След направения по-горе опит да опишем производството и въздействието на хомеопатичните средства, стигаме до същностния проблем: как да установим каква информация липсва на болния и как да разберем в какво точно се проявява тази информация в макро-космическата сфера? Отговор намираме в Класическата формулировка на Ханеман „Simila similibus curantur”, или „Подобното се лекува чрез подобно.”
Това указание за подобност е ядрото на хомеопатията и неговата валидност далеч надхвърля границите на лечебното изкуство. Конкретното му изпълнение протича по следния начин. Почти всяка срещаща се в природата субстанция е отровна. Отровността на различните субстанции се различава само по дозата, необходима, за да се предизвика отравяне. Така например за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество, отколкото с живак. Но всяка субстанция от определено количество нагоре предизвиква отравяне в човешкия организъм.
Хомеопатията си служи с изпробването на лекарства върху здрави хора; човекът взема от дадена субстанция (минерал, растение и др.) дотогава, докато здравият му организъм заболее. Всички появили се междувременно симптоми се наблюдават и се протоколират до най-малката подробност. Така се получава картината на отравяне и съответно лекарствената картина на всяка субстанция. Наистина, подобна, създадена чрез отравяне картина на болестта показва само индивидуалната, субективна реакция на тялото към определена субстанция. Но чрез повторното изпробване на същата субстанция върху различни индивиди може да се създаде характерна картина на въздействието на дадено средство.
При лекарствения тест здравият човек взема лекарство и се разболява от него. Когато лекарят открие болен, чиято сума от симптоми показва голяма прилика с картината на болестта, предизвикана от определено средство, изпробвано върху здрав човек, значи това средство е „similе”, т.е. вярното лекарствено средство, което е в състояние да излекува болния. Само че болният получава лековитото вещество не в материална (отровна) форма, а преработено чрез степенуване.
Да повторим още веднъж. Дадено лекарствено средство, например беладона, поради отровното си въздействие предизвиква у здрав човек болест с характерни симптоми. Ако при болен, който не е взимал беладона, се появява съвкупност от симптоми, които са подобни на картината на отравяне от беладона, значи беладона в степенуваната си форма е подходящото лекарство за този пациент. Защото „Simila similibus curantur“ - подобното се лекува чрез подобно.
Тук отново се проявява цялото значение на закона за полярността. Онова, което е отрова за здравия, за болния е лекарство. Не е случайно съвпадение, че в гръцкия език думата рhагmаkоn означава както отрова, така и лекарство.
Пионерите на хомеопатията са изпробвали върху себе си няколко хиляди различни лекарства, за да установят по описания начин симптомите на отравянето. Лекарят сам се е разболявал и е ставал състрадающ. Думата хомеопатия идва от hоmоion - подобен и pathein - страдам. Така, както отровата чрез степенуването се превръща в лекарствено средство, така и лекарят, който доброволно се отдава на болестта, се превръща в истински изцелител, защото в страданието той става подобен на болния. Още на това място веднага се сещаме за Христос - бог, който доброволно става човек, за да спаси хората чрез страданието, което изпитват те, т.е. по хомеопатичен път.
Въпреки че невероятно много вещества са изпробвани, за да се установят лечебните им свойства, остават още много, които трябва да минат през същия тест, макар това все повече да затруднява намирането на правилното „подобно” лекарство при всеки отделен случай. Но хомеопатията ще си е свършила работата докрай, едва когато целият макрокосмос е изследван за всичките му отровни и едновременно лечебни въздействия.
Работният метод на хомеопатията би станал по-ясен, ако си припомним онова, което казахме във връзка с астрологията за разболяването от някой първичен принцип. Човекът като микрокосмос съдържа в себе си сумата от всички първични принципи под формата на немате-риални единства. Макрокосмосът също съдържа тези първични принципи, но в тяхната паднала, грешна форма, оковани в тъмнината на материалния им начин на проявление. Падението от царството на идеите до царството на материята прави принципите отровни, защото отровното е противоположният полюс на здравото, доброто, святото, ето защо, по-горе казахме, че материалните субстанции никога_не_могат да лекуват - защото те самите още не са освободени.
Ако здрав човек приеме първичен принцип в неговата материална форма на проявление, той се отравя и се разболява. С болния се случва същото. В болния един от „неговите” първични принципи изпада до материалната си форма, „изглупява” (Фриче) и се материализира в тялото като вещество. Този овеществен първичен принцип отравя човека и той се разболява. У него въпросният първичен принцип липсва на невеществено ниво. За сметка на това той преживява отровното му въздействие на телесно, материално ниво.
Трудната задача на хомеопата се състои в това, да открие от кой първичен принцип се е разболял болният и да му даде този липсващ първичен принцип като лекарство. Лекарството произлиза наистина от макрокосмоса, но чрез степенуването то_бива освободено и се завръща към нематериалната си форма. Болният получава онова, което му липсва. Тази информация има грижата от телесната област да бъде отлъчен овещественият и станал отровен първичен принцип. Отлъчването може да се измери експериментално. Например, на пациента се дава доза sulfur D200 (сяра); внезапно тялото му отделя шестстотин пъти повече сяра, отколкото е нормално (до 5,76 грама дневно).
С принципа за подобието Ханеман е формулирал валидността на един първичен принцип. Лечението може да се осъществи, само когато има подобие - поради което ефективността на всяка терапевтична система може да се прецени по това, дали е съобразена с хомеопатичния принцип или не. Традиционната медицина мисли алопатично, т.е. тя се опитва да лекува чрез противоположното - per contrariа. Принципът на противоположностите противоречи на световния закон. Съпротивата винаги ражда съпротива. С него може да се преследва ефект, но не и изцеление. Всички велики лекари са го знаели. Още двеста години преди Ханеман Великият Парацелз е казал: „Една болест по никакъв начин не може да бъде излекувана per contrariа, т. е. чрез противоположното средство, а само с помощта на подобно” (sed quodlibet suo simile).
В “Парагранум” Парацелз пише: „Ако знаеш, че дадена болест има арсеникова характеристика, това подсказва какво да бъде лечението. Защото арсеникът лекува арсеник, антраксът антракс - както отровата лекува отрова. Затова и човек лекува човека - защото анатомията им е една и съща. Еднаквата анатомия лекува взаимно.” Парацелз е познавал принципа на подобието, но не е знаел за производството на лекарства чрез степенуване. Вместо това той е преработвал лекарствата си алхимически. При алхимическото приготвяне на лекарството протича същата трансформация от отрова в лекарство, но по друг начин, различен от степенуването.
В заключение пак ще припомним скицираната в предната глава астротерапия, чиято хомеопатична структура сега може да бъде разбрана още по-добре. Ако някой страда от Сатурновия принцип, като лекарство ще му бъдат предписани също Сатурнови принципи. Затова склонният към депресии се нуждае от черна стая, а не от пъстри цветове и така нататък.
Общ е възгледът, че всяко болестно състояние е микрокосмическо повторение на онова, което наричаме грехопадение и затова всяко лечение също трябва да бъде един малък процес на спасение.
6
Сътворение и грехопадение
“Избягването на страданието, където и както да се проявява то, е знак за пълна непосветеност”.
Сподели с приятели: |