Книга по Енергийна ефективност или Как да направим с по-малко повече

Петролното ембарго в началото на 70-те доведе до това, страните от ЕС да преосмислят своето отношение към консумацията на енергия и зависимостта и от петрола. Прогрес в тази насока във всички страни-членки оказа неразривната връзка между нарастването на БВП и енергийното вътрешно търсене. Енергийната интензивност вече е спаднала с 40% в Германия и Дания и с 30% във Франция от нивата и през седемдесетте години. Това обвързване между БВП и енергийното търсене е представено на графиката по-надолу.

Горивната ефективност на автомобилите значително се повиши⁵. Разбирането за значимостта на рационалното използване на енергия в сградите доведе до практиката на по-добра изолация. Франция, например, разработи амбициозна програма за енергийно спестяване, с наименованието „Ние нямаме петрол, но имаме идеи”, която премести акцента от производството на енергия с помощта на петролно задвижвани централи към атомни реактори, както и към увеличаване на данъка върху дизеловото гориво.

Графика: Развитие на първичното енергийно търсене в негаджоули: енергийни спестявания изчислени на базата на енергийната интензивност през 1971 г.

Петролните шокове бяха краткотраен стимул за енергийно-ефективни мерки, но отсъствието на структурни мерки в дълбочина означаваше, че търсенето не може да бъде стабилизирано. В по-близки години, новото нарастване на цените за енергия на световните пазари и особено цените на петрола стимулира подновения интерес към управление и контрол на търсенето.

Ефективни действия за намаляване на енергийната консумация не са възможни без първоначално определяне на факторите водещи до отделянето на отпадъци, с цел по-лесно справяне с проблема на по-късен етап.

1. 
   Необходимостта от предприемане на специални мерки за подобряване на енергийната ефективност
   

Най-важната бариера за повишаване на енергийната ефективност е липсата на информация (относно цените и наличността на нови технологии, разходите за собствената енергийна консумация, липсата на обучение на специалисти и фактът, че тези аспекти не се вземат под внимание от участниците на пазара). Това може да е сериозен проблем при правенето на дългосрочни инвестиции. Инвестиционните решения могат също да бъдат повлияни от двустранни проблеми (например между собственика(който инсталира бойлера) и наемателя (който плаща сметките за отопление); или когато корпоративния инвестиционен бюджет не е съобразен с енергийния бюджет. Може също така да съществуват и подвеждащи цени (в резултат на изключване на външни фактори, липса на прозрачност). Технически бариери, като липсата на стандартизация при енерго-използващото оборудване, могат също да окажат отрицателно въздействие върху това, енергийно-ефективните технологии да имат пряко влияние върху пазара. В миналото, грешки в монополния сектор, в някои случаи създадоха необратими последствия в областта на енергийното облагане. Подобренията в регулационния режим в ЕС и въвеждането на повече прозрачни пазарни сили, чрез либерализация, би трябвало да решат този проблем, но ефектът от предходните инвестиционни решения ще продължи да оказва влияние и занапред.

Липсата на информация и обучение по последните технологии и тяхното икономическо и финансово въздействие върху степента на възвръщане от инвестирането, съчетана в някои случаи с нежелание за поемане на риска, свързан с ранно възприемане на нови технологии и техники, може да окуражава инвеститори, като напр. банки, да подкрепят остарели технологии, даже когато те не са най-ефективни и не предлагащи най-добрата печалба. Предприемачите на енергоспестяващи технологии очевидно се нуждаят от успех, когато търсят подкрепа от потенциални инвеститори, като напр. банки, или от капиталови търговски фондове. Фирмите за енергийни услуги (ESCO`s) тук също ще имат своята роля. Индустрията, инвеститорите и главно потребителите следва също да бъдат окуражавани да включват енергоспестяващата алтернатива в тяхното финансово планиране. Пазарните играчи следва да бъдат наясно с много положителната степен на рентабилност и, понякога, с много късите периоди на възвръщаемост – в някои случаи по-малки от година – за инвестициите в енергийната ефективност. Могат да се разработват директни средства за рискова преценка на проекти, като напр. наръчници за анализ на жизнен цикъл, компютърни програми и различно инвестирани енергийни обследвания.

Освен това съществува липса на достъп до подходящи финансови инструменти, подкрепящи мерки за повишаване на ЕЕ, които са преобладаващо дребно мащабни. Практиката сочи, че обичайните посредници, по-специално банките, често се въздържат да подкрепят енергоефективни проекти. Една възможност, която може да се използва, е идеята за „глобални” заеми¹, при която финансирането в последствие се преразпределя с посредничеството на “clearing house” притежаващи повече технически и икономически умения в областта на ЕЕ. Друга възможност са финансиращите модели, основани на поделени ползи от спестяване на енергия и понастоящем използвани в някои страни-членки, като финансирането от трети страни и договорите с гарантиран резултат.

1.2. Нуждата от енергийни услуги

Отварянето на пазарите имаше положителен ефект върху ЕЕ. Конкурентният натиск накара фирмите за електричество да произвеждат по най-ефективният начин, най-вече чрез технологични инвестиции, (или като напр. газови турбини на комбиниран цикъл).

Отварянето на пазарите имаше въздействие и върху цените на електричеството. Затова, за големите индустриални ползватели, цените на електричеството в реални измерения паднаха средно с 10-15% между 1995 и 2005 г.. Повечето, обаче, остава да се извърши за осигуряване на реална и ефективна конкуренция във всички области в рамките на ЕС. За тази цел, Комисията в края на годината ще приеме пълен доклад по състоянието на пазара, и наскоро инициира проучване за конкурентността в различните сектори.

Сами по себе си, падащите цени на енергията не стимулират нито внимателното потребление, нито инвестирането в ЕЕ. Съществуват фирми, които предоставят ефективни решения и които са заплатени чрез енергоспестяването (“ESCO”). Тези фирми още имат нужда от политическа подкрепа под формата на помощ за популяризиране на техните дейности, на установяване на качествени стандарти и достъп до финансиране, тъй като те все-още са в начален стадий на развитие. По-нататъшното разгръщане на ESCO индустрията би могло значително да допринася за реализирането на много допълнителни рентабилни проекти и може да играе важна роля за пълнене със съдържание на взаимоотношенията между различни пазарни участници от страна на доставките на енергии и технологии, както и сред енергопотребителите.

Комисията е съвсем наясно с дилемата, причинена от увеличеното потребление в резултат от по-ниските цени на енергията, причинени от по-голямата ефективност, осигурявана от въвеждането на пазарните механизми. Поради тази причина, през м. декември 2003 г., тя предложи Директива за ефективността на крайното енергопотребление и услуги.

2. Нуждата от действие от страна на публичните власти

Публичните власти, национални или Европейски, имат да играят роля, компенсирайки недостатъците на пазара. Това, обаче, не винаги е в техните възможности. Няколко причини обясняват този дефект.

Страните членки заявиха, че трябва да се прави много за осигуряване на по-висока ЕЕ. Те се колебаят да се ангажират със задължителното годишно намаляване на енергопотреблението с1% в предложената Директива по енергийните услуги.

Освен това, държавната помощ и данъчните мерки са два инструмента, които често неправилно се използват. Държавната помощ се предоставя не само за ЕЕ, но също и за електропроизводство, използващо горива без най-висока енергийна стойност. Съществува също и ефекта на пренаситеност с различни малки субсидии, имащи само твърде ограничено общо въздействие. Същото важи и за данъчните инструменти. По принцип, данъчните нива следва да бъдат облекчени за определени продукти с ниско енергопотребление и по-високи – за тези с високо търсене.

Накрая, има нужда от продължаващо и грижливо наблюдаване на бъдещи сливания на фирми в енергийния и транспортните сектори, което може да довежда до нарастващ обхват на злоупотреби с пазарна мощ и не непременно до повишена ЕЕ.

3. 
   Външните разходи и прозрачността на цените
   

Освен това, тя не държи сметка, както за относителната енергийна цена на продуктите, така и за въздействието върху околната среда, което те причиняват. Настоящата ценова система не гарантира, че външните разходи са включени. Ясно е, че това не е стимул за по-малко потребление или за производство на енергия от по-екологични източници. Този проблем е особено остър в транспортния сектор. В Бялата книга по Транспорта „Европейска транспортна политика за 2010 г.: време е за енергични решения”, издадена през м. септември 2001 г.¹, Комисията възприема възгледа, че докато цените не отразяват всички социални разходи на транспорта, търсенето ще продължава да бъде изкуствено завишавано. Ако се прилагат подходящи инфраструктурни облагащи политики, тези недостатъци до голяма степен биха изчезнали.

Настоящата ценова структура и ниски цени могат да доведат даже и до по-високо енергопотребление. Липсва усилието да се позволи на потребителите да разбират цената на тяхното потребление. Реалновременна измервателна система (така наречената „точномереща”- “smart meters”) би могла да намалява потреблението тогава, когато цената на електричеството е висока.

4. Информация и образование: двата недоизползвани инструмента

Докато е прието за нормално да се инициират публични информационни кампании за насърчаване хората да пият по-малко алкохол, по-малко внимание досега се отделя за публични кампании по ЕЕ.

Обществените кампании, осигуряващи ясна информация как се правят рентабилни енергоспестявания, както и стимули за съответни потребителски действия, могат да бъдат ефективни, когато променят възгледите и насърчават действията. В този смисъл могат да се посочат дейности на три нива, както следва:

• 
  Информация за граждани по въпроси, като как да намаляват битовото енергопотребление, чрез, например, ефективно осветление и отопление и съответно преценени решения при закупуване,
  
• 
  информация за промишлени потребители, и
  
• 
  информация за експерти и доставчици на услуги за ЕЕ, за доказване, че мрежата от такива добре обучени експерти съществува и действа добре във всички Страни-членки.
  

Образованието и обучението могат да играят главна роля в подобряване на енергоефективната култура. Тук примери могат да бъдат някои аспекти на цивилното обучение в някои Страни-членки или специализирани курсове за обучение, създадени за подобряване на ЕЕ в предприятията. Европейските програми в полето на образованието и обучението може да допринася за разпространяване на добри практики сред страните-членки, както и да окуражава съвместни проекти по тези теми, паралелно с цялостния спектър на доживотното обучение.

Освен това, национални регулаторни власти са създадени във всичките страни-членки с отварянето на конкурентните енергийните пазари. Тяхната роля е да гарантират честна конкуренция, но законодателството на Общността същевременно постановява, че те ще надзирават и устойчивите тенденции в енергопотреблението. Тази роля на регулаторите следва в бъдеще да бъде засилвана.

Годишното повишаване на ЕЕ през 1990-те бе 1.4% годишно, но този процент от тогава намалява и сега е стабилизиран на 0.5%, показвайки, че сегашните усилия не са достатъчни.

B. Европейска инициатива

Установяването на енергийна политика за ЕС е комплексна задача. От една страна, във връзка с очакваното влизане в сила на Договора, създаващ Европейската конституция, отговорността на Съюза в тази област не е ясно определена. По тази причина, енергийните мерки в политиката на Общността трябва да бъдат приети на друга законова основа в съществуващите договори. От друга страна, енергетиката е област с голям брой играчи: правителства, национални регулатори, големи предприятия, местни власти и др. Затова, съществено е значението на силното политическо послание за мобилизирането на всички играчи за трансформирането на политиката по ЕЕ в дългосрочен период.

Едно мощно действие в областта на ЕЕ действително изисква обща структурираща рамка. Това са националните, регионални и местни власти, както и промишлеността, които ще бъдат отговорни за реализирането на тази рамка, в съответствие с принципа за взаимозаменяемостта. Само съчетаването на мерки на различните нива (ЕС, Страни-членки, региони, местни нива, промишленост), ще създават условия за използване на цялостния потенциал.

ЕС ще продължава да развива във възможната максимална степен пазарните механизми, особено доброволните споразумения с промишлеността и информационните кампании за увеличаване осведомеността на потребителите. Но тази средства, въпреки високоефективни, не винаги могат да заместват приемането на законодателни мерки, предназначени да коригират пазарни недостатъци и при необходимост да осигуряват точни сигнали за потребителите.

Освен тези мерки, които могат да бъдат предлагани за подобряване на секторната ЕЕ, ЕС и Страните-членки притежават и „хоризонтални” правомощия, понастоящем недоизползвани. Затова, ЕС трябва да постави ЕЕ в центъра на своите интереси, придружавано от инструментите, доказали своята стойност и в други области на политиката.

В това отношение, важно е да се отбележи значението на научно-изследователската дейност. Няколко обещаващи технологии за крайни потребители все-още изискват научно-изследователско подпомагане. Инвестирането от страна на Общността и индустрията в научно-изследователска дейност за повече енергоефективни нови технологии, ще позволи ЕС да запази технологичното си лидерство в тази област и продължаващо да подобрява ЕЕ и след времевия праг на 2020 г.

В частност, известни интереси, очертани в този документ (увеличен дял на възобновяемата енергия, ефективност на електропроизводството, основано на изкопаеми горива, по-ефективни електрически мрежи, ефективност на превозните средства,…), могат да бъдат подпомагани само чрез ефективни научно-демонстрационни дейности , тясно свързани с други законови и икономически мерки.

На 6 Aприл 2005 г., Комисията прие предложение за 7-ма Рамкова програма за изследване и развитие. Относно енергетиката, предложено е да бъде съсредоточено вниманието върху ограничен брой ключови приоритети, отразяващи политическите приоритети на новата Комисия, сред които са ВЕИ за електро и гориво производство, чистите въглищни технологии, интелигентните енергийни мрежи и ЕЕ² в рамките на главната „програма за сътрудничество”. „Чистата безопасна кола” е добър пример в този смисъл, за която по отношение на енергията са предвидени демонстрационни проекти за алтернативно моторно гориво (биогорива).

Значителни научноизследователски усилия са концентрирани също върху електроуправлението за компютърни системи и за техники за енергийно „пречистване”, при които електронните уреди черпят енергията си от околните източници, като движенията и топлината на тялото на ползвателя или слънчевата светлина.

1.1.2. Подкрепа за най-добрите практики и технологии

Комисията предложи също разширяване на програмата „Интелигентна енергия за Европа” в периода 2007-2013 г., при (значително увеличен) бюджет от € 780 милиона. Програмата ще подпомага широк кръг промоционни дейности и ще третира не-технологични пречки (законови, финансови, институционални, културни, социални) в областите на ЕЕ и ВЕИ.

Интегрираните указания за растеж и заетост, които от 2005 г. обединяват главните указания за икономическите и за политиките по заетост на Страните-членки, ще осигуряват ЕС и неговите Страни-членки със стабилна и ясна рамка за изпълнение на приоритетните действия, посочени от Съвета на Европа, според Лисабонската Стратегия. Те ще бъдат основата за национални програми, чиито изпълнение ще се изисква от Страните-членки.

Тези указания, приети от Комисията на 12 Aприл 2005 г. за периодът 2005-2008 г. посочват, че настоящите и предвиждани тенденции за цените на петрола, правят действията в полза на ЕЕ истински приоритет. Отлагайки нашите усилия за посрещане на тези предизвикателства би увеличавало икономическата цена на предприеманите мерки. Затова, Страните-членки следва да осигуряват приоритет на подкрепата за ЕЕ „в синхрон с настоящите Европейски задължения”.

Страните–членки следва по подходящ начин внимателно да проучват целта за повишаване на ЕЕ в контекста на техните Национални Планове за действие по растеж и заетост.

В този смисъл, една от ключовите мерки за разглеждане по време на консултационния период, който следва приемането на тази Зелена книга, ще бъде възможността за постигане на съгласие, че, например, ежегодно всяка Страна-членка би могла да приема Планове за действие по ЕЕ, цитирайки определените мерки, които тя е решила да предприеме, било като резултат от законодателството на Общността или по собствена инициатива, за постигането на дадена цел по ЕЕ за следващата година. Такива планове биха могли да се приемат ежегодно, отчитайки успеха на мерките предприети през предишната година, както от гледна точка на енергоспестяване, рентабилност и определяне на новите мерки, така и възможните нови цели за следващият период от време. Тези планове могат да бъдат придружавани от съвместни прегледи на ниво Общност чрез групата с високи правомощия по ЕЕ, също чрез Форума за устойчива енергия, последван от годишното определяне на изпълнения от страна на Комисията.

Този преглед и процес на проверка на изпълнения би могъл да сравнява най-добрите практики, с цел те да могат да се разпространяват в Общността.

Повече от колкото е практиката днес, ЕС следва да подкрепя данъчни мерки за насърчаване или отказване от някои форми на поведение. В момента, данъчната политика на общността все-още най-често остава обикновен инструмент в помощ на бюджетите, без много връзка с целите на други политики и с многото изключения по различните начини на облагане, изисквани от Страните-членки. Независимо от това следва да се отчете, че бяха направени сериозни усилия на ниво общност, като пример чрез приемането на Директива 2003/96/EC за енергийното данъчно облагане, създаваща благоприятна среда за комбинирано производство (CHP), развитието на ВЕИ, ЖП и речен транспорт и т.н. Съществени предложения в момента се разискват от Съвета на Европа, по-специално относно дизеловото гориво за използване от бизнеса. В момента се извършва и задълбочена реформа по отношение на обществения транспорт.

Данъчното облагане на енергийни продукти под формата на мита е от компетенцията на ЕС. Този инструмент може да бъде използван за ускоряване хармонизирането на данъчните режими, например в подкрепа на разработването на превозни средства с използване на чисти горива и които са по-енергоефективни.

На ниво Общност, координацията в цялата сфера на данъчното облагане на превозни средства трябва да бъде осъвременена. Следва да се предвиди нова рамка, позволяваща въвеждането на механизми за диференциране на данъците – напр. пътни и регистрационни данъци – съответни на енергопотреблението, което също ще позволи нивата на емисиите от СО2 да бъдат взимани под внимание. Това ще насърчава колите с ниска консумация и ще наказва „лакомите на газ”. Такава политика, която може да се изготви без да има бюджетно влияние върху Страните-членки, би направила „по-зелено” данъчното облагане на превозните средства, насърчавайки покупката на коли с ниска консумация на горива. Това ще подпомогне появата в индустрията на нови пазари, ускорявайки ритъма на тази смяна на превозни средства.

През 2002 г. Комисията представи съобщение по данъчното облагане² на превозните средства, съдържащо препоръки за бъдещи действия. На тази основа Комисията предвижда даване на предложение, концентрирано върху две главни цели:

• 
  подобрено функциониране на вътрешния пазар в тази област;
  
• 
  преструктуриране на данъчната база с включване на елементи, пряко свързани с емисиите от СО2, особено за мощните коли. Това ще включва едновременни промени, както за регистрационните данъци, така и за тези, събирани при първото излизане на коли на пътя.
  

• 
  концентриране на усилията по отношение на акцизните данъци върху някой съществени политически сфери (напр. хармонизиране на ставките при възникване на съществени проблеми, включващи конкурентни деформации, използване на диференциране данъчни мерки с цел подпомагане на ВЕИ);
  
• 
  доближаване на акцизните ставки по енергийни продукти и консумирана електроенергия в производствени дейности до високата част на скалата и въвеждане на автоматично индексиране на всички акцизни ставки, с цел избягване на ерозия в резултат от инфлация;
  
• 
  данъчно облагане на транспорта, както по отношение на акцизи, така и на ДДС;
  
• 
  прецизиране на условията за прилагането на гранична търговия;
  
• 
  данъчно облагане на системи за производство на топлинна енергия, особено при мащабни жилищни застроявания;
  
• 
  рационализиране на данъчните изключвания и изключения.
  

Държавната помощ в полза на ЕЕ е одобрена от Комисията в съответствие с указанията на Общността по държавна помощ в защита на околната среда. Настоящите такива са с валидност до края на 2007 г. Преработката на тези указания, подготовката за която трябва да започне през 2005 г., ще даде възможност да се постави по-силно ударение върху мерките за насърчаване на еко-иновациите и ползите за производството в резултат от повишена ЕЕ.

Тази преработка би следвало да създаде удобния повод за осигуряване на изключване даването на помощи под дадено определено ниво, което би предоставило по-широко поле за действие на Страните-членки за финансиране на мерки по ЕЕ.

1.1.6. Даване на старт за обществено закупуване

Съществуват много технологии за подобряване на ЕЕ. Проблемът за някои от новите енергоефективни технологии е, че пазарът сам по себе си не е достатъчен да позволява по-голямо развитие и намаляване на производствени разходи чрез увеличен брой продажби.

Обществените поръчки биха могли да бъдат стимул за постигане на тези цели. Те съставляват 16% от БВП⁷ на ЕС. Броят на превозните средства, закупени годишно само в ЕС-15 от обществени органи е приблизително 100 000 коли, 100 000 буса, 30 000 камиона и 15 000 автобуса. Ако публичните власти (държавни, администрации, местни власти) могат колективно да придобиват по-малко замърсяващи и по-енергоефективни превозни средства, това силно би окуражило производителите на мотори чрез подобно подпомагане на създаването на пазарно доверие в тези видове превозни средства. Тази тема е част от настоящите обсъждания в групата CARS 21. Като пример, ако градските местни власти, за които замърсяването вече е надхвърлило определеното ниво, заделят 25% от техните покупки за по-чисти и по-ефективни превозни средства, това би представлявало близо 60 000 превозни средства всяка година.

Колите са само един от измежду многото примери, които могат да се споменават. По принцип, Комисията се стреми да подкрепя „зелените” обществени доставки и да стимулира Европейските обществени покупки (на федерално или регионално/местно нива) да включват екологични критерии в техните договаряния³. Тези покупки от страна на всички публични власти следва да се отнасят най-вече до националните власти, но също и до Европейските институции, защото последните следва да сочат правилният път чрез своят собствен пример и да стимулират отварянето на нови пазари за продукти, използващи по-малко енергия.

Финансирането е един от главните проблеми за разрешаване, предвид факта, че някои индустриалци имат претенциите понастоящем да очакват връщане на инвестициите след около 2 години. Някои Страни-членки вече активираха различни механизми в подкрепа на национално ниво, именно помощи за инвестициите, както и фискални отстъпки или освобождавания. За увеличаване на ефективността на тези схеми и спечелване доверието на инвеститорите, от значение е да се предвиди установяване на по-благоприятна рамка за инвестициите в този сектор. Тази рамка може допълнително да укрепва, ако е хармонизирана на ниво Общност, включвайки именно Европейската инвестиционна банка (по-специално в графата „рискови обекти”).

За целите на политиката по сближаване на ЕС за предстоящият програмен период 2007-13 г., Комисията предложи повишената ЕЕ и подкрепата на чист обществен транспорт да бъдат изрично определените цели за дейностите на Европейският Фонд за регионално развитие, както за приобщаваните региони, така и за регионите с действащи програми за регионална конкуренция.

Освен това, Комисията предложи включването на Фонда по сближаване в настоящият програмен период, който първоначално следваше да бъде използван само за транспортни и екологични проекти, също и за други сфери от значение за устойчивото развитие и екологични ползи, сред които са ЕЕ и чистите градски и обществен транспорт. Подобни проекти се нуждаят да бъдат изцяло интегрирани в концепциите за регионално развитие и Комисията възнамерява да осигурява допълнителни указания по този аспект на стратегическите указания на Общността за политиката на сближаване 2007-13 г., което по-ефективно ще обвърже политиката на сближаване към Лисабонският процес. Значението и потенциалът за взаимодействие между политиката за сближаване и ЕЕ допълнително се подчертава от факта, че голяма част от финансовите ресурси на политиката за сближаване ще бъдат предназначени за региони в новите 10 Страни-членки, където потенциалът за повишаване на ЕЕ е висок.

Прилагането на Директивата за енергийните характеристики на сградите (2002/91/EC) от началото на 2006 г. ще позволи реализирането на приблизителни годишни икономии от 40 Mtoe (Мегатона нефтен еквивалент) между настоящият момент и 2020⁸ г.. По тази причина, Комисията трябва да контролира за стриктното приложение на Директивата.

Задължение на Комисията е да предостави на Страните-членки необходимите средства за разработване на рамката за интегрирана методология за изчисляване на енергийната характеристика на сградите. Около 30 Европейски (CEN) стандарти вече са разработени. Страните-членки посочиха, че те ще изпълняват тези стандарти на доброволна основа. Ако доброволното съобразяване с тези стандарти не се очаква, както и не доказването на подобни на тях, тогава следва да се предвидят задължителни стандарти в бъдещата изменена версия на Сградната Директива.

Чл. 7 от тази Директива изисква сертифициране на енергийната характеристика на сградите, имащи повече от 50 m² при строежът, продажбата или наемането им. Сертификатите трябва да бъдат придружавани от препоръки за рентабилно подобряване на енергийната характеристика на сградите. Страните членки са отговорни за улесняването на необходимото финансиране за последващото реализиране на тези препоръки.

Вариант е предложението за разширяване обхвата на Директивата за подобряване на енергийната характеристика на сградите, когато те се обновяват. Настоящата Директива се отнася само до сгради за обновяване, когато са повече от 1 000 m². Направено бе заключение в рамките на направено проучване⁴ , че техническият потенциал на тази Директива би могъл да бъде огромен, ако правилата й се отнасят до всички обновявания. В икономически измерения, най-благоприятната възможност е в съчетанието на мерки за подобряване на ЕЕ с тези от обновяването, това е не само рентабилно, но и работещо решение и то предстои да бъде обсъждано като практическо изпълнение.

Проучването на Ecofys, както е посочено в забележка 14, оценява, че нетните ефекти по заетостта от съществуващата и възможна нова Сградна Директива, са значителни. При рентабилните ползи, традиционно оценявани на повече от 70 Mtoe, само този сектор може да създаде най-малко 250 000 нови работни места на пълно работно време. Тези ползи по заетостта са за високо квалифицирани служители, както и общо за строители. Заетостта се създава най-вече на местно ниво - по местата, където са подобренията на сградите.

Около една трета от енергията в сградите е за осветление /?/. Потенциалните спестявания могат да стигат до 50% и повече, както се доказва от няколко проекта, реализирани в рамките на Европейската програма „Зелена светлина”. За реализирането на този потенциал и за посрещане на увеличавнащото се търсене, Европа би могла да покаже пътя за следване чрез подкрепа на използването и на по-нататъшното разработване на по-модерно и интелигентно осветление⁴.