Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ

Петата книга в Новия Завет се нарича "Деяния на апостолите". Но в действителност, тя описва предимно делата на Петър (глава1-12) и на Павел (глава 13-20). Въпреки, че в книгата се появяват и други герои (Стефан, Филип, Варнава и Яков), Петър и Павел са доминиращите личности. Тъй като "Деяния на Апостолите" не представлява пълно описание на делото и служението на всички апостоли, някои са предлагали следните заглавия като по-подходящи - "Евангелие на Святия Дух", "Деяния на възкръсналия Христос", "Деяния на хора с апостолско служение."

"Деяния на апостолите" проследява най-вече разпространението на християнството от идването на Святия Дух в деня на Петдесятница до Павловото пристигане в Рим след около 30 години. Това е важен период от историята на християнското движение, през който църквата надраства своята незрялост и достига до всички части на "тогава познатия свят."

В "Деяния на апостолите" са записани няколко важни събития: произходът, характерът, основаването и растежът на църквата; първите случаи на обръщане към християнството; първата съпротива; първото дисциплиниране; първото преследване; първият мъченик; първата организация и изпращането на първите мисионери.

Ключовата дума в "Деяния на апостолите" е "свидетел", спомената повече от тридесет пъти. Ключовият стих е:"Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята." Чрез краткостта и пределната яснота на Великата заповед (Матей 28:19,20; Марка 15:16; Лука 24:46-48; Деяния 1:8) Господ цели да насочи учениците Си към излизане и работа в света и да начертае безпогрешен курс на действие за Своята църква. Отговорността за разгласяване на Исусовото послание по целия свят не бива да се приема като избор от страна на църквата, но по-скоро като задължение, изискващо нейното пълно посвещение.

"Деяния на апостолите" е книга на действието, понеже описва великите дела на хора, помазани от Святия Дух. С думите на Великата заповед, кънтяща в техните уши и с изгарящото желание в сърцата им , те бързат да разгласят Благата вест. Името Исус се чува навсякъде - по улиците, в Храма и по къщите. Благовестие става на всяко място, където има хора. До края на апостолския век (приблизително 100 г. сл. Хр.), църквата, под водителството на Святия Дух, наброява около 500 хил. вярващи.

Забележителното разпространение на християнската вяра може да бъде директно свързано с изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница (Деяния 2 глава) и с дързостта, с която ранната църква прогласява посланието на Исус. В книгата "Деяния на апостолите" името на Святия дух е споменато не по-малко от седемдесет пъти.

От специално значение е обръщението на Савел от Тарс, по-късно наречен Павел, и незабавната му мисионерска дейност (глава 9). Избран за "специален съд", Павел е определен да бъде апостол, служител, мисионер, автор и църковен водач. Малцина, подобно на този велик човек, са оказали такова влияние върху християнския свят.

Книгата "Деяния на апостолите" подкрепя и много от основните доктрини на Библията, като покаяние (2:38; 3:19), водно кръщение (2:38; 8:37-39), кръщение със Святия Дух (2:4; 10:46; 19:6), молитва (3:1; 4:31; 6:4), изцеление (3:1-11; 9:32-35), вяра (16:25-31) и възкресение (26:8).

За автор на "Деяния на апостолите", както и на третото Евангелие, се смята "възлюбеният лекар" Лука. Тази книга е адресирана до Теофил, който по всяка вероятност е гръцки благородник или римски служител, заинтересован от християнството. Неговото име означава "приятел на Бога."

------------------------------------------------------------------------

ЯКОВ

Седемте послания на Яков, Петър, Йоан и Юда образуват една друга група новазаветни писания, наречени "общи послания." В ранната църква са ги наричали "католически" или "универсални" послания, защото те (за разлика от Павловите послания) нямат точно определен адресат.

В известен смисъл авторството на тази книга е подложено на съмнение, тъй като в Новия Завет не по-малко от четирима души носят името Яков - Яков Заведеевият син (Матей 4:21), Яков - Алфеевият син, наречен "малък" (Матей 10:3; Марка 15:40), Яков - братът на апостол Юда - не Искариотски (Лука 6:16) и Господният брат (Матей 13:55; Галатяни 1:19).

Тъй като Яков - Заведеевият син е убит от Ирод Агрипа I (44 г. сл. Хр.) и другите двама мъже са изключени като възможни автори, авторството на това Послание се приписва на Яков - брата на Исус. Всъщност Яков е само полубрат на Исус, тъй като те имат една и съща майка, но не и един и същ баща. (Матей 13:55; Марка 6:3). В началото, в продължение на няколко години, той е невярващ (Йоан 7:5, 10), но личното явяване на Христос след възкресението става повратен момент в неговия живот (1 Коринтяни 15:7). Също така, Яков е в Горницата в деня на Петдесятница, скоро след което заема важно място в живота и в структурата на църквата. Още от самото начало той е определен за водач на църквата в Ерусалим. Това, че Яков е водеща фигура става ясно от думите на Петър след освобождаването му от затвора (Деяния 12:17), от Павловото уважение към него (Деяния 21:18) и от тежестта на неговата дума по време на Ерусалимския събор (Деяния 15:13, 19; Галатяни 2:1, 9, 10). Яков е не само блестящ църковен водач, но и всеотдаен християнин. Води свят и почтен живот и заради своя характер е наричан "Яков - праведния."

Ключовият стих в Посланието е 1:22:" Бивайте обаче изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си." Като практичен човек, Яков явно се интересува от прилагането на християнската вяра в ежедневието. Може да се каже, че той вярва в "практикуването на това, което проповядваш." Докато някои библейски книги наблягат на доктрината, това Послание поставя ударение върху делата.

Според автора, вярата и делата са неразделни - проявяването на едното, без действието на другото, води до непълнота в християнския живот (2:14-26).

Поради многото практични въпроси, засегнати в това Послание, понякога то е наричано "Притчите" на Новия Завет. В книгата се разглеждат теми, като изкушението, търпението, мъдростта, молитвата, бедността, богатството, страстта, грехът, вярата, добрите дела, респектът, греховете на езика, светското мислене, причините за войните и себичността. В 108 - те стиха на посланието са включени цитати или стихове, отнасящи се до 22 книги от Стария Завет. На 15 места е направена връзка с Проповедта на планината. Някои от важните стихове са 1:5, 12, 17, 22; 2:17; 3:10-18; 4:8; 5:8, 13-16.

Интересно е, че посланието на Яков започва и завършва със силно наблягане върху молитвата (1:6; 5:14-18). Историята доказва, че самият Яков е бил човек, отдаден на молитва. За него се казва, че е прекарал толкова време на коленете си, че те са станали като камилски колене. През 62 г. Сл. Хр. Яков е убит по заповед на Агрипа - първосвещеника. Според Хегесипус цитирано в писанията на Юсбиус (260 - 370 г. сл. Хр.), Яков е бил хвърлен от крилото на Храма, след което е бил бит и убит с камъни от фарисеите и техните последователи. Подобно на Исус, неговите последни думи са били: "Отче, прости им, защото не знаят какво вършат."

------------------------------------------------------------------------