Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница15/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   41

II. Противоречие на земята нарушава Законът на природата и води до многобройни бедствия

Класовата борба се разраства в природата

Джин Шинхуа, дипломант от випуск ‘1962 на Полувисшия Усонг Институт №2 в Шанхай и член на постоянния комитет на Полувисшия Институт за Червена Охрана в Шанхай, е изпратен в околия на провинция Хейлонгджиянг през март 1969 г., за да се преквалифицира. На 15 август 1969 г. бурен порой приижда от планината и залива районите, заобикалящи река Шуанг. Джин скача в бързото течение, за да извади два електрически стълба и се удавя.


Ето две записки от дневника на Джин, преди да загине:
4 юли
Аз започвам да усещам суровостта и интензивността на класовата борба в провинцията. Като червена охрана на Мао, аз съм напълно готов да се боря на първа линия срещу реакционерските сили, въоръжен с непобедимата Мисъл на Мао Цзедун. Аз съм готов на това, дори и то да означава, че ще трябва да принеса живота си в жертва. Аз ще се боря, боря и боря, доколкото мога, за утвърждаване диктатурата на пролетариата.
19 юли
Класовият враг в тази производствена бригада е все още дързък. Образованата младеж дойде в провинцията точно с тази цел, да участва в трите главни революционни движения тук и най-вече в класовата борба. Ние трябва да се опрем на бедната и средната класа селяни, да мобилизираме масите и да потиснем дързостта на враговете. Ние, образованата младеж, трябва вечно да подкрепяме великите знамена на Мисълта на Мао Цзедун, никога да не забравяме за класовата борба, никога да не забравяме за диктатурата на пролетариата.
Джин отиде в провинцията с мисълта да се бори с Небето и Земята и да реформира човечеството. Дневникът му разкрива, че съзнанието му е било изпълнено с “борби”. Той разгръща идеята за “борба с хората” до борба с Небето и Земята и накрая губи живота си за нея. Джин е типичен пример за представител на философията на класовата борба, който става и нейна жертва.
Енгелс е казал, че свободата е отражение на неизбежността. Мао Цзедун допълнил: “и реформиране на света”. Това допълнение хвърля светлина върху виждането на ККП за природата, а именно желанието да я промени. “Неизбежността”, както бива разбирана от комунистите, е материята извън тяхното полезрение и “моделът”, чиито произход е извън тяхното тълкуване. Те вярват, че природата и човечеството могат да бъдат “покорени” като субективната инициатива се мобилизира да разбере обективните закони. В усилията си да променят природата, комунистите направиха от командните си пунктове Русия и Китай, безпорядък.
Народните песни от времето на Великия скок показват арогантността и глупостта на ККП: “Нека планините да ни се кланят и реките да ни се отместват”; “Няма Емералдов Император на Небето и няма Дракон Цар на Земята. Аз съм Емералдовия Император и аз съм Дракона Цар. Аз нареждам на трите планини и петте клисури да се отместят, че ето идвам аз!”
Комунистическата партия дойде! С нея дойде и унищожението на изначално хармоничния свят и нарушаването на равновесието в природата.

Разрушаването на природата застави ККП да жъне това, което е посяла

В своята селскостопанска политика на поддържане на зърнените култури като ключова брънка към всички програми, ККП преработи огромни райони от планински скатове и пасбища в опит да ги превърне в обработваеми земи, и запълни реки и езера, за да ги направи зърнени полета. Какъв бе резултатът? ККП твърди, че производството на зърнени култури през 1952 г. надминава това, от периода на националистите, но това, което ККП не казва е, че никога преди 1972 г. общото производство на зърнени храни не е надминало това, от времето на мирното царуване на Чианлонг от династията Чинг. И до ден днешен средното производство на зърнени култури на глава от населението в Китай е далеч под това на династията Чинг. То е само една трета от това на династията Сонг, когато селскостопанското производство в историята на Китай, е достигнало върха си.


Безразборното изсичане на гори, запълване и заравняване на реки и езера, доведе до драстично разрушаване на околната среда в Китай. Днес китайските екосистеми са на ръба на разпадането. Пресушаването на реките Хай и Жълта Река и замърсяването на Янгдзъ, прекъснаха пъпната връв на китайската нация. С изчезването на пасбищата в Гансу, Чингхай, Вътрешна Монголия и Шинджиянг, облаци пясък си проправиха път към централните равнини.
През 50-те години на ХХ век, под ръководството на съветски експерти, ККП изгради водната електроцентрала Санменксиа на Жълта Река. И до ден днешен производителния капацитет на тази електроцентрала е като на средно голяма река независимо, че Жълта Река е втората по големина в Китай. Този проект стана причина за акумулиране на кал и пясък по горното протежение на реката, което влоши повече нещата и издигна нивото на речното легло. Поради това дори умерено прииждане на реката причинява огромни щети на хората на двата й бряга, които губят не само имущество, но и живота си. При прииждането на река Уеи през 2003 г., водата достигна 3700 кубически метра в секунда, нещо което въпреки че теоретично може да се случи един път на три-пет години, не се бе случвало повече от 50 години.
В близост до Джумадиан, провинция Хенан, бяха построени множество мащабни водохранилища. През 1975 г. бентовете им се срутиха един след друг. За два часа 60 000 души се удавиха, а общият брой на жертвите бе 200 000.
Това, че ККП продължава необузданите си действия в земите на Китай, заслужава внимание. Язовирът на р. Яндзъ и проектът за прокарване на води от юг към север, са опити на ККП да промени природните екосистеми с инвестиции за стотици милиарди долари. Да не говорим за малките и средно големи проекти за “борба със Земята”. Веднъж в ККП дори бе предложено да се използва атомна бомба, за да се разбие проход на Тибетското плато Чингхай, което да доведе до промени на естествената природа на западен Китай. Независимо, че ККП се отнася с пренебрежение към своята земя и нейната арогантност разтърсва света, тези неща не са неочаквани.
В хексаграмите (Ба Гуа) на Книгата на промените, праотците на Китай са считали Небето за Чиен или градивното и са го почитали като Небесен Тао (Път, Закон). Те са разглеждали Земята като Куън или приемственото и са уважавали приемствените добродетели.
Куън хексаграмата, следваща Чиен, е обяснена в Книгата на промените като: “Намирайки се в хексаграмата на Куън, природата на Земята е да се разраства и отзовава. В съответствие с това, възвишените хора се отнасят към всичко с безгранична добродетел”.
Записки на Конфуций в Книгата на промените гласят: “Съвършено е величието на Куън; то дава живот на всички същества”.
Конфуций коментира природата на Куън така: “Куън е най-меката, но при движение е твърда. Тя е най-спокойна, но по природа е пряма. Следвайки, тя печели своя повелител, но поддържа природата си и така устоява. Тя съдържа всичко и е великолепна в трансформиране. Това е пътя на Куън – колко хрисимо, носейки Небето и движейки се с времето”.
Ясно е, че само с хрисимите добродетели на майката Земя мекота, спокойствие и устойчивост при следване на Небето може всичко да се поддържа и да процъфтява на Земята. Книгата на промените ни учи на правилното отношение към небесния Тао (Пътят) и земните добродетели, изисквайки от нас да следваме Небето, да сме верни на Земята и да почитаме природата.
ККП обаче, нарушавайки Чиен и Куън, ни учи на “битка с Небето и борба със Земята”. Тя плячкосва земните ресурси както намери за добре. Накрая неминуемо ще бъде наказана от Небето, Земята и Закона на природата.
******************

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница