Пътят 85 отчаян, понеже се считах за един слаб лидер, мислейки си, че
водех тези, които бяха под моята грижа далеч от потоците на жива вода. Сега чувствах, че цялото това пътуване през пустинята беше толкова чудесно, чене можеше да се опише, и аз наистина
можех да бъда пастир на тези, на които помагах да минат през нея. Когато навлязох в лагера, всички бяха станали и бяха будни, и те всички се смееха. Какво става попитах аз. Стражът намери вода, отговори Уилям. Тя беше точно под краката ни.
Джеймс каза, че
чувства, че сме на правилния път, така че водата трябва да е близо и ако не е над земята, тогава трябва да е точно под нас. Той започна да копае и не беше копал много дълбоко, когато водата започна да бълбука.
„Джеймс, сега това е
разпознаването и мъдростта, от които се нуждаем в нашите стражи, казах аз, докато спирах, за
да пия от малкото поточе, сега течащо през средата на лагера. Ти къде беше попита Мери. Имах среща, отговорих аз, забелязвайки, че Марк ме гледа съсредоточено. За
какво мислиш, Марк?“ попитах аз. Снощи ми беше казано, че днес ти ще имаш послание за нас, което ще ни води през останалата част от живота ни. Също така мога да видя, чети е дадена пастирска тояга. Можеш ли да ни кажеш сега какво е посланието отвърна Марк. Мога.
Имам дави казвам нещо, което може дави помогне дави води през останалата част от живота ви, започнах аз. ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
– Сподели с приятели: 
