Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ЙОАНА

Авторството на четвъртото Евангелие се приписва на апостол Йоан. Датата на написване не е точно определена, но се предполага, че това става към края на първото столетие (85-90 г. сл. Хр.). Вероятно Евангелието е написано в Ефес, където апостол Йоан живее през късните години на своя живот.

Йоан е син на Заведей и Саломия (Матей 4:21; Матей 27:56; Марка 15:40) и е по-младият брат на Яков, който също става Христов апостол и страда като мъченик по времето на Ирод Антипа I (Деяния 12:1-2). Семейството упражнява успешна риболовна дейност на Галилейското езеро. Това се потвърждава от факта, че те имат собствена лодка и наети работници, които да им помагат (Марка 1:16-20).

Изглежда, че Йоан е един от двамата първи последователи на Исус (заедно с Андрей) след започването на Неговото открито служение (Йоан 1:35-40). Заедно с по-големия си брат, Йоан е бил ученик на Йоан Кръстител преди да срещне Исус (Йоан 1:35-40). След като чува Йоан Кръстител да прогласява Христос за "Агнеца Божий," Който носи греховете на света, Йоан се превръща в ревностен последовател на Господа. Той притежава редки качества и ръководни способности, в следствие на което става един от тримата "приближените ученици" на Исус. Йоан е един от тримата апостоли, които Христос избира да бъдат с Него при възкресението на Яировата дъщеря (Марка 5:37; Лука 8:51), при Преображението (Матей 17:1; Марка 9:2; Лука 9:28) и при молитвата в Гетсиманската градина (Матей 26:37; Марка 14:33). На последната вечеря Йоан седи до Исус на трапезата (Йоан 13:23). Също така той следва Господа от Гетсимания до първосвещеника и оттам до Разпятието. Когато е на кръста, Исус поверява Своята майка Мария, на любящите грижи на Йоан - отговорност, която той приема без колебание (Йоан 18:15; 19:27). Йоан е споменат пет пъти като ученика, "когото Исус обича" (Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7, 20).

Интересна светлина върху личността на Йоан хвърля прозвището, което Исус дава на него и на брат му Яков - Воанергес, значещо "синове на гръм" (Марка 3:17). Очевидно това име издава тяхната ревност, темпераментност и избухлив нрав (Лука 4:49; 9:52-56; Мат.20:20-24).

След Петдесятница, Йоан придружава Петър на няколко пъти (Деяния 3:1; 4:19; 8:14). Той е в Ерусалим, когато Павел посещава града след Първото си мисионерско пътуване (Деяния 15:6; Галатяни 2:9). Служението на Йоан е продължително и плодотворно; несъмнено той е последният оцелял апостол. Освен че написва Евангелието, Йоан е автор и на четири други новозаветни книги - "1, 2 и 3 Послание на Йоан" и "Откровение" - книга, която създава по време на своето заточение на остров Патмос.

В целия Нов Завет, Йоановото Евангелие е едно от най-забележителните свидетелства за Божествеността на Христос. В тази връзка, Йоан изброява седем свидетели, седем чудеса и седем "Аз съм." Седемте свидетели, които потвърждават и прогласяват Божестевността на Христос са: Йоан Кръстител (1:34), Натаниил (1:49), Симон Петър (6:69), Марта (11:27), Тома (20:28), апостол Йоан (20:31) и самият Христос (10:36). Седемте чудеса (или знамения) са следните: превръщането на водата във вино в Кана Галилейска (2:1-11), изцелението на сина на царския чиновник (4:46-57), изцелението на паралитика /5:1-18/, нахранването на множеството (6:6-13), ходенето по водата (6:16-21), възвръщането на зрението на слепия (9:1-7) и възкресението на Лазар (11:1-45). Седемте "Аз съм" са: "Аз съм хлябът на живота" (6:35); "Аз съм светлината на света" (8:12); "Преди да се е родил Авраам, Аз съм" (8:58); "Аз съм Добрият Пастир" (10:11); "Аз съм Възкресението и Живота" (11:25); "Аз съм Пътят, и Истината, и Живота" (14:6); "Аз съм Истинската Лоза" (15:1).

Ясно е, че Йоан пише това Евангелие като допълнение към останалите три Евангелия. Тъй като то е последното от тях, Йоан може да отбележи богати и важни факти, които другите евангелисти са пропуснали - като разговора на Христос с Никодим, разговора Му със самарянката при кладенеца и чудото в Кана Галилейска. Благодарение на Йоан знаем за Исусовото поучение за Утешителя (Святия Дух), за обиталищата в дома на Отец и за красивата молитва на Исус за Неговите ученици.

В своето Евангелие Йоан описва най-много двадесет дни от Господното служение. Но красотата и богатството, с които той представя всяка случка, са истинско благословение за тези, които споделят общението му с Божия Син.

Матей открива Христос на юдеите, Марко Го открива на римляните, Лука - на гърците, но Йоан пише за хората по цялата земя. Неговото Евангелие е наречено "Универсално Евангелие." Дори ако от цялата Библия ни останеше само тази книга, тя би била достатъчна за довеждането на целия свят до покаяние. Това е книга с изключителна стойност, изключителна красота и изключително благословение.

------------------------------------------------------------------------