Книга на царете или Втора книга на Самуила глава 1 1їСлед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена

1їА случи се да има там един лош човек на име Савей, Вихриевият син, вениаминецът; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!

2їИ тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея, Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.

3їИ Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.

4їТогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.

5їИ тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.

6їЗатова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си, та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.

7їИзлязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим, за да преследват Савея Вихриевия син.

8їКогато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дреха, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.

9їИ рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка, за да го целуне.

10 А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.

11 А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятства на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.

12 А Амаса лежеше облян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всичките люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.

13 И когато беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава, за да преследват Савея Вихриевия син.

14їА Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-Мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно, та го последваха.

15 Тогава дойдоха, та го обсадиха в Авел на Вет-Мааха, и издигнаха могила против вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи, за да я съборят.

16 Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.

17 И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.

18 И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.

19 Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш града и даже столицата в Израил. Защо искаш да погледнеш Господното наследство?

20 А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!

21їРаботата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей, Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида: предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.

22 Тогава жената отиде при всичките люде, та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърли на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.

23 И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Ванаия, Иодаевият син, над херетците и над фелетците.

24їАдорам беше над данъка; Иосафат, Ахилудовият син, летописец;

25їСева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;

26їсъщо и яирецът Ирас беше първенец при Давида.
ГЛАВА 21

1їВ Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа за причината, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците.

2їТогава царят повика гаваонците, та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели да ги оставят да живеят, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) -

3їДавид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство?

4їА гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете, ще ви сторя.

5їИ те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрявал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели,

6їот тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, града на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам.

7їОбаче, царят пожали Мемфивостея, сина на Ионатана, Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син.

8їНо царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина ни Михала, Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай,

9їта ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика.

10 Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище, та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем.

11 И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница.

12 Тогава Давид отиде, та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе;

13їи изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените.

14 И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята.

15 А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха, та се биха против филистимците; и умори се Давид.

16їА Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни сикли, и който беше опасан с нов меч, се надяваше да убие Давида.

17 Ависей обаче, Саруиният син, му помогна, та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля.

18 След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина.

19 И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим, уби брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

20 Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той се бе родил на исполина.

21 а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

22 Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.
ГЛАВА 22

1їТогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;

2їи рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;

3їБог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.

4 Ще призова Господа. Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.

5їЗащото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;

6їВръзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха

7їВ утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.

8їТогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.

9їДим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.

10їТой сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.

11їВъзседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.

12їПоложи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.

13їОт святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха.

14їГръмна Господ от небето, Възвишният даде гласа Си;

15їИ прати стрели, та ги разпръсна, Светкавици, та ги смути.

16їТогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.

17їПрати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;

18їИзбави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.

19їСтигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.

20їИ изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.

21їВъздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.

22їЗащото съм упазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

23їЗащото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.

24їНепорочен бях пред Него. И упазих се от беззаконието си.

25їЗатова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.

26їКъм милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,

27їКъм чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш.

28їОскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите са очите Ти, за да ги смириш.

29їЗащото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.

30їЗащото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.

31їКолкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.

32їЗащото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?

33їБог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;

34їПрави нозете ми като нозете на елените, И поставя ме на високите ми места;

35їУчи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.

36їТи си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.

37їТи си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.

38їГоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах, докато не ги довърших.

39їДовърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.

40їЗащото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.

41їСторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.

42їПогледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,

43їТогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;

44їТи си ме избавил и от съпротивленията на людете ми. Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуваха ми.

45їЧужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.

46їЧужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.

47їЖив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,

48їБог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,

49їИ Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.

50їЗатова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.

51їТи си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давид и към потомството му до века.

1їИ тия са последните Давидови думи: - Давид, Есеевият син, рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:

2їДухът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.

3їБог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеците,нека бъде праведен, Нека бъде един, който владее със страх от Бога;

4їИ ще бъде като утринната виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле, що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжда.

5їАко домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд. Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли го направи да процъфти?

6їА всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят. Защото с ръце не се хващат.

7їА който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.

8їЕто имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.

9їСлед него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,

10 той стана, та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само, за да съберат користи след него.

11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя, пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,

12 той застана всред нивата, та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление.

13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха, та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.

14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,

15 и Давид, пожелавайки, рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?

16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан, та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха, та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:

17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.

18 А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.

19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до първите трима.

20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кевсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе, та уби лъва всред рова в многоснежния ден;

21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът, който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.

22 Тия неща стори Венаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.

23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.

24їАсаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;

25їСама ародецът; Елика ародецът:

26їХелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;

27їАвиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;

28їСалмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;

29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;

30їВанаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;

31їАви-алвон арветецът; Азмавет варумецът;

32їЕлиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;

33їСама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар;

34їЕлифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;

35їЕсрай кармилецът; Фаарай арвиецът;

36їИгал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;

37їСилек амонецът; оръженосец на Иоава, Саруиният син; Наарай виротецът;

38їИрас етерецът; Гарив етерецът;

39їУрия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

1їПодир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2їЦарят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3їА Иоав каза на царя: Господ твоя Бог дано притури на людете стократно повече, отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4їОбаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя, за да преброят Израилевите люде.

5їКато преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6їПосле дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

7їтогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

8їИ тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9їИ Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко, като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

13 Дойде, прочее, Гад при Давида, та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Онзи, Който ме е пратил.

14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определено време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16 А когато ангел простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 В същия ден Гад дойде при Давида, та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19їИ така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе, та се поклони на царя с лице до земята.

21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе, та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23 всички тези, о, царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволението към тебе.