Книга II. Технически спецификации раздел спецификации на строителните работи съдържание

Ръчните колела за управление на саваци и шибърни кранове трябва да са изработени от чугун или от други материали, според БДС или еквивалентен.

Всички ръчни колела за управление с диаметър над 50mm трябва да се оборудват с кръгла бронзова плочка, със стрелки, съответно сочещи посоката на отваряне и затваряне. Плочките върху ръчни колела с диаметър над 150mm, допълнително трябва да имат табелка на български език с описание на функциите, например ”вход”.

Външните ръчни колела трябва да бъдат снабдени с устройство за цялостно заключване, за да се предотврати ползването им от неупълномощени лица. Не се допуска използването катинар и верига.

Възвратните клапани трябва да бъдат бързо действащи. Те трябва да бъдат монтирани в хоризонтално положение, освен ако не е указано друго.

Клапаните трябва да се обозначат с табелки и/ или плочки в съответствие с БДС или ENили ISO или еквивалентен.

Всички гайки и винтове, които са подложени на вибрация, трябва да се укрепят с пружинени шайби или заключващи планки.

Всички клапани трябва да се подготвят и боядисат в съответствие с общата Спецификация, номенклатурата на цветовете и защитните покрития.

8.17.6. Предпазни вентили

Предпазните вентили трябва да са с два отвора със корпус от сив или ковък чугун. Входният фланшов накрайник трябва да бъде изгладен и пробит.

Клапаните трябва да са правилно оразмерени, за да изпуснат съответното количество газ от тръбопровода (или друг резервоар), без да се ограничава количеството, което се изпуска заради вакууметричното налягане, а също така клапанът трябва да позволява навлизането на достатъчно въздух при изпразване на тръбата, за да не се предизвика рязък спад на налягането в тръбопровода.

Клапаните да се проектират така, че техните съставни елементи да не влизат в контакт с потока от течност в тръбата. Въздушните клапани се оборудват с изолираща преградна клапа, както и предавателен механизъм при необходимост, за да се улесни експлоатацията му.

В практиката, там където характеристиките на тръбопровода могат да доведат до откъсване/ отделяне на поток от течност, с последваща опасност от пулсации, трябва да се монтира възвратна клапа, която да позволява свободно нахлуване на въздух.

Всички предпазни клапани и изолиращи затвори трябва да се тестват хидравлически, за способността им да понесат налягане от 25 бара и работно налягане от 16 бара.

Всички клапани и работни връзки трябва да се подготвят и боядисат, в съответствие с общите изисквания за бои и защитни покрития.

8.17.7. Двукрилни (бътерфлай) кранове

Двукрилните кранове с номинален диаметър до 2000mm включително, трябва да съответстват на БДС или EN или ISO или еквивалентен за PN 16. Ако двукрилните клапани се използват за налягания на над 16 бара или за номинални диаметри над 2000mm, тогава те трябва да се изработят от съответните материали, според стандартите.

Освен ако не е другояче указано, всички двукрилни кранове трябва да бъдат подвижно свързани и водонепропускливи, в случай на непредвидено високо налягане и в двете посоки.

Крановете трябва да разполагат с фланшови накрайници и да бъдат пробити според БДС или съответните EN или ISO или еквивалентни стандарти, както и трябва да издържат на същото налягане под което работи тръбопровода, на който са монтирани. Всички гайки подложени на вибрации трябва да се монтират с пружинени шайби и заключващи гайки.

Всички кранове и работни връзки трябва да се подготвят и боядисат, в съответствие с общите спецификации за бои и защитни покрития.

Всички материали, които се използват при изработката на бътерфлай клапите, трябва да се подчиняват на следните минимални изисквания:

Дръжка - Неръждаема стомана

Уплътнителен пръстен & гнездо - Оръдеен бронз.

Вентилите за регулиране на налягането и водното количество за тръби с вътрешен диаметър 80mm и повече, които се използват за намаляване, поддържане или освобождаване на налягането, трябва да се изработят с два фланшови накрайника от ковка стомана и трябва да работят посредством подходящ задвижващ механизъм. За тръби с вътрешен диаметър по-малък от 80mm, трябва да се използва клапа с насочваща пружина. Вентилите трябва да бъдат адекватно оразмерени, за да контролират дебита и диференциалното налягане с точност от +/- 2,5% от зададените настройки. Вентилите трябва да могат да поддържат работно налягане с 20% по-голямо от номиналното работно налягане.

Вентилите трябва да бъдат така оразмерени, че да гарантират капацитет позволяващ протичане на максимални водни количества, при минимални диференциални налягания.

8.17.9. Шарнирни клапани

Шарнирните клапани трябва да са кръгли или правоъгълни, с една висяща преграда, покрита с битумна смес, захваната на две места и оразмерена така, че да провежда проектното водно количество. Шарнирните капани трябва да се оборудват с фосфатни, бронзови, стоманени (неръждаеми), или други подходящи корозивно устойчиви метални покрития, както и с панти, и поцинковани стоманени изпъкнали уши за пантите.

Този раздел регламентира общите изисквания за инженерното металообработване, които се изискват при строителството, както отвън, така и в сградните инсталации.

Валцованата стомана за строителни цели трябва да бъде със състав, в съответствие с БДС или съответните EN или ISO или еквивалентни стандарти. Размерите, отклоненията и свойствата на стоманените заготовки трябва да съответстват на БДС или съответните EN или ISO или еквивалентен. Там, където се използват предварително изготвени конструкции, материалите трябва да отговарят на същите стандарти, посочени по-горе.

При изработване на връзките между стоманените изделия, стоманените болтове и гайки трябва да са от вида високо устойчиви болтове със захващащ механизъм против приплъзване или черни болтове. Болтовете и шайбите трябва да съответстват на БДС или съответните EN или ISO или еквивалентен. Болтовете против приплъзване трябва да се използват заедно с специално избрани, според товара шайби.

Всички необходими консумативи за заварките (електроди, проводници, заваръчни пръчки, предпазна маска и др.) трябва да отговарят на изискванията на БДС или на съответните EN или ISO или еквивалентни стандарти, както и на изискванията за конкретния вид заварка. Електродите за електрическите заварки трябва да съответстват БДС или на съответните EN или ISO или еквивалентни стандарти, както и на изискванията за конкретния вид заварка.

Изпълнителят трябва да проектира и да произведе металните изделия в съответствие със съответните стандарти и трябва да намали нуждата от заваряване, спояване и други монтажни работи на площадката, изискващи квалифицирана работна ръка.

Конструкции и елементи, необходими за мостови чистачи, подемни кранове, стълби, бункери и др. трябва да бъдат осигурени от производителя на оборудването под формата на монтажни възли, подходящи за транспортиране, манипулиране и монтаж. Връзките между съставните елементи при монтажа трябва са с болтове.

Работата със стоманени изделия трябва да бъде подробно описана, за да се намали рискът от образуване на кухини, които от своя страна задържат влага или мръсотия. Там, където са неизбежни такива кухини, трябва да се предвидят подходящи улеи за отвеждане на влагата.

Изпълнителят трябва да подготви подробни производствени, строителни чертежи и планове, както и описание на технологията на заваряване, за всички стоманени детайли и трябва да ги представи на Инженера за одобрение преди началото на тяхното производство.

Производствените чертежи трябва да дават пълна информация за вида на стоманата, оразмеряване на детайлите, размери, вида на заварката, последователността при заварките и всички останали изисквания по намаляване на остатъчните напрежения.

Упътванията за технологията на заварките трябва да обхващат всичките параметри на заварките:

 тип на заварката;

 конкретния тип на електродъговата заварката, ампераж и волтаж;

 точно място на заварката;

 ъгъл и вид на заварката;

 брой шевове и техните позиции;

 вид, размер и клас на електродите;

 заваряване в защитна газова среда и количество на газа (където се изисква);

 тестове за якост и размери на покритието;

 предварително и последващо нагряване за намаляване на остатъчните напрежения, температурни диапазони и т.н.

Монтажните планове трябва да изобразяват и специфицират всички връзки, видове и размери на болтовете, както и описание на заваряване на площадката.

Производствените и монтажните планове трябва да дават изчерпателна информация, така че да улеснят монтажните работи, а номенклатурата, която се използва при чертежите трябва да е идентична с тази, предоставена от производителя.

8.18.5. Заваряване

Всички заварки, направени при производството в заводски условия, както и на самата строителна площадка, трябва да съответстват на изискванията на монтажните планове. Подробностите за технологията на заваряване трябва да се предоставят на Инженера за одобрение, по едно и също време с монтажните планове. Всички връзки трябва да бъдат заварени по такъв начин, че да след заварката да са чисти, гладки и готови за боядисване. Цялата шлака трябва да се премахне, острите върхове да се изгладят. Преди да започне заваряването, при изработването или на площадката, трябва да се проведат тестове, според БДС или съответните EN или ISO или еквивалентни стандарти.

Всички заварчици, работещи в производствените заваръчни цехове и на строителната площадка трябва задължително да преминат успешно през изпитни комисии, за съответната квалификация на заварчик, в съответствие с БДС или еквивалентен. Заварчиците трябва да имат поне 9 месеца опит по специалността, през последната една година. Ако някой от назначените заварчици покаже незадоволителни резултати, Изпълнителят трябва да осигури обучение за повишаване на квалификацията, до необходимото ниво.

Когато има заповед и/ или е посочено, заварките трябва да се тестват по без разрушителни процедури, които могат да включват, но да не се изчерпват с радиография, ултразвук, парче магнит или с проникваща боя, в зависимост от вида на заварката и нейното място в конструкцията.

Технологията на заваряване с медно никелирани подложки трябва се прилага без пори в заварката и без неконтролирано смесване на желязо от стоманата, със заварката.

Необходими е да се предприемат специални мерки против откъсване на слоеве, при заваряване на дебели планки, при което да се използват електроди с ниско съдържание на водород. Заварки първи клас трябва напълно да се поддават на радиографичен контрол.

Допустимото отклонение в размерите трябва да бъде ±2mm. Отворите трябва да бъдат така наредени, че болтовете да влизат свободно в звената под проектния ъгъл. Отвори, които са неправилно разположени и изискват допълнителна обработка, трябва да се отхвърлят, с изключение на случаите, когато Инженера даде съгласие за разширяване на отвора.

Конструктивните елементи трябва да са праволинейни, с допустимо отклонение не повече от:

 1/1000 от дължината между напречните ограничители срещу натиск и между опорите на гредите;

или

 1/500 от общата дължина на останалите елементи, но не повече от 25mm;

 ± 1mm за елементите, подложени на натиск и подпрени от двете страни с лагери;

или

 0 мм до -4mm за останалите елементи.

Там, където две стоманени повърхности трябва да се допрат, за да задействат лагер или триене, повърхностите трябва да се настроят така, че поне 90% от двете повърхности, да са допрени преди да се приложи сила на натиск върху тях.

Всички детайли от сглобени възли трябва да се обозначат в завода с отличителни номера, букви или знаци, кореспондиращи с тези, в приетите чертежи и монтажни планове. Тези означения трябва ясно да се разчитат. По време на монтаж трябва да се внимава за това, временните болтове да са лесно различими от високоякостните болтове.

Всички конструктивни елементи и други материали трябва да се складират (независимо дали в заводски условия, или на строителната площадка), върху почистен терен и да се защитят от вредни въздействия от всякакъв характер.

Изпълнителят трябва стриктно да следи, при всички монтажни работи да се спазват предписаните стандарти и заводски инструкции. Устройствата, които се използва за монтажа трябва да е правилно избрани и безопасни за работа. Задължително се осигуряват средства за временна защита на работниците и материалите, разположени под строящи се стоманени конструкции, през цялото време на строителство.

Анкерните болтове трябва да се разположат по подходящ начин и по одобрен метод, с помощта на шаблони. След укрепването им, преди монтажа, е нужно свързващата смес да се остави определено време, за да набере якост, преди окончателно да се монтира съоръжението и те да се затегнат към фундамента.

Всеки детайл от строящите се стоманени конструкции трябва да се разположи с точност, отговаряща на размерите по одобрените чертежи, с максимално допустимо отклонение от ± 5mm, с изключение на местата, където стоманената конструкция носи метален под. Ако отклоненията след монтаж трябва да са такива, че разликата между две съседни нива на секции или етажни секции, не трябва да превишава 3mm, то и отворите между етажните секции не трябва да имат разлика повече от 3mm.

Там, където е необходимо стоманените елементи да се залеят със строителен разтвор и там, където е предвидено да се осъществи постоянен контакт между две повърхности под фундамента или някъде другаде, монтажната бригада трябва да премахне всички стоманени клинове или ръбове и да ги замени със строителен разтвор, със същите съставни материали и консистенция, като на подложния бетон. Стоманените клинове трябва да се поставят в начално на монтажа по такъв начин, че лесно да се извадят след завършването му. В случаите, когато базовите планки са с големи конзоли или са тежко натоварени, Изпълнителят трябва да посочи точните позиции на клиновете, преди да се монтира върху тях конструкцията.

По време на монтажа, възлите трябва здраво да се захванат с болтове или с други връзки и ако е необходимо, временно да се закрепят със скоби, така че да се поемат всички напрежения възникнали при монтажа. Не се затягат постоянните болтове преди да се постигне правилно взаимно разположение на елементите.

Изпълнителят трябва незабавно да докладва на Инженера за всички фабрични дефекти или деформации, причинени от боравене или транспортиране, които пречат на правилния монтаж на възлите и напасване на детайлите. Необходимо е да се постигне предварително съгласие с Инженера, относно методите за поправяне на такива дефекти и деформации.

Изпълнителят може да препоръча употребата на подвижни щифтове, за да се захванат няколко елемента, без да се деформира самия метал.

По време на монтаж, трябва да се предпазят тръбите от проникване на външни замърсявания и запълвания. Свободният край на тръбата трябва да се покрие, за да не попадат вътре остатъчни продукти от заваръчните работи. При работа с неръждаема стомана трябва да се предвидят строги мерки, за да се избегне контакта между нея и обикновената стомана. При монтаж неръждаемата стомана трябва да претърпи специална обработка, тръбите и профилите трябва да се складират върху дървени греди и да се използват само неметални шлифовъчни материали. Допускат се заваряване в защитна газова среда. Заварените възли трябва да се потопят изцяло в киселинен разтвор и да се подложат на неутрализация.

Връзки между елементи от поцинкована стомана и детайли от неръждаема стомана не се допускат. Подготвителните процедури преди заваряване трябва да позволят на вътрешния диаметър на тръбата да пасне, а хлабината при уплътнението, да е в рамките на допустимото отклонение.

Изпълнителят трябва да изработи болтовите съединения, в съответствие с подробното описание на производителя и на работните чертежи. Където е необходимо, шайбите се оформят по такъв начин, че да придадат на гайките необходимото сцепление. Частта от болта, която навлиза трябва да се издава след гайката и да е по-малко от една дължина на резбата и не повече от пет дължини, при пълно затягане. Дължината на болта трябва да е такава, че трябва да има най-малко две дължини на резбата, под гайката след затягане.

Контактните повърхности (например: онези повърхности, които придават триенето на възлите, чрез високоякостни болтове против триене), трябва да се предпазят от замърсяване със смазочни материали, ръжда, влага, прах и други. Ако повърхностите са грундирани след производство, грундът трябва да е подходящ за употреба, върху такива връзки и трябва да защитава от вредни въздействия по време на транспорт и монтаж.

Ако замърсяването върху метални повърхности е неизбежно, трябва да се премахне с помощта на подходящи средства, като:

 върху повърхности със защитен слой, с обезмасляващо съединение, с последващо промиване и изсушаване;

 върху повърхности без защитен слой, както по-горе, или чрез струйно прочистване, или с телена четка за почистване на стоманата.

Тези оздравителни мерки трябва да се приложат точно преди свързване на повърхностите с болтове.

Високоякостните болтове трябва да се използват в съответствие с БДС или съответните EN стандарти или еквивалентни, като се използват специални шайби, по които се отчита напрежението в болта. Болтовете трябва да се затягат в съответствие с препоръките на производителя, а напрежението трябва да се отчете още веднъж, не по-малко от три часа, след първото затягане. След това болтовете се затягат до първоначалното натоварване.

Подкрановите греди трябва така да се разположат така, че да се гарантира ефективната работа на крана при нормална работа. Гредите трябва да отговарят на изискванията на производителя на подемното устройство. Закрепването на подкрановите греди трябва да се проектира по такъв начин, че да позволява лесно монтиране на конструкцията. Релсите на крана се захващат за гредите с регулиращи се скоби, в обсег +/- 10mm, в посока надлъжната ос на релсите. Спирачките трябва да са изработени от твърд дървен или подобен материал, който да задържи крана при пълно натоварване.

Надзорът може да изиска проверка на изработването на стоманените елементи и да бъде свидетел на тестовете, при заводски условия. Изпълнителят трябва да предостави на Инженера списък с подобни процедури, за да се проведе подготовка за евентуална инспекция.

Изисквания за тестване на конструкциите са описани в книга 2, раздел 5 на настоящата Спецификация.
8.19. ПОДОВИ КОНСТРУКЦИИ, РАМКИ И ДРУГИ РАБОТИ С МЕТАЛИ

8.19.1. Подовите конструкции от метални решетки

Решетъчните подови конструкции трябва да се изработват от носещи греди от конструктивна стомана, към които перпендикулярно се заварят кръгли, квадратни или извити пръти. Осовото разстояние между прътите трябва да бъде максимум 35 mm. Плоскостите трябва да се наместят върху краищата на носещите греди, с помощта на планки със същото напречно сечение и да се заварят върху носещите греди. Прорезите за захващане на съоръженията се оформят с вълнообразни или изправени ръбове. Плоскостите трябва да се захванат към бордовете или към опорната стоманена конструкция, с подходящи нивелиращи винтове от неръждаема стомана или скоби.

Вътрешните капаци за свободен достъп трябва да бъдат проектирани и изработени, според изискванията за подови конструкции. При специални случаи, когато има опасност от замърсяване или преминаване на вода през капаците, същите се уплътняват или се изработват изцяло излети.

Външните капаци за свободен достъп, като тези при каналите или камерите за утайка, трябва да се изработят от стоманена решетка.

Капаците и рамките, които се използват при ревизионните шахти, камери и други съоръжения, трябва да са от сив или ковък чугун и също да отговарят на съответните изисквания на БДС или съответните EN, или ISO стандарти или еквивалентни. Предвиждат се заключващи се капаци за предварително посочените уязвими съоръжения.

Капаци и рамки с уплътнения трябва включват подходящи неопренови или други синтетични гумени уплътнителни пръстени, или друга одобрена технология на уплътняване.

Там, където капаците се вентилират, трябва да се изчислят необходимото общо напречното сечение и отделните диаметри на вентилационните отвори.

Там, където капаците и рамките отговарят на стандартите на производителя, но не и на посочените стандарти, техните заместители трябва да се проектират и тестват за натоварване равно или по-голямо и от това което е определено първоначално.

8.19.5. Допустими отклонения

При конструирането и монтажа на металните съоръжения, допустимите отклонения са, както следва:

 Работа с метални изделия в етажа (например: възли между етажните клетки и между подовата конструкция и бетона):

o - разлика между нивата на възлите 3 mm

o - хлабини във възлите 3 mm

 Размери, посочени на чертежите ±5 mm

 Нива, посочени на чертежите ±5 mm.

8.19.6. Перила

На всеки ръб на метална конструкция и бетонови пътеки, стълбища или места за достъп, където височината до техния ръб надвишава 700mm, трябва да се предвидят перила по дължината им. Перилата включват стойки през определено разстояние, но не повече от 1.5m и два метални парапета. Горният парапет трябва да е на 1m височина от стълбите. Долния парапет трябва да бъде по средата между стълбите и горния парапет. Закрепването на перилата и местата на анкериране се проектират така, че конструкцията да издържи продължителен товар, действащ в хоризонтално направление върху горния парапет, с големина 740 N/m. Деформацията на парапетите не трябва да бъде повече от 0.8% от дължината на отвора между стойките, а деформацията на самите стойки не трябва да превишава 0.8% от тяхната височина.

Всички стъпала на стоманената стълба трябва да се обезопасят от три страни с перила, съобразно посочените по-горе изисквания. Достъпът до стълбите трябва да се обезопаси с две приковани поцинковани дръжки. Дръжките се разполагат в най-горната, най-долната и средната нива на стълбата, без да създават опасност за очите.

Перилата трябва да са типизирани. Предварително се изготвят чертежи на перилата, за да се представят на Инженера, за одобрение.

Стълбите трябва да се изработят от стомана, по време на монтажните работи, с изключение на стълбите за вътрешен достъп до резервоарите за вода и утаителите.

Стълбите от мека стомана трябва най-общо да отговарят на БДС или еквивалентен и да имат следните размери: Минимална дебелина на надлъжното ребро 12mm Диаметър на стъпалото на стълбата 25mm Разстояние между стъпалата 230mm и 260mm Дължина на стъпалото 400mm Минимално разстояние до стена и други препятствия 200mm

Надлъжните ребра трябва така да се оразмерят, че да паснат на дължината на стълбата и на разстоянията между опорите. Двете ребра трябва да се пробиват през определено разстояние, за да се заварят стъпалата. Най-долната част на ребрата не се закрепя към подовата конструкция, но при стенен монтаж, стълбата трябва да завършва на 150mm над пода. Всичките ръбове на надлъжните ребра трябва да се заоблени и гладки, както и да се отстранят острите върхове и неравности по тях.

Стълби с височина над 3m трябва да се снабдят с предпазни обръчи, през определено разстояние, не по-голямо от 900mm, като най-ниско разположения обръч да е на височина 2.5m над пода. Стълбищните площадки върху решетъчни подови конструкции и перила трябва да се предвиждат през разстояние не по-голямо от 9m. Местата за анкериране трябва да се пригодят за закачване на обезопасителни колани, в случай че предпазните обръчи не могат да се приложат. Преди започване на монтажа Изпълнителят трябва да представи за одобрение на Инженера подробни чертежи. Такова одобрение ще бъде факт, само ако предпазните мерки отговарят на изискванията в Спецификацията към Договора.

Стълби с дължина над 3m трябва да се снабдят с чифт междинни укрепителни болтове, на не повече от 2.5m, един от друг. Укрепителните болтове трябва да са с дължина достатъчна, за да проникнат през цялото напречно сечение на реброто. Трябва да се предвиждат отвори за всеки чифт анкерни болтове.