Книга първа: древни легенди I. Седемте велики тайни на Космоса Пролог: Легенда за космическата мисъл

Легендите твърдят, че човек живее не само във физически видимия свят. Процесът протича в трите свята на планетата, както беше разказано за това по-рано.

Трите свята съществуват в пълно сътрудничество. Утвърждаването на много земни начала се извършва във Висшите Светове. Често цели творения преди земното си осъществяване се създават във Висшите Светове. В древните завети може да се прочете за Небесните Градове - именно те се изграждат в действителност в Надземните Светове и така се създава магнетично привличане.

Всичко се изгражда в Огнения свят, след това се спуска във финото тяло. Така създаденото на Земята ще бъде само сянка на Огнения свят. Такъв е редът на творчеството.

Много от това, което е създадено в Огнения свят, още не е слязло в земните очертания. Затова невежите съдят по земната очевидност, но мъдрите знаят за истинската действителност. Този ред на творчеството е прост, но слабо разбираем за невежите. Но даже те знаят, че за да се получи статуя, е нужно да се излее огнено разтопена маса в чуплива форма.

Много от това, което не е стигнало до земно затвърдяване, вече е завършено в Огнения свят. Между огнените решения и земното претворяване са неизбежни известни срокове. Ето защо ясновидците знаят това, което трябва да бъде, макар че то е още невидимо за късогледите очи. Процесът на отливане на металите напомня за претворяването на огнените решения в земни форми.

Главните космически сили творят невидимо. Вселената се изгражда от огъня невидимо. Всяка земна проява има зад себе си невидима причина, която се явява потенциална сила. Хората виждат само следствието, но самият процес е невидим.

Светът е пълен с невидими реалности. Незримите светове присъстват във всичко. Те ни наблюдават. Земното и надземното са части на едно цяло.

Сънят е общуване с Висшите Светове. Всяко сънно състояние приближава човека към Финия свят. Почти половината от живота преминава в допир с Финия свят и даже с Огнения свят. Сънят доказва, че без общуване с Висшите Светове хората не могат да съществуват. Без сън хората обикновено могат да живеят много кратко време, след това мисленето им изпада в болезнено състояние, появяват се халюцинации, вцепеняване и други признаци на неестествено съществуване. Организмът се стреми към животворен обмен и не намира отредения път.

За едни сънят е противоположност на бодърстването, а за нас сънят е продължение на труда в друго състояние. Сънят е част от битието. Може би в съня има различна степен на съзнание, но тази точност на съзнанието може да се възпита. Човек може да си повтаря, че заспивайки, отива на работа.

Ако свободната му воля усвои тази аксиома, толкова по-леко ще бъде да приложи силите си във Финия свят.

Нека хората не се тревожат, че така изчезва отдихът им. Той остава в пълна степен, защото във Финия свят се прилагат и фините качества, които не се уморяват. Много по-лошо е, когато човек заспива, обзет от земните страсти, без да мисли за никакви Висши Светове. Тогава вместо светъл труд и познание човек блуждае в тъмните слоеве и можем да си представим какви срещи го изморяват.

Нека заспиването да бъде съзнателен преход във Висшия свят. Свободната воля като крила ще ни понесе нагоре. Изпитанието на силите във висшето приложение може да създаде постоянство в обръщането към Висшите светове. Даже насън можем да държим връзка с източника на познание.

Сънищата са били изследвани многостранно. Много от повърхностните въздействия не са забравени, но най-значителното е изпуснато: всички въздействия на мисълта от разстояние, всички Йерархически предупреждения, всички рефлекси на Финия свят, всички огнени усещания. Такива са четирите основи на сънищата.

Първоначално границата между Плътния и Финия свят не е била толкова рязка. В старите летописи може да се намерят указания за най-близкото сътрудничество на тези светове. Но разсъдъкът се е устремил към обособяване и по този начин е затруднил еволюцията. Трудно е било времето на Кали Юга, но Сатия Юга е длъжна пак да сближи световете, разединени насилствено.

Сатия Юга в същността си изисква общуване с Висшите Светове. Затова като се готвим за Сатия Юга, трябва да се върнем отново към непосредственото общуване с Висшите Светове, използвайки Агни Йога. Тя е нужна за отредените открития, които не могат да бъдат дадени на животинско съзнание.

Неправилно е твърдението за недоловимостта на Финия свят.

Крилете на Финия свят докосват хората много по-често, отколкото е прието да се мисли. Но хората сами прогонват невидимите мухи и невидимата паяжина. Също така често хората се борят с натрапчива мисъл и се обръщат с въпроса - кой ме повика? Множество фини, но напълно реални усещания изпълват живота. А да не говорим вече за допира на Финия свят, когато се усеща стискане на ръка или докосване за привличане на вниманието.

Хората напразно се оплакват, че са откъснати от Финия свят. Мнозина виждат фини жители. Мнозина улавят отвъдни разговори. Мнозина усещат неземни аромати. Може да се назоват безбройни явления както сред хората, така и сред животните. Само упоритото предубеждение пречи на хората да разберат действителността. Колко хора са били спасени с указания от Финия свят. Колко държавни дела са се решавали по указания отгоре. Не само в древните епохи дават примери за това, но и недалечното минало може да даде най-неоспорими факти за такива постоянни връзки. Земята не може да бъде изолирана от всички светове. Когато съзнанието се усъвършенства, тогава може да се очакват ценни сближа-вания, които ще бъдат съвсем естествени.

Тези, които са развили в себе си центровете на висшето съзнание, могат да взимат съзнателно участие в живота на Финия свят, при което връщайки се след своите отлъчки в плътното си тяло, могат всичко да си спомнят. За отлъчване във Финия свят почти не се изисква физическо време. Може да се извършват най-далечните полети във Финия свят, но земните часовници са отмерили за това едва няколко секунди, толкова измерението на Финия свят се отличава от Физическия.
в. Основата на Надземните светове

Всеки човек има три основни течения на мисълта. Първото е наносното от плътта, свързано с мускулните отражения, явното във външния живот. Второто вече засяга сърцето и фините чувства и спомага за тяхното подобряване и преуспяване. Накрая в дълбините на съзнанието се заражда подвигът на саможертвата - там ще бъде близък Огненият свят. Така съзнанието на човека е място за среща на всички Светове. Във вълните на съзвучията, във виденията, в усещанията се сближават всички светове.

Тройният палимпсест* (Древен ръкопис, написан върху друг по-стар. (Бел. изд.)) дава пример за наслоя-вания на знаци от три свята. Да се представим пергамент, на който е бил написан космогоничен трактат, след това той е послужил за любовен сонет и накрая върху него е бил записан броят на платове и кожи. Трудно ще бъде през видимите сметки да се прочетат сърдечни излияния, но почти е невъзможно да се разбере трактатът за най-важното. Нима не става същото с йероглифите на трите свята? Но опитният учен умее да чете най-сложните ръкописи, също така и просветленото съзнание може да разбере значението на знаците от Висшия свят. Не трябва да приемаме обърканите пазарски сметки за закони на Вселената.

Тези, които умеят да различават и в най-малкото нещо присъствието на Висшия свят, вече са на пътя към възхода. Нужно е във всичко да привържеш себе си към Висшия свят. Без такава привързаност пътят ще е дълъг. Сред най-плътните условия все пак може да се стремиш към Висшия свят и този прекрасен свят ще бъде близък. Още в земното си тяло духът се учи да се привързва към Висшия свят, сякаш се връща в чудесната си родина. Има привличане даже към земната родина, още по-голямо привличане има към вечното отечество.

Отправяйки се на далечни пътешествия, хората се надяват да видят нещо привлекателно, иначе пътешествието ще им се стори отвратително. Така трябва да обикнем идеята на Финия свят и далечните Светове. Нека хората се погрижат да си внушат по-добри възможности за успех в далечния път. Те ще встъпят в страната на мислите. Там прекрасно мислещият не може да пострада! Той ще влезе в Бащиния Дом, предчувствайки благословени съкровища.

Хората трябва да мислят за Огнения свят. Те трябва да си го представят като най-жизнен, най-водещ. Така трябва да се приеме Огненият свят с ума и сърцето. Трябва да усетим, че оттам извират проявите на всички вдъхновения. Честните творци и работници могат да свидетелстват, че отвън идва най-доброто решение. Като мощно динамо Огненият свят излъчва порой от най-добри формули. Така чрез Огньовете на Сърцето може да се свържем с Висшия свят.

Без разбиране за трите свята е невъзможно да се повиши мисленето до новото ниво. Невъзможно е да се придвижим напред без осъзнаване на Трите свята. При това е нужно да ги приемем също така естествено като Светлината и Слънцето. Трябва да възприемаме Висшия свят като естествено и съпътстващо условие, следва да осъзнаем Огнения свят като нещо действително и подхранващо живота. Така ще привикваме към Огнения свят като към единственото предназначение на хората.
г. Подготовката за Висшите Светове

Огненият свят е целта на Битието. Трябва да мислим за Огнения свят като за наша съдба. Огненият свят може да бъде приближен единствено с ясно съзнание.

Началото на приближаване към Огнения свят ще бъде в усвояването основите на живота. Самото приближаване към Огнения свят е прилагане на съответните качества. Милосърдие, състрадание, любов и всички добри намерения са чудесни пътища за връзка с висшите енергии. Трябва да свикнем да гледаме на тези светли качества като на действително средство, което ни свързва с висшите светове. В името на Огнения свят можем да подобрим съзнанието си, да просветлим сърцето си и да мислим за доброто.

Във Финия свят мисълта ще бъде единственият двигател. Но лесно ли е да се действа с мисълта? За такива действия е нужно да можеш да мислиш. Трябва да обичаме процеса на мисленето. Във всяка дейност е необходимо да намерим час за нарастване на мисълта. При това трябва да различаваме мисълта, породена от егото, от мисълта за Общото Благо.

Нужно е постоянно да приучваме себе си към съзнанието за Финия и Огнения свят. Така трябва да привикнем към състоянието на непрестанен труд, безкраен и неуморен. Такова напрежение на съзнанието е незаменимо полезно за Финия свят. Та нали хората обикновено се трудят само за почивка, а не за безкрайно съществуване. Ето защо, оказали се във Финия свят пред лицето на Безкрайността, те изпадат в обърканост и замъгляване. За Огнения свят трябва да се научим да вървим безстрашно като по ръба на пропастта. Само висшето самообладание пред опасността може да ни подготви за огнените сфери.

Казано е „Не влизайте в Огъня с дрехи, които горят, а издигнете огнената радост." В това указание е цялото условие за приобщаване към Огнения свят. Радостта от извисяването трябва да бъде по-високо от земната. Тя трябва да сияе и със светлината си да показва пътя на мнозина.

Когато се радвате на цветята, когато се задълбочавате мислено в техния чуден строеж, създаването на малкото зърно, когато оценявате свежия аромат - тогава вие се докосвате до Финия свят. И в земните цветове, и в оперението на птиците, и в чудесата на небето можем да намерим онази радост, която подготвя за вратите на Огнения свят. В земните условия трябва вече да намираме части, пригодни за всички светове.

Няма да имаме време да разсъждаваме в мига на прехода във Финия свят, но озарението от радостта може и трябва да бъде мигновено. Така съзнанието ще се запази именно от радостта. Само че тук е нужно да не губим време, за да се научим да се радваме на всяко цветче.

Пътят към Огнения свят минава през сърцето и красотата. Нужно е да носим в сърцето си почит към Висшия свят като най-важното и прекрасно нещо в земния живот.

От земните предмети любовта и творчеството повече от всичко се свързват с понятието за Висшия свят. Ако в земното съществуване любовта е най-творческото начало, толкова по-силно е то във висшите светове. Любовта към Огнения свят ще даде най-силния магнит.

По пътя към Огнения свят трябва да разберем сърцето като свързващо звено между световете. Само сърцето ще ни доведе до Огнения свят. Да се приближим до него без ужас, не можем да кажем без трепет, тъй като пулсът на ритъма е неизбежен, но той няма да бъде ужас, а тържественост.
д. За значението на земния живот

Хората не искат да си представят, че техният земен живот е по-кратък от най-кратката спирка на влака. Достойният пътник по време на кратка нощувка се стреми да не притесни домакините, а съзнанието му е насочено към целта на пътешествието. Но пътниците по големия път често мислят само за нощувката, като лекомислено забравят за своето предназначение.

Да сравним земния живот с надземното пребиваване. С малки изключения пребиваването във висшите светове е несравнимо по-продължително. Значи ние сме длъжни да се подготвим не за кратки спирания и особено трябва да кажем това, което ще ни потрябва по време на дългия престой.

Кратък е земният престой, ограничени в сроковете са Финият и Мисловният свят, но извън сроковете е Огненият свят - значи именно към него трябва да се стремим. Хората знаят, че всяко тяхно местопребиваване не е вечно, значи ще бъде разумно незабавно да подготвим нещо бъдещо.

Огненият свят е отреденото бъдеще. Като знаем великото предназначение, не трябва да се задържаме по пътя. Нашето кратко пребиваване тук ни е дадено като най-голямо благо за бързо движение към Огнения свят.

Казано е, че всеки човек носи особено поръчение. Именно всеки, който е приел земна плът, вече е вестител. Нима това не е чудесно? Не е нужно мнозинството да няма представа за своето предназначение. Тази разсеяност е неосъзнаване на трите свята. Можем да си представим преобразяването на човека, признал своя земен път.

Никой не може напълно да схване какво поръчение му е доверено от Финия свят. Но на всеки се дава частица от доброто, за да може около нея човек да оформи земното си изпитание. Но хората не мислят за тези добри частици, защото не желаят да имат представа за висшите светове, откъдето извират чудесните вълни на доброто. Ако хората бяха използвали дадените им трошици добрина, то много зли явления биха се унищожили от само себе си.

Хората не обичат да си представят, че техните пищни земни натрупвания ще избледнеят пред мисленото творчество на висшите светове. Необходимо е да познаем висшите светове. Необходимо е да започнем да мислим за тях. В това мислене ще си спомним и за поверените трошици добрина. Ще си спомним и часа преди зазоряване, когато е било поръчано да донесем на Земята фините и прекрасни творения. Нали на всеки, готов да се въплъти, му се дава според силите поръчение на доброто. Човек може във вихъра на свободната воля да отхвърли това ценно поръчение, но все някога той ще се върне, за да събере разсипаните зърна.

Нека никой не мисли, че като зовем към Висшия свят, ние откъсваме от Земята. Напротив, величието на Висшия свят само утвърждава всички други проявления на живота. Всяка съпоставка с Висшия свят прави доброкачествени и земните мисли. Ако човек се е насочил към Висшия свят, той няма да извършва лоши дела. Самото название Висш свят вече показва, че всичко, свързано с него, ще бъде високо.

Когато духът се научава да координира земния живот с Висшия, то всички измерения получават друг мащаб. Съзнанието за надземните светове ще утвърди нови измерения. Такова разширено съзнание ще преобрази и цялото отношение към живота. Пробуждането на стремеж към висшите светове променя целия живот.

Земният живот може да бъде променен единствено чрез връзката с Висшия свят, иначе страданията не намаляват, а напротив, ще доведат до гибел. Когато вече говорим за Огнения свят, значи е време да се движим напред. Не трябва да оставаме на нивото на преходното време, когато са били забравени всички основи на Битието.

Ние посочваме надземните сфери, за да разширим кръгозора на мисленето. Само в широко разбиране ще можем да видим протичащия процес.

Нима можем да достигнем до разбиране на Космоса без устрема да проникнем във висшите сфери? Не може да има разбиране, докато не осъзнаем трите свята и техните съотношения. Когато духът на човека свикне с мисълта за висшите светове, ще стане разбираемо проявлението на много закони на битието. Когато духът е устремен към фините и огнени сфери, пред него се разкрива цялата Космическа Широта. Съзнанието, устремено към Висшите Светове, може да черпи от съкровищницата на Космоса.

Който в съзнанието си се е докосвал до Висшия свят, е твърд и непобедим. Невъзможно е да знаем само една страна на битието. Само познанието за цялото Мироздание ще даде утвърждаване на победата. Знаещият за Света на Светлината няма да се изплаши от мрака.

Даже най-обикновеният човек в транс става ловък, смел, неуморим и узнава много неща, доскоро недостъпни за него, и проявата на незримия свят става за него осезаема, защото само за известно време той се е откъснал от низшия, физическия свят. Но връщайки се в него, човек губи висшата същност. Трябва да се намери мост, за да не губим съзнание и да се обогатим от Висшия свят. И Агни Йога е дадена, за да приобщи хората към Висшия свят.

В напрежението пред опасността се увеличават човешките сили, също така състоянието на екстаз дава прилив на надземни сили. Ако е установено такова напрежение, може да се продължи този момент, с други думи на човек може да се даде постоянно увеличаване на силите. Необходимо е само Изворът на силите да стане постоянен и близък. Така въпросът за осъзнаването на Висшия свят ще стане насъщен и самата наука ще подходи към него като към двигател на еволюцията. Може не само да мечтаем за такова сближаване, но можем и да се приближим до Висшия свят със земни мерки.
6. За да станеш гражданин на Космоса...
а. Да бъдем космически сътрудници

Да застанем под нощното небе и да погледнем блещукането на безбройните светове. Към това творчество ни води Господарят. Нужно е да се готвим да бъдем сътворци. Нужно е да запазим и умножим зърната на съзнанието, защото целият свят се крепи върху силата на съзнанието. Можем да се готвим да преминем всички мостове при огнено съзнание, което трепти с пулса на Космоса, което знае истината на народите. Можем да приложим всички свещени сили на сърцето, за да станем сътворци на пламенни Логоси, побеждавайки смъртта. Така новото стъпало, именно стъпалото на сътрудничеството с Космоса дава на човечеството ново качество - съзнателно да станат космически сътрудници.

Но предназначението на човека на планетата малко се разбира.

Човечеството толкова сляпо е устремено към своя хоризонт, че не може да прозре космическата си цел. Малцина се стремят да станат вселенски граждани. Много грижи изисква това звание - и наблюдателност, и проницателност, и преди всичко неукротим стремеж. Космичността на Битието изглежда обикновена мисъл, но колко упорито и последователно усилие трябва да се приложи, за да го направим прекрасно.

Да станеш гражданин на Космоса значи да станеш съзнателен космически сътрудник. Това значи да бъдеш в състояние да общуваш с Висшите и далечните Светове. Как да придобием тези космически способности? За да станеш вселенски гражданин, трябва:
Да развиеш човешкия си апарат,

Да придобиеш психична енергия,

Да достигнеш космическо съзнание,

Да се научиш да мислиш,

Да възпиташ сърцето си,

Да станеш герой.

Съвременният човек не знае за това, което той може и трябва да стане. В своето незнание той се стреми към придобиване на преходни, мними съкровища, и пренебрегва висшето, действително съкровище, което носи в себе си през всичките дни на съществуването си.

Човек като заблуден пътник не знае къде да търси преуспяване, а съкровището е в него самия. Мъдростта на всички векове посочва „Познай себе си!" В този съвет е обърнато внимание на най-съкровеното, на което е съдено да стане явно.

Като опознава разумността на всичко съществуващо, човек опознава и дълбините в самия себе си. Човек ще се научи да уважава в себе си силата, която го води към по-добри резултати. Наистина е време да изучаваме огнената природа на човека. Недопустимо е хората да почитат повече първобитния апарат, отколкото великата енергия, затворена в самите тях.

В новата Ера ще има много такива хора, които ще заместят със себе си най-сложните апарати. Сега ще изобретяват роботи, но след механичната треска пак ще обърнат внимание на силите, заложени в самия човек. Човешкото същество постоянно се е опасявало от всичко тайнствено, като забравя, че ключът от Сезам е в самото него.

Така трябва да припомним колко чудеса се крият в човека. Действително, самото съществуване на човека, мислещ и изпълнен с най-фини механизми, е реално чудо.

Много клетки на организма се намират в спящо състояние. Посочено е, че пробуждането им би направило човек светещ и летящ. Можем ли да си представим, че хората в сегашното им състояние биха могли да получат такова пробуждане на скритата в тях светлина? Помислете, че хората са напълно приспособени към по-нататъшна еволюция, но съкровището трябва да остане спящо. Състоянието на съзнанието не допуска бързо придвижване.

Всяка наша клетка съдържа милиони и милио-ни проводници. Не за да спят са дадени тези най-фини механизми. Не от съмнение се изчисляват тези огромни цифри. Те напомнят за безкрайността и за възвишеността на нашето същество.

Как силно се отразява космическата енергия в човешкия организъм! Всеки космически огън там среща съзвучие. Ако гледаме на човешкия организъм като на отражение на явленията от Космоса, колко съзвучия можем да открием!

Центровете на човека са тъждествени с центровете на Космоса. Човек носи в себе си всички проявления на Космоса. Значителни са явленията на функциите на Космоса в човека. Когато той отразява в себе си всички космически функции, той измерва със себе си възможностите, които се проявяват в Космоса.

Но сега всички центрове на висшето съзнание у хората се намират в спящо състояние и бездействат. Човек живее с една малка част от живота си и с малка част от своите центрове.

Трябва да развиваме безкрайните възможности на човешкия апарат. Ако хората се стараят да усъвършенстват даже научните прибори, то толкова по-желателно е усъвършенстването на самия човешки апарат!

Хората вече разполагат с лъчи, които снимат плътта, също така точно ще бъдат намерени лъчите, които ще улавят огнените центрове. Разбира се, за успеха на такива показателни опити е необходимо да развиваме в себе си огнените центрове. Те съществуват потенциално във всеки организъм, но бездушните същества няма да отразят върху екрана малки проблясъци от загаснали огньове.

Легендите говорят, че в човешкия организъм има 49 центъра на висшето съзнание. Ето няколко намеци за най-главните от тях.

Центърът на Чашата се намира над слънчевия сплит на нивото на сърцето. В чашата се пази съкровището на чувствата, отредени от бъдещата еволюция. Чувстването по-рано се наричало интуиция. То се образува от натрупвания в предишни животи.

Чашата е единна за всички въплъщения. В Чашата се натрупват неописуеми съкровища. Понякога много неща, събрани в Чашата, остават затворени в продължение на много животи. Отварянето центъра на Чашата дава възможност да се използва целият многообразен и многовековен опит от предишните животи. Центърът на Чашата дава знание за предишните въплъщения.

Центърът на белите дробове, представляващ разгарянето, позволява на йогите надмогване на въздуха и водата. Йогите демонстрират полети и ходене по вода, собственото тегло става относително. Центърът на белите дробове е основа на всички така наречени чудеса. Всички болки на мъчениците са изчезвали чрез контролиране на този център и само Чашата на екстаза е била жива.

Центърът на Камбаната се намира на темето. Това е център на свръхслухови и зрителни възприятия. С този център се възприемат пространствените мисли и всичко идващо от висшите сфери и висшите светове.

Окото на Брама или Третото Око се намира над веждите. Физическият орган на този център е епифизата, която се намира на тила. Отварянето на този център дава ясновидството и ясночуването - съзнателно виждане на бивши явления и бъдещи събития, извън времето и пространството.

Физическият орган на центъра на гръкляна е щитовидната жлеза. Отварянето на този център дава не само разбиране на каквато и да е реч на произволен език, но и способност да въздействаш със своята реч на слушателя така, че той да разбира обърнатата към него реч, без значение на какъв език е била произнесена.

Центърът на Кундалини се намира в края на гръбначния стълб. Причината, предизвикваща разпалване и начало за действие на тока на Кундалини, е импулс от вътрешен, духовен порядък. Само истинският огнен устрем към знание, към Светлина и Истина, дава огнено следствие - разпалване на този център.

По-подробно за тези центрове, а също и за други центрове, ще узнае този, на когото му е дошло времето.

Всеки отворен център е огромна творческа сила, която приобщава човека към космическия живот и космическото творчество. Благодарение на постоянната връзка на отворените центрове с огъня на пространството, се усъвършенства целият организъм, всички органи на чувствата се изострят. Човек с отворени центрове е способен да възприеме най-фините енергии. Той усеща много неща, които са недостъпни за грубите чувства. Отворените центрове са средство за общуване с висшите сфери и мост между световете.
в. Да придобиеш психическа енергия

Комическото сътрудничество се осъществява чрез психическата енергия с помощта на токове и лъчи. Психическата енергия, с други думи огнената енергия или Агни, се получава чрез отворените огнени центрове на човека. Силата на психическата енергия е огнената мощ.

Начините за нагнетяване на психическа енергия са многобройни. Възвишената мисъл или устремената радост, поривите на духа и всяко вътрешно насищане със сила могат да увеличат многократно проявленията на психическата енергия. Именно отвътре може да бъде попълнен този съкровен източник. Стремежът към висшите достижения окриля духа и нагнетява запаса от психическа енергия. Огненият устрем представлява мощно нагнетяване на психическа енергия.

Психическата енергия е истинска дъщеря на Огъня! Всеки възторг вече отлага трошица от съкровището. Всяко възхищение пред прекрасното събира зърната на светлината. Всяко любуване на природата създава лъч на победа. Така възхищението ще бъде най-краткият път към натрупването на психическата енергия.

Разсадникът на прекрасната градина от огнена енергия е в радостта от прекрасното, научете се да побирате тази радост от светлината. Научете се да се радвате на всяко листче, събудено за живот. Научете се как да зазвучите с центровете в отговор на зова на радостта. Научете се да разбирате, че такава радост не е безделие, а жътва на съкровище. Научете се да натрупвате енергия чрез радостта, защото иначе с какво ще свържем нишката на далечните светове!

Изработването в себе си на постоянен, с нищо несломим стремеж към Светлината във всички негови прояви ще бъде развитие на психическата енергия. Психическата енергия е любов и устрем. Устрем и психическа енергия, може да се каже, че това са синоними. Едното без другото не съществува. Сърцето, устремено към висшето качество на целия живот ще бъде проводник на психическата енергия.

„Обичайте се един друг “ - тази заповед е мъдра. Нищо по-добре от любовта не може да хармонизира психическата енергия. Много показателно е, че психическата енергия се възстановява преди всичко от чувството, а не от физическия отдих. Ако човек може да съди за чувствата си, той ще избере сред тях най-достойното - и то ще бъде любовта.

Трябва да осъзнаем Йерархията като главен път за нагнетяване на психическата енергия. Не следва да гледаме на Йерархията като на нещо отвлечено. Нужно е твърдо да усвоим, че Тя е най-силният извор на живот.

Бисерът на силата на човека от космическата ера се състои в общуването с Йерархията чрез психическата енергия. Така че психическата енергия е ключът към всички достижения и решаването на всички проблеми, защото психическата сфера засяга всички сфери на Битието.

Ако хората можеха да осъзнаят, че натрупването на психическа енергия е нужно не само за текущия живот, а като постоянно и неотделимо достояние и преимущество, такова съзнание би изтрило значително границите на живота. Нима съзнанието на живота не трябва заедно с миналото да се грижи и за бъдещето?

Ако някой смята, че желае да достигне космическо съзнание, нека първо да помисли за пречистване на сърцето. Нека да не си представя себе си като победител на Космоса, а да очисти съзнанието си от замърсяване. Да успееш да очистиш съзнанието от ненужните понятия вече значи да се приготвиш за далечния път. Само при такова освобождаване може да се мисли за ново съзнание.

Трябва да се разбере, че в основата на еволюцията стои усъвършенстването. Който не иска да се самоусъвършенства, той няма да мисли в планетарен мащаб.

Защо живеем ние? За да се усъвършенстваме и да опознаваме. Живият извор на усъвършенстването ще бъде само постоянната дисциплина на познанието.

Няма да разбираме познанието като нещо завършено, в такова ограничаване ние ще изгубим радостта на Битието. Понятието за Безкрайността изключва възможността да достигнем някога до абсолютното знание и в това се състои цялото величие. И архатите непрекъснато познават и задълбочават своите знания. Животът е безграничен, безгранични са достиженията и възможностите.

Проявата на Безкрайността може да затъмни земните натрупвания. Земният ужас може да бъде отстранен само от сиянието на световете. Ние трябва да се стремим към всичко, което може да изведе нашето съзнание извън пределите на планетата. Мъглата на знанието може да се просветли от Безкрайността. Върху какво друго ще закалим съизмеримостта на нашите помисли и дела? Наистина в сравнение с Безкрайността ние осъзнаваме размера на нашите огорчения и победи.

Всяко действие може да бъде измерено само по отнощение на Йерархията и Безкрайността. Така тези понятия ще бъдат за нас знаци, които насочват реалността. Този който почувства величието на Безкрайността, разбира се, ще събере цялата несъизмеримост на призрачната собственост на такова преходно място като Земята.

Да погледнем отвъд пределите на човешкото съзнание и знание, да намерим една малка трошичка от космическо разбиране. Колко е прекрасен широкият хоризонт! Колко е силна мисълта, пронизваща пространството!

В блясъка на микрокосмоса се усеща съпоставка с Безкрайността. Можем да се научим да ценим всяка капка роса, отразяваща мириадата от светове. Любовта към лилиите или към далечните светове има в основата си същата космичност. Така че нека да измерваме всичко с космическа любов!

Истински сътрудник на Космоса може да стане само съзнанието, което обгръща света в мащабите на широки действия. Мислете себе си не за земни жители, а за вселенски. По този начин поемете върху себе си по-голяма отговорност.

Понятието за отговорността трябва да бъде развито до безкрай. Човешкият дух като създател носи отговорност за всичко сътворено от него. Ние сме отговорни не само пред самите себе си, но и пред Космоса. Проявата на отговорност пред Космоса трябва да се утвърди в съзнанието на човека.

Необходимо е да приучваме съзнанието към единството на живота, към единството на Космоса. Оттук трябва да се роди чувството на велика отговорност за всяка мисъл, дума и действие. Причината и следствието действат непрестанно и в безкрайността. Именно единството трябва да се разбира в космически размах. Космическото строителство ще се утвърди тогава, когато човечеството се научи да разбира космическото единство.

Никое същество не може да действа без влияние върху околните. Когато човек се извиси в помислите си, с това той оказва някому благодеяние.

Когато човек падне духом, с това може би е умъртвил някого. Може да се изброят много примери, когато изпаднал в безумие в Азия е бил причина за гибелта на друг човек в Европа. И когато издигнал се духом в Америка е изцелил някого в Египет.

Не е лесно да решиш кой е убиец или благодетел. Още повече човек трябва да осъзнае своята отговорност пред Мирозданието.

Всеки миг човек или твори, или разрушава. Светът е изпълнен с противоречиви мисли. Много болести са заложени от мислите на разрушението. Много убийства се извършват от мисли на далечни разстояния. Но почти е невъзможно да внушиш на човека, че неговото преимущество е в непрестанното мислене. Невъзможно е да се предаде колко отговорен е човек за качеството на мисленето. Сърцето бие непрестанно, също така е постоянен и пулсът на мисълта. Човек или твори, или разрушава.

Щом мисълта е енергия и тя не се разлага, толкова повече е отговорно човечеството за всяка мисъл! Хората мислят, че мисълта им е слаба и не може нищо да достигне. А потенциалът на мисълта е огромен и за мисълта не съществува нито пространство, нито време. Но мислещите хаотично приличат на тези, които махат с ръце в тъмнината и не знаят какъв предмет ще докоснат.

Освен това мисълта акумулира енергия в пространството. Можем да си представим мощния хор от съзвучни мисли, но също така можем да си представим ято черни грачещи чавки! Подобно на конгрегация те също изпълват пространството и тревожат висшите светове. Мили мислители, чавки, вие също сте отговорни за качеството на вашата мисъл. Така даже вие творите вашето бъдеще.

Затова няма начин да се изплъзнем от отговорността. Даже най-слабата мисъл попада в мегафона на пространството и привлича към себе си същото ято скакалци, образувайки димната атмосфера на планетата. Всяка мисъл може или да затъмни, или да очисти пространството.

Нищожните мисли образуват уродливи конгломерати и замърсяват пространството: ние ги наричаме пространствена слуз. Средните продукти на цивилизацията съвсем издребняват в качеството на мисълта. Издребняването засяга и всички останали слузести продукти.

Нищожните мисли не само замърсяват пространството, но именно те пречат на предаването на мисли на далечни разстояния. Именно малките слузести уродчета пресичат пътя на посланията. Тяхната слуз е достатъчна, за да уплътни пространството и да наруши токовете! Ето защо за по-бързото предаване на мислите трябва да молим човечеството да се въздържа от нищожни мисли. Даже малката грижа за мисълта вече дава добри резултати.

Нека се срамуваме да отправяме в Прекрасния свят мерзки мисли. Хората се притесняват да говорят по високоговорителя мръсни думи, защо тогава може да се пълни пространството с мръсни мисли? Проявата на объркване в света нека още веднъж ни напомни за качеството на мисълта.

Много говорят за нова раса, за ново човечество. Качеството на мисленето ще бъде отличителен белег в сравнение с миналите векове. Изкуството на мисленето трябва да бъде обновено абсолютно съзнателно.

Изкуството на мисленето трябва да се развива в училищата. Може да се проследи, че най-ужасните бедствия в историята на човечеството са ставали от неспособността да се мисли. Могат да се намерят много примери, когато накъсаното мислене и необузданите чувства са водели към гибел цели народи. От друга страна, леността и тромавостта на мисълта са разрушавали вече създадените възможности. Трябва да разглеждаме изкуството на мисленето като решаващо за здравето на народа.

Каква е главната полза от изпращането на мисли? Освен ползата за добрите дела, заради които се изпраща мисълта, главната полза е в укрепване на самото пространство чрез доброто. Такова насищане на пространството е велика защита на планетата. Така можем да се научим много пъти всеки ден да изпращаме добри мисли като пространствени стрели. Мислите могат да се отнасят както до отделни лица, така и да бъдат безлични. Проявата на добро е велика ценност, която не се губи в пространството.

Всяка чиста мисъл оставя светла диря в пространството. Като пречистващ огън изгаря чистата мисъл на Агни Йога. В тази диря се привличат различни космически лъчи. Така пространството има своите дъгообразни ленти. Така твори чистият огън на Агни Йога.
е. Да възпиташ сърцето

Един учител попитал ученика си: „Къде живее глупостта?" Ученикът отговорил: „Когато не си знам урока, вие ме почуквате по челото - вероятно глупостта живее там." Трябва да се разбере защо сега ние чукаме не по челото, а в сърцето. Челото е събрало много впечатления, но сърцето не е успяло да стане по-добро. Трябва да се навакса изостаналото.

Духовното съзнание е изостанало от физическото знание. Етиката се е изгубила сред грамадите от формули. Машините са откъснали човека от изкуството да мисли. Сега има достатъчно роботи! За равновесието на света е нужно сърце - в този Завет се съдържа неотложното спасение.

Може да се мисли с мозък или със сърце. Сега е времето на сърцето и ние трябва да насочим нашите стремежи в тази посока. Така, без да освобождаваме мозъка от труд, ние сме готови да признаем сърцето като двигател. Ние трябва да въведем целия свят в сферата на сърцето, защото сърцето е микрокосмосът на всичко съществуващо.

Който не се вдъхнови от великото понятие на сърцето, той ще намали собственото си значение. Ние помним за далечни светове, но не мозъкът, а сърцето може да помни за Безкрайността.

Трагедията на нашето време се състои именно в установилата се страшна дисхармония между ума и сърцето. Съвременното гибелно положение е създадено от извратените помисли на мозъка. Затова нека отново да се обърнем към сърцето като към съдия и водач. Трябва да приемем сърцето като водач в живота. Надземният закон ни води нагоре. Така освен земното решение има и небесно. Над мозъка е сърцето.

Но що е сърце? Легендите наричат сърцето висша част от душата на човека. Душата или „психе" се основава на четири принципа. Най-низшата част е финото тяло: чувства, желания, емоции -третият принцип на човека (първият е плътното тяло, вторият - ефирното).

След това идва четвъртият принцип - „тялото на мисълта" - това е конкретният ум, интелект или разсъдък. Над него е петият принцип: „огненото тяло “ - това е абстрактният или висш ум, Мислителят или Манас - това е вече безсмъртната част на човека. И накрая най-висшата част на душата (също безсмъртна) - това е шестият принцип: Духовният ум, духовното съзнание, Буддхи - интуицията или чувствознанието. Това всъщност е сърцето. Над него е само седмият принцип - висшето Аз на човека - Атма: искрата от божествения огън на Духа - на Абсолюта, облечена от шестия принцип на Буддхи, отделена чрез него от. Океана на Космическия Огън.

Така сърцето е най-висшата част от душата на човека. Това е центърът на „сърдечността" - на чувствителността, на задушевността, център на самоотвержената любов и състрадание, център на великодушието, предаността и героизма. Сърцето е това, което се нарича съвест на човека. Сърцето също е орган на вдъхновението, озарението и космическото съзнание.

Със завършването на петата раса Манас или разумът, петият принцип на човека, вече достига апогея на своето развитие, а с раждането на шестата раса (по-точно с нейното утвърждаване, защото има вече доста хора, принадлежащи към шестата раса) ние ще навлезем в епохата на развитие на шестия принцип - този на духовното съзнание, чиято основа лежи в сърцето.

И така, мозъкът е минало, сърцето е бъдеще. Нивото на еволюцията, в която главна роля играе човешкият мозък, е завършено. По-нататъшният прогрес на човечеството зависи не от мозъка, а от сърцето.

Разсъдъкът е предводител на недоразумението. Разсъдъчното мислене се осъжда, но и безразсъдните действия са осъдени. Значи има някаква сила, която трябва да допълни дейността на разсъдъка. Сърцето трябва да бъде върховен съдник. То, както съвестта на народите, ще внася равновесие.

Стъпалото на еволюцията на разбиране на сърцето трябваше да настъпи в дните на Армагедон, като спасителен мост към Финия свят. Необходимо е да-утвърдим, че осъзнаването на качествата на сърцето съставлява най-същностното стъпало на света.