Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница22/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   42

Коментар шести: Китайската комунистическа партия унищожи традиционната култура




Въведение

К


Плакат от кампанията „Критика към Лин Биао и Конфуций” ( AFP / Getty Images )
ултурата е душата на една нация. Този духовен фактор е толкова важен за човечеството, колкото са важни физическите фактори като раса и земя.
Културното развитие определя историята на цивилизацията на една нация. Пълното разрушение на националната култура води до края на нацията. Счита се, че древните нации, създали велики цивилизации са изчезнали, когато са изчезнали техните култури, макар хората от съответната раса да са оцелявали. Китай е единствената държава в света, чиято древна култура и цивилизация се е развивала и предавала без прекъсване в продължение на над 5000 години. Унищожаването на традиционната й култура е непростимо престъпление.
Китайската култура, за която се вярва, че е предадена от Бог, започва с митовете за създаването на Небето и Земята от Пангу [1], създаването на човечеството от Нюуа [2], описването на стотици лечебни билки от Шенон [3] и изобретяването на китайските йероглифи от Канджйе. [4] „Човек следва Небето, Небето следва Дао и Дао следва това, което е естествено”. [5] Даоистката мъдрост за единството на Небето и човечеството тече във вените на китайската култура. „Великото учение подпомага култивирането на добродетелта”. [6] Конфуций открива школа, за да обучава ученици преди повече от 2000 години и така предава на обществото конфуцианските идеали, представени от петте основни добродетели: доброта, праведност, благоприличие, мъдрост и преданост. През първи век будизмът на Сакямуни пътува на изток към Китай, поставяйки акцент върху състрадателността и спасението на всички същества. Китайската култура става все по-цялостна и задълбочена. Впоследствие конфуцианството, будизмът и даоизмът се превръщат в допълващи се вярвания на китайското общество и превръщат династията Тан (618 - 907 г. сл. Хр.) във връх на неговия просперитет и прослава, както е известно на всички на Земята.
Въпреки че в историята китайската нация е преживяла множество инвазии и нападения, китайската култура демонстрира голяма издръжливост и сила, и същността й се предава във времето без прекъсване. Единството на Небето и Земята представлява космологията на нашите прадеди. Общоизвестно е, че добротата се възнаграждава, а злото се наказва. Въпрос на елементарна добродетел е да не правиш на другите това, което не искаш да ти бъде направено на теб. Лоялността, уважението към родителите, достойнството и справедливостта формират социалните стандарти, а петте главни добродетели на Конфуций – доброта, праведност, благоприличие, мъдрост и преданост - полагат основите на обществения и личен морал. С тези принципи китайската култура въплъщава в себе си честност, доброта, хармония и толерантност. Обикновените китайски надгробни паметници показват уважение към „Небето, Земята, владетеля, родителите и учителя”. Това е културният израз на дълбоко вкоренените традиции, включващи преклонение пред Бог (Небето и Земята), предаността към родината (владетеля) и уважение към семейството (родителите) и учителите. Традиционната китайска култура търси хармония между човека и Вселената и поставя ударение върху индивидуалната етика и морал. Тя се базира на вярванията в практиките за самоусъвършенстване на конфуцианството, будизма и даоизма и осигурява на китайския народ толерантност, социален възход, опазване на човешкия морал и праведни убеждения.
За разлика от закона, който предписва строги правила, културата действа като мек ограничител. Законът налага наказание след извършване на престъпление, докато културата, подхранвайки морала, предпазва от престъпления. Общественият морал на едно общество често се въплъщава в неговата култура.
В китайската история традиционната култура достига своя апогей по време на династията Тан. Този период съвпада с времето, когато Китай има най-голяма сила като държава. Науката също е напреднала и се радва на уникална почит сред всички народи. Учени от Европа, средния Изток и Япония идват да учат в Чан’ан, столицата на династията Тан. Държавите, граничещи с Китай, го приемат за свой феодален владетел. „Десетки хиляди държави идват да почетат Китай, макар понякога да се налага да им се превежда по няколко пъти и да изясняват последващите обичаи". [7]
След династията Чин (221-207 г. пр. Хр.) Китай често е населяван от малцинствени групи. Това се случва по време на династиите Суи (581-618 г.), Тан (618-907 г.), Юан (1271-1361 г.) и Чин (1644-1911 г.), и в други периоди, когато етническите малцинства създават собствени режими. Въпреки това почти всички етнически групи се „сливат” с китайския начин на живот. Това показва огромната приобщаваща сила на традиционната китайска култура. Както казва Конфуций: „(Следователно) ако хората отдалеч не са отзивчиви, приближете ги чрез култивиране на (нашата) култура и добродетел”. [8]
След като взема властта през 1949 г., ККП използва националните ресурси за разрушаване на традиционната китайска култура. Това нездраво намерение не идва от желанието за индустриализация, нито от обикновена наивност в преклонението пред западната цивилизация. То е по-скоро породено от вътрешното идеологическо противопоставяне между традиционната китайска култура и ККП. Следователно унищожението на китайската култура от ККП е планирано, добре организирано и систематично, подкрепено от употребата на насилие от държавата. От своето основаване ККП никога не е спирала да „революционизира” китайската култура в опита си да разруши напълно нейния дух.
Още по-неописуемо от унищожението на традиционната китайска култура е преднамерената злоупотреба и подмолна модификация на традиционната култура от ККП. Партията поставя ударение върху лошите части от китайската история; неща, които се случват, когато хората се отклоняват от традиционните ценности, като вътрешната борба за власт в кралската фамилия, използването на тактики и конспирация, налагането на диктатура и деспотизъм. Тя използва тези исторически примери, за да спомогне създаването на свой собствен набор от морални стандарти, начини на мислене и система за отчет. Правейки това, ККП създава грешното впечатление, че „партийната култура” е всъщност продължение на традиционната китайска култура. ККП дори се възползва от антипатията, която някои имат към „партийната култура”, за да ги настрои още повече към отказ от автентичната китайска традиция.
Унищожението на традиционната китайска култура от ККП донася катастрофални последствия за Китай. Хората не само изгубват моралния си облик, но насилствено са им втълпени пагубните теории на ККП.
******************

1   ...   18   19   20   21   22   23   24   25   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница