досадни мухи.

На последните три семинара по тристепенна Мер-Ка-Ба отново използвахме програмата „невидими и незабележими", но си стояхме вътре в нея. Никакви хеликоптери - нито чер­ни, нито шарени - не се появиха да ни досаждат. Такава е природата на мъжкото програмиране - то трябва да бъде кон­кретизирано.

Впрочем, нямам намерение да ви казвам какво да правите и какви програми да влагате в своята Мер-Ка-Ба. Тук съм, за да ви обясня как да го направите. Останалото зависи от вас и от вашия Висш Аз. Но когато по-нататък говорим за лечителството иди за изчистване на околната среда на планетата, например, ше започнете по-добре да разбирате тази информация.

Както казах преди малко, то не се подчинява на логиката. Всеки мъж. който общува с нежния пол. знае за какво говоря (шегичка).

Женското програмиране няма определена форма и ще ми бъде трудно да ви дам дори пример. Но ще се опитам. Когато говорим за енергийна самозащита, могат да ни хрумнат различ­ни „мъжки" идеи как да я програмираме. Например, да отразим психичната енергия обратно към нейния източник или към Земя­та, която да я преобразува от негативна в позитивна. Има мно­го, много мъжки начини. Но жената по-скоро би програмирала своята Мер-Ка-Ба да избере всички възможни варианти, без да конкретизира. С други думи, всички възможности. Тоест, тя няма представа как Мер-Ка-Ба ще реагира на енергийна атака, но знае, че защитата винаги ще бъде успешна.

Друг начин е да оставим съдбата си в ръцете на Бога. Това е почти същото, освен че изобщо не допуска възможността за енер­гийна атака. Бог е по-мъдър от нас в тези неща. Не забравяйте, че дори самата идея за психично нападение попада в рамките на полярността. Това означава да разделим света на „ние" и „те".

Идеята за „никакво" програмиране е парадоксална. Неутрал­ната личност (среща се изключително рядко на Земята, но преоб­ладава в космоса) изобщо не програмира нищо. Това са същества, К°Ито живеят отвъд полярността и не реагират на нея. Дори не би им дошла наум идеята на даосите, че „откритостта е най-добрата защита". Те схващат реалността от съвършено различна перспек­тива, каквато ние дори не можем да си представим.

Тъй като на Земята почти не живеят „неутрални" хора, няма смисъл да обсъждаме този въпрос. Освен това, ако вие сте един от тях, няма нужда да правите каквото и да било. Вече сте си тръгнали по Пътя.

Сурогатната Мер-Ка-Ба

Както вече казахме, това е живо поле Мер-Ка-Ба, отделено от личната Мер-Ка-Ба на човека, който я е създал. То може да бъде поставено на определено място, например около къщата или двора. Можете да му зададете съвсем различна програма в сравнение с личната, въпреки че то живее единствено благода­рение на жизнената ви сила.

Сурогатната Мер-Ка-Ба се създава много лесно:

1. Изберете мястото, където ще бъде „дихателната тръба".

2. Определете докъде ще се простира - с други думи, къде ще свършва радиусът на диска - например в границите на имота ви. Тя може да бъде огромна. (Все още експериментираме върху това. В момента аз имам една с диаметър 366 км, която подобрява околната среда в района, където живея. Отне ми няколко години, докато се науча как да използвам Мер-Ка-Ба с такива размери.)

3. Не се занимавайте с „пола" на Мер-Ка-Ба, т. е. как са ори­ентирани тетраедрите. Тя ще действа при всички случаи.

4. Размерите на тетраедрите автоматично ще се нагодят към диаметъра на диска, така че няма нужда да мислите и за това.

5. Докато правите медитацията си в своята лична Мер-Ка-Ба, „представяйте" си, че същото се случва и със сурогатната. Нап­равете всяка стъпка от медитацията от 1-ви до 17-ти дъх и наб­людавайте какво става с вашата Мер-Ка-Ба - същото се случва и при сурогатната.

6. Трябва да си спомняте за сурогатната Мер-Ка-Ба всеки ден, също както и за личната. Това означава, че всеки ден, докато си правите медитацията, „виждате" как със сурогатната става съвсем същото, стъпка по стъпка, дъх след дъх. Когато дискът изскочи от личната ви Мер-Ка-Ба, изскача и дискът на другата.

7. Можете да си направите повече от една сурогатна Мер-Ка-Ба, но ще стане много сложно, защото ще трябва да ги помните всичките и да им давате жизнена енергия.

8. Веднага, след като построите сурогатната си Мер-Ка-Ба, я програмирайте според целта, за която сте я създали. Веднъж зада­дена, програмата ще се повтаря дотогава, докато не я премахнете.

Още една забележка. Ако имате постоянна Мер-Ка-Ба, ще от­криете, че можете да създадете сурогатната мигновено, само с едно дишане. И ще й трябват по-малко грижи, за да остане жива.

Разгледахме въпроса за сидхи и някои от капаните, свързани с висшата медитация Мер-Ка-Ба. Обаче все още не сме говорили за истинското предназначение на медитацията в полето Мер-Ка-Ба. Отново ще повторя, че единствено съзнателната ви връзка с Висшия Аз ще ви помогне да разберете кои сте всъщност - ще осъзнаете себе си. С това първоначално осъзнаване ще започва всяка медитация, която ще ви доведе до реализиране на целта на вашето съществуване. Ще говорим за това в следващата глава.

Любовта е източник на цялото Творение. Тя е съзнанието, което на практика създава сътворените вселени, измерения и светове, в които живеем. Както вече казахме, ако възприемаме другите светове с дуалистичния си ум, виждаме троичност във всичко. Осъзнаваме времето като минало, настояще и бъдеще. Виждаме пространството в три посоки - X, Y и Z. И съизмерва-ме микрокосмоса, обикновения свят и макрокосмоса. Ще наре­чем това троична Реалност.

Всичко в нея - от атомните частици до гигантските галакти­ки - се поддържа от определени сили, на които сме дали разни имена, защото ги смятаме за отделни и несвързани помежду си. При атомите действат атомни сили, които привидно се отлича­ват от гравитацията, задържаща планетите около слънцата им, а тях около други слънца, но наистина ли те са толкова различни? Може би единствената истинска разлика между тях са нивата и измеренията, на които се проявяват.

Любовта е особена вибрация на съзнанието и когато хората се обичат, тя ги обединява в някакви връзки и взаимоотноше­ния. Бракът без любов е само обвивка и обикновено се разпада. Понякога съпрузите остават заедно единствено за доброто на децата, но нали и в този случай семейството се запазва благо­дарение на обичта към тях. Можем да поддържаме една връзка без любов по най-различни причини, но тя никога няма да бъде истинска. Любовта обвързва по-силно от всичко друго. Хората са готови да умрат за нея.

Според мен, всяко нещо във Вселената е огледало на съзнани­ето. От опит знам, че всички енергии са разумни, независимо как ги наричаме - било то електричество, магнетизъм, електромагнитно поле, топлина, кинетична енергия, атомни сили, гравитация и т. н. Въз основа на този възглед и на формулата е = тс² можем да заклю­чим, че енергията е свързана с материята и със скоростта на светли­ната на квадрат като числова форма. Следователно, материята също притежава съзнание, само че кристализирало. От тази гледна точка всичко на този свят е разумно. А разумът е светлината, която се от­разява от материята на външния свят и създава целия ни вътрешен свят - дъх след дъх. Вътрешната вселена на разума - сънищата, ви­денията, чувствата, емоциите, сексуалната енергия, кундалини, дори нашата интерпретация на външната реалност - всички те са източ­ник на материята и на нейната структура (е = тс²). А свързващото звено в това уравнение е любовта. Материята откликва тъкмо на нейната вибрация. Ние притежаваме великата сила да творим. Бях­ме го забравили, но дойде време да си спомним.

Ето защо на Мер-Ка-Ба й е нужна любов, за да оживее. Иначе тя е безжизнена и бързо умира. При това в любовта трябва да присъства женският аспект, за да уравновесява мъжкия, в про­тивен случай няма да има живот.

Именно любовта може да превърне водата във вино. Именно тя може да възкреси мъртвец. Именно тя може да излекува вас или другиго. Тъкмо тя и единствено тя ще изцели този свят. С други думи, ако говорим за лечение, без да споменаваме любовта, няма да кажем истината. Медицината е в състояние да се справи само с някои проблеми. Но с любов всичко е възможно. За нея неизле­чимите болести не са нищо друго, освен светлина, затова атомите на тялото могат да бъдат преструктурирани в съвършено здраве. Причината за всички болести е липсата на любов, защото тъкмо тя създава ред от хаоса. Без нея навсякъде ще цари разруха.

Изцелението е възможно само там, където присъства любовта.

В края на 80-те години проведохме едно изследване, за да Установим има ли нещо общо, което свързва всички лечители. Наблюдавахме много от тях и техниките, които използваха.

Обхванахме почти всички известни лечебни системи: лечение с полагане на ръце, е прана, психична хирургия, Рейки, различ­ни знахари и баячки, шамани, магьосници, парапсихолози и т.н.. Изследвахме енергията, която се излъчваше от телата им, и от­крихме, че почти при всички присъстваше една и съща синусоидална крива - еднакъв рисунък с една ниска и три високи вълни - а източникът им идваше от космическата сърдечна чакра.

Откритието ни беше много интересно от геометрична гледна точка, защото сърдечната чакра дели дихателната тръба точно на една мъжка и три женски части. Тази особеност се наблюдаваше при всички лечители, поне по време на сеанс. В този момент те се концентрираха в Христовата си чакра, разположена малко над върха на гръдната кост - най-важната чакра на космическата безусловна любов!

Въз основа на това изследване и на други мои наблюдения аз разбрах, че няма голямо значение каква техника използва лечи­телят. Тя просто му предоставя възможност по някакъв начин да организира ума си и да се фокусира върху даден човек, но истин­ското изцеление идва от любовта, която отдава на болния. Леку­ва любовта, а не познанията на лечителя. Така че, да говорим за лечение, без да включим любовта, значи да изопачим истината.

Няма значение дали става въпрос за хора, за определени на­селени места или за цялата планета - то е едно и също. Разлика­та е само в количеството любов.

Умът използва познанията си, за да въздейства върху мате­рията, но любовта дава сила, чрез която материята не само може да се управлява, но и да се сътвори от нищото. Няма значение какъв е проблемът, любовта винаги ще намери подходящия на­чин. Истинската любов не познава граници.

Каква е тази завеса, която ни пречи да видим и преживеем ве­ликата истина? Това са нашите убеждения. Ограничава ни един­ствено онова, което смятаме за истина. Ако лекарите ни кажат, че някаква болест е неизлечима и ние им повярваме, няма да оздравеем. Ще заседнем в рамките на тази нагласа. След това ше се наложи да живеем с нея, дори ако това означава да прекараме остатъка от дните си в страдания и дискомфорт. Само някакво чудо, само нещо много по-голямо от нас, може да надмогне за­костенелите ни убеждения. Следователно, нашият ум може да попречи на лечението. Когато се ръководим от разума, а не от сърцето, в повечето случаи сме обречени на страдания.

Нека ви разкажа една истинска история за моя позната, която удържа победа над разума и убежденията си. Името й е Дорис Дейвидсън.

Преди да я срещна, Дорис преболедувала от полиомиелит и 12 години била прикована в инвалидна количка. Лекарите й ка­зали, че никога няма да проходи и тя безропотно приемала този „факт". Живеела със сина си, който посветил живота си на гри­жите за нея.

Веднъж попаднала на няколко книги за лечение с кристали. Развълнувало я твърдението на един от авторите, че всички болести са излечими. Тя повярвала на думите му и за пръв път от много години се изпълнила с надежда. Обадила се на автора за съвет, но по някаква причина той я помолил да се обърне към мен.

Когато Дорис ми се обади за помощ, й отговорих, че първо трябва да поискам разрешение. (По-нататък в тази глава ще го­ворим колко е важно да имате позволение.) Говорих с ангелите и всички канали за лечение на жената се отвориха. Ангелите ме посъветваха да не прилагам лечебните техники, които използ­вам обикновено, а да работя единствено върху убежденията й. Казаха ми, че щом тя наистина повярва във възможността да бъде излекувана, ще може да го направи сама.

Обадих се на Дорис и просто си поговорихме. Много ме­сеци наред се чувахме веднъж седмично и аз винаги обръщах разговора в тази посока - тя да си позволи да повярва, че може да се излекува сама. През цялото това време не се случи нищо особено.

После един ден тя ми се обади и по гласа й разбрах, че нещо се е променило. Каза, че е взела някои решения. Първо, че повече няма намерение да седи в инвалидна количка. Затова я продала, а нейният лекар й направил специални шини, които поддържали бедрата и прасците й. Те били много слаби и увредени от дългото седене в количката. Наред с това й трябвала проходилка с четири крака, за да не падне. Много месеци тя живяла с тези неудобства, докато един ден усетила, че краката й са достатъчно заякнали и преминала на обикновени патерици. Нещата потръгнали и Дорис все повече се убеждавала, че може да се излекува.

Краката й станали толкова силни, че вече не й трябвали ши­ните за бедрата, така че останали само скобите, които придър­жали коленните стави. Тя вървяла толкова добре и се чувствала така уверена, че помолила сина си да се премести и да уреди собствения си живот. Вече можела да се грижи за себе си без чужда помощ.

Тогава настъпил големият ден. Дорис успяла да тръгне без патерици, само с помощта на шините. Когато ми се обади по те­лефона, беше толкова развълнувана, че едва разбирах думите й. След няколко дни тя се записала на шофьорски курс и успяла да получи книжка. Веднага след това продала къщата и си купила чисто нов автомобил. И ето че Дорис пристигна в Таос (щата Ню Мексико), където живеех по онова време, за да се запише за семинара „Цветето на Живота". Помня, че влезе в залата без чужда помощ и с такава широка усмивка, че изглеждаше сякаш всеки момент ще литне. Беше напълно променена.

След девет месеца се разхождах по улиците на Таос и видях Дорис да тича към мен. Не бяхме се виждали след семинара. Каза ми, че си намерила работа и затова не се обаждала от из­вестно време. Завъртя се в кръг, за да ми покаже, че не носи никакви шини. Погледна ме и каза: „Друнвало, аз съм напълно и стопроцентово здрава. Толкова съм щастлива. Обичам те." И се отдалечи с танцова стъпка. Гледах я как припка надолу по улицата - никой не би предположил, че някога е боледувала от полиомиелит и е прекарала 12 години в инвалидна количка.

През следващите 5-6 години тя не пропускаше да ми изпрати коледна картичка, пълна с благодарности. Но аз всъщност нищо не направих, тя се излекува сама. Разбра какъв е проблемът и от цялото си сърце повярва, че това наистина е възможно - разбира се, успя.

Спомнете си жената, която просто докоснала дрехата на Исус, за да се излекува, а той й казал: „Дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром, и бъди здрава от болестта си."⁷

Спъват ни единствено нашите убеждения. Ако престанем да вярваме в ограниченията, ставаме свободни.

„Излекувай себе си"

Трябва да правим разлика между самолечението и лечението на други хора. Винаги започвайте със себе си. Ако не можете да се излекувате сами, как ще успеете при другите? И така. да започнем с енергийното поле - вашата Мер-Ка-Ба.

Що се отнася до дишането и медитацията Мер-Ка-Ба, смя­там, че ако правите дихателните упражнения всеки ден и пус­нете прана да се движи във вашето тяло, накрая ще оздравеете. Обаче „накрая" може да дойде значително по-бързо, ако раз­берете, че Мер-Ка-Ба е жива и реагира само на съзнателното намерение на духа.

Тъй като при дишането за активиране на Мер-Ка-Ба пото­ците от мъжка и женска прана, които навлизат във вас, са съ­вършено балансирани, някои страдания ще изчезнат единствено благодарение на него. Скоро ще почувствате големи промени при определени заболявания, но не при всичките. Съществуват и други проблеми, които могат да бъдат премахнати само след по-задълбочено проучване на тяхната природата.

В тази история ще акцентирам върху същността на болестта. През 1972 г. живеех в една гора в Канада с жена си и децата си. Двамата със съпругата ми се занимавахме с хипноза. Научихме се да излизаме от телата си и да летим из къщата от стая в стая. Дори направихме няколко експеримента, за да проверим дали възприятията ни са реални.

Един от тях беше твърде прост. Докато двамата бяхме в състояние на транс, аз излязох, отидох в другата стая и там промених някои неща, за които знаех само аз. Когато се върнах, й казах да полети дотам и да ми каже какво е видяла. Тя описа всичко съвсем точно. Именно тогава започнах да разбирам, че животът на Земята е по-различен, отколкото съм си мислел досега.

Направихме още много експерименти, някои от които доста сложни. Например, тя трябваше да полети (наречете го астрална проекция или ясновидство) до книжарницата и да вземе книга, която никой от нас не беше чел. След това трябваше да я отвори на определена страница и да ми я прочете. Аз записвах текста, включително номера на страницата. На другия ден проверявахме написаното. Резултатите винаги бяха точни. С времето научавахме все повече и повече за природата на реалността и как разумът се вписва в „голямата картина“.

Веднъж бях сложил чугунен тиган на печката да се изсуши. Бях го забравил и за 15 минути той се беше нажежил до червено. Жена ми влезе в кухнята и го хвана за дръжката, без да мисли. Опитах се да я предупредя, но всичко стана толкова бързо, че не успях. Тя взе тигана с лявата си ръка и извървя с него около метър, докато тялото й реагира на болката. Чак тогава го хвърли, изкрещя и изпадна в шок.

Без да мисля, веднага се втурнах към нея и погледнах ръката й. Изгарянето беше наистина много тежко и не знаех какво друго да направя, освен да подложа дланта й под струя студена вода. Това продължи няколко минути, но после ми хрумна нещо. Погледнах я и й казах, че ще я хипнотизирам. Тя се съгласи. Първото нещо, което направих, беше да й внуша, че болката отминава. И тя веднага утихна. Очите й се затвориха и тя се отпусна. Реших да направя следващата крачка.

Държах ръката й в своята и я гледах. Внуших й под хипноза, че докато преброя до три, дланта й ще се върне в нормално състояние. Когато произнесох „три“ - след две-три секунди - ръката й беше здрава. Видях това с очите си. То промени целия ми живот. В онзи миг разбрах, че всичко, което моите родители и обществото като цяло ми бяха казвали за реалността, изобщо не е вярно. Тялото е светлина и реагира на разума. То откликва на всичко, в което наистина вярваме.

След това направихме много експерименти, които без никакво съмнение доказваха, че реалността е светлина - тоест също като светлината не е плътна и се задържа в определено състояние благодарение на съзнанието. Това беше първият ми важен житейски урок, свързан с лечителството. Трябваха ми още много години да разбера, че онова, което се случи с ръката на жена ми, може да бъде използвано при всяко друго лечение в тази реалност. Например, един болен орган, дори и силно увреден, може да бъде възстановен напълно само с помощта на ума.

Имам приятелка на име Даяна Гейзис, която известно време води телевизионно шоу в Ню Йорк, наречено „Поглед в бъдещето“⁸. Тя правеше филми за най-ефектните случаи на изцеление и ги показваше в шоуто си. След години го преустанови, но в последните си предавания имаше намерение да разкаже за невероятното изцеление на едно 11-годишно момче (въпреки че така и не успя). Тя заснемаше на видео постепенното подобрение на състоянието му в продължение на цяла година, но почти накрая шоуто й беше снето от екран.

Когато било съвсем малко, момчето отглеждало саламандри. Знаете, че ако откъснете опашката или лапата на саламандъра, просто му израстват нови. Е, родителите не му обяснили, че това става само при саламандрите, но не и при хората. И понеже никой не му го бил казал, то не го знаело. Смятало, че същото важи за всички живи същества, включително и за хората. На 10 години момчето загубило левия си крак над коляното. И какво направило? Просто си „отгледало“ нов.

Всичко това е заснето на видео от Даяна. В края на филма момчето си прави пръсти на крака. Това му отнело около година. Нима е възможно? Всичко зависи от убежденията ви - възможно е онова, в което вярвате, а ограниченията си ги поставяте сами.