Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители

Медитацията е изживяване, което не може да се опише - така както на слепец не може да се опишат цветовете. Всички обикновени преживявания са ограничени по време и пространство и от закона за причината и следствието. Нормалното осъзнаване и разбиране не прескача тези граници. Ограниченото преживяване не може да бъде трансцедентално, тъй като е затворено в границите на минало, настояще и бъдеще. Тези понятия за време са недействителни, защото са непостоянни. Безкрайно малко и отлитащо, настоящето не може да бъде обхванато. В настоящето не съществуват нито бъдеще, нито минало - затова те са нереални. Ние живеем в илюзия.

Състоянието на медитация надхвърля всички тези ограничения. В него няма нито минало, нито бъдеще - само съзнание за АЗ СЪМ във вечното СЕГА. Това съзнание е възможно само когато всички умствени вълни са успокоени и умът не действа. Най-аналогично до това състояние е дълбокият сън, в който няма време, пространство или причинност. Но медитацията се отличава от него, защото той обхваща преживяване в празнотата. Тя е по-скоро състояние на интензивно, ясно осъзнаване, и променя психиката из основи. По тези причини и понеже действа на свръхсъзнателно, а не на подсъзнателно ниво, тя не бива да се смесва с хипнозата.

Медитацията е източник на действителна почивка. Истинският дълбок сън е рядкост. Дори при сънища умът е активен, макар да действа неуловимо. Затова когато човек спи, почивката му всъщност е малка. Тя е много повече при медитацията, когато умът е напълно концентриран, далеч от обекти и близко до Атман, Аза. Тя е продължителна, духовна, благодатна почивка, която трябва да бъде изживяна. Така времето, необходимо за сън, постепенно намалява до 3 - 4 часа.

На чисто физическо ниво медитацията подпомага удължаването на анаболния процес на растеж и поддържане на тялото и забавя катаболния процес - на разпадане. Обикновено анаболният процес преобладава в тялото до 18-год. възраст. Между 18 и 35 год. започва катаболния процес. Поради вродената рецептивност на клетките на тялото към нейните благоприятни вибрации, медитацията значително забавя разпадането.

Едва наскоро учените започнаха да осъзнават отношението между ума и клетките. До преди няколко години те твърде скептично реагираха на йогийските демонстрации на умствен контрол върху такива предполагаемо неволеви функции като сърцебиене, дишане и кръвообращение. Те смятаха, че вегетативната нервна система е независима от съзнателните умствени процеси. Но сега техниките за обратна биовръзка доказват, че повечето телесни функции могат да бъдат контролирани чрез концентрация.

Съвременните изследвания подчертават факта, че умът може да контролира дейността на една отделна клетка, както и на група от клетки. Всяка от клетките на тялото се управлява от инстинктивен, подсъзнателен ум. Всяка има и индивидуално, и колективно съзнание. Когато мислите и желанията се вливат в тялото, клетките се активират и тялото винаги се подчинява на груповото изискване.

Медитацията е силно ободряващо средство. При нея, общо взето, има огромно увеличение на притока на енергия към отделните клетки. Както отрицателните мисли могат да ги замърсят, така положителните ги подмладяват и забавят разпадането. Прониквайки във всички клетки, вибрациите могат да предотвратят и излекуват болести. Медитацията ободрява и ума, и нервите. Успокояващите вълни, които тя поражда, влияят благотворно върху тях и дълго време умът остава положително настроен. Така той управлява вътрешния мир и въздейства положително върху физическото здраве, бързината на умствените процеси и спокойствието.

Всеки индивид притежава присъщи нему латентни способности. В този си живот от предишните съществувания той донася склад от сила и знания. По време на медитацията тези неподозирани способности изплуват. Също така в ума и в нервната система стават промени, тъй като се формират нови течения, канали, вибрации и клетки. В допълнение към новите усещания и чувства човек придобива и нов начин на мислене, нов възглед за вселената и представа за единството. Отрицателните тенденции изчезват и умът се стабилизира. Човек се радва на идеална хармония, безоблачно щастие и постоянен покой.

С медитацията идва освобождението от страха от смъртта. Повечето хора смятат, че смъртта е краят на съществуването, но всъщност тя означава само унищожение на настоящето име и форма. Колкото по-голямо е отъждествяването с името и формата, толкова по-голям е страхът. Чрез медитацията се развива дистанциране от име и форма. Чрез нея човек съзнава вечно променящия се характер на тялото и на света на явленията. Като разбира ефемерността на всичко, човек съзнава и невъзможността да се придържа към каквото и да е, включително и към своето обременително отъждествяване с егото. Когато изчезне тази необходимост да се обхване всичко, когато изчезне страхът, че ще загубим онова, което всъщност никога не сме притежавали, тогава безсмъртието е в границите на постижимото.

Онзи, който медитира редовно, развива динамична и магнетична индивидуалност. Хората, които влизат в контакт с него, не могат да не се повлияят от неговата веселост, силно слово, блестящи очи, здраво тяло и неизтощима енергия. Както бучка сол се разтваря във водата и я осолява, така духовната аура на медитиращия прониква в умовете на другите. Хората черпят от него радост, спокойствие и сила. Те се вдъхновяват от думите му, а само от контакта с него умовете им се извисяват. Напредналият йоги, медитиращ в самотна хималайска пещера, може да помогне на света много повече от онзи, който с красиви думи се моли от трибуната. Както звуковите вибрации пътуват в пространството, така неразрушимите духовни вибрации на медитиращия преминават огромни разстояния и носят спокойствие и сила на хиляди хора.
Диви коне

За да се достигне състоянието на медитация е необходмо много време, тъй като умът е като див кон, съпротивляващ се на всички опити за опитомяване. Необходими са дисциплина, ред и специфични техники, както и упоритост. Най-напред умът прибягва към трикове, извъртания и се бунтува, а напредъкът е бавен и труден. Затова човек трябва да познава неговите машинации. Като част от напредъка на самоизследването и овладяването на подсъзнателно ниво той може предварително да се подготви.

Едно от средствата за противопоставяне на множеството трикове на ума е възпитаване на подсъзнателния ум, най-покорния потенциален слуга. Тази чудесна сила може да бъде използвана от всеки, стига той да опита. Тъй като не може да разсъждава, подсъзнанието само изпълнява заповеди. Доверието е най-важният фактор, за да го развием. Съмнения в силата на подсъзнателния ум само намаляват неговата ефективност. Тази присъща нам сила, която може да бъде разрушена и замърсена от наркотици и алкохол, обикновено е неизвестна като практически инструмент. Свами Шивананда осъзна скритите му възможности и в книгата си "Концентрация и медитация" писа:

"Подсъзнателният ум никога не си почива. Дори по време на сън той пресява, анализира и сравнява информацията и изпълнява команди. Голяма част от подсъзнателния ум съдържа потиснати преживявания, които могат да бъдат извлечени до повърхността на съзнателния ум чрез концентрация. Той е хранилище на спомени - не само от това, но и от предишни съществувания. Всичко, което сте наследили, което сте видяли, чули, опитали, прочели, познали, на което сте се насладили в този живот и в предишните, е скрито в него. Чрез усъвършенстване на техниката за управление на подсъзнателния ум цялото това знание може да бъде извлечено.

Когато не сте в състояние да решите даден проблем - личен, философски или научен, наредете на подсъзнанието да стори това вместо вас. Ако подходите към него с пълно доверие, то ще ви даде правилния отговор. Нареждането трябва да бъде формулирано с ясни и прости думи, без да се допуска двойнственост. Ако решението не изплува след нощния сън, повтаряйте нареждането по същото време всеки ден, докато достигнете до отговора.

Освен източник на знание, подсъзнанието може да бъде и верен слуга. Можете да го тренирате да ви буди в определен час. Необходимо е само преди лягане да пожелаете това и да му го наредите с положителни термини. Подобна проста задача може да послужи за предварително упражнение. Като все повече използвате потенциалните му възможности, ще снемете напрежението от съзнателния ум, който ще се освободи от част от обичайния безпорядък около него."

Практиката на концентрация и постоянно осъзнаване помагат да се подготви и дисциплинира за медитация съзнателният ум. Има два основни типа медитация - САГУНА - с качества, и НИРГУНА - без качества (абстрактна). Медитацията върху картина или друг външен обект е конкретна. Медитацията върху идея или понятие - любов, красота - е абстрактна. Тъй като е по-лесно да задържим ума към конкретен образ, отколкото към абстрактна идея, трябва дълго време да практикуваме сагуна медитация, преди умът да бъде готов да се занимава с абстракции. Не е трудно да си представим роза и да я разгледаме в различните й аспекти - цвят, мирис, тръни, различни функции и пр. Умът се движи в определена орбита. Но как да медитираме върху Божествения разум? Човек може да изтощи умствената си енергия, като се лута по хиляди странични пътеки.

Не е нужно да подчертаваме, че начинаещите трябва да започнат с конкретна медитация. Медитацията върху точка може да доведе до същия резултат, както и медитацията върху християнския кръст, въпреки че това ще изисква по-дълго време. И в двата случая умът се изтощава, преминавайки през всички възможни мисли за обекта; той обаче може да се ограничи до една или две идеи за него, като напълно изключи другите. Това, което има значение, е не обекта, а успокояването на ума.

Поради това задачата е по-лесна, ако обектът е неутрален- без някакви емоционални или умствени подзначения, които могат да възбудят допълнителни умствени вълни. По-добре е да медитираме върху точка на стената, отколкото върху образа на любимата - последното е като да отворим кутията на Пандора. Въпреки че създават умствени вълни, възвисяващият символ, образ или мантра са подходящи и задължителни за всички духовни ученици. Техните вибрации не възбуждат нисшия ум, а въздигат до по-висши нива на съзнанието. При конкретната медитация ученикът се смята за нещо отделно от обекта на медитация. Той иска да го изпита, както човек опитва вкуса на меда; но се държи настрани от сливане с него.

С практика и пречистване чрез сагуна медитация умът се подготвя и дисциплинира. Тогава може да се премине към абстрактна медитация, която е естествена крачка напред от конкретната. При придържането си към една абстрактна идея умът постепенно се разтваря, разширява, губи собственото си съзнание и става едно с безформения Абсолют. Вместо само да опитва меда, медитиращият се слива с него и самият той става мед.

Медитацията се достига след овладяване на концентрацията, и е постоянен поток от възприятия или мисъл - като водата, която тече в реката. При концентрация човек здраво държи юздите на ума; при медитация юздите вече не са необходими, тъй като умът по собствено желание стои на една-единствена мисловна вълна. За духовния ученик това е поддържане непрекъснат притока на Божествено съзнание. Исус казва: "Изпразни се и аз ще те напълня." Това съответства на учението на Патанджали: "Йогас чита врити ниродха" - "Йога е задържане на всички умствени модификации". Този процес на изпразване, в който модификациите се свеждат до една, е труден; но при непрекъсната и интензивна практика успехът ще дойде.

В допълнение към практическите препоръки за концентрация има още някои неща, които сериозният йога-ученик трябва да има пред вид. Първото е мястото за медитация да бъде отделно: най-добре малка стая, която се заключва. Ако това не е възможно, тогава един ъгъл от стаята да се отдели със завеса или параван. Важно е мястото за медитация да бъде отделно и да не се използва за други цели, за да бъдат умствените вибрации чисти. Предната част на стаята да бъде украсена с изображения на светци, мъдреци, пророци и световни учители. Сутрин и вечер да горят тамян и свещи. Не позволявайте никой друг да влиза в стаята и да нарушава вибрациите. Тя трябва да бъде почитана като място на Бога. Покоят там да не бъде нарушаван от светски разговори и мисли. Никоя изречена дума, породена мисъл, никое дело не се изгубват. Те се отразяват във фините нива на етера в стаята и неминуемо повлияват на ума.

Тъй като по пътя на йога има много напрежения и клопки, важно е човек да има гуру. Ако ученикът медитира върху своя гуру, дори на много голямо разстояние, между тях се установява връзка. В отговор на мислите на ученика Гуруто излъчва сила, спокойствие и радост. Потокът духовен магнетизъм тече стабилно от учителя към неговия ученик както маслото тече от един съд в друг. Ученикът извлича от учителя си пропорционално на своята вяра и когато искрено медитира върху него, учителят действително чувства как мисловната вълна достига сърцето му. Онзи, който има вътрешно астрално зрение, може ясно да види лъча ярка светлина между учителя и ученика, породен от движението на чисти светлинни вибрации.
Напреднала медитация

При медитация понякога има различни видения. Ученикът може да забележи светлина, появяваща се в междувеждието, или малки огнени точки, движещи се пред окото на ума. Понякога сравнително ясно се чуват АНАХАТА звуци. Може да се появят различни същества или обекти от астралния свят. Може за момент да се усети блаженство. Тези явления са разгледани по-подробно в главата за духовните опитности.

Човек не бива да се плаши от тези необикновени явления; нито да прави грешката да мисли, че е достигнал самадхи само защото е изпитал някаква светлина или малко издигане над телесното съзнание. Не се хващайте за тези видения. Просто ги приемете такива, каквито са - окуражаващи ученика да продължи по пътя си, убеждаващи го в съществуването на свръхфизическите реалности.

При дълбока медитация ученикът забравя най-напред външния свят, а след това тялото. Изчезва понятието за време. Той не чува звуци, не съзнава заобикалящата го среда.Чувството, че се издига, е знак за издигане над соматичното съзнание. Загубата на усещанията е най-напред в краката, след това в гръбнака, гърба, торса и ръцете. По-нататък човек чувства главата си висяща във въздуха; господства умственото съзнание.

Ако се появи нежелание за работа и желание само за медитация, човек трябва изцяло да се уедини, като се храни само с мляко и плодове. Така духовният напредък е бърз. Когато настроението за медитация изчезне, човк трябва да се върне към предишната си работа. Така с постепенна практика умът се формира.

С времето осъзнаването на егото постепенно изчезва; разсъжденията престават. Достига се до по-висш тип спокойствие, което не подлежи на описание. Но е необходимо дълго време, за да се издигне човек над тялото, да се слее с обекта на медитация и да се докосне до истинска духовна опитност. Самадхи, свръхсъзнателното състояние, е най-висшата цел на медитацията, и това не е лесно. За да постигне върховната цел на сливане с Божественото, човек трябва да съблюдава целомъдрие, строги ограничения при храненето, да има чисто сърце и да бъде изцяло отдаден на Бога.

След продължителна и постоянна медитация Космичното Съзнание се изпитва най-напред като проблясък, а след това в осъществилите се души то е естествено и постоянно. Затова, когато има проблясък на просветление, не се плашете. Това ще е ново изживяване на интензивна радост. Не се отказвайте и не прекъсвайте медитацията. Това е проблясък на истината, нов етап, но то не е цялата опитност. Не спирайте! Продължавайте издигането си, докато достигнете крайната цел. По същия начин за всеки ум има различна медитация. Тъй като различните техники и подходи въздействат различно върху всеки, човек трябва да ги опита и след това да избере онзи, кйто му се струва най-подходящ.

Не може прекалено да поддържаме тезата, че всички системи, въпреки различията си, стигат до една цел. Кой метод е най-лесен - Раджа, Мантра, Кундалини, Джнана или Бхакти йога? Всеки има своите трудни и лесни страни. В Раджа йога съществува опасност от отъждествяване със собствената чистота и развиване на егоизъм поради гордост от достигнатия умствен контрол. При Хата йога на човек може да му потрябват години, докато събуди кундалини. Докато това стане, може да се проявят някои духовни сили и човек да се отклони. Въпреки че говорят за отъждествяване с Брахман, джнана-йогите се придържат към интелектуалния облик. Когато един бхакти-йоги се отдаде на Бога, той ще бъде подложен на много строги проверки, за да се види дали е отдаден докрай. Независимо от техниката и терминологията основните понятия са едни и същи, а методите често се преплитат. Няма строго разграничение или изцяло отделни понятия. Всички видове йога завършват в сливане с Абсолюта.

Състоянието на Космично съзнание е върховно; то не може да се опише. Умът е просто неспособен да го обхване и определи. То внушава ужас, радост и освобождение от мъката, болката и страха. То дарява просветление и издига до ново ниво на съществуване. То не е само твърдение, а действително преживяване на познание. Въпреки че то е присъща на човека естествена способност, за да бъде тя събудена, са необходими подготовка и дисциплина. Поради невежество у повечето хора тя не действа.

Абсолютът може да бъде изпитан от всички чрез редовна практика на медитация с чисто сърце. Абстрактни разсъждения и четене на книги не са достатъчни. Източник на това висше интуитивно знание или божествена мъдрост е пряката опитност. Преживяването е свръхсъзнателно и трансцедентално; сетивата, умът, емоциите и интелектът са в абсолютен покой. Това не е въображаемият блян на мечтател, нито хипнотичен транс. Това е абсолютната Истина, позната чрез духовното око, окото на интуицията.

Малкото "аз" се разтваря, диференциращият ум изчезва. Изчезват и всички бариери, разлики, отлики, чувството за двойственост, за това, че нещо е отделно. Няма нито време, нито пространство; всичко е вечност. Медитиращият има чувството, че са удовлетворени всичките му желания; че вече няма какво повече да се знае. Той напълно осъзнава свръхсъзнателното ниво на знание и интуиция. Той знае цялата тайна на сътворението.

Няма нито тъмнина, нито празнота. Всичко е светлина. Противоположностите изчезват. Няма нито обект, нито субект; нито медитация, нито самадхи; нито медитиращ, нито обект на медитация; нито радост, нито болка. Има само съвършен Покой и Абсолютно блаженство.

Всяка мантра се състои от съчетания от звуци (санскритската азбука съдържа 50 звука). Езикът санскрит още се нарича "деванагари" - език на боговете. Древните мъдреци, настроени на по-висши нива на съзнание, са разбирали присъщата на звука сила и са използвали различни звукосъчетания, за да задвижат определени вибрации; а последните, прилагани систематично, са можели фактически да преместят планини. Всъщност според една от теориите за строежа на египетските пирамиди древните египтяни са скулптирали и придвижвали камъни с огромни размери именно чрез високо развитата наука за звуковите вибрации.

Съвременната наука все още не може да отговори дали това е възможно. Но няма съмнение, че звукът действително има определен и възможен за предсказване ефект върху човешката психика и тяло. Ярък пример за това е разликата между класическата и рок-музиката. Първата по-скоро успокоява, докато втората възбужда сетивата. Различните мантри, които се използват на по-фино ниво, имат различно предназначение. По-точно те насочват ума към концентрация върху Върховното и освобождават духовната енергия в чакрите на тялото.

Има различни мантри. Някои, наречени БИДЖА (мантра-семе), нямат точно значение. Те въздействат върху надите - нервните проводници на астралното тяло, вибрират в чакрите по гръбнака и действат като фин масаж, освобождавайки блокировки; така те позволяват на кундалини да тече по-свободно. При тях името и формата на звука са слети и не могат да се разграничат. Има и мантри със значение, което може да бъде преведено. Тези НИРГУНА - абстрактни мантри - също възбуждат силни вибрации в тялото, а словесно утвърждават единство с непроявеното чисто съзнание.

По-често срещани са мантрите на отделните божества, в които повтарянето на звука се съпровожда с визуализиране на специфична форма с атрибути. Напр. човек, склонен към уединение, който се стреми да разруши отрицателни качества, ще повтаря мантрата на Шива. Човек със семейство, чийто идеал е любящия и изпълнен с отговорност съпруг, ще медитира върху Рама. Онзи, който вижда Бога като безкраен, възлюбил всичко и дори малко закачлив, ще изгради тези качества в себе си, като повтаря мантрата на Кришна.
Йога на физиката

Важно е да се разбере, че визуализацията на божеството служи само да помогне за фокусирането на ума. Повтарянето на мантри, които са имена на божества, възбужда силата на вибрациите, съдържащи се в името. Когато името на Шива се повтаря съсредоточено, това фактически разрушава лошите качества. На времето Шива е бил обясняван по митологичен път; сега учените разкриват, че когато енергията се разгражда, тя образува определени мотиви, като че ли танцува. Същият е и танцът на Шива. Фритьоф Капра, автор на "Тао на физиката", отбелязва приликата между индуисткия бог Шива - силата на Разрушението - и квантовата теория, според която материята никога не е в покой, а винаги в движение. В откъса, цитиран по-долу, озаглавен "Йога на физиката", д-р Капра обяснява това отношение. Това е откъс от неговия доклад на симпозиума "Физика и метафизика", състоял се на 29.10.1977год. в Лос Анжелес.

"Какви са природата и произходът на вселената? Каква е природата на човешкото съществуване? От какво е направена материята? Какво е пространството? Какво е времето? Хора от всички векове са били пленявани от тези въпроси. Съобразно историческия период и културния контекст към тях са били използвани различни подходи.

Творци, учени, магьосници, мистици - всички имат определен начин да опишат света - с или без думи. Ще се спрем главно на два подхода: от една страна - съвременната западна наука, от друга - източния мистицизъм, по-специално йога. Ще видим, че техните възгледи са много сходни.

Моята област е физиката - наука, която в ХХв. доведе до радикални изменения в много от основните ни понятия за действителността. Напр. във физиката на елементарните частици понятието "материя" е съвсем различно от традиционната идея за материално вещество, господстваща в класическата физика. Това се отнася и за други понятия от реалността, като пространство, време, обекти или причина и следствие. От тези промени в нашите понятия за действителността се ражда нов възглед за света. Той се оказва тясно свързан с възгледите на мистиците от всички времена и традиции, особено с религиозните философии на Далечния Изток.

В йога-традицията се казва, че към духовното знание и самоосъществяването водят много пътеки. Вярвам, че и съвременната физика може до известна степен да бъде една от тях. Нейният възглед за вселената е в хармония с възгледите на древните йоги и мъдреци. В този смисъл сега ще говоря за йога на физиката.

Корените на класическата западна физика са във философията на гръцките атомисти от V в. пр.н.е. - философска школа, която разглеждала материята като изградена от основни блокове, наречени атоми. Атомите били смятани за твърди, предимно пасивни късове инертна материя, която се задвижвала от външни сили със съвсем различен характер и категория - от сферата на духовното. По този начин се е създало едно противопоставяне, което в следващите векове станало характерно за Западното мислене. То е породило дуализма между духа и материята, между ума и тялото.

За разлика от механистичния възглед на класическата Западна наука, Източното схващане може да бъде наречено органично, холистично, екологично. Нещата и явленията се възприемат като различни прояви на една и съща реалност. Разделянето на света на различни обекти, въпреки че е полезно и практично за ежедневието, се разглежда като илюзия - МАЯ, както я наричат индусите. За източните мистици обектите имат флуидална и вечно променяща се природа. Промяната и превръщането, потокът и движението играят важна роля в техния възглед за света. Космосът се възприема като една неделима реалност в непрекъснато движение. Той е жив, органичен, духовен и материален едновременно. Почти същия възглед се ражда сега в съвременната физика.

В ХХв. учените започнаха да изследват атома. Те откриха, че атомите не са твърди и стабилни, а се състоят главно от празно пространство. Всеки атом има малко ядро, състоящо се от частици, около което се въртят други частици. Най-напред учените решиха, че тези съставящи атома частици са основните единици, изграждащи материята. Но после откриха, че пак са сгрешили. Това стана очевидно през 1920 год., когато бе разработена квантовата теория - теоретичната основа на атомната физика.

Квантовата теория показа, че тези съставящи атома частици не играят роля като самостоятелни единици, а могат да бъдат разбрани само като взаимовръзки между различни действия на наблюдение и измерване. Частиците не са неща, а взаимовръзки между нещата; а тези неща са взаимовръзки между други неща и т.н.

Така квантовата теория разкрива основното единство на вселената. Тя показва, че не можем да разложим света на независимо съществуващи най-малки частици. Колкото повече проникваме в материята, толкова повече виждаме Природата не като съставена от изолирани основни градивни елементи, а като сложна мрежа от отношения между различните части на едно обединено цяло.

На тази мрежа от отношения е присъща динамичността. Според квантовата теория материята никога не е в покой, а винаги в движение. Погледнато макроскопично, материалите около нас може да изглеждат мъртви и инертни. Но ако увеличите къс метал или камък, ще видите, че той е пълен с живот.

Съвременната физика представя материята не като пасивна и инертна, а като постоянно танцуваща и вибрираща. Това е много близко до описанието на света от източните мистици. И в двата случая основното е, че вселената трябва да бъде схващана в нейната динамичност. Нейните структури не са статични и твърди, а трябва да бъдат разглеждани в динамично равновесие.

Физиците говорят за непрекъснат танц на материята, съставяща атома. Те действително употребяват израза "танц на съзидание и разрушение" или "енергиен танц". Това спонтанно възниква в ума, когато гледаме някои от изображенията на частици, направени от физици в техните мехурчести камери.

Но физиците не са единствените, които говорят за този космичен танц. Може би най-красива е тази метафора в индуизма - танцуващият бог Шива. Шива е въплъщението на космичния танц. Според индийската традиция животът е ритмична смяна на раждане и смърт, на съзидание и разрушение.

Индийските художници са създали красиви картини и статуи на танцуващия Шива. Те са визуални изображения на космичния танц, както следите в мехурчестите камери, фотографирани от съвременните физици. Чрез най-модерна технологична апаратура е получена съвременна версия на танца на Шива. За мен резултатът е също тъй красив и велик, както и чудесните индуистки статуи. И в двата случая е показан вечния танц на съзидание и разрушение, който е основата на всички естествени явления, основата на цялото съществуване. Затова съм наслоил двете изображения едно върху друго - вариантите на танца на Шива от ХII и ХХв. Виждате, че получената картина по много красив начин обединява древна митология, религиозно изкуство, мистично прозрение и съвременна наука."