Предсказание за Космическия учител

В древните легенди е предсказано, че когато човечеството, изгубило основата на Учението, потъне в неразбиране, тогава настъпва Епохата на Майтрейя.

Майтрейя, Господарят на Любовта и Състраданието, Бъдещият Буда е бил завещан на света също и от самия Готама. Казано е, че преди да напусне сферата на нашата планета, Буда е обещал на учениците си, че след Неговото отиване в Нирвана мястото Му ще заеме Неговият Брат Майтрейя.

В народите на Азия тези предания и предсказания са постоянно живи. Статуи в чест на Господаря Майтрейя са били издигнати в Индия и по Тибет още в самото начало на нашата християнска ера. Днес не съществува будистки храм, в който да няма изображения на този Бодхисатва върху грамадни платнища или във формата на колосална фигура, заемаща понякога три етажа от храма.

На трудни пътища, на опасни планински проходи стоят изображенията на Майтрейя на Светлото Бъдеще. Кой се е погрижил да ги постави? Кой се е потрудил? Те стоят като гиганти, създадени не от човешка ръка.

Народите знаят, че мястото на Светците е в планите, по върховете. От върховете идват откровенията. На върховете, в пещерите живеят Риши. Там, където извират реките, където вечните ора са запазили чистотата на вихрите, където прахта на метеоритите донася от далечни светове пречистващи одежди - там са тези, които носят светлина.

Над снежните върхове на Хималаите изгрява светло сияние, по-ярко от звездите и по-причудливо от зората. Кой е запалил тези стълбове от светлина, които шестват по небето? Тези стълбове и лъчи на светлината не са от северните сияния. Те са от Шамбала, те са от кулата на Великия Пришълец.

Съвременните легенди на Изтока твърдят, че хилядолетните предсказания са се сбъднали: Майтрейя идва и гори с всичките си огньове. Гори неговото сърце от състрадание към нещастното чо-пемество. Великият видим Господар вече невидимо управлява, обгърнат от лъчите на мощна, но незрима Лаборатория.

И Господарят на Новата Епоха дава на Новия свят Ново Учение.
б. Предизвестието на Агни Йога

Сложно, но велико време! В напрежение и чудовищно неразбиране от човечеството на принципите на Битието Майтрейя дава Новия Завет. Към този Завет Той призовава човечеството.

Великото предсказание е стъпало към обновяването на Света. Агни Йога е предтеча на велика Епоха. Учението на Агни Йога не е нищо друго, освен проява на съвременното прилагане на психическата енергия, чийто поток наближава заедно със Сатия Юга. Затова учението на Агни Йога бележи нова Епоха. И възвестяването на това Учение е също така неизбежно, както е несъмнено приближаването на Светла Епоха.

Новото Учение се дава за бъдещето - не на една страна или народ, а за целия свят. Толкова велики неща ще покаже на човечеството Учението на Майтрейя. Идва Велико Време. Учението на Живота ще легне в основата на Новия свят.

Учението на Майтрейя е Йога на целия живот. Всички предишни Йоги, дадени от Висши Източници, са взимали за основа определено качество на живота, сега с настъпването на века на Майтрейя се дава Йога за същността на целия живот. Неговото Учение разглежда всички понятия, които се явяват Основи на живота. По своята космическа широта на мисълта това Учение на Живота дава отговор на всички въпроси.

Братята на човечеството дават Истината на този, който приема същността на Битието. Затова Братята на човечеството съобщават част от великата Истина. Онази част, която на нашата планета може да бъде възприета.

Хората трябва да се готвят за Нова Епоха. Всяко съзнателно мислене мъчително търси каква е бъдещата посока на еволюцията. Ако тази посока намерена, здравият разсъдък се стреми по-бързо да се доближи до верния път. Затова Ученето не въвлича, а показва пътя. Не мистика, а именно умозаключение се изправя пред търсещите.

Братството предлага знание, полезно за прогреса на човечеството. Учението се дава не като новост, а за изграждане на достоен живот. Като го изучи, човек ще се въоръжи за далечния път, защото съзнанието му ще се разшири и разпознаването ще бъде с него по жизнения му път. Затова Агни Йога се дава като най-великия и верен път.

Защо Новата Йога е наречена огнена? Изявата на сила подобрява яркия живот и гаси всяка нищожна проява. Появата на огъня е просветляване на материята, иначе казано, където има огън, там има белег на усъвършенстване. Затова стихията на огъня дава името на тази самоотвержена Йога. Огънят не извежда от живота, той не е надежден водач в далечните светове. Изучаването на Агни Йога приближава човека към далечните светове.

Агни Йога е поредно разширяване на възможностите на човечеството, тя е висша връзка с космическите достижения. Истинската Йога свързва земното съзнание с космическия пулс. Многоцветните искри приобщават към пространственото съзнание.

Учението, проявено от Майтрейя, зове човешкия дух в творческия свят на Братството.

Учението на Майтрейя показва безкрайността в Космоса, в живота, в достиженията на духа. Учението на Майтрейя държи знанието за космическия огън като откритие на сърцето, побрало появата на Вселената. Появата на Учението дава на човечеството криле и път към безкрайността.

Съществува едно Единно Откровение, пренасяно през всички векове от великите Учители на човечеството. Всеки Учител подчертава онази подробност от Единното Откровение, която е необходима най-много на даденото стъпало на съзнанието. С настъпването на космическия срок за новото пробуждане на съзнанието се изпращат носители на Светлината, строители на нови степени в съзнанието на човечеството. Всяко време носи със себе си и своя форма за изразяване, която отговаря на съвременността, а също и по-широко разпространяване на основите на Учението, защото по закона на еволюцията всичко расте, всичко се разширява.

Съкровеното Учение не може да застива на едно ниво. Истината е една, но всеки век своеобразно се докосва до нея. Всяка премъдрост е неопровержима, но тя ще има своите продължители. Не може да се говори за нови учения, щом Истината е единна! Новите данни и новото им възприятие ще бъдат само продължение на опознаваното. Оповестява се не нещо ново, а необходимото за момента. Сравнете потока на дадените на човечеството Учения за живота. Всяка нова фаза на Учението не изключва предишната. Всяко Учение, без да докосва предишното, отваря нова врата към знанието.

Същата тази неизменна Истина се дава на човечеството в различни обвивки. Но също така точно тя се извършва от тревожните тълпи в течение на по-малко от един век. Учението получава съвсем извратен облик. Когато религиите са толкова извратени, че не могат повече да задоволяват потребностите на човешкото сърце и да дават отговори на загадките на битието, то това значи, че настъпва време, когато трябва да се яви Нов Учител и да даде на Света Ново Учение. Периодичното появяване на Нови Учители и Нови Учения е необходимо условие за еволюцията на човечеството.

Както вече е известно от предишните легенди, Учителите на човечеството вече отдавна са с нас на нашата планета. Те са дошли от Венера в зората на човечеството. Те са ръководили еволюцията на Третата, Четвъртата и Петата Раса. И Те стоят на несменяема стража и се борят с царя на тъмнината. И пришествието на Учителите е само по-ярка тяхна изява в повратните моменти от еволюцията на човечеството.

Съществуването на Йерархията е основа на целия живот. Йерархията носи на човечеството благо. Тя е като светлина по пътя на човечеството. Йерархията е звездата, която е насочвала всички вървящи. Не заплаха, а сърдечен зов, предупреждение и наставление за Добро.

„Ние съвсем не искаме да се представяме като Същества отвъд облаците, напротив, Ние искаме да бъдем труженици, близки на хората. Не богове, а сътрудници. Идолите на символите ще се изтрият от лъча на Светлината.” Когато хората успеят да сключат здрав съюз с понятието Братство, тогава можем да се надяваме да построим здрави основи. Когато хората приемат понятието Учител, тогава ще се подготви новото стъпало. Търсенето на нови пътища трябва да започне с това приемане.

Едва когато чувството съзнателно се утвърди върху познаването на водещата Йерархия, човечеството ще почувства своята истинска роля в Космоса. Само осъзнаването на Бялото Братство и Йерархията вече насочва пътника по най-краткия път към Безкрайността.

"Който желае да се приобщи към Нашата Обител, нека по-често да беседва със сърцето и чрез него да Ни изпрати макар и безмълвен зов. Може да се помисли, че всичко това е много сложно, но на практика то се вмества в три думи — обичам Те, Владетелю! — ето го и посланието до нас. Ще се обичаме взаимно.” Любовта към Йерархията ражда непосредственото Общуване. Водещият закон може да се изрази с прилив на любов. Лесно можем да се приближим към началото на Битието с най-прекрасно чувство. Какво по-силно може да свързва от това - Обичам те, Господи! При такъв зов лесно се получава лъчът на познанието.

Не само пряката връзка с Владетеля, но даже несъзнателният стремеж към Йерархията дава проблясък за общуване с космическите сили. Необходимо е да се готвим за непосредствено Общуване. В дните, когато огнените енергии са напрегнати, именно този огън ще помогне на сърцето да разбере Висшата повеля, такава повеля се изразява в целия живот. Тогава ние казваме - слушайте и се подчинете!

Помнете, че за вас се трудят и се грижат Приятели на далечни планини.

Нека висотите на Кавказ, Алтай и Хималаите да бъдат обители на Прекрасното Братство.

3. 
   Сkазание за майката на света
   

От зората на съществуването на Великото Бяло Братство Майката на Света стои начело на великата Йерархия на Светлината на нашата планета: Общата Майка не е символ на Господарите, а Велика Проява на Женското Начало, което е духовна Майка на Христос и Буда. Онази, която ги е учила и ръкоположила за подвиг.

През цялата история на човечеството Нейната ръка прокарва здрава нишка. До Синай е звучал гласът на Майката на Света. Образът на Кали е бил приеман като основа на Изида, Истар. След Атлантида, когато Луцифер нанася удар по култа на духа, майката на Света започнала нова нишка, която ще засияе днес. След Атлантида майката на Света скрила лика си и забранила да се произнася Името й, докато не удари часът на Светилата.
б. За Звездата на Майката на Света

Свати - време е да кажем, че така наричаме планетата Венера, звездата на Майката на Света. Отдавна тя е била символ на Майката на Света и епохатa на Майката на Света е трябвало да започне, когато нейната звезда се доближи до небивалата Земя.

През 1924 година Звездата на Майката на Света за кратко време необичайно се приближила до Земята.

Мощните лъчи на светилото на Майката на Света достигнали до Земята и я поръсили, създавайки много нови, мощни, съкровени съчетания.

Великото понятие Майка на Света се приближава до човешкото съзнание на космически вълни. Ученията говорят за настъпилата епоха на Майката на Света. Близка на всички сърца, почитана в ума на всеки роден, Майката на Света застава до великото кормило. Ще бъде щастлив и ще се опази този, който разбере така Лика на еволюцията.
в. За мъката на Майката на Света

Майката на Света е казала: „Съберете се, ветрове, съберете се, снегове. Не идвайте, птици и зверове! Няма да се утвърди основата на тъмното дерзание. Няма да се задържи светлината на месеца, но слънчевият лъч ще достигне Върха. Запази, Слънце, Моя връх, защото иначе къде ще застана на стража? Никога няма да се издигне звярът и няма да се задържи човешката сила!" Самата Майка на Всичко Съществуващо с огнен щит ще застане на стража. Какво блести на Върха? Защо вихрите са образували сияен венец? Великата Майка сама се е издигнала на върха. И никой няма да се издигне след Нея.

На най-високия хълм сияе Майката на Света. Тя е излязла да срази тъмнината. Защо падат враговете? И накъде обръщат очи с отчаяние? Тя е направила пламенна кърпа и се е обградила с огнена стена. Тя е намерила крепост и устрем.

Върхът, посочван тук, е връх Еверест или както се нарича на тибетски, Джемо Канг Кар -Владетелка на Белия Сняг. Най-високата точка на Земята, както и двата земни полюса имат огромно значение заради запаса от електромагнитни сили, които са събрани в тях. Легендата говори, че когато настъпи критичен момент - да бъде или да не бъде Земята ни, - тези точки ще имат решаващо значение за спасяването на планетата.

Когато планетният Създател се е трудил върху оформянето на твърдината, Той насочил внимание към плодоносните равнини, които могли да дадат на хората спокойно земеделие. Но Майката на Света казала: „Наистина хората ще намерят в равнините и хляб, и търговия, но когато златото замърси равнините, къде ще могат да почерпят сили чистите духом? Или да получат криле, или нека да им бъдат дадени планини, за да се спасят от златото”. И Създателят отговорил: „Рано е да даваме крила, те ще понесат върху тях смърт и разрушение, но ще им дадем планини. Нека някои се плашат от тях, но за други те ще бъдат спасение. “

Така хората се делят на равнинни и планински. Така може да си спомним мита, който предвижда замразяване на планетата.
д. Митът за произхода на мълнията

Майката на Света казала на Създателя: „Когато Земята се покрие с тъмните пелени на злобата, как ще проникват спасителните капки Благодат. “ И Създателят отговорил: „Може да се съберат потоците на огъня, които ще пробият тъмнината.“ Майката на Света казала: „Наистина, искрите на Огъня на Твоя Дух могат да дадат спасение, но кой ще ги събере и опази.“ Създателят отговорил: „Дърветата и тревите ще запазят моите искри, но когато листата опадат, нека Деодар и сестрите му за цяла година да запазят своите приемници на Огъня. “ Така в различни митове е отразена връзката с Висшия свят. Навсякъде е отбелязвана грижата за човечеството и всички твари.

Владетелко, Аз Те обявявам за велика Сътрудничка на Космическия Разум. Владетелко, освен всичките си космически сили, Ти носиш в Себе си съкровеното зърно, което придава сияние на живота. Владетелка, която утвърждава всички прояви на Разума, Ти си Дарителка на радостта от космическото творчество. Владетелката ще украси края, обзет от творчески огън. Владетелко на мисълта и живота, за Теб е сиянието на нашия лъч. Майко, почитана от Владетелите, Ние носим в сърцето си огъня на твоята любов. В Сърцето Ти грее даряващият лъч, в Сърцето Ти се ражда животът.

Майко на Света, Ти си велика творческа сила в нашата същност. Ти си живяла в култовете на древните. Ти си Дарителка на всичко, Ти даваш откровение на всичко! Ти показа на човечеството великото радостно познание на Майката, Ти посочи подвига и скри Своя Лик, Ти, която си ни дала пространствения Огън и си поела върху плещите си бремето на човешките действия, към тебе са молбите ни да върнеш изгубената усмивка. Покажи ни овладяването на свещената Огнена Сила!

Майко на Света! Сякаш в самото съзвучие на тези две думи има вече ясен смисъл за величие на понятието, но животът показва друго. Поетите и певците често славят жената, но държавите не могат да признаят простото равноправие. На позорното стъпало на историята ще бъде записано, че и днес все още равноправието не е установено. Женското възпитание и образование не са изравнени с мъжкото и самото майчинство не е опазвано.

Ние посочваме необходимостта от възраждане на Нашите Завети за равноправие на Началата. Затова е толкова необходимо да утвърждаваме в духа Женското Начало.

Защото Знамето на великото Равновесие на Света е отредено да бъде издигнато от жена. Настъпило е времето, когато жената трябва да завоюва правото, което й е отнето. Със собствените си ръце жената от всички племена и религии гради стъпалата на еволюцията.

Утвърждаването на истинското равноправие е по-добре да наречем пълноправие. Световното пълноправие на човечеството трябва да стане белег на времето. Общото мнение трябва настоятелно да изисква справедливост. Хората се гордеят с унищожаване на робството, но навсякъде ли то действително е унищожено? Могат ли да се хвалят с про-светеност хората, когато знаят, че пълноправието не съществува?

Затова е необходимо много да се утвърждава значението на Женското Начало. И именно в държавен мащаб, а не в домашен. Ако планетата оцелее, то бъдещите страни ще процъфтяват само с равновесието.

Ние даже допускаме превес на Женското Начало, защото борбата ще бъде много напрегната. Когато Женското Начало привикне да живее за развитието на своя потенциал и прероди своето чувство на постоянно даване, Женското Начало ще определи Мъжкото във всички направления.

Великата настъпваща епоха е тясно свързана с възраждането на жената. Както в добрите за човечеството времена, бъдещето трябва да предостави на жената място до кормилото на живота, редом с мъжа.

Само когато женското равноправие бъде признато в планетарен мащаб, можем да кажем, че нашата еволюция се е изкачила на стъпалото на човешката еволюция. Който пръв изпълни това общочовешко действие, той действа по законите на еволюцията.

Ние дадохме пълноправие на жените, но преди още да бъде произнесено, варварите въстават.

Легендите твърдят, че истинският смисъл на вечния живот на човека е познанието и съвършенството. Планетата, на която в дадения момент живее човекът, представлява едно училище, в което се преминава определен курс.

Така според легендите на Луната човечеството е преминало „началното училище" - животинското, предчовешкото. На Земята сега ние преминаваме „средното училище" - човешкото. За следващия курс - за висшето „богочовешко училище" - ще ни се наложи да се пренесем на следващата планета. И така нататък - без край...

Вечното съществуване в космоса не може да бъде ограничено от една планета. Когато всичко от съществуването на една планета е извлечено, тогава предстои живот на другите. И наистина каква полза има да се прикрепиш само към Земята, когато вече си познал цялата земна премъдрост? Какъв

е размерът на земните дрехи? Каква подвижност може да се прояви по земната повърхност? Какви мисли можеш да споделяш в земната сфера?

Никакъв стъклен похлупак не може да спре „клоните на порасналия дъб". Далечните светове зоват духа, завършил своето земно образование към неизразима космическа красота. Прекрасното, безпределно съществуване в далечните светове е обусловено от достиженията на прекрасното. И Майтрейя казва: „Мили пътници, погледнете нагоре и ако вместо илюзиите на Земята вие поискате да летите по-далеч, то и криле ще ви пораснат!...“ Свободната воля може да отвежда в далечни сфери. Някои същества от Земята вече са отишли на други планети. Този подвиг укрепва връзката на мисълта и разширява новите предели на мисленето. Така например Платон, наричан в легендите „мислител", не веднъж е посочвал, че някога той ще премине в друг свят и оттам ще установи връзка. Много векове са били нужни, за да се изпълни тази задача. Но няма нищо неизпълнимо, само нашата воля трябва да бъде насочена към това.

Отиването на далечни светове трябва да се разбира като особени мисии. Не е лесно да си представим, че между световете могат да съществуват мислени връзки. Не е лесно за хората да се откажат от земната твърд и да усвоят, че всичко главно не е на Земята, а там, където е така наречената пустота. Трябва да се преродиш, за да разбереш, че земната красота изглежда такава, само защото хората не познават надземната красота. Много неща на Земята се разбират извратено. Хората са готови да си представят, че между световете има такава вражда, както и на Земята.

Хората не разбират защо някои земни деятели, предани и просветени, могат да напуснат Събратята си. Само земните ограничения няма да позволят да се разшири общността от няколко свята. Също така не е лесно да си представим, че в нови тела, в различни обкръжения жителите могат да запазят зърната на ясното земно съзнание.

Възможно ли е да посещаваш чужди планети, ако още не си завършил напълно еволюционния курс на Земята? Може, както ученикът от средното училище може за известно време да влезе в зданието на университета като посетител. Как става това?

Според източните легенди живеещият на Земята човек е дух, облечен в огнена, фина и плътна обвивка. Човешкото плътно тяло действа само в пределите на физическата сфера на Земята. С финото си тяло човек може да се придвижва без плътното (тяло) в сферата на нашата планета. За развитото фино тяло която и да е височина не е препятствие. Така ламите на Тибет често са във финото си тяло на връх Еверест и се учудват на желанието на чужденците да се изкачат там непременно в плътното си тяло.

А за междупланетни придвижвания човекът има огнено тяло. Ако развием в достатъчна степен огненото тяло, може и в него да се посещават различни планети. Така се набелязва един бъдещ етап, когато съзнанието не трябва да е прикрепено към една планета. Ако сега ние преминаваме от една част на света в друга, то същият принцип може да бъде и междупланетен. Пътят между планетите не е по-сложен от създаването на граница между плътното, финото и огненото тяло, не е по-сложен, отколкото осъзнаването на мисълта и устрема към светилата.

Утвърждаването на нови лъчи ще позволи да се запази съзнанието в разнородни слоеве. Преди само някои слоеве на атмосферата са спомагали за запазване на съзнанието. Но е могло да има прегради за теченията на газовете. Новите лъчи могат да пробият тези препятствия, като създават въздушни тунели и така разширяват съзнателната дейност.

Полетът на духа не се изчислява с часове -става въпрос за явление извън времето, когато духът се носи между планетите. Това е миг, защото не може да бъде продължен, иначе ще настъпи разрив между плътното и огненото тяло.

Възможността за обитаване на небесните тела до днес остава под въпрос. Даже добри астрономи не се решават да се изкажат по този въпрос. Основната причина е надменността на човека. Той не иска да допусне въплъщаване в други условия, освен земните.

Но световете са обитаеми. Разбира се, от земна гледна точка пребиваване няма навсякъде, но като такива по същество световете са обитаеми. Разбира се, всичко това са различни еволюции, не винаги достъпни един за друг. Но няма да бъде голяма грешка, ако кажем, че всички проявени пространства са обитаеми. Микроскопът ще покаже живота на което и да е разстояние на планетата, същият закон действа и в пространството.

Но ще бъде грешка да си представим всички животи на световете от гледна точка на нашето разбиране днес. Ние толкова лесно забравяме вчера и слабо си представяме утре, че много наши съждения са като есенни листа. Нужно е да осъзнаем един прост факт, че населеност на телата от Космоса не означава със земни форми. За живота на другите планети не може да се съди по нивото на земния живот.

Нашият начин на съществуване в никакъв случай не може да се разглежда като начин, приложим към други планети. Природата и животът на другите планети от нашата Слънчева система съвършено се различават от съществуващите на нашата Земя. Човешката еволюция се смята за венец на Мирозданието, но земният човек е още много груб в своята форма и тъкани в сравнение с обитателите на Юпитер и Венера, да речем.

На висшите планети има по-малко животни и те са доста по-съвършени. Така на Венера съвсем няма насекоми и хищници. Там е истинско царство на полетите. Летят хората, летят птиците, даже и рибите летят. При това птиците разбират човешкия език. Окраската на рибите и оперението на птиците достига изумителни съчетания и красота.

Хората не могат да се приближат към далечните светове в земно състояние, но в огненото тяло добрите духове са се приближавали към другите планети и са отнасяли спомени за строежа на повърхността, за колорита, за населението. Такива опити са редки, но все пак те съществуват. Те могат да укрепят съзнанието за безграничната действителност.

В полетите към далечни светове се усеща особеността на цялото им битие. Може да се стори странно, че на основата на единството се явяват толкова много различия, даже при явления, които външно напомнят земните. Поразява също така и тяхната вътрешна особеност.

Цветовете напомнят земните багри, но същността им е съвършено различна. Дълбочината и прозрачността на багрите на водите не могат да се сравняват с моретата на Земята. Самата атмосфера е сякаш дъга. Но тази дъга не прилича на земната. Рибите летят, но техните цветове нямат равни на Земята. Оперението на птиците не прилича в цветовете си и на най-разкошните земни птици. Хората напомнят тези на Земята, но в същото време поразяват с най-фини тъкани. Почти всичко напомня най-хубавото земно пеене, но смисълът на гласовете е друг.

Това различие поразява земното съзнание. Необходимо е да привикбаме към просторите на разнообразието. Щастливи са тези, които в плътно тяло вече са готови да възприемат многообразието на световете. Не мислете, че това е лесно възприятие. Нужно е да събереш много опит, за да допуснеш действителността. В думата „допускам" е заключен смисълът на еволюцията.

Ето какво се разказва в легендата за полета към висша планета.

„Приятели, ние летим и лесно възприемаме сиянието на далечните светове. Ние, които се приближаваме към тях, знаем същността им. Искам да ви разкажа как съм запомнил далечния свят. Разстоянието до него е огромно, но ние летим мигновено. Не би могло да стъпим на нова почва, която ни е чужда даже в огненото тяло. Но може да се видят контурите на морета, може да се радваш на прекрасните цветове, даже птиците и рибите вече се виждат! Хората не са като нас и странно е да се каже - те летят! Не чуваме езика им - може би защото сферите звучат. Помня синевата на водите като сапфири и изумрудената зеленина и планините, които приличат на смарагд. Изглеждаше, че човек не може да стъпи на такава чиста почва. Самият въздух е непоносим за нас, но щом се докоснем до него, ние страдаме, като се връщаме към нашето тяло — душно е като в тясна дреха. Така всеки път е и сладък, и труден. “

Сърдечната мъка по далечни светове представлява особен вид тъга. Много, които са я изпитали, не могат да я поместят в земното си сърце. Но нищо няма да изличи паметта за далечните светове у онези, които са се доближили до тях в огнено тяло. Както са безбройни звездите, така и споменът за далечните светове не може да се изрази с думи.

Едно виждане на далечните светове вече преобразява целия живот. Да разбереш поне частица от живота на другите светове - това вече остава ярък спомен завинаги - такова приближаване е вече просветление на съзнанието. Необходимо е да се осъзнаят населените светове. Трябва да бъдат разбрани тези океани от мисли, които раждат музиката на сферите.

Както вече знаем от предишните легенди, благодарение на усилията на господаря на тъмнината нашата планета е изолирана от другите светове. Планетата е заобиколена от непроницаеми слоеве, създадени от злобните мисли и човеконенавистните движения на хората, и тази кора служи като пречка за предаване на мисли между планетите. Поради създалата се изолираност в развитието си изостава не само Земята, но и Марс и Сатурн.

В Учението на Агни Йога е казано, че връзката с далечните светове е следващата задача на еволюцията. Това значи, че създалата се изолираност трябва да бъде въведена в отсъдения кръг. Необходимо е да се стремим да пробием канали в кафявия пояс, който запушва планетата. За съществата от други светове би било по-леко да пробият душната атмосфера на Земята, ако чуят насреща си призивите на земните жители.

Древната философия е съветвала да мислим за далечните светове, като че ли участваме в тях. Тези указания са се давали в различна форма. В какво е тяхната същност? Те не могат да бъдат нещо отвлечено. Настойчивостта в указанията за участие показва, че мисълта за далечните светове има голямо значение.

Лъчите на планетите са силни, те оказват въздействие върху човечеството, но само мисълта асимилира мощните токове. В мисловния процес човечеството може с полза за себе си да възприеме далечните мерки. Разбира се, за такова възприятие е нужно да се мисли като за нещо близко. Мисълта създава около себе си особена атмосфера, в нея планетните токове могат да се претворяват и да действат благотворно.

Не е необходимо да се мисли непрестанно за далечни светове, важно е към тях да се насочи основната мисъл и тя естествено ще потече в определената посока. Мисълта за далечните светове ще бъде обикновена и без колебание.

Полезно е понякога да поседиш спокойно, обърнал духа си към безкрайността - това е като душ от далечните светове. Ние трябва сами да привличаме токовете, иначе те могат да се изплъзват без следа. Мисълта-магнит привлича положителните токове и като щит отблъсква отрицателните.

Мисълта може да достига Висшите Светове, без да изисква време. Трябва да изучаваме бързината на мисълта, такова наблюдение е полезно за осъзнаването на далечните светове. Представянето на мисълта зад пределите на планетата й придава величествен смисъл. Мисълта, както и мисловната енергия, получава нужното значение, когато се разбира извън пределите на Земята. Също така могат да се приемат мисли и от далечните светове.

Земната природа на хората прави висшите енергии почти неосезаеми. Разбира се, вътрешното въздействие ще бъде огромно, но малко са съзнанията, подготвени дотолкова, че да възприемат тези висши докосвания. Не бива да се мисли, че без подготовка могат да се приемат послания от далечните светове. Двойната природа и земната и огнената съвместно се изявяват трудно. Трудно се възприема синтезът на най-фините енергии! Говорим това не за да се огорчаваме, а за да изграждаме търпение и целенасоченост.

Правилно е да се мисли, че магнитните токове са канали между планетите. Изучаването на общуването между световете трябва да тръгне по каналите на магнитните вълни, но разбира се, че духовното съзнание не трябва да бъде забравено.

Проявата на възможности за връзка с далечните светове ще се осъществи по канала на въздуха. Казано е, че звукът ще стигне пръв. Нищо, че тези фрагменти ще бъдат рудиментарни, като първите щърбини на еолита. Нищо че цели години ще минат, докато разберем сложния смисъл, но няма спор, че това завоевание няма да започне в обсерваториите. Слухът на духа ще донесе първите вести. Ако чуете някакви частици от звуци, не ги отхвърляйте, защото всяка частица може да увеличава възможностите на човечеството. Постепенно могат да проникнат неизвестни думи.

Звуците от далечните светове вече могат да бъдат бързо уловени. Те ще бъдат преди всичко звучене, защото токът създава вибрация. Трябва да свикнем с тези звуци. Може да се разбере, че така наречената музика на сферите сравнително често граничи със звученето на далечните светове. Във всеки случай всяка музика от сферите вече свързва световете, защото тази вибрация достига далечните планети.

Същността на музиката на сферите представлява не тема, а ритъм. Качеството на чистотата на звуците е междупланетен проводник. Тези звуци се чуват в много далечни светове, но на Земята те могат да бъдат чути само по височините и трябва да имаш музикално ухо.

Нека вместо съмнения и отрицания зазвучат струните на далечните светове. Всяко улавяне на гласовете от разстояние вече е победа над пространството. Някои хора познават музиката на сферите и пространствената песен. Малцина са се приобщили към това ниво, но все пак те, тези преобразователи на живота, съществуват.

При разсъжденията за далечните светове е нужно преди всичко да се откажеш от земните мерки. Можеш да потънеш в астрономически цифри, но те няма да те доведат до сътрудничество с тях. От милиардите небесни тела могат да бъдат видени още стотици, но и най-мощният телескоп ще бъде нищожен в сравнение с действителната безкрайност.

Към крачките на познанието трябва да се прибави и психическата мощ. Нека в обсерваторията да бъдат допуснати честни ясновидци. Нека механиката и психиката да се обединят. Посоченото сътрудничество ще изисква много координации и проверки. Всяка съпоставка дава нови мисли и с това вече само по себе си е полезно. Вавилон и Египет вече са се ползвали от такива съпоставки.

Когато зовем към далечните светове, то това не е за да се откъснем от живота, а за да открием нови пътища. Формите на сегашното време могат да бъдат наречени търсещи достигане на съвършенство, бъдещите форми съответстват на далечните светове.

Ние, Братята на човечеството, знаем какво е действителността, велика, естествена и неунищожима. Нека далечните светове, като царство на прекрасното, живеят в съзнанието на хората. Там животът се утвърждава с красота и устрем към достижения, там е огънят на духа, огънят на любовта.

Стремежът към далечните светове е естествена насоченост на човешкия дух. Далечните светове са нашият проявен път. Далечните светове са нашият простор за мечтата на Мощната Майка на Света. И човешкият дух, търсещ простор, има проявени далечни светове.

Нека да кажем - недостъпното може да стане достъпно, затова да устремим волята към Безкрайността в цялата й красота.

Светът на формите е неограничен и развитото възприятие и въображение могат да прибавят към съществуващото битие многообразни проявления. Защо да не обогатим живота си, като приемем в съзнанието си, че духът, освен земно убежище, има съкровища, към които да се стреми? Защо да не приемем, че световете се доближават до веригата, която води от зараждането към безкрайна еволюция?

Далечните светове изпълват пространството. Космическото понятие за далечните светове трябва да живее за човешкото съзнание като далечна цел. Осъществяването на далечната цел може да се ускори с разбирането на далечните светове. Изтънчеността и стремежът могат да открият пътя към далечните светове.

Учението казва на чувствителните: като се събудите, помнете за далечните светове, като заспивате, помнете за далечните светове. Вие разбирате, че без разширяване на небесните пътища съществуването става нищожно. Новият свят се нуждае от нови граници. Търсещите трябва да имат път. Нима той е тесен по целия небосклон?

Да погледнем в далечните светове, да се почувстваме техни участници. Излизането извън пределите на планетата - това е най-близкото откритие. Човек не е зрител на света, а съзнателен участник и пътят му минава не през локвите, а през сиянието на сферите.

Нека всеки си набележи прогресираща линия, която води към един от тези висши светове. Най-близките светове, където бихме могли да насочим нашето съзнание, са Юпитер и Венера.

Същността и стремежът към далечните светове се състои в усвояването на съзнанието за нашия живот на тях. Възможността да се живее на тях за нашето съзнание е като канал за сближаване.

Именно това съзнание трябва да бъде прокопавано като канал.

Преди да почувстваш себе си като гост на всички планети, нужно е да приучиш съзнанието си към малките размери на Земята. Нужно е не да смаляваме нашата планета Земя, а да си представим мястото й сред величието на Безкрайността.

Съзнанието за малката Земя и нейните несъвършенства може да помогне на привличането към далечните светове. Земната красота се губи в сиянието на надзвездните лъчи. Земната наука, която трудно си спомня вчерашния ден и не знае утрешния, е нищожна в кръга от новородени светила.

Съпоставката на еволюцията на света с дребния начин на живот може да нанесе просветителен удар. Отредената реалност ще ограничи дребните мисли. Може ли да се говори на Юпитер за борсови спекулации или на Венера за затвори? Има просто непристойни понятия. Понятията на далечните светове ще преобразят живота на повърхността на планетата. Човек твърдо ще измине земния си път, като знае за обкръжаващото го Величие.

Колкото по-съвършен е духът, толкова по-неизбежно той осъзнава цялото дълбоко страдание на земния живот. А в това време Учението на Живота ви говори за радостта. Тази радост може да бъде в осъзнаването на далечните светове. Да вземем прост пример. Сред нощния мрак вашата каручка бърза към дома, лошото време навън трябва да ви направи унил, но духът ви ликува от радост. Откъде идва тя? Само от съзнанието, че домът е близо и тъмнината не пречи да видите скъпите ви същества. Много ли значи страданието на земния живот, когато далечните светове са станали за нас действителност!

Трябва да успеете незабавно да осъзнаете вашия път към далечните светове. Само това разширяване на разбирането на живота ще даде на вашия дух основа за пътя на радостта. Иначе на какво да се радваме? На неизбежното въплъщение? Но без представа за бъдещето въплъщенията ще бъдат само безсмислено откъсване на страницата на живота. Именно волята на познанието движи човека към разбирането за смените на живота. С това мислене човек получава право на радост и ако се стреми, може да се приближи към сътрудничество с далечните светове.

Не оставяйте Земята безпризорна. Осъзнаването на далечните светове трябва да разшири съзнанието, но не трябва да отвърне от земното страдание. Иначе всеки ще отлети далече и ще изостави своето огнище. Трябва така да съизмерим нещата, че и небесното, и земното да живеят на света.

Усъвършенстването на земната работа няма да навреди на познанието за далечните светове.