Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад
I. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия никога не се е променяла
Изтегляне 3.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво би станало с Китай без ККП
- Кой е истинският източник на размириците
I. Безскрупулната природа на Китайската комунистическа партия никога не се е променялаЗа кого е реформата на ККП?В историята, когато ККП преживява кризи винаги демонстрира дори и незначителен напредък, примамвайки хората да си създават илюзии за нея. Всички илюзии без изключение биват разбивани отново и отново. Днес ККП преследва краткосрочни облаги и излага на показ икономически просперитет, който отново кара хората да вярват във фантазиите за ККП. Въпреки това, фундаменталните конфликти между интересите на ККП и тези на нацията и народа определят ефимерността на този лъжлив просперитет. "Реформата", която ККП е обещала, има една единствена цел - да поддържа нейната власт. Това е реформа проформа, която променя повърхността, но не и същината. Под изроденото развитие се крие огромна социална криза. Когато кризата избухне, нацията и народът ще страдат отново. Със смяната на ръководството, новото поколение партийни лидери нямат дял в комунистическата революция и следователно имат все по-малък престиж и гласувано доверие при управляването на народа. Опазването на партийните интереси на ККП сред кризите на нейната легитимност постепенно се е превърнало в основна гаранция за поддържане интересите на отделни индивиди вътре в партията. Природата на ККП е егоистична. Тя не знае граници. Всяка надежда, че тази партия може да се отдаде на мирно развиване на страната е просто самозалъгване. Да разгледаме какво пише в „Пийпълс дейли” (People's Daily) говорителят на ККП на първа страница от 12 юли 2004 г.: "Историческата диалектика научи членовете на ККП на следното: нещата, които имат нужда от промяна, трябва да се променят, иначе ще последва влошаване; нещата, които нямат нужда от промяна, трябва да останат непроменени, иначе това би довело до самоунищожение". Какво е това, което трябва да остане непроменено? „Пийпълс дейли” обяснява: "Основната партийна линия на „един център, две основни точки” трябва да се държи твърдо и сто години без никакво колебание". [2] Хората не винаги разбират какво означават "център" и "основни точки", но всеки знае, че решителността на комунистическия призрак да поддържа своя колективен интерес и диктатура никога не се променя. Комунизмът е свален в световен мащаб и е обречен на изчезване. Въпреки това, колкото по-покварено става нещо, толкова по-разрушително става то в своята агонизираща борба. Да се обсъждат демократични подобрения с Комунистическата партия е все едно да се иска от тигъра да си смени кожата. Какво би станало с Китай без ККП?С отслабването на ККП хората неочаквано откриват, че в продължение на десетилетия злият призрак на ККП, със своите вечно променящи се нечестиви методи, е въплътил зли елементи във всеки един аспект от живота на обикновените хора. Когато Мао Цзедун умрира, толкова много хора плачат горчиво пред портрета му, чудейки се: "Как ще продължи Китай без Председателя Мао?" По ирония на съдбата, 20 години по-късно, когато Комунистическата партия губи легитимността си да управлява държавата, ККП разгърна нова вълна на пропаганда, която кара хората отново да се притесняват: "Какво ще прави Китай без Комунистическата партия?" В действителност всепроникващият политически контрол на ККП се е врязал така дълбоко в съвременната китайска култура и съзнание, че дори критериите, с които китайският народ преценява ККП, притежават отличителните белези на партията и дори идват директно от нея. Ако в миналото ККП е контролирала хората чрез насаждане на своите елементи в тях, сега тя жъне това, което е посяла, тъй като нещата, пропити в съзнанията на хората, са смлени и абсорбирани дори и от самите им клетки. Хората разсъждават с логиката на ККП и се поставят на нейно място, когато съдят кое е правилно и кое грешно. Относно избиването на протестиращите студенти на 4 юни 1989 г., някои казват: "Ако аз бях Дън Сяопин, и аз щях да прегазя протестиращите с танкове". За преследването на Фалун Гонг някои хора твърдят: "Ако аз бях на мястото на Дзян Дзъмин, и аз щях да елиминирам Фалун Гонг". Във връзка със забраната на свободата на словото някои казват: "Ако бях на мястото на ККП, щях да сторя същото". Истината и съвестта са изчезнали, оставяйки само логиката на ККП. Това е един от най-долните и жестоки методи, използвани от ККП, дължащи се на безскрупулната й природа. Докато налятата от ККП нравствената отрова съществува в съзнанието на хората, партията ще продължава да черпи енергия за поддържане на незаконното си съществуване. "Какво би правил Китай без ККП?" Този начин на мислене идеално пасва на целта на ККП да накара хората да разсъждават с нейната логика. Китай е преминал през своите 5000 години на цивилизация без ККП. Наистина, никоя държава в света не може да спре социалното си развитие заради падането на определен режим. Но след десетилетия на управление от ККП, хората вече не осъзнават този факт. Продължителната пропаганда на ККП е тренирала хората да мислят за нея като за своя майка. Вездесъщата политика на ККП е направила хората неспособни да си представят живота без партията. Без Мао Цзедун Китай не пропадна. Ще се сгромоляса ли Китай без ККП? Кой е истинският източник на размириците?Много хора съзнават лукавото поведение на ККП и не го одобряват, и ненавиждат нейните борби и измами. Но в същото време се страхуват от политическите маневри на ККП и последващите ги размирици, боейки се, че хаосът отново ще се завърне в Китай. Затова, щом ККП заплаши хората с “размирици”, те изпадат в мълчаливо примирение и приемат управлението й, чувствайки се безпомощни срещу деспотичната й власт. В действителност, със своите няколко милионна войска и въоръжена полиция, ККП е истинският източник на размириците. Обикновените граждани нямат нито основанието, нито способността да започнат размирици. Само репресивната ККП би била така безразсъдна да доведе страната до размирици при най-малкия намек за промяна. “Стабилността над всичко” и “Задушаване в зародиш на всички нестабилни елементи” - тези лозунги са се превърнали в теоретична основа на ККП за потискане на хората. Кой е най-големият причинител на нестабилност в Китай? Не е ли ККП, която се е специализирала в деспотизъм? ККП подбужда размирици, след което използва създадения от нея хаос, за да застави хората да се подчинят. Това е типичното поведение за всеки злодей. ****************** Изтегляне 3.55 Mb. Сподели с приятели:
|