Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

Тук виждаме инфрачер­вена фотография на топлин­ната обвивка на галактиката Сомбреро, леко наклонена. Прилича на летяща чиния. Опасва я огромен пръстен, който е тъмен, защото външният й край се движи много, много бързо. Тази топлинна обвивка има същите пропорции като Мер-Ка-Ба около вашето тяло, когато е активирана с помощта на дихателните техники и медитацията. Ако имате подходяща апаратура, бихте могли да я видите на екрана на компютъра, защото тя има електромагнитни компоненти, които частично попадат в микровълновия спектър.

Сега всичко зависи от вас. Щом сте стигнали дотук, значи имате основните познания как да активирате светлинното си тяло. Ако в състояние на медитация разберете или дълбоко в сърцето си вече знаете, че това е добре за вас, тогава започвай­те. Но може би е по-добре да почакате, докато прочетете следва­щата глава, защото наред с простото активиране на Мер-Ка-Ба има още много, много неща. Това е само началото.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Мер-Ка-Ба u Cидxитe

В последните две глави разгледахме енергийните потоци и човешкото светлинно тяло. Освен това ви дадохме инструкции как да активирате своята Мер-Ка-Ба. Когато за пръв път изне­сохме тази информация на семинарите „Цветето на Живота", предполагахме, че слушателите ще открият собствени пътища към своя Висш Аз и че той ще ги направлява, докато усвоя­ват съдържанието на тази глава (и, разбира се, в много други неща). Някои успяха да го постигнат, но процентът им беше твърде малък. Повечето така и не разбраха какво всъщност е Мер-Ка-Ба и как да я използват - с други думи, как да меди­тират вътре в нея.

По тази причина организирахме следващия семинар - „Земя и Небе", за да накараме хората да разберат и да усетят по-добре истинския смисъл и предназначение на Мер-Ка-Ба. В тази гла­ва ще ви дадем някои основни принципи, за да ви помогнем да започнете, но при всички случаи най-важното е да установите съзнателна връзка с вашия Висш Аз, за да откриете истинската си цел в живота.

На семинара „Цветето на Живота" ние преподавахме само активирането на Мер-Ка-Ба и много от учениците ни смятаха, че с това всичко приключва. Те решиха, че цялата информация се изчерпва с медитацията, но просто не разбраха за какво ста­ва въпрос. Мер-Ка-Ба е моделът, по който са създадени всички неща - видими и невидими. Без изключение. Затова тя има неог­раничени възможности.

Обикновено се смята, че Мер-Ка-Ба е средство за извисява­не. Да, тя е това, но и много повече. Тя е всичко останало. Мер-Ка-Ба може да се превърне в каквото и да е - зависи от решени­ето на разума вътре в нея. Спъват я само паметта, представите и ограниченията (системата от убеждения) на съзнанието. Един­ственото, което тази тетраедрална Мер-Ка-Ба в най-чистата си форма не може да направи, е да пренесе духа през Великата Пустота или да премине през „Великата Стена" до следващата октава или измерение. За да направите това, трябва да се отка­жете от индивидуалността си, да се слеете поне с още един дух и така да създадете специален вид Мер-Ка-Ба, който в сегашния момент със сигурност не ви е необходимо да знаете.

Ако човешкото его реши да използва Мер-Ка-Ба за нега­тивни цели и за лична изгода, например да причини вреда или да контролира другите - т. е. да направи нещо, което не е свързано и основано върху най-чистия образ на любовта, то ще получи много тежък урок. Мнозина са се опитвали, вклю­чително Луцифер. Бог е знаел за последиците и е устроил Вселената така, че това да не се случва, затова Мер-Ка-Ба може да бъде съживена само с любов. Ако се злоупотреби с нея, тя започва да умира. Висшият Аз се намесва много бързо и въпросният човек бива „арестуван" или спрян; после той трябва да почака, докато не научи уроците на любовта, за да продължи с по-нататъшното издигане на съзнанието си. Не подценявайте онова, което казах току-що, иначе просто ще си изгубите времето.

В 17-та глава ще говорим за Луцифер и какво се е случило, когато разбрал, че не може да манипулира Мер-Ка-Ба.

Нека използваме компютъра за сравнение. Ако просто я ак­тивирате и спрете дотук, все едно сте си купили свърхмодерен компютър с огромни потенциални възможности, но не сте заре­дили никакви програми. Той просто си стои на бюрото, бръмчи си и нищо не прави. Така ще продължава, докато не качите ня­какъв софтуер, за да го използвате по предназначение. А прог­рамите, които ще изберете, ще определят начина, по който да реализирате потенциалните му възможности.

Аналогията ми не е идеална, но ще ви даде някаква предста­ва. Истината е, че простото активиране на Мер-Ка-Ба ще даде сигнал на вашия Висш Аз и ще започне да ви събужда от съня. Но в крайна сметка вие ще трябва да се свържете съзнателно с него, за да „заредите" висшата цел и смисъл на живота си и така да реализирате предназначението си на Земята. Задачата на следващата глава е да ви помогне в този процес.

Обикновено хората смятат, че медитация означава да затво­рим очи и да потънем в себе си, което автоматично ще доведе до себереализация. Това е вярно, но медитацията може да се прави и с отворени очи. По-широко погледнато, целият живот е меди­тация. Животът е училище по припомняне.

Ако общувате с Висшия си Аз, неговите наставления ще ви потопят в изпълнена със смисъл медитация и себереализация. Това е идеалният случай. Ако обаче не успеете да се свържете с него, можете да използвате традиционните форми на медитация, като тибетска, Дао, Крия йога, Вапасана и др. Освен това, бихте могли без проблеми да активирате Мер-Ка-Ба и същевременно да се занимавате с останалите техники, ако учителите, от които сте ги усвоили, не възразяват. Но ако ви кажат, че не бива да практикувате Мер-Ка-Ба, тогава ще се наложи да или да следва­те техните указания, или да си намерите друг учител, ако искате да продължите.

Когато човек се учи да медитира, независимо по какъв ме­тод, той активира определено ниво на съзнание. Неизбежно е. Това е свързано с взаимодействието между вътрешния и външния свят. Човек разбира, че всичко е светлина и чудеса­та започват. Появяват се сидхите. Тук ще разгледаме тъкмо този етап от развитието, защото когато го усвоите, веднага след него идва и осъзнаването на целта и смисъла на живота. Освен това, сега целият свят е започнал да навлиза в този етап. Трябва да го разберем - и ще успеем.

Какво е „сидхи“? Това е индуистки термин, който означава „сила" - още по-точно психична сила. Много индуистки учители разглеждат сидхи като аспект на съзнанието, през който тряб­ва да преминем, но това се смята за опасно. Защо? Защото на това ниво на съзнание е много лесно да се изгубим по духовния си път, ако още не сме преодолели егото си. Преживяването на сидхи може да го подхрани до такава степен, та да забрави, че е поело по обратния път към Бога: дори да си помисли, че тъкмо то (егото) е Бог. И все пак процесът не може да се пропусне или избегне. Това ниво на съзнание трябва да бъде овладяно.

Затова, когато говоря за сидхи, ви моля да не забравяте, че целта ми е да ви помогна да ги усъвършенствате, а не да ги из­ползвате за лична изгода или подхранване на егото.

Когато през 1971 г. ангелите ме научиха как да активирам Мер-Ка-Ба за пръв път, започнах да преживявам странни неща, които не можех да си обясня. Много често, докато се намирах близо до електрически уреди (особено при 16-тия дъх, когато дискът изска­чаше напред), те гърмяха или изгаряха. Това продължи почти 15 години. Смятах, че е просто страничен ефект и че нищо не мога да направя по въпроса. Понякога ми излизаше доста скъпо. Простих се с много телевизори, радиоапарати и други електроуреди.

Веднъж, май че беше през 1986 г., работих с Тот в медитация. Тогава бях на Хаваите. Седяхме с няколко приятели в кръг, за да медитираме заедно, а аз бях близо до стената, на която имаше ключ за лампа точно над главата ми. В мига, в който на 16-я дъх дискът изскочи навън, ключът зад гърба ми гръмна и се запали. Наложи се бързо да пробием стената и да загасим огъня с пожарогасител.

Много се притесних. Това ме тормозеше от толкова години, затова след като се справихме с пожара, отидох в другата стая и повиках Тот в медитация. Реших, че може би ще ми обясни къде греша. Попитах го какво да сторя. Той просто ми отвърна: „Не прави така. Кажи на своята Мер-Ка-Ба повече да не въздейства върху електрическите полета." Първата ми мисъл беше: „Нима е толкова просто?"

И начаса „казах" на моята Мер-Ка-Ба повече да не влияе вър­ху електроуредите. Това беше краят на проблемите ми с елек­тричеството и началото на осъзнаването на сидхи, свързани с Мер-Ка-Ба.

Сидхи - това са просто команди да се направи нещо и ако сте ги казали правилно, то ще се случи. Ако дадете някакво указа­ние на своята Мер-Ка-Ба, тя винаги ще го изпълнява, докато не го спрете, промените или заместите с помощта на намерението си. Разбирам, че е лесно да се каже, но е трудно да се направи. Ще се постарая да обясня по-добре.

Компютрите са направени от кристали, а и едните, и другите притежават качества, сходни с Мер-Ка-Ба. Програмирането на кристалите много прилича на процеса, който можем да наречем програмиране на Мер-Ка-Ба. За възможностите и техниките за програмиране на кристалите са написани много книги.

Както казах по-рано, при психичните енергии всичко се ос­новава върху две неща: вниманието и намерението. Освен това смятам, че кристалите са живи същества. Те могат да получават и да изпращат честоти и дори сложни вълнови форми до всяка точка в рамките на електромагнитното поле, което включва чо­вешките мисли, чувства и емоции. Помните ли първите радио­апарати с кристали? Те не бяха нищо друго, освен електрически проводник, прикачен към естествен кварцов кристал на опреде­лено място. Той улавяше сигнала, а ние слушахме звука през високоговорителя.

Марсел Фогел е велик учен, работил за лабораториите „Бел". Автор е на повече от сто важни патента, включително изобретяването на флопи-дискетата. Познанието му върху кристалите се базира върху задълбочени научни изследвания. Малко преди да почине, той изказва идеята, че естественият кристал може да съхранява няколко програми едновременно. Според него, броят им е равен на броя на фасетите на върха на кристала. Тогава това твърдение ми се стори невероятно и затова се опитах да го докажа или да го опровергая.

Свързах се Боб Драч, мой познат учен, и с него направихме прост експеримент, за да проверим доколко е вярно. Поставих­ме един кварцов кристал на лабораторната маса и насочихме към него сензорната глава на молекулярния скенер, за да уловим микровълновите му излъчвания и да ги препратим за анализ към компютъра с помощта на самоделен софтуер.

Боб наблюдаваше екрана, докато аз програмирах кристала с мисълта си. Нашите мисли са дълги електромагнитни вълни, които се предават в пространството и могат да бъдат уловени с помощта на научна апаратура, така че защо да не ги насочим към някой кристал, подобно на радиосигнал?

Боб, разбира се, не знаеше какво си мисля, затова просто трябваше да ми повярва, когато твърдях, че го правя. Нищо подобно. В мига, в който програмирах кристала с определена мисъл (идеята за любовта), той забеляза незабавна промяна на синусоидалната крива на екрана - появиха се по-къси вълни. Не след дълго можеше да каже начаса кога програмирам крис­тала и кога изтривам една от програмите (Можете да изтриете или да премахнете една програма, като просто кажете на крис­тала да го направи.)

Нямаше как да го излъжа. Влагах три програми и изваждах две, а Боб отначало виждаше три допълнителни криви върху си­нусоидалната вълна, а после забелязваше, че две от тях изчез­ват. Проследяваше безотказно какво правя. Освен това успяхме Да потвърдим идеята на Фогел, че кристалът може да съхранява толкова програми, колкото са фасетите на върха му. Щом над­вишавах техния брой, на екрана не се появяваха допълнителни криви. Кристалът просто не можеше или не искаше да ги прие­ме. Бях изумен.

Въз основа на този експеримент се убедих, че кристалите могат да съхраняват мисли (емоции и чувства) и да ги изпращат обратно. И вашата Мер-Ка-Ба е такава. Фактически тя е кристална по природа, доколкото съдържа същите геометрични форми, които кристалите използват, за да структурират атомите си. Каквито мисли, чувства или емоции да излъчите, ако вни­манието ви е насочено към Мер-Ка-Ба, а намерението ви е да ги вложите в нея, тя ще ги възприеме и ще ги излъчва дотогава, докато не я спрете. И никой освен вас не може да преустанови или да промени програмите на вашата Мер-Ка-Ба - дори Луци­фер. Освен ако, разбира се, не зададете програма, която да дава такава възможност.

Единствената разлика между кристалите и Мер-Ка-Ба е в това, че тя няма ограничения за броя на програмите, които може да съхранява. Вероятно е така. Аз съм заложил огромно количество програми в моята Мер-Ка-Ба и те работят перфект­но. Сигурен съм, че дори да има някакъв лимит, той значително надвишава броя от 6 или 8, както е при кристалите.

Изобщо програмирането на Мер-Ка-Ба и на психичната енергия е много интересен процес. Той се случва ежедневно, но малко хора осъзнават какво всъщност става. Най-напред ще ви разкажа няколко истории и тогава ще продължим с раздела. Мисля, че те ще ви помогнат да схванете същността. И все пак. да започнем с една дефиниция.

Да предположим, че искате определена марка френско вино или нещо от този род. То ви е любимото и вие си мислите: „Мно­го ми се ще да имах бутилка точно от това вино." Виждате го в ума си, усещате вкуса му в устата си и наистина желаете да отпиете от него. Искате, но не знаете къде да го намерите.

Е, можете да си направите това вино в трето измерение. За­саждате си лозе, чакате няколко години да даде плод, обирате гроздето, смачквате го, после чакате още около 10 години да от­лежи и накрая получавате любимото си вино. Доста ще се пот­рудите, пък и ще стане малко бавничко, но ако смятате, че това е единствената реалност, ще постъпите точно така.

Другият вариант е да изтичате до магазина и да си купите мечтаната бутилка.

Или пък просто си седите и си мислите за виното - и някой влиза в стаята с бутилка в ръка и казва: „Имаме излишни коли­чества от това вино. Искаш ли малко?", и я оставя на масата.

Ако това ви се случи само веднъж, ще си кажете: „Ама че невероятно съвпадение!" Но ако подобни съвпадения започнат да стават всеки път, когато си помислите нещо, ще започнете да се чудите: „Странна работа. Щом си пожелая нещо или пък ми дотрябва, то просто се осъществява." Накрая ще стигнете до извода, че между мислите и чувствата ви и тези „съвпадения"оп-ределено съществува някаква връзка. Много от вас знаят точно какво имам предвид, защото това е началото на духовния път.

Той ще ви доведе до следващата стъпка към сидхи, когато ще започнете да изследвате как точно сте накарали нещата да се случат и как да ги предизвикате преднамерено, а не привид­но случайно. А това води до действия, подобни на онова, което е направил Исус, когато е превърнал водата във вино. В този случай вземате един химичен елемент и го превръщате в друг. Така доказвате на себе си и на другите, че реално е онова, което мислите за тази реалност. Вие сте я съградили и сте я направили реална. Тук, обаче, стъпвате на опасна почва, защото егото ви още не е преодоляно.

После можете да направите още една крачка напред и да сът­ворите вино от нищо - не просто да превърнете елементите, а да създавате непосредствено от Пустотата. На този етап се сливате с Висшия си Аз.

Следващата крачка е изобщо да не ви се иска никакво вино ~ Да не желаете и да не се нуждаете от нищо, знаейки, че всичко е цялостно, завършено и съвършено такова, каквото е. Вече сте отвъд полярността. Пред вас се открива Пътят към дома.

Бидонът с бензин

Когато живеех в канадските гори, за пръв път започнах да осъз­навам идеята за съвпаденията. Ангелите вече се бяха появили пред мен и жена ми и ние се ръководехме от техните наставления. Те ни бяха казали да не се тревожим за парите, докато сме с тях на този начален етап. Обещаха да ни дават всичко необходимо. Казаха ни, че Бог е създал „природен закон" за човечеството. По отношение на материалното си осигуряване човек трябва да се осланя или на Бог, или на себе си. Ако се доверите на Бог, всичко необходимо ще ви бъде „подръка", но ако предпочетете да разчитате на себе си, Той няма да ви помага, въпреки молбите ви.

Жена ми беше много ядосана, защото ни трябваше бидон за бензин за колата. На няколко пъти ни свършваше бензинът, а живеехме на повече от 20 мили от най-близката бензиностанция. Предният ден резервоарът й отново се изпразнил и трябвало да върви пеша няколко мили, затова ми беше много сърдита, че не съм й купил бидон. Връщаше се отново и отново на тази тема и накрая малкият бидон се превърна в голям проблем. Непрекъс­нато й повтарях: „Трябва да се доверим на Бог." А тя възразява­ше: „Бог ли? Трябва ми бидон!" Отвръщах й: „Нали знаеш какво казаха ангелите - че на този етап няма нужда да работим, защото ще ни предоставят всичко необходимо. Да, вярно е, че свърших­ме парите, но те моля да имаш вяра." Те наистина ни даваха, каквото ни трябваше; имахме си всичко - освен бидон.

Излязохме на разходка до езерото, край което живеехме, и по целия път надолу тя ми повтаряше едно и също: „Трябва да се върнем в града. Да престанем да живеем на гола вяра. Много ми е трудно. Имаме нужда от пари." Седнахме на един камък и се загледахме към красивото езеро, заобиколено от великолепните планини, които Бог бе направил за нас, а тя продължаваше да се оплаква от мен, от ангелите и от Бога.

Докато говореше, аз случайно хвърлих поглед настрани и там, на около 5-6 м от нас видях бидон за бензин, който просто си стоеше между два камъка. Очевидно някой си беше теглил лодката нагоре по брега и го беше забравил. Обаче това не беше просто някакъв си там стар захвърлен бидон. Беше най-прек­расният бидон за бензин на света! Дори не знаех, че се произ­веждат такива. Беше направен от плътен, здрав метал, боядисан във великолепен червен цвят и украсен с тежка, солидна метална дръжка. Сигурно струваше повече от 100 долара!

Казах „един момент", отидох и го взех, после се върнах и седнах до жена си с репликата: „Е, какво ще кажеш?" Тя не обе­ли дума през следващите две седмици.

Малката горска къщичка, в която живеехме, се намираше на едно от най-красивите места на Земята. Дадоха ни я от католи­ческата църква да я ползваме безплатно за неограничено време. Нямахме нищо... и имахме всичко - дори бидон за бензин. Но както отбелязах, в един момент парите започнаха да свършват. Понеже ангелите ни помолиха да не работим, докато живеем в гората и само да продължаваме да медитираме, финансовите ни запаси започнаха да се топят.

Колкото повече намаляваха парите, толкова по-нервна става­ше жена ми. Накрая ни останаха 16 долара и никаква надежда да намерим още. Заедно с тях намаляваше и нейното търпение. Стра­ховете й нарастваха. Тя дори беше готова да ме напусне. На след­ващия ден трябваше да внеса 125 долара за колата, иначе щяхме да я загубим. Нямахме толкова пари - и толкоз. Жена ми мърмори цял ден и цяла вечер. Накрая си легнахме. Тя се изтърколи въз­можно най-далеч от мен в своята половина на кревата и заспа.

Около полунощ на вратата се почука. Представете си само! Ние живеехме насред дивата гора. Трябваше да вървим пеша повече от 6 км, за да стигнем до някакъв път, а най-близките ни съседи бяха на 3 км от нас. Тъй че доста се изненадахме от странното нощно посещение.

Измъкнах се от кревата, наметнах си халат и отворих врата­та. Там, широко усмихнат, стоеше мой стар приятел, когото не бях виждал от две години. Той влезе и каза: „Ей, човече, търсих тс къде ли не. Много си се изолирал тук. Сигурно се опитваш да се скриеш от нещо или от някого?" Отговорих му: „О, не. Прос­то обичам природата. Влизай. Какво правиш тук посред нощ?"

Преди доста години му бях заел голяма сума пари. Честно ка­зано, просто му ги бях дал и съвсем бях забравил за тях. Той каза: „Изпитвах непреодолимото желание да дойда тук и да ти върна па­рите! Не можех да мисля за нищо друго." И постави солидна пачка 20-доларови банкноти на масата - цели 3500 долара. С жена ми живеехме съвсем скромно и за нас това си беше направо милион!

Жена ми просто онемя. Престана да мърмори цели шест ме­сеца. Нито дума по въпроса.

Но когато и тези пари започнаха да намаляват, вярата й пак отслабна. Този път бяхме останали с около 12 долара и тя беше доста разколебана. Отново започна да мрънка; щяла да ме напусне и да се върне в САЩ. Часовете минаваха, слън­цето започна да залязва, а тя продължаваше да недоволства. Накрая, след дългия тежък ден, изминал в спорове около па­рите и вярата в Бога, си легнахме да спим. И в полунощ на вратата отново се почука.

Този път беше друг приятел, от моето далечно минало - още от първите студентски дни в колежа в Бъркли. Не можех да по­вярвам! Нямах представа как ме е открил. Той влезе и история­та се повтори, макар че този път парите не бяха толкова много - само 1800 долара. И ми каза: „Ти ми даде тези пари, когато бях в нужда. Надявам се, че ще ти послужат."

С моята жена настъпиха същите промени. Отначало беше много доволна и не мърмореше няколко месеца, но щом парите започнаха да намаляват, отново загуби вярата си. Тя просто не успя да повярва, че ангелите - които се появиха и пред нея, не само пред мен - наистина ще могат да ни осигуряват „всичко необходимо", както бяха обещали, въпреки че го бяха доказвали в продължение на почти две години.

Когато парите свършиха, тя взе окончателно решение да се върне в Бъркли и да си намери работа. Това беше началото на края на духовния й живот. Скоро след това вече не можеше да вижда ангелите. Трябваше да разчита на себе си, за да се издържа. Започ­на работа и заживя нормално от нейна гледна точка, както преди те да се появят. Животът й улегна, но от него изчезна магията.

Мен ангелите никога не ме напуснаха. И до днес аз им пове­рявам материалното си благосъстояние и отдавам жизнената си енергия на Бог. Имам вяра и доверие в невидимия свят. И докато моята вяра ставаше все по-силна с всяка следваща пачка пари, вярата на жена ми отслабваше. Като онази история с чашата, дето е наполовина пълна или наполовина празна - зависи как я възпри­емате. Помнете тази история, защото когато опрем до сидхи и ес­тествените Божии закони, всички ще бъдем подложени на изпит.

По онова време с жена ми преживяхме много, много чудеса. За двете изминали години те се случваха почти всяка седмица, поняко­га ежедневно. Повечето от тях далеч надхвърляха внезапната поява на пачка с пари. Имаше наистина невероятни събития, които всеки би нарекъл чудеса. Същевременно за мен беше голям урок да наб­людавам как чудото може да накара един човек да изпитва все по-голяма любов към Бога, а друг да затъва все по-дълбоко в страха.

Със сидхи са свързани и сериозни духовни опасности, при това от различен характер. Егото не само може да се възгордее и да се опита да използва силата за лична изгода и власт, то може да се изплаши и да спре да медитира. И в двата случая по-нататъшното духовно израстване спира, докато не дойдат по-подходящи време­на. Никой не е изгубен завинаги, просто развитието му се забавя.

Четири начина за програмиране на Мер-Ка-Ба

Сега, след като ви запознахме със сидхи и възможните капа­ни, свързани с тях, нека разгледаме как може да се програмира Мер-Ка-Ба.

Това се прави по четири начина. Те отговарят на четири­те основни разновидности сексуална енергия: мъжка, женска. Двете заедно или никаква. Всяка от тях също има своя полярност, така че „мъжката" се разделя на „мъжка-мъжка" (хетеро­сексуална мъжка) и „мъжка-женска" (хомосексуална мъжка). „Женската" се подразделя на „женска-женска" (хетеросек­суална женска) и „женска-мъжка" (хомосексуална женска). „Двете заедно" означава бисексуална и в тази категория влизат „бисексуална женска" и „бисексуална мъжка". Накрая имаме „никаква", което означава „асексуална мъжка" и „асексуална женска". Всяка полярна подгрупа също се разделя на по-ната­тъшни полярности, които сега няма да разглеждаме.

Четирите начина за програмиране на Мер-Ка-Ба следват съ­щата полова класификация: мъжки, женски, двата заедно или неутрален.