Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители

Понякога ще видиш огромна и ярка златна светлина. В нея най-отпред ще видиш Ища Девата. Понякога в нея ще видиш и себе си. Ще видиш златната светлина навсякъде.

Може да видиш твоята Ища Девата, голям като планина и ярък като Слънцето. Може да видиш фигурата докато ядеш, пиеш или работиш. Когато се наслаждаваш на блаженството на видението, няма да усетиш вкуса на храната, която ядеш - просто ще я поглъщаш. Ще чуеш непрекъсната свирня на вина. Може да видиш ярката светлина на Слънцето.

Обектът на твоята медитация ще се появи пред теб много по-бързо, когато практикуваш медитация редовно. Ще се почувстваш изцяло покрит от обекта, върху който медитираш. Ще видиш цялото пространство около себе си осветено. Понякога може да чуеш звън на камбани. Ще почувстваш вътрешния мир на Душата.

Ще видиш всякакви красиви цветя и градини,светци и мъдреци, пълна луна, полумесец, слънце и звезди. Ще видиш светлина на стената.

Когато достигнеш тези опитности, тези видения, ще почувстваш особено неописуемо блаженство. Не спирай във фалшиво задоволство своята духовна практика и медитация, защото това не е най-висшето осъществяване. Не отдавай голямо значение на тези видения. Постигнал си само първата степен на концентрация. Най-висшата цел на Реализацията е дълбока Тишина, Върховен Мир, когато всички мисли престават и ти ставаш едно с Върховното Аз.

Онзи, който практикува джапа, пранаяма и медитация, чувства лекота в тялото. Страстта и леността намаляват. Тялото олеква.

Когато при медитация праната се забави и поради външните вибрации умъът слиза от съюза си с Бога до нивото на физическото съзнание, се появяват внезапни гърчове.

Чрез практикуване на джапа, киртан, медитация и пранаяма умът става много фин. Развива се и силата на мисленето.

Ще чуеш мелодичния звук на ОМ при медитация. Ще видиш и формата на своя гуру.

Дано чрез медитация достигнеш върховната красота на неизразимия престол на Брахма с неговото великолепие и несекващо блаженство.
Чувство за отделяне

При практиката един ден ще почувстваш, че си се отделил от тялото. Ще изпиташ огромна радост, примесена със страх: радост от притежаването на ново, леко, астрално тяло;страх - поради влизането на ново, непознато ниво. В самото начало новото съзнание на новото ниво е много рудиментарно, също като кутре на 8 - 10 дни, току-що прогледнало. Ще почувстваш само, че имаш леко и въздушно тяло и ще усетиш въртящо се и ограничено от вибрации астрално пространство, осветено от златни светлини, предмети, същества и пр. Може да почувстваш, че се въртиш или плуваш във въздуха и оттам да се появи страх от падане.

Човек може да пътува докъдето пожелае само със желанието си - с астралното си тяло (астрално пътуване) и там да се материализира, като извлече необходимите материали или от Асмита (Ахамкара), или от вселенския склад - океанът от елементи. Този процес е много прост за окултисти и йоги, които знаят обяснението и подробната техника на различните действия, въпреки че за бедните светски същества с различни чувства, страсти и привързаност това е крайно необичайно. Четенето и предаването на мисли също може да е много лесно за онези, които могат да действат с астралното тяло. Концентрираните мисловни лъчи на ума могат да преминат и през непроницаеми стени, така както рентгеновите лъчи преминават през костите.

Най-напред се отделяш от тялото, след това се отъждествяваш с ума, и после с финото тяло действаш на ментално ниво, също както на земен план.

Чрез концентрация се издигаш над телесното съзнание; чрез медитация се издигаш и над ума; и накрая чрез самадхи ставаш едно с Брахман. Тук са трите важни Антаранга садхани (вътрешни средства) за постигане на върховното блаженство.
Космично съзнание

Това възвишено, блажено изживяване, се достига чрез интуиция и самадхи. Нисшият ум се оттегля от външния свят на обектите. Сетивата се поглъщат в ума. Индивидуалният ум става едно с космичния - Хиранягарбха, Абсолютният дух, Душата на Вселената, едната обща душа-нишка. Функциите на интелекта, на обективния ум и на сетивата се преустановяват. Йоги става живееща душа и вижда в живота на нещата чрез новото си божествено око на интуицията и мъдростта.

Състоянието на Космично Съзнание е велико и върховно. То е отвъд описанията. Умът и словото се отвръщат от него слисани, тъй като не могат да го разберат и опишат. Езикът и думите са несъвършени. То навява ужас, Върховна Радост и Най-висше неподправено щастие, свободно от болка, мъка и страх. Това е божествено изживяване. То е откровение на Карана Джагат, каузалния свят, където осъществяването е директно.

Шри Шанкара, Дататрея, Шамз Табриез, Мадалаша, Яджнавалкия, Рам Дас, Тулси Дас, Кабир, Мира, боговете Христос, Буда, Мохамед, Зороастър - всички те са изпитали Божественото Съзнание.

Йоги, който е изпитал Божественото Съзнание, придобива много сидхи (сили), които са описани в "Шримад Бхагавата" и "Раджа Йога" на Патанджали Махариши.

Арджуна, Санджая и Ясода са изпитали Божественото Съзнание. Ясода видял цялата вселена в устата на Бала Кришна. Ето как "Гита" описва състоянието на космично съзнание чрез думите на Арджуна: "Твоята величествена форма с много уста и очи, с дълги ръце, с безброй бедра и крака, с просторна гръд, с много и страховити зъби; лъчезарен, Ти докосваш небето с цветовете на дъгата, с отворени уста и блестящи огромни очи от всяка страна, всепоглъщащ, с огнен език Ти изблизваш човечеството и поглъщаш всичко в своите раззинати уста, които са с огромни зъби и ужасни на вид. Виждат се как главите на някои, хванати в пролуките между зъбите ти, стават на пепел."

Във Франция проф. Бергсон проповядва за интуицията, която надхвърля разума, но не му противоречи.

Тази нова опитност дарява ново просветление, което издига практикуващия на ново ниво на съществуване. Той чувства неописуема радост и Блаженство. Той изпитва чувство за всеобщност, Съзнание за Вечен Живот, и това не е просто убеждение. Той наистина го чувства. Той добива Небесното Око.

Сега състоянието на джива е отминало. Малкото "аз" се е стопило. Разграничаващият ум, който разделя, е изчезнал. Всички пречки, всяко чувство за двойственост, разлики, обособеност, са изчезнали. Няма понятия за време и пространство. Има само вечност. Понятията за каста, вяра и цвят, са надхвърлени. Той се чувства Анта-Кама (онзи, който е получил всичко, за което е копнеел). Той чувства: "Вече няма нещо, което да позная". Той чувства абсолютна будност на свръхсъзнателно ниво на Знанието и интуицията. Той знае цялата тайна на Сътворението. Той е всемогъщ. Той е Сарва-Вит - Знаещият всички подробности на Сътворението.

Някои от признаците, които показват, че човек е достигнал състоянието на свръхсъзнание, са абсолютно безстрашие, отсъствие на желания, безгрижие, отсъствие на чувство за "аз" и "моето", на гняв, брахмично излъчване. Той също е винаги в състояние на пълно блаженство. На лицето му никога няма да видиш гняв, потиснатост, униние и мъка. В негово присъствие ще почувстваш възвишеност, радост и покой.

Космичното съзнание е пълно осъзнаване на единството на живота. Йоги чувства, че един живот изпълва вселената, че такова нещо като сляпа сила или мъртва материя няма и че всичко е живо, вибриращо и разумно. Това е изживяването и на учения Боуз. Той демонстрира това с лабораторни експерименти.

Онзи, който има космично съзнание, чувства, че вселената е изцяло негова. Той е едно с върховния Бог, с Универсалното Знание и с Живота. Той изживява блаженство и радост, които не могат да бъдат разбрани и описани. В момента на просветление или голяма духовна възвишеност той достига божествено всесветско виждане. Той съзнава съществуването си в присъствието на Бога и вижда светлината на Божия лик. Той се издига над обикновеното ниво на съзнание, и достига висше състояние на последното. Той има космичен, универсален разум. Той развива усет за космоса. Човешката душа се революционизира.

Той не се безпокои за смъртта или за бъдещето, за това какво ще дойде след като животът в това тяло приключи. Той е едно с Вечността, Безкрайността и Безсмъртието!

При просветлението радостта разкъсва бента. Вълни от неописуем екстаз заливат йоги. Блаженство, Безсмъртие, Вечност, Истина, Божествена любов - това вече е сърцевината му, същността на живота му, единствената възможна реалност. Той осъзнава, че дълбокият, вечен извор на радост съществува във всяко сърце, че безсмъртният живот е в основата на всички същества, че тази вечна, всеобхватна любов развива, поддържа и води всяка частица, всеки атом на сътворението. Грях, мъка, смърт - сега за него това са само думи без значение. Той чувства, че във вените му тече еликсирът на живота, нектарът на безсмъртието.

Той няма нужда от храна или сън. Няма абсолютно никакви желания. Външният му вид и поведението му се променят много. Лицето му сияе. Очите му скрят. Те са езера от радост и благодат. Той чувства, че целият свят се къпе в море от удовлетворяваща любов - безсмъртно блаженство, което е същината на живота.

Целият свят е негов дом. Никъде той не се чувства чужденец. Планините, далечните земи, които никога не е виждал, са като домът му от детството. Той чувства, че тялото му е целият свят. Усеща всички ръце и всички крака като свои.

Умората му е непозната. Работата му е като детска игра - щастлива и безгрижна. Навсякъде той вижда само Бога. Столът, масата, дървото - всички те имат Космично значение. Той изпитва Абсолютен Покой. Времето и пространството изчезват.

Космичното съзнание е присъща и естествена способност на всички хора. За неговото събуждане са необходими подготовка и дисциплина. То вече съществува в човека - макар и бездейно, неактивно в повечето човешки същества - за сметка на Авидя - невежеството.

Дано чрез общуване с мъдреци, чрез чистота, любов, отдаденост и Знание всички достигнеш състоянието на Космично съзнание, което е твое рождено право!
Изживяване на блаженство

Самадхи - блаженото божествено изживяване - идва тогава, когато егото и умът се разтворят. То е състояние, постигано със собствени усилия. То е безкрайно, безгранично и единно изживяване на битие и чисто съзнание. Когато тази опитност бъде осъществена, умът, желанията, действията и чувствата на радост и мъка изчезват в празнотата.

Върховната Истина - Брахман, Абсолютът - може да бъде изпитана от всички, които редовно медитират с чисто сърце. Абстрактните разсъждения и изучаването на книги не са достатъчни. Нужна е пряка опитност. Тя е източникът на висшето интуитивно знание - божествената мъдрост. Тази опитност е свръхсъзнателна, т.е. трансцедентална. При нея няма нито разум, нито игра на сетивата. Тя не е емоционална опитност. Сетивата, умът и интелектът са в абсолютна почивка; те въобще не действат. Тази опитност не е въображението на мечтател. Тя не е блян, нито хипнотичен транс. Тя е устойчива, жива Истина, като плодът амалака в дланта ти. Третото око (окото на мъдростта - Джнана Чакшус) на садхака се отваря, и тази свръхестествена опитност е резултат на познанието чрез това духовно око, окото на интуицията. То се отваря, когато сетивата, умът и интелектът престанат да действат. Джнана Чакшус може да бъде отворено само когато изцяло изкореним всички желания, гняв, алчност,гордост, егоизъм и омраза.

В тази опитност няма нито тъмнина, нито празнота. Тя е само светлина. В нея няма ни звук, ни докосване, ни форма. Тя е възвишено върховно преживяване на съюз, на единство. Тук няма нито време, нито причинност. Ти ставаш всемогъщ и всезнаещ, ставаш Сарвавит - знаещ всичко, знаеш всичко в подробности. Знаеш цялата тайна на сътворението. Постигаш безсмъртие, висше знание и вечно блаженство.

Тук всички противоположности изчезват. Няма ни субект, ни обект; ни медитация, ни самадхи. Няма Двойственост и недвойственост; нито блуждаене на ума, нито еднонасоченост. Няма медитиращ и обект на медитация. Няма нито печалба, нито загуба, нито удоволствие, нито болка. Няма изток или запад, ден или нощ.

Има различни видове самадхи. Онова, което се достига чрез мудри и пранаяма (задържане), е Джада самадхи. Тук няма осъзнаване. Йоги може да бъде погребан за 6 месеца в сандък под земята. То е като дълбок сън. Йоги не се завръща със свръхинтуитивно знание. Чрез това самадхи васаните не се разрушават. Йоги ще се роди отново. Това самадхи не дава освобождение.

След това е Чайтаня самадхи. Йоги достига пълно осъзнаване, той се връща с Божествено знание. Той говори и проповядва вдъхновено, и слушателите му се възвисяват. Това самадхи разрушава умствените тенденции. Йоги достига Кайваля - съвършена свобода.

Самадхи, изпитвано от Бхакти, е Бхава самадхи. Отдаденият го достига чрез Бхава и Махабхава. Раджа йоги достига Ниродха самадхи чрез разрушаване на Въображението (Читаврити ниродха). Последователят на Веданта достига Бхава самадхи чрез отричане на въображаемите средства (упадхи) - тяло, ум, сетива, разсъдък и пр. За него светът и тялото са нереални. Той преминава през състояния на тъмнина, светлина, сън и безкрайно пространство и в крайна сметка достига безкрайното съзнание.

Има и два други вида самадхи - Савикалпа (Сабиджа, Сампраджната) и Нирвикалпа (Нирбиджа, Асампраджната). При първото съществува триадата знаещ-знание-познаваемо (виждащ -гледка-видяно). Самскарите не се разрушават. При второто самскарите се унищожават изцяло. При Нирвикалпа няма триада. Савикалпа, Нирвичара, Саананда са варианти на Савикалпа самадхи.

Когато бъдеш установен в най-висшето самадхи, Нирвикалпа, няма какво да видиш, какво да чуеш, какво да помиришеш и какво да усетиш. Нямаш телесно съзнание, Имаш само пълно Брахмично съзнание. Няма нищо друго, освен Аза. Това е велика опитност. Ще бъдеш ужасен и удивен.

Когато бъде установен в самадхи, Бхакти йоги, медитиращ върху формата на Кришна, ще вижда Кришна навсякъде. Всички други форми ще изчезнат. Това е един вид духовна опитност. Той ще вижда и себе си като Кришна. Гопи от Вриндавана, Гауранга и Еканат са изживели това. Онези, които медитират върху всепроникващия Кришна, ще имат друг вид космична опитност. Арджуна е изпитал това. Той е имал съзнание за цялото Творение. Той е имал космично съзнание.

Ако медитираш върху Хиранягарбха, ще станеш еднакъв с Хиранягарбха. Ще имаш знание за небесните нива. Ще имаш и космично съзнание. Изживяването на Савикалпа самадхи на отдаден и на раджа йоги е едно и също.

Трансцеденталната опитност също се нарича Турия или "четвъртото състояние". Първите три са будност, сън със сънища и сън без сънища, и са общи за всички. Четвъртото е латентно във всяко човешко същество. Когато бъдеш установен в него, когато достигнеш трансцеденталното състояние, тогава Брахмичното съзнание - Истината, досега само интелектуална абстракция, става жива реалност.

Това трансцедентално състояние има различни имена - Нирвана, Туриятита, Брахма-Сакшаткара, Нирвикалпа самадхи, Асампраджната самадхи, но всички безпогрешно сочат към една и съща цел. Истинският духовен живот започва след като практикуващият навлезе в това състояние на свръхсъзнание.

При всички случаи и при всякакви обстоятелства ще осъзнаваш, че си идентичен с невидимото съществуване, знание и блаженство; че изпълваш всички хора и предмети; че си отвъд всякакви ограничения. Ако имаш знанието за Аза - Брахман винаги и непрекъснато, тогава си установен в Аза. Това е състояние, което се изпитва отвътре и не може да се изрази с думи. То е окончателното състояние на покой, целта на живота. Тази опитност дава свобода от всякакво обвързване.

Някои ученици бъркат състоянието на дълбок сън и състоянието Тандри - полусън, с Нирвикалпа самадхи. Това е огромна грешка. Ако изживееш някой от видовете самадхи, ще достигнвш свръхсетивно знание. Ако не притежаваш свръхсетивно знание, бъди сигурен, че си далеч от самадхи. Ще го изпиташ само ако си установен в Яма и Нияма и имаш много чисто сърце. Как може Бог да бъде почитан със сърце, което не е чисто? Самадхи се достига само след продължителна и постоянна медитация. То не е стока, която може да се намери навсякъде. Онези, които наистина влизат в самадхи, са много малко.

В самадхи (свръхсъзнанието) йоги се слива с Бога. Сетивата, умът и интелектът престават да действат. Както реката се влива в морето, така отделната душа се слива с Върховната. Всички граници и разлики изчезват. Йоги добива най-висшето знание и вечно блаженство. Това състояние не може да се опише. Трябва да го достигнеш сам.

Вкуси от безсмъртната сладост на красивия живот във вътрешното Аз. Живей в Атман и достигни блаженото състояние на безсмъртие. Медитирай и достигни дълбините на вечния живот, най-високите висини на божията слава и в крайна сметка пълното величие на съюза с Върховното Аз. Сега дългото ти и уморително пътуване свършва. Достигнал си целта си: милият ти роден дом на вечен покой - Парам Дхама.

След кратка медитация ще усетиш, че тялото бързо олеква - за 15 - 30 мин., след като си седнал в Падма, Сидха или Сукхасана, според предпочитанията и характера. Може да имаш и полу-съзнание за тялото. Благодарение на концентрацията изпитваш голямо щастие. Тази концентрация - Ананда - е съвсем различна от сетивните удоволствия. Като пречистиш интелекта си с медитация, ще можеш да разграничаваш тези две радости. Дхарана и Дхияна имат силата да изострят интелекта, и така практикуващият съвсем добре може да схване субтилните непонятни философски проблеми. Подготвеният интелект, който внимателно може да разграничи концентрацията - Ананда и медитацията - щастието, всеки ден естествено ще се радва на този нов вид щастие. Такъв ум ще презира сетивните удоволствия; ще изпитва отвращение към предметите. Това е съвсем естествено, защото новото щастие е дълготрайно, независимо и реално, защото то се излъчва от Атман. Ясно ще почувстваш как умът се движи, как напуска седалището си в мозъка и се опитва да се върне към първоначалното си място. Знаеш, че той е напуснал старите коловози и сега преминава в нови. В резултат на медитацията в ума се създават нови канали, нови течения от мисли, нови мозъчни клетки.. Психологията като цяло се преобразува. Имаш нов ум, ново сърце, нови чувства, нови усещания, нови мнения.

Понякога при медитация се появяват нисши същества. Те са странни фигури, някои с дълги зъби, други с големи лица, трети с огромни кореми, с лица на корема и пр. Предполага се, че те са прислужници на Шива. Те са страшни, но въобще не причиняват зло. Просто се появяват на сцената, за да изпитат твоята сила и смелост. Те не могат да ти направят нищо. Не могат да застанат пред ученик, който е чист и етичен. Повтарянето няколко пъти на Омкара ще ги отхвърли на разстояние. Трябва да си безстрашен. Страхливецът е съвсем неподходящ за духовния път. Развий смелостта си, като постоянно чувстваше себе си като Атман. Човек трябва да се отрече от идеята за тялото, която се е загнездила в него. Практика, практика, Нидидхиясана, медитация винаги, всичките 24 часа. Това е тайната. Това е ключът. Това е шперцът, който отваря съкровищата на Сат-Чид-Ананда. Това е крайъгълният камък на сградата на Блаженството. Това е нейният стълб. Това е стълбът на зданието на Ананда.

Чрез опитности - приятни или болезнени - човек събира материали и ги вгражда в умствени и морални качества.

Както търговец, който приключва ведомостта за изминалата година и отваря новата само с баланса, а не по всички пера, така и духът предава на новия ум своята преценка за живота, който е приключил, заключенията, до които е достигнал, решенията, които е взел. Това е запасът, който се предава на новия живот, умственото обзавеждане за новото жилище, истинската памет.

Умът, който непрекъснато се въздига и пада в мрежата на желанията, смята тази илюзорна вселена за истинска поради невежеството си; но той трябва да бъде осведомен за същинската природа на този свят, и след това ще види себе си като Брахман.

При медитация може да изпиташ, че се издигаш над мястото си. Някои усещат, че летят във въздуха.

Различните хора имат различни духовни преживявания. Няма опитност, обща за всички. Това зависи от характера, видът садхана, мястото за концентрация и различни други фактори. Някои чуват мелодични звуци. Други виждат светлини. Трети достигат Ананда (духовна благодат).

Ако в садханата или в медитацията има грешка, веднага се посъветвай с по-напреднали санясини или осъществени души и я отстрани. Ако здравето ти е добро, ако си весел, щастлив и силен физически и духовно, ако умът ти е спокоен и необезпокояван, ако при медитация достигаш ананда и ако волята ти става все по-силна, по-чиста и неустоима, смятай че напредъкът ти върви добре.

Божествената Светлина не влиза през отворени врати, а само през пролуки. Ученикът вижда лъча като слънчев, който преминава през цепнатина в тъмна стая. Той е като "проблясък на светкавица". Внезапното просветление задушава всички звуци и думи. Последователят е омагьосан от екстаз и ужас. Той трепери от любов и ужас, както когато Арджуна видял Кришна. Така ярка и величествена е светлината, която обгръща Божественото, че новопосветеният е заслепен и удивен.

Това е видение, което понякога се появява при медитация. Може да видиш ослепителна светлина, която се движи рязко. Може да забележиш глава с чудовищна форма, с цвят на пламък, червена като огън и много ужасна на вид. Тя има три много дълги и големи крила, бели като ослепителен облак. Понякога крилата се размахват страховито, а после застиват успокоени. Главата не проронва нито дума, и общо взето е неподвижна. Отвреме-навреме разперените крила удрят.

Цветът на светлините, които виждаш при медитация, се мени според характера на татвата, която протича през ноздрите. Ако това е Агни татва, ще видиш червени светлини. Можеш да промениш татвата по много начини. Най-добрият е с мисъл - "каквото миислиш, такъв ставаш". Когато протече Агни татва, мисли интензивно за Апас татва, и тя скоро ще протече.

Ако при усилена медитация изпиташ проблясъци на Аза, ако видиш ярка светлина, или ангели, архангели, мъдреци, богове и други необичайни духовни явления, не се стъписвай в ужас. Не ги смятай за привидения. Не се отказвай от садханата си. Продължи упорито. Разкъсвай воал след воал.

Продължи смело. Не се обръщай назад. Пресечи празнотата и гъстата тъма. Пробий слоя на привързаността. Разтопи неуловимия Егоизъм сега. Истината ще блесне от само себе си. Ще изпиташ Турия (състоянието Арудха).

Понякога ще те тревожат злите духове. Те може да са с грозни страховити лица и дълги зъби. Изгони ги със силната си воля. Изкомандвай ги с "Махай се!" Те ще си отидат. Те са вампири, нисши духове, и не ще навредят на садхака, само проверяват смелостта му. Ако той е плах, не ще може да продължи по-нататък. Почерпи сила и дързост от Атман отвътре, от неизчерпаемия източник (Авяя). Ще срещнеш и много добри духове. Те ще ти помогнат в похода напред. Това са все вигна - пречки по пътя.

Практикуващите са нетърпеливи бързо да натрупат духовна опитност; а щом това им се случи, се уплашват. Те много се страхуват и когато се издигнат над телесното съзнание: чудят се дали ще се върнат или не. Защо трябва да се страхуват изобщо? Няма кой знае какво значение дали ще се върнат към телесното съзнание. Всички наши опити са насочени главно към преодоляване на това телесно съзнание и към сливане с висшето духовно съзнание. Ние сме привикнали към определени ограничения. Когато те изведнъж отпаднат, внезапно губим почва под краката си. Затова се страхуваме, когато се издигнем над телесното съзнание. Това е едно ново преживяване. Необходима е смелост. Смелостта е незаменима. В древните текстове се казва: "Атман едва ли би могъл да бъде достигнат от плахи люде". По пътя садхака се сблъсква с всякакви видове сили. Бандитът, анархистът могат лесно да осъществят Бога, понеже са безстрашни. За тях е необходим само един тласък в правилната посока. Как Джагай и Мадхай, безподобни мошеници, са станали големи светци? Те замеряли с камъни Нитянанда, ученикът на бог Гауранга. Нитянанда ги спечелил с чиста божествена любов. Разбойникът Ратканара станал светецът Валмики.