Книга на моя почитан учител Негово светейшество Свами Шивананда Махарадж и на неговите най-сериозни ученици моите уважавани учители

Обикновено, за да се осъществи тази промяна в съзнанието чрез практика, са необходими години. Светските люде се управляват от сетивата. Трудно е умът да бъде концентриран върху каквото и да било, ако той се разсейва от страсти и желания. Обектите на сетивата и желанията теглят навън - те окуражават естествената тенденция на ума да бяга. Насочен навън, умът непрекъснато се занимава с безкрайния поток от отминаващи събития. Умствените лъчи се разсейват и енергията се разпръсква. За да се фокусира тя, тези умствени лъчи трябва да бъдат събрани и насочени навътре към Аза. Когато човек ги съсредоточи, достига до просветление.

Правилното използване на сетивата може да помогне за насочването на ума навътре. Най-ефективни от различните методи за намаляване на присъщата на ума осцилираща тенденция са онези, при които се използват зрението и слуха. Тези две сетива са най-силни. Те могат да овладеят вниманието и да успокоят мисловните вълни.

Хипнотизаторът подчинява ума на субекта, като го гледа втренчено и повтаря внушенията си ритмично. "Гледайте тук!" - казва изведнъж лекторът, когато иска да каже нещо важно. Чрез фиксиране погледите на учениците той фиксира и вниманието на техния ум.

По същия начин методите за развитие на концентрацията се осланят на зрението и слуха. За зрението може да се използва абстрактен символ, образ на любимо божество (това е разгледано в разделите за Джапа-медитацията), небето, роза, или какъвто и да е конкретен обект. Вместо визуална концентрация, ученикът може с редовен ритъм и интонация да повтаря мантра, името на Бога, ОМ или различни песнопения. Чрез това умът се насочва навътре. Със задълбочаването на това състояние човек постепенно загубва усещанията си за заобикалящите го неща. Следващата стъпка е медитацията, в която се загубва усещането за тялото. Когато бъде усъвършенствана, медитацията довежда до самадхи - върховното състояние на Самоосъзнаване или Реализация на Бога.

Светските удоволствия усилват желанието за все по-големи наслади. Умът никога не може да бъде удовлтворен, независимо с колко удоволствия го подхранваме. Колкото повече има той, толкова повече иска. Без да знаят това, хората безкрайно много страдат от нестабилността на своя ум. За да я избегнем, трябва да отстраним желанието за стимулиране на сетивата. След като веднъж умът бъде успокоен и концентриран, той вече не подтиква притежателя си да търси нови удоволствия.

Когато сетивата бъдат контролирани и стремежът за насочване навън - преодолян, умът вече не представлява опасност за успешната медитация. При медитация умът е интроспективен, насочен навътре, за да изследва своите тайни. Сетивата могат да бъдат контролирани чрез намаляване на желанията и дейностите. Дисциплината на хранене е основна. Освен това човек трябва да избягва нежелана компания, както и стимуланти и депресанти. Телевизия, филми, вестници, които възбуждат ума, трябва да бъдат избягвани и заместени от периоди на тишина и усамотение. Чрез наблюдаване и укротяване на желанията и чувствата се изкореняват егоизма, гнева, лакомията, страстта и омразата. За напредналите йоги разликите между отдръпването на сетивата (пратияхара), концентрацията (дхарана), медитацията (дхияна) и началото на състоянието на свръхсъзнание (самадхи) изчезват. Когато те сядат за медитация, всички процеси протичат почти едновременно и те достигат състоянието на медитация много бързо.

Начинаещите първо изпитват отдръпването на сетивата. След това започва концентрацията. Едва по-нататък бавно идва истинската медитация. Преди състоянието на свръхсъзнание умът обикновено става нетърпелив и уморен, тъй като не е трениран да понася напрежението на продължителното съсредоточаване и иска да се откаже. Успехът за достигане на самадхи зависи от постоянната и интензивна практика, от познаването на дейността на ума, от осъзнаването на клопките и от желанието да се направят жертви, за да се преодолеят препятствията.

Това е умът. Според йога той има пет различни вида поведение. В състоянието КШИПТА умът е фрагментарен, разсеян и разпръснат в различни посоки.Неспокоен е и скача от едно нещо на друго.В МУДХА той е тъп и забравящ. ВИКШИПТА е събиращият разум. Той понякога е стабилен, понякога се разсейва. В такова състояние е той при практикуване, когато се стреми да се фокусира. В ЕКАГРАТА - еднонасоченост - в него съществува само една идея. В НИРУДХА се постига пълен контрол.

Най-голямата пречка за концентрацията е неспокойствието и блуждаенето на ума. Когато начинаещият седне да практикува, мислите, несвикнали на тази нова игра и освободени от обичайните си коловози, скачат неконтролирано. За да избегне тази и други пречки за еднонасочеността, практикуващият трябва твърдо да фиксира ума си само върху един обект, и да го връща към него непрекъснато. Умът все се опитва да се отклони и да създаде други мисловни форми, но трябва да бъде дисциплиниран - иначе няма да има никакъв напредък.

Необходимо е внимателно да наблюдаваме и анализираме ума. Появяващите се на повърхността мисли трябва да бъдат приглушавани, емоциите - успокоявани; защото целта на концентрацията е успокояването на умствените вълни. Човек не бива да позволява на ума да пилее безполезно енергията си - в празни мисли, грижи, игри на въображението и страхове. При постоянна практика умът ще се задържа върху една мисловна форма половин час, а след това - до няколко часа. Когато умствените вибрации се съберат и концентрират, човек може да изпита вътрешна Благодат.

Умът е привличан от приятни или любими идеи. Затова човек трябва да се концентрира върху неща, които са му приятни. Поради естествената си склонност към насочване навън, в началото трябва да се концентрираме върху груби обекти. Можем с отворени очи да се концентрираме върху пламък, върху луната или върху конкретен духовен символ. По-късно ще можем успешно да се концентрираме върху фини обекти и абстрактни идеи. Със затворени очи ученикът се концентрира в междувеждието, в сърцето или в някоя чакра.

Като манипулираме ума, можем да успеем да го контролираме и да го предизвикаме да съсредоточи силите си. Но не трябва да се борим с него. Борбата само възбужда нови умствени вълни. Много начинаещи, в нетърпението си да успеят, правят тази голяма грешка. Може да ги заболи главата или да почувстват необходимост от уриниране поради напрежението в гръначния стълб. Както добрият готвач забелязва кои ястия се харесват и сервира само тях, така и ученикът трябва да отбележи условията, предхождащи напредъка към целта. Като ги спазва и повтаря, той напредва по пътя.

Понякога учениците се отказват от концентрацията, тъй като им се струва трудна. Те правят голяма грешка. Действително, в началната борба да се преодолее телесното съзнание, практиката може да създаде проблеми. Усеща се физическо неспокойствие, придружено от премного емоции и мисли. Но с течение на времето - понякога след много години - умът става безстрастен, чист и силен, и това носи огромна радост.

Общата сума от всички удоволствия в живота е нищо в сравнение с блаженството на медитацията. Човек в никакъв случай не бива да се отказва от нея; необходими са търпение, радост и твърдост. Успехът все някога ще дойде. Чрез сериозен анализ могат да се разкрият различните пречки за концентрацията. Те се отстраняват с търпение и усилия, като това е възможно още в тяхното зараждане чрез разграничение, правилно търсене и медитация.

Колкото по-концентриран е умът, толкова повече сила се насочва в една точка. Целта на живота е да фиксираме ума в абсолюта. Тогава човек става спокоен, ведър, стабилен и силен. При концентрация сетивата престават да функционират; човек не усеща нито тялото си, нито заобикалящата го среда. Със задълбочаването й човек изпитва голяма радост и духовно опиянение. Концентрацията отваря вътрешните двери на любовта и - като ни води до медитацията - е единственият ключ към царството на Вечността.
КОНЦЕНТРАЦИЯ: ПРАКТИКА

"Трудно е човек да наложи контрол над ума си. За да господства над него, той трябва да знае какво е умът,как действа, как мами и с какви средства може да бъде покорен. Докато разумът неспокойно блуждае между различните обекти в непрекъснати колебания и вълнения, възбуден и неконтролиран, човек не може да достигне и изпита истинската радост от Аза. Да овладее блуждаещия ум и да успокои и сублимира всички мисли и копнежи - това е най-големият проблем на човека. Ако той покори ума си, може да се каже, че в своята субективна свобода и сила той е Цар на царете."

Свами Шивананда

"Покоряване на ума"
Учените са изчислили, че човек съзнателно контролира само 10% от силата на своя мозък, а другата е скрита като долната част на айсберг под повърхността на водата. Под повърхността на съзнателния разум на човека се крият огромни ресурси. Чрез концентрация те могат да бъдат овладяни и използвани. Преди да се заеме сериозно с нея, човек трябва да има необходимата основа, тъй като силите на ума са неуловими и непредсказуеми. Тази основа се състои от правилно поведение, здраво тяло и стабилна поза, контрол на дишането и отдръпване на сетивата. Само при здрава основа надструктурата от концентрация и медитация ще има успех.
Осемте стъпки

Осемте стъпки, съставляващи тази основа, са ащангайога - осемте крайника - на Раджа йога. Те са последователни и са следните: ЯМА (въздържание), НИЯМА (ритуали), АСАНИ (пози), ПРАНАЯМА (контрол на дишането), ПРАТИЯХАРА (отдръпване на сетивата), ДХАРАНА (концентрация), ДХИЯНА (медитация) и САМАДХИ (състояние на свръхсъзнание). Първите пет съставляват основата на концентрацията.

Яма е серия от предписания, подобни на Десетте божи заповеди. Те са: ненасилие спрямо кое да е живо същество,истинност в мисъл, слово и дело; въздържане от кражба и от алчност; сублимиране на половата енергия. Нияма е развитие на такива добродетели като чистота на тялото и околната среда, доволство, въздържане или контрол на сетивата, изучаване на духовни книги и подчинение на волята Божия. Заедно яма и нияма оформят моралните и етични норми. Чрез тях разумът се възвисява и пречиства за дълбока медитация.

Необходима е и здрава и силна физика. За стабилния ум е необходима стабилна поза. Концентрацията е невъзможна, ако човек поради продължително седене чувства болки в коленете, в гърба или другаде.За да постигне еднонасоченост на ума, човек трябва изцяло да забрави тялото. Нервите трябва да са достатъчно здрави, за да издържат различните умствени явления и дезориентации, които могат да се появят в практиката. В процеса на насочване на ума навътре човек се сблъсква с отминали отрицателни неща; в редки случаи те могат да се появят символично дори като видения. Човек със слаб характер по-скоро би предпочел да изостави концентрацията, отколкото да продължи да се сблъсква с тези аспекти на подсъзнателното. Концентрацията е възможна само когато тялото и умът са в добро здраве. Асаните поддържат тялото и нервната система силни и гъвкави и осигуряват безпрепятствен приток на жизнена енергия.

Стабилната поза е задължителна, както и контролът върху дишането. Какво става, когато човек се концентрира силно, за да чуе неразбираем шепот? Дишането спира. Умът и дишането са неразделни като двете страни на монета. Когато умът е възбуден, дишането става неритмично. Когато дишането е бавно и ритмично, умът съответно се успокоява. Йогийската система за контрол на дишането - пранаяма - е предназначена да стабилизира и подготви ума за концентрация.

За да се намали изтичането навън и загубата на умствени енергии, сетивата трябва да бъдат подчинени. Една четвърт от енергията на човека се използва за смилане на храната, която твърде често се изяжда заради удоволствието от това, а не за да поддържа организма.

Допълнително в безцелно бъбрене се разпилява още умствена и физическа енергия. Спазвайте здравословна, природосъобразна вегетарианска диета и яжте умерено. Научете са да контролирате думите си, като ежедневно 1 - 2 часа се отдавате на мълчание. Сетивата ни са непрекъснато претоварени и склонни към лакомия. Човек трябва да огледа светските си привички и до голяма степен да ги ограничи.

Пратияхара - отдръпването на сетивата - е нещо като постене за ума. Мислите са отдръпнати от множеството отминаващи усещания, с които се хранят. Сетивата не предавот изживяванията без сътрудничеството на ума. Пратияхара е това, при което сетивата не влизат в контакт с обектите около тях.Напр. ако определена музика или телевизионна програма възбужда ума, трябва да ги елиминираме. С отдръпването на ума се отдръпват и сетивата. Пратияхара в най-графичната си форма е символизирана от ЙОНИ МУДРА, което е упражнение за концентрация. При него пръстите на двете ръце затварят очите, носа и устата, а палците запушват ушите. По този начин се изолираме от разсейването и съсредоточаваме вниманието само върху единственото, което остава - вътрешните (АНАХАТА) звуци.

Когато човек постигне известен напредък в тези пет стъпки, той може да продължи към концентрацията, която е трамплин към медитацията и САМАДХИ. Практиката не бива да бъде ограничавана до час-два в тиха стая. Тя трябва да проникне във всички аспекти на живота.
Внимание

В ежедневието човек трябва непрекъснато да внимава. Самата концентрация представлява стесняване на полето на внимание. То изцяло се насочва към това, което се върши. Човек се загубва в непосредствената работа. Той трябва да се съсредоточи върху нея и напълно да изключи всички други мисли, без да върши нещата надве-натри. Без спокойсвие и концентрация нищо не може да бъде успешно завършено. Чрез тях умът се насочва в една посока.

Няма неуспех, когато сме напълно погълнати от работата си. Когато човек медитира, не бива през ума му да минава никаква мисъл за служебна работа. Той трябва да остави настрани домашните грижи, когато работи в службата. С тренирането на ума да се занимава само с работата в момента се развиват и волята и паметта. Човек, който умее добре да се съсредоточава, може да свърши работата си два пъти по-бързо и по-точно от друг, който не се съсредоточава.

Лесно е да обърнем внимание на това, което е приятно, тъй като умът по природа бива привличан към нещата, които го радват. Полезно упражнение е да насочваме вниманието си към неприятни задачи, които преди това сме отбягвали. Когато ги разучим, те стават интересни и по-малко неприятни. По същия начин вниманието може да се насочи към безинтересни обекти и идеи; когато умът се задълбочи в тях, те постепенно започват да ни привличат. Множество недостатъци на ума и задръжки изчезват. Умът и волята стават по-силни.

Като предварително упражнение за концентрация се оттеглете в тиха стая и седнете в удобна поза с кръстосани крака. Сядането на възглавница помага коленете да достигнат пода, така че тялото да си почива спокойно. Затворете очи и забележете какво става, когато се концентрирате например върху ябълка.

Най-напред мислите може да се насочат към нейния цвят, форма, големина и различните й части - опашката, кората, семките, месото и пр. След това - към въздействието й върху храносмилателната система и кръвта. По закона на асоциациите в ума могат да се опитат да влязат и мисли за други плодове. Скоро се появяват и съвсем външни мисли. Умът започва да блуждае - за срещата в 4 ч., че трябва да се купи кърпа или консерва боб и т.н.; може да се върне към неприятна случка от предния ден.

Трябва да се опитваме да насочваме мислите в определената посока без прекъсване и постоянно да отстраняваме външните мисли, които нямат връзка с определения обект. Това изисква упорство. Умът непрекъснато се опитва да влезе в познатите стари коловози. Опитите да се концентрираме са като път нагоре към върха; всеки малък успех носи голямо възнаграждение.

Както законите на гравитацията, сцеплението и др. действат във физическия свят, така и законите на мисълта, напр. законът за продължителността, действат на ментално ниво. Практикуващите концентрация трябва добре да ги разбират. Те трябва да съзнават, че когато човек мисли за даден обект, той мисли и за неговите качества и съставни части; когато мисли за причина, мисли и за следствията й. Чрез тренирането на ума да се концентрира върху различни обекти - груби и фини, големи и малки, постепенно се осъзнават действията на ума. С течение на времето се създава и силен навик.

Класическо йогийско упражнение за концентрация е ТРАТАКА - съсредоточено взиране.Обектът може да бъде пламък на свещ, символ на мантрата ОМ, образ на любимо божество или друг подходящ. Седнете и се съсредоточете се върху него с отворени очи, докато те се насълзят. Тогава затворете очи и си представете обекта. Повтаряйте това упражнение, като постепенно увеличавате времето за взиране и представяне. Трябва да можете да си представяте обекта на конентрация много ясно дори когато го няма. С практиката става възможно да се извика умствената представа всеки миг, когато пожелаем това. Тратака и представата стабилизират блуждаещия ум и изключително помагат за концентрацията.

Първия ден практикувайте упражнението само една минута, след това всяка седмица го удължавайте. Не напрягайте очите. При някои хора със слаби капиляри очите могат да се зачервят. Няма причина за безпокойство, защото това минава бързо. Тратака, което е изключително добро упражнение за подготовка, трябва да се практикува 6 месеца редовно и системно.Ако прекъснете практиката, трябва да наваксате. Тратака действа ефикасно за предотвратяване и отстраняване на много очни болести.

При тратака се използват очите. Сетиво, обект и ум са затворени в грубия конкретен свят и след това обърнати навътре към финото ниво. Също и звукът, изразен на фино ниво, може да насочи ума навътре.Но за разлика от упражнението за визуализация, концентрацията върху анахата - вътрешните звуци - започва и завършва на фино ниво.

Седнете в най-удобната поза с кръстосани крака. Затворете очи. Запушете ушите с палци, запушалки или памук. Опитайте се да чуете тайствените вътрешни звуци.Може да чуете различни - флейта, цигулка, барабан, гръм, тръба, камбани, бръмчене на пчели. Ако чувате няколко звука едновременно, задръжте вниманието си върху най-силния. Обикновено те се чуват в дясното ухо, понякога в лявото. Тази практика развива еднонасоченост на ума, която се постига чрез фокусиране върху звуковите вибрации.

Преди да започне да практикува редовно концентрация, начинаещият трябва да избере приятен обект или символ и да не го променя. Ако върви по духовния път, той трябва да фиксира ума си върху образ или мантра на любимото божество. Седнал в удобна поза с кръстосани крака, да затвори очи и да регулира дишането си. Препоръчва се вдишване за 3 сек. и издишване за 3 сек. След като ритъмът на дишането се затвърди, начинаещият оттегля ума си от него; тялото автоматично ще го продължи. Представете си обекта, върху който се концентрирате, в междувеждието - АДЖНА ЧАКРА, или в сърцето - АНАХАТА ЧАКРА. Общо взето, аджна чакра е по-подходяща за хора с интелектуални склонности, докато сърдечната област - за хора по-емоционални. След като бъде избран центърът на концентрация, той не бива да бъде променян.

Избягвайте всяко напрежение в тялото и ума. Мислете спокойно и непрекъснато за обекта. Когато умът започне да блуждае, както става, внимателно го върнете обратно, но без да се борите с него. Ако емоциите причиняват разсейване, не им обръщайте внимание. Ако се опитате да ги отстраните, ще възникнат допълнителни умствени вълни и напрежение. Бъдете безразлични към тях. Ако чувствата и блуждаещият ум не се укротят сами, не се отъждествявайте с тях. Отстранете се и ги наблюдавайте като че ли гледате кино. Азът не е нито тялото, нито умът. С дистанцирането си от физическата и умствена дейност човек изживява истинската си природа.

Истинската цел на концентрацията е да задържи ума върху един обект, като ограничи движенията му в началото до малки кръгове. Когато медитирате върху даден обект, съберете всички мисли, свързани с него, и се занимавайте само с тях. Не позволявайте на други мисли, свързани с друг обект, да навлизат в ума. Линията на мисълта трябва да е една. Може да има няколко идеи, свързани с един предмет, но това няма значение. Те постепенно трябва да бъдат сведени до една.

Ще дойде момент,когато умът сам ще се насочва към една точка, като постоянния звук на черковна камбана. Това е медитацията - плод на непрекъсната и дълга практика на концентрация. Радостта е неописуема. Когато и тази идея отмре, се достига състоянието на свръхсъзнание - самадхи. С отстраняването на единствената идея се достига състояние на умствен вакуум или отстъствие на мисли. Като се издига над това състояние на празнота, човек се отъждествява с Върховното - тихият, неподвижен наблюдател на всичко. Едва тогава се достига най-висшата цел в живота.

Практиката на концентрация може да изглежда уморителна в началото, докато в ума се формират новите коловози. Но след известно време се развива истински интерес. С напредването си начинаещият осъзнава някои от нейните полезни страни и открива, че не желае да я изостави. Ако я пропусне дори за един ден, той става неспокоен. Концентрацията носи огромна радост, вътрешна духовна сила и безкрайно вечно блаженство. Тя прониква в дълбините на абсолютното знание и интуиция и води до единение с Бога.

Ние се втуркаме да търсим непознати преживявания, но всяко място в света е едно и също. Единственото място, където наистина можем да намерим разлика, е в ума; той ни придружава където и да отидем. Едва години след непрекъснато отдръпване на ума от външния свят човек може да достигне миг неизразим покой. Няма лесен път за постигането му - десет лесни урока, както често си представят на Запад днес, не съществуват.

Много западни учени не разбират напълно теорията за господството на разума над материята. Твърде често те слагат знак за равенство между контрола на ума и различните негови закони, наркотиците и техниките за обратна биовръзка. Те не съзнават, че душата стои над ума и тялото, които използва за свой израз и развитие. Докато не бъде разбрана силата на душата над живата и нежива материя, в научния свят ще цари все по-нарастващо объркване. И тялото, и умът трябва да се приспособяват и съобразяват с новите ситуации на заобикалящата ги среда, както и с новите нива на осъзнатост, за да може човек да се развива и да достигне окончателното си освобождение.

Според Западната традиция поведението на тялото често се свързва само с общоприетите физически закони. Явления като астрално проектиране, виждане без очи, чуване без уши, телепатично общуване или извиване на лъжица с мисловни вълни се смятат за извън обсега на рационалното възприятие. Но медитиращият, който практикува настройване към интуитивните си способности, понякога постига тези явления и ги възприема по-лесно. Те не са по-чудотворни от проектирането на образ и звук до далечни места чрез радиовълните. Съзнателният контрол над сърцето и функциите, които се смятат за извън обсега на волята, както и извънсетивните възприятия, астралните пътувания, астралното тяло и неговите НАДИ, ПРАНА и КУНДАЛИНИ са общоприети факти според Източния начин на живот и мислене.

Контролът върху ума е особено трудна задача. Умът настоява да скочим, когато той каже, да ядем, когато той иска; ако иска цигара, ни подбужда да запалим, колкото и неудобно да е. Желанията му са неутолими, а едно изпълнено може да породи стотина други.

Имало един монах, който се оттеглил в пещера в Хималаите. Той имал само две неща - набедрената превръзка, която носел, и още една резервна. Веднъж бил отишъл да помоли за храна в далечно село, и като се върнал, видял, че резервната му набедрена превръзка била изядена от плъх. Той си купил друга - но се случило същото. Тогава монахът си купил котка и така се отървал от плъха. Но за котката трябвало мляко. В индийските села е трудно да се купи мляко, и тъй като ежедневното ходене за мляко щяло да му отнеме твърде много време, монахът си купил крава. Не е лесно човек да гледа и храни крава, да се занимава с котка и да следва интензивна духовна практика. Понеже имал нужда от помощ, отшелникът се оженил-и всичко, от което се бил отрекъл, се върнало.

Човек трябва винаги да бъде нащрек: едно желание може да се умножи и да разруши и най-добрите намерения. Тайната за овладяване на тиранията на ума е да се откажем от играта. Чрез постоянен контрол над мисловните вълни или като ги наблюдаваме, но без да се идентифицираме с тях, ние можем да ги ограничим и в крайна сметка да ги спрем. Когато при медитация мисловните вълни са успокоени,се разкрива истинското Аз и човек изпитва Космичното Съзнание. Целта на човешкия живот е именно осъществяването на Единството на цялото съществуване -проявено и непроявено.

Единството вече съществува. Това е истинската природа на човека, която обаче е забравена поради невежество. Отстраняването на това було на невежеството - че сме ограничени в тяло и ум - е главната цел на всяка духовна практика. Ако в тъмна стая счупим паница, в която има лампа, тъмнината веднага ще се разпръсне и в стаята ще стане светло. Чрез постоянна медитация върху Аза се отстранява отъждествяването с тялото и ума, разрушава се невежеството и върховната светлина на АТМАН грейва навсякъде.

За да осъзнаем единството, трябва да се откажем от идеята за многообразието. Трябва непрекъснато да подхранваме мисълта, че всяка личност съществува навсякъде и че е всесилна. В единството няма желания; няма емоционално привличане и отблъскване; има само стабилно, постоянно, спокойно, вечно блаженство. Духовното освобождение означава достигане на това състояние на единство.

Желанието за освобождене само по себе си е безпредметно, тъй като безкрайната свобода вече съществува като истинската същност на човека. Всяко желание за потомство, богатство и щастие в този или в следващия свят, и дори самото илюзорно желание за освобождение трябва да бъдат изоставени - в този или в следващия живот. Чрез чиста и безстрастна воля всички действия трябва да бъдат насочени към целта. Затова към плодовете на медитацията не трябва да се стремим нетърпеливо. Много месеци трябва да изминат, преди умът да узрее достатъчно и да бъде пречистен, за да има видим напредък.

Постоянното усилие да чувстваш, че ти си Всичко, може и трябва да се практикува и при най-активна работа. Нека умът и тялото да действат - но трябва да чувстваш, че си над тях, като контролиращ ги наблюдател. Не се отъждествявай с тях. Ако сетивата са изцяло под контрол, човек може да намери съвършен мир и усамотение дори в най-шумното и нй-оживено мчясто в големия град. Ако сетивата са неспокойни и няма достатъчно сила да ги отдръпне, човек няма да намери спокойствие дори в уединена хималайска пещера.

В началото човек трябва съзнателно да седне и да медитира, за да изпита чувството за единство. Чрез стабилността на позата и ума това става сравнително лесно; при по-оживена дейност е по-трудно. Но човек трябва винаги да практикува. Иначе напредъкът е твърде слаб. Няколко часа, прекарани в медитация върху отъждествяване с Всичко, докато през целия ден човек се отъждествява с тялото и ума, не водят към бърз или значителен напредък.