Книга по Енергийна ефективност или Как да направим с по-малко повече

От 1992 г. рамкова Директива възлага на Страните-членки да задължават осигуряването на информация за потребителите по ЕЕ за цялата гама електродомакински уреди, чрез етикетиране. През последните четири години, Комисията настояваше за увеличаване на броя на етикетираните уреди. Комисията трябва да продължава в същата посока, в съчетание с включване на промишлеността в определяне на подобни дейности по информацията за потребителите.

В посочената област могат да бъдат правени значителни подобрения с комбинирането на мерки за информиране на потребителя по минималните енергоефективни нива, чрез доброволните споразумения⁹. Независимо от това, бе предложен нов подход в наскоро приетата Директива за Еко-дизайн, установяваща изискванията за екологично проектиране по отношение на електродомакинските уреди на потребителите, като Европейските Съвет и Парламент наскоро постигнаха съответното съгласие. Една от целите на Директивата е да се прилагат изискванията за ЕЕ, едновременно със избягването на отрицателните последствия на други аспекти на околната среда или други етапи от жизнените цикли на уредите.

До размера на значителното въздействие върху околната среда от енергопотреблението, което важи и за електродомакинските уреди, сега би било възможно установяването на изисквания за ЕЕ за широка гама от уреди и приложения. Например, за чакащия контрол при осветлението, отоплението, охлаждането и електрическите мотори¹⁰, необходимо е да се предприемат специални мерки относно тази „стенд-бай” функция. В същност, този вид разхищение на енергия нараства постоянно, защото все повече и повече уреди го предлагат. Докато това е било като начална форма на енергийно управление за някои уреди, сега вече натрупва значителни енергийни загуби. Електричеството, използвано за тази чакаща опция достига от 5% до 10% от общото електропотребление в жилищния сектор¹¹. Техническият прогрес произведе по-ефективни „спящи” модели от сега използваните и има силна необходимост да се насърчава бързото прилагане на тези технологии.

САЩ и Япония вече поеха инициативата да достигат до цифрата от 1 Watt максимална консумация /мощност/ за няколко типа уреди. В Европа, в контекста на Директивата за 'eco-design' е предвидено:

• 
  насърчаване и подкрепа за доброволните споразумения;
  
• 
  въвеждане, ако е необходимо, на допълнителни мерки за намаляване на загубите от чакащите индикации /standby/ за някои групи електродомакински уреди¹²;
  
• 
  стимулиране на развитието на международно ниво на технологии и мерки, целящи ограничаването на загубите от електроенергия от режима „stand-by”.
  

Потреблението през 2005 г. /...?/ от частни коли и мотори в ЕС е около 170 Mtoe, което е близо 10 % от нашето брутно потребление.

Средното потребление се подобри през последното десетилетие, но това подобрение е било замествано от увеличеният брой коли и увеличението на употребата им, като сега съществува тенденция за въвеждане на все по-тежки и усъвършенствани коли, което може да доведе до влошаване на енергийната ситуация.

За да ограничи това потребление, Съюзът до сега осъществяваше доброволни споразумения с автомобилната индустрия и етикетиране на колите за ЕЕ.

В рамките на групата CARS 21 следва да бъдат разработени препоръки как най-добре да се действа. Решавайки как и защо да се процедира относно тази възможност, необходимо е да се определи най-добрата квалификация на термините „чисто” и „ефективно”, имайки предвид нуждата от подкрепа за тази цел по технологично неутрален и рентабилен начин, така че всяка една инициатива да позволява на индустрията да разработва подходящата технология за изпълнение на въпросната цел. Някои от мерките, които следва да се обсъждат, са както следва:

• 
  С доброволното споразумение с автомобилната индустрия ЕС цели да достигне средната стойност от 120 g/km намаление на емисиите от CO₂ за всички нови коли за пътници, продавани в Съюза. Тази цел, приета от Европейските Парламент и Съвет, следва да бъде постигната чрез споразумения, обвързващи Европейските, Японски и Корейски производители на коли за намаляване емисиите от СО2 до 140 gm/km към 2008/09 г., както и да предприемат стъпки, целящи пазара да въздейства върху избора на потребителите в посока покупки на коли с ниска консумация на горива, подобрявайки качеството на информация към потребителите относно потреблението на горива.
  

Независимо от това, обаче, настоящата тенденция към все по-големи размери, тежини и мощности, обричат постигането на тази цел на реален риск. Необходима е преценка как да се премине от 140 g/km през 2008/09 г. към 120 g/km през 2012 г.. В този смисъл Комисията е наясно с голямото предизвикателство, свързано с постигането на целта от 120 g/km. Постигането на тази цел не ще бъде възможно без разходи, но то предоставя допълнителни ползи за потребителите и обществото като цяло. Например, потребителите ще се възползват от пестенето на горива и тази полза ще се подчертава още повече с увеличаването на цените на горивата.

• 
  Етикетиране на коли: Европейската система за етикетиране на коли задължава Страните-членки да осигуряват потребителите на нови частни коли с информация по потреблението на горива и емисии от СО2, което прави техният избор вече добре информиран. Това задължение изисква поставянето на стикер с тази информация на почти всички нови коли, предложени за продажба. На основата на доклади по изпълнението на Директивата, Комисията в момента проучва мерките, които биха могли да бъдат предлагани за подобряване на ефективността й.
  

Опитът с Европейската индустрия на бяла техника, която е световен лидер в резултат от разработените най-добри технологии в съответствие с минималните стандарти и сериозни програми по етикетиране, сочи, че в дългосрочен период от време нашата автомобилна индустрия би могла в същност повече да спечели, от колкото да пострада от изпълнението на изискванията за ефективност на вътрешните си пазари.

Тази Зелена книга констатира съществуващите недостатъци по информирането и обучението на потребителите и широката общественост. Много от дейностите за нормализиране на това положение трябва да бъдат предприемани на национално, регионално и местно ниво. ЕС стимулира тези инициативи, например чрез Програмата „ManagEnergy”, която подкрепя играчите на местно и регионално ниво, работещи в областта на ВЕИ и енергийното търсене.

Напоследък бе започната широка кампания за обществено осведомяване по устойчива енергия в ЕС, страните-кандидати и други страни, наречена „Устойчива енергия за Европа 2005-2008”, предвидена да довежда до истински промени в поведението на главните участници на пазара, за да могат те да бъдат мотивирани в посока към производство на ефективна, чиста и устойчива енергия и към схеми на потребление, основани на ВЕИ и ЕЕ, вкл. и в транспорта. Новата кампания е финансирана по Програмата Интелигентна енергия-Европа, с бюджет от € 3.6 милиона. Кампанията е насочена към всички главни сектори по устойчива енергия, допринасящи за Стратегията на Общността за устойчиво развитие и цели ускоряване на прилагането на законодателството на Общността по устойчива енергия, както и на национални и местни мерки чрез подкрепа на промишлеността, енергийните агенции и на дейностите⁸ на сдружения и потребители.

Първата цел тук е информирането на широката публика, втората е информиране и обучение на тези, които работят в енергийния сектор. При проектирането на сгради, архитектите трябва да имат достатъчно познания за най-последните технологии, за да могат да направят възможни спестяванията на енергия. Същото се отнася и до монтиращите отоплителни системи, които трябва да съветват техните клиенти. Тези дейности могат да бъдат инициирани на Европейско ниво, но очевидно следва да бъдат подхванати и изпълнявани от националните, регионални и местни власти.

Освен това, според втората Директива за електроенергията, Страните-членки трябва да осигуряват ползите за потребителите чрез т.н. универсални услуги, с други думи - те имат правото да бъдат снабдявани на тяхна територия с електричество с определено качество на разумна, прозрачна и лесно сравнима цена. Потребителите трябва също да могат да сменят доставчика по установени не дискриминационни условия. Освен това, същата Директива изисква електрическите фирми да информират техните настоящи и потенциални клиенти относно енергийният микс в техните електропроизводствени пакети.

2. Националното ниво

Националното ниво по много причини е по-подходящо за насърчаване реализирането на ЕЕ мерки. Действията на националните власти ще подпомагат усилията на Общността в дългосрочен план, които сами по себе си не биха могли да бъдат достатъчно ефективни. Националните власти следва да бъдат окуражавани да използват широкият обхват от мерки, с които разполагат, чрез използване на регулаторите, по-добрият контрол върху мрежите за електроснабдяване, въвеждането на механизми за сертифициране и оптимизирането на пътния транспорт. Следва да се помни, че съществуват отлични примери за добри практики във всяка Страна-член и които примери заслужават да бъдат широко разпространявани.

Преносът на електроенергия се придружава със загуби до 10% от произведеното количество ( до 2% от преносът, 8% в разпределението). В много случаи могат да бъдат предприемани рентабилни мерки за значително намаляване на тези цифри. Обаче, операторите на системите за пренос и разпределение, не винаги имат стимули да предприемат необходимите инвестиции за извършване на икономии. Тъй-като ефективността има за резултат съответните намалени загуби, това нормално ще означава намаляване на таксите за пренос, а в една система на регулиран достъп на трета страна – загуба и на пари от страна на инвестиращата фирма. Затова, освен ако стимулираща система за регулиране е въведена в това отношение – т.е. операторите на системите за пренос и разпределение да могат да задържат подходяща част от нетните ефективни ползи в резултат от подобрения – малко е вероятно да се правят необходимите за тази цел инвестиции.

Операторите на транспортни мрежи могат да включват техният опит, придобит в управлението на загубите (прозрачни мерки за информиране и компенсиращи условия при енергийни покупки), в техните програми за поети задължения в изпълнение на Директива 2003/54/EC. Групата на Европейските регулатори за газ и електричество могат да бъдат канени да предлагат указания по добрите регулиращи практики за регулиране на тарифите и ЕЕ при преноса и разпределението. Тези указания могат да изхождат от принципа, че операторите на системите за пренос и разпределение следва да бъдат задължавани да реализират изцяло възможните рентабилни инвестиции (т.е. с резултат нетното намаляване на тарифите) и да им бъде позволено да задържат един справедлив дял от произлизащите от това нетни ползи. Освен това, Групата на мрежовите регулатори и другите заинтересовани участници следва да разгледат възможността за прилагане на система за сертифициране на ЕЕ.

2.2. Регулиране на дейностите по доставка на енергия

През м. декември 2003 г., Комисията предложи Директива по ЕЕ при крайните потребители и енергийните услуги. Тази Директива ще задължи търговците и доставчиците на енергия да предлагат на потребителите не само електричество, газ или нефтени продукти, но да разнообразяват услугите си, предлагайки на тези потребители възможности да избират енергийни услуги под формата на интегрирани пакети за осигуряване на топлинен и светлинен комфорт, производство на топлина и вода в сградите, транспортни и т.н. Ценовата конкуренция между доставчиците на енергийни услуги ще води до намаляване на употребената енергия за тези услуги, при положение, че разходите за енергия нормално ще са голямата част, а често и най-важната, от общите разходи за услугите. Предлагайки този вид интегрирани услуги ще позволи на пазарните сили да имат важна роля в подобряването на ЕЕ при предоставянето на енергийните услуги.

Настоящата ценова структура на енергийните продукти може да бъде преразгледана, понеже не насърчава потребителите към по-рационалното им използване. Подкрепата за по-малко потребление в пиковите часове и в часовете на недостиг на енергия може също да бъде тема за разглеждане. Това ще предполага, че регулаторите на национално ниво ще подкрепят реалното мерене и отчитане, за да могат ползвателите да бъдат информирани в реално време за тяхното потребление.

2.3. Електропроизводство

С настоящите си нива на разхищение в процеса на електропроизводство от 66 %, този сектор притежава огромен потенциал. Използвайки стандартни технологии, само между 25 и 60 % от използваното гориво се превръща в електроенергия. Газовите турбини на комбиниран цикъл (‘CCGT’) са сред най-ефективните сега съществуващи инсталации, сравнено със старите на твърдо горива, някои от са произведени в 50-те години на миналия век. Либерализацията и строгите стандарти по вредните емисии докараха значителни ползи за Европейското електропроизводство, от гледна точка на ефективността на горивата. Много стари и неефективни и излишни инсталации бяха премахнати от пазара и в повечето случаи това бяха по-горивно ефективните CCGT технологии (ефективност между 50 и 60%), които са предпочитани като замяна. При планиран растеж от 1.5% годишно, Eurelectric – Европейската асоциация, представляваща електрическата индустрия – предвижда, че около 520 GW нови електропроизводствени мощности трябва да бъдат инсталирани до 2030 г. в ЕС-15, което предполага огромни инвестиционни разходи в милиарди Евро.

Затова, ЕС е изправен пред единствената възможност радикално да подобрява горивната ефективност на всичките си електропроизводствени мощности. Системата на ЕС за търговия на емисии е едно ефективно средство за подтикване на електропроизводителните да намаляват емисиите и подобряват ефективността по най-рентабилен начин, като Комисията планира ревизия на тази система в средата на 2006 г. Чрез създаване на Национални планове за разпределянето и недостига на енергия на пазара, Страните.членки могат да продължават да използват търгуемите сертификати за емисии на ЕС като средство за стимулиране на по-ефективно електропроизводство.

Някои от главните въпроси, изискващи внимателно разглеждане в контекста на развитието на Плана за действие по ЕЕ за 2006 г., са:

- гарантиране, че само най-горивоефективните (CCGT) технологии за електропроизводство се използват в Европа. Най-ефективните сега налични технологии имат близо до 60%КПД, повечето от тях се произвеждат в Европейски страни. Независимо от това, обаче, конкуренти от други страни сега същи предлагат CCGT технологии с по-ниски първоначални инвестиционни разходи, но със значително по-ниска горивна ефективност, от около 40%. Необходимо е да се отчете нуждата от действия за осигуряване на високо енергоефективно електропроизводство в ЕС.

- подкрепа за местното електропроизводство. Най-голямото разхищаване по веригата на електроснабдяването (производство – пренос, разпределение – доставка) е неизползваната топлина, която се отделя под формата на пара, най-вече при затопляне на водата, необходима за охлаждане при електропроизводствения процес. Веригата за снабдяване все-още е характерна с централизирано производство на електричество в големи инсталации, следвано от скъп пренос на електроенергията до крайните потребители по кабелни мрежи. Преноса поражда допълнителни загуби, главно в разпределението. Така централизираното производство има предимствата на икономиите от мащаба му, но също и прахосва енергията.

Сегашните инвестиционни нужди в електропроизводството биха могли да бъдат използвани в полза на Европа, ако се използва възможността да се улеснява превключването на електропроизводството далече от големите централи, към по-чисто и по-ефективно разпръснато производство по места. Разпръснатото производство обикновено е много по-близо до полезният пласмент, вкл. и за топлинната енергия, която се губи при конвенционалното производство, но тук възможностите за повторно оползотворяване са увеличени, което рязко подобрява горивната ефективност. Такава промяна ще бъде постепенен процес, който може да бъде улесняван на национално ниво чрез използване на ефективни стимули за индустрията.

Втората Директива за електроенергията, 2003/54/EC, вече съдържа стимули за Страните-членки и за националните регулаторни власти в подкрепа на разпръснатото производство, отчитайки неговите ползи за преносните и разпределителните мрежи под формата на дългосрочни спестени инвестиционни разходи. Освен това, Страните-членки са задължени да осигуряват разрешителните процедури за този вид производство да държат сметка за по-малкият му мащаб и съответното ограничено въздействие. Затова се изисква рационализиране и облекчаване на нормативният товар от административни процедури за разпръснатото производство: националните власти, регулаторите и местните и регионални власти следва да го реализират на практика. Комисията ще следи за това чрез проверки дали мерките, предвидени в Директивата се прилагат. Във всеки случай, за съответствие с правилата на общността по свободите на установяване и за доставка на услуги, разрешителните процедури за енергопроизводство трябва да се основават на обективни и не дискриминационни критерии, предварително обявени за въпросните сделки, като по този начин се осигурява не използването по неправомерен начин на решаващите правомощия на националните власти. Естеството и обхвата на задълженията за предоставяне на обществени услуги, реализирани чрез системата от административни разрешителни, трябва предварително да са изяснява за такива сделки. В случаите, когато броят на допустимите разрешителни за дадена дейност подлежи на ограничения, валидността на разрешителното не следва да надхвърля необходимото време за връщане на дългове по инвестиции и да позволява разумен период на възвръщане на вложения капитал. Освен това, всеки засегнат от ограничителна мярка, основана на такова изключение, следва да има възможност да подаде възражение.

- Комбинираното производство също предлага потенциал за ефективни ползи. В настоящият момент само около 13% от употребеното електричество в ЕС се произвежда по тази технология. Страните-членки трябва да приложат Директивата в подкрепа на използването на високоефективна когенерация през м. февруари 2006 г. и да гарантират, че тази технология е приложена по най-добрият възможен начин. Освен това, те трябва да стимулират по-нататъшният напредък в разработването на когенерационните технологии не само по отношение на ЕЕ и на гъвкавостта при използването на различни горива, но също и с цел намаляване на разходите за СМР. Страните-членки следва да разработват и когенерационни технологии, които могат да увеличават използването на ВЕИ.

- Повечето Страни-членки на EС-25 имат системи на ТЕЦ и специално за новите членки в Централна Европа с икономики в преход е обичайно доставянето на топлинна енергия, особено за домакинствата. Централното топлоподаване може да бъде екологично, само ако е добре управлявано. Оценено е, че само съществуващите инсталации на централно топлоподаване и комбинирано производствно с промишлено приложение могат да спестяват 3-4 % първична енергия, в сравнение с локалното производство.

Обаче главният проблем за разрешаване е, как да се финансира подобряването на старите системи. За тази цел, финансови институции като Европейската инвестиционна банка следва да създават още възможности за финансиране на мерки по ЕЕ в системите за централно топлоподаване. Накрая, следва да се уточни как да се подпомага повишаването на КПД на инсталациите на въглища над 50%, във възможно най-кратък срок. Изследователската дейност, подпомагана от Общността, е вероятно тук да играе важна роля.

2.4. Белите сертификати като пазарно средство

Политиките, основани на поощрения, имат недостатъка да не стимулират пазарните сили към най-рентабилни решения. Системите за бели сертификати частично са реализирани в Италия и Великобритания и са в процес на подготовка във Франция, както и са обект на внимание в Нидерландия. Това са системи, при които доставчици или дистрибутори са задължени да предприемат ЕЕ мерки за крайните потребители. Сертификатите потвърждават количествата спестена енергия, отчитайки едновременно времеви и ценови параметри. Тези сертификати могат, по принцип, да бъдат обменяни и търгувани. Ако тогава договорните страни не могат да представят предназначеното им количество сертификати, от тях може да се изисква да заплащат глоби, чиито размери могат да надхвърлят установени пазарни стойности.

Дейността по създаване на енергийни модели по проекта по SAVE „Бяло и Зелено” направи изводите, че чрез въвеждането на тази система в третичния и обслужващ сектори, могат да се получават спестявания от 15% при нулеви разходи, и че когато допълнителните „външни” влияния, като последствията за околната среда също се взимат предвид, този потенциал за спестяване би се качил до 35%. Понастоящем Комисията се подготвя за създаване на възможната схема за ЕС по белите сертификати, за да създаде условия за реална търговия по ЕЕ между Страните-членки. За тази цел се очаква разработването на съответна измерителна система в рамките на настоящото предложение на Комисията за Директива за ЕЕ при крайните потребители и за енергийните услуги.

Преводи на забележките „Под черта”:

Стр. 13 – Европейската Инвестиционна банка влиза в партньорство с посредници (обикновено национални или местни банки) за предоставяне на глобални заеми, които се предоставят чрез тези посредници за финансиране на по-малки проекти.

Стр. 15 – http://europa.eu.int/comm/energy_transport/wp_en.html

Стр. 16 – www.eceee.org

Стр. 17 – Това включва теми като горивните клетки, разпръснатото производство и интелигентните енергийни мрежи, по-добрата ефективност на инсталациите на изкопаеми горива и доизгаряне на/и био горива в транспорта.

Стр. 19 – СОМ (2002) 431.

Стр. 20 – http://europa.eu.int/comm/internal_market/publicprocurement/studies_en.html

Стр. 21 – виж обяснителния меморандум на директивата

- Ecofys, DM 70067, „Рентабилно преустройство в сгради”, 2005.

Стр. 22 – повече спестявания могат да се постигат с въвеждане на осветление на твърдо състояние LED (светоотделящи диоди), за които приблизителното намаляване на енергия в Европа към 2015 г. от порядъка на 40GW върхово потребление или 2 милиарда барела суров петрол годишно (справка: Фотони за 21 век, VDI, 2005 г.)

• 
  Виж Анекс 2
  
• 
  Директивата е с възможности да предизвиква ефективни печалби от най-малко 20Mtoe , правейки същевременно Европейската индустрия по-конкурентна в глобален мащаб
  

- Отнася се до „Правила за поведение” на доставчиците на електроенергия и за дигиталните адаптори за телевизии.

Стр. 25 – Кампанията ще подпомага промоционни дейности от страна на главните инвеститори, като национални правителства, области, общини, енергийни агенции, фирми за енергопроизводство и услуги, комунални служби, промишлени производители, сградни предприемачи, аграрна и горска промишленост, потребителска индустрия, , както и фермерски асоциации, финансови институции, асоциации за вътрешна и външна търговия, НПО и институции за сътрудничество и развитие. Допълнителни инициативи от този вид ще бъдат осъществявани в бъдеще.