Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
72 Въпреки че съм виждал Господа два пъти с моите физически очи, вие няма нужда да го виждате с физическите си очи, ако духовните ви очи са били отворени. Дори когато Той не става видим за естествените ни очи, да бъдем в Неговото изявено присъствие е най-великото преживяване, което можем да имаме. Нищо друго на земята не може някога дави задоволи като това да бъдете в изявеното присъствие на Господа. Понеже сме създадени да имаме взаимоотношение с Бог, това е най-дълбокият копнеж на човешкото сърце и нищо друго не може някога да се сравни с него. Мисля, че съм вкусвала от това, но не както ти го описваш, продължи по- голямата Мери. Бих желала да го преживея. Понякога си мисля, че ако само можех да видя Господа или някой ангел, тогава нямаше да имам толкова много въпроси. Мери, това може да е истина, но аз мисля, че Той иска да имаш тези въпроси. Мисля, че си призована да знаеш дълбоките неща на Бог, и Той е сложил в тебе едно търсещо сърце, което няма да приеме повърхностни отговори. Не мисля, че нещата, които съм преживял са се случили понеже съм специален. Мисля, че всичко, което съм преживял може да бъде получено от всеки, който го иска достатъчно, чеда Го потърси затова. Аз започнах да искам тези преживявания когато бях нов християнин. Когато четях за тях в Писанието, аз копнеех за тях толкова много чене можех да правя нищо друго освен да моля Бог за тях. Правех това в продължение на години, преди тези неща да започнат да се случват, носи струваше чакането. На вас това не трябва дави отнема години, но вие трябва да го искате достатъчно, да го търсите, да чукате на вратата Му, да Го преследвате, без да се предавате. Сигурен лисиче това не ти сее случило, понеже имаш специален призив прекъсна ме по-малката Мери. Някои от нещата може би, но също така знам, че това е нещо, което можете да желаете, да преследвате ида получите. Бог иска най-интимното взаимоотношение с всички, но Той ще се приближи само до онези, които Го искат достатъчно, чеда се приближат до Него. Както Марк може да потвърди, при пророческите преживявания има нива. Има видения, които са толкова неясни, и ги виждате сочите на сърцето си толкова леко, че се чудите дали това не е вашето въображение. После има такива, които сакато наблюдаване на екранна кино. Също така аз Го усещам да идва седна неуловима лекота, на пръв поглед само, за да ме утеши или дами даде мир. После усещам присъствието Му като ядрен огън. Той ме изгаря толкова много, че мисля, че няма да мога да живея твърде дълго в него. Когато Го преживях като изгарящ огън, това не беше Неговия гнява святостта Му. Казвани се в Евреи, че Той е пояждащ огън. Той наранявано наранява добре. Това беше болезнено и чудесно отвъд това, което може да се опише. Трябваше понякога да Го моля да ме остави, защото беше твърде много за мен да го понеса по това време. Аз бях твърде плътски, за да стоя в присъствието Му дълго, без да бъда погълнат. Преживяванията, в които си Го виждал в сънища и видения, като това ли бяха попита Марк. Някои бяха до определена степенно те бяха изцяло различни. Някои сънища бяха толкова слаби и неуловими, а някои бяха толкова реални, че все още ги помня, като чели са били истинско преживяване, а не сън. Преживяванията, които имах на планината и в планината, бяха много въздействащи за мен. Това на върха на планината беше изцяло свързано със слава, красота и усещане на любови цялостност, каквито никога преди не съм

Пътят
73 преживявал. Когато стигнете там, това ще направи всички битки и проблеми от това пътуване да изглеждат незначителни. Преживяването, което имах в планината, когато бях свидетел на разпъването Му, може би беше дори по-въздействащо, но също така и едно от най-трудните преживявания, които някога съм имал. Въпреки че знаех, че Той е възкръснали седи над всичко, аз тъжах няколко дни, като чели съм бил там на истинското Му разпъване. Все още се чудя, че учениците, които бяха там, и майка Му, можаха да издържат това. Знам, чете бяха много по-силни от мен. Така че всички ние ще видим Неговата слава попитаха няколко души наведнъж. Да. Всички вие ще видите славата Му, ако стоите на този път. Ние отиваме на планината на Господа. Дори с всичките битки и конфликти там, тя е като никое друго място, понеже Той е там. Борбата за истината и за най-великата кауза е вдъхновяваща, но дори тези неща не могат да се сравнят с борбата за Този, Когото обичате.
„Най-голямата награда, която някога можем да получим, е да бъдем по- близо до Него. Ето защо дори апостолите спориха кой ще бъде най-близо до Него. Те не искаха тези позиции само заради авторитет или известност, но просто, за да бъдат колкото се може по-близо до Него. Може да е било егоистично, но не и егоцентрично. Има разлика. Не е грешно да се стремите да бъдете велики или да вършите велики неща за Него, което е причината мнозина да започнат това пътуване. Но когато веднъж преживеете изявеното Му присъствие, когато веднъж Го видите, всичко се променя. Тогава всичко става само, за да Му служим, защото Той го заслужава, а не заради това, което получаваме. Въпреки това ние получаваме повече, отколкото дори можем да си мечтаем. Да Му донесем радост за малко, си заслужава цял един живот на страдание. Когато Го видите, ще разберете това. Има тежест в думите ти, която може да идва само от това, че си бил с Него, предположи Марк. Това е интересен начин да се каже, Марк. Помазанието е описано като тежестта, която идва от Неговата слава. Словото казва, че всичко се поддържа от Него. Тежестта е притегляне, а притеглянето е, което държи всичко. Има тежест на слава, и колкото повече слава преживяваш, толкова повече тежест ще имат думите ти. Както ще видите, само един миг в Неговото присъствие ще направи всички битки в тази пустиня да си струват много повече. Това ще ви принуди да продължите да минавате през многото битки в бъдеще. Въпреки това, вие сте призовани за много повече просто от битки. Виене само ще видите Неговата слава, но сте призовани да обитавате в присъствието Му ида изявявате славата Му на земята. Призовани сте да носите славата на Господа точно както свещениците носеха ковчега на Неговото присъствие. По това време, останалата част от групата се беше събрала и всички слушаха. Когато ги погледнах, аз не можах да направя нищо, носи помислих колко невзрачни бяха повечето от тях според външният си изглед, въпреки това те всички можеха да завършат ставайки едни от най-великите хора, ходили някога по земята. Това е призванието вида носите славата на Господа във времето на най- голямата тъмнина. Без значение от това, колко тъмно става, ние знаем, че славата ще надделее. Писано е, ‘народите ще дойдат при сиянието на блясъка ти. Мога да споделя повече по-късно за моите преживявания, но аз съм тук, задави помогна да се подготвите за вашите собствени, продължих аз Елизабет Барет Броунинг веднъж написала, че Земята е препълнена с небето и всеки обикновен храст е подпален от Бог, но само този, който го вижда,

Пътят
74 си сваля обувките – останалите си седят наоколо и берат къпини. Ние сме тук, за да бъдат очите ни отворени ида виждаме. Вие ще видите славата Му и ще познаете изявеното Му присъствие, но Неговата слава е навсякъде около нас сега, и Той е с нас сега. Ние не сме тук, за да Го търсим, а за да Го гледаме. Той не е в творението, тъй като Той е неговия Твореца творението разкрива Него и ние можем да се научим да Го виждаме във всичко, когато се научим да виждаме. Джон Амос Коменски е казал, че природата е втората Божия книга. Това може да е истина, но Той има и други книги. Да Го виждаше повече от това да Го виждаш в творението това е да Го виждаш във всяко преживяване. Това е същото да Го виждаме един в друг. Всеки един тук е Божие писмо за останалите от нас. Ето защо нашата цел не е просто да чуваме думите на Господа, ада чуваме Самото Слово да ни говори, без значение чрез кого иска Той или какво избира да ни говори. Исус е Словото. Той е Божията комуникация с творението Му. Ако бяхме достатъчно чувствителни щяхме да знаем, че има комуникация между всички живи създания. Когато започнем да обитаваме в Него, ние ще започнем да познаваме тази комуникация. По-важно от това да чуваме творението е да чуваме Създателят да ни говори. Той каза в Йоан та глава, че Неговите овце чуват гласа Му, и те Го следват, понеже чуват гласа Му. Нашата цел е да Го виждаме, да Го чуваме ида Го усещаме. Тези, които се обичат силно, могат да усещат присъствието на любимия, когато е близо, без значение дали го виждат, или го чуват. Любовта също е и духовно притегляне. Това е сила, по-голяма от притеглянето, понеже Бог е любов. Любовта между хората може да бъде чудесна, но няма по-страхотна любов от Божията любови това да обичаме Бог като отклик. Ето защо няма човек на земята, който да е по- привлекателен или по-завладяващ от този, който е близо до Бог. Исус е истинското желание на всяко човешко сърце. Когато Той е издигнат, всички хора са привлечени към Него. Твърде дълго сме се опитвали да издигаме нещата на Бог вместо Бога на всички неща. Понякога сме издигали истини за Него, над Него. Идват тези, които ще издигнат Него, и те ще носят славата Му, така че Той да бъде видян. Вие можете да бъдете тези хора.
„Най-честият въпрос, който хората имате за целта на техния живот. Отговорът е, че ние сме тук, за да Го виждаме, да Го познаваме, да Го обичаме, да станем като Него ида Го разкрием. Ако правим това, ние ще бъдем най- успешните хора, които някога са ходили по земята. Онези, които правят това ще бъдат възхвалени от цялата земя, понеже те ще имат силата да помогнат за възстановяването на земята в това, за което е била създадена. Ето защо се казва, че ‘творение стене и се мъчи чакайки разкриването на Божиите синове’. Той е Истината. Той е най-благородната кауза. Ние не правим това просто заради идеали, но сме подготвяни, за да служим на Този, който очертава цялата истина, цялото благородство и всичко, което е добро. Няма никой по-заслужаващ нашето посвещение и нашата жертва. Няма по-велика кауза от Неговата, и няма по-велико приключение от пътя, на който сте всички. А ние едва сме започнали. ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА –

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: