Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад



страница5/42
Дата22.07.2016
Размер3.55 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42

VІ. Някои черти на обладаване от зло

Органите на Комунистическата партия никога не участват в продуктивни или градивни дейности. Веднъж грабнали властта, те се прикрепват към хората, контролират ги и ги манипулират. От страх да не загубят контрол, те разпростират властта си надолу, чак до най-елементарната единица на обществото. Те монополизират ресурсите за производство и извличат богатство от обществото.


В Китай ККП се простира навсякъде и контролира всичко, но никой не е виждал счетоводните книги на партията, а само счетоводни книги на държавата, местните власти и предприятията. От централното правителство до селските комитети в провинциалните райони, общинските служители винаги са нареждани по-ниско от комунистическите кадри, така че общинските управи са длъжни да следват инструкциите на комитетите на Комунистическата партия на същото ниво. Разходите на партията са предоставяни от общинските единици и отчитани в общинските системи.
Организацията на ККП подобно на гигантски зъл, обсебващ дух се прикрепя към всяка отделна единица и клетка на китайското общество, както сянка следва предмет. Тя прониква дълбоко във всеки капиляр и клетка на обществото, изсмуквайки кръвта му и по този начин го контролира и манипулира.
Тази типична структура на обладаване от злото е съществувала в човешката история в миналото, но частично или временно. Тя никога не е оперирала толкова дълго и не е контролирала обществото толкова цялостно както по време на управлението на Комунистическата партия.
Поради тази причина китайските фермери живеят в нищета и робство. Те трябва да издържат общинските служители, както и многото комунистически кадри.
Ето защо китайските работници губят работата си масово. Всепроникващата, обладаваща ККП е извличала фондове от техните фабрики в продължение на много години.
Поради тази причина и китайските интелектуалци намират за толкова трудно получаването на интелектуална свобода. В допълнение на администраторите, навсякъде се мотаят сенки на ККП, които не правят нищо друго, освен да следят хората.
Обладаващият дух трябва да контролира абсолютно съзнанието на обсебения, за да изсмуква енергия за своето оцеляване.
Според модерната политическа наука, властта идва от три главни източника: сила, богатство и знание. Комунистическата партия никога не се е колебала да използва монополен контрол и сила, за да ограбва собствеността на хората. По-важното е, че партията е лишила хората от техните изконни свободи: на словото и печата. Тя е унищожила човешкия дух и воля, за да поддържа абсолютен контрол на властта. От тази гледна точка злото обладаване на ККП контролира обществото толкова здраво, че трудно може да се сравни с който и да е друг режим в света.
******************

VІІ. Самоизследване и спасение от обсебването на ККП

В първия програмен документ на Комунистическата партия – „Комунистически манифест”, Маркс заявява, че “В 1848 г. призрак броди из Европа - призракът на комунизма”. [8] Повече от век по-късно комунизмът е много повече от бродещ призрак. Той е обсебил конкретно материално тяло. Той се разпространява по света като епидемия, убил е десетки милиони и е отнел собствеността, свободното съзнание и духа на стотици милиони.


Основната догма на Комунистическата партия е да отнеме цялата частна собственост, така че да елиминира „експлоатиращата класа”. Частната собственост е основата на всички социални права и често носи национална култура. Хората, чиято частна собственост е ограбена, губят също така и свободата на разума и духа си. По-нататък те могат да загубят и свободата да придобиват социални и политически права.
Изправена пред криза за оцеляване, ККП бе принудена да реформира китайската икономика през 80-те години на ХХ век. Някои от правата за частната собственост бяха възстановени на хората. Това създаде празнина в масивната машина за прецизен контрол на ККП. Тази празнина се уголеми с борбата на членовете на ККП да натрупат свои лични богатства.
ККП – зъл обсебващ дух, подкрепян от сила, измама и честа смяна на външен облик и вид, сега показва признаци на упадък и се изнервя при всяко малко вълнение. Той се опитва да оцелее посредством натрупването на повече богатство и засилване на контрола, но тези действия само засилват кризата.
Днес Китай изглежда процъфтяващ, но социалните конфликти са стигнали до ниво, което досега не е било наблюдавано. Използвайки политически интриги от миналото, ККП може да опита някакъв вид отстъпление, отменяйки преследването на демократичното движение "Площад Тянанмън" или на Фалун Гонг и избирайки друг враг, като по този начин продължава да упражнява терор.
Изправена пред предизвикателства през последните 100 години, китайската нация отговаря с внасяне на оръжия, реформиране на системата и екстремални, яростни революции. Неизброими животи са загубени, а почти цялата китайската традиционна култура е изоставена. Изглежда, че отговорите на предизвикателствата са се провалили. ККП се възползва от случая, когато китайското съзнание е било подвластно на раздразнение и безпокойство и го окупира, появявайки се на сцената. Оттогава насам тя контролира тази последна оцеляла древна цивилизация в света.
В бъдещите предизвикателства китайците отново ще трябва да избират. Независимо как е направен изборът, всеки китайски поданик трябва да разбере, че каквато и да е продължаваща надежда в ККП само ще влоши вредата, нанесена на китайската нация и ще влее нова енергия в тази зла, обсебваща ККП.
Ние трябва да изоставим всички илюзии, цялостно да изследваме себе си без да се повлияваме от омраза, алчност или желание. Само тогава ще можем да се избавим от кошмарния контрол на обсебващия дух на ККП през последните 50 години. В името на една свободна нация ние можем да възстановим китайската цивилизация на основата на зачитане на човешката природа и състрадание към всички.
******************

Бележки:

[1] Реформата на стоте дни е 103-дневна реформа, продължила от 11 юни до 21 септември 1898 г. Гуансу, император от династията Чин (1875 – 1908 г.), разпоредил серия от реформи, целящи цялостни социални и институционални промени. Срещу реформите имало силна опозиция от страна на управляващия консервативен елит. Подкрепяна от ултраконсерваторите и с плахата подкрепа на политическия опортюнист Юан Шикай, императрицата направила преврат на 21-ви септември 1898 г., принуждавайки младия реформистки настроен Гуансу да се оттегли в уединение. Тя поела управлението като регент. Реформата на стоте дни завършила с анулиране на новите декрети и екзекуцията на шестима от главните привърженици на реформата.

[2] Революцията Синхай, на името на китайската година на Синхай (1911 г.) била организирана, за да събори от власт управляващата династия Чин (10 октомври 1911 – 12 февруари 1912 г.), за да бъде основана Република Китай.

[3] Движението „4-и май” е първото масово движение в съвременната китайска история; започнало е на 4 май 1919 г.

[4] От http://eserver.org/marx/1848-communist.manifesto/cm4.txt.

[5] Писмо на Мао Цзедун до съпругата му Дзян Чин (1966 г.)

[6] Информация от http://www.debates.org/pages/trans2004a.html.

[7] „Дао Дъ Дзин”, глава 25.

[8] От http://eserver.org/marx/1848-communist.manifesto/cm1.txt.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   42


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница