Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители

Тук ще изложим някои практическки моменти по отношение на техниките и етапите на медитация. Те са предназначени най-вече за начинаещия, но и за напредналия ще е полезно да ги прегледа.

1. Особено важно е постоянството на време и място. Това настройва ума да забави дейността си, без да губи много време. Когато човек седне за концентрация, е трудно да съсредоточи ума си веднага. Условният рефлекс е реакция към определен външен стимул, и затова умът ще се успокои по-бързо, ако времето и мястото са постоянни.

2. Най-подходящото време е призори и при здрач, когато атмосферата е наситена със специална духовна сила. Предпочитано време е БРАХМАМУХУРТА - между 4 и 6 ч. сутрин. В тези тихи часове след съня умът е свеж и свободен от проблемите на светския живот, може лесно да бъде насочван, и концентрацията ще дойде без усилия. Ако нямате възможност за медитация в тези часове, трябва да бъде изберете време, когато не сте ангажирани с ежедневието и умът е спокоен. Редовността е много важно условие.

3. Опитайте се да медитирате в отделна стая. Ако това не е възможно, отделете част от стаята си със завеса и не позволявайте друг да влиза там. Тази част трябва да се използва само за медитация, за да няма други вибрации и асоциации. Сутрин и вечер горете тамян. Най-важното място в стаята трябва да бъде изображението на избраното божесво, като пред него се поставя килимчето за медитация. При повторението на медитацията силните вибрации, породени от нея, ще се натрупат в стаята. След 6 месеца ще усетите чистотата и спокойствието на атмосферата, и стаята ще придобие магнетична аура. При стрес, ако поседите в нея за половин час, като си повтаряте някоя мантра, ще почувствате облекчение и успокоение.

4. За да се възползвате от благоприятните магнетични вибрации, трябва да сте обърнати с лице на север или на изток. Седнете в удобна поза, като гърбът и вратът са изправени, но без напрежение. Това успокоява ума и помага за концентрацията. Важно е психическият поток да преминава безпрепятствено от основата на гръбнака до върха на главата. Не е необходимо да се седи в класическата падмасана (лотос) - всяка поза с кръстосани крака е подходяща. Позата с кръстосани крака осигурява здрава основа за тялото и създава триъгълната пътека за протичане на енергията,която трябва да бъде по-скоро съхранявана, а не разпръсквана във всички посоки. Задълбочаването на концентрацията забавя метаболизма, умствените вълни и дишането.

5. Преди да започнете, заповядайте на ума да се успокои за определено време. Забравете минало, настояще и бъдеще.

6. Съзнателно регулирайте дишането. Започнете с 5 мин. дълбоко коремно дишане, за да обогатите мозъка с кислород. След това го забавете до такава степен, че да бъде неуловимо.

7. Задръжте дишането ритмично. Вдишайте за 3 сек. и издишайте за 3 сек. Регулирането на дишането регулира и притока на праната - жизнената енергия. Ако се използва мантра, тя трябва да бъде координирана с дишането.

8. Отначало оставете умът да блуждае. Постепенно с концентрацията на праната той също ще се концентрира.

9. Не насилвайте ума да се успокои. Това ще задвижи допълнителни мозъчни вълни, които пречат на медитацията. Ако умът продължава да блуждае, просто се дисоциирайте от него и го гледайте, както се гледа кино. Той постепенно ще се успокои.

10. Изберете фокусна точка,върху която умът да си почива, след като се измори - като птичка, която търси клонче, за да кацне на него. Онези, които са предимно с интелектуална насоченост, трябва да визуализират обекта на фокусирането си в междувеждието. По-емоционалните - в кардиалния плексус. Никога не променяйте фокусната точка.

11. Фокусирайте се върху неутрален или възвисяващ обект или символ, като задържате изображението му в мястото на концентрация. Ако използвате мантра, повтаряйте я на ум, като координирате повторението с дишането. Ако нямате лична мантра, използвайте ОМ. Онези, които предпочитат персонализирано божество, могат да се запознаят с главата за мантрите, или да използват РАМ или ШИЯМ. Ако човек започне да се унася, мантрата може да се повтаря на глас, но повторението на ум е по-силно. Никога не променяйте мантрата.

12. Повтарянето ще доведе до чистата мисъл, в която звуковата вибрация се смесва с мисловната, а значението не се осъзнава. Повторението на глас води до повторение на ум и до телепатичен език, а оттам - до чистата мисъл. Това е фино състояние на трансцедентално блаженство с двойственост, където остава осъзнаването на субект и обект.

13. С практиката двойствеността изчезва и се достига до САМАДХИ - състоянието на свръхсъзнание. Не бъдете нетърпеливи, защото за това е необходимо много време.

14. В самадхи човек е в състояние на блаженство, в което Знаещ, Знание и Познаваемо стават едно. Това е свръхсъзнанието, достигано от мистиците във всички религии.

15. Започнете практикуването на медитацията за период от 20 мин. и увеличете до час. Ако тялото започне да трепери, овладейте го и задръжте енергията вътре.
Здравето - необходимо условие за медитация

Здравото тяло е основа за развитие на пълните възможности на човека. Ако физиката не е в оптимално състояние, тя не е добър инструмент за ежедневна медитация и за служба на другите. Някои мислят, че йоги трябва да бъде измършавял в резултат на строгата дисциплина. Но всъщност изключителните физически крайности показват прекалена заетост с тялото. Други смятат, че хората, следващи пътя на духа, не трябва да се занимават с проблемите на тялото, тъй като енергиите им са насочени към по-висши цели. Това са все крайности, а човек трябва винаги да бъде в равновесие.

Правилните упражнения нямат за цел развиване на мускули, нито са интензивен напрегнат комплекс, за да отслабнем в дадена част на тялото, където поради лош начин на живот сме натрупали тлъстини. Цялата физическа система - и вътрешна, и външна - трябва да бъде непрекъснато поддържана в добро състояние. Това е целта на йогийските упражнения - асани. Те включват по-скоро систематично разтягане, а не свиване на мускулите. Целта е те да се тонизират, да се намали напрежението, да се осигури добро кръвообръщение и храносмилане. Тялото се поддържа в добра форма, като в същото време се развиват концентрация и спокойствие.

Йогийското дишане се нарича ПРАНАЯМА, което всъщност означава контрол над жизнената енергия. Човек може да живее без храна, вода, слънце и сън за по-дълго време, но тялото не може да остане без кислород повече от няколко минути. Праната, жизнената сила - енергията на тялото - е това, което различава живота от смъртта, и нейният първоизточник е дишането. Качеството и количеството на въздуха и времетраенето на един дихателен цикъл пряко влияят върху мозъка и неговата работа. Това е област, която западните учени тепърва започват да изследват. Има видове пранаяма (дихателни упражнения), които увеличават енергията на тялото, изчистват дробовете, намаляват необходимостта от сън, успокояват нервите и ума, затоплят или охлаждат физиката и дори спомагат за издигането на кундалини - духовните енергии на тялото.

За духовното, умствено и физическо здраве е необходима и правилна релаксация. Йога-асаните и пранаяма включват специални техники за релаксация, които запазват и ефективно използват енергиите в тялото. Мнозина мислят, че релаксацията означава напускане на дома заради екзотично място, където умът и тялото непрекъснато се тъпчат със стимуланти и депресанти и всякакви подобни вредни наслади. Често чуваме: "Едва дочаках да свърши почивката, за да се прибера в къщи и наистина да си почина." Истинската релаксация идва след отстраняването на стимулите - визуални, вкусови и пр. - и с настройване за вътрешно осъзнаване. Както всяка здрава машина, и физическото и умственото тяло на човека могат да понесат много, преди да започнат да протестират. За съжаление на Запад стана практика да се пренебрегват основните правила на здравето; господства мисълта, че хапчето, което от време на време облекчава, създава доброто здраве. Вярно е обратното. Болката в тялото е предупреждение, като червената лампичка на таблото на колата. Приемането на едно или друго съчетание от химикали е като да вземем чука и да счупим лампичката. То не решава проблема, а напротив - може да го задълбочи, въпреки че на пръв поглед помага: много от лекарствата не са полезни за тялото, не богат да бъдат изхвърлени и се натрупват, заедно с хранителните добавки (средно 25 фунта на човек годишно) - при което се комбинират и фактически натравят системата. Понякога резултатите се чувстват едва след години.

Човек чак сега осъзнава поредицата от болести, които съпътстват технологически напредналото общество. Не искам да кажа, че съвременната медицина е излишна, но обикновено лекарите се смятат за абсолютно знаещи. Твърде често заменяме здравословния начин на живот с посещението при лекаря. Повечето от болестите на ума и тялото могат да бъдат избягнати, като се спазват следните пет основни неща: 1) правилни упражнения; 2) правилно дишане; 3) правилна релаксация - всичко това е към раздела "Хата йога" и е разгледано в първия ми труд "Пълна илюстрирана книга по йога". Сега ще се запознаем с другите две: 4) правилно хранене, и 5) положително мислене и медитация.

Това, което става в тялото, е пряко свързано с функционирането на мозъка. Неотдавнашните изследвания показват, че някои червено оцветени храни oводят до хиперактивност у децата, а рафинираната захар - до емоционална нестабилност. Това са само два примера за нещата, които безразборно консумираме, без да си даваме сметка за ефекта им върху тялото и ума. Човек, който медитира редовно, трябва да бъде особено внимателен в тази насока, защото храненето влияе върху качеството на медитацията.

Оптималната диета за медитиращия е недразнеща храна. Това не значи, че храната трябва да е безвкусна; но не трябва да се ядат храни, които въздействат на мозъка. Силни и пикантни подправки, чесън, лук, сол, кафе, черен чай и месо възбуждат ума и човек трудно може да го контролира. Има и други храни, които пък затъпяват ума, вмсто да го концентрират. Това са всички предварително приготвени и престояли храни, както и - разбира се - алкохола. Марихуаната и цигарите, въпреки че не са храни, също спадат към тази категория.

Доста от гореспоменатите неща са любими грехове на повечето хора. Не очакваме всеки да може веднага да направи радикална промяна в начина си на хранене, но онези, които сериозно се интересуват от медитацията, трябва да започнат с изоставяне на месото и цигарите. (Чрез Хата йога това става много по-лесно.) Ако се осъзнават целите, много от лошите навици постепенно ще отпаднат от само себе си, просто поради промяната на съзнанието в процеса на медитацията.Човек трябва да започне още с пазаруването и готвенето. Има много естествени храни, които лесно се приготвят; има и много плодове и ядки. Купувайте пресни плодове и зеленчуци. Четете внимателно етикетите и избягвайте добавките към храната, предварително приготвените и дълго обработвани храни, както и консервите. Четете книги за храненето и вегетарианската диета. След няколко месеца ще се промените много.

Преди десетина години вегетарианството беше, така да се каже, тайна практика. На такива хора винаги гледаха с известно любопитство, ако не с подозрение. Сега е съвсем различно. Магазин за здравословна храна и вегетариански ресторант има и в най-малките градове. Хората все повече осъзнават, че здравето пряко зависи от това какво ядем. Почти всяка болест може да бъде излекувана чрез промяна в храненето или с кратък пост, без лекарства. Това е вярно не само за физически, но и за умствени неразположения. Особено важно е бъдещите майки да осъзнават това, защото често те не мислят за влиянието на нещата, които консумират, върху развиващия се плод.

Противно на общоприетото мнение всъщност не вегетарианците не поемат достатъчно белтъчини, а месоядците поемат твърде много. Животинските белтъчини са с високо съдържание на пикочна киселина - въглеродно съединение, подобно на амоняка. Тя не е водоразтворима и не се разгражда от черния дроб. И макар известно количество от нея да се елиминира, по-голямата част от пикочната киселина се натрупва в ставите, резултатът от което е артрит.

Сърдечно-съдовите заболявания са най-честите болести на западния свят, където се консумира най-много месо. Виновник за тях е холестеринът, който също не може да се изхвърли от тялото и мастните отлагания от него по стените на сърцето и артериите постепенно се втвърдяват, докато ги задръстят. Някои мислят, че като сменят маслото с маргарин, ще решат проблема, но всъщност всяка хидрирана мазнина е еднакво вредна. Основният източник на холестерин, разбира се, не е маслото върху препечената филийка от време на време, а стотиците килограми месо, което човек консумира ежегодно.

Сърдечно-съдовите заболявания и артритът са често срещани, но най-голям страх всява ракът. Много вещества могат да се смятат за причинители на рака у животните, но резултатите показват, че нито едно от тях в количеството, консумирано средно от човека, не може да доведе до заболяване. Това, което остава скрито, е, че с течение на годините тези отрови се натрупват и наистина причиняват болестта.

Но кои са тези вещества? Животните биват инжектирани с множество химикали, за да растат по-бързо и да дават по-големи печалби. В месото, докато отиде до магазина, се натрупват нитрати, оцветители, изкуствени хормони и дори арсеник. Всичко това, плюс многото други добавки, консумирани от хората на индустриализираното общество, се натрупва в тъканите. Клетките реагират на токсините, натрупали се в прекалено голямо количество, с мутация в неконтролируемо възпроизвеждащи се клетки и това вече е рак.

Но достатъчно за ужасите на индустрията, произвеждаща месо. Има още някои интересни физически и духовни причини, за да не се яде месо. Една от тях е, че е необходимо 4 пъти повече зърно, за да се нахрани едно животно, отколкото ако човек го изяде направо. Това поставя моралния въпрос за поделянето на хранителните ресурси с по-бедните народи. Растенията са първоначалния източник на енергия за всички живи същества, защото чрез фотосинтеза те складират слънчевата енергия. Вегетарианците не само приемат храна от първоизточника, но и храненето им е по-икономично по отношение на стойността и най-доброто използване на наличната земя.

Трябва също да отбележим, че храносмилателната система на човека не е като на месоядните. Зъбите му са предназначени да захапват и дъвчат зеленчуци, е не да разкъсват месо - затова и човек оставя месото да отлежи и го готви. Черният му дроб е по-малък, отколкото на месоядните и не е предназначен да филтрира животинските отрови. Дебелото черво, което е късо при месоядните, за да могат те бързо да се освобождават от отровите, при човека е доста дълго, както при немесоядните.

Но за един йоги главното съображение да не се яде месо е основният принцип АХИМСА - ненасилие. "Не убивай!" Животните имат чувства и съзнание, както и хората. Масовото отглеждане и клане на животни е като да хвърляш камък по кучето на съседа си. В Индия кравата е на голяма почит, защото служи на човека: с нея се орат нивите, тя дава мляко и други продукти за храна, а торът й се използва за гориво и строеж на пътища. Индийският селянин ще си помисли да заколи и сготви кравата си толкова, колкото и любимата си котка.

Без съмнение, "ти си това, което ядеш". Една неуловима част от онова, което ядем, се превръща в съзнание. Животните живеят, спят и се размножават. Това е техния свят. Вибрациите на растенията са изключително фини и онези, които са преминали от месоядна на вегетарианска диета, забелязват промяната в съзнанието си. Изчезва грубостта, а осъзнаването става по-ясно. Това е изключително благоприятно за медитацията. Колкото по-чиста е диетата, толкова по-лесно се контролира умът. Така, с течение на времето и с постоянна практика, ученикът постига успех в медитацията.
Карма йога

Медитацията е непрекъснато дехипнотизиране от отъждествяването на човека с неговото тяло, име и форма. Тя започва с ежедневието. Ако човек не може да се откъсне от него, тогава не е възможно да затвори очи и да влезе в медитация. Ако постоянно се отъждествяваме с рутинната си дейност , то тя ще продължи и след като тялото е неподвижно. Може очите да са затворени, ръцете сгънати и краката - кръстосани, но умът да е неспокоен. Той си върши работата при всички положения.

За да започнем да медитираме, най-напред трябва да откъснем ума си от ежедневните грижи. Първата стъпка е Карма йога - безкористно служене. Тя е основа, върху която се гради медитацията, без която последната не е възможна. Чрез служене на другите без мисъл за лична облага човек ежедневно практикува положително мислене.

Истинският карма-йоги непрекъснато медитира. Когато помага на другите, неговото отношение е: "Господи, аз работя, служа ти и ти се кланям чрез този човек. Благодаря ти, че ми даваш тази възможност." Той също така се дистанцира от резултата на действието - добър или лош. Дали работи в кухнята, моли се в храма или коси ливадата, карма-йоги знае, че той е отделно от работата, и че работата е само средство за достигане на Върховното.

Дистанцирането се научава чрез служене. Ако човек не може емоционално да се откъсне от труда си, медитацията не е възможна. Това става постепенно. И накрая, когато човек затвори очи, умът ще остане необезпокояван, защото в ежедневието е трениран непрекъснато да се фокусира навътре. На външен вид карма-йоги е съвсем като другите: никой не знае тайната на вътрешния му мир. Само той може да я докосне и почувства.

Истински отдаденият на медитация е умерен. Отвън е съвсем обикновен, но отвътре е безкраен океан. Той се е докоснал до безкрайния покой и нищо не може да го промени вътрешно. Карма йога води до вътрешен мир, който не може да се опише, но за това са необходими време и търпение.

Дистанцирането от действието не означава отхвърляне на отговорността. Живеенето както дойде не е съобразно принципите на йога, защото застрашава спокойствието на ума. Когато йоги се заеме с някаква работа, той я завършва. Умът му не се колебае - и това е тайната на неговия успех. Ако поеме отговорност за нещо, йоги се съсредоточава върху него до завършването му. Умът му е силен именно защото е непрекъснато фокусиран. Обикновеният човек върши по малко от това и онова, като започва няколко неща едновременно, без да завърши нито едно. Умът не е в състояние на медитация.

Човек, който се занимава с медитация, може да свърши повече работа за по-малко време. Той е вътрешно спокоен. Действията му са чисти и онези, които влизат в контакт с него, се чувстват възвисени. В неговото динамично присъствие дори най-мързеливите намират сила и енергия; те се вдъхновяват да извършват неща, с които иначе не биха се заели. В присъствието на истински йоги летаргията изчезва.

Чрез Карма йога - безкористно служене, човек се научава, че безстрастието е неговото ежедневие. Това е първата основна стъпка към медитацията. Не бива да се подвеждате от обещания за мигновен успех. Това е дълъг път, изискващ строга дисциплина. Но целта може да бъде достигната само от онези, които са решени да я достигнат.

КОНЦЕНТРАЦИЯ: ТЕОРИЯ

"В борбата си да достигне желания край, няма нужда човек да се обръща към външни сили. Вътре в себе си той съдържа огромни ресурси и присъща нему енергия, неограничена и използвана само отчасти. Въпреки вродените си възможности човек не постига нищо съществено, защото разпилява способностите си в стотици неща. Ако той разумно ги регулира и прилага, със сигурност ще постигне конкретни резултати. Не е нужно да чака изобретяването на нови методи, които да му посочат как рационално и ефективно да използва силите си. Самата природа изобилства с такива уроци".

Свами Шивананда

"Концентрация и медитация"
Светът е материализация на мисловните форми на Божествения Разум. Той съществува като вибрация. Както има топлинни и светлинни вълни, електричество и енергия, така има и мисловни вълни. Мисълта има огромна сила. Всеки я изпитва до някаква степен. Тя би била използвана хиляди пъти по-ефективно, ако човек може добре да разбере действията на мисловните вибрации, техниките за контролирането им и метода за предаването им на разстояние.

С разбирането и реализирането на силите на ума човек събужда скрити психически и окултни сили. Той може да вижда далечни предмети, да чува далечни звуци, да изпраща съобщения до коя да е част на вселената, да лекува хора, намиращи се на хиляди мили от него, да се придвижва мигновено на далечни разстояния. Няма граница за силата на човешкия ум, след като човек се научи да го слива с Космичния Разум.

Когато се движи свободно върху голяма площ, всяка сила в природата има по-малка скорост и сила, отколкото ако бъде събрана в едно и насочена през ограничен изход. Събрани в язовир, някога ленивите и свободни води на реката сега се втурват с огромна сила към отвора.Топлите лъчи на слънцето, фокусирани през увеличително стъкло, могат да направят пожар. Такава е силата, създавана чрез концентрация.

Този природен закон е приложим и за човека във всички насоки на неговата дейност. Умствената концентрация представлява съсредоточаване на ума за продължителен период от време върху външна или вътрешна точка. Не може да има концентрация без нещо, върху което да почиват събраните лъчи на ума - обект или идея.

Понякога хората се гордеят с това, че могат да мислят за две неща едновременно. Умът не работи по този начин - осцилиращите му вълни се люшкат напред-назад с огромна скорост между двете идеи. Умът може да прави само едно нещо наведнъж. Онези, които смятат, че такива земни задължения като миенето на чинии се вършат по-бързо, ако си мислят за палми и слънчев бряг, се лъжат. Техните мисловни вълни се движат между мечтата и непосредствена задача. По този начин вниманието, фактически отделяно на работата, е по-малко поради непрекъснатото прехвърляне на мисълта - и ръцете също се забавят. Много по-добре е умът да се насочи на едно място - така работата ще бъде свършена за половината време.

Ако сте дълбоко погълнати от книга или телевизионна програма, не чувате нито външни звуци, нито дори когато ви извикат. Ако някой се приближи, няма да го видите; нито ще усетите аромата на розите на масата. Това е концентрацията - еднонасоченост на ума, фиксиран само върху едно нещо.

Всеки има способността да се концентрира до известна степен. Постоянното практикуване на тази вродена способност засилва мисловните вълни, изчиства идеите и използва част от огромната непроявена сила на ума. Онова, което някога е било неясно и мъгливо, става ясно и определено. Онова, което е било трудно, сложно и объркващо, става лесно. Човек може да работи по-ефективно, да свърши повече работа за по-малко време и да увеличи възможностите си за доходи.

Концентрацията също може да предотврати или намали проблемите на старостта. След 30-год. възраст клетките на човешкия мозък измират със скорост 100 000 на ден - и не се заменят. Жизнено важно е да засилим и да използваме възможно най-добре намаляващите си способности. Онзи, който практикува концентрация, запазва силата на ума си.

Хирургът извършва операцията на пациента си с най-голяма концентрация на вниманието. Техникът, инженерът, архитектът или художникът, рисуващи и най-дребните подробности на план, карта или скица, в която точността е от най-голямо значение, са дълбоко погълнати от работата си. Същата концентрация е необходима и на духовния път, където ученикът се занимава с вътрешните сили. За да има напредък, тя трябва да бъде развита до най-висока степен. Практиката изисква търпение, воля, неуморна упоритост и непрекъснатост. По духовния път няма преки пътеки.

В йога,както и при другите духовни дисциплини, концентрацията е първият етап на медитацията, която в крайна сметка води до познаването на Бога. Това, което мнозина мислят за медитация, е всъщност концентрация. Съсредоточената сила на ума е насочена към даден абстрактен или възвисяващ символ. Когато всички външни вълни бъдат успокоени, човек отива директно към Източника като вярно насочена стрела. Има много улици, които водят до центъра на града. Човек достига до там, като следва една от тях, а не като блуждае от един маршрут по друг.

Според АДВАЙТА (монистичната Веданта) цялото творение е Бог. Така че силната концентрация върху даден символ може да доведе до Реализация на Бога. Все пак абстрактните символи, понеже не са емоционални, и символите,които възвисяват ума, са по-въздействащи от онези, които имат емоционална отсянка и теглят ума надолу.

Въпреки че при концентрация умът е контролиран, моментът, в който се преминава към медитация, е неконтролируем. Човек изпада в медитация така както заспива. Медитацията е непрекъснат поток от една мисъл за Върховното. Това е отъждествяване на индивида с Бога и се изживява като непрекъснато преливане на масло от един съд в друг.