ВРЕМЕ ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА ЕДНА ПУРАСЧАРАНА

брой джапа за 1 час необходимо време за 1 пурасчарана при практика 1 час дневно

бавно средно бързо бавно средно бързо год. мес. дни часове мин.

ОМ 140 250 400 8400 15000 24000 бавно - - - 11 54

средно - - - 6 40

бързо - - - 4 10

Хари ОМ или

Шри Рама 120 200 300 7200 12000 18000 бавно - - 1 3 47

средно - - - 10 40

бързо - - - 11 7

ОМ Намах

Шивая 80 120 150 4800 7200 9000 бавно - - 17 2 10

средно - - 11 3 30

бързо - - 9 1 35

ОМ Намо

Нараяная 60 80 120 3600 4800 7200 бавно - 1 7 0 15

бързо - - 18 3 15

ОМ Намо

Бхагавате 40 60 90 2400 3600 5400 бавно - 2 23 2 0

бързо - 1 7 0 15

Гаятри

мантра 6 8 10 360 480 600 бавно 3 0 16 0 45

бързо 1 7 15 3 35

Маха мантра

или Харе

средно 2 5 8 5 30

бързо 1 7 17 3 35

ХАТА ЙОГА МЕДИТАЦИЯ - КУНДАЛИНИ

"Кундалини е космичната сила в отделните тела. Тя не е материална като електричеството или магнетизма, а е духовен потенциал - Шакти, космична сила. Всъщност тя няма форма. Тя е навитата като змия спяща Божествена Шакти, дремеща във всички същества. Тайнствената Кундалини лежи с лицето надолу към отвора на Сушумна нади. Когато се събуди, тя засъсква като змия, и затова се нарича "силата на змията". Кундалини е богинята на речта. Всички я възхваляват. Когато йоги я събуди, тя му дарява просветление. Тя дарява освобождение и знание, защото Тя Самата е това. Наричат я също Сарасвати, защото е източникът на всяко знание и блаженство. Тя е самото чисто съзнание. Тя е Брахман. Тя е Прана Шакти, Висшата Сила. Благодарение на тази Шакти светът съществува. Сътворение, запазване и разрушение - всичко е в нея."
Свами Шивананда

"Кундалини йога"
Кундалини йога, или Лая йога, както понякога я наричат, е най-висшето медитативно изживяване на Хата йога. Тя е за напреднали ученици, които практикуват под ръководството на гуру. Изисква пълно познаване на психическото тяло и неговата структура, както и голямо пречистване на физическото и психическото тяло. Кундалини шакти е изначалната космична сила, с която човек не бива да си играе. Твърде ранните опити за издигането й без подходяща подготовка могат да нанесат сериозни нарушения върху умственото, физическо и психическо равновесие на ученика.

При кундалини медитацията божествената сила, скрита във всяко човешко същество, се издига нагоре през психическите центрове на тялото - чакрите. На върха на главата - седалището на най-висшето съзнание - индивидуалното и Абсоютното съзнание се сливат. Това се изразява символично като обединението на Шакти (Кундалини) с бог Шива.

Равновесието във вселената се поддържа от противопоставянето на положително и отрицателно, мъжко и женско, статично и динамично. Каквото съществува във вселената - в макрокосмоса, това е и в човека - микрокосмоса. Пасивната мъжка основна сила - Шива - се намира в сахасрара - седмата чакра на върха на главата. Шакти - активното женско начало - е в основата на гръбнака. То е изява на космичната сила в тялото и е в спящо, потенциално състояние. Нематериална, шакти е първичната духовна и психическа сила в органичната и неорганичната материя. Поради спираловидното й движение нагоре когато бъде събудена, се нарича сила на змията, и иконографски се рисува като змия, навита в основата на гръбнака. Издигането на кундалини води до съюз с бога Шива. Това е състоянието на висше съзнание и духовно просветление.

Хата йога събужда кундалини чрез дисциплиниране на тялото, пречистване на надите - астралните канали, през които тече праната, и чрез контролиране на последната. Чрез физическите упражнения на хата йога се тонизира нервната система, за да може да издържи на издигащата се енергия. Хата йога регулира потока прана чрез МУДРИ и БАНДХИ. Крия - специалните очистителни техники - пречистват вътрешните органи на физическото тяло, а контролът върху дишането стабилизира ума. Но упоритата пранаяма, асаните и медитацията не са достатъчни. Умственото пречистване изисква безкористно служене, защото да виждаш Върховното във всички същества и да му служиш е най-важното за духовния напредък.

Кундалини и каналът, по който се движи тя, не са във физическото тяло. Всяка част от него има съответствие в астралното тяло, а двете са взаимосвързани на материално ниво. Седемте психически центъра - чакрите, и сушумна нади, през която преминава кундалини, се намират в астралното тяло и съответстват на нервните плексуси и гръбначния стълб.

Според йога-теорията има около 72 000 нади (астрални нервни проводници), най-важна от които е сушумна. От двете й страни са ИДА и ПИНГАЛА, съответстващи на левия и десен симпатикови нерви във физическото тяло. Жизнената енергия - праната - тече през тях; това е така, когато човек е зает със светски дела и е ограничен от времето, пространството и причинността. Но когато действа сушумна, той е отвъд това ограничение.

Докато Западната анатомия признава само грубата форма и функции, Кундалини йога действа на фино ниво. Затова ученикът трябва да познава основните нади. Сушумна нади тръгва от муладхара чакра - вторият опашен прешлен, до Брахмарандхра - върха на главата. Физическият гръбначен мозък се състои от сиво и бяло мозъчно вещество, разположено в гръбначния стълб. В мозъка се намира централният канал, наречен в анатомията canalis centralis. Сушумна, разположена в този гръбначен канал, има няколко подразделения.

Напречен разрез на гръбначния мозък

сушумна нади

брахма нади

симпатикови ганглии - бяло вещество

ида и пингала сиво вещество -

ваджра нади
Подчертаните нади съществуват в астралното тяло. Тук те са показани спрямо съответствията си във физическото тяло.

В огненочервената сушумна се намира друга нади - ВАДЖРА, ярка като слънцето, която от своя страна съдържа ЧИТРА - бледа на цвят. Вътре в читра е разположен много фин канал, наречен Брахма нади. Когато кундалини бъде събудена, тя преминава през този канал от муладхара до сахасрара. В Брахма нади съществуват всички главни чакри, като всяка представлява различно ниво на съзнание.

Читра нади е най-жизнената част от тялото; понякога я наричат "пътят към небето". В нейната най-долна част се намира началото на сушумна, което се нарича БРАХМА ГРАНТХИ - "възелът на Брахма". Той (като пречка) се преодолява с издигането на кундалини и преминаването й нагоре към крайната точка в малкия мозък.
Чакрите

Шестте чакри са крайпътни пунктове по сушумна към крайната цел - сахасрара. Те са съзнание със специфични отсенки на осъзнатост и блаженство; също така съхраняват фината жизнена енергия. В гръбначния мозък и нервните плексуси на грубото физическо тяло се намират центрове, които им съответстват, и с които те са тясно свързани. Вибрациите, създавани във физическите центрове по предписаните начини, водят до определени търсени резултати във фините центрове. Месторазположението на чакрите и съответните им центрове във физическото тяло е следното:

1. МУЛАДХАРА: в долния край на гръбначния стълб; съответства на plexus sacralis

2. СВАДХИЩАНА: в областта на гениталиите; съответства на plexus prostaticus.

3. МАНИПУРА: в пъпа; съответства на plexus solaris.

4. АНАХАТА: в сърцето; съответства на plexus cardiacus.

5. ВИШУДХА: в областта на гърлото; съответства на plexus

laryngealis.

6. АДЖНА: в междувеждието - ТРИКУТА; съответства на plexus cavernosus.

7. САХАСРАРА: на върха на главата; съответства на епифизата.

При медитация медитиращият си представя всяка чакра като лотос с определен брой листа. Първите шест чакри имат съответно 4, 6, 10, 12, 16 и 2 листа, а сахасрара - 1000. Броят на листата се определя от броя и разположението на надите, които излизат от чакрата и й придават формата на лотос. Отпуснати надолу, докато кундалини дреме, с издигането й надите се обръщат нагоре.

С всяко листо е асоциирана една от 50-те санскритски букви, представяща вибрацията, създадена върху нея при преминаването на кундалини през чакрата. Тези звуци съществуват в латентна форма, и когато се изявят като вибрации на надите, при концентрация могат да бъдат почувствани. Освен листа и звукова вибрация, всяка мантра има своя геометрична форма, представляваща определена сила, както и свой цвят, функция, елемент, божество-управител и биджа - мистична вибрация.

Местоположението на чакрите се определя, като се подходи или откъм лицето, или откъм гърба. В началото е по-лесно да си представяме муладхара, манипура, анахата и аджна като области, а не като точки. Когато се опитваме да намерим чакрите откъм гърба, придвижваме концентрацията право нагоре от чакра до чакра. Ако ги търсим отпред, придвижваме концентрацията от основата на гръбнака към пъпа, сърцето, гърлото и т.н. През цялото време съзнанието се задържа вътре и приема вътрешните вибрации, посочващи енергийния център. При всички упражнения е необходима удобна медитативна поза; изправеният гръбнак е особено важен.

Върху чакрите можем да се концентрираме с повторение на мантрата ОМ - всеобхватната универсална звукова вибрация, с различен тон. Като насочим вниманието върху муладхара, изпяваме ОМ с най-нисък тон. С придвижването нагоре по гръбначния стълб постепенно повишаваме тона всеки път. Звукът ОМ постепенно става почти неуловим. Друг метод е откриването на психическите центрове с индийската музикална гама. Между гамата и психическите центрове има определено отношение. СА съответства на муладхара, РЕ - на свадхищана, ГА - на манипура, МА - на анахата, ПА - на вишудха, ДА - на аджна, НИ - на сахасрара.

Със събуждането си кундалини не отива направо в сахасрара, освен ако човек не е абсолютно чист йоги. Тя трябва да се придвижва от една чакра до друга, за което са необходими голяма концентрация и търпение. Може да се върне и да се наложи да бъде издигана отново - с големи усилия. Дори когато кундалини бъде издигната до аджна чакра, е трудно да я задържим там. Само големи йоги като Шри Рамакришна, Шри Ауробиндо и Свами Шивананда са успявали да я задържат там колкото желаят. Когато накрая кундалини се издигне от аджна до сахасрара, става обединението. Но дори тогава тя не се задържа там дълго.Само след продължителна практика издигнатият и пречистен адепт изпитва постоянен съюз и окончателно освобождение.

Скоростта на издигане на кундалини зависи от чистотата на ученика, от неговия етап на еволюция, безстрастие, пречистване на психическите нерви и жизнената обвивка и желанието за освобождение. Щом ученикът бъде готов, Природата събужда силата и му дава знанието. Докато той не го попие изцяло, не му се разкрива нищо от особена важност.

Има много други физически и дихателни упражнения за улесняване на медитацията върху чакрите. За този вид медитация, и то след много месеци пречистване и подготовка, гуру не е толкова необходим. Никой учител не може да даде на ученика силата на необходимата самодисциплина.
Муладхара чакра

Намира се в основата на гръбначния стълб. Има квадратна мандала, представяща принципа на земята, чийто цвят е жълтият; биджа-мантрата е ЛАМ. Четирите листа, пурпурни на цвят, са асоциирани със звковите вибрации ВАМ,ШАМ, СХАМ и САМ - от горното дясно листо по посока на часовниковата стрелка. Божеството-управител е Брахма. Именно в тази чакра дреме кундалини. Тук е и Брахма-грантхи - възелът на Брахма,който трябва да бъде преодолян с много упорита садхана и интензивно пречистване, за да може кундалини да се издигне.

Разположена е в сушумна на нивото на гениталиите. Контролира корема, бъбреците и др. във физическото тяло. Елементът й е вода, и е асоцииран с бял полумесец; биджата е ВАМ. Шестте яркочервени листа са асоциирани с буквите БАМ, БХАМ, МАМ, ЯМ, РАМ и ЛАМ. Божеството-управител е Вишну.

Медитацията тук е върху полумесеца. Това дава контрол върху водата и дарява психически сили, интуитивно знание и знание за астралните тела. Унищожават се много нечисти качества.
Манипура чакра

Разположена е в сушумна на нивото на пъпа и съответства на соларния плексус. В средата на червената триъгълна мандала се намира елемента огън. Биджата е РАМ. Десетте лотосови венцелистчета, тъмно пурпурни като тежки дъждовни облаци, са асоциирани с ДАМ, ДХАМ, НАМ, ТАМ, ТХАМ, ДАН, ДХАН, НАМ, ПАМ и ПХАМ. Божеството-управител е Рудра.

Онзи, който успешно се концентрира в тази чакра, не се бои от огъня и не го хваща болест.
Анахата чакра

Разположена е в сушумна в сърдечната област. Елементът въздух е показан в центъра на опушената на цвят мандала с форма на звездата на Давид. Биджата й е ЯМ. Дванадесетте тъмночервени листа са представени от КАМ, КХАМ, ГАМ, ГХАМ, НАМ, САМ, ЧАМ, ЯМ, ДЖАМ, НЯМ, ТАМ и ТХАМ. Божеството-управител е Иша.

В този център се чува звукът анахата, изначалният звук на Шабдабрахман. Медитацията върху анахата чакра дарява чистота, космична любов и различни психически сили.
Вишудха чакра

Разположена е в сушумна в основата на гърлото и съответства на ларингиалния плексус във физическото тяло, както и на петото космично ниво. Нейният елемент етер е показан в яркосин кръг. Биджата е ХАМ. Шестнадесетте опушено пурпурни листа съответстват на санскритските гласни ОМ, ААМ, ИМ, ИИМ, УМ, УУМ, РИМ, РРИМ, ЛМ, ЛЛИМ, ЕМ, ЕЙМ, ОМ, АУМ, АММ, АХМ. Божеството-управител е Садашива.

Онзи, който се концентрира и в крайна сметка медитира в тази чакра, достига голям успех. Той се радва на пълно знание на четирите Веди и познава минало, настояще и бъдеще.
Аджна чакра

Съответства на трикута - междувеждието. Мантрата-семе на тази чакра, която е седалище на ума, е ОМ, и е разположена в чисто бял кръг.От двете страни има също абсолютно бели две листа;вибрациите им са представени от санскритските букви ХАМ и КШАМ. Елементът е явякта - изначалният облак недиференцирана енергия и материя. Божеството-управител е Парамашива.

Онзи, който успешно медитира върху този център, разрушава кармата на всички предишни съществувания и става освободена душа. Чрез тази чакра, седалище на изначалната сила и душа, се получава интуитивно знание. Именно тук йогите насочват праната си при смъртта. Всички йоги, особено джнани, се концентрират върху този център и върху ОМ.
Сахасрара чакра

Сахасрара е фин център над и отвъд другите шест, които са тясно свързани с него. Разположена на върха на главата, тази чакра съответства на епифизата на физическото тяло. Тя има 1000 листа, върху които са повторени 50-те букви на санскритската азбука. Тя е обител на Шива.

Върхът на главата, наречен предна фонтанела при новородените, е Брахмарандхра - "вратата на Брахма". При смърт, когато напредналият йоги се отделя от физическото си тяло, тя се отваря рязко и оттам излиза праната.

Когато в сахасрара Кундалини шакти се обедини с Шива, йоги изпитва изключително блаженство. Той достига свръхсъзнателното състояние и най-висшето знание. Той става напълно развит джнани.

Джнана йога е еволюционен път към духовното осъществяване. Тя използва и съдържа различни методи за постигане на целта, но основното й средство е фиософията на Веданта. Веданта е система от знания, основаваща се на древните индийски текстове. Практикуването на Джнана йога включва изследване на природата на света, като се използва учението на Веданта.

Фактически Веданта означава "край на Ведите". Нейна основа са ученията на Упанишадите, които представляват последните части на Ведите. Ведите са най-древните индийски текстове. Произходът им е неизвестен; смята се, че древните мъдреци, медитирайки върху Бога, са били осенени от вдъхновение. Ведите са четири: Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда и Атарва Веда.

Риг Веда се занимава с въпроси и коментари върху света и природата на действителността. Яджур Веда съдържа всички ритуали и приношения, както и правилата за изпълнението им. В нея също са разгледани всички мантри. Сама Веда дава цялото знание за теорията и практиката на пеенето и музиката. Атарва Веда се занимава с магията и черните изкуства. Всяка от четирите Веди се състои от четири раздела: МАНТРА-САМХИТИ - химни-възхвала на Бога; БРАХМАНИ - наръчници за извършване на приношения и произнасяне на мантри; АРАНЯКА - мистични книги, които философски интерпретират ритуалите; и УПАНИШАДИ - които съдържат същността или частта от знанието във всяка от Ведите.

Философията на Веданта се състои от ученията на всички Упанишади, познати на човека. Тя е всъщност една от шестте основни индийски философски системи. Индийската философия може да се раздели на шест категории или школи, всяка от които била създадена от мъдрец. Той я предал на учениците си, а те я доразвили. Тези шест системи са:

1. ПУРВА МИМАНСА - основана от Джаймини. Тя предписва ритуалите за призоваване и умилостивяване на боговете и за достигане на Рая. ДХАРМА и АДХАРМА - справедливото и несправедливо действие, създават света, основан на наградата и наказанието.

2. УТАРА МИМАНСА - основана от Махариши Вияса, е чиста недвойствена АДВАЙТА ВЕДАНТА. Според нея всичко е Брахман - непроявения Бог, а всичко, което изглежда, че съществува, е само проекция на този Абсолютен Брахман. Тя е и основата на Джнана йога.

3. САНКХЯ - основана от Капила Риши, се различава от Веданта по това, че е дуалистична. Т.е. тя вижда разделение между материята - Пракрити, и духа - Пуруша. Според нея материалният свят - Пракрити - е създание и взаимодействие на трите гуни (качества): сатва, раджас и тамас (чистота, активност и инерция).

4. ЙОГА - основана от Патанджали - е практическа система за концентрация и контрол на ума, защото умът е този, който създава илюзиите. Тя е сходна с Веданта, но според нея причината за сътворението е Пуруша (Брахман), недосегаем за кармата и времето. "Йога сутрите" на Патанджали (виж главите за Раджа йога) са същността на Раджа йога; макар че йога, коего означава "съюз", се използва за по-голям обхват дисциплини.

5. ВАЙШЕШИКА - на Канада Риши - представлява материален или научен възглед за вселената. Според нея всички неща се състоят от основни единици - атоми. Това се оказа недостатъчно - сега учените знаят, че атомът може да бъде разделян до безкрайност и че същността на материята не може да бъде определена.

6. НИЯЯ - на Гаутама Риши - смята, че Бог - ИШВАРА - е отговорен за създаването на света.

Мисълта на Веданта, изразена в Утара Миманса, е предизвикателство спрямо всички други системи. Според нея освобождението не може да бъде достигнато чрез ритуал, действие, задължение или благотворителност. Законът на тази проявена вселена е промяната. Поради своето непостоянство тя не може да бъде реална. Само Брахман е действителен; светът на илюзията е нереален, а индивидуалната душа не е нищо друго освн самия Брахман. Тази Върховна Реалност е извън досега на ограничения разум и познаваемия свят. Само отричането, отказът от привързаността към всичко светско, може да доведе до познание за Абсолюта. Това се постига чрез процес на отрицание на всички светски желания, отъждествявания и определения. Това, което остава след като човек се отрече от всичко, е Бог.

Философията на Веданта има троична основа - в ръкописи, разум и опит. Въпреки че основните източници са писмени, това не означава, че Веданта трябва да се приема на сляпо, без мислене. Разсъжденията са много необходими за разумното възприемане и разбиране на писмените източници. Последователят на Веданта използва логиката, за да разграничи действителното от недействителното, и след това отхвърля недействителното. Разумът може да обясни само онова, което има край. След като се изтощи в процеса на разграничение и отрицание на онова, което е недействително, когато достигне момента, от който всичко останало е действително, той също трябва да бъде отхвърлен.

Докато пътят на Аза е в изтощителни интелектуални размишления и аналогии, езикът е полезен само тогава,когато показва природата на Действителното. Окончателният апелативен съд е интуитивно преживяване. Западната философия е склонна да отрича пряката интуиция. Тя води разума до ръба и го изоставя там. Веданта подхожда към Самореализацията чрез разума и след това го подтиква чрез интуицията към окончателния скок - пряката опитност.

Според някои религии вселената е създадена от нищо, по прищявка на Бога, и отново ще пропадне в нищото. Нещо не може да бъде създадено от нищо. Напр. дървото е предшествано от невидима енергия във формата на семе. Бог не е създал вселената от нищо. Каква е била целта му? Той не е направил това от любов към човечеството, тъй като по времето на Съвторението не е имало хора. Според закона за запазването на материята и закона за запазването на енергията нито материята, нито енергията могат да бъдат създадени или разрушени; променя се само формата.

За практическия живот няма значение дали светът, който познаваме, е действителен или не. Нима умиращият от глад, като види обсипано с плодове дърво, ще започне да анализира дървото и да брои листата, му вместо да откъсне плода? Нима ако на човек му се запали дрехата, той ще почне да се чуди откъде се е взел този огън, вместо да го изгаси? В безплодни интелектуални размишления и спорове се губи време и енергия. Идеите на един човек за Бога не възникват от разума. Те са се родили предварително, просто са отражение на идеите на други. Идеите на една група се различават от идеите на друга, както идеите на отделните хора. Веданта не се опитва да убеждава всички в едно. Тя предлага техника за преживяване на Върховната Реалност първо чрез размишления на разума, а после чрез пряка реализация.

Въпреки че въпросите,които възникват в търсенето на духовното осъществяване нямат точни отговори чрез разума, размишлението - за разлика от спора - е необходимо, за да поведе по пътя истинския търсач на духовното. Ако умът е открит и свободен от предразсъдъци и предубеждения, размишлението може да доведе до пряко знание.

Брахман - Абсолютното съзнание - няма нито име, нито форма. То е безкрайно, без качества и недиференцирано. В Раджа йога се нарича Пуруша. Както лунната светлина е всъщност отразената светлина на слънцето, така и този видим свят, Мая, е отражение на Брахман. Отразен чрез Мая, или Пракрити в Раджа йога, Брахман приема качества и се нарича Ишвара - Бог.

Следователно Мая е тази сила на Брахман, която прикрива същината. Тя създава идеята за ограничението, илюзията, че светът е различен от Брахман. Празната чаша създава илюзия за пространство в определени граници, но когато я счупим, илюзията изчезва. При самореализацията изчезва илюзията за света и всичко бива изпитано директно като вечния, неограничен Брахман.

Разликата между индивидуалната душа и Брахман е само привидна. Индивидуалната душа е Брахман, забулен от илюзиите на тялото и ума. Докато човек приема само изявения свят на Мая, той е в неговите мрежи, обвързан от Карма. Но това е само привидна връзка, защото Азът не може да бъде обвързан от нищо. Като небето той е вечно свободен. Но той е претоварен от различни явления, както киноекранът е претоварен със светлините и сенките по повърхността му. Наводнения, пожари, убийства, любов и смърт шестват по екрана на театъра на сенките, но въобще не му влияят.

Както и екранът, Азът е предмет на многообразни илюзии - "Аз съм художник", "Аз съм актьор", "Аз съм католик", "Аз съм протестант" и пр. Тези имена и форми са само илюзии, наложени върху Аза, които се променят с всяко прераждане, а понякога и в един живот. В светлината на Самоосъществяването те изчезват, както сенките изчезват от екрана, когато запалим лампата.

Докато не достигне реализация, човек е забулен в АВИДЯ - невежество и незнание. Авидя е було с много пластове, прикриващо знанието за Аза, което е единственото истинско знание. Невежеството е погрешно отъждествяване със собствените ограничения. За разлика от понятието за грях, невежеството изключва вината; то е по-скоро условие, при което е необходимо натрупване на знания. Древният индийски текст "Панчадаши" заявява: "Сегашните нещастия и страдания на човека, неговите болки и ограничени удоволствия, раждания и смърт, са все поради неговото погрешно отъждествяване с петте обвивки и трите тела. (Физическото, астралното и каузалното тяло; хранителната, жизнената, емоционалната, интелектуалната обвивка и тази на блаженството. Те са подробно описани в "Пълна илюстрирана книга по йога.")

Когато човек казва: "Аз съм мистър Мускул на калифорнийския плаж", той се отъждесвява с физическата хранителна обвивка. Нейните качества са съществуване, раждане, растеж, разложение и смърт. Човек се идентифицира с жизнената обвивка, когато го занимават глад, жажда, горещина, студ и подобни усещания. Умствената обвивка засяга мисленето, емоциите, съмненията, веселието, депресията и пр. Когато човек се хвали с интелектуалните си постижения, той се идентифицира с интелектуалната обвивка. Подобни асоциации са пълно невежество. Когато човек се отъждестви с обвивката на блаженството, той се стреми да реализира Аза. Но дори това в крайна сметка трябва да бъде надхвърлено. Привързаността към хранителната обвивка носи само болка, защото мускулните успехи изчезват. Това е всичко. Само когато отхвърлим връзката си с тези сенки, можем да бъдем свободни. Веданта е интелектуален метод за дисоцииране от тези обвивки.

Един отъждествява себе си с някоя от тези ограничаващи го обвивки повече от друг. Напр. ако преобладава интелектуалната обвивка, човек може да приеме ролята на философ. Така се стига до положение, при което всичко се превежда на интелектуално ниво на възприемане, а това създава пречки за уравновесената му интеграция като човешко същество и за намиране на истинската му идентичност с Божественото. Освен че е неправилно насочена привързаност, авидя е и причинно невежество, създаващо обвързващи кармични действия. Тя е коренът на всички действия и противодействия.

Привързаността към различните обвивки влияе и на отношенията с другите. Онзи, който действа най-вече на емоционално ниво, има трудности в общуването с хората на интелектуално ниво. В зависимост от това коя обвивка преобладава, хората ги привличат различни гуру. Но един истински гуру не е привързан към никакво тяло или обвивка. Единственото му отъждествяване е с АЗ СЪМ.

Същността на всичко е Брахман. Но Природата, като отражение на Брахман, се изявява в индивидуалната душа като авидя или було на невежеството. Бидейки само отражение, материалният свят, емоциите и интелектът са една илюзия. Тази илюзия се нарича Мая. Ако трябва да бъдем по-точни, авидя е състоянието, при което човек е заплетен в мрежите на Мая. Това невежество съществува, докато не се осъзнае Единството. Докато изпитва многообразието, човек ще изпитва и страх. Възприемайки другите като различни от него и от Брахман, той става жертва на различни страхове от това, какво може да му се случи, бидейки сам.

Авидя, изявяваща се чрез илюзията на Мая, няма нито начало, нито причина. Като проекция на Брахман, Мая - проявеният свят - не може да съществува независимо. Той е и реален, и нереален - реален за човечеството, нереален в светлината на Брахман. Фокусникът, който изважда заека от шапката или срязва жената на две, създава такава илюзия. Той не материализира заек, нито пък срязва жената и после събира частите, но за публиката, която седи и гледа, ИЛЮЗИЯТА СЪЩЕСТВУВА. Така трикът е и реален, и нереален. Тази вселена е реална, защото човек участва в илюзията, но когато достигне Самоосъществяване, реалността й изчезва. По същия начин сънят е действителен, когато го сънуваме, и недейсвителен, когато се събудим. Неговата нереалност се крие в неговото непостоянство.

Началото на един сън не може да бъде проследено. Корените му се крият в неизвестните дълбини на миналото. Дори началото на фактическия сън остава неизвестно за сънуващия. Ако той си ляга към 11ч., можем ли да кажем, че той сънува почивка на Хавайските острови от 11.30 до 12.30? Когато е заспал, знае ли човек кога започва сънят му? Той има безкрайно минало, тъй както - докато сънуваме - има безкрайно бъдеще. След като се събуди, човек знае, че е сънувал някъде между 11.00 и 12.00 ч. В будно състояние той знае, че сънят няма нито безкрайно минало, нито безкрайно бъдеще, нито е реален.

Сънуването на Мая не започва с раждането. То лъкатуши през много прераждания и е невъзможно да го проследим. Въпреки че археолози и антрополози непрекъснато развиват теории за това кога се е появил човекът, неговото минало е безкрайно отдалечено. В най-висшето състяние на съзнанието по пътя на духовната еволюция на човека няма нито минало, нито бъдеще; той е над времето и пространството. Тези понятия са илюзорни. Има само едно вечно сега.

Няма фактическа разлика между съня при сънуване и съня на Мая. Когато се отъждествява с тялото и ума, те изглеждат действителни, но когато достигне четвъртото, най-висше състояние на еволюцията - ТУРИЯ, човек осъзнава, че те са нереални. Както тъмнината изчезва от светлината на слънцето, така в светлината на осъществяването изчезват илюзиите за време и пространство. Докато Мая съществува като отражение на Брахман, човек ще бъде жертва на илюзията си. Ако в съня става някакво действие, илюзията не може да бъде отстранена от действие вътре в него. Човек трябва да излезе извън съня, за да го види ясно. По същия начин човек трябва да се научи как да излезе извън Мая. Всички негови страдания произлизат от отъждествяването му със сянката на Мая.

Светлината само за миг прогонва тъмнината. Но тъмнината никога не може да отстрани светлината. Въпреки че невежеството обгръща човека, то никога не може да затъмни Аза, който остава недосегаем. Човек е вечно чистото Аз. Пространството е винаги пространство, независимо дали е заето от въздух, вода, земя или друга плътна материя. То никога не може да бъде отстранено, отречено или унищожено. Така и Азът остава еднакъв при всички условия.

Истинското знание се отнася само за Безсмъртното Аз, недокоснато от причинното невежество. За да разкъса привързаността към петте обвивки, Веданта използва аналитичния метод. Като го следва, много напредналят ученик може да изпита чувство за отделяне от тях. Отхвърляйки по този начин булото на невежеството, той ще осъзнае истинската си идентичност.

В живота човек е принуден да мисли за себе си чрез категории. Въпросът "Кой си ти?" може да извика отговори като: "Аз съм Фред", или "Аз съм менажерът по търговските въпроси", или "Аз съм негър". Цял живот хората промиват мозъците си с мисли като напр. че са богати или бедни, високи или ниски, министри или зидари. Те не прекъсват този панаир, а все повече се ограничават във възприятията за самите себе си.

Как човек осъзнава идентичността си с Безсмъртното Аз, съществуващо преди той да е роден, и което ще съществува след смъртта на тялото? Отговорът, знанието за това, са разкрити на мъдреците и запазени в древните книги и чрез учители. Класическата аналогия на Веданта за просветлението, за разбирането на ограничеността на човешкото състояние, е за змията и въжето.

Един човек вървял по здрач по тъмна пътека. Привидяла му се змия и той се уплашил. Когато светнал, с облекчение видял, че това е въже. Илюзията за змията изчезнала - нямало необходимост от убеждаване. В момента, в който реализираме Аза, невежеството, егото и ограничаващите елементи изчезват. Ти знаеш кой си. В светлината на Действителността илюзията изчезва. Нищо не може да спре човек, ако той желае да постигне целта си. Това е негово рождено право.