Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница36/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   42

VI. Упадъкът на злия култ на ККП

Злият култ на ККП управлява, като се противопоставя на небесните принципи и човешката природа. Той е известен с безразсъдното възвеличаване на партията, арогантността си, крайният си егоизъм и бруталните си, несдържани действия. ККП постоянно носи бедствия на страната и народа, но никога не признава грешките си, нито пък би разкрила истинската си същност пред хората. Партията никога не се е колебала за променя своите лозунги и табели, считани от нея за средства за поддържане на нейния контрол. За тази своя голяма цел тя е готова на всичко, напълно загърбвайки морала, справедливостта и човешкия живот.


Превръщането на този зъл култ в институция, както и неговото социализиране, водят към неговия крах. Поради високата концентрация на власт, общественото мнение е заглушено, а всички възможни механизми за контрол - унищожени, не оставяйки никаква сила, способна да спре движението на ККП към падение и разруха
Днес ККП вече се е превърнала в най-голямата управляваща партия в света, въвлечена в злоупотреби и корупция. Според официална китайска статистика, сред 20-те милиона правителствени и партийни чиновници за последните 20 години, 8 милиона са уличени в корупция и попаднали под дисциплинарни или криминални наказания според законите в Китай; ако към тях се прибавят и все още неизвестните корумпирани служители, числото на корумпираните партийни и правителствени чиновници се изчислява на над две-трети, като само малка част от тях са разследвани и изобличени.
Осигуряването на материални придобивки чрез корупция и грабителства се явяват най-голямата обединяваща сила на днешната ККП. Алчните и корумпирани чиновници знаят, че без партията те не биха имали шанс да спечелят, а ако партията бъде низвергната, те се лишават не само от властовите пълномощия, но и ще бъдат подложени на разследвания. В романа "Гневът на Небесата", разголващ задкулисните отношения между длъжностните лица на ККП, авторът му Чън Фан, използвайки думите на Хао Сианшоу, заместник-директор на общинската служба на ККП, изказва голяма партийна тайна: "корупцията стабилизира политическата ни власт ".
За китайския народ е пределно ясно: "Ако се борим с корупцията, ще унищожим партията, ако не се борим с корупцията, ще унищожим нацията". ККП обаче не би рискувала собствената си участ, за да се бори с корупцията. Това, което ще направи, е да убие няколко корумпирани чиновници, пожертвани в името на имиджа й пред обществото, удължавайки с още няколко години живота си за сметка на малък брой корумпирани елементи. Днес запазването на властта и отлагането на неизбежния й край са единствените цели на ККП.
В днешен Китай нормите за етика и морал са западнали до неузнаваемост. Нискокачествена продукция, проституция, наркомания, сътрудничество на чиновници с бандити, мафиотски организации, хазарт, рушветчийство – всякакъв вид корупция - се разпространяват с голяма скорост. Партията до голяма степен игнорира този морален упадък, докато много високопоставени служители се явяват задкулисните босове, изтръгващи средства за обезпечаване на безопасността на хора, които се страхуват. Според Цай Шаочин, специалист в изучаването на проявленията на мафията в специализирания институт в град Нанжин, в Китай има поне около милион мафиотски организации. Всеки задържан член на някоя от тях неизменно разобличава стоящи зад тях корумпирани комунисти, били те правителствени служители, съдии или полицаи.
ККП се страхува от появата у китайския народ на съвест и нравственост, затова не се осмелява да му даде свобода на вярата и мисълта. ККП репресира жестоко и чрез всички възможни методи добрите хора с вяра като нелегалните членове на християнската църква, вярващи в Исус и Бог, както и последователите на Фалун Гонг, стремящи се към Истинност, Доброта и Търпимост. ККП се страхува, че демокрацията може да сложи край на еднопартийното й съществуване, затова не се осмелява да даде на хората политическа свобода. Тя действа стремително за арестуването на независимите либерали и активните защитници на гражданските права. ККП обаче действително дава на китайците една изкривена свобода. Докато човек не се намесва в политиката и не е против ръководителите на партията, той може да даде воля на желанията си, дори ако това означава да извърши някакво злодеяние или не етични неща. В резултат на това, покварата на ККП става все по-стремглава, а моралните критерии на китайското общество се пързалят надолу с обезпокоителна скорост.

"Блокирала пътя към Небесния рай, отворила вратата към Ада" - това изказване действително много добре описва как еретичният култ на ККП погубва днешното китайско общество.


******************

VII. Някои размисли за пагубното управление на ККП

1. Какво представлява Комунистическата партия?

Този на пръв поглед лесен въпрос няма лесни отговори. Под предлог, че съществува "заради хората", в облика на политическа партия, тя действително е заблудила милиони хора. И все пак, Комунистическата партия не е политическа партия в обикновения смисъл на тази дума, а е вреден и зъл култ, обсебен от зъл призрак. Комунистическата партия е живо същество, чието проявление в този свят са партийните организации; това, което наистина управлява Партията, е злият дух, който пръв се е влял в нея, и той е това, което определя същността й.


Вождовете на Комунистическата партия, макар да се явяват лидери на култа, са само глашатаи и слуги на злия призрак и партията. Когато техните намерения и цели вървят в една линия с партийната и могат да бъдат използвани от нея, те са избирани в качеството на предводители. Когато обаче не удовлетворяват потребностите на партията, биват жестоко низвергнати. Механизмът на партийната борба гарантира, че само най-коварният, най-злобният и най-жестокият ще се задържи на лидерския пост на Комунистическата партия. В историята на ККП около дузина високопоставени партийни служители са изпадали в немилост, което потвърждава горното твърдение. В действителност, най-висшите ръководители на партията вървят по много тънко острие. те могат или да се оттеглят от партията и да останат с добро име в историята като Горбачов, или да бъдат пожертвани от Комунистическата партия както мнозина нейни генерални секретари.

.

Целта на партията е поробването и подтискането на хората. В областите, управлявани от ККП, хората нямат право да й се противопоставят. те са длъжни насилствено да приемат управлението й и да я поддържат. Под заплахата от жестока разпра от страна на партията, те също така са подложени на редовно промиване на съзнанието с партийните догми. ККП в Китай принуждава цялата нация да вярва в този еретичен култ и да го поддържа. Днес в света това е голяма рядкост и трябва да признаем несравнимите умения на ККП в подобно потисничество.


Членовете на партията - това е физическата маса, използвана за запълване тялото на ККП. Много от тези хора са честни и добри, и дори със солиден обществен авторитет. Партията много иска да приема такива хора, тъй като може да използва авторитета и способностите им за свои цели. Много други, в желанието си да станат държавници и да се наслаждават на по-висок социален статус, полагат много усилия, за да се присъединят към партията, помагайки на това зло същество. А има и такива, които искат да се присъединят към партията, за да постигнат нещо в живота си, знаейки, че без членство в нея нямат никакъв друг шанс за лично развитие. Някои са се присъединили към партията, защото са искали да получат жилище или просто по-добър имидж. Затова в средите на десетките милиони партийни членове има и добри, и лоши хора. Но независимо от това за какво е постъпил в партията, по своя воля или не, веднъж заклел се пред партийното знаме, човек по своя воля се посвещава на партията. От този момент нататък седмичното политическо учение, организационната дейност - всичко това е непрекъснат процес на промиване на мозъци. Значителна част от хората почти престават да имат собствена воля, ако не и напълно, и стават изцяло контролируеми от главното тяло на злия дух в резултат на системното партийно „обучение”. Функцията на тези хора във вътрешността на партията може да се сравни с клетките на човешкото тяло, които са длъжни непрестанно да работят за поддържане жизнеспособността на целия организъм и ще работят безспирно за съществуването на партията, въпреки че те самите са част от населението, поробено от нея. Още по-тъжно е това, че веднъж наложено робството на "партийността", много трудно е то да бъде отхвърлено. Покажете ли веднъж човешката си страна, ще бъдете подложени на репресии или чистки. Невъзможно е своеволно оттегляне от Партията – в нея постъпват, но не напускат – последиците ще са обвинение в измяна. Ето защо сред членовете на партията е често разпространена двойствена натура: "партийността", проявена в политическия им живот, и човешката природа във всекидневието им.

Партийните кадри - това са тези, които притежават властта сред партийните членове. Макар в определено време, в определени случаи и при определени обстоятелства те да могат да правят свой избор между добро и лошо и да вземат собствено решение, като цяло те могат да действат само в съответствие с партийната воля. Указът гласи, че "цялата партия е подчинена на Централния комитет". Партийните кадри са лидерите на различните нива; те представляват гръбнака на Партията, но са и просто неин инструмент. И те са били мамени, използвани и жертвани в предходни политически движения. Скритият критерий, по който ККП оценява, е в проверката дали следвате правилния гуру и дали сте искрени в своята преданост.


2. Защо хората не осъзнават?
Китайската компартия господства в Китай над 50 години, повсеместно извършвайки зло. Но защо на китайците не им достига реалистично разбиране за същността на злата природа на ККП? Нима китайците са глупави? Не. Китайците са една от най-мъдрите нации в света и имат богата традиция и културно наследство от пет хиляди години. Но въпреки това, китайците и до днес живеят под господството на ККП и не се осмеляват да изкажат недоволството си. Ключовата причина за това е в контрола на съзнанието, упражняван от ККП.
Ако китайците се радваха на свобода на словото и можеха открито да обсъждат достойнствата и недостатъците на ККП, то лесно можем да си представим, че те отдавна щяха да са прозрели злата природа на партията и отдавна щяха да са се освободили от този еретичен култ. За съжаление обаче, китайците губят свободата на словото и мисълта преди повече от половин век с идването на власт на ККП. Целта на преследването на дясно настроените сред интелектуалците през 1957 г. е да се ограничи свободата на словото и да се контролират съзнанията на хората. В обществото, лишено от толкова основни права и свободи, повечето от младежите, които от все сърце изучавали трудовете на Маркс и Енгелс, биват заклеймени по време на Културната Революция като "антипартийна клика" и подложени на гонения. За обсъждане на партийните плюсове и минуси и дума не може да става.
Малцина са китайците, които биха се престрашили дори да си помислят за ККП като за зъл култ. Но след като веднъж тази мисъл е била изказана, навярно няма да е трудно за хората, живеещи в Китай, да намерят за това достатъчно аргументи, базирайки се на преживяното от тях и техни приятели.

Освен че е бил лишен от свободата на мислене, китайският народ е бил подложен и на индоктриниране с комунистическо учение и партийна култура. По такъв начин хората можели да слушат единствено възпяването на заслугите на ККП, а съзнанията им са били лишени от всякакви мисли, освен тези в подкрепа на ККП. Например по време на потушаването на студентските бунтове на 4-ти юни 1989г., когато на площад Тянанмън откриват огън, много хора инстинктивно се хвърлят да се крият в храстите. Секунди по-късно, те смело излизат от своите убежища въпреки опасността, и запяват заедно „Интернационала” („The Internacionale”). Защо пред лицето на това жестоко отношение при сблъсъка си с ККП, тези хора, наистина смели, чистосърдечни и заслужаващи уважение, запяват „Интернационала”, комунистическия химн? Причината е много проста: възпитани в партийната култура под влиянието на ККП, единственото, което тези клети хора са познавали, са били идеите на комунизма. Събралите се на площад Тянънмън не знаели никакви песни, освен „Интернационала” и няколко други, възхваляващи Комунистическата партия.



3. Какъв е изходът?

ККП се движи към пълния си крах, печалното е това, че преди унищожението си тя с всички сили се опитва да свърже съдбата си с китайската нация.


ККП очевидно угасва и контролът й върху съзнанието на хората намалява. Сега, когато телекомуникациите и Интернет се развиват все по-широко, за ККП е много трудно да държи монопол над информацията, и да потиска изразяването на мнения. Докато корумпираните чиновници все повече грабят и потискат народа, хората започват да се пробуждат от илюзиите си, свързани с ККП и много от тях започват да се борят за правата си чрез гражданско неподчинение. С репресиите срещу Фалун Гонг, ККП не само не успява да постигне целта си да засили идеологическия си контрол, напротив - става все по-слаба, разголвайки цялата си безпощадност. В тази среда хората получават възможност да ревизират отношението си към ККП, да освободят китайската нация от идеологическия контрол и напълно да се откъснат от влиянието на злия дух на Комунистическата партия.
На китайците, живеещи над 50 години под господството на ККП, им е необходима не революция със сила, а спасение - изкупуване на душите им. Но това е постижимо чрез собствени усилия, като първата крачка в тази насока е осъзнаването на злата природа на ККП.
Ще настъпи денят, в който хората ще отхвърлят партийната организационна система, прикрепена към държавния апарат, позволявайки свободно функциониране на социалната система, подкрепена от силите, действащи във вътрешността на обществото. С отмирането на диктаторската партийна организация ще бъде увеличена и подобрена ефективността на работата на правителството. Този ден вече не е далеч. В действителност, идеята за разграничаване на ККП от правителството вече е позната - опит за "отделяне на партията от правителството" е правен още през 80-те години от вътрешнопартийни реформатори. На практика обаче това се оказва потвърждение, че тези реформи не могат да се осъществят, без да се отхвърли идеологията на "абсолютното лидерство на партията".
Партийната култура - това е средата, необходима за оцеляването на злия култ на комунизма. Изкореняването на партийния контрол от човешкото съзнание може да се окаже по-трудно, отколкото изкореняването му от държавните органи, но това е единственият верен път за коренното унищожение на комунистическото зло. Това може да се постигне само с непосредствените усилия на самите китайци. Когато съзнанията им добият отново правилна насоченост и човешката природа се завърне към първоначалното си състояние, само тогава ще бъде възможно отново да се възстанови морала и да се премине към нормално, не-комунистическо общество. Средството за унищожаването на този призрак е именно опознаването на неговата зла природа и пагубното му влияние, както и изличаването му от съзнанието на хората, за да няма повече място, където да се укрие. ККП набляга на идеологическия контрол, защото тя самата не е нищо повече от една идеология. Тази идеология ще изчезне, когато китайците отхвърлят в съзнанието си лъжливото комунистическо учение, активно унищожат партийната култура и всестранното влияние, което оказват над живота им представите на този зъл култ. Когато хората спасят сами себе си, ККП ще се разпадне.
Бедност, тоталитаризъм и преследване са обичайни явления в страните, управлявани от комунизма. Такива вече се броят на пръсти, това са Китай, Северна Корея, Виетнам и Куба. Дните им са преброени.
С мъдростта на китайския народ, подхранвана от неговата историческа слава, един Китай, освободен от пагубното влияние на комунизма, би бил страна, на която се възлагат големи надежди.

******************



1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница