Книга II. Технически спецификации раздел спецификации на строителните работи съдържание

Стълбите за вътрешен достъп до резервоари и вкопани утаители трябва да са от бронз или от алуминиева сплав N6, в противен случай, да са според стандартите за стоманени стълби. В такива случаи се избягва употребата на предпазни обръчи.

Стоманените стълби трябва да бъдат оборудвани с тръбни перила, напречни ребра оразмерени за съответното натоварване и светъл отвор, както и стъпала с решетъчно покритие или с квадратни панели. Разстоянието между стъпалата трябва да е еднакво между 150mm и 175mm. Стълбищата в границите на строителната площадка трябва да имат същите разстояния между стъпалата.

Ширината на стъпалата трябва да бъде между 250mm и 300mm. Ширината на стълбищата трябва е не по-малка от 750mm.

Надлъжните ребра се закрепват с помощта на ъглови скоби, през отвори за наместване, във височина и в линия.

Свързването на различни метали, които се поддават на топлинна/ галванична обработка, трябва да се избягват ако е възможно.

Контактни повърхности между конструктивна стомана и алуминий, или алуминиеви сплави трябва да удовлетворяват горното изискване, ако са галванизирани. За да се захване алуминия към стоманената конструкция, болтовете, гайките, шайбите и винтовете трябва да са от неръждаема стомана.

Трябва да се обърне внимание, че тези галванични двойки да не се превърнат в анодни полюси на главната конструкция. Там, където това е възможно, или там където потенциалната разлика надвишава 250 mV, детайлите трябва да се разделят с изолиращи вложки, с необходимата здравина.

Суровините, от които се изработват алуминиевите фасонни части, трябва да отговарят на БДС/ EN или ISO или еквивалентни.

Всички шлосерски приспособления, ключове и отвертки трябва да бъдат от хром ванадиева галванизирана стомана, с размери от диапазона на използваните в металните конструкции болтове, гайки и винтове.

Поцинкованите метали трябва да се боядисат с предпазно покритие, съобразно изискванията за бои и предпазни покрития.

Там, където металните елементи трябва да се положат и закрепят в бетона, Изпълнителят трябва да избере една от технологиите, описани по-долу:

1. Свързване на металната конструкция с болтове или винтове към планки, или анкериране на ъглови профили в бетона, или закрепени в процепи бетона.

2. Закрепване на металната конструкция за кухини или отвори, оставени в бетона.

3. Свързване болтовете на конструкцията с болтовете, разположени в бетона.

4. Закрепване на металната конструкция към затягащи се анкерни болтове, фиксирани с епоксидна смола, разположени в пробити отвори.

5. Закрепване на металната конструкция със строителен разтвор върху бетоновия фундамент.

Строителните разтвори, които се използват за зазиждане на капаци и замонолитване на метални елементи и болтове в отвори с диаметър до 100mm, трябва да имат съотношение цимент към пясък 1:3. При по големи отвори се използва бетон, със същия клас, както на фундамента. Технологията на монтаж, съответстваща на възприетия метод за закрепване, е пояснена по-долу:

Надзорът може да изиска допълнителна обработка на металите, при производство и да бъде пряк свидетел на изпитванията, в производствени условия и на площадката. Изпълнителят трябва да предупреди Инженера, 21 дни по-рано, относно изисканите от Инженера процедури, за да може Инженера да се подготви за инспекцията.

Всички свръзки към бетонни конструкции, временни отвори и проходи трябва да бъдат изпълнени, съгласно Чертежите и/ или съгласно указанията на Инженера. Всички стоманени конструкции и други подобни елементи като фундаментни болтове, стоманени рамки, цокли, греди, гумени водозащитни детайли и подобни, трябва да бъдат фиксирани и укрепени от Изпълнителя, съгласно одобрените от Инженера, работни чертежи. Освен това, Изпълнителят трябва да осигури шаблони и други помощни приспособления, необходими за правилното поставяне на споменатите, по-горе конструкции и детайли. Изпълнителят е отговорен всички конструкции и детайли да бъдат осигурени навреме на площадката, за да не се допусне прекъсване на работата, по време на изливане на бетона. Ако са предвидени отвори, размерите им трябва да са достатъчно по-големи от конструкцията или детайла, който ще бъде монтиран в тях.

Армировката може да бъде срязвана или измествана, с цел улесняване на строителната дейност, само след предварително одобрение от страна на Инженера. Когато се налага армировката да бъде срязана или изместена, за да се улесни формирането на отвори и/или проходи, Изпълнителят трябва да предвиди и да фиксира допълнителна армировъчна стомана, съгласно изискванията и след одобрението на Инженера така, че да пренесе усилията от едната страна на отвора прохода или нишата към другата. Срязване или изместване на армировка е допустимо, само след одобрение и проверка, от страна на Инженера.

Преди да бъдат запълнени и залети, отворите и проходите трябва да бъдат загладени и почистени от прах и други замърсители. Преди запълване или заливане, отворите и проходите трябва да бъдат намокрени с чиста вода. Резбата на фундаментните болтове и други подобни, трябва да бъде почистена и гресирана веднага, след завършване на запълването или заливането.

Когато нов бетон се свързва със стар или съществуващ бетон, Изпълнителят трябва да отреже стария бетон така, че да се получи равна повърхност. Новата свръзка трябва да се третира като конструктивна фуга и преди изливането на новия бетон трябва да се обработи, с одобрена смес на епоксидна основа. Откритата повърхност на свръзката между стария и новия бетон трябва да се оформи, чрез дървена вложка, с размери 20mm x 25mm. След като бетонът се втвърди окончателно, дървената вложка трябва да се отстрани и празното пространство да се запълни, с одобрен уплътняващ материал на епоксидна основа.

Заливането под парапети и перила трябва да се извърши със синтетична мазилка на епоксидна основа и да бъде одобрено от Инженера.

Водозащитното покритие върху бетонови подове трябва да се изпълни, чрез студено нанесен, на два слоя битумен разтвор, така че да се получи непромокаемо покритие.

Строителната хартия трябва да отговаря на стандарт БДС/ EN Клас A2 или еквивалентен.

Металната армировъчна мрежа трябва да е изработена от поцинкована стомана с тегло 1.60 kg/m2. Когато мрежата служи за рабица (т.е. върху нея се измазва), тя трябва да бъде 13mm, No.22, от галванизирана тел.

Използваната за не натоварени елементи, мека дървесина трябва да отговаря на БДС или еквивалентен и да има клас, подходящ за целта, за която се използва. Водното й съдържание трябва да бъде по-малко от 20%, в момента на инсталирането й, или по-малко, ако това се изисква, за осигуряване на достатъчно добра характеристика, за целите и местоположението на дървените елементи.

Качеството на меката дървесина за довършителни работи трябва да отговаря поне на изискванията на БДС или еквивалентен и трябва да има клас, подходящ за целта, за която се използва.

Качеството на твърдата дървесина за довършителни работи трябва да отговаря поне на изискванията на БДС или еквивалентен и трябва да има клас, подходящ за целта, за която се използва. Твърдата дървесина трябва да бъде „първо” и „второ” или еквивалентно качество, в зависимост от изискванията. Преди започването на каквито и да е довършителни работи, на Инженера трябва да бъдат предоставени проби от всеки тип твърда дървесина. Използваната за такива цели дървесина, се препоръчва да е от дъбово дърво.

Обозначенията за предназначение на стаята, табелките с имена и знаците за указване посоката за евакуация при пожар, трябва да бъдат гравирани върху пластмасов ламинат и фиксирани, чрез винтове на необходимите места. Всички надписи трябва да бъдат на български език и трябва да бъдат одобрени от Инженера.

Циментовиятразтвор се приготвя чрез смесване на пясък и цимент в обемни пропорции “1 част портланд цимент : 3 части пясък”. Разтворът трябва да се разбърква, докато цветът и консистенцията му станат равномерни. Разтворът се подготвя само в необходимото количество и се използва незабавно.

Пластификаторите за разтвора не трябва да съдържат хлориди. Пластификатори се използват само след получено разрешение от Инженера. Пластификаторите трябва да се използват стриктно, съгласно препоръките на производителя им.

Устойчива на химикали мазилка трябва да се използва в предизвикваща корозия среда, за запълване на фуги, в оставаща под земята зидария и за вътрешно измазване на бетонови повърхности, включително зидария от бетонови тухли – когато е посочено в спецификацията или в местата, където поставянето на пластмасово покритие не е практично. Предназначението на замазката е да предпази околната среда от просмукване в нея на продукти от биологично разтваряните в септични ями; такива продукти могат да съдържат сярна киселина с концентрация до 10% (обем/ обем) и да имат температура до 35°C. Типът на устойчивата на химикали замазка трябва да е одобрен от Инженера и трябва да отговаря на изискванията на стандартите EN196-1 и EN 197-1 или еквивалентни. Вътрешни бетонови повърхности, които не са защитени с пластмасово покритие, трябва да бъдат защитени чрез устойчива на химикали замазка, на дълбочина поне 10mm. Бетоновите повърхности трябва да бъдат подготвени съгласно инструкциите на производителя на замазката така, че тя да се задържи здраво към тях. Връзката между слоевете пластмасово покритие трябва да бъде подробно описана и изпълнена, съгласно инструкциите и препоръките на производителите.

Капаците за ревизионни шахти трябва да имат предварително изрязани отвори и да бъдат с подходящи размери. Капаците трябва да бъдат изработени от мека стомана, да имат достатъчна дебелина, за да издържат натоварване 1 t/m2, да могат да се преместват ръчно и да не бъдат хлъзгави. Капаците над отвори в бетонови или тухлени шахти трябва да бъдат монтирани наравно с предварително поставени рамки от мека стомана и да имат уши за повдигане. Преди да бъдат доставени, капаците и рамките трябва да бъдат покрити с подходяща битумна смес.

Усилените бетонови покривни плочи трябва да бъдат покрити с одобрена от Инженера изолираща бетонова замазка, с минимална дебелина 50mm, последвано от нанасяне на хидроизолационно покритие, съгласно детайли, одобрени от Инженера.

Покривните улуци трябва да имат дъговидни съединения и отвори за отвеждащите тръби. Мостра от водосборната кутия за отвеждащата тръба трябва да бъде представена за одобрение от страна на Инженера.

Поцинкованата ламарина, използвана за покриване зони между подвижни покривни покрития, трябва да бъде размер 20 (дебелина 1.00mm).

Стените или тези части от тях, които трябва да бъдат облицовани с плочки, предварително трябва да бъдат шприцовани с разтвор, подготвен от портланд цимент, вар и пясък, в обемно съотношение 1/2: 1: 4. Плочките трябва да бъдат залепвани с подходящ за целта материал, одобрен от Инженера. Фугите трябва да бъдат тесни и еднакви и трябва да бъдат запълнени с подходящ одобрен материал. Пълнежът за фугите трябва да се нанася, съгласно указанията на производителя. Където е необходимо, плочките да се срязват и напасват по подходящ начин.

Вътрешните стени и таваните трябва да бъдат измазани с разтвор портланд цимент –пясък, в съотношение 1:4. Общата дебелина на мазилката трябва да бъде 20mm. Преди да се пристъпи към облицоване, повърхностите на стените трябва да бъдат добре почистени.

Повърхностите на измазаните с циментова мазилка стени и тавани трябва да бъдат боядисани двукратно с устойчива на климатични влияния и миеща се боя. Използваната боя трябва да бъде най-висококачествената, предлагана на пазара. Цветът ще бъде избран от Инженера. Ако е необходимо, преди боядисването стените и таваните предварително трябва да бъдат почистени и представени за преглед и одобрение от Инженера. Боята трябва да се нанася, съгласно препоръките на производителя.

Основната мазилка да се подготвя от смес цимент – пясък, в пропорция 1:5 и трябва да се нанася в два или три слоя. Трикратно се измазват металните части и други повърхности, за които Инженера е установил, че остават твърде неравни, след нанасяне само на два слоя мазилка. Мазилката по външните стени трябва да съдържа одобрена от Инженера водонепропусклива съставка. Когато мазилката трябва да се нанесе по бетонова или тухлена повърхност, тя трябва да бъде обработена, съгласно указанията на Инженера така, че да задържа здраво мазилката. Преди нанасяне на мазилката, повърхностите трябва да бъдат почистени от строителни остатъци, масло, прах и други замърсявания. Особено внимание трябва да се обърне на изискването да се изчака мазилката да втвърди добре, както е описано преди това за бетона.

Подготовката и разчистването на терена трябва да се извърши, съгласно описаното по-горе и в съответните параграфи от Спецификацията.

Когато плътността на сухата естествена почва на дълбочина 0.3m, под оформеното ниво не надвишава 90% от максималната стойност за плътност на суха почва, както е определено по DIN 18126 или еквивалентен, материалът за основа на пътната настилка трябва да бъде дообработен и уплътнен, до достигане на 90% максимална суха плътност. Пълнежът на дълбочина повече от 0.3m под оформеното ниво, трябва да бъде уплътнен до максимум 90% суха плътност. Пълнежът до 0.3m под оформеното ниво, трябва да бъде уплътнен до максимум 95% суха плътност. Когато се уплътняват сектори от основата на пътната настилка, особено внимание трябва да се обърне на изискването, че естествената основа или пълнежа трябва да бъдат уплътнявани така, че да се оформи слаб външен наклон, което гарантира добро оттичане на повърхностните води.

Когато основата за пътната настилка е достатъчно уплътнена, повърхността й трябва да е успоредна на завършеното пътно платно, да има нужното ниво и напречно сечение. Завършената повърхност на основата за пътната настилка трябва да бъде одобрена от Инженера, преди да бъде положен, какъвто и да е друг материал. Забранено е превозни средства на Изпълнителя, да се движат по уплътнената основа на пътната настилка, освен ако за това има писмено разрешение от Инженера. Изпълнителят ще ремонтира на свои разноски, всяка размекната част или повредена по негова вина основа на пътната настилка.

Насипните материали, използвани за подложката, трябва да отговарят на изискванията по БДС или еквивалентен. Всички материали трябва да бъдат полагани равномерно и да бъдат уплътнявани, като уплътняването се редува с равномерното полагане. Материалът трябва да бъде полаган в един или повече слоя така, че след уплътняването общата му дебелина, да достигне необходимата стойност. Уплътняването на подложката трябва да достигне суха плътност 98% от максималната стойност, като това трябва да се постигне възможно най-бързо, след равномерното разпределение на материала. Когато центърът за доставка на материала за подложката има достатъчен капацитет, подложката ще бъде изпълнявана в два или повече слоя. По време на формиране на подложката трябва да се осигурят условия, тя винаги да бъде дренирана. Отточната вода трябва да бъде отвеждана далече от мястото на изграждане на платното, за да не се допусне поява на ерозия.

Ако е одобрено от Инженера, уплътняването може да се извършва чрез вибраторна машина. Броят на необходимите преминавания ще бъде определен, в зависимост от характеристиките на използваната машина и от качествата на подложния материал. Ако е необходимо, ще бъдат взети проби за изпитания, за да се определи оптималния метод за уплътняване. Повърхността на всеки слой положен материал, след като бъде уплътнен, трябва да бъде компактен и да не се променя, при преминаване на уплътняващата машина. Всички рохкави, не хомогенни или с други дефекти, зони трябва да бъдат допълнително обработени така, че дебелината на получения слой, да бъде еднаква и съгласно изискванията.

Основата трябва да бъде изпълнена с един от следните материали: Подходящ едрозърнест пясък Трошен камък Стабилизиран с цимент подходящ, едрозърнест пясък Дебелината на основата от едрозърнест пясък или трошен камък трябва да бъде минимум 150mm или както се изисква, в зависимост от съществуващите условия на почвата. Качеството на материала за основата трябва да е добре подбрано и да отговаря на следните изисквания: Стойността CBR, след мокрене, в продължение на 24 часа не трябва да надвишава 80 %. Граничната едрина на зърната трябва да бъде:

Асфалтовата смес за повърхностните слоеве трябва да отговаря на изискванията на местните производители. Асфалтовите смеси, доколкото е възможно, трябва да се доставят от местен асфалтов възел. Съставът на сместа по принцип е следният:

 Каменен прах като пълнеж

 5 до 7 % битум

 70 до 75 % сив или син варовиков материал

 23 до 25 % пясък.

Асфалтови смеси трябва да бъдат подготвяни само след като тяхната формула бъде представена от Изпълнителя и одобрена от Инженера. Формулата трябва да съдържа точното процентно съотношение на всяка фракция и на асфалта в сместа, като и температурата при смесване. Работната формула трябва да бъде в посочените главни граници и остава неизменна докато не бъде получено ново писмено указание от Инженера.

8.27.8. Ограничения поради климатични влияния

Асфалтовите настилки трябва да бъдат полагани само върху суха основа и когато не вали. Асфалтовите настилки не трябва да бъдат полагани и при температура под 10 °C и спадаща, а само когато атмосферната температура е поне 8°C и се покачва, освен ако Инженера не е указал друго.