Книга II. Технически спецификации раздел спецификации на строителните работи съдържание

Съдържанието на бетонобъркачката трябва да бъде изсипано еднократно и бетонът да бъде транспортиран по такъв начин, при който да не се получи разделяне и разслояване на неговите съставки. Ако по мнение на Инженера, по време на транспортирането се е получило разделяне и разслояване на съставките на бетона, бетонът трябва отново да се разбърка, точно преди да бъде окончателно положен на място. Не трябва да се добавя вода към бетона, в периода между бъркането и полагането, освен при изрични писмени инструкции от Инженера. Докато се транспортира от бетонобъркачката до мястото за полагане, бетонът трябва да бъде предпазван от замърсяване с прах или пясък, или от прекалена влага или изсушаване, предизвикани от валеж на дъжд или сняг или висока температура, като цялото използвано оборудване, трябва да бъде конструирано по такъв начин, който да осигурява правилното транспортиране на бетона.

При подготовката за полагане на бетона трябва да бъдат премахнати от вътрешността на формите всички строителни отпадъци и странични материали. Преди бетонът да бъде положен, трябва да бъде премахната намиращата се по повърхностите за полагане на бетона вода. По цялата открита арматура не трябва да има наслоена ръжда, накипи и разнасяни от вятъра сол, скреж, лед, сняг и пръски. Полагането на бетона не трябва да започва преди Инженера да е инспектирал и одобрил кофража или другите повърхности, за полагане на бетона и цялата арматура, оборудването за изливане на бетона и т. н., и методът, по който ще се полага. Такова одобрение не освобождава Изпълнителя, от която и да е от неговите отговорности по настоящия Договор. Ако бетонът ще се излива върху съществуваща бетонна повърхност, то тази повърхност трябва да бъде подготвена и обработена, съгласно методика одобрена от Инженера. Повърхността трябва да се намокри преди полагането на бетона. Подготовка на тази операция подлежи на проверка от Инженера.

Бетонът трябва да бъде положен възможно най-бързо, след завършване на бъркането и преди да е започнало първоначално втвърдяване. Обикновено бетона може да бъде положен, чрез свободно падане от височина максимум до 1.5 метра, без използване на тръби, при условие, че са взети съответните мерки за предотвратяване на разделяне и разслояване, и преждевременно покриване на горната арматура. При определени обстоятелства могат бъдат позволени височини по-големи от 1.5 метра, но само с писменото разрешение на Инженера, след опити, за да се установи ефектът върху бетона. Когато се използват тръби, те трябва, доколкото е възможно, да бъдат пълни с бетон, по време на полагането и техните най-долни краища, трябва да влизат в ново положения бетон. Също така, може се използват улеи, като те трябва да бъдат от стомана или обшити със стоманена ламарина. Улеите трябва постоянно се пазят чисти от образуване на покривен слой от втвърден бетон или други наслагвания. Улеите трябва да бъдат нагласени под ъгъл, при който бетонът, нито да прилепне към тях, нито да се разделят фракциите му. Бетонирането на която и да е част от конструкцията, трябва да се извършва чрез една непрекъсната операция и не се разрешава никакво прекъсване на бетонирането, без одобрение на Инженера. В случай, когато е дадено одобрение от Инженера за прекъсване на бетонирането и когато се случват забавяния, за повече от един час, между последователни бетонирания и когато, според мнението на Инженера, на по-рано положеният бетон, му трябва време за втвърдяване, получената при това фуга, ще се нарича „конструктивна фуга”. По-рано положеният бетон трябва да се разреже на вертикална и/или хоризонтална повърхност и съединяващата повърхност да се третира, както се предписва в приетите стандарти за работа на „конструктивна фуга”.

След полагане на бетона, той трябва напълно се уплътни чрез механично вибриране, извършвано от дълбочинни вибратори, или за обработка на повърхността на тънки плочи чрез одобрени повърхностни вибратори или вибриращи рейки. Вибраторите трябва да бъдат използвани от компетентни оператори, правилно обучени да боравят със специалното оборудване, което се използва на площадката.

Дълбочинните вибратори трябва да работят на честота не по-малка от 120Hz, когато са потопени в бетона. Работещата част на вибратора трябва да бъде напълно потопена, докато се използва и вибрирането трябва бъде достатъчно продължително и интензивно, за да стегне изцяло бетона, но не трябва да продължава до такава степен, при която да се получи разделяне и разслояване. Вибраторите не трябва да се използват за транспортиране на бетона във формите. С вибраторите трябва да се борави така, че да обработят напълно бетона около залятата с бетон арматура, в ъглите и чупките на кофража. Вибраторите не трябва да се прилагат директно, или чрез арматура, към участъци или слоеве бетон, които са се втвърдили до степен, при която бетонът престава да бъде пластичен при вибриране. Трябва да бъде обърнато възможно най-голямо внимание на това, че арматурата и компонентите, прикрепени към кофража, да не са разместени и че не е причинена повреда от вътрешната страна на кофража, при използване на дълбочинни вибратори. Вибрирането трябва да бъде допълнено от такова ръчно уплътняване, което е необходимо за осигуряване на гладки повърхности и плътен бетон покрай повърхностите на кофража и в ъглите и местата, които е невъзможно да бъдат достигнати с вибратори. Изпълнителят трябва да обърне внимание, за постигането на висока степен на стягане, за да се получи колкото е възможно по-плътен бетон, но това не трябва да се постигне, чрез вибриране на бетона в кофража, което ще доведе до увеличаване на съотношението вода/ цимент в кофража. Когато се излива бетон върху съществуващи бетонни повърхности, уплътняването трябва да бъде осъществено, чрез локално използване на вибриране, за се премахнат въздушните мехури, които се получават, под хоризонталните повърхности.

8.9.6. Параметри на бетона

След първоначално втвърдяване на бетона, кофражът не трябва да се подлага на вибрации и не трябва да се прилага никакво напрежение по стърчащите краища на арматурните пръти. Дейности в близост до положения бетон, които могат да предизвикат вибрации, предаващи се към бетона, могат да бъдат спрени по усмотрение на Инженера.

Изпълнителят ще протоколира и трябва да ги предоставя на Инженера, за проверка по всяко време, датата, времето, температурата на въздуха на сянка, температурата на сместа, вида на сместа, количеството и мястото за полагане на бетона, използвани в строителните дейности и записките за взетите мостри.

При полагане на бетон в топло време, специфични приготовления за това трябва да бъдат съгласувани с Инженера. Тези приготовления трябва да включват работа през нощта или сутрин рано и/ или да се осигури предпазване на арматурата и кофража от прякото топлинно въздействие на слънчевите лъчи и осигуряване предпазване на положения бетон от прякото топлинно въздействие на слънчевите лъчи. Изпълнителят трябва да уведоми Инженера, че предварително обявените времена за бъркане и полагане, и честотата на почистване на оборудването, могат да се променят при горещо време. Трябва да бъдат използвани охладители за охлаждане на водата за разбъркване, като разликата в температурата между охладената вода и цимента, не трябва да бъде повече от 40оС. Лед не трябва да се използва.

Когато бетонът се полага при температура на въздуха под 2оС, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:

 Температурата на повърхността на бетона по време на неговото полагане, трябва да бъде поне 5оС и не трябва да превишава 30оС.

 Температурата на повърхността на бетона трябва да се поддържа на не по-малко от 5оС, докато бетонът достигне якост от 5 N/mm², както е определено, чрез тестовете с кубчета, които са били обработени в сходни условия за структурата на бетона, по начин, одобрен от Инженера.  Преди полагане на бетона, кофражът, арматурата, напрегнатата арматура и всяка повърхност, с която пресният бетон ще влезе в контакт, не трябва да съдържат сняг, лед и скреж.

 Не се разрешава циментът да влиза в контакт с вода, при температура по-висока от 60оС.

8.9.10. Защита от дъжд

По времето, когато бетонът се полага, Изпълнителят трябва да осигури подходящо покритие, което да предпази бетона от въздействия на дъжд.

Бетонът не трябва да бъде полаган във вода, без писмено разрешение от Инженера. Изпълнителят трябва да поиска и трябва да получи разрешение от Инженера и да вземе под внимание, неговите подробни предложения за оборудването и метода на бетониране във вода. Количеството на цимента във всеки бетон, положен във вода, трябва да се увеличава, ако е необходимо, така че съотношението вода/ цимент да бъде не повече от 0.47. Методът за полагане на бетона в, или под вода трябва да бъде такъв, че да предпазва полагания бетон, колкото е възможно по-дълго от пряк контакт с водата, както и да се избягват резки движения или сътресения на откритата повърхност. Когато това е неосъществимо, циментено мляко, отмит запълнител или чужди тела, които са се насъбрали, върху по-рано положен бетон, трябва да бъдат напълно премахнати, преди полагане на допълнителния бетон. Новият бетон трябва да бъде положен директно върху почистената повърхност. Изпълнителят трябва да предложи и Инженера да одобри начина на полагане на бетон във вода, като методът трябва да отговаря на добрите практики. По време и след бетонирането във вода, операциите по изпомпването или премахването на водата в непосредствена близост, трябва да бъдат прекратени, докато Инженера разреши те да продължат.

Под основите, където е указано на чертежите или препоръчано от Инженера трябва да се положи бетон клас B 7,5 по БДС 7268 или допълнтелен С 6/8 – по БДС EN 206-1/NA с дебелина минимум 75 mm или еквивалентен. Разрешено е втвърдяване на подложния бетон, преди полагане на конструктивния бетон.

Изпълнителят трябва да гарантира, че втвърдяването на бетона се извършва по такъв начин, че да не се получи термично или пластично пропукване. Особено внимание трябва се обърне на втвърдяването на бетон, съдържащ заместител на цимент. Преди да изтекат 7 дни от полагането на бетона, той трябва да бъде защитен от загуба на влажност, резки температурни промени, сняг, дъжд и течаща вода, механични повреди, замърсяване от разнасящи се във въздуха прах и пясък, сухи ветрове и нагряване на повърхността от слънчевите лъчи. След изтичане на гореспоменатия период, трябва да се изисква допълнителен период за контролирано изсушаване, според дадените от Инженера инструкции. Това означава, че покривалата, пясъчните слоеве пясък и други подобни, може да останат на място повече от седем дневния минимум, освен ако не е посочено друго. Изпълнителят трябва да обърне особено внимание на това втвърдяването да стартира колкото е възможно по-рано след полагане на бетона и да извърши всички процедури по втвърдяването, както е посочено и указано. Всеки бетон, при който се проявява пластично слягане или напукване от пластично свиване, или свиване при изсъхване, или който не е втвърден правилно, може да бъде отказан от Инженера.

Всички методи за втвърдяване и защита на прясно положения бетон трябва да бъдат предварително одобрени от Инженера. Тези методи трябва да включват използване на мембрани за съхранение, вода, покривала, средства за защита от слънцето и всякакви други предпазни мерки, които се изискват от Изпълнителя за гарантиране на правилно втвърдяване на бетона. Изпълнителят трябва да осигури необходимото оборудване и проверка на условията, при които е вероятно да се случи пластично напукване на бетона.

Когато се използват мембрани за съхранение, те трябва да са изработени от материал на основата на смола, да бъдат с добри отражателни свойства, в бял цвят и трябва да бъдат поставени върху повърхността на бетона, веднага след като цялата свободна вода се е изпарила от повърхността, освен ако не е предвидено друго. В случай на формирана повърхност, където кофражът се е отслабил преди изтичане на седемте дни от полагането на бетона, мембраните за съхранение трябва да бъдат поставени веднага след махането на кофража. За всеки отделен случай, използването на мембрани за съхранение и методът на приложението им, трябва да бъдат в съответствие с инструкциите на производителя. Когато се извършва обработка на повърхността на бетона (напр. втвърдител за бетон), мембраната за съхранение трябва да се използва само, ако е химически съвместима с материала за обработката на повърхността.

Когато е възприето отлежаване на бетона във влажни условия, бетонът трябва да се покрие с тъкан от зебло или друг абсорбиращ материал, или 75 mm слой пясък, който се поддържа постоянно мокър за период от 7 дни и също така да се покрие с пластмасово защитно покритие, за да се избегнат загубите от изпаряване или бетона да се остави да отлежава както е наредено от Инженера,. Трябва да се обърне внимание температурата на цялата вода, използвана на всички етапи от процеса по отлежаване, да е колкото е възможно по-близка до температурата на бетона, който отлежава.

Втвърдяването на бетонните повърхности трябва да се извърши, чрез уплътнение с отражателно пластично покритие, което се държи в близък контакт с повърхността на бетона и образува херметизация около елемента, който се втвърдява. Покритието трябва да формира непрекъснато уплътнение, без дупки. Ако е необходимо, Изпълнителят да осигури рамки за пластичното покритие, така че покритията да могат да бъдат слагани върху бетонните плочи веднага, след като бетонът е бил излят и преди да бъде направено изглаждане с четка. Тези рамки трябва да се махнат веднага щом бетонът се втвърди достатъчно, за да е в състояние да поддържа пластичното покритие, без да оставя следи върху повърхността на бетона.

За компенсиране на всякакво изсъхване на повърхността, което се е получило веднага след махане на кофража, формираните повърхности трябва да бъдат напръскани с вода, за да достигнат еднаква влажност, преди да продължи втвърдяването.

Когато през деня температурата на околната среда е по-висока от 25оС, или при други обстоятелства, които Инженера може да посочи, например, когато има горещ сух вятър или ниска относителна влажност, втвърдяването/ отлежаването трябва да се извършва, както е посочено по-нататък. Всякакви необходими поправки или довършителни процеси, ще се извършват колкото е възможно по-бързо, чрез откриване на малка част във всеки един момент:

(б) Когато повърхността бъде в състояние да издържа тежест, трябва да се използват бяла на цвят смес, със съдържание на основата на смола за втвърдяване, според инструкциите на производителя. Не трябва да бъде полагана втвърдяваща смес върху конструктивните фуги. (в) Да се покрие със суха тъкан от зебло за 14 дни.

Стоманата, използвана за армиране на бетона, трябва да съответства на следните стандартни спецификации: БДС 4758-84 или БДС N -10080-2005 или еквивалентен - Пръти от въглеродна стомана за армиране на бетон BS 4483 или еквивалентен - Стоманена тъкан за армиране на бетон Стоманените пръти за армировка, отговарящи на БДС 4758-84 или еквивалентен, трябва да имат деформации от Тип 2, съгласно определеното в този стандарт. Алтернативни стандарти за армировката, с условия отговарящи най-малко на българските стандарти, може да бъдат предложени от Изпълнителя за одобрение от страна на Инженера, при условие че отговарят на изискванията в БДС 4758-84 или еквивалентен. Според българската практика, размерите на армиращата стомана, използвана обикновено, както и предназначението й, са следните: Армиращи пръти: БДС 4758-84 или еквивалентен Тип A I: 6.5 mm диаметър; 8 mm диаметър; l0 mm диаметър;12 mm диаметър; Тип A III; 8 mm диаметър до 40 mm диаметър Тип B I: 3 mm, 4 mm, 5 mm диаметър Тип Bp I: 3 mm, 4 mm, 5 mm диаметър За предварително напрегнати бетонни конструкции се използват: Тип B II: 3 mm до 8 mm диаметър Тип Bp II: 3 mm до 8 mm диаметър Тип B-7 (армировъчна тел): 6 mm диаметър, 9 mm диаметър, 12 mm диаметър, 15 mm диаметър.

Сертификатът за изпитването на производителя трябва да придружава всяка пратка, като копие от него се връчва на Инженера, преди армировката да бъде използвана в работите.

Армировката да се складира на чисти от пръст и други замърсявания стелажи, които са защитени така, че да се предотврати натрупването на прах, сол, земя или пясък довеяни от вятъра или други вредни за стоманата разяждащи вещества. Отделните типове и размери на армировъчните пръти да се складират на отделни стелажи, като типът и диаметърът са ясно маркирани, за всеки отделен случай. Аналогично различните размери и фигури на мрежата трябва да се складират отделно и като са ясно обозначени за всеки отделен случай. Когато има големи дневни колебания в температурата и/ или влажността, стелажите за складиране, да се затварят в лека постройка.

По време на изливането на бетона, Изпълнителят е отговорен за поддържането на армировката в правилно положение и в тази връзка, армировъчните пръти трябва да се фиксират така както е показано на чертежите, с такива разстояния, каквито са указани там, и по такъв начин че да се образуват твърда не изменяща се клетка. Пресечните точки на прътите да се подсигуряват поне с една намотка на тел от неръждаема стомана, с минимален диаметър 1.2mm, като краищата на телта да се усукват заедно и се завиват надолу. Всеки прът да се подсигурява поне на две места като разстоянията между телените завързвания, не трябва да са по-нарядко от всяко четвърто пресичане. Може да се използват патентовани връзки от неръждаема стомана, за укрепването на прътите, но Изпълнителят трябва да получи одобрението на Инженера за типа им и броя им. За твърдо поддържане на горната армировка на всички плочи, трябва да се доставят достатъчно меки стоманени подложки. Разделящите елементи (столчета), фиксирани към армировката, подлежащи на одобрението на Инженера, трябва да се използват във всички армирани бетони, за осигуряване на покривния слой, така както е показано, в одобрените проекти на Изпълнителя или съгласно указанията на Инженера. Нито една част от черен метал, някое средство за свързване на армировъчни пръти или за поддържане на армировката в правилното положение, не трябва да остава с по-малко от специфицирания минимален покривен слой от бетон, освен където за това са дадени изрични инструкции. Не се допуска постоянните столчета в армировката да повлияят на общата равномерност на вида на повърхността, за Клас 1 довършителни покрития, които при всички случаи, трябва да съответстват на изискванията на стандартите. Не се разрешават временните подпори на армировката да бъдат вградени в завършената бетонна конструкция, освен меките стоманени подложки, споменати по-горе в този параграф.

Столчетата трябва да бъдат малки, доколкото това е практично от гледна точка на използването им и трябва да са здраво фиксирани на място, по такъв начин че да се осигурява невъзможност да бъдат отместени при полагане, вибриране или довършване на бетона. Необходимо е предварителното мнение на Инженера, за използването на патентовани пластмасови или предварително излети бетонни столчета, ако те са подходящи за използване. Всяко предварително излято столче - блок одобрено от Инженера, трябва да е равно по якост на основното бетонно тяло, в което е поставено. Столчетата трябва да имат еднаква трайност с основния бетон и когато се използват на оголена фасада, трябва да имат цвят съответстващ на основния бетон. Всяко блокче, излято на площадката, е се изисква да бъде от смес подобна на тази на основното тяло от бетон. Използването на блокчета с тел за завързване, излята вътре в тях, не се разрешава.

По принцип, заваряването на армировката не се разрешава. Но в специфични случаи, може да се разреши заваряване на армировката, ако за всеки отделен случай има писмено одобрение на Инженера. Когато има такова разрешение, заварките трябва да отговаря на стандартите. Преди даването на одобрение за извършване на заварки, Надзорът ще изисква изпитване на експлоатационните качества на пробни заварени връзки.