ГЛАВА 2 ОРАНЖЕРИЙНАТА ПОЧВА - УМНА И ГЛУПАВА

Това е нещо различно. Дори в книгите за стайното цветовъдство се казва, че за цветята може да се взема ливадна, горска, градинска пръст, дори пясък и керамзит, но не и оранжерийна! Защото няма по-лоша от нея.

И наистина, обърнете внимание: обикновено в оранжерията, независимо от всички усилия, почвата е много плътна и не е много черна. И се препоръчва периодично да се сменя. Но това са тонове земя! Къде да я дяваме и откъде да я вземаме?! Защо не сменяме почвата в градината и какво толкова ужасно става с нея в оранжерията? Да се опитаме да помислим.

Спомнете си какво става в оранжерията, когато времето е хубаво. Слънцето свети, оранжерията грее. Повърхността на почвата, очистена с греблото до блясък (поне в оранжерията може да се поддържа ред!), бързо се нагрява. Грижливите стопани отварят вратите и прозорчета. Ветрецът отнася влагата от листата, както и от почистената почва.

Горният почвен слой пресъхва и прегрява, почвените организми загиват, корените страдат. Като видят увехналите листа на зеленчуците, грижливите стопани се стараят да засилят проветряването и отварят вратите от противоположните страни, за да се „продухва” оранжерията (толкова е задушно – невъзможно е да се влезе!). Течението води до още по-голяма загуба на влага, растенията „изпиват” остатъците от вода от почвата и увяхват още повече.

Тогава нашите грижливи стопани се хвърлят да поливат с лейки, с маркучи, с всички сили. Растенията малко се съвземат, а на почвата се нанася смъртоносен удар. Температурният шок, скоковете на влажността, минералното подхранване и постоянното измиване на всичко, което се измива, свършват своята работа. Дъждовните червеи и другите почвени обитатели изчезват. В почвата остават само неразтворимите минерални частици - пясък и бучки глина, които се слепват при изсъхването. Както се изразява майка ми - „земя като път".

Освен това покривът на оранжерията пресича единствения естествен източник на органика - падащите листа. Плевелите и умиращите листа старателно се изчистват, а органиката, която някога е имало в почвата, при повишените температури се разлага значително по-бързо, отколкото навън. Като добавим многогодишната монокултура - а какво друго да садим в оранжерията, освен домати?! - се създава „умора" на почвата. Действително, трудно е да се намери по-лоша пръст.
Какво представлява „хубавата земя"?

„Институтът за органични торове обявява ден на донора... "

Преди всичко, хубавата земя трябва да е плодородна, тоест, да осигурява на растенията необходимото хранене. Всеки човек може да различи хубавата земя от лошата на око. Хубавата земя е пухкава, лека, черна. Тоест, в нея трябва да има много неразложена органика, която придава рохкавост, лекота на почвата и много разложена органика - хумус, който оцветява земята в тъмен цвят.

Хумусът (от латински humus - земя) е продукт на дълбокото разлагане на растителни остатъци, основно целулоза и лигнин, представляващ смес от сложни органични полимери. Почти не съдържа свободни хранителни елементи и затова хумусът представлява оптимална физическа, буферна и обменна среда за почвената биохимия. В черната земя растенията прекрасно се развиват и не изпитват дефицит от минерално хранене. Дори водните разтвори на хумуса представляват мощен стимулатор на растежа. На този факт е била основана теорията за хумусното хранене на растенията. Тя впоследствие е била призната за погрешна и заменена от теорията за минералното хранене. Било доказано, че растенията могат да усвояват само прости минерални вещества под формата на техните водни разтвори.

Всъщност, както хумусът, така и минералите сами по себе си не създават плодородие. Главният фактор за активно плодородие е свежата органика. Основното, от което се нуждае живата почва, е енергията. А енергията на слънцето е в остатъците от растения. Именно нейното гниене дава на растенията 9/10 от главното им хранене - въглероден газ. Именно тя е горивото и храненето за микробите, в буквален смисъл обслужващи храненето и живота на корените. Пак тя е източник на балансираното хранене.

Защо растенията, които не се хранят с органика, растат по-добре върху почви, наторени с органика или богати на хумус? Този привиден парадокс в действителност се обяснява много просто: органиката – това е средата, в която постоянно се приготвят достъпните за растенията хранителни вещества. При това толкова, колкото растенията сами искат. Но това се разбира далеч не от всички и ето защо.

Ако занесете в агрохимическа лаборатория образец от вашата земя и помолите агрохимиците да определят кое в нея е много, а кое - малко, те ще направят с нея следното: ще залеят вашата пръст с вода, тоест, ще направят воден извлек, а след това ще определят съдържанието на разтворените във водата елементите. Тоест, определят съдържанието на достъпните вещества. Останалите вещества, които в почвата са напълно достатъчно, се смятат за недостъпни. Агрохимическата теория за минералното хранене на растенията, родена през миналия век и запазила се почти непроменена до наши дни, учи: храната за растенията са достъпните минерални вещества.

Действително, растения може да се отглеждат върху какъвто и да е субстрат - пясък, керамзит, стърготини и т.н., поливайки ги с разтвор от необходимите минерални вещества. Тоест, върху хидропоника и даже изобщо без субстрат - върху аеропоника, като периодично се пръска с разтвор кореновата система, намираща се във въздуха. Но тук има един проблем: храненето трябва точно да съответства на потребностите на растението. Недостигът дори само на един от десетината елементи може да сведе до нула всичките ви усилия! На практика обикновено се презастраховаме и изсипваме скъпите торове с килограми.

Но всичко това е още по-лошо: прекаляването с торовете е много по-опасно от техния дефицит. При внасянето им в почвата, особено под формата на разтвор, концентрацията на солите скокообразно нараства, а след това постепенно се понижава. А почвите са различни, времето се променя - изобщо, невъзможно е точно да се предскажат поведението и ефекта от солите в почвата.

Внасянето на гранулирани комплексни торове при прекопаването в почвата само частично решава проблема: различните съставки на тези гранули имат различна разтворимост. В почвения разтвор преминават много бързо и също толкова бързо се отмиват азотът и калият, и значително по-бавно - фосфорът. Освен това, солите активно и често пъти непредсказуемо реагират помежду си или пречат на усвояването - встъпват в антагонизъм. При високи дози, освен риска да изгорят растенията, има реална опасност да се отровите самите вие; особено ако това са азотни торове. При прекаляването с тях растенията могат да натрупват нитрати. А микроелементите, например, мед, цинк, бор и други - в концентрации, превишаващи пределно допустимите, се превръщат в отрова!

За да се поддържа оптимумът, в идеалния случай трябва да се дават торове в малки дози при всяко поливане (фертигация). Капковото поливане решава този проблем. Но работата е в друго. Дори при най-доброто минерално хранене растенията не получават всичко, което им дава живата почва. Хидропонните растения растат и плодоносят - но остават биохимично непълноценни. Не само единствено с минерали е живо растението!

В мъртвия празен субстрат, каквито са пясъкът, перлитът, вермикулитът или керамзитът, действително, всичко зависи от съдържанието на разтворимите седименти. А в живата почва нещата стоят по съвсем друг начин. В нея постоянно протичат сложни и различни химични процеси, превръщащи недостъпните вещества в достъпни за растенията. Освен това, около кореновите власинки се изработват цели комплекси защитни вещества, стимулатори на растежа, витамини и ферменти. С всичко това са заети почвените микроби.

Смята се, че в повечето почви на растенията не им достига азот, а основната част на заобикалящия ги въздух - това е именно азотът! И почвената микрофлора го прави достъпен. Същото се отнася и за неразтворимия фосфор, на който почвите са много богати, и за калия, и за много други вещества. Твърде рядко се случва в живата природна почва да се наблюдава дефицит на някакъв елемент.

Черноземите, тоест тъмните почви, богати на хумус и органика, много обилно са населени с бактерии, водорасли, гъбички, насекоми и червеи. И всички те осигуряват необходимото и постоянно постъпване в почвата на продуктите на жизнената си дейност - хранителни и биологично активни вещества (БАВ).

Във всеки грам почва живеят няколко милиарда бактерии! Особено много са около корените - в ризосферата. Именно те произвеждат за корените и храна, и ферменти, и хормони на растежа, и защитни вещества. В отговор растенията щедро ги хранят - отделят през корените до 40 % от цялата създадена в листата им органика! За милионите години съвместна еволюция тези същества са се приспособили към взаимните си потребности, така че нищо излишно да не остава – всичко се употребява. И освобождаването им в достъпна за растенията форма се произвежда ежедневно, ежеминутно и ежесекундно, и тези соли веднага се поглъщат от растенията.

Живата почва храни растенията с микроскопични дози, но непрекъснато, като бебе от биберон, затова във водния екстракт на такава почва има толкова малко от тези елементи в свободен вид. Освен това, самият хумус притежава свойствата да образува комплексни съединения с метални йони. Той може временно да свързва хранителните вещества и при това корените на растенията могат да ги извличат.

При такива почви не е нужно да се следи химичният им състав - растенията винаги си имат всичко необходимо. Трябва само своевременно да се внася органика, а растението само ще разпредели кое къде. При това органиката може да е в повече, без да се страхувате от вреда и добре осигурената с биохумус почва ще запази плодородието си с години!

Именно затова е лесно дори на пръв поглед да се различи хубавата земя от лошата - черният цвят свидетелства за високото съдържание на хумус, а високото съдържание на хумус говори за това, че в почвата има много негови производители - потребители на органика. А ако почвата е рохкава и лека, значи, има още неразложена органика и тези потребители имат още хранителни запаси.

И ако почвата е и черна, но вече се уплътнява -трябва спешно да нахраните вашето почвено население, да внесете органика, иначе земята скоро ще загуби плодородността си.

Всичко това е известно повече от сто години. В света отдавна и успешно се развива земеделието, при което почвите не се влошават, а постоянно се подобряват. Добивите стават толкова стабилни, че фермерите просто престават да мислят за агротехника - повече ги интересува как да стане по-евтино и без друго евтиното производство. Действително, заставайки на този път, чувстваш удивителна увереност в бъдещето!

„Появи се нова категория стоки: предмети на разкоша от първа необходимост."

Сега е много модерно да бъдеш „екоземеделец".

Очевидно, вече сте забелязали: аз съм привърженик на така нареченото „органично" или „природно" земеделие. Какво представлява органичното земеделие?

Това течение е достигнало до нас, както и много други неща, от Запада.

Още в началото на XX век немският философ Рудолф Щайнер създава система за биодинамично земеделие. В нейната основа заляга задълбоченото разбиране на законите на природата, природните и космически цикли. Огромна роля играе компостът, приготвен по особени правила. Почвата се разглежда като уравновесена жива система. Продуктите, отгледани от биодинамис-тите, досега са най-качествените и полезни за човека.

Органичното земеделие е развивано от различни агрономи в различни страни, включително и в Русия. В самото начало на века първите блестящи резултати получава и описва И. Е. Овсински. През 30-40-те години внедрява своето „травополие” академик В. Р. Уилямс. През 50-70-те години по неговите стъпки върви, но отива по-далече Т. С. Малцев. От края на 70-те се внедрява плоскорез в цялата Полтавска област от Ф. Моргун. Но почти никой от нашите привърженици на безоранното земеделие не го поддържа. На Запад движението на „органистите" става по-масово и е поставено на търговска основа.

След като в Западна Европа и САЩ се индустриализира селското стопанство, пазарът е пълен с относително евтино продукти - продукция на едрите агрофирми. Евтино мляко, месо, птиче месо, яйца, стандартни и красиви плодове и зеленчуци по всяко време на годината - на пръв поглед, какво още е нужно?!

Но все по-видима стана обратната страна на това великолепие и изобилие. Работата е там, че да получиш такива продукти, без прилагане на химия, е невъзможно. Такава продукция все по-често става опасна за потребителите, предизвиквайки отравяне и алергични реакции. Нашите емигранти често пишат: „красивите" зеленчуци и плодове е почти невъзможно да се ядат - те са безвкусни! Но на производителите, въпреки че разбират и порочността на такъв подход, не им остава друг изход: или увеличаване на „химичните" добиви - или да се разорят...

Към началото на 80-те Западът осъзнава колко ценно е здравето. У по-голяма част от населението възниква желание да има безопасни, здравословни продукти. Освен това, селското масло, мляко, сметана, яйца и месо по вкус са несъпоставими с фабричните. Дори на етикета да пише „От село".. .Плодовете също толкова поразително се отличават от промишлените. Купувачът, уморен от неон и найлон, е готов да плати няколко пъти по-скъпо за обикновените продукти, произведени във фермата по „стария добър начин” - без използване на химия. Става ясно: химията като цяло е измама. Малко спечелили в реколтата, ние съществено сме изгубили в качеството и сме изпаднали в опасна зависимост от химическите концерни.

Именно тогава започна победното шествие на продуктите с етикет „Organic, Natural", което в наши дни се превърна в доста доходен бизнес. Сега това движение на Запад е бюрократизирано и за да се продават стоки с марката „Organic", трябва да се премине сложна и не много евтина процедура за сертифициране от специална комисия. Но тази работа е изгодна и все повече категории стоки се произвеждат с тази марка - от плодове и зеленчуци до вино, цигари, парфюмерия и многобройни биологично активни хранителни добавки - БАД! Към това движение се присъединява и производството на „органични" промишлени стоки - дрехи, мебели и т.н.

През 2002 година попаднах на ежегодната международна изложба на органични продукти в Лос Анжелис, САЩ. Това беше грандиозно мероприятие, организирано в най-шикозния изложбен комплекс на Калифорния, а Калифорния е един от най-богатите щати! Хиляди „органични" фирми в Америка и целия свят с милиони долари оборот представяха своята продукция, от черен хайвер до храна за домашни животни, и протоколните мероприятия на организационния комитет преминаваха в най-добрите хотели - такива като „Мариот",, Дилтън"... И това служи като още едно потвърждение за правилността на природното направление. Независимо от парадоксите, дълбоко в душата си всички признават правотата на простичките истини. В Русия органичното земеделие прави първите си плахи стъпки, но, както и на Запад, е обречено на успех: и у нас на все повече хора, вече не им харесва да се хранят със синтетика.

„Не виждате изхода? Че вие стоите пред него!"

Както често се случва, съвсем случайно. Земята на моята вила е много лека, глинесто-песъчлива. Освен това около нас има борова гора и много паднали иглички, затова почвата е и кисела. Недостатъците на тази почва са ниското плодородие и малката влагоемкост. Колкото и да я ториш - всичко моментално се измива при поливане. Колкото и да поливаш - цялата вода сякаш пропада безследно някъде надолу. Прекопаването й, наистина, е доста лесно, но с това нейните достойнства приключват.

Колкото и да се стараем да повишим плодородието й с внасяне на минерални торове, това почти не дава ефект. Повече или по-малко лошо растяха домати, краставици, малини, френско грозде при ежегодно внасяне на тор и хумус. Само една година да пропуснем - и растенията линееха пред очите ни. Поливането трябваше да е ежедневно, а от реколтата можеше да се очаква повече. Такива култури като ягоди, кореноплодни даваха малки добиви, затова се отказахме от тях изобщо; хубаво растяха и зимуваха овощните дървета – затова те заеха постепенно почти целия участък. При това дърветата изискват много по-малко грижи от зеленчуците, което при дефицита на свободно време също не е маловажно; но плодовете - ранетките (дребни сибирски ябълчици), крушите, сливите - все едно, бяха дребнички. Виждаше се, че независимо от допълнителното подхранване и поливане дърветата изпитваха периодично недостиг на влага и храна.

Разбира се, бях чувал и чел за почвените подложки, но не придавах на това голямо значение. Струваше ми се, че подложката е по-скоро нещо декоративно, отколкото полезно, нещо като покриване на почвата за красота. Колкото за запазване на влагата - да, очевидно, малко намалява изпаряването... Но нали поливам лехите, е, ще ги полея повече! Не ми се свиди водата.

Случи се така, че в ръцете ми веднъж попаднаха отпадъци от хранителното производство - люспи от фъстъци и слънчоглед. Преди това просто ги изхвърлях, а сега реших да опитам да направя подложка от люспите върху околостволните кръгове на ябълките, за да не се боря с плевелите. Просто засипах с дебел слой цялото пространство между храстчетата в лехите с тиквички.

Ефектът надмина всичките ми очаквания. Със своите големи корони тиквичките напомняха палми, а такива едри, ярки и красиви листа на ябълките не съм виждал нито веднъж за трийсет години, че и плодовете узряха не по-лоши от листата! Потребността от поливане на дърветата изчезна напълно, почвата под слоя подложка винаги беше влажна и буквално гъмжеше от дъждовни червеи. Самата пръст не можех да позная - рохкава, черна, с дребни бучки. А дори не бях я копал и не бях я разрохквал, просто я покрих с подложка!

Потребността от поливане намаля многократно, от плевене – също. Само рядко смачквах или изскубвах едрите плевели (основно обикновен кострец), пробили през подложката и ги засипвах с нов слой. Необходимостта от копаене на земята отпадна. През следващата година само правех ямички за семената или разсада, а цялото останало пространство покривах с подложка. Качеството на почвата толкова се подобри, а растенията започнаха да изглеждат толкова прекрасно, че въпросът за минералните торове отпадна от само себе си. Сега си мисля с учудване:, Д защо изобщо ги произвеждат и продават? Нали и без тях прекрасно се оправяме!"

И земята на нашето място сега стана плодородно, наистина, само на отделни места - там, където растат дърветата, ягодоплодните и зеленчуците. Там, където трябва да бъде плодородна. А на пътечките, и навсякъде, където може, расте трева. Тъй като не копая тук вече няколко години, това не са онези плевели, които растат в запусната градина, макар далеч да не е ливада. Но на нас ни харесва. А това е най-важното.

Битката за реколта постепенно се превърна в удоволствие!

„Ще бъда честен: обичам своите растения толкова повече, колкото по-малко време ми отнемат!"

В последно време отвсякъде се чуват много призиви да не се копае земята. „Органистите" и „природниците” забраняват това едва ли не под смъртна заплаха! Разбира се, много по-лесно е да не копаем, отколкото да копаем. И все пак не го правим за удоволствие!

Дайте да разберем защо копаем земята.

Обичайните аргументи в полза на тоталното копаене са следните:

На първо място, така по-лесно се борим с плевелите. Вместо подлудяващо плевене прекопаваме всичко наред, изравняваме с греблото - и земята е чиста, засявай, каквото искаш! И ако следиш земята, изобщо няма да имаш плевели!

На второ място, след прекопаването земята е рохкава, пищна, на корените в такава земя, вероятно, им е лесно да растат...

На трето място, с лопатата е лесно да се изравнят всички буци и ями, няма да пренасяте земята с ръце, я!

На четвърто, как без лопата ще направиш лехите, посадъчните ями? И т.н.

Няма да встъпвам в полемика по всеки от аргументите, тъй като в тях все пак има зрънце здрав смисъл. Но ще отбележа две неща.

Първо: никакво прекопаване няма да позволи да се отървете от плевелите - обратно, плевелите растат по-добре именно на разкопана земя! Колкото по-често се копае и разрохква земята, толкова по-голяма е необходимостта от плевене! Запасът от семена на плевели във всяка пръст е огромен, те лесно се пренасят и запазват с десетилетия. Копаейки, едни семена напъхваме по-дълбоко, „за запас", а другите издигаме нагоре - и те, попаднали в благоприятни условия, веднага покълват. Веднъж започнали да копаем и плевим, невъзможно е вече да се изтъкнем от този порочен кръг, тъй като, прекопавайки земята, ние събуждаме нови и нови пълчища врагове. Ако не копаем земята няколко години, а вместо това я косим, плевелите постепенно си отиват и са заместени от ливадни треви – в това самият аз се убедих.

Там, където е необходимо да се отстраняват плевелите, например, в междуредията, на лехите, под храстите - лопатата с успех може да бъде заменена от плоскорез¹, при това той изисква много по-малко физически усилия. Разбира се, в тревата или на суха твърда земя не можеш много да режеш, но под слоя подложка е много лесно. Главното достойнство на плоскореза е в това, че, унищожавайки плевелите, той не обръща почвата, запазвайки вертикалната й структура и не пуска нови семена от плевели на бял свят.

Лопатата остава незаменим инструмент при саденето, пресаждането, работата с компост, правенето на лехи, но не трябва да й давате свобода! А що се отнася до дълбокото прекопаване на земята за садене на зеленчуци, аз смятам, че това е не само безполезно, но и вредно - и не само за вашето здраве, но преди всичко за плодородието на почвата. Никоя лопата няма да създаде в почвата нейната уникална структура - мрежа от канали, дренаж, канали и буци, които осигуряват всички жизнени процеси в почвата: и растежът на корените, и животът на микробите, и оптималната температура, и нужният режим на воден и газов обмен. Това прави почвеният живот - а лопатата, уви, само разрушава. И това е второто, което исках да кажа за копаенето.

Така че от копаене до копаене има разлика. Нищо лошо няма в самото копане, но то трябва да се прилага предпазливо и умно.

На вилата ми живеят малки същества, които ми помагат да се грижа за овощната и зеленчуковата градина. Те работят ден и нощ, без почивни дни и празници, безплатно, торейки и разрохквайки земята на лехите. Ние с децата ги наричаме „нашите малки помощници". Кои са тези вълшебни помощници?

Плодородието на почвата се създава от нейните обитатели - микроорганизми, насекоми и червеи, преработващи органичните остатъци от растенията в биохумус. Водеща роля в този процес принадлежи на дъждовните червеи. Именно на тях сме задължени за това, че почвата има рохкава структура, състояща се от дребни буци - копролити, екскременти на дъждовните червеи. Размерът на тези копролити е колкото маково или просено зрънце. Всъщност, дъждовните червеи са основните творци на плодородието, затова ги наричаме „нашите малки помощници".

Преди се отнасях доста равнодушно към дъждовните червеи. Ами, пълзят си там някъде, разрохкват, вероятно, нещо. Казват, че са полезни. Много ли ще разрохкат тези дребни твари... По-лесно е да прекопаем. Тоест, не виждах от тях нито вреда, нито особена полза.

Докато не се запознах с тях по-отблизо. Това се случи, както обикновено става, съвсем случайно (впрочем, всички случайности са закономерни - нищо не се случва просто така!). В разговор с един от моите бивши колеги, биолог, стана ясно, че сега лабораторията, в която някога съм работил, се занимава с изучаване на възможността за прилагане на червеи за ускорена преработка на неподходящите за храна части на растенията – сламата, зелените листа и други – за създаване на затворени космически биологични системи за осигуряване на живота и са получени доста обнадеждаващи резултати.

А трябва да отбележим, че нашият институт се бореше с този проблем отдавна и безуспешно. Тези работи започнаха още през седемдесетте години на XX в., когато активно се усвояваше Космоса и се проектираше построяването на орбитални станции. За осигуряването на жизнената среда на космонавтите се планираше създаването на истински космически плантации. Модел на такава станция в реални размери беше построен в нашия институт. Моделът беше действащ, абсолютно херметичен, там се намираха истински хора - „космонавти" и системата можеше да поддържа дишането и храненето им с месеци. Естествено, тази тема беше засекретена и станцията беше разположена в подземно съоръжение, наричано в институтския фолклор „Бункера".

И така, смяташе се за много престижно да се работи в „Бункера" и всички лаборатории в една или друга степен вземаха участие. За регенерация на въглеродния окис, издишван от космонавтите, и за производството на кислород се използваха специални съоръжения с изкуствено осветление - фитотрони, в които отглеждаха пшеница - основен източник на храна, както и зеленчуци. Но неочаквано възникна проблем с преработката на сламата. Работата е там, че цялата останала продукция се изяжда от „космонавтите" и отново се връща в кръговрата (отпадъците от жизнената дейност на организма на космонавтите се преработват от растенията), а сламата се оказва в задънена улица – и в нея „засядат” и толкова необходимите кислород, въглерод и водород!

Какво ли не опитвахме да правим с нея! Изгаряхме я (както сега селяните в полето) - но в атмосферата се натрупваха вредни продукти от изгарянето и експериментът беше прекратен. Опитвахме се да храним растителноядни риби, правехме специални аквариуми, докарахме бял амур и толстолоб - без успех. В природата те се хранят с водорасли и водна растителност, но сламата отказваха да ядат. През това време се занимавах с култивиране на първаци и се опитвахме да направим култиватори за микрофлора и фауна от корема на преживни животни (крави), за да можем с тяхна помощ да преработим сламата - също практически безрезултатно.

Даже беше предложено много смело решение - да се вкара в „Бункера" коза и да се храни със сламата! Млякото в порциона на космонавтите също ще е много подходящо. Тази разработка, по аналогия с фитотроните, предложиха да наречем „козотрон"! Но уви, козата не можа да издържи дълго само на слама и нямаше какво да се дои... След това имаше много идеи, но... започна перестройката, темата тихо беше закрита поради липса на финансиране и въпросът за рециклиране на сламата така и не беше напълно решен, а се върнаха към него след много години, вече в международен проект...

...Прекратявайки опитите „Не чакай милост от природата", хората вече разбират, че природата е много мъдра и започват да се учат от нея - а нали учените също са хора...И се появи идеята да опитаме да са обърнем към онези, които в природата се занимават с усвояването на сламата и листата – дъждовните червеи и, се оказа, че те се справят с тази задача напълно успешно!

В това време вече бях напуснал института и работех в сладкарското производство (цех за халва) и имахме много полезни, според мен, отпадъци - люспи от слънчогледово семе, фъстъци и други, които ние просто изхвърляхме. Много ми се искаше да опитаме да храним с тях някого и реших сам да експериментирам с червеите.
Ода за червея

„...А от думите „рибар-спортист " на червея просто му се повдигаше!"

Взех няколко десетки калифорнийски червеи, заселих ги в сандъчета с различни отпадъци, след което те благополучно измряха. Оказа се, че независимо от способността им да ядат различна органика, червеите все пак предявяват определени изисквания към условията на живот. В частност, субстратът не трябва да се състои само от храна! След като размислих, порових се в Интернет и научната литература, прочетох маса различни препоръки и методики, все пак разбрах своите грешки и червеите ми започнаха да растат и да се размножават.

И видях що за чудесни същества са те! Когато можах да събера шепа от тяхната продукция - биохумуса, и да го взема в ръце, усетих, че присъствам на удивително събитие - раждането на почва. Всеки човек, поне малко разбиращ от градинарство, вземайки в ръце пресен биохумус, усеща възторг - толкова великолепна, лека, рохкава и хидроскопична е земята. А когато опитах да отглеждам на нея заленчуци – чушки, домати, краставици – възхищението ми се удвои. Такива плодове преди никога не съм отглеждал. И всичко това без минерални торове. Стайните растения също отлично реагират на биохумуса - лимоните ми на перваза израстват по 800 г всеки!

Още великият натуралист Чарлз Дарвин посочва важната роля на червеите в планетарен мащаб: ако не бяха те, цялата ни Земя би била покрита с многометров слой умрели части от растения - листа, клонки, кора и т.н.

Ако се замислим, торът от домашните животни, който внасяме в лехите за повишаване на плодородието, е заместител, сурогат на естествените, агрономично лечебни екскременти - „тора" на почвените организми. И то много лош заместител! Може много да се говори за недостатъците на тора. Това са милиони семена на плевели, милиарди яйца на хелминти и болестотворни микроби; това съвсем не е почвена микрофлора и изпаряване на амоняк; накрая е много трудоемко: да докараш, да разхвърляш, да закопаеш в почвата - а след това се бори с плевелите, очаквай ефекта почти година. .. „Бих проклел тора, но той съществува, а по-добра замяна засега няма!" - казва И. А. Кулински, заслужил агроном на Русия, световен авторитет в практиката на органичните сеитбообороти.

„Торът" от червеи не просто няма всички тези недостатъци. Той многократно е по-полезен за корените - това е тяхната родна среда. И се произвежда достатъчно. Червеите, обитаващи почвата, в благоприятни условия отделят за денонощие толкова копролити, колкото тежат те самите. Тоест, ако на 1 м² почва обитават 100 г червеи, те ежемесечно внасят около 3 кг тор при това най-добрият - естественият! На всеки 100 м² - по 300 кг! А на лехите, обогатени от органика, могат да живеят до един килограм червеи на 1 м² - и те произвеждат за едно лято повече от три тона тор на 100 м2!

Освен това, червата на дъждовния червей представляват природен инкубатор, в който постоянно се размножават полезни почвени микроорганизми. По такъв начин, червеите постоянно обогатяват земята с култура почвени микроби, повишаващи имунитета и плодородността на растенията. И ако в почвата има много дъждовни червеи, няма никаква необходимост да се прибягва до внасянето на изкуствени бактериални препарати. Макар на нашите вили тези почви, уви, да са рядкост...

За съжаление, още битува мнението, че червеите, обитаващи почвата, могат да увредят корените на растенията. Това погрешно твърдение, очевидно, произхожда от факта, че невнимателните градинари бъркат червеите с личинките на бръмбарите вредители, които с мощните си челюсти, действително могат да прегризат корените. Дъждовните червеи нямат челюсти, само устни и се хранят основно с почвени гъбички и бактерии, живеещи с органични остатъци, „излизвайки" ги от повърхността. Те също така могат да преглъщат дребни органични частици, които се преработват от живеещите в червата им бактерии.

Дъждовните червеи носят голяма и разнообразна полза. Те могат дори да спрат развитието на кореновото гниене, изяждайки гниещите размекнати части на луковиците и клубените, като не засягат живите, здрави тъкани. Под тунелите, проправени в почвата от червеите, по-лесно проникват надълбоко младите коренчета на растенията. Нееднократно съм забелязвал, че по-бързо и по-добре са развиват онези стайни растения, в чиято саксия случайно са попаднали няколко червейчета и сега при пресаждане аз сам ги заселвам.

СПРАВКА: Калифорнийският червен червей е изкуствено създадена порода дъждовен компостен червей Eisenia foetida, с повишена скорост на обмяна на веществата. Получена е в университета на щата Калифорния през 1959 година в резултат на хибридизация на различни природни разновидности на дъждовния червей. Предназначена е за преработване на битови отпадъци, органични промишлени и селскостопански отпадъци. През следващите години културата калифорнийски червей заедно с технологията на тяхното използване е продадена като „ ноу-хау " в различни страни - Япония, Италия и др.

Първият известен успешен опит за опитомяване на дъждовни червеи осъществява още в началото на XIX век американският фермер Джордж Шефилд. Той отглеждал червеи в специални компостни ями с размер 15x30 метра, с дълбочина около половин метър, хранейки ги с овесена и пшенична слама, тор, опадали листа и др. Той обичал земята и много се гордеел, че успешно е повишил плодородието на почвата в своята ферма на север от щата Охайо без прилагане на минерални торове в течение на повече от 60 години, от 1830 година! Впоследствие в Калифорния неговият внук Джордж Оливър със своя приятел и последовател Томас Барет, лекар по образование, усъвършенстват метода му и разработват на тази основа технология за преработване на всякакви органични отпадъци в натурален тор - биохумус.

Томас Барет през 1947 година написва световноизвестната книга „Използването на земния червей", в която подробно излага всички изгоди от отглеждането на дъждовните червеи като домашни животни. В Русия последовател на Барет, също лекар, е нашият съвременник Анатолий Михайлович Игонин, който много години вдъхновено работи по култивирането на червеите. В резултат се появиха специални видове червеи „Владимирски старатели" и беше създадена технология за промишлено получаване на биохумус. Игонин подробно описва култивирането на червеите и на вилата, приложимо към руските климатични условия. Той предлага да се опитомяват местни компостни червеи: при подходящи условия тяхната продуктивност расте. Напълно вероятно е след култивирането си те да не са по-лоши. Но аз предпочитам да отглеждам онези, от които вече съм доволен - „калифорнийските".

Най-добрият начин за култивиране на червеи в домашни условия е в земята, приготвена за засаждането на разсада. По този начин „С един куршум убиваме два заека": размножаваме червеи за пролетното заселване на компостните купчини, парници и зеленчукови лехи и едновременно с това получаваме прекрасна, уникална по своето качество, почва за отглеждане на разсад. Червеите „оживяват" старата земя от стайните цветя.

С червеите може да се сдобиете в специализираните стопанства или в риболовните магазини, където ги продават като стръв. Не питайте за породата - едва ли е установима. Много по-важна са продуктивността на популацията и типът храна, с която ги отглеждат.
Домашни червеи

„Ще продам кучето. Зло е. Лае по чужди хора."

„Калифорниецът" е прекрасно домашно животно. Червеите, въпреки разпространеното мнение, нямат никаква миризма. Дори много плътна култура калифорнийски червеи, съдържаща стотици екземпляри на литър субстрат, мирише на прясно разкопана земя. Разбира се, ако им се дават в големи количества остатъци от зеле, лук - след разлагането миризмата на тези продукти, запазила се в пръста, е доста силна и немного приятна. Но и хората, които ядат много лук и зеле, може да имат проблеми с общуването!

Вкъщи можете да храните червеите с всякакви отпадъци от растителен произход: обелки от банани, кори от цитрусови плодове, огризки от ябълки, листенца чай и утайка от кафе, плесенясал хляб. Подходящи са остатъци от каши, парчета стар хляб, гнили плодове и зеленчуци, обелки, люспи и т.н. Може да храните червеите с трева и опадали листа. Месните отпадъци не се препоръчват заради неприятната миризма, съпровождаща разлагането на животинския белтък. „Живите" отпадъци (например, картофени обелки) е по-добре предварително да се замразят, като ги оставите на открито или във фризера - както вече казахме, червеите не докосват живи части от растения и те могат да започнат да растат.

Хранете ги по малко, със слой от 0,5-1 см, през 8-10 дни, след като се убедите, че предишната порция е изядена. Но не забравяйте, че червеите не понасят продължително гладуване, затова добавяйте храна не по-рядко от два пъти на месец. Не слагайте твърде много храна, иначе може да се появят неприятна миризма и насекоми. И макар че на червеите няма да навреди, в апартамента няма нужда от тях. Ако все пак се появят мушици, за да не летят из апартамента, може на поставите върху сандъчето чувал от захар и плътно да стегнете края му, като го намажете с тебешир против хлебарки. Мушиците загиват, а на червеите инсектицидите не действат.

Веднъж, експериментирайки с различни битови отпадъци, опитах да храня червеите с обелки от портокали. Червеите прекрасно ги ядяха - по малко изгризваха по краищата и скоро корите изчезнаха без остатък. Какво беше моето изумление, когато след известно време, наведен над кофата, за да взема малко хумус за разсад, открих, че земята мирише на портокали!

Червеите спокойно може да се отглеждат и развъждат и у дома, но се размножават не толкова бързо, както би ми се искало, и за да ги получа в голямо количество, трябва да им осигуря нужните условия, подходяща храна и, главното, да се запася с търпение.

Ако вземем 20 - 30 червея, всеки месец те ще снасят около 200 яйца. След 2 месеца ще имате около 400 млади червея. След още 2 месеца те също ще започнат да се размножават и броят им ще се умножава в геометрична прогресия. По такъв начин след 4-5 месеца броят им ще е няколко хиляди, или за да получите към май-юни „работно стадо" за компостната купчина, трябва да започнете да развъждате червеите през декември-януари.

Можете да ги заселите в дървено или пластмасово сандъче, дори в картонена кутия, но отвътре постлана с полиетилен, в стъклен стар аквариум, в кутия от хладилника, леген или кофа. Удобно за през зимата е да се използват сандъчетата за разсад. На дъното насипете слой почва от 5 см, поставете на едно място малко хранителни отпадъци на слой от 1 - 2 см, пак слой пръст от 5 см. Слоят пръст в сандъчето може да е и по-дебел, но не повече от 30 - 40 см. Дръжте земята добре овлажнена, но не допускайте застой на вода на дъното - там обикновено са младите червеи, които може да се задушат и да загинат. Хубаво е на дъното като дренаж да сложите слой едро нарязана слама - тя ще създава необходимата рохкост, червеите охотно се заселват там и постепенно я изяждат. Покрийте повърхността на земята, за да намалите изсъхването, със стари вестници на няколко слоя (червеите също постепенно ще ги изядат).
Десант на лехите

Преди засяването на разсада трябва да отделите субстрата от самите червеи. Можете да изсипете на купчинка съдържанието на сандъчето с червеите върху разстлан на маса найлон и да отделите земята, като я подхващате с лопатка на малки порции. Червеите ще се разпълзят, постепенно ще се концентрират и в останалата част. Може да отделите биохумуса, като постепенно махате горния слой - червеите се крият надолу. Но може да го направите още по-лесно: една седмица не ги хранете, а след това поставете в единия край на сандъчето нещо вкусно - подсладена каша, подсладени варени остатъци от зеленчуци или друга вкусотия. След ден-два почти всички червеи ще бъдат там.

Тази „компания” преместете в друг съд със субстрат - за следващото заселване на компостните купчини. В субстрата ще останат основно младите червеи и яйцата. Тях можете да оставите в сандъчетата с разсада - живеещите в почвата червеи намаляват риска от възникване на гъбични заболявания и подобряват растежа на разсада. При пресаждането му в земята едновременно с това заселвате в лехата млади червеи, които през пролетта в естествени условия са недостатъчно, тъй като значителна част от тях загива при зимуването (изяждат ги птици, змии, землеровки и други хищници). Помнете, че червеите не вредят на корените на растенията, а им помагат!

Много хубаво е да се торят с „жив" биохумус стайните цветя.

През май червеите може да се преселят в градината, в компостна купчина от градински боклук, смесен със слама, бурени, кухненски отпадъци, миналогодишни листа. Компостът от свежи бурени, а особено животинският тор, е желателно да престои 2-3 седмици, за да „прегори" и да се изветри: амонякът е смъртоносна отрова за червеите. За ускоряване на ферментацията може да поливате компоста с настойка от биохумус и по-често да се разбърква.

В стара компостна купчина можете да оставите червеите веднага, щом тя се размрази. Направете в края на купчината, там, където е по-влажно, (ако купчината е заградена - най-добре в края оградата от северната страна) дупка и пресилете там червеите заедно с предишния им субстрат. Постепенно те ще свикнат и ще се преселят в новата за тях среда. Добавяйте храна постоянно през цялото лято. Поливайте компостта, както обикновено, в зависимост от времето, 2-3 пъти в седмицата. Колкото повече червеи заселите, толкова по-бързо те ще преработват компоста; в обикновена купчина с размер 1 х 1 м могат живеят десетки хиляди червеи. След 1-2 месеца получаваме пресен биохумус собствено производство, а червеите заселваме в нова купчина.

Прекрасно се чувстват червеите в парниците, в лехите с тор, във всяка наторена земя. Само не забравяйте, че на свобода те също се нуждаят от храна за производството на хумус. Слагайте направо отгоре върху лехите, между растенията, всякаква органика - косена трева, плевели, листа, стърготини, полуизгнил тор, прегорял тор, хранителни отпадъци, слама и др. Това е едновременно и подложка, която не позволява на плевелите да растат и запазва влагата, и храна за червеите, и източник на плодородие за почвата.

Но бъдете предпазливи при внасяне в лехата на прясна или недокомпостирана органика - желателно е тя да не е била в пряк контакт със стъблата на растенията. Това се отнася и за пресния биохумус, който може да съдържа дребни частици от „неизядени" от червеите растителни остатъци, заразени с гъбички. При наличието на ранички или цепнатини във влажни условия гъбичките може да проникнат навътре и да увредят стъблото, особено това се отнася за тиквените - краставици, тиквички, отчасти и за чушките, доматите и патладжаните. Веднъж така от най-добри подбуди едва не погубих половината разсад.

Много хубаво профилактично и лечебно средство срещу различни загнивания е обикновената дървесна пепел, с която в крайна сметка спрях унищожаването на растенията, след безуспешни опити за обработване с фундазол. Работата е там, че пепелта неутрализира почвата, възпрепятствайки растежа на гъбичките (гъбичките не обичат неутрална среда!), и едновременно с това е добър натурален тор. Затова, внасяйки пресен компост в лехите, задължително го закопайте в земята на междуредието и засилете щедро отгоре с пепел, като не избягвате и основите на стъблата на вашите растения. С това ще предпазите и растенията, и на червеите няма да навредите - те също не обичат киселата почва.

Калифорнийските червеи не могат да зимуват в нашите природни условия, затова през есента трябва да вземете от компостната купчина малко червеи заедно с тора и да ги поставите в разсадъчните сандъчета, в които те ще живеят и размножават до следващата пролет.

„Да оставим ненужните спорове!"

Хората са опитомили микробите много преди червеите. Още в дълбока древност микроскопичните гъбички - квасните, са се използвали за преработване на сока от грозде и други плодове, зърнените, кореноплодните и дори сърцевината на палмите и кактусите. В резултат се получавали напитки, подобряващи настроението, много ценени и днес.

Общоизвестни са примерите за използването на гъбички и бактерии за правене на хляб, киселомлечни продукти - кефир, йогурт, сметана, сирене, кашкавал и др.

Съществува цял отрасъл от промишлеността - биотехнология, основана върху използването на продукти от жизнената дейност на микробите. По такъв начин се произвежда лимонената киселина (уви, не от лимони...), антибиотиците, спиртът, витамините, много други вещества - даже някои видове пластмаса.

Но почвените микроби бяха опитомени сравнително неотдавна. Ето най-главното в тяхната история.

Първи са въведени в културата клубенните бактерии, фиксиращи атмосферния азот, Azotobacter. В Германия още в края на ХГХ век започва производството на препарат под названието „Нитрагин", съдържащ култура от тези бактерии като азотен тор. През 20-те години такива препарати се прилагат и в СССР. По-късно в Института по селскостопанска микробиология ВАССНИЛ били създадени препаратите „Фосфоробактерин" и, АМБ". Тези препарати обикновено съдържат един вид бактерии.

Едва през 80-те години на миналия век започват разработките на комплексни препарати, съдържащи всички видове микроорганизми, необходими за пълноценното функциониране на почвения кръговрат на веществата.

Пионер в тази област е японец, микробиологът доктор Теро Хига. Преди двайсетина година той изобретява оригинална микробиологична технология. Разработеният от него препарат „Кюсей ЕМ-1" представлява концентрирана култура от полезни почвени микроби от различни видове.

По-късно в Русия се появиха собствени микробни анициации, създадени на основата на агрономично полезни микроорганизми (АПМ).

Доколко безопасни са микробиологичните торове и препарати?

Микроорганизмите ни заобикалят навсякъде и дори в организма на човека живеят цели колонии бактерии. Без тях не бихме могли дори да усвояваме храната -окончателното й преработване е от микроорганизмите в дебелото черво. Тук е нашият „корен": ние храним микробите, а те - нас.

Във всеки грам почва се намират милиарди микроби. Условно можем да ги разделим на „добри" и „лоши" - от гледна точка на хората, разбира се. „Добри" са онези, които са полезни (хранейки нашите растения), а „лошите" причиняват болестите на растенията, животните или хората. Прилагайки микробни препарати, ние многократно увеличаваме броя на ,добрите" видове, които, размножавайки се, потискат развитието на „лошите".

Тъй като за микробните препарати се използват видове бактерии, отделени от чисти природни почви, те са естествени и затова не могат да представляват никаква опасност за хората.

На това се основава идеята за внедряване на пробиотиците в нашия живот - заселване в нашата среда на култура от полезни микроорганизми. Това е истински пробив в екологията. Съвсем доскоро ние се интересувахме само от антибиотиците - вещества, потискащи развитието на вредните микроби. Страхувайки се от „враговете" си, ние пренебрегнахме приятелите си!

Моят собствен опит в използването на препарати не е голям, само две години. Прилагах ги за обработка на компостни купчини и мога да отбележа, че ферментацията се ускорява, а най-важното „усмирява се” ужасяващият аромат на компоста при неговата ферментация. Червеите, между другото, ядат такъв компост с апетит. Също съм пробвал да дезодорирам вилната тоалетна с препарат - и също беше успешно. Съдържащата се смес от култури на микроорганизми позволява да се ускори разлагането на човешките екскременти и да се контролира по такъв начин, че да не се отделят толкова смрадливи вещества, както се случва при неконтролируема, „дива" ферментация.

Що се отнася до повишаването на плодородието на почвата с помощта на „културни" микроби, гледам на този въпрос малко по-различно: тъй като за наторяването на моите лехи отговарят органичната подложка и червеите, растенията не изпитват недостиг от храна -по-скоро обратното. Благодарение на червеите почвата винаги обилно е подправена с прясно смляна органика и почвена микрофлора от червата им. Внасянето на допълнителни култури от бактерии за увеличаване на техния брой вече не е необходимо - там и без това ги има много! Червеите сами в този случай изпълняват ролята на подвижни подхранващи култиватори, многократно увеличавайки микробното население.

Микробите са толкова малки, че е невъзможно да бъдат видени без мощен микроскоп - но помощта им е огромна! Значи, и ние трябва да им помагаме. А тези грижи те ни ги връщат стократно - с грижа за вашите зеленчуци, плодове и ягодоплодни, те. - за вас и вашето семейство.
Помагай на помощниците, ако умееш!

„Търси се помощник на опитно зайче”

За съжаление, понякога чувам и такива изказвания: „Ще опитам калифорнийските червеи - ще ги пусна в лехите и ще видя има ли смисъл или не!". Може и да не гледате, няма да има! А ще има извод, който е направила маймуната за ползата от очилата, тъй като всяка вещ трябва да умеем да използваме. Отглеждането на всякакви домашни животни изисква спазването на определена технология.

На всички е известно, че кокошките произлизат от яйцата, а водката се прави от пшеница. Но на никого не му идва наум да хвърли в градината няколко яйца и шепа пшеница, а после да дойде след един месец и да види не е ли израсла бутилка и кокошка на грил за вечеря. Между яйцето и кокошката лежи солидна дистанция, запълнена с различни действия по грижата за пилето. Те представляват технология и ако се пропусне дори едно от тях, вие се лишавате от резултата. В случая с кокошката това е очевидно за всички, но от биопрепаратите - неизвестно защо мнозина очакват чудо и при това - незабавно!

Например, за да се отгледа домат, трябва да се подготви лехата, но преди това трябва да се отгледа разсад, а преди това да се погрижим за земята за разсад, за семена и т.н. Също и червеите, и бактериите изискват определена технология за отглеждането им, подготовка на субстрата и едва след като подсигурите вашите питомци с условия и грижи, ще можете да разчитате на някакъв резултат! Как да го направите, подробно е описано в съответните ръководства и инструкции, вие трябва само по-задълбочено да прочетете и да разберете какво са биологичните им особености и потребности. Смисълът на тяхното приложение е прост: правете така, че да им е хубаво да живеят. А при традиционното копае не, химическите торове и поливането - прилагането им е безполезно: няма да оцелеят!

Изобщо, в „изкуственото" земеделие всички има и много проблеми. А в системата на природното земеделие е добре за всички: и за микробите, и за червеите, и за растенията, и за почвата, и за нас.