Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница41/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   42

V. Аспекти от безскрупулната природа на ККП

Разпродаване на националната земя от суетност и измяна на държавата под маската на “Национално единство”

“Да освободим Тайван” и “Да обединим Тайван” са лозунги от пропагандата на ККП през последните няколко десетилетия. С помощта на тази пропаганда ККП се държи като националист и патриот. Дали наистина ККП се безпокои за целостта на националната територия? Съвсем не. Тайван е само исторически проблем, резултат от борбата между ККП и КМТ и е средство, което ККП използва, за да нанася удари на опонентите си и да печели подкрепата на хората.


В ранните години, когато ККП създава “Китайски съвет” по време на управлението на КМТ, член 14 от Конституцията гласи: “Всяка етническа група или провинция вътре в Китай може да предяви искане за независимост”. За да се съобразява със Съветския съюз, лозунгът на ККП тогава е: “Да предпазим Съюза”. По време на Китайско-Японската война главната цел на ККП е по-скоро да използва възможността да се разрасне, отколкото да се бие срещу японските завоеватели. През 1945 г. съветската Червена армия навлеиза в североизточен Китай и извършва грабежи, убийства и изнасилвания, но ККП не изказва и дума на неодобрение. По същия начин, когато Съветския съюз подкрепя Външна Монголия да стане независима от Китай, ККП отново мълчи.
В края на 1999 г. ККП и Русия подписват съгласие за наблюдение на китайско-руската граница. Договор, в който ККП приема всички неравни условия, поставяни още преди 100 години от Русия на династията Чин, като продава над 100 милиона квадратни километра земя на Русия, територия, равняваща се на няколко дузини като територията на Тайван. През 2004 г. ККП и Русия подписват китайско-руско допълнително съглашение за източната граница, с което според сведенията, половината от остров Хейсиадзъ в провинция Хейлонджиян се дава на Русия.
Относно другите гранични въпроси, като островите Нанша и Дияоу, ККП изобщо не я е грижа, тъй като тези въпроси не засягат контрола й върху властта. ККП вдига много шум за Тайван, защото това е просто димна завеса и заобиколен начин да се насади сляп патриотизъм и да се отклони вниманието на обществеността от вътрешните проблеми на страната.

Политически негодници без никакви нравствени задръжки

Правителството трябва винаги да бъде наблюдавано. В демократични държави разделението на властта, заедно със свободата на словото и печата са добри механизми за надзор. Религиозните вярвания осигуряват допълнителен нравствен самоконтрол.


ККП поощрява атеизма; затова няма висша природа, която да я възпира в нравствено отношение. ККП е диктатура; затова няма закон, който да я възпира в политическо отношение. Като резултат ККП е напълно безразсъдна и невъздържана в поведението си на тиранин и злодей. Кой наблюдава ККП според нея? “ККП наблюдава себе си!” Този лозунг е използван от партията, за да мами хората в продължение на десетилетия. В ранните години е наричан “самокритика”, след това “самонаблюдение” и “самоусъвършенстване управлението на партията”, а последното е “самообогатяване способността на партията за управление”. ККП изтъква свръх-силата, която има за “самоусъвършенстване”. ККП не само приказва, тя го претворява в дела като “Централен дисциплинарен инспекционен комитет”, “Бюро за апелационни жалби” и други подобни. Тези организации са само безполезна декорация, която обърква и заблуждава хората.
Без нравствени и правни ограничения “самоусъвършенстването” на ККП се равнява на китайската народна поговорка “демони, идващи от сърцето на човек”. Това е само извинение, което ККП използва, за да избегне външно наблюдение и да отказва вдигането на забраните за свобода на печата и политическите партии. Политически негодници използват този трик, за да заблуждават хората, да бранят властта на ККП и интересите на управляващата върхушка.
ККП е експерт в политическите машинации. “Народната демократична диктатура”, “демократически централизъм”, “политическа консултация” и така нататък, са все измамни машинации. С изключение на частта за диктатурата, всичко останало са лъжи.

Разиграване на трикове - от фалшивата съпротива на японското нахлуване до измамния контратероризъм

ККП винаги е твърдяла, че е предвождала китайския народ към победата над японските агресори. Но изобилстващи исторически архиви разкриват, че ККП умишлено е избягвала сражения в Китайско-японската война. Комунистическата партия само е пречела на анти-японските усилия, възползвайки се от въвличането на КМТ във войната, за да увеличи собствената си сила.


Единствените големи битки, в които ККП се е сражавала, са битката на прохода Пинсин и битката на Стоте полка. В битката на прохода Пинсин ККП въобще не е водеща или преобладаваща сила, командваща тази битка. Вместо това войските на ККП просто нападат от засада японските продоволствени части. Що се отнася до битката на Стоте полка, в редиците на ККП се вярва, че участието в тази битка е нарушило стратегическата линия на партийната централа. След тези две битки Мао и партийните армии не са се въвличали в никакви сериозни битки, нито пък са дали някакви геройски жертви в Китайско-японската война, като Дон Кунруй във войната през 1948 г. с КМТ и Хуан Джигуан в Корейската война. Само малък брой висши военни командири на ККП умират на сцената на анти-японските военни действия. И до ден днешен ККП не може да публикува цифра за убитите по време на Китайско-японската война, нито пък човек може да намери много паметници в обширните земи на Китай на герои на ККП, загинали по време на войната.
По това време ККП сформира правителство на пограничните райони в провинциите Шанхай, Гансу и Ниншиа, далеч от фронтовата линия. Използвайки днешната номенклатура, ККП провежда политика на “една страна, две системи” или “два Китая”. Макар и на главнокомандващите в ККП да не им липсва желание да се противопоставят на японците, висшите кадри на ККП не са искрени в готовността си за борба в Китайско-японската война. Вместо това те предприемат мерки да предпазят ресурсите си и да използват войната като възможност да подсилят самите себе си. Когато Китай и Япония възстановяват дипломатически отношения през 1972 г., Мао Цзедун неволно признава пред японския министър-председател Какуей Танака, че ККП трябва да благодари на Япония, тъй като без Китайско-японската война, ККП не би завзела властта в Китай.
Гореспоменатите факти са истината и касаят измамните твърдения на ККП, че е водила китайския народ в упорството му и участието му в осемгодишната война срещу японците и накрая е спечелила победата.
Повече от половин век по-късно, с терористичната атака на 11 септември в САЩ, антитерористичните усилия са в глобалния фокус. ККП отново използва стратегии на измама, подобни на това, което използва по време на Китайско-японската война. Използвайки антитероризма като претекст, ККП заклеймява като терористи много религиозни практикуващи, дисиденти и групи, въвлечени в етнически или териториални конфликти. Под маскировката на международните антитерористични усилия, ККП предприема яростни репресии.
На 27 септември 2004 г., осведомителната агенция "Шинхуа" цитира вестник "Шинджин", който пише, че измежду всички провинции и градове на Китай, Пекин може да сформира първото антитерористично управление. Някои про-китайски медии в чужбина дори предават в главните си новини: “Управление 610" се присъедини към антитерористичните усилия” ("Управление 610" е мрежа от агенции, създадени специално за преследването на практикуващите Фалун Гонг) твърдейки, че антитерористичното управление ще се съсредоточи върху атакуване на “терористични организации”, включително и на Фалун Гонг.
ККП лепва етикет “терористи” на хора, които нямат оръжие, не отвръщат на нападенията, когато са бити или оклеветявани и мирно апелират за правото на свобода на вярата. Възползвайки се от климата на антитероризма, ККП мобилизира въоръжените си до зъби “специални антитерористични сили” да проведат бързи репресии срещу тази беззащитна група мирни хора. Нещо повече, ККП използва антитероризма като извинение, за да отвлече международното внимание и осъждането на преследването на Фалун Гонг. Тези видове измама, използвани днес, не са различни от използваните от ККП по време на Китайско-японската война; това е позорен начин на отнасяне към такъв сериозен въпрос, каквито са международните антитерористични усилия.

Престорена искреност и публично съгласие с едновременно прикрито противопоставяне

ККП не вярва в собствените си доктрини, но насилва другите да вярват в тях. Това е един от най-коварните методи, използван от култа на ККП. Партията знае, че доктрините й са фалшиви и че идеята за социализма е лъжовна. ККП не вярва в тези доктрини, но насилва хората да вярват в тях и преследва онези, невярващи в тях. ККП е записала безсрамно тази измамна идеология в Конституцията, явяваща се основа за китайската държава.


В живота се наблюдава интересен феномен. В резултат на корупция много високопоставени служители губят позициите си в борбата за власт на китайската политическа арена. Но това са именно тези хора, които лобират за честност и себеотдайност на публичните събрания, докато зад кулисите всъщност са въвлечени в подкупничество, корупция и други декадентски дейности. Много от така наречените „служители на народа” са паднали по този начин, включително Ли Джиатин, бивш губернатор на провинция Юнан; Лиу Фанрен, партиен секретар на провинция Гуиджоу; Чен Уейгао, партиен секретар на провинция Хъбей; Тиен Фъншан, министър на земята и ресурсите и Уан Хуейджон, лейтенант-губернатор на провинция Анхуей. Ако разгледате речите им обаче, ще откриете, че всички те без изключение са подкрепяли антикорупционните движения и многократно са призовавали своите подчинени да се държат честно, дори когато самите те са присвоявали фондове и са вземали подкупи.
Макар че ККП е издигнала много образцови кадри и често е привличала прилежни хора и идеалисти да се присъединят към нея, за да подсили имиджа си, за всички е очевидно в какво ужасно положение е непрестанно понижаващият се китайски нравствен стандарт. Защо пропагандата за “духовна цивилизованост” на ККП не е могла да коригира това?
Всъщност лидерите на Комунистическата партия разпространяват празни приказки, докато провъзгласяват “комунистическите нравствени качества”, или лозунга “В служба на хората”. Несъвместимостта между действията и думите на комунистическите лидери може да се проследи чак до основоположника им Карл Маркс. Маркс е имал незаконен син. Ленин се е заразил със сифилис от проститутки. Сталин е съден за насилствена сексуална връзка с певица. Мао Цзедун се е отдавал на похот. Дзян Дзъмин е с неконтролируемо сексуално поведение. Румънският комунистически лидер Николае Чаушеску е направил семейството си разточително богати. Кубинският комунистически лидер Фидел Кастро държи стотици милиони долари в чуждестранни банки. Севернокорейският демоничен убиец Ким Ир Сен и децата му водят упадъчен и прахоснически живот.
Във всекидневния си живот обикновените китайци ненавиждат безсъдържателните сесии на политическото обучение. Все повече се говори двусмислено по политическите въпроси, понеже всеки знае, че това са просто лъжливи игри. Но никой, нито говорителите, нито слушателите на тези политически събрания, би заговорил открито за тази измама. Това е обществена тайна. Хората наричат този феномен “искрено лицемерие”. Високопарните думи на ККП, както в “Трите представи” отпреди няколко години, така и в “повишаване държавния капацитет” по-късно, или днешните “три сърца” – “сгряване, стабилизиране и спечелване сърцата на хората” – са все нелепости. Коя управляваща партия не би представлявала интересите на хората? Коя управляваща партия не би се грижила за управленческия капацитет? Коя управляваща партия не иска да спечели сърцата на хората? Всяка партия, която не се интересува от тези въпроси, би била бързо отстранена от политическата арена. Но ККП гледа на такива излишни лозунги като на дълбоко съдържателни и проникновени теории и изисква от цялата страна да ги изучава.
С постепенното вграждане на преструването в мисленето и навиците на над един милиард души и превръщането му в култура на партията обществото само по себе си става фалшиво, престорено и празно. С липсващи честност и доверие, обществото е в криза. Защо ККП е създала тези условия? В миналото това бе заради идеологията й; сега е заради нейните облаги. Членовете на ККП знаят, че се преструват, но се преструват така или иначе. Ако ККП не пропагандираше такива лозунги и формалности, тя нямаше да може да тормози хората. Нямаше да може да накара хората да я следват и да се страхуват от нея.

Изоставяне на съвестта и жертване на справедливостта заради партийните интереси

В книгата “Нравственото развитие на Комунистическата партия”, Лиу Шаоцъ [8] специално разяснява необходимостта “за партийните членове да поставят партийните интереси над своите индивидуални интереси”. Сред членовете на ККП никога не е имало недостиг на добродетелни хора, загрижени за страната и народа й, нито пък е имало недостиг на честни и добродетелни служители, които наистина са служили на хората. Но в апарата за лични интереси на ККП, такива служители не могат да оцелеят. Под непрекъснатия натиск да “поставят партийната природа над човечността”, те често установяват, че е невъзможно да продължат, рискувайки да бъдат отстранени от позициите си или дори още по-лошо, да се покварят.


Китайският народ е изпитал лично бруталния режим на ККП и е развил дълбок страх от насилието на партията. Затова хората не смеят да подкрепят справедливостта и вече не вярват в законите на Небето. Първо се предават на властта на ККП. Постепенно стават безчувствени и безучастни по въпроси, които не ги засягат. Дори логиката на мисленето им преднамерено е била моделирана, за да се подчини на ККП. Това е резултат от мафиотската природа на ККП.

Манипулиране на патриотичните чувства с цел подстрекаване на масите

ККП използва лозунги на “патриотизъм” и “национализъм”, за да подстрекава хората. Тези лозунги не са само главният обединяващ рев на ККП, но са и често издавани заповеди и стратегии, доказали се с времето. Когато четат националистическата пропаганда в чуждестранните издания на "Пийпълс дейли", някои китайци в чужбина, които с десетилетия не са посмели да се върнат в Китай, могат да станат по-националистично настроени от китайците, живеещи в Китай. Манипулирани от ККП, китайците, които не смеят да кажат “не” на каквото и да било в политиката на ККП, стават достатъчно смели, за да щурмуват посолството и консулството на САЩ, хвърляйки яйца и камъни, запалвайки коли и американски флагове, и всичко това под знамето на “патриотизма”.


Всеки път, когато Комунистическата партия се сблъска с важен въпрос, който изисква подчинение от страна на масите, тя използва “патриотизъм” и “национализъм”, за да ги мобилизира за кратко време. Във всички случаи, включително и въпроси, свързани с Тайван, Хонг Конг, Фалун Гонг, сблъсъка между шпионския самолет на САЩ и китайския военен реактивен самолет, ККП използва комбинирания метод на силен натиск с терор и колективно промиване на мозъци, докарвайки така съзнанието на хората до състояние, подобно на това при военно положение. Този метод е подобен на метода, използван от немските фашисти.
Чрез блокирането на всякаква друга информация, промиването на съзнания от ККП е невероятно успешно. Макар и китайският народ да не обича ККП, той мисли по изкривения начин, насаден от ККП. По време на предвожданата от САЩ иракска война например, много хора са афектирани, гледайки всекидневните анализи по ЦКТВ (CCTV). [9] Те изпитват силно чувство на омраза, мъст и желание да се сражават, проклинайки в същото време някоя друга война.

Безсрамност – поставяне на партията преди страната и насилване на хората да приемат врага за свой баща

Една от фразите, които ККП често използва за сплашване на хората, е “изчезването на партията и страната”, поставяйки по този начин партията преди страната. Учредителният принцип на Китай е: “Без ККП няма да има нов Китай”. От детинство хората са възпитавани да “слушат партията” и “да се държат като добри деца на партията”. Пеели са възхвали към партията: “Аз считам партията за своя майка”, “О, партийо, моя скъпа майко”, “Святостта на партията е по-дълбока от океана”, “Обичта към майка и баща не могат да надминат любовта към партията”. [10] Те ще “отидат да се бият където партията посочи”. Когато правителството предложи помощ за бедствие, хората ще “благодарят на партията и правителството” – първо на партията и после на правителството. Военен лозунг гласи: “Партията командва оръжието”. Дори когато китайските експерти опитват да създадат униформа за съдиите, те поставят четири златни копчета на якичката на униформите. Тези копчета са подредени от горе надолу, за да символизират партията, хората, закона и страната. Това показва, че дори и за един съдия партията винаги ще остане над закона, страната и хората.


Партията се е превърнала в най-висшето нещо в Китай и страната на свой ред е станала подчинена на партията. Страната съществува за партията и се казва, че партията е олицетворение на хората и символ на страната. Любовта към партията, партийните лидери и страната са смесени в едно, което е фундаменталната причина патриотизмът в Китай да е станал толкова изкривен.
Под недоловимото, но постоянно влияние на партийното обучение и пропаганда, много хора и партийни членове започват да бъркат партията със страната, независимо дали го осъзнават или не. Те са приели, че “партийният интерес” е най-висш и са се съгласили, че “партийните интереси се равняват на интересите на хората и страната”. Резултатът от индоктринирането на ККП е създал климат, необходим на партията, за да измени на националните интереси.

Игра на “преразглеждане” и наричане на криминални действия “велики постижения”

ККП е направила много груби грешки в историята. Но винаги е хвърляла вината върху определени личности или групи, посредством “поправка и реабилитация”. Това не само е оставило жертвите дълбоко признателни на ККП, но и е позволило на партията напълно да избяга от всякаква отговорност за криминалните си действия. ККП заявява за себе си, че “не само не се страхува да прави грешки, но и е добра в коригирането им” [11] и това се е превърнало във вълшебното й лекарство, с което многократно е избягвала изкупването на вина. Така ККП завинаги остава “велика, славна и права”.


Може би един ден ККП ще реши да преразгледа избиването на площад Тянанмън и да възстанови репутацията на Фалун Гонг. Но това са само безскрупулни тактики, които партията използва в отчаяния си опит да удължи гаснещия си живот. ККП никога няма да има смелостта да преразгледа себе си, да изложи собствените си престъпления или да плати за собствените си грехове.
******************

1   ...   34   35   36   37   38   39   40   41   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница