Книга на Паскал Сален Въведение /Мартин Димитров

Изтегляне 136.04 Kb.

Дата	25.10.2018
Размер	136.04 Kb.
	#97346

Мита и тарифни ограничения
Количествени ограничения по вноса – квоти
Протекционистични ефекти и ефекти на паричната политика
Заключение

Свободна размяна и протекционизъм^¹

(по едноименната книга на Паскал Сален)
Въведение /Мартин Димитров/

Първите опити за налагане на ограничения, които да облагодетелстват част от “играчите” за сметка на други, датират от самото възникване на търговията. Мотивите за прилагане на протекционистична политика винаги са били едни и същи - защита на вътрешния пазар от чуждестранни конкуренти. Обичайно в икономическата теория протекционизмът се разглежда като ограничителна политика спрямо стоковата размяна. Паскал Сален разширява това разбиране като разглежда влиянието на протекционизма върху факторите за производство и производителността.

По своята същност протекционизмът създава благоприятни условия за определени производители или сектори, като ограничава конкуренцията на националния пазар. Другият непосредствен ефект обаче е по посока на повишаване цените на вътрешния пазар, което увеличава разходите за потребителите. Тоест най-общият поглед върху протекционизма показва, че това е политика на субсидиране от страна на държавата на определени пазарни участници за сметка на всички потребители. В основата на тази политика е разбирането, че държавата ”знае, може и трябва” да определя приоритетни отрасли, които да бъдат третирани преференциално. На практика по този начин правителството изземва функции на пазара, като нарушава естественото разпределение на ресурсите и преразпределя. В резултат на протекционизма, цените на националния пазар се отклоняват от международните, настъпва промяна и в относителните цени (високите мита за определени стоки променят вътрешните разменни съотношения), разпределението на ресурсите се отклонява от най-продуктивното, което ограничава специализацията и икономическото развитие. Във своята оценка за протекционизма Фредерик Бастиа (http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/Bastia.doc ) казва, че това е политика, която води до една печалба (за определени производители) и две загуби (за останалите производители и за потребителите)^². Още Адам Смит в своята книга “Богатството на нациите” защитава разбирането, че свободната търговия води до специализация и увеличава благосъстоянието.

Съвременната икономическа действителност предлага различни примери на протекционистични мерки. ЕС е пословичен с митническите си ограничения за така наречените “чувствителни стоки” – селскостопански, въглища и стомана, и други. Основна причина за възприемането на протекционистична политика е натискът на определени обществени групи, които настояват за специално третиране, и придобивайки достатъчно политическо влияние, са в състояние да договорят специални индивидуални условия. Икономическата логика показва, че винаги това специално третиране е за сметка на други производители или на обществото като цяло. Друг възможен мотив за протекционистична политика са решения на правителството, които целят насърчаване растежа на икономиката, като се определят “приоритетни” сектори, защото те “са в състояние да помогнат за благосъстоянието на обществото като цяло”. Цялостната концепция за намеса на държавата в икономиката има протекционистичен характер за част от пазарните участници, като “цената” е преразпределение на ресурси и намаляване на стимулите за другите “играчи”.

Сален описва механизма на функциониране на протекционизма, като използва елементарни примери и причинно-следствени връзки, което спомага за доброто разбиране същността на тази политика. По-долните редове са основани на най-илюстративните текстове от “Свободна размяна и протекционизъм”
Ефекти на протекционистичната политика / по извадки от книгата на Паскал Сален/

Протекционизмът представлява съвкупност от мерки, чиято цел е ограничаване или забраняване на вноса в дадена страна. По този начин определени производители на вътрешния пазар се поставят чрез правителствени мерки в условия на ограничена конкуренция спрямо чуждестранни доставчици. Най-използваните инструменти за въвеждане на протекционистични мерки са:

Мита или тарифни ограничения. Те представляват специфичен данък върху вноса на стоки. Митата могат да бъдат ad valorem, когато се изчисляват като процент от стойността на вносната стока, или специфични, когато представляват фиксирана сума за дадена физическа единица (килограм, метър и други).
Количествени ограничения по вноса - квоти. Чрез този инструмент се ограничава вноса на определени стоки до количествата, фиксирани в квотата за даден период от време.
Административни мерки. Въвеждат се изисквания за удовлетворяване на разрешителни и регистрационни режими, или, в определени случаи, възбрана за внос на дадени стоки. Мотивите за използване на административни ограничения по вноса могат да бъдат от най-различно естество – изисквания за изпълнение на технически и здравни изисквания, норми за безопасност, и др. При използването на такива мерки може да се говори за протекционизъм, ако изпълнението на тези норми води до отклонение на вносната от международната цена на дадена стока.

Мита и тарифни ограничения

Да предположим, че в една примерна страна, която можем условно да наречем Галисия, размяната е натурална, като съществуват две основни стоки – пшеница и вино. В условията на свободна размяна жителите на тази страна (галисийците) всяка година купуват (внасят) 10 литра вино и продават (изнасят) 15 кг. пшеница, тоест приемаме, че галисийците са специализирани в производство на пшеница, а останалият - свят в производство на вино. Ако приемем, че Галисия е сравнително малка в сравнение с останалия свят, относителните цени между тези стоки се определят от търсенето и предлагането на международния пазар - 1 л вино се разменя за 1.5 кг пшеница.

Нека сега си представим, че правителството на Галисия въвежда вносно мито от 25%. При съществуващите относителни цени вносът от местни субекти на 10 л. вино се заплаща с износ на 15 кг. пшеница. В резултат на въведеното мито обаче, 25% от вноса ще бъдат удържани под формата на данък за държавата. По този начин търговците ще получават вече 7.5 л вино вместо 10 л срещу износ на 15 кг пшеница. Относителната цена вино/пшеница се отклонява от съотношението на международния пазар, което е 1/1.5 и се достига до ново разменно съотношение 1/2, тоест вносът на 1л вино се заплаща вече с износа на 2 кг пшеница.

Какви могат да бъдат ефектите от въвеждането на този специфичен данък върху вноса?

1/ Непосредственият ефект е загубата на благосъстояние за жителите на Галисия, за които се ограничават предимствата от свободната размяна и специализацията на производството. Ако в условията на автархия (затворено стопанство) относителната цена между виното и житото също е 1/2 (1 л вино се разменя срещу 2 кг пшеница), изчезват стимулите пред местните производители и търговци да изнасят при наличието на мито от 25%, защото на вътрешния пазар могат да получат същото разменно съотношение. При по-ниска митническа ставка външнотърговската размяна ще продължи, но при по-ниски стимули и размери в сравнение с условията на свободна търговия. Изводът от това е, че протекционизмът води до по-ниско ефективно разпределение и употреба на производствените ресурси.

2/ Цялостната загуба от протекционистичните мерки е неравномерно разпределена между различните пазарни участници, като защитаваните сектори и производители дори реализират изгода от тази политика.

В условията на свободна размяна един примерен производител от Галисия – Пиер, с наличните производствени фактори може да произведе 1 л вино или 2 кг пшеница. Ако този производител е в състояние да разменя на външния пазар 1 л. вино за 1.5 кг пшеница, за него ще бъде по-ефективно да се специализира в производството на пшеница. Действителният свят е далеч по-сложен и затова в този пример трябва да включим презумпцията, че в дадената страна има съвкупност от производители с различни възможности и потенциал за заместване на производството на грозде с производство на пшеница. При преминаване от автархия към свободна размяна, което позволява внос на вино при по-изгодни условия в сравнение с покупката на вътрешния пазар, най-ниско ефективните производители на вино ще се преориентират към производство на пшеница и само производителите с най-висока конкурентноспособност ще продължат да произвеждат вино. Следвайки тази логика, при преминаване от условия на свободна търговия към протекционизъм най-ниско ефективните производители на вино отново ще бъдат в състояние да предлагат продукцията си на вътрешния пазар. По-конкурентноспособните производители пък ще получат допълнителна печалба, защото ще имат възможност да повишат цените на виното на националния пазар (в сравнителен план с цените на пшеницата). Резултатът от протекционистичната политика е по посока на отклонение използването на ресурсите от най-ефективната им употреба, което се прави за защита на отделни участници на пазара, в нашия пример – производителите на вино. Производителите на пшеница от своя страна са в губеща позиция в сравнение с условията на свободна търговия, защото получават по-малко вино за единица пшеница. Следователно е важно да се има в предвид, че протекционистичната политика облагодетелства отделни производители, но това е за сметка на всички останали пазарни участници. В нашия стилизиран пример, в който имаме две стоки - вино и пшеница - преразпределението е очевидно (производителите на вино се поставят при по-благоприятни условия спрямо тези на пшеница). В реалната икономика обаче тези принудителни трансфери не са толкова очевидни поради големия брой стоки на пазара.

3/ Облагането с мито на вноса има ограничителен ефект по отношение на износа. Причината затова е, че в една сделка операцията по покупката не може да бъде отделена от операцията по продажбата. По този начин при въвеждането на данък с намерението за облагане на вноса се облага също и износа, или ако целта е намаляване на стимулите за внос, едновременно с това намаляват и стимулите за износ. Противно на общоприетото разбиране, защитата на националния пазар чрез мита например, не благоприятства нито износа, нито вноса, а създава предпоставки за интензифициране на вътрешната търговия в сравнителен план с външната. Този извод е много важен, защото показва пълното безсмислие от използването на протекционистични мерки в защита на платежния баланс на дадена страна.

5/ Отрицателните ефекти от протекционизма нарастват, когато се той се възприема от малки като икономическа значимост икономики. С нарастване на теглото на дадена икономика в световната, вътрешните ценови съотношения влияят във все по-значителна степен върху международните. Увеличаването на търговската отвореност на сравнително голяма икономика води до значително по-малки промени във вътрешните цени в сравнение с една малка страна (като икономически потенциал). Освен това, ако една малка страна в условията на автархия трябва да задоволи вътрешното търсене изцяло с местно производство, това задължително става при ниско ефективни условия. Именно затова, когато слабо развити страни са предприемали протекционистични мерки, това е имало изключително негативни ефекти върху техните икономики. Предимствата на свободната търговия са много добре осъзнати от малки страни, като азиатските тигри (Тайван, Южна Корея, Сингапур и Хонг-Конг), които поддържат либерален външнотърговски режим.

Количествени ограничения по вноса – квоти

Въвеждането на тарифни ограничения (мита) води до промяна в относителните цени на вътрешния пазар (както вече видяхме от представения пример), а използването на вносна квота ограничава вноса на дадени стоки до точно определени количества.
Ефекти от използването на квоти:

1/ Намаляване на търговския стокообмен. Нека се върнем към предишния пример, в който обект на международна размяна са две стоки – вино и пшеница - и да предположим, че в условията на свободна размяна (без мита или квоти) галисийците внасят 10 л вино срещу износ на 15 кг пшеница (относителните цени на двете стоки са в съотношение 1 към 1.5). В даден момент правителството въвежда квота, която ограничава вноса на вино до 5 л. При това положение износителите трябва да намалят износа на пшеница от 15 кг до 7.5 кг. Изводът е, че с ограничаване на вноса се ограничава и свързан износ (виното се разменя срещу пшеница, с ограничаване вноса на вино до 5 л. при съществуващото разменно съотношение износът на пшеница се ограничава до 7.5 кг). Това е следствие от обстоятелството, че сделките по покупка и продажба са взаимно свързани.

2/ Промяна в относителните цени.

Ако държавата ограничи вноса на вино, намалява предлагането на вино на вътрешния пазар, като същевременно се увеличава предлагането на пшеница (част от пшеницата, която е била изнасяна, за да бъде разменена срещу вино, се предлага за реализация на националния пазар). Резултатът от това е по посока на нарастване количествата пшеница и намаляване количествата вино на местния пазар. Следвайки механизма на пазарно ценообразуване е логично да предположим, че относителната цена на виното спрямо тази на пшеницата ще нарасне (тоест ще се разменят повече единици пшеница за една единица вино). Следователно горният пример ни показва, че въвеждането на количествени ограничения по вноса, предизвиква промяна в относителните цени по подобие на използването на тарифни мерки (мита). При квотите този ефект се реализира посредством въздействие върху съотношението търсене – предлагане на вътрешния пазар.

Досега използвахме пример с две стоки, за които причинно-следствените връзки са очевидни. Какво ще стане обаче, ако разгледаме по-широк кръг от стоки? Логическата връзка, която открихме досега е, че ограничаването на вноса води до ограничаване също и на износа, но в реалната икономика е на практика невъзможно да се определи, износът на кои стоки ще бъде облагодетелстван от премахването на определени квоти по вноса.

По своята същност въвеждането на квоти води до повишаване на разходите за потребителите. Ако например Франция въведе квота за японски автомобили, ограничаваща вноса до определено количество, така че относителното тегло на продажбите на японски коли да не надвишава 3% от всички продажби, предлагането ще намалее и е логично цените да се увеличат. Френските потребители, които предпочитат японски автомобили ще бъдат склонни да платят по-висока цена (при ниска еластичност на търсенето). По подобие на митата, количествените ограничения по вноса водят до преразпределение на ресурси и трансфер към определени производители за сметка на останалите производители и на всички потребители.

Нека се върнем към примера с Галисия, чиито жители в условията на свободна търговия разменят 10 л вино срещу 15 кг пшеница (при относителна цена вино/пшеница – 1/1.5) и да си представим, че чуждестранните износители на вино за Галисия реализират печалба от 10%. Казано по друг начин, за всеки изнесен литър вино, те реализират чиста печалба от 0.1 л. или 0.15 кг. пшеница. На тази основа общата печалба при продажбата (вноса) на 10 л вино в Галисия е 1 л вино (тоест продажбата на този 1 л е чиста печалба) или 1.5 кг пшеница.

Следващото условие, което въвеждаме в този пример е, че правителството на Галисия въвежда количествени ограничения на вноса на вино, съгласно които се разрешава внос до 5 л в страната (примерно на годишна основа). Ако обаче виното е много желана стока от потребителите (ниска еластичност на търсенето) относителните цени се променят и 1л вино се разменя вече срещу 3 кг. пшеница на вътрешния пазар. В резултат на това вносителите на вино в Галисия започват да получават 1.5 кг пшеница допълнителна печалба за всеки литър вино. На практика вносителите на вино намаляват доставките за вътрешния пазар, като реализират печалба от 10% върху 5 л, а не върху 10 литра вино, но въпреки това получават допълнителна печалба от 7.5 кг. пшеница при продажбата на 5 л. вино, която е за сметка на по-високата цена (в относителен план с пшеницата - разменно съотношение 1/3), заплащана от потребителите в Галисия.

Въвеждането на вносни квоти ограничава предлагането на определени стоки на вътрешния пазар, което създава предпоставки за повишаване на техните цени над международните и за монополна печалба за вносителите на тези стоки. Възможността за покачване цените на вътрешния пазар зависи от еластичността на търсенето на стоките, за които се въвеждат ограничения за внос, както и от наличието на стоки-заместители на националния пазар. Ако например френските потребители намират японските автомобили за по-качествени от френските, при въвеждането на количествени ограничения по вноса ще бъдат склонни да плащат по-висока цена за придобиването на по-качествената стока (до определено покачване на цената). При висока степен на субституция (взаимозаменяемост) между стоките, за които са въведени вносни квоти и продукти, произвеждани на националния пазар, въвеждането на протекционистична политика води до увеличаване търсенето на местните аналози. При всички положения обаче, протекционизмът води до нарастване цените на вътрешния пазар и допълнителни разходи за потребителите.

Протекционистични ефекти и ефекти на паричната политика

На практика е невъзможно едновременно да бъдат защитавани всички производители в дадена страна, защото преференциалното третиране на част от пазарните участници винаги е за сметка на останалите.

Протекционистичната политика води до повишаване на относителната цена на дадена стока спрямо всички останали и, тъй като не е възможно едновременното нарастване на всички относителни цени (ако относителната цена на виното спрямо пшеницата нараства, то относителната цена на пшеницата спрямо виното намалява), не е възможно да бъдат въведени протекционистични мерки за всички стоки в една икономика.

Ако разгледаме един стилизиран пример, в който правителството въвежда вносно мито от 10% за всички стоки, отново ще настъпят промени в относителните цени, следователно ефектът от това ще бъде протекционистичен. Ние вече видяхме, че въвеждането на мито води до промени в относителните цени между стоките, които предимно се изнасят, и стоките, които предимно се внасят на даден пазар, отклонявайки относителните цени от разменните съотношения на международния пазар, като по този начин производителите на конкурентни на вносните стоки ще бъдат облагодетелствани, докато производителите на стоки за износ ще бъдат поставени при по-неблагоприятни условия. Нека сега си представим, в допълнение към горния пример, че всички производители на стоки за износ получават субсидия от 10% от стойността на изнасяните количества. При това положение относителните цени не се променят в сравнение с условията на свободна размяна. В досега направените разсъждения видяхме, че въвеждането на мито върху вноса от 10% е равносилно на налагане на същата мярка върху износа. На тази основа е логично да се предположи, че субсидирането на износа примерно с 10% от стойността на изнасяните количества е равносилно на въвеждане на 10% субсидия за вноса. Налагането на субсидия от 10% върху сделките по износ неутрализира като ефект вносното мито от 10%, така че не настъпват промени в относителните цени и не се наблюдава протекционистичен ефект. Въпреки че едновременното въвеждане на облагане (мито) на вноса и субсидиране на износа не води до промяна в относителните цени, със сигурност променя цените в парично измерение.

За да се придобие по-добра представа за това е подходящо отново да се върнем към Галисия, която противно на досегашните примери внася пшеница и изнася вино. За целите на нашия пример приемаме, че съществуват две национални парични единици – франк за Галисия и долар за останалия свят. Първоначално разменните съотношения са следните: 1 кг пшеница = 1Ф (франк) = 1$ (долар)=1 л вино. Нека предположим, че парите в обръщение в Галисия нарастват с 10%, при което цените също се повишават с 10%. При това положение на вътрешния пазар в Галисия срещу един франк ще се разменя 0.9 кг. пшеница. Обаче, ако този един франк се размени срещу един долар (съгласно приетия обменен курс) на външния пазар може да бъде закупен 1 кг пшеница. Именно поради това промяната в покупателната способност на дадена валута води до девалвация или ревалоризация, като по този начин се изравнява покупателната способност спрямо чуждестранна парична единица (в нашия случай условно приетите франк и долар).

В случая е възможно и друго изравняване на покупателната способност между двете валути, при което не настъпва промяна в обменния курс, като това става чрез въвеждане на вносно мито от 10% и експортна субсидия от 10% в Галисия. По този начин срещу 1 долар или 1 франк може да бъде закупен 1 кг пшеница. При това положение при вноса на пшеница трябва да бъде заплатено мито от 10%, като вносната цена по този начин става 1.1 франка. В резултат на инфлацията, причинена от нарастване на паричното предлагане, цената на виното на вътрешния пазар в Галисия е 1.1 франка, но тъй като правителството предоставя 10% експортна субсидия, износителите са в състояние да го предлагат на цена 1 франк =1 долар, което съответства на международната цена на виното.

Изводът от това е, че промяната на обменния курс е напълно равнозначна на въвеждане на системата от мита и субсидии от гледна точка на цените, изразени в националната парична единица. В този случай налагането на вносни мита и експортни субсидии няма протекционистичен ефект, защото не води до промяна в относителните, а изменя абсолютните цени в паричен еквивалент. На практика е възможно цените на всички стоки в парично изражение едновременно да нараснат, за разлика от относителните цени. Използването на механизма от мита и субсидии е алтернатива на промяна на валутния курс за дадена икономика.

Заключение

Досегашните примери и разсъждения показаха, че протекционизмът като политика облагодетелства определени производители за сметка на останалите производители и на всички потребители. При това положение е логически грешно да се претендира, че протекционизмът защитава “националното производство”. На практика е невъзможно едновременно да бъдат защитавани всички производители в дадена страна, защото преференциалното третиране на част от пазарните участници винаги е за сметка на останалите.

1Книгата Свободна размяна и протекционизъм (Libre-échange et protectionisme) с автор Паскал Сален е издадена от Presses Universitaires de France и може да бъде намерена във Френския културен институт (София).

2 Виж Ф.Бастия, “Това, което виждаме и това, което не виждаме”; представен на страниците на И.З.И. от Лъчезар Богданов http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/What_is_seen.doc