Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница28/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   42

I. Ужасяващо клане

Преди ККП да дойде на власт, Мао Цзедун пише: “Ние определено не прилагаме политика на добронамереност към контрареволюционерите и към реакционните действия на реакционните класи” [7]. С други думи, дори и преди ККП да превземе Пекин, тя вече е с нагласата да действа тиранично под смекчения лозунг “Народна демократична диктатура”. Ето няколко примера:



Потъпкването на контрареволюционерите и поземлената реформа

През март 1950 година ККП оповестява “Наредба за безкомпромисно потушаване на реакционните елементи”, която е известна в историята като “Потъпкването на контрареволюционерите”.


Противно на всички императори, които гарантират помилване в цялата страна след като бъдат короновани, ККП започна да убива в минутата, в която завзема властта. Мао Цзедун казва в един документ: “Все още има много места, където хората се страхуват и не смеят да избиват контрареволюционерите открито и в голям мащаб” [8]. През февруари 1951 година централата на ККП оповестява, че освен за провинция Джъджиан и южната провинция Анхуей, “другите области, които не избиват достатъчно, особено в големите и средно големите градове, трябва да продължат да арестуват и избиват голям брой и да не спират твърде скоро”. Мао дори препоръчва, че “за да се избият контрареволюционерите, в селските райони трябва да има над 1/1000 от цялото население избити...в градовете трябва да има по-малко от 1/1000 избити”. [9] Населението на Китай по това време е приблизително 600 милиона; тази “кралска заповед” на Мао е причинила смъртта най-малко на 600 000 души. Никой не знае от къде идва това съотношение 1/1000. Голяма е вероятността Мао да решава по собствена преценка, че тези 600 000 живота ще са достатъчни, за да се постави основата за всяване на страх сред хората и по тази причина да издава тази наредба.
Дали убитите са заслужавали да умрат не е грижа на ККП. “Правила на Китайската народна република за наказание на контрареволюционерите”, оповестени през 1951 година дори твърдят, че онези, които “разпространяват слухове” могат да бъдат “екзекутирани веднага”.
Докато потъпкването на контрареволюционерите се изпълнява разгорещено, поземлената реформа също се осъществява в голям мащаб. Всъщност ККП вече е започнала поземлена реформа в окупираните от нея области в края на 20-те години на ХХ век. На повърхността изглежда, че поземлената реформа е в подкрепа на идеал, подобен на този от Небесното Царство на Тейпин [10], а именно, че всички ще имат земя за обработване. Но всъщност тя се използва като извинение за убийства. Тао Джу, 4-ти по ранг в ККП, има лозунг за поземлената реформа: ”Всяко село кърви, всяко домакинство се бори”, означаващо, че във всяко село притежателите на земя трябва да умрат.
Поземлената реформа би могла да се осъществи и без убийства. Би могла да се осъществи по начина, по който правителството на Тайван реши проблема чрез изкупуване на собствеността от собствениците на земя. Тъй като ККП произхожда от група главорези и най-ниските слоеве на обществото, тя знае само как да граби. Страхувайки се от възмездие след грабежите, ККП естествено се нуждае да избива жертвите, потушавайки източника на потенциални проблеми.
Най-разпространеният начин за избивания по време на поземлената реформа е известен като “среща-борба”. ККП фабрикува престъпления и обвинява собствениците на земя или богатите фермери. Пред обществеността се поставя въпросът как трябва да бъдат наказани. Някои членове на ККП или активисти са поставени сред тълпата да крещят “трябва да ги избием!” и така собствениците на земя и богатите селяни са екзекутирани на място. По това време всеки, който притежава земя в селата, е квалифициран като “хулиган”. Онези, които често се възползват от селяните, са наричани “долни хулигани”. Онези, които често помагат с поправката на обществените съоръжения и даряват пари за училищата и за подпомагане при природни бедствия са наричани “добри хулигани”. А пък онези, които не правят нищо, са наричани “мирни или тихи хулигани”. Такава класификация е безсмислена, тъй като всички “хулигани” са екзекутирани, без значение към коя точно категория принадлежат.
До края на 1952, публикуваният от ККП брой на екзекутираните “реакционни елементи”, възлиза на около 2.4 милиона. Всъщност броят на жертвите – бивши КМТ държавни служители под районно ниво и притежателите на земя - е не по-малко от 5 милиона души.
Потушаването на реакционерите и поземлената реформа имат три директни резултата. Първо, бивши местни служители, избирани на основата на автономията на дадена група, са отстранени. Чрез потискането на реакционерите и поземлената реформа, ККП избива всички управляващи служители в предишната система и осъществява пълен контрол над селските район чрез създаване на партиен филиал във всяко село. Второ, голямо количество имущество е придобито чрез кражба и грабеж. Трето, гражданите са тероризирани чрез бруталното насилие срещу собствениците на земя и богатите фермери.

Кампанията на “Трите анти” и „Петте анти”

Потискането на реакционерите и поземлената реформа имат за цел главно селата, докато последващите кампании “Трите анти” и “Петте анти” могат да бъдат смятани за съответстващия геноцид в градовете.


Кампанията „Трите анти” започва през декември 1951 година и има за цел корупцията, разточителството и бюрокрацията сред кадрите на ККП. Някои корумпирани служители на ККП са екзекутирани. Скоро след това ККП приписва корупцията на своите служители на изкушенията на капиталистите. Съобразно с това кампанията „Петте анти” срещу подкупите, укриването на данъци, кражбата на държавно имущество, некачественото и бързо строителство и шпионажа на информацията за държавната икономика, е лансирана през януари 1952 година.
Кампанията „Петте анти” по същество е кражба на имуществото на капиталистите или по-точно избиването на капиталистите заради собствените им пари. Чен Ии, кмет на Шанхай по това време, се осведомява за положението всяка вечер, седейки на дивана с чаша чай в ръка. Той пита спокойно: “Колко парашутисти имаме днес?”, което означава “Колко бизнесмена скочиха от високи сгради, за да се самоубият?”.. Никой от капиталистите не успява да избегне кампанията „Петте анти”. От тях се иска да платят данъци, които не са платили още от периода Гуанси (1875-1908 г.), по времето на династията Чин (1644-1911 г.), когато пазарът и търговията в Шанхай са първоначално установени. Капиталистите не могат да си позволят да платят такива „данъци” дори с цялото си състояние. Те нямат друг избор, освен да сложат край на живота си, обаче не смеят да скачат в река Хуанпу. Ако телата им не бъдат открити ККП ще ги обвини, че са избягали в Хонг Конг, а членовете на семействата им ще бъдат държани отговорни за данъците. Затова капиталистите скачат от високите сгради, оставяйки трупа си така, че ККП да види доказателство за тяхната смърт. Твърди се, че по онова време хората не смеели да вървят близо до високи сгради в Шанхай от страх да не бъдат премазани от самоубийци.
Според „Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република”, редактирани от четири правителствени поделения, включващи Центъра за историческо проучване на ККП през 1996 г., през периода на кампаниите “Трите анти” и “Петте анти” над 323 100 души са били арестувани, а над 280 се самоубиват или изчезват безследно. По време на кампанията анти-Ху Фън през 1955 г., над 5000 души са уличени в извършването на престъпление, над 500 са арестувани, над 60 се самоубиват, а 12 умират от неестествена смърт. В последвалото погазване на реакционерите повече от 21 300 души са екзекутирани, а над 4300 се самоубиват или изчезват безследно. [11]

Великият глад

Най-голям брой жертви е записан по време на Великия глад в Китай, скоро след Големия скок напред. [12] В статията “Великият глад” в книгата „Исторически записки на Китайската народна република” се казва: ”Броят на загиналите от неестествена смърт и намалена раждаемост от 1959 до 1961 година се изчислява на около 40 милиона... Намаляването на китайското население с 40 милиона е много вероятно в резултат на най-големия глад в целия свят през този век.” [13]


Великият глад е невярно определян като “Тригодишно природно бедствие” от ККП. Всъщност през тези три години времето създава добри условия, без никакви големи природни бедствия като наводнения, суша, урагани, цунами, земетресения, слана, замръзвания, градушки или нашествие на скакалци. Бедствието е изцяло причинено от човека. Големият скок напред изисква всеки в Китай да се включи в производството на стомана, принуждавайки фермерите да изоставят реколтата си да гние в полето. Въпреки това ръководителите във всеки регион рязко покачват исканията си за повече продукция. Хъ Иирен - първи секретар на партийния комитет на префектура Лиуджоу, сам изфабрикува шокиращата цифра за произведена продукция от “65 000 килограма не обран ориз на му” [14] в район Хуанджиан. Това е наредено веднага след Пленума в Лушан, когато анти-дясното движение на ККП се разпространява в цялата страна. За да се демонстрира, че ККП винаги е права, реколтата е иззета от правителството като форма на облагане с данък, съобразно с тези преувеличени изисквания за произведена продукция. В резултат на това зърнените запаси, семена и основните храни на селяните са всичките конфискувани. Когато въпреки това изискванията все още не могат да бъдат изпълнени, селяните са обвинени, че укриват реколта.
Хъ Иирен веднъж каза, че трябва да се стремят да вземат първо място в надпреварата за най-висока реколта, без значение колко хора ще умрат в Лиуджоу. Някои селяни са лишени от всичко, оставени само с няколко шепи ориз, скрити в гърнето за малка нужда. Комитетът на партията от областта Сунлъ, район Хуанджиан дори издава заповед, която забранява готвенето, като по този начин не дава на селяните да ядат от реколтата. Полицейски патрули пазят през нощта. Ако видят светлина от огън, те пристъпват към внезапна полицейска проверка и обиск. Много от селяните не смеят да готвят дори диви растения или кори от дървета и умират от глад.
Исторически, по време на глад правителството осигурява оризена каша, доставя реколта и позволява на жертвите да се спасят от глада. ККП обаче гледа на бягството от глада като на позор за престижа на партията и нарежда на милиционери да блокират пътищата, за да не позволят на жертвите да избягат от бедстващите райони. Когато селяните изгладняват дотолкова, че започват да крадат жито от складовете за зърно, ККП нарежда да се стреля в тълпите, за да бъдат потушени грабежите и обявява убитите за контрареволюционни елементи. Голям брой селяни умират от глад в много провинции включително, Гансу, Шандон, Хънан, Анхуей, Хъбей, Хунан, Сичуан и Гуансъ. Въпреки това, изгладнелите селяни са принуждавани да участват в работа по напояването, строеж на язовири и производство на стомана. Много от тях припадат по време на работа и не стават повече. Накрая оцелелите нямат сили дори да погребат мъртвите. Много от селата са затрити напълно, тъй като цели семейства умират от глад едно след друго.
В най-сериозните гладни бедствия в историята на Китай преди ККП е имало случаи, в които семейства разменят децата си за ядене, но никой не е ял собствените си деца. По време на управлението на ККП обаче хората са принудени да ядат труповете на умрелите, като канибали да изяждат онези, които са избягали от други региони и дори убиват и изяждат собствените си деца. Писателят Ша Чин описва тази сцена в книгата „Ии Си Да Ди Уан” (Мрачната земя при блатистото разклонение на реката): „В селско семейство бащата останал само със сина и дъщеря си по време на Великия глад. Един ден дъщерята била изгонена от баща си далеч от къщата. Когато се върнала, тя не могла да намери по-малкото си братче, но видяла бяла мазнина да плува в казана и купчина кокали близо до печката. Няколко дни след това бащата добавил още вода в казана и извикал дъщеря си да дойде по-близо. Момичето било ужасено и се молило на бащата през отворената врата - “Татко, моля те не ме изяждай. Аз мога да събера дърва за огън и да ти готвя. Ако ме изядеш, никой друг няма да направи това за теб”.
До каква степен и какъв е броят на трагедии като тази е неизвестно. Въпреки това ККП представя тези трагедии като достойни за почит, твърдейки, че ККП ръководи хората смело да воюват с “природните бедствия” и продължава да възхвалява самата себе си като “велика, знаменита и правдива”.
След Пленума в Лушан през 1959 г., генерал Пън Дехуей [15] е свален от власт заради застъпничество за хората. Група от правителствени служители и кадри, които си позволяват да казват истината, са освободени от постовете им, задържани или разследвани. След това никой не смее да казва истината. По време на Великия глад вместо да казват истината, хората крият фактите за гладната смърт, за да запазят длъжностите си. Провинция Гансу дори отказва помощ от храна от провинция Шаансъ, твърдейки, че има твърде големи излишъци от храна.
Великият глад е и тест за квалификация на кадрите на ККП. Според критерия на ККП тези кадри, които не се поддават да кажат истината в лицето на милиони умиращи от глад, са безспорно “квалифицирани”. Чрез този тест ККП вярва, че никакви човешки емоции или небесни принципи не могат да се превърнат в психологическо бреме, което да попречи на тези кадри да следват партийната линия. След Великия глад отговорните длъжностни лица участват във формално самокритикуване. Ли Джинчуен, секретар на ККП в провинция Сичуан, където милиони хора са измрели от глад, е издигнат до поста първи секретар на Югозападното областно бюро на ККП.

От Културната революция и масовото избиване на площад Тянанмън до Фалун Гонг

Културната революция е официално лансирана на 16-ти май 1966 година и продължава до 1976 година. Този период е наречен “Десетгодишна катастрофа” дори и от самата ККП. По-късно в интервю за югославски репортер, Ху Яобан, бивш генерален секретар на партията, казва: ”По това време близо 100 милиона души бяха замесени, което бе една десета от населението на Китай.”


Фактите от политическите кампании след основаването на Китайската народна република показват, че: ”През май 1984 г., след 31 месеца на интензивно разследване, доказване и преизчисляване, направено от централния комитет на ККП, цифрите, свързани с Културната революция са: над 4.2 милиона души са задържани и разследвани; повече от 1.73 умират от неестествена смърт; повече от 135 000 са обявени за антиреволюционери и екзекутирани; над 237 000 са избити и повече от 7.03 милиона са осакатени във въоръжени атаки; 71 200 семейства са разрушени”. Статистиките от районните архиви показват, че 7.73 милиона души умират от неестествена смърт по време на Културната революция.
Освен пребиване на хората до смърт, започването на Културната революция отприщва вълна на самоубийства. Много известни интелектуалци, включително Лао Шъ, Фу Лей, Джиан Бозан, Ву Хан и Чу Анпин, всички те слагат край на живота си през ранния стадий на Културната революция.
Културната революция е най-безумният ляв период в Китай. Убийството се превръща в надпревара и начин за демонстриране на революционния статут, така че избиването на “класовите врагове” е извънредно жестоко и брутално.
Политиката на “реформи и отваряне” многократно увеличава обмяната на информация, което прави възможно за много чуждестранни репортери да станат свидетели на масовото избиване на площад Тянанмън през 1989 година и да излъчат телевизионни репортажи, показващи танкове, които настигат и премазват студенти.
Десет години по-късно, на 20-ти юли 1999 г., Дзян Дзъмин започва репресиите срещу Фалун Гонг. До края на 2002 г., вътрешна информация от източници от правителството в Китай потвърждава прикриването на над 7000 загинали в Центрове за задържане, принудителни трудови лагери, затвори и болници за душевно болни, със средно по 7 души убивани дневно.
Днес ККП има тенденцията да убива далеч по-малко, отколкото в миналото, когато милиони или десетки милиони бяха избивани. Има две важни причини за това. От една страна, партията е извратила умовете на хората в Китай с партийната си култура и сега те са по-покорни и цинични. От друга страна, поради прекалената корупция и злоупотреба на длъжностните лица от ККП, китайската икономика се е превърнала в икономика, “ преливаща от едно място на друго” и зависи основно от чуждестранния капитал, за подържането на икономически растеж и социална стабилност. ККП ясно си спомня икономическите санкции, последвали след масовото избиване на площад Тянанмън и знае, че откритото избиване на хора ще доведе до оттегляне на чуждестранния капитал, което ще постави в опасност тоталитарния й режим.
Въпреки това партията никога не се е отказвала от задкулисни кръвопролития, а днешната ККП не жали усилия да прикрива кървавите доказателства.
******************

1   ...   24   25   26   27   28   29   30   31   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница