Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница25/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
#360
ТипКнига
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   42

III. Партийната култура

Докато ККП унищожава традиционната, полубожествена култура, тя тихо и кротко създава своя „партийна култура” чрез продължителни политически движения. Партийната култура преобразува старото поколение, отравя по-младото и оказва влияние върху децата. Влиянието й е изключително дълбоко и широко. Дори когато много хора се опитват да разобличат покварата на ККП, те не могат да избягат от начините на отсъждане на добро и зло, от начините на анализиране и от речника, развит от ККП, който неизбежно носи отпечатъка на партийната култура.


Партийната култура не само наследява покварата на родената в чужбина марксистко-ленинска култура, но също така умело комбинира всички негативни елементи от хилядите години на китайска култура с революцията на насилие и философията на борбата, произлизащи от партийната пропаганда. Тези негативни компоненти включват вътрешния стремеж към власт в кралското семейство, формирането на клики за преследване на егоистични интереси, политически трикове, за да страдат другите, мръсни тактики и конспирация. По време на борбата й за оцеляване през последните десетилетия, характеристиките на ККП „измама, поквара и насилие” са прокарвани, обогатявани и подхранвани.
Деспотизмът и диктатурата са природата на партийната култура. Тази култура служи на партията в политическите и класовите й борби. Човек може да си представи как ККП формира партийната „хуманистична” среда на терор и деспотизъм от четири страни.

Доминиране и контрол

A. Култура на изолация

Културата на Комунистическата партия е изолиран монопол без свобода на мисълта, речта, сдружаването и убежденията. Механизмът на партийното властване е подобен на хидравличната система, която разчита на високо налягане и изолация, за да поддържа контрол. И най-малкото изтичане може да доведе до срив на системата. Например партията отказва диалог със студентите на 4 юни 1989 г. [80], страхувайки се от „изтичане” – че работниците, селяните, интелектуалците и военните също ще искат диалог. В последствие, Китай би поел пътя на демокрацията и еднопартийната система би била изправена пред предизвикателство. Затова партията избира да извършва убийства, а не да разговаря със студентите. Днес Китай разполага с десетки хиляди „кибер-полицаи”, наети да наблюдават Интернет и директно да блокират задгранични сайтове, които не са по вкуса на ККП.



Б. Култура на терор

През последните 55 години ККП използва терор, за да потиска съзнанието на китайския народ. За да принуди хората да се подчинят, тя държи на сигурно място камшика и касапския нож – хората никога не знаят кога ще ги сполети нещастие. Хората, живеещи в страх, стават покорни. Поддръжниците на демокрацията, независимите мислители, скептично настроените към системата на ККП и членовете на различни духовни групи се превръщат в мишени за убийства като предупреждение към обществото. Партията иска да изкорени всякаква опозиция още в зародиш.



В. Култура на мрежови контрол

Контролът на ККП върху обществото е всеобхватен. Съществува регистрационна система на домакинствата, система за жилищата на съседите и различни нива на партийни структури. „Партийните клонове се създават на ниво фирма”. „Всяко село има свой собствен партиен клон”. Партията и Комунистическата младежка лига провеждат редовни събрания. Съобразно с това партията издига различни призиви. Ето няколко примера: ”Пазете вратата си и наблюдавайте хората си”; „Спрете хората си от протести”; „Решително прилагайте системата за налагане на задължения, гарантирайте изпълнението на задълженията и установете чия е отговорността"; "Следете и контролирайте стриктно"; "Бъдете сериозни в дисциплинирането и разпоредбите"; "Гарантирайте 24-часово предотвратяване и поддържане на мерки за контрол”; „Управление 610” [81] ще създаде комисия за наблюдение, която да инспектира и наблюдава дейностите във всеки регион и работна единица на неравни интервали”.



Г. Култура на инкриминиране

ККП напълно пренебрегва принципите на закона в модерното общество и усилено насърчава политиката на внушение. Тя използва своята абсолютна власт, за да наказва роднините на онези, които са обявени за „земевладелци”, „богаташи”, „реакционери”, „лоши елементи” и „дясно настроени”. Тя предлага теорията за „класовия произход”. [82]


Днес ККП ще припише отговорността на основните лидери и публично ще ги порицае, ако не сполучат в ролята си на ръководители при вземането на адекватни мерки за възпрепятстване на практикуващите Фалун Гонг от отиване в Пекин да създават неприятности. За сериозните случаи ще се вземат дисциплинарни мерки. „Ако някой практикува Фалун Гонг, всичките членове на семейството му да бъдат уволнени”. „Ако някой служител практикува Фалун Гонг, премиите на всички от фирмата да бъдат задържани”. ККП издава и дискриминиращи заповеди, които класифицират децата като „граждани, които могат да бъдат образовани и трансформирани”, или заповед за „петте черни класи” (земевладелци, богати фермери, реакционери, лоши елементи и дясно настроени). Партията насърчава придържането към линията й и „поставянето на праведността над предаността към семейството”. Системи като тази на личния състав, организационната архивна система и временната система за преселване, са създадени за прокарване на политиката. Хората са насърчавани да обвиняват и разобличават останалите и са възнаграждавани за приноса си към партията.

Аспектите на пропагандата

A. Културата на „единствен глас”

По време на Културната революция Китай е пълен с лозунги като: „Върховни инструкции”, „Едно изречение на Мао носи тежестта на десет хиляди изречения, казващи истината”. Всички медии са принудени да хвалят и да оказват подкрепа на партията. Когато има нужда, лидерите на всички равнища на партията, правителството, армията, работниците, младежката лига и женските организации са принуждавани да изказват своята подкрепа. Всички преминават през това.



Б. Култура на насилие

Мао Цзедун казва: „С 800 милиона души как ще стане без борба?” В преследването на Фалун Гонг Дзян Дзъмин казва: „Няма наказание за пребиването на практикуващи Фалун Гонг до смърт”. ККП поощрява „тоталната война” и „атомната бомба е просто нереална опасност... дори ако половината от населението измре, останалата половина ще възстанови родината от руините”.



В. Култура на подбуждане на омраза

„Да не забравяме страданията на (бедните) класи и враждебността в сълзите и кръвта” – това се превръща в основна национална политика. Жестокостта към класовите врагове се цени като добродетел. ККП учи: „Захапете със зъби омразата им, сдъвчете я и преглътнете. Посадете я в себе си, за да изникне". [83]



Г. Култура на измама и лъжи

Ето някои от лъжите на ККП. „Реколтата от едно му [84] е над 10 000 джин” по време на „Големия скок напред” (1958 г.). „Нито един човек не е убит на площад Тянанмън на 4 юни 1989 г.” „Ние контролирахме вируса на атипичната пневмония през 2003 г.” „Това е най-добрият период за човешките права в Китай” и „Трите представи”. [85]



Д. Култура на манипулиране на съзнанието

Това са някои от лозунгите на ККП с цел манипулиране на съзнанието на хората. „Без Комунистическата партия няма да има нов Китай”; „Силата в сърцевината, движеща нашата кауза напред, е ККП, а теоретичната база, водеща нашето мислене, е марксистко-ленинската теория”. [86] „Придържайте се в максимална степен към Централния комитет на партията”; „Изпълнявайте заповедите на партията, ако ги разбирате. Ако не ги разбирате пак ги изпълнявайте и вашето разбиране ще се задълбочи в хода на изпълнението”.



Е. Култура на ласкателство

„Небето и Земята са велики, но още по-велика е добротата на партията”; „Дължим всичките си постижения на партията”; „Приемам партията като моя майка”; „Използвам живота си да пазя Централния комитет на партията”; „Велика, славна и благоприлична партия”; „Непобедима партия” и така нататък.



Ж. Култура на претенциозност

Партията създава модели и образци един след друг, както и започва кампании за „социалистически, идеологически и етичен прогрес”, и „идеологическо образование”. Накрая хората продължават да правят това, което са правили и преди кампанията. Всички публични лекции, учебни курсове и споделяне на опит се превръщат в „откровено показно” и общественият морален стандарт продължава да пропада.



Аспектът на междуличностните отношения

A. Култура на завистта

Партията поощрява „абсолютно равенство”, така че „всеки, който се цепи, става мишена за атака”. Хората завиждат на онези, които имат повече способности и които са по-богати – така наречения „синдром на червеното око”. [87]



Б. Култура на хората, които се тъпчат един друг

ККП поощрява „борбата лице в лице и докладването зад гърба”. Доносниченето за колеги, написването на материали с цел оклеветяването им, фабрикуването на факти и преувеличаването на техните грешки – това непочтено поведение се използва като мярка за близост към партията и желание за продължаване напред.



Недоловимо влияние върху вътрешната душевност и външното поведение на хората

A. Култура, която преобразува човешките същества в машини

Партията иска хората да бъдат „неръждясващи елементи в революционната машина”, да бъдат „послушното оръжие в ръцете на партията” или да „атакуват в посоката, указана от партията”. „Войниците на председателя Мао слушат най-много партията; те отиват, където трябва и разрешават проблеми, където има такива”.



Б. Култура, която разменя правилното и грешното

По време на Културната революция ККП по-скоро „иска плевелите на социалистите, отколкото реколтата на капиталистите”. На армията е наредено да стреля и убива на 4 юни „в замяна на 20 години стабилност”. Също така ККП „прави на другите това, което не иска да правят на нея”.



В. Култура на самоналожено манипулиране на съзнанието и безусловно подчинение

“По-ниските нива се подчиняват на заповедите на по-високите и цялата партия се подчинява на Централния комитет”; „Борете се жестоко, за да елиминирате всякакви егоистични мисли в ума си”. „Вдигнете революция от дъното на вашата душа”; „В максимална степен се придържайте към Централния комитет на партията”; „Обединете съзнанията си, стъпките, заповедите и командите”.



Г. Култура, поддържаща състояние на раболепност

“Китай щеше да е в хаос без Комунистическата партия”; „Китай е толкова огромен. Кой друг може да го управлява, ако не ККП?”; "Ако Китай се срине, това ще е световна катастрофа, ето защо трябва да помагаме на ККП да поддържа своята власт”. От страх за собствената си сигурност групите, които са постоянно под натиска на ККП, изглеждат дори още по-леви от ККП.


Има още много такива примери. Всеки читател може да открие различни елементи на партийната култура на ККП сам за себе си.
Хората, преживели Културната революция, може би си спомнят добре „образцовата игра” на модерните опери, песните с думи на Мао и Танца на предаността. Мнозина все още помнят думите от диалозите в „Белокосото момиче” [88], „Войната в тунела” [89] и „Войната на мините” [90]. ККП манипулира съзнанието на хората посредством литературни творби, пълнейки го насилствено с информация като „колко велика и блестяща е”; колко „яростно и смело” партията се бори срещу врага; колко „са отдадени на партията” партийните войници; с какво желание се жертват за партията и колко глупави и зли са враговете. Ден след ден пропагандната машина на ККП насилствено инжектира на всеки един индивид убежденията, които са й нужни . Днес, ако някой гледа „Епичната поема” на музикалния танц „Изтокът е червен” ще осъзнае, че цялата тема и стилът на представлението са за „убийства, убийства и още убийства”.
В същото време ККП е създала своя собствена система на реч и беседване – оскърбителния език в критикуването на масите, ласкавите думи за партията и баналните официални формалности, подобни на „Есето от осем части”. [91] Хората са карани да говорят без да съзнават, използвайки образци на мислене, насърчаващи „класовата борба” и „възхваляването на партията”, както и да използват деспотичен език, вместо спокойна рационалност. ККП злоупотребява и с религиозните термини и изкривява значението им.
Дори една крачка отвъд истината е лъжа. Партийната култура на ККП злоупотребява с традиционния морал до известна степен. Например традиционната култура цени „вярата” – така прави и ККП. Но това, което насърчава, е вярност и честност към партията. Традиционната култура набляга на почит към родителите. ККП може да хвърли в затвора онези, които не се грижат за семействата си, но истинската причина за това ще бъде, че в противен случай те ще се превърнат в „товар” за правителството. Когато на партията е угодно от децата се изисква да се разграничат от своите родители. Традиционната култура набляга на „лоялността”. Въпреки всичко „хората са от върховно значение; нацията идва на следващо място, а на последно е управникът”. Лоялността, предпочитана от ККП, е „сляпа вяра” – толкова сляпа, че хората са задължени да вярват в партията безусловно и да й се подчиняват без въпроси.
Думите, използвани от ККП, са много подвеждащи. Например тя нарича гражданската война между Куоминтан и комунистите „Освободителна война”, все едно хората са били освободени от потисничество. ККП нарича времето след 1949 г. „Период на създаване основа за нацията”, докато всъщност Китай съществува много преди това. ККП просто основава нов политически режим. Тригодишния велик глад [92] е наречен „три години природно бедствие”, докато то изобщо не е природно, а изцяло причинено от хората. Въпреки това, след като чуват тези думи да се използват във всекидневния живот, хората несъзнателно приемат идеологиите, които ККП се опитва да вмени.
В традиционната култура музиката се възприема като начин за ограничаване на човешките желания. В „Книга за песента” (Юе Шу), том 24 от „Записки на историка” (Ши Джъ), Сима Циен (145-85 г. пр.Хр.) [93] казва, че човешката природа е мирна; усещането за външните неща влияе върху емоциите и подбужда чувството за любов и омраза съобразно характера и мъдростта на човека. Ако тези емоции не се ограничават, човек вечно ще бъде изкушаван от безкрайни външни съблазни, сливайки се с вътрешните емоции, което ще доведе до извършване на множество лоши дела. Така Сима Циен твърди, че императорите в миналото използвали ритуали и музика, за да ограничават хората. Песните трябва да са „насърчителни, но не неприлични; тъжни, но не прекалено печални”. Те би трябвало да изразяват чувства и желания, но да държат контрол върху емоциите. Конфуций казва в „Аналектите”: „Триста строфи на Одите” (една от шестте класики, компилирани и редактирани от Конфуций) могат да бъдат обобщени в едно изречение: „Не мисли зло”.
Такова прекрасно нещо като музиката обаче се използва от ККП като метод за промиване съзнанието на хората. Песни като „Социализмът е добър”, „Нямаше да има Китай без Комунистическата партия” и много други, се пеят от детската градина до университета. При пеенето на тези песни хората подсъзнателно приемат значенията на стиховете. Нещо повече, ККП присвоява мелодиите на най-мелодичните народни песни и им слага текстове, величаещи партията, имайки за цел едновременно унищожаването на традиционната култура и реклама на партията.
Като един от класическите документи на ККП, „Реч на Ян’анския форум за литература и изкуство” на Мао [94] поставя културните стремежи и армията на „два противоположни бойни фронта”. В нея се твърди, че не е достатъчно само да има въоръжена армия, а е необходима и „армия на литературното изкуство”; „литературното изкуство трябва да спаси политиката” и „литературното изкуство на пролетариата.... е „винтовете и лагерите” на революционната машина”. На тази база е развита цялостната система на партийната култура, а в сърцевината й стоят атеизъм и класова борба. Тази система е напълно противоположна на традиционната култура.
Партийната култура действително прави голяма услуга на ККП в спечелването на контрол и власт над обществото. Подобно на армията, затворите и полицейската сила, партийната култура също е машина за насилие, която осигурява различен вид жестокост – културна жестокост. Тази културна жестокост подкопава волята на хората и задружността на китайския народ, унищожавайки 5000-годишна традиционна култура.
Днес много китайци са абсолютно невежи относно същността на традиционната култура. Някои дори равняват 50-те години на партийна култура с 5000 години на китайската традиционна култура. Това е тъжен факт за китайската нация. Мнозина не осъзнават, че противопоставянето на така наречената традиционна китайска култура на практика е противопоставяне срещу партийната култура на ККП, а не срещу истинската традиционна култура на Китай.
Много хора се надяват да заменят съществуващата китайска система със западен демократичен образец. Всъщност западната демокрация също се основава на културата, особено на християнството, което твърди, че „всички са равни пред Бог” и по този начин уважава човешката природа и избор. Как е възможно тогава деспотичната, антихуманна партийна култура на ККП да бъде използвана за основа на демократична система от западен тип?
******************



Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   42




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница