Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад
III. Демонстриране на пагубните отличителни черти
Изтегляне 3.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неуморният стремеж към злото е „магическото оръжие” на ККП
- Комунистическата партия е обиграна професионална банда
- Партията е най-покварена
III. Демонстриране на пагубните отличителни чертиПартийната история е белязана от вечен страхНай-забележителната характеристика на ККП е нейният вечен страх. Оцеляването е от първостепенна важност за ККП от самото й създаване. Този неин приоритет успява да преодолее страха, скрит под непрестанно променящата се външност. ККП е като ракова клетка, която се разпространява и прониква във всяка част на тялото, убива заобикалящите я нормални клетки и расте злокачествено и безконтролно. В историята обществото се оказва неспособно да обезоръжи подобен мутирал фактор като ККП и няма друг избор освен да му позволи да се размножава на воля. Този мутирал фактор е толкова силен, че нищо на нивото и в обхвата му не може да го спре. Голяма част от обществото е замърсено и все по-големи райони са наводнени с комунизъм или комунистически елементи. Те са подсилени допълнително и са използвани от ККП и водят до основно деградиране на обществото и човечеството. ККП не вярва в нито един общопризнат принцип за морал и справедливост. Всички нейни принципи се използват изцяло за собствен интерес. Тя е напълно егоистична и няма принципи, които да ограничат или контролират желанията й. Основаваща се на собствените си принципи, партията се нуждае от постоянна промяна на вида си на повърхността. През ранния период, когато оцеляването й е поставено под въпрос, ККП се прикрепва към Комунистическата партия на Съветския съюз, към КМТ, към управляващото тяло на КМТ и националната революция. След като взема властта, ККП се прикрепва към различни форми на опортюнизъм, към чувствата и умовете на гражданите, към социалните структури и средства – към всичко, до което може да се докосне. Тя използва всяка криза като възможност за консолидиране на властта и подсилване на средствата си за контрол. Неуморният стремеж към злото е „магическото оръжие” на ККПККП твърди, че революционната победа зависи от трите „магически оръжия”: строежа на партията, въоръжената борба и обединените фронтове. Опитът с КМТ предлага на ККП още две „оръжия”: пропаганда и шпионаж. Различните „магически оръжия” на ККП се вплитат в деветте унаследени характеристики: зло, измама, подстрекателство, отприщване на изметта на обществото, шпионаж, плячкосване, борба, елиминиране и контрол. Марксизмът и ленинизмът са лоши по своята същност. По ирония на съдбата китайските комунисти не разбират истински марксизма и ленинизма. Лин Биао [21] казва, че много малка част от членовете на ККП са чели марксистки и ленинистки книги. Обществото счита Цу [22] за идеолог, но той сам признава, че е чел много малко от тези теории. Идеологията на Мао Цзедун е селска версия на марксизма и ленинизма, защитаваща въстанието на селяните. Капитализъм е последното име на теорията на Дън Сяопин за първия стадий на социализма. „Трите представи” [23] на Дзян Дзъмин са събрани от нищото. ККП никога не е разбирала марксистко-ленинската теория, но е унаследила лошите й аспекти, наслагвайки свои още по-порочни елементи. Обединеният фронт на ККП е съединение, създадено чрез измама и краткосрочни разплащания. Целта му е подсилването на властта, разрастването й в голям клан и промяната на съотношението между нейните приятели и врагове. Обединението изисква разграничаване – идентифициране на тези, които са врагове и тези, които са приятели; на тези, които са вляво, в средата, и в дясно; с кои да се сприятели и кога; кой да бъде атакуван и кога. ККП лесно превръща бившите си врагове в приятели и после обратно приятелите във врагове. Например през периода на демократичната революция, партията се съюзява с капиталистите; по време на социалистическата революция тя ги елиминира. Друг пример - лидерите на други демократични партии като Джан Боджун [24] и Луо Лонджъ [25], съоснователи на „Китайската демократична лига”, са използвани като помощници на ККП през периода на вземане на властта, а по-късно са преследвани като „реакционери”. Комунистическата партия е обиграна професионална бандаКомунистическата партия използва двустранни стратегии – едната страна е мека и гъвкава, а другата – твърда и непреклонна. Меките методи включват пропаганда, обединени фронтове, създаване на разногласия, шпионаж, подстрекаване на бунтове, двойни игри, проникване в съзнанието на хората, промиване на съзнанието, лъжи и измами, прикриване на истината, психологически злоупотреби и създаване атмосфера на терор. При извършването на тези действия ККП създава синдром на страх в сърцата на хората, което ги довежда до лесно забравяне на злодеянията, извършени от партията. Тази богата гама от методи потъпкват човешката природа и подсилват лошата страна на човека. Твърдите тактики включват насилие, въоръжена борба, преследване, политически движения, убийства на свидетели, отвличания, потискане на различни мнения, въоръжени нападения, периодични силови движения и други. Тези агресивни методи създават и подхранват терора. ККП използва както меките, така и твърдите методи. Понякога са меки в едни случаи и твърди в други; понякога са меки на външния фронт и твърди във вътрешните работи. В по-свободна атмосфера ККП окуражава изразяването на различни мнения, но сякаш подмамвайки змията от дупката й, като тези, които са ги изразили са преследвани в последващ период на строг контрол. ККП често използва демокрацията, за да предизвика КМТ, но когато интелектуалците в контролираните от ККП райони не са съгласни с партията, те са изтезавани и дори обезглавявани. Ето един пример: случаят „Инцидентът с дивите лилии”, при който интелектуалецът Уан Шиуей (1906-1947 г.), написал есето „Дивите лилии”, за да изрази идеала си за равенство, демокрация и хуманност, е "изчистен" в очистителното движение в Ян’ан и осъден на смърт с брадви от ККП през 1947 г. Възрастен държавен чиновник, подложен на изтезания в чистката в Ян’ан си спомня, че когато бил под много силен натиск „да признава”, единственото нещо, което могъл да направи, било да предаде съвестта си и да изрече лъжи. На първо място се чувствал зле, защото бил каран да клевети свои другари. Намразил се толкова много, че искал да сложи край на живота си. По случайност на масата бил поставен пистолет. Той го грабнал, насочил го към главата си и дръпнал спусъка. Пистолетът бил празен. Човекът, който го проучвал, влязъл и казал: „Добре е, че си признавате, че сте извършили нещо лошо. Политиката на партията е милостива. Комунистическата партия знае, че сте стигнали до своите граници, че сте лоялен към партията, така че преминахте теста”. ККП винаги докарва човек до смъртна опасност и после се наслаждава на всяка негова болка и унижение. Когато някой стигне границите си и иска да умре, партията се появява и „любезно” му посочва начин да живее. Тя казва: „По-добре жив страхливец, отколкото мъртъв герой”. Човек благодари от сърце на партията-спасителка. Години по-късно този чиновник научава за Фалун Гонг, чигонг и практика на самоусъвършенстване с произход от Китай. Той чувства, че практиката е добра. Когато преследването на Фалун Гонг започва през 1999 г., болезнените спомени го връхлитат отново и той повече не смее да каже добра дума за Фалун Гонг. Преживяванията на последният китайски император Пуйи [26] са подобни на тези на гореспоменатия държавен служител. Затворен в килия на ККП с хора, умиращи пред очите му, той решава, че и неговият край наближава. За да живее, позволява да му промият съзнанието и сътрудничи на затворническите надзиратели. По-късно написва автобиографията „Първата половина от моя живот”, която е използвана от ККП като успешен пример за идеологическо претопяване. Според съвременните медицински изследвания много жертви на силен натиск и изолация изпадат в силна зависимост от своите потисници - състояние, известно като Стокхолмски синдром. Настроенията на жертвите – щастие или гняв, радост или тъга – се диктуват от настроенията на потисниците. И най-малката услуга към жертвите се приема с огромна благодарност. Има случаи, в които жертвите „обичат” своите потисници. Този психологически феномен отдавна се използва успешно от ККП срещу враговете й и при контролиране и претопяване съзнанията на гражданите. Партията е най-покваренаГоляма част от генералните секретари на ККП са заклеймени като „антикомунисти”. Ясно е, че ККП има собствен живот, със собствено независимо тяло. Партията контролира служителите си, а не обратното. В „съветските райони” на провинция Дзянсъ, докато ККП е обградена от КМТ и едва оцелява, тя въпреки това извършва вътрешна чистка в името на разгрома на „антиболшевишкия корпус”, екзекутирайки собствените си войници през нощта, или убивайки ги с камъни, за да спести патрони. В северна провинция Шаансъ, докато е притисната между японците и КМТ, ККП започва чистката в Ян’ан, убивайки много хора. Тези неколкократни кампании за убийства в такива огромни мащаби не пречат на ККП да разшири властта си в целия Китай. Партията разширява този модел на вътрешно съперничество и убийства от малките руски зони до територията на цялата страна. ККП е като злокачествен тумор: сърцевината вече е мъртва, но заради бързото си развитие той продължава да се разпръсква в здравия организъм към външните краища. След като проникне в телата и организмите, започват да растат нови тумори. Независимо колко добър или лош е човек първоначално, след като влезе в ККП, той става част от разрушителната й сила. Колкото по-честен е човекът, толкова по-унищожителен ще стане. Без съмнение този тумор на ККП ще продължи да расте, докато не остане нищо, с което да се храни. След това, разбира се, ракът ще умре. Основателят на ККП Чън Дусиу е интелектуалец и лидер на студентското движение „4-ти май”. Той се показва като противник на насилието и предупреждава членовете на ККП, че ако се опитат да трансформират КМТ в комунистическа идеология или имат твърде голям интерес от властта, това със сигурност ще доведе до обтягане на отношенията. Докато е от активистите на движението „4-ти май”, Чън е и толерантен. Той обаче е първият, когото заклеймяват като „дясно ориентиран опортюнист”. Друг лидер на ККП, Цу Циубай, вярва, че членовете на ККП трябва да се включват в битки и борба, да организират бунтове, да свалят властта и да използват крайни средства, за да върнат китайското общество към състояние на нормално функциониране. Но преди смъртта си той споделя: „Не искам да умирам като революционер. Изоставих движението ви отдавна. Историята изигра трик, водейки мен, интелектуалеца, на политическата сцена на революцията и карайки ме да остана там много години. Накрая все още не бях преодолял дворянския си възглед. В края на краищата, не мога да стана воин на класата на пролетариата”. [27] По съвет на Коминтерн-а лидерът на ККП Уан Мин спори за единството на КМТ във войната срещу японците, вместо да разшири основата на ККП. На срещите на ККП Мао Цзедун и Джан Уентиан [28] не успяват да убедят този свой другар, нито да разкрият истината за своето положение: предвид ограничената военна сила на Червената армия, те не биха могли да задържат дори един японски батальон. Ако, противно на здравия разум, ККП бе решила да се бие, тогава историята на Китай със сигурност би била различна. На срещите Мао Цзедун е принуден да мълчи. По-късно Уан Мин е отстранен на първо място заради „леви” отклонения и на второ - заради заклеймяване в опортюнизъм на дясната идеология. Ху Яобан, друг партиен секретар, принуден да се оттегли през януари 1987 г., печели отново подкрепата на китайския народ за ККП чрез донасянето на справедливост за много невинни жертви, превърнати в престъпници по време на Културната революция. Въпреки това, накрая е изритан. Джао Цзиян, последният паднал секретар [29], иска да помогне на ККП за по-нататъшни реформи, но тези негови действия му донасят пагубни последствия. И така, какво би могъл да постигне всеки нов лидер на ККП? Ако желае истински да реформира ККП, това би му донесло смърт. Реформаторите бързо откриват, че властта им е отнета от ККП. Има известни граници, до които членовете на ККП могат да реформират нейната система. Ето защо няма шанс ККП да успее в реформите. Ако всички партийни лидери са се превърнали в „лоши хора”, как е успяла ККП да разшири революцията? В много случаи, когато ККП е била в най-добрата си форма – както и най-покварена, най-висшите й служители са се проваляли на своите постове. Това е така, защото степента на тяхната поквара не е отговаряла на високия стандарт на партията, която отново и отново избира най-покварените. Много партийни лидери завършват политическата си кариера трагично и въпреки това ККП оцелява. Лидерите на ККП, които спасяват своите постове, не са същите, които могат да повлияят на партията, а онези, които могат да разберат и да следват лошите й намерения. Те подсилват способността й да оцелява по време на криза и изцяло й се отдават. Нищо чудно, че партийните членове са способни да се бият с Небето, със Земята и срещу други човешки същества. Но никога не могат да се опълчат срещу партията. Те са плахи инструменти в ръцете й и са свързани симбиотично с нея. Безсрамието се е превърнало в чудесно качество на днешната ККП. Според партията, нейните грешки са извтршени от отделни партийни лидери, например от Джан Гуотао [30] или Бандата на четиримата [31]. Мао Цзедун е съден от партията за три грешки и седем постижения, докато Дън Сяопин се самокритикува за четири грешки и шест постижения. Партията обаче никога не греши. Дори когато греши, тя сама поправя грешките. Следователно партията казва на своите членове да „гледат напред”, а не да се „оплитат в минали неща”. Много неща могат да се променят: комунистическият рай е превърнат в скромната цел за социалистическа храна и подслон; Марксистко-ленинската теория се заменя с „Трите представи”. Хората не бива да се учудват, ако видят, че ККП поощрява демокрацията и свободата на убежденията, изоставя Дзян Дзъмин само за една нощ или преразглежда преследването на Фалун Гонг – ККП ще направи това, ако счита, че е необходимо, за да поддържа контрол. Има едно нещо, което никога не се променя при ККП: неизменното следване на партийните цели – оцеляване и поддържане на властта и контрола. ККП комбинира терор, насилие и натиск, чрез системно обучение, с цел формиране на теоретична база, която впоследствие се превръща в партийна природа, върховните принципи на партията, духа на лидерите, механизма на функциониране на партията и критериите за действие на партийните членове. Комунистическата партия е здрава като стомана и възпитаниците й са твърди като желязо. Намерението на всички членове трябва да бъде единно и действията им трябва да съответстват напълно на политическата линия на партията. ****************** Изтегляне 3.55 Mb. Сподели с приятели:
|