Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад



страница13/41
Дата22.07.2016
Размер3.48 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   41

VIII. Промийте всички мозъци в страната и я направете “Мозъчен затвор”

Най-смъртоносното оръжие, което ККП използва, за да поддържа своето тиранично управление, е ръководната си мрежа. По добре организиран маниер, ККП налага манталитет на послушание във всеки един от гражданите. Няма никакво значение дали партията си противоречи или постоянно сменя политическите си курсове, стига да може методично да систематизира начини за лишаване на хората от елементарни човешки права. Пипалата на правителството са навсякъде. Независимо дали са в селото или града, гражданите са управлявани от така наречените квартални или общински комитети. За женитба, развод или дете, трябва да се получи одобрението на тези комитети. Партийната идеология, нейния начин на мислене, организации, социална инфраструктура, пропагандни механизми и административна система, обслужват единствено и само диктаторските й цели. Партията, посредством правителството, се стреми да контролира мислите и действията на всеки индивид.


Проявата на бруталния контрол над народа от ККП не се изчерпва само с нанесените телесни мъчения. Тя също принуждава хората да загубят способността си да мислят независимо като ги прави страхливци по отношение на открито изказване на мнението им. Целта на управляването на ККП е да промие мозъците на своите собствени граждани, да ги накара да мислят като нея, да говорят като нея и да правят това, което тя иска. Има поговорка: “Политиката на партията е като Луната, сменя се на всеки 15 дни”.
Независимо колко често се сменя курсът на партията, всеки в страната трябва да го следва изкъсо. Когато бивате използвани като средство за нараняване на другите, трябва да благодарите на партията, че е оценила силата ви; когато вие сте наранен, трябва да благодарите на партията, че ви е “дала урок”; когато сте дискредитирани и ККП ви възстанови, трябва да благодарите на партия за великодушието, непредубедеността и способността да поправя грешките. ККП господства посредством непрекъснати цикли на потискане и възстановяване.
След 55 години на деспотизъм ККП заключи съзнанието на нацията като го ограничи в рамките на разрешеното от нея. Да се мисли извън рамките на това се смята за престъпление. След безбройните критики и разпити, глупостта се възхвалява като мъдрост, мерзавството е начин за оцеляване. В съвременното общество на Интернет, което е главно средство за обмяна на информация, ККП дори изисква от хората да упражняват самодисциплина и да не четат новини от чужбина, нито да отиват на Интернет-страници с ключовите думи “човешки права” и “демокрация”.
Курсът на ККП за промиване на мозъците на народа е нелеп, брутален и жалък, при все това, е вездесъщ. ККП изкриви нравствените ценности и принципи на китайското общество, и напълно пренаписа националните стандарти за поведение и стил на живот. Тя неспирно използва изтезаващи физиката и психиката методи, за да затвърждава диктатурата си и да се превърне в абсолютен орган на всеобхващащата “ККП религия”.
******************

Заключение

Защо ККП трябва постоянно да се бори, за да поддържа властта си? Защо ККП вярва, че докато съществува живот, борбата е вечна? За постигане на тази цел ККП не се двоуми да извършва убийства, нито да съсипва екологията, нито се интересува, че по-голяма част от фермерите и много от жителите по градовете живеят в нищета.


Дали заради идеологията на комунизма ККП върви през вечната борба? Отговорът е “Не”. Един от принципите на комунистическата партия е да премахне частната собственост, това тя се опита да направи, когато дойде на власт. ККП вярваше, че частната собственост е основния причинител на всички злини. Независимо от това след икономическата реформа през 1980 г., частната собственост отново бе разрешена в Китай и дори бе защитена от конституцията. Използвайки проницателността си хората могат да прозрат, че в измамното си 55-годишно управление, ККП разигра драмата на преразпределение на собствеността. След няколко цикъла на такова преразпределение, ККП просто превърна чуждия капитал в своя собственост.
ККП представя себе си като “пионер на работническата класа”. Нейната задача е да унищожи капиталистическата класа. Но сега частни разпоредби на ККП недвусмислено разрешават в партията да се приемат капиталисти. Членовете на ККП вече не вярват в партията и комунизма. Това, което е останало от партията, е празната черупка от същността й.
Дали дългогодишната борба на ККП не бе, за да предпази нейните членове от продажност и корупция? Отново “Не”. Петдесет и пет години ККП е на власт и корупцията, незаконното присвояване, незаконното поведение и действия, които са в ущърб на народа и нацията, са навсякъде сред служителите на ККП в страната. От общо 20 милиона партийни служители през последните години, 8 милиона са били съдени и наказани за престъпления, свързани с корупция. Около един милион всяка година подават жалби срещу подкупни служители, които не се разследват. От януари до септември 2004 г. китайското Бюро за чужда валута разследва случаи на нелегални разрешения за валутна обмяна в 35 банки и 41 компании, като разкрива нелегални сделки за 120 милиона щатски долара. Според статистика от последните години многобройни държавни служители са обсебили и присвоили суми, равняващи се на стотици милиони щатски долари.
А дали пък борбата не целеше да се подобри образованието и съзнанието на хората, и да се поддържа интереса им към националните дела? Отговорът отново е “Не”. В днешен Китай материалните стремежи са необуздани и хората губят традиционните си добродетели на почтеност. Да заблуждават близки и да мамят приятели вече се е превърнало в правило. Много китайци са равнодушни или отказват да говорят по много важни въпроси като човешките права или преследването на Фалун Гонг. Да се крият мислите и да не казва истината са станали основни умения за оцеляване в Китай. Същевременно ККП използваше всеки удобен случай да подбужда общественото чувство на национализъм. Например ККП организира китайци да хвърлят камъни по американското посолство или да горят американското знаме. Към китайския народ се отнасяха или като към покорна маса или като към яростна банда, но никога като към граждани с гарантирани човешки права.
Според Канг Юуей (1858 г. - 1927 г.), известен реформистки мислител от късния период на династията Чинг, нравоучителните принципи на Конфуций и Менций са крепели основите на социалния ред и държавната мощ. “Ако всички тези принципи се изоставят хората няма да имат закони, които да следват и няма да различават доброто от злото. Те ще загубят пътя си... Тао (законът) ще бъде унищожен”. [7]
Целта на класовата борба на ККП е да създава непрекъснат хаос, чрез който се установява като единствената управляваща партия в Китай, прилагайки партийната си идеология да държи под контрол китайския народ. Държавните учреждения, войската и медиите, са все инструменти, използвани от ККП за поддържане на диктатурата й. Докарвайки неизлечими болести на Китай, ККП сама е на ръба на отказване от престола си, нейното рухване е неизбежно.
Някои хора се безпокоят, че в страната ще настане хаос, ако ККП се разпадне. Кой ще заеме мястото й, за да управлява страната? В петхилядната история на Китай, 55-те години на управление на ККП са като мимолетна сянка. За нещастие обаче през този кратък период от време ККП разби китайските традиционни вярвания и ценности; унищожи традиционните нравствени принципи и социална структура; превърна загрижеността и любовта на хората в критика и омраза; замени почитането на Небето и Земята с арогантността на “човешката завоевателна природа”. Тези щети опустошиха социалната, нравствената и екологичната системи, поставяйки Китай в дълбока криза.
В историята на Китай всеки великодушен лидер разглежда любовта към хората, грижата за тях и тяхното образование като основен дълг на управлението. Човешката природа естествено се стреми към доброта и ролята на управлението е да пусне в ход тази инстинктивна човешка способност. Менций казва: “Това са хората: тези, които получават постоянна подкрепа ще имат верни сърца, а тези, без постоянна подкрепа няма да са с верни сърца”. Образование без благополучие е неефективно; тираничните лидери, които не изпитваха любов към народа и които избиха невинните, са презрени от китайския народ.
През петте хиляди години на китайска история е имало много човеколюбиви лидери като император Йяо и император Шун в древно време, император Уен и император У от династията Жоу, император Уен и император Джинг от династията Хан, император Танг Тайзонг от династията Танг, император Кангши и император Чиянлонг от династията Чинг. Процъфтяването, на което народът се е радвал при тези династии, е в резултат на прилагането на небесния Тао (закон) при управлението, следвайки учението за средата (“златната среда”) и стремейки се към мир и хармония. Отличителните черти на добрият лидер, са оползотворяване на добродетелните и надарените хора, приемане на различни мнения, прокарване на справедливост и мир, даване на хората на това, от което имат нужда. Така населението ще се подчинява на законите, ще поддържа благоприличие, ще живее щастливо и ще работи ефективно.
Наблюдавайки световните дела, ние често се питаме кой определя дали една държава ще процъфти или изчезне, независимо, че знаем, че издигането и падането на всяка нация си има своите причини. Когато ККП си отиде можем да очакваме, че мирът и хармонията в Китай ще се завърнат. Хората пак ще станат истински, добри, скромни и толерантни, и страната отново ще се грижи за основните нужди на хората, а всички професии ще процъфтят.
******************

Бележки

[1] Из “Анали на храни и стоки” от история на бившата династия Хан (Хан Шу)

[2] Чиян Боченг, Ориенталска Култура, четвърто издание, 2000 година.

[3] Гао Ганг и Рао Шуши бяха членове на Централния комитет. След неуспешен опит да завземат властта през 1954 г. са обвинени в заговор за разцепване на партията, а по-късно са изключени от ККП. Ху Фенг, учен и литературен критик, се противопоставя на несъдържателната литературна политика на ККП. През 1955 г. той е изгонен от партията и е осъден на 14 години затвор.

[4] Пинг Дихюай (1898 г. - 1974 г.): китайски комунистически генерал и политически лидер. Пинг е главнокомандващ във войната в Корея, заместник министър-председател на Държавния съвет, член на Политбюро и министър на отбраната от 1954 г. до 1959 г. Отстранен е от държавните постове след несъгласието си с левичарските подходи на Мао на Лушанския Пленум на ККП през 1959 година.

[5] Жао Гао ( ? - 210 г. пр.н.е.): Главен евнух по време на династията Чин. В 210 г. пр.н.е. след смъртта на императора Чин Ши Хуанг, тримата - Жао Гао, първият министър Ли Си и вторият син на императора Ху Хай - подправят две от завещанията на императора, провъзгласявайки Ху Хай за новия император и нареждайки на коронования принц Фу Су да се самоубие. По-късно между Жао Гао и Ху Хай се поражда конфликт. Жао докарва елен в императорския съд и казва, че е кон. Само шепа от длъжностните лица там се осмеляват да не се съгласят и да кажат, че е елен. Жао Гао решава, че те са срещу него и ги отстранява от управлението.

[6] Клането в Дашинг става през 1966 г. по време на смяната на партийното ръководство в Пекин. Министърът на обществената сигурност тогава Шие Фуджи, изнася реч на събрание на Бюрото по обществена сигурност в Пекин относно ненамесата в действията на Червената Охрана срещу “петте черни класи”. Подобна реч се подема бързо и на събрание на Постоянният комитет на бюрото по обществена сигурност в Дашинг. След това събрание Бюрото предприема действия и формира план за подбуждане на масите в Дашинг да избият “петте черни класи”.

[7] По Канг Юуей, “Сбирка от политически трудове” 1981 г. Джонгхуа Джуию.


(Текстът е обновен на 20 септември 2005 г.)
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   41


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница