ГЛАВА 3 МОИТЕ СЪВЕТИ ЗА НАЧИНАЕЩИТЕ

„Глупаците се учат от грешките си.

„За първи май, както искаше Андрюшенка, не успяхме да направим оранжерията.

Привидно, най-лесно е да се направи конструкция от дърво - лесно се реже, забиват се гвоздеите, закрепва се найлонът. И не е скъпо. И това е правилно. Но дървото ограничава полета на архитектурната мисъл с праволинейни конструкции. Лесно и просто е от дърво да се направи оранжерия-„къщичка" с двускатен или едноскатен покрив. Арков покрив от дърво е много по-сложно да се направи.

Дървото има и други недостатъци - гние (особено при контакт със земята - гние много бързо!), и е недостатъчно стабилно. При големи размери на покритията ще трябват сериозни и скъпи мертеци, за да не се счупят от снега.

Затова от дърво препоръчвам да се правят малки конструкции - парници и малки оранжерийки за невисоки растения, както и рамки за временно укритие на разсада на топли лехи. Все пак за самодейните майстори дървото е удобен и достъпен материал.

Отличен материал за големи оранжерии. Алуминият е лек и удобен, но във връзка с повсеместното разпространение на приемните пунктове за цветни метали едва ли такава оранжерия ще ви служи дълго. Желязото, макар че ръждясва, е значително по-сигурно и евтино. От желязо е лесно да се огънат и заварят всякакви арки, врати и странични прозорци, конструкциите са здрави и удобни.

Известен проблем представлява закрепването на найлона към метала. Най-разпространеното решение е плътното „покривало", метнато върху арматурата отгоре и прикрепено към земята (обикновено се препоръчва просто да се закопаят краищата на найлона).

С това проблемът за закрепването към металните рамки не се решава - остава необходимостта от закрепване на найлона към фронтоните, вратите, прозорците. Не е възможно всеки път, когато трябва да влезете в оранжерията, да откопавате и закопавате найлона!

За да реша този проблем, аз завинтвам към метала тънки дървени рейки, а за тях вече е лесно да се захване найлона (рис. 8).

ПВЦ

Перспективен материал, притежаващ достойнствата на двата предишни. Може да се заварява, да се забиват гвоздеи и скоби, не ръждясва, не гние. Първи недостатък - скъпичък е, втори - недостатъчно здрав и твърд. За високи оранжерии става, но само на безветрено място. Много е удобно от пластмасови тръби да се свият дъги за временно покриване на зеленчуковия разсад през пролетта

Рис. 8
Много са скелетите на оранжерии, направени от водопроводни ПВЦ-тръби. При това се използват технология и детайли, предназначени за направата на водопровод (муфи, тройници и др.). При желание полипропиленовите тръби може да се извият, като се загреят на пара. В резултат се получава много елегантна и трайна конструкция, доста еластична и гъвкава.

„Найлонът, разбира се, е по-евтин, но стъклото е за векове!-" - мислят мнозина. Е, поне за дълги години. При това може да се използват стари прозорци, които повсеместно се изхвърлят, когато си поставят ПВЦ-дограма. Аз обаче още нито веднъж не съм не виждал прилична оранжерия, направена от тези отпадъци. Обикновено се получава нещо с дупки и грозно, пък и реално разходите за построяването на такава „безплатна” конструкция се оказват много по-големи, отколкото се се предполагало в началото: все нещо се купува. При експлоатацията стъклото неизбежно се чупи и често трябва да се прибягва към услугите на стъклар, които не са евтини.

Съществува мнение, че стъклото пропуска повече светлина.

Действително, чистото стъкло пропуска около 90 % от светлинния поток.

Сравнителните измервания на осветеността показват, че светопропускането на найлона и стъклото се различават незначително, с 10-15 %; при това найлонът, за разлика от стъклото, пропуска ултравиолетовата част на спектъра, от която растенията също се нуждаят. Накрая, найлонът частично разсейва слънчевите лъчи, а разсеяната светлина по-добре се усвоява от растенията. Много повече светлина задържат прахът и мръсотията, които постепенно се натрупват върху повърхността - до 50 %! В този смисъл найлонът е по-подходящ, тъй като все едно, налага се периодично да го сменяме, а да го преметнем не е по-трудно, отколкото да измием стъклата (между другото, аз нито веднъж през живота си не съм виждал някой да си мие покрива на оранжерията!). Детайлите на рамките в стъклена оранжерия могат да са от 5 до 25 % от площта, а те изобщо не пропускат светлина!

Затова за малката оранжерия на вилата аз еднозначно правя избор в полза на найлона.

Реплика на Н. Курдюмов: Нещо повече! Сега у нас се появи найлон със сложен състав. Той не се страхува нито от слънцето, нито от студа, изключително здрав е и служи, без да се подменя, 5-8 години. Веднъж покриваш – и никакви грижи повече! Разбира се, той е 3-4 пъти по-скъп от полиетилена, но излиза два пъти по-икономично. Най-важното е, че не трябва всяка пролет да се препокрива оранжерията. А за това ще си платим, колкото ни поискат! (снимка 14)

Но ако имате достатъчно пари, а оранжерията не е твърде малка, най-добрият изход не е нито стъклото, нито найлонът, а поликарбонатът.

През последните години се появи достойна алтернатива на найлона и стъклото - многослойният поликарбонат. Това е много здрав и лек материал на килийки, който много добре запазва топлината. Той се състои от два или повече слоя пластмаса с въздушни прослойки между тях. Според коефициента на топло-ефективност той е близък до стъклопакета и пропуска светлината не по-лошо от стъклото! Многослоестият поликарбонат не се пука, не се чупи, практически не гори, прекрасно издържа на студ и жега, дълготраен е. Освен това е достатъчно гъвкав и по принцип с една плоскост може да се покрият и стените, и покрива, особено при арковите конструкции. И - никакви дупки!

Единственият недостатък на поликарбоната би могла да е високата му цена - ако не беше неговата дълготрайност: повече от 20 години. Удобен е за рязане и закрепване. Лек, но твърд, той самият става за скелет - не са нужни тежки конструкции. Сглобена веднъж, оранжерията ще ви служи цял живот. Като съберем всичко това, ще получим най-евтиния материал!

При строителството на традиционните, „метало-стъклени" оранжерии, стъклото се влага в специални рамки от желязо. Тъй като и стъклото, и рамките са достатъчно тежки, цялата конструкция в крайна сметка силно натежава и поскъпва. Така са строени промишлените оранжерии през миналия (двадесети) век.

Ако се вземе предвид, че стандартният лист поликарбонат е с размер 2,1 х 12 метра (!) и при това лесно се извива и съединява, образувайки плътно платно без рамки, то разбирате колко може да се икономиса от рамки и метални конструкции. Затова за голяма оранжерия поликарбонатът, безусловно, е по-изгоден от стъклото. Ако се вземе предвид и икономията на топлина, става ясно: за отопляема, подходяща са всички сезони оранжерия, алтернатива на поликарбоната засега не съществува.

За покрив ще ви трябват плоскости с дебелина 6-8 мм, за страничните стени и вътрешните прегради са напълно достатъчни 4 мм („четворката" е два пъти по-евтина от „осмицата").

И така, ако имате достатъчно средства и се каните да строите нова оранжерия, изберете многослойния поликарбонат - и няма да съжалявате!

Двоен найлон - двойна защита

Много е лесно да се покрие дървената оранжерия с два слоя найлон - от вътрешната и от външната страна на арматурата. Тъй като вътрешният слой не страда от слънцето и вятъра, той може да е много тънък, 30 50 микрона. Такъв найлон е много евтин, почти нищо не струва, а ефектът от защитата срещу студовете значително се увеличава – коефициентът на топлинното съпротивление е два пъти по-голям. А светлина пропуска достатъчно: найлон с дебелина 100 микрона намалява осветеността само с 20%.

Същото свойство притежава специалният оранжериен мехурчест найлон (същият, като познатият на всички опаковъчен мехурчест найлон, който пука, ако натиснеш мехурчето). Макар да е по-скъп от два слоя обикновен найлон, той е значително по-здрав, дълготраен и работата с него е по-малко. Може да има прослойка от пенополиетилен - такъв издържа на студ до -7-8 °С. Наистина, мехурчестият найлон пропуска значително по-лошо светлината от обикновения, загубите на осветеност са около 50%. Но на Юг, при достатъчно радиация, това е негов плюс. Обикновено опъвам мехурчест найлон само на покрива, тъй като той е и достатъчно здрав, за да не се къса от снега и вятъра, и засенчва от обедното слънце.

Повече от два слоя найлон не трябва да се слагат, тъй като това води до съществени загуби на светлина заради замърсяването на многобройните повърхности.

„Винтът, забит с чук, се държи по-здраво от гвоздея, завит с отверка”

Как по-бързо и без главоболия да покрием оранжерията с найлон? Този проблем е познат на всеки, който е строил оранжерия. Най-разпространеното решение е да се притисне найлона с летвички, като се закове с гвоздеи. Но изпълнението на това решение не е толкова просто! Опитайте се да забиете гвоздей в тънка летвичка така, че найлонът да е равно опънат, и си представете, че правите всичко това с изпънати ръце, стоейки на люлееща се стълба. Истински цирк! Но има и по-добър начин.

Забележителен помощник в тази работа е занитвачката или пистолетът за забиване на скоби. Обикновено се използват за тапициране на мека мебел, но и за обвиване на оранжерията с найлон е много подходящ. Съществуват механични модели, които не изискват електричество или въздух под налягане. С този пистолет може лесно сам да опаковаш оранжерия със средни размери за няколко часа. Найлон с дебелина 100 микрона обикновено не се къса от скобите - прозорчетата и вратите може да се закрепват направо върху найлона. Но там, където духа силен вятър, отгоре трябва да се постави хартиена лента или някакъв нетъкан материал, киперна или опаковъчна лента (рис.8). Със скоби се захващат дори тънките летвички. Ако е необходимо нещо да се преправи, да се опъне найлона, забитите скоби може да бъдат извадени леко и внимателно, като ги подхванете с отверка. След като поработите поне веднъж с този пистолет, няма да може да се откажете от него.

Но ако говорим за малки пролетни парници, можете изобщо да не се занимавате с опъване на найлон. Своя опит сподели А. Н. Орлов. Две леки рамки с размер, да речем, 2 х 1,5 м, обвити с найлон, той съединява откъм дългата страна с ивица транспортна лента или армировано ПХВ, от което се правят тентите. През пролетта тези „книжки" се поставят върху лехата като „къщичка" - от тях лесно се прави парник с нужната дължина. Най-удобно е да ги направите с малък резерв. За целта от едната страна те се правят с 4—5 см по-широки. За вентилация „капакът на покрива" лесно се повдига от едната страна. През юни рамките се свалят и сгъват за съхранение. Служат няколко години. Много е удобно!

Отговорът на този въпрос не е толкова прост, както изглежда. Всъщност, защо именно отвън? Задавайки си този въпрос, стигнах до удивителен извод - това също е ритуал! Просто в началото ние затваряме покрива - срещу дъжд, и найлонът, разбира се, е отвън, за да не се задържа водата. После опаковаме стените, също отвън. Защо? - Защото! По инерция. Конденз, който се образува от вътрешната страна на найлона, постоянно овлажнява дървените конструкции, създавайки благоприятни условия за развитие на гъбички, които с голяма радост гризат дървесината, съкращавайки срока на живот на нашата оранжерия. След една година всички летвички почерняват и върху тях започват да растат истински гъби. Не е чудно, че независимо от всевъзможните предпазни средства, след няколко години те ще се превърнат в прах!

След като помислих малко, реших да опитам да построя оранжерия „с козината навътре", тоест, при строителството на поредната оранжерия закрепих найлона отвътре, а „скелетът" остана отвън. На покрива обаче не посмях да рискувам - страхувах се, че през зимата снегът ще откъсне найлона, ако той не лежи върху дървени летвички, а се държи само върху скоби. И резултатът напълно потвърди моите предположения: страничните летвички, които останаха отвън, на слънцето и на вятъра, бързо изсъхваха дори след дъжд и изглеждаха като нови, а онези, които останаха вътре, под покрива - почерняха и изгниха...

Прозорчетата, които растенията обичат

От гледна точка на строителя, разбира се, прозорчето е най-добре да се направи на стената. А още по-добре е изобщо да не се прави, защото ви мързи. Нали има врата - отваряйте я! Покривът е по-добре да не се пипа, за да не потече.

Но не забравяйте: в оранжерията живеят растения, а не строители.

А от гледна точка на растенията прозорчето трябва да е далече, за да няма студено течение, като при това се осигурява насочването на прегретия въздух извън оранжерията. Ако прозорчетата се разположени на страничната стена, тогава неизбежно под самия покрив се образува „възглавничка" от нагретия въздух, която с горещото си дихание изгаря връхчетата на растенията, създавайки ефекта на грила. Разбираемо е, че цветчетата и завръзите в такива условия ще падат и вредителите се чувстват чудесно.

Затова винаги препоръчвам да се направи прозорец на покрива и то най-добре в самия му край. Желателен размер - не по-малко от една четвърт от площта на оранжерията. Що се отнася до възможното й протичане на това място, не виждам в това голям проблем. Няколко капки вода повече няма да навредят на вашите растения, във всеки случай, това е по-малката беда от прекалената жега.

Пантите може да се закрепят за самия край на покрива. Тогава ще има пълна изолация. Но трябва да повдигнете прозорчето по-високо и вятърът ще го брули повече (рис. 9). Затова не трябва да е широко (рис. 10).

Рис. 9

От гледна точка на ефективното отстраняване на горещия въздух най-добре е да направите тесен, но по-дълъг прозорец по дължината на върха на покрива, който се отваря не в долната част, а в горната. Тоест, повдига се самият край на оранжерията. Такъв покрив е достатъчно да бъде повдигнат на 25-30 см и е по-устойчив към вятъра.

Подобен прозорец трябва да бъде достатъчно здрав, за да не провисва под собствената си тежест. Промените в температурата и влажността не трябва да го изкривяват. Такъв прозорец трябва да бъде облепен с дебел найлон, като от двете страни се пусне резерв по 15 - 20 см. Може да се изпъва едновременно с покрива на оранжерията. Тогава конструкцията ще бъде напълно непромокаема.

Рис. 10

На вниманието на онези, които имат зимни градини! Не забравяйте да поставите на прозорчетата и комарници!

И накрая - една още неизпробвана идея. Ресиверът на автомата разположете не във, а извън оранжерията! Тогава през пролетта той ще се охлажда повече и сам ще започне да прави разлика между пролет и лято. Трябва само да подберете нужния обем на ресивера и да регулирате работата му.

Ръцете ме сърбят да опитам! По-скоро да идва пролетта!

Най-добре е да се закрепи буталният прът на автомата върху средната линия на прозорчето, така усилието се разпределя равномерно и възникват по-малко проблеми при отваряне. За целта е желателно да се монтира в центъра на прозореца напречна летвичка, към която да се закрепи конзолата на буталния прът (рис. 11). Ако прозорчето е монтирано върху покрива (отваря се част от покрива или целият покрив), то при понижаване на температурата прозорчето се затваря под собствената си тежест.

Ако прозорчето е разположено на вертикалната или стръмната стена (фронтона или страничната стена), за обръщане на крилото в затворено състояние ще е необходима обикновена пружина от врата. Такава пружината трябва да се постави на същата напречна летвичка, където е и автоматът, само че по-далеч от шарнира. В такова положение пружината постоянно ще притиска автомата и няма да позволява на вятъра да отваря прозореца. Силата на пружината няма да попречи на работата на хидроцилиндъра. Разположението на пружината и хидроцилиндъра на една плоскост гарантира липсата на изкривяване. Тъй като работният ход на лоста обикновено не превишава 15 см, конзолата трябва да се закрепи горе-долу на същото разстояние от шарнира на прозореца; ако конзолата се закрепи по-близо до шарнира, амплитудата на движение на прозореца се увеличава, а при по-далечно закрепване от шарнира се намалява. Ако прозорецът е широк 50 см и повече, заради големия лост значително се увеличава натоварването върху шарнира, затова към неговото закрепване трябва да се отнесете сериозно, иначе при силен вятър може да се изскубне. Ако широчината на прозореца е около метър или повече, по-добре да се монтира междинен лост, който ще предава усилието на автомата върху центъра на прозореца (рис. 11, долу). Само че такива прозорци много се чупят от вятъра -по-добре ги правете дълги и тесни.

Температурата за задействане на хидравличния автомат се задава от определения обем за запълване на ресивера с работна течност. Колкото повече е течността, толкова по-висока е температурата в началото на работата и обратно. За да промените настройката, трябва да отлеете или да добавите течност; невинаги успявате да постигнете нужния резултат от първия път и впоследствие е възможно изтичане на течност, което е крайно нежелателно.

Въпреки това, може и съвсем не е трудно, да се промени настройката, без да отваряте механизма. Ако смятате, че автоматът отваря прозорчето прекалено рано и искате да увеличите температурата в началото - преместете долната конзола, като изместите мястото на закрепването му с няколко сантиметра по-надолу. Смъкването на конзолата с 6 - 7 мм (за малък автомат) увеличава температурата на отваряне примерно с 1°С, тоест, прозорчето да се отваря по-късно, а да се затваря по-рано, при по-висока температура (рис. 12).

По такъв начин, вашата оранжерия ще стане малко „по-топла".

Сваля се надолу

Рис. 12
Отоплението - евтино и хитро

„ Основните грешки на вилата са да не довършиш нещо. Да не си допушиш, да не си допиеш..."

Всички, които имат оранжерия, мечтаят тя да е отопляема. Защото през първите мартенски затопляния (а на Юг - през „февруарските прозорци"), когато слънцето грее вече доста силно, е много примамливо да изнесете и да посадите разсада в оранжерията. Но след затоплянето идва застудяване, вятърът носи снежинки и с тях отлитат и нашите мечти за ранни зеленчуци. А трябва да се преживеят буквално няколко студени дни и пролетта ще победи отново! Трябва да си отвоюваме само няколко градуса...

Електрическото отопление е най-простото решение, но, уви, твърде скъпо. За да се затопли оранжерия с площ от 10-20 м², е нужно отоплително тяло с мощност няколко киловата. Това удоволствие ще ви струва в десетки рубли всяка нощ. Зеленчуците ще ви излязат златни...

Направата на топли лехи с биотопливо (тор) само частично решава проблема. В този случай почвата ще бъде топла, но тази топлина не е достатъчна, за да се затопли въздухът в оранжерията през нощта. От леките студове може да ви спаси найлонът или някакъв нетъкан материал, метнат направо върху растенията вътре в оранжерията. Но ако през нощта се случат сериозни студове, до -5-10°С (което в Сибир не е рядкост и през май), покриването няма да помогне. Извод: без печка няма да се мине! Само тя ще осигури необходимата топлина през пролетта. Пък и през есента ще ви свърши добра работа, удължавайки периода на плодоносене с някой месец.

Най-простата и евтина печка е пръстената. Изкопайте пещ и облепете стените с тухли; за целта са подходящи всякакви парчета и половинки. Покритието може да се направи от тухли или различни парчета желязо, след което отгоре пак се покрива с тухли: те дълго отдават топлина. Главният проблем е да се намери подходящ комин, който ще лежи направо на земята между редовете (шипар). Дължината му е същата, както и на оранжерията, плюс още и вертикалната част с височина 2-3- м за създаване на тяга. Аз използвах стари вентилационни тръби, които често се изхвърлят от предприятията и учрежденията при ремонт.

За да не дими печката, добре е да се предвиди плътно затваряща се вратичка или просто да се покрие печката с тухли и засипе с пръст. Разстоянията при съединяването на тръбите обвийте с фолио. Особено удобно е да се направи такава пръстена печка, когато мястото, както при мен, има наклон: печката се помещава в най-долната част и димът по естествен начин се движи нагоре по комина (рис. 13).

Рис. 13

Още едно достойнство на пръстената печка - много голяма топлоемкост. Земята около нея дълго се загрява, затова пък после дълго отдава топлината, осигурявайки равномерност на температурата в оранжерията. Дори след като спра да паля печката през есента в моята оранжерия, топлината се задържа там още няколко дни, а водата в бидоните не замръзва, дори когато навън вече има сняг, а студовете достигат до -15°С!

„Басейнът — това е тълпа хора, леко разредена с вода. "

Басейн на вилата - непостижима мечта за мнозина. Фирмите, предлагащи строителство на басейни „до ключ", ще въплътят всеки ваш каприз за няколко хиляди евро. Ако нямате в наличност евра, не се отчайвайте. Не всичко е толкова безнадеждно, ако се помисли добре и се огледате внимателно. Басейнът, който построих за децата си, може да си позволи всеки. Освен радост за децата и внуците, това е и огромен съд с вода за поливане на градината с обем от няколко тона и нищо не трябва да копаете.

Основата за такъв басейн е тента от ламиниран полипропилен или поливинилхлорид. Това е здрава синтетична тъкан от тънки лентички, същата, от която са чувалите за захар, само че облепена от вътрешните страни с найлон и затова - водонепроницаема. Такива тенти можете да видите на всеки пазар - от тях се правят навеси над сергиите, летните кафенета и заведения, и са с различен цвят - сини, оранжеви, бели. Попитайте някой собственик на кафене във вашия град къде се продават такива тенти. При покупка обърнете внимание на качеството на тъканта: постарайте се да изберете по-плътна и здрава, дори да е малко по-скъпа, тя ще ви служи не една година.

Първо трябва да определите размерите. Измерете купената тента (обикновено реалните й размери са по-малки от заявените...) и пресметнете какви ще бъдат размерите на басейна. Например, получило ви се е 2,80 х 3,60 м. Височина на страничните бордове - 50 см. Тогава размерите на басейна ще са 1,80 х 2,60 м. Вместимост - повече от 2 тона!

Сега остава да ековете стени (рис. 14) от подръчни материали. Това може да са дъски, шифер, шперплат, тараби - всичко, което имате в наличност. Внимателно огледайте повърхността на земята и стените да не стърчи нищо остро. Още по-добре да постелете на земята стар балатум. Отвън, от южната страна, оградата на басейна е желателно да се боядиса в черен цвят -това съществено увеличава нагряването на водата от слънцето; северната страна е по-добре да се остави светла: топлоотдаването ще е по-малко. Между другото, бидоните също ги правя двуцветни и ги обръщам с черната страна на юг.

Рис. 14

По такъв начин може дори да се съединят две тенти: аз направих басейн с вместимост 12 тона от две тенти с размер 4 по 6 метра, като ги стегнах с помощта на две рейки и залепих мястото на съединяване със силикон. Не е протекла нито капка! Наистина, наложи се страничните стени да ги подсиля с обръч от железни тръби по периметъра, за да не се издуват. Затова пък в жегите и аз самият с удоволствие се къпя с децата в този басейн!

Водата в басейна се затопля бавно дори в слънчево време и колкото по-голям е басейнът, толкова по-бавно се затопля. Особено досадно е това в началото на лятото, когато настъпват първите горещи дни и децата изгарят от нетърпение, досаждайки ни с вечното: „Може ли вече да се къпем?". Пък и градината е по-добре да се полива, разбира се, с топла вода, особено през пролетта, когато навън е още прохладно.

Защо всичко наоколо вече се е затоплило - пейките, земята, даже камъните, а водата е толкова студена?

Водата е много коварна течност. Не стига, че замръзвайки, разкъсва всичко наред, но и в течно състояние незабележимо ни поднася изненади. Вече знаем, че изпарението на съвсем малко количество вода ни отнема доста топлина (помните ли топлинната помпа?). Именно по тази причина откритите водоеми толкова бавно се затоплят през пролетта, независимо от горещото слънце. Ако освен това духа и вятър, засилвайки процеса на изпарение, температурата на водата може да падне под температурата на въздуха с няколко градуса! А не може ли да се спре този процес?

Може и то много лесно. За да се спре изтичането на топлината от басейна чрез изпарението, достатъчно е да го покриете с полиетилен. Важно е при това найлонът да не потъва и отвън да остава сух - само тогава ще изпълнява своята функция. Топлинните лъчи свободно преминават през найлона и се поглъщат от водата, като я затоплят. Найлонът блокира изпарението и не позволява на водата да изстива. Удобно е за тази цел да се използват платнища от мехурчест найлон или тънък полиуретан - те винаги ще плуват на повърхността (снимка 10).

Дори в топло време препоръчвам постоянно, особено нощем, да държите басейна покрит с такова одеяло -ще запазите минимум пет-десет градуса, а това съвсем не е малко, особено за нашето сибирско лято... Пък и падналите във ветровито време листа е по-лесно да се почистват от найлона, отколкото да ги гоним из басейна.

„ ...Локвата е малка, затова пък е над морското ниво!"

„Разбира се, да се направи не нещо сложно, а обикновена водна пързалка изобщо не е трудно" - помислих си веднъж и прибързано споделих тази мисъл с децата. Можете да си представите, че след това нямах никакъв шанс да се откажа от тази идея.

Наложи се спешно да намеря широка дъска, да закрепя по краищата й летвички и да обвия цялата тази конструкция със старо парче балатум. До басейна поставихме старо бюро, което превърнахме в „стартова площадка”! Към него от едната страна закрепихме стълбичка, а от другата – дъска-пързалка, водеща към басейна. Помпата, с която поливам градината, временно се реквизира за нуждите на почиващите и да изпомпва вода от басейна върху пързалката. Най-трудно се оказа да насоча струята така, че по дъската да се стича вода и нищо да не се излива встрани. Но на третия път нужната настройка беше направена - и процесът тръгна!

И така, нашите и съседските деца блаженстват, пускайки се по пързалката от сутрин до вечер, възрастните роднини блаженстват, наблюдавайки ги. И тук се изостря поредният проблем: детските крачета внасят в басейна пръст и боклук, което провокира масово повишаване на числеността на микроскопичните водорасли, тоест, водата „цъфти". В началото тя придобива яркозелен цвят, а след това водораслите, умирайки, се събират на отвратителни парцали на повърхността.

Реабилитирайки децата, ще отбележа: първо, застоялата вода рано или късно на слънце ще цъфне и без тяхната помощ; второ, за поливане на градината тази вода не е по-лоша, а, може би, дори е по-добра -все пак е органика...

Но уви, бдителните мамчета изискват да се пресече това безобразие - да се смени водата. Само че смяната на няколко тона вода през градинските маркучи е бавен процес, ще отнеме няколко дни, пък и още трябва да се почака, докато водата се затопли (децата са в траур!), а след още няколко всичко ще се повтори отново. Частичната смяна на водата само стимулира „цъфтенето".

Разбира се, съществуват специални средства за борба с цъфтенето на басейните и специализираните фирми ще ви ги предложат с радост, поверително съобщавайки ви като Льолик от филма , Диамантената ръка": „.. Достатъчно е едно хапче!.." Но помислете дали ви е нужна чиста вода в басейна на такава цена. Очевидно е, че тази таблетка е отрова за растенията. Нека да е за низшите, но не съществуват абсолютно избирателни отрови. Но най-важното - децата. Какви може да са далечните последствия за тях? Реших, че не е хуманно да се правят подобни експерименти с децата и започнах да разработвам екологични методи за борба с цъфтенето, използвайки успехите на родната хидробиологична наука.

И в резултат науката в мое лице възтържествува - и победи „цъфтенето".

И така, какво включва биологичното почистване на басейна?

1. Ограничаване на притока на биогенни елементи (кал) във водоема - легенче с вода пред стълбичката. Краката стават много по-чисти и боклукът на повърхността съществено намалява.

2. Интродукция (заселване) на планктонни рачета-филтратори. Това са обитателите на малки крайпътни локви, където се развъждат в огромни количества след дъжд. Аквариумистите наричат рачетата моин „сачмена дафния" - те действително приличат на малки розови подскачащи сачмички с размер около един милиметър. Често ги използват за промишлено почистване на съоръжения на последния стадий на пречистване на водата. За хората те са абсолютно безвредни.

Заселих моините в басейна. След две седмици те се размножиха и едноклетъчните планктонни водорасли в басейна бяха изядени - водата стана прозрачна. Останаха колониалните синьо-зелени водорасли, плаващи във водата на парцали. За събиране на боклука и парцалите водорасли от повърхността използвах обикновено риболовно сакче с дребна мрежа; пет минути - и повърхността е чиста.

„Почистването - това е равномерно разпределяне на боклука..."

Остана третият проблем - отстраняване на дънните отлагания. По-сложна се оказала борбата с тях. Ето сега трябваше да изобретя подводна прахосмукачка. Представлява тръба от обикновена прахосмукачка, с плоска четка, прикрепена към дълга пръчка, за да е по-удобно да работи в басейна. Към тръбата е закрепен обикновен градински маркуч, който се пълни с вода. Така се получава сифон, с който може да се изсмуква водата. Краят на маркуча поставям под нивото на басейна - лехата, която има нужда от поливане, или под дърво - и спокойно събирам от дъното цялата утайка, която се превръща в тор! Това е удобно да се прави рано сутрин, докато децата спят и водораслите също спят, лежейки на дъното. Скоро след изгрев слънце парцалите започват да изплуват и тогава е много по-трудно да бъдат уловени.

Ако такива мерки се взимат редовно, водата в басейна винаги ще бъде относително чиста, а главното – ще остане жива.

Доста често през пролетта при посещение на вилата откриваме, че независимо от всички добри намерения и многократно напомняне, водата по някакъв непостижим начин се оказва неизлята от съдовете. Бидоните, естествено, са замръзнали - между дъното и стените се е образувала широка цепнатина. Веднъж през пролетта аз самият дълго и безуспешно се опитвах да напълня бидона в банята и недоумявах защо толкова дълго време не може да се напълни, докато не открих горепосоченото явление.

Не бързайте да изхвърлите също и ръждясалата бъчва или да й измисляте екзотични приложения, като например отглеждане в нея на краставици или ягоди. Тя все още може да се използва и по прякото си предназначение. Не се опитвайте да залепите дупката с катран, „студено заваряване" и супер-супер-лепила - проверено е и е безполезно. Към ръждата нищо не прилепва, а дори и да се залепи, то бързо пада заедно с нея.

Просто трябва да се постави в бидона чувал от полиетилен. Те се продават на същото място, където и найлонът, и пликовете, и струват десетки пъти по-евтино от нов бидон. Подходящи са, например, чувалите за боклук, които по обем са по-големи от бидона. В краен случай можете да залепите такъв чувал с помощта на ютия от дебел (150-200 микрона) найлон. При внимателно ползване чувалът ще послужи цял сезон, дори два-три; и водата в такъв бидон ще бъде чиста, а не ръждива! Дори случайно да го повредите, изтичането на водата е толкова незначително, че практически е незабележимо.

Добре е да се използват такива бидони с вътрешни чували за приготвяне на настойка и подхранване с трева и тор, тъй като обикновените железни варели ръждясват.

Каскада под капчука

Дъждовната вода е най-подходяща за поливане на растенията. За разлика от езерната и речната, а особено - от артезианската, тя не съдържа соли, представлявайки природен дестилатор, затова не предизвиква засоляване на почвите. Показателят й рН е винаги под 7 (леко кисела), което подпомага прехода на хранителните елементи на почвата в разтворима форма. Освен това, дъждовната вода, в сравнение с подземната, винаги е по-топла. Вследствие на това почвите, поливани с дъждовна вода, са винаги по-плодородни.

Не случайно Господ Бог полива своите гори и поля именно с такава вода!

Разбира се, добре е максимално да използваме водата, изпратена ни от небето. Или поне онази част, която се стича от покрива.

У нас под капчука стои обикновен двесталитров бидон. По време на проливен дъжд той бързо се препълва, от улука продължава да плющи, а на никого не му се иска да изскача под дъжда, за да смени съда за събиране на водата.

Рис. 15

За целта не е необходимо да разваляте много бидоните: достатъчно е да пробиете отвор с диаметър 25-30 мм, с 3-5 см под горния край и плътно да напъхате в него парче стар дебел маркуч. Под първия бидон трябва да се подложат поставки (например, тухли), за да може водата от маркуча да се излива в следващия бидон и така нататък. По такъв начин можете да пускате водата чрез всички съдове, които имате - бидони, бутилки и т.н. (рис. 15).

„ Ставай! Мързелът зове!"

Ако на вилата нямате постоянно действащ водопровод, а водата се пуска много рядко, както при нас, то винаги има проблем - как да съберем достатъчно количество. Добре е, когато водата се подава редовно и в определено време и тогава сте там. А ако не е така?

Може, разбира се, когато стопаните заминават, предварително да отворят крана и насочат маркуча към някакъв съд; само че, когато той се препълни и водата започне да тече на пътя, всички съседи са крайно недоволни от това. А ако трябва да заминете за няколко дни - как да не изпуснем водата и при това да не се скараме със съседите?

Ще ви спаси самонапълващият се бидон. Той сам си взема вода - колкото е нужно. И абсолютно без вашето участие! Принципът на действие е заимстван от тоалетното казанче, в което подобен механизъм поддържа постоянно пълно ниво.

Към клапан на дълъг лост е закачен поплавък; при понижаване на нивото на водата поплавъкът пада и клапанът се отваря, а при повишаване, съответно, се затваря.

Може да се използва непосредствено кран-клапан от тоалетно казанче; той не е скъп и е много прост, но вследствие на малкото проходно сечение при слабо налягане във водопровода ще може да напълни не много голям съд, например, кофа за мивката.

За напълване на голям бидон трябва да се монтира кран с голямо проходно сечение – ½ или ¾ цола. Закрепете крана така, че дръжката в затворено положение да е хоризонтална и да се отваря надолу. Самият кран трябва да се намира на нивото на горния край на бидона. Включете крана към водопровода.

Към дръжката на крана закрепете с винтове или плътно увийте с изолирбанд дълъг (примерно 50 см) дървен лост; към него здраво завържете голям поплавък. Можете да направите поплавък от пластмасова бутилка, наполовина напълнен с вода. При намаляване на нивото на водата поплавъкът ще отваря крана със собственото си тегло, а при напълване - ще го затваря (рис. 16). Предвидете ограничител (връвчица или летвичка), които да не позволят на поплавъка, ако бидонът е празен, да потъне вертикално надолу, за да не попадне в мъртва точка, от която да не може да изплува при напълване на бидона. Напълно достатъчно, за да може поплавъкът да се отклони под ъгъл 40-60°.

Рис. 16

За да обясним какво представлява горното помпане на водата, първо ще обясня какво е долното пълнене и защо е лошо. Ако направите преливния щуцер в съда за поливане, разполагате го съвсем долу, на дъното. Това е долно пълнене, тоест водата се изпомпва от най-ниското ниво. То се прави, за да се използва водата докрай, независимо от нивото в съда, което, разбира се, е важно. Но на дъното се натрупва боклук, който често запушва крана; освен това, долното пълнене има още един, по-съществен недостатък: водата в бидона се загрява добре отгоре, а отдолу е значително по-студена. Затова, ако черпите вода от повърхността с лейка, поливате градината си с топла вода, а ако черпите чрез щуцера и поливате с маркуч - растенията получават студена вода, което, най-вероятно, не им харесва. Разбира се, от маркуча е по-бързо, лесно и удобно да се полива, отколкото да се мъкне лейка. Така че трябва да решим чии интереси да предпочетем -собствените ни или на растенията...

Същият проблем съществува при водохранилищата на хидроелектростанциите: например, на всички язовири на Енисейската каскада е направено долно пълнене; в резултат на това цялото население на Красноярск, Абакан, Саяногорск и много други градове е лишено от възможността да се къпе лятото в реката -водата излиза с температура около +4°С! Тази беда ни е позната не от слухове. За почти половинвековната история на съществуването на този проблем са предложени доста варианти за строителство на горно пълнене, но нито един от тях така и не е бил реализиран.

За щастие, в собствената си градина ние сами вземаме решенията и управляваме финансите и можем да организираме горно пълнене във всякакви бидони и баки, просто и евтино. Аз правя такива пълнения в бидоните за мивката, за капковото поливане и навсякъде, където е нужна топла вода.

За целта трябва долният щуцер да се монтира така, че да може да се надене на него маркуч не само отвън, но и отвътре, така че да минава изцяло през стената на бидона. Ако така е заварен – много добре, ако не е – можете просто да пробиете стената на бидона и да закрепите парче водопроводна тръба с резба в отвора с помощта на две гайки с гумени уплътнители или със силикон, в краен случай става и с дъвка.

рис. 17

За системите за капково поливане (където е необходимо по-старателно филтриране) използвам просто голямо парче поролон (вид дунапрен - бел.прев.), като го поставям на края на маркуча; тъй като в него винаги има мехурчета въздух, той представлява едновременно и филтър, и поплавък.

„Знанията са източници за книгите!"

Уважаеми колеги-градинари!

Оранжериите са важни навсякъде. Навсякъде те увеличават периода на вегетация. За нас, сибиряците, е важно да не пропуснем всеки топъл ден и всеки градус топлина има голямо значение - нали трябва да успеем в по-кратък срок. Но и на Юг оранжерията е също толкова важна. Умната оранжерия ще помогне на южняците да отглеждат растения почти през цялата година!

Строителството и експлоатацията на оранжерията е надбягване с времето и затова тук е важна всяка дреболия. Постарах се максимално ясно да разкажа за откритите и измислени от мен устройства и методи. Те много облекчават и труда, и живота на земята.

Говорейки високопарно: всичко гореизложено е не само мой личен опит, но се базира на мислите и опита на милионите ми предшественици и учители. Щастлив съм да добавя зрънце от придобитите от мен знания в общия ход на прогреса на нашата доста човешка цивилизация.

Затова ще бъда благодарен за всякакви отзиви и забележки, а също така съм готов да обсъдя всякакъв положителен опит от експлоатацията на подобни системи.

Всички отзиви и пожелания да изпращате на адрес:

660036 г. Красноярск, Академгородок, а/я 26789, клуб „ЛЕТО", Малишевскому К.Г.

E-mail: mr_costa@mail.ru

Желая на всичките ви оранжерии и парници да станат по-умни!