Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
65 Това е като това, което сее виждало през Хъбъл – всеки един е бил звезда, която сега виждам, че е цяла галактика. Очите на сърцето ти са отворени, Уилям. Дори най-малкият от тези може да води милиони към царството. Другите тук могат да не водят хора, но да дадат видение заедно цяло поле от знание, като науката, да отворят очите на всички, които виждат през такива неща като биологията или физиката, към Този, който ги е създал. Ще има такива, които сана този път сега, или скоро ще бъдат, които ще дадат отделни послания с такава сила, че нации ще бъдат трансформирани. Това сее случвало в различни етапи от историята, нов малък размер. Това са били всичките семена, и сега ние идваме до жътвата. Имало е един евангелизатор в първите американски колонии на име ‘Джони Апълсийд’. Той имал навика да казва, че можете да преброите семената в една ябълка, но не можете да преброите ябълките ведно семе. Вярата е като това семе. Ето го смисъла. Реалността е, че вселената винаги е била толкова голяма колкото сега започваме да я виждаме, но не сме можели да я видим. Нашата реалност беше, някога, толкова малка, че си мислехме, че слънцето и звездите, всички се въртят около земята. Сега знаем, че е различно. Точно както очите ни са отворени за истинското простиране на естествения свят, ние също сме отворени за простирането на духовната област. Тя винаги е била там, но малцина сая виждали, и малцина са живяли в тази реалност. Защо църквите не водят своите хора тук Църквите също имат нужда да им се проповядват трансформиращи послания. Истина ечене съм виждал много, но съм посещавал няколко. В никоя от тях не открих такава реалност като тази, която намерих тук. Как могат да продължават да растат, докато са толкова плитки попита друг. Аз съм чели слушал някои от най-великите проповедници от само преди няколко десетилетия. Днес не можете да чуете превъзходните послания, които те някога са проповядвали. Като цяло ние изглежда ставаме все по-плитки и по- плитки, коментира друг. Това може да е истина, но само няколко месеца преди да започнете да се събирате като обществото на Бонхофър. Когато в началото започнахте да се събирате, вие правехте първите си стъпки към планината и дори него знаехте. Из цялото тяло на Христос точно сега има много рампи, които хората започват да откриват, които ще ги доведат тука, както и вие бяхте доведени тука. Вие може да сте преди тях във времето, но това е за да можете да станете слуги, които да могат да им помагат. Въпреки че може ида не си ги открил още за краткото време, от което сив тялото на Христос, има велики църкви, които са истински портали за царството, подготвящи своите хора за този път. Те скоро ще го открият, и те ще бъдат част от последната битка. Ноти си прав, че повечето от църковния свят е изграден по-скоро около съвременните рекламни техники, отколкото около същността и силата на царството. Почти всички хора сега, включително християните, са приучени да откликват повече на напомпването отколкото на истината. Можете да изградите най-големите църкви и най-големите служения с добър маркетинг, но Господ в тях ли е Можете ли да Го откриете там Господ ще благослови много неща, в които няма да обитава. Той дори ще посещава места, в които няма да обитава. Но къде е това място, къде са хората, с които Той ще обитава Интересно е, че го казваш по този начин, отговори Уилям. Това ме е обърквало много на службите, които имахме на кораба. Рядко съм се чувствал привлечен към Бог и рядко съм усещал Бог в онези събрания. Понякога съм Го усещал, но това е било рядко.

Пътят
66 Продължавах да ги посещавам с надеждата, че ще Го усетя отново, но през повечето време усещах само, че хората се вълнуват от принципи. Дори когато посланията бяха страхотни, аз рядко се чувствах привлечен към Бог на тези събрания. Чувствах се повече принуден да уча принципи. Знам, че принципите могат да бъдат важни, но това задоволи само малка част от моите нужди. Вече бях обмислил да напусна кораба, когато срещнах тази малка група в Общността на Бонхофър. Въпреки че нямах къде другаде да отида, аз не можех повече да понасям да прахосвам времето си там, докато не срещнах тези търсачи. Скоро научих, че огънят в тях беше всъщност запален от знанието за този пъти решението да го намерят ида ходят по него. Сега сме тук. Те направиха това, което казаха, че ще направят, и вече е много по-добре, отколкото някога съм очаквал. Това, което е в сърцето ти, това, което търсиш, е това, за което човека беше създаден – общение със Самия Бог. Ние сме създадени да бъдем Негово обиталище. Никога няма да бъдем в мирили задоволени докато не живеем в Него и Той в нас. Христос беше роден в обор. Той все още се ражда в обори – едни от най- непретенциозните, непривлекателни места. Точно както беше при Неговото раждане във Витлеем, все още се нуждаеш от откровение, за да Го откриеш. Уверявам тече има много малки, скрити и обикновено много непретенциозни места, където можеш да Го намериш, където Той обитава. Там е, където повечето от посланиците насила, които ще водят Неговите хора към Него, се приготвят. Разбирането на това е решаващо, но ние също трябва да помним, че Господ също е обитавал в едни от най-дръзките храмове строени някога, където всичко е било покрито с чисто злато. Той е достатъчно голям и достатъчно разнообразен, за да бъде и на двете места. Можем ли да имаме достатъчно виждане, за да Го видими на двете места Ти се опитваш да ни накараш да Го виждаме на всички места, коментира
Уилям. Това е точно това, което трябва да правим. Ние не можем просто да виждаме хората или институциите където са, а където са призовани да бъдат. След това трябва да им помогнем да стигнат тука. За да виждаме Господа, понякога трябва да имаме виждането, което Симеон и Анна имаха, способни да видят ведно обикновено бебе спасението на света. Ние често Го пропускаме, понеже Го търсим какъвто Го очакваме да бъде, вместо какъвто е. Ето защо двамата по пътя за Емаус не можаха да Го разпознаят, когато Той се приближи към тях. Казва се ‘Той им се яви в различен образ. Мисля, че главната причина да Го пропускаме често когато Той се опитва да се приближи към нас е понеже Го очакваме в познат образно Той идва в различен образ, за да ни помогне да бъдем свободни от нашите предразсъдъци и съмнения. Съжалявам, ако съм реагирал малко силно, Джен, но не можем да започнем да виждаме пътя, по който сме сега като единственото истинско християнство. Хората по пътя за Емаус щяха да разпознаят Исус, ако Го познаваха по Духа вместо просто по външния изглед. Едно от главните неща, които трябва да научим в тази пустиня е да виждаме по-напред, по-надълбоко и по-нашироко отколкото сме виждали преди, или ще продължаваме да пропускаме Господа и великите възможности, които Той давана това поколение. Не, това е полезно, отговори Джен. Без съмнение аз бях започнала да се спускам по погрешния път с мисленето си. Този път е толкова драстичен контрастна целият ми предишен опит, че вече се бях възгордяла.
„Джен, ти си, според Притчи, мъдър човек. Стой така податлива към корекция, и ще стоиш напътя. Не можем да започнем да мислим за себе си като подобри от някой друг, иначе ще паднем. Ако ние била дадена повече благодат,

Пътят
67 това си е повече благодат. Той дава Своята благодатна смирените, а се противи на гордите. Бързо можем да излезем от Божията благодати да отидем към Божията съпротива, ако тръгнем по този път. Мина дълго време преди някой да каже нещо друго. Не исках да говоря твърде много и се чудех дали вече го бях направил. Беше толкова освежаващо да съм с толкова много интересни и духовно гладни хора. Уилям накрая проговори и ми потвърди, че се опитвах да кажа твърде много Днес може да не беше толкова вълнуващо колкото някои дни, такива като този, в който бяхме нападнати от лъва, но беше катода се опитваме да пием от пожарен кран. Аз се опитвах да си водя бележки затова, което научавах, но не можех да пиша достатъчно бързо, оплака се той, нос усмивка. Извинявам сече се опитах дави вкарам в толкова много, но обвинявам вас за всичко това, отговорих аз. Вие сте толкова интересни и толкова заинтересовани. Бихме искали да чуем още, проговори Мери. Бих искал да добавя още една мисъл затова, което дискутираме, продължих аз. Църквата сее отклонила от курса си през по-голямата част от църковната епоха. Това е започнало когато Божиите хора са започнали да се покланят на храма на Господа повече отколкото на Господа на храма. Някои са започнали да се покланят на отделни истини повече отколкото на Самата Истина. Всичко това е довело до голямо корабокрушение, от което все още се съвземаме. Без значение от каква църква сме част, ние ще претърпим корабокрушение, ако започнем да оценяваме нашата група, нашата църква, като по-важна от другите, които са различни от нас.
„Джен, спомни си нашата кратка дискусия затова как повечето новинарски истории не са нормалния живота по-скоро изключението Вие сега живеете в изключението. Вие правите новините всеки ден в небето. Това е пътят към висшето призвание на Бог в Христос. Въпреки това, ние не можем да мислим за себе си като подобри или по-важни от другите, а като слуги на онези, които може да са нямали нашето преживяване. Ако не направим това, ние също ще се спънем и ще се отклоним от курса си. Ние се подготвяме да се върнем ида вземем много други ида ги доведем на този път. Няма да можем да направим това, ако те усещат арогантност в нас.
„Най-добрият начин, по който можем да помогнем на онези, които са уловени в нещо по-малко от това, което ние сега преживяваме, е да стигнем до планината ида помогнем да се построи магистралата, по която другите да могат да пътуват. Когато се върнете при тях вие ще се върнете с авторитет. Ще представяте една по-висша реалност, друга област. Мнозина ще видят това и ще дойдат. Вие сте само началото на голяма жътва, най-голямата, която някога е имало. Обаче, най-бързият начин да се отклоним от магистралата, която е построена, за да се приготви пътя за Господа е да се възгордеем заради благодатта, която ние дадена. ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА –

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: