Книга с ъ д ъ р ж а н и е част І стр



Изтегляне 2.06 Mb.
страница1/13
Дата23.12.2017
Размер2.06 Mb.
#37376
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13





превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ

и


ДИМИТЪР ДИМЧЕВ

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от книга










С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


част І

СТР.


1. Предговор към пър­во­то из­да­ние 1910......………….....................3
2. Предговор към шес­т­на­де­се­то­то из­да­ние 1925 ……....................7
3. Характер на Тайната Наука .......................…………………........11
4. Същност на човека...................……………………………….......23
5. Сънят и смър­т­та ...........................……………………………......39
6. Развитието на све­та и човека..........………………………….......71

ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910


Всеки, кой­то пуб­ли­ку­ва кни­га ка­то настоящата, е длъ­жен спо­кой­но да пред­ви­ди на­й-­раз­лич­ни­те пре­цен­ки и мне­ния от­нос­но из­не­се­но­то от не- го, ко­ито са въз­мож­ни в днеш­но време. Някой би мо­гъл напр. да за­поч­не да че­те ед­на или дру­га стра­ни­ца от те­зи описания, да срещ­не оп­ре­де­ле­ни неща, спря­мо ко­ито той ве­че има из­вес­т­но становище, по­ро­де­но от на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния в та­зи област. И той би мо­гъл да стиг­не до след­но­то заключение: „Учудващо е как в на­ше вре­ме изоб­що са въз­мож­ни по­доб­ни твърдения. Тук има ед­на иг­ра с на­й-п­рос­ти ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни поня­тия по начин, по­каз­ващ смай­ва­що не­поз­на­ва­не на еле­мен­тар­ни на­уч­ни факти. Авторът упот­ре­бя­ва понятия, ка­то напр. „топлина", по начин, ка­къв­то мо­же да си поз­во­ли са­мо човек, кой­то не е чул ни­то ду­ма за съв­ре­мен­на­та физика. Всеки, кой­то поз­на­ва ма­кар и на­й-­бег­ло та­зи наука, би мо­гъл да му покаже, че из­не­се­но­то от не­го не зас­лу­жа­ва да се на­ре­че до­ри дилетантство, за­що­то мо­же да се ока­чес­т­ви нап­ра­во ка­то аб­со­лют­но невежество..." Биха мог­ли да се при­ве­дат още мно­го по­доб­ни оценки. Като ре­зул­тат от тях обаче, мо­же да проз­ву­чи и след­ният извод: „Всеки, кой­то е про­чел ня­кол­ко стра­ни­ци от та­зи книга, в за­ви­си­мост от своя темперамент, ще я сложи нас­т­ра­на с ус­мив­ка или възмущение, и ще си каже: Странно е до как­ви крайнос­ти мо­же да стиг­не изо­па­че­но­то мис­ле­не в на­ши дни. Най-добре е те­зи из­мис­ли­ци да бъ­дат пос­та­ве­ни на­ред с дру­ги куриози, ко­ито мо­жем да срещ­нем днес"

Какво ще от­го­во­ри авторът, след ка­то се на­тък­не на по­доб­ни мнения? Няма ли и той пра­во - от сво­ята глед­на точ­ка - да смет­не та­ки­ва кри­ти­ци прос­то за читатели, ко­ито са нес­по­соб­ни да разсъждават, или за хора, ко­ито ня­мат доб­ра­та во­ля да стиг­нат до ед­на не­за­ви­си­ма и точ­на пре- ценка?



На то­ва тряб­ва да се отговори: Не, ав­то­рът изоб­що ня­ма та­ки­ва намере- ния. Той мо­же да си представи, че не­гови­ят кри­тик е твър­де умен човек, или спо­со­бен учен с кон­с­т­рук­тив­но и доб­ро­съ­вес­т­но мислене. Това е та- ка, за­щото ав­то­рът е в със­то­яние да се пре­не­се в ду­ша­та на та­ка­ва лич­ност и да раз­бе­ре основанията, ко­ито я во­дят към по­доб­но съждение. За да ста­не ясен дейс­т­ви­тел­ни­ят за­ми­съл на автора, не­об­хо­ди­мо е нещо, ко­ето за са­мия не­го об­що взе­то из­г­леж­да неподходящо, но тък­мо при та­зи кни­га се явя­ва ка­то из­к­лю­чи­тел­но належащо: а имен­но да спо­ме­не не­що лично. Несъмнено, в та­зи на­со­ка не тряб­ва да се из­на­ся нищо, ко­ето не е свър­за­но с ре­ше­ни­ето да на­пи­ша та­зи книга. Това, ко­ето ще се ка­же в по­доб­на книга, не би има­ло ни­как­во пра­во на съществуване, ако но­се­ше са­мо ли­чен характер. То тряб­ва да съ­дър­жа неща, до ко­ито мо­же да сти- г­не все­ки човек, а в на­чи­на на изло­же­ни­ето не тряб­ва да про­ли­ча­ва ни­ка­къв ли­чен елемент, до­кол­ко­то то­ва изоб­що е възможно. Следователно,
лич­ни­ят еле­мент тряб­ва да се тър­си другаде: той улес­ня­ва са­мо раз­би­ра­не­то на това, как ав­то­рът въз­п­ри­ема го­ре спо­ме­на­ти­те кри­ти­ки и как въп­ре­ки тях мо­жа да на­пи­ше та­зи книга. Впрочем из­на­ся­не­то на лич­ни мо­ти­ви би мог­ло да се ока­же на­пъл­но излишно: а имен­но ко­га­то се уста- нови, и то с на­й-­го­ле­ми подробности, че в действи­тел­ност съ­дър­жа­ни­ето на та­зи кни­га е в съг­ла­сие с це­лия нап­ре­дък на съв­ре­мен­на­та наука. За та­зи цел оба­че ще са не­об­хо­ди­ми це­ли то­мо­ве вмес­то въ­ве­де­ние към книгата. И по­не­же то­ва не мо­же да ста­не веднага, ав­то­рът смя­та за не­об­хо­ди­мо да поясни, как­ви лич­ни от­но­ше­ния го оп­рав­да­ват да счита, че та­ка­ва съг­ла­су­ва­ност е въз­можна, и то по един на­пъл­но за­до­во­ли­те­лен на- чин. Несъмнено, той ни­ко­га не би се за­ло­вил да пуб­ли­ку­ва неща, ка­то напр. топ­лин­ни­те процеси, за ко­ито ста­ва ду­ма в та­зи книга, без да приз­нае следното: Преди по­ве­че от 30 го­ди ни в ре­до­вен уни­вер­си­тет­с­ки курс той мо­жа да изу­чи физиката, вклю­чи­тел­но и ней­ни­те ос­нов­ни раз- клонения. Тогава топ­лин­ни­те яв­ле­ния се обяс­ня­ва­ха с т.н. „ме­ха­ни­чес­ка те­ория на топлината" и тя го ин­те­ре­су­ва­ше твър­де много. Историческо- то раз­ви­тие на та­зи теория, свър­за­на с име­на­та на Юлиус Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузи­ус и т.н. бе­ше част от пос­то­ян­ни­те му занима- ния. Това, че по вре­ме на сво­ето обу­че­ние той си оси­гу­ри дос­та­тъчно на­деж­д­ни въз­мож­нос­ти да сле­ди и до днес ис­тин­с­кия на­учен прог­рес в об­лас­т­та на фи­зи­кал­на­та топ­лин­на теория, без да сре­ща ни­как­ви труд­нос­ти при опи­ти­те си да вник­ва в ко­ето и да е от пос­ти­же­ни­ята на офи­ци­ал­на­та наука. В про­ти­вен слу­чай той изоб­що не би се ос­ме­лил да на­пи­ше та­зи книга. За свой не­из­ме­нен прин­цип той прие да го­во­ри и пи­ше са­мо за та­ки­ва не­ща в об­лас­т­та на Духовната Наука, за ко­ито е си­гу­рен в начи- на, по който те мо­гат да бъ­дат обяс­не­ни от съв­ре­мен­на­та наука. С то­ва ав­то­рът не претендира, че по­до­бен под­ход трябва да е за­дъл­жи­те­лен за всич­ки хора. Естествено, все­ки чо­век е в пра­во­то си да съ­об­щи или пуб­ли­ку­ва онова, което му под­с­каз­ват не­го­ви­ят разум, не­го­ви­ят здрав усет за ис­ти­на­та и не­го­ви­те чувства, до­ри и ко­га­то не знае как ще се про­из­не­се съв­ре­мен­на­та на­ука по то­зи въпрос. Обаче ав­то­рът на та­зи кни­га би же­лал да се при­дър­жа твърдо към по­со­че­ния го­ре принцип. Например, той не би на­пи­сал оне­зи ня­кол­ко из­ре­че­ния за чо­веш­ка­та жлез­на систе- ма, за чо­веш­ка­та нер­в­на система, ко­ито се на­ми­рат в та­зи книга, ако не би бил в със­то­яние да се опи­та и да го­во­ри вър­ху тях по он­зи начин, по кой­то би ги тре­ти­рал все­ки съв­ре­ме­нен учен от глед­на точ­ка на офи­ци­ал­ната наука. Въпреки становището, че да се го­во­ри по то­зи на­чин за „топлина", оз­на­ча­ва пъл­но не­поз­на­ва­не на съв­ре­мен­на­та физика, ав­то­рът смята, че има то­ва право, за­що­то той дейс­т­ви­тел­но се стре­ми да вни- к­не в съв­ре­менни­те на­уч­ни пос­ти­же­ния и би се от­ка­зал да го­во­ри по то­зи начин, ако те­зи пос­ти­же­ния са му чужди. Той знае, че лич­ни­ят мотив,
от кой­то из­рас­т­ва по­до­бен принцип, лес­но мо­же да бъ­де взет за неск- ромност. С ог­лед на та­зи книга, то­ва е не­об­хо­ди­мо да се каже, за да не бъ­де смет­нат мо­ти­вът на ав­то­ра и за не­що съв­сем друго. А то­ва би би­ло мно­го по­-ло­шо до­ри от нескромността.

Впрочем въз­мож­на е кри­ти­ка и от фи­ло­соф­с­ка глед­на точка. Тя мо­же да бъ­де фор­му­ли­ра­на по след­ния начин. Ако чо­век че­те та­зи кни­га в ка­чес­т­во­то на философ, той си за­да­ва въпроса: „Нима ав­то­рът е прос­пал съв­ре­мен­ни­те постижения, свър­за­ни с те­ори­ята на познанието? Нима не е чувал, че е жи­вял един Кант, спо­ред когото, от фи­ло­соф­с­ка глед­на точ- ка, е прос­то не­поз­во­ле­но да се из­на­сят по­доб­ни неща?" Но кри­ти­ка­та мо­же да стиг­не и по-далеч: „За фи­ло­со­фа та­ки­ва некритични, на­ив­ни и не­ком­пе­тент­ни из­каз­ва­ния са не­по­но­си­ми и вся­ко по­-на­та­тъш­но за­ни­ма­ние с тях би би­ло чис­та за­гу­ба на време."

Движен от съ­щия мотив, как­то по-горе, и въп­ре­ки въз­мож­ни­те недоразу- мения, про­из­ти­ча­щи от него, ав­то­рът и тук би же­лал да из­тък­не не­що лично. Той за­поч­на да изу­ча­ва Кант на 16 го­диш­на възраст; а днес на­ис­ти­на смята, че мо­же да раз­съж­да­ва вър­ху из­не­се­ни­те в „Тайната Наука" факти, и то на­пъл­но обективно, тък­мо от гледи­ще­то на Кант. Следова- телно, и от та­зи страна, ав­то­рът би имал ос­но­ва­ние да ос­та­ви кни­га­та ненаписана, ако не зна­еше кое би на­ка­ра­ло един фи­ло­соф да я на­ме­ри за наивна, при­бяг­вай­ки до кри­ти­чес­кия ма­щаб на съв­ремен­на­та епоха. Тук ста­ва на­ис­ти­на ясно, как - в сми­съ­ла на Кант - са над­х­въ­р­ле­ни гра­ни­ци­те на въз­мож­но­то познание; Хербарт напр. би счел то­ва за „на­ивен реали- зъм", кой­то още не е стиг­нал до „из­ра­бот­ва­не­то на по­нятия" и т.н., а пред­с­та­ви­те­ли на мо­дер­ния праг­ма­ти­зъм ка­то Уйлям Джеймс и Фер­ди­нант Шилер би­ха сметнали, че е пре­ми­на­та мяр­ка­та на „ис­тин­с­ки­те пре- дстави", ко­ито „ние счи­та­ме за валидни, пос­та­вя­ме в дейс­т­вие и мо­жем да верифицираме". Човек мо­же да е на­яс­но за те­зи не­ща и въп­ре­ки това, а мо­же би тък­мо по­ра­ди това, да се заеме с на­пис­ва­не­то на та­зи книга. Авторът е ана­ли­зи­рал раз­лич­ни­те фи­ло­соф­с­ки сис­те­ми в сво­ите тру­до­ве „Теорията на поз­на­ни­ето и Гьотевия светоглед", „Истина и наука", „Фи- лософия на свободата", „Гьотевия светоглед", „Възгледите за све­та и за жи­во­та през 19 век", „Загадки на философията".

Могат да бъ­дат при­ве­де­ни още мно­го мне­ния и критики. Възможно е да се на­ме­ри някой, кой­то е за­поз­нат с по­-ран­ни­те съ­чи­не­ния на автора, напр. „Възгледите за све­та и за жи­во­та през 19 век", или мал­ка­та бро­шу­ра „Хекел и не­го­ви­те противници". Той би мо­гъл да каже: „Съвсем не­по­нят­но е, как един и същ чо­век мо­же да на­пише те­зи съчинения, а на­ред с тях, ос­вен из­ляз­ла­та ве­че от не­го „Теософия", да съз­да­де се­га и та­зи книга". Как е възмож­но ня­кой та­ка да се зас­тъ­пи за Хекел, след ко­ето да по­га­зи всичко, ко­ето ло­ги­чес­ки след­ва ка­то „монизъм" от из­с­лед­ва­ни-


ята на Хекел? Обяснимо е ав­то­рът на „Тайната Наука" да се из­п­ра­ви „с огън и меч" сре­щу Хекел; но да го за­щи­та­ва и да­же да му пос­ве­ти „Въз- гледите за све­та и за жи­во­та през 19 век", то­ва е пъ­лен абсурд. И ако Хе- кел знаеше, че един ден ав­то­рът ще на­пи­ше из­пъл­не­на­та с груб ду­али­зъм „Тайна Наука", той ще­ше да от­к­ло­ни пос­ве­ще­ни­ето по дос­та­тъч­но ясен начин.

Авторът на та­зи кни­га смята, че ня­кой мо­же да раз­би­ра Хекел мно­го добре, до­ри и да не смя­та за без­с­мис­лие всич­ко онова, ко­ето не про­из­ти­ча от Хекеловите пред­с­та­ви и предпоставки. Той е да­леч съ­що и от мне- нието, че до Хекел мо­же да се стиг­не с „огън и меч"; то­ва мо­же само, ако се про­учи при­но­сът на Хекел в науката. А на­й-­мал­ко пък ав­то­рът смята, че са пра­ви про­тив­ни­ци­те на Хекел, сре­щу ко­ито той го за­щи­та­ва в бро­шу­ра­та си „Хекел и не­го­ви­те противници". И наистина, след ка­то ав­то­рът на та­зи кни­га се из­ди­га да­леч над Хекеловите пред­пос­тав­ки и пос­та­вя ду­хов­ния въз­г­лед за све­та на­ред с чис­то ес­тес­т­ве­ния въз­г­лед на Хекел, то­ва не оз­на­чава, че той е на ед­но и съ­що мне­ние с не­го­ви­те про- тивници. Всеки, кой­то се пос­та­рае да вник­не пра­вил­но в не­щата, ще ус­та­но­ви пъл­на­та съг­ла­су­ва­ност меж­ду се­гаш­ни­те и пре­диш­ни тру­до­ве на автора.

Естествено, има и критици, спо­ред ко­ито та­зи кни­га е плод на не­обуз­да­на фан­тас­ти­ка и не­кон­т­ро­ли­ра­на иг­ра на мислите. Отговорът на то­ва об­ви­не­ние се съ­дър­жа в са­ма­та книга. Там яс­но е показано, че здра­во­то мис­ле­не мо­же и тряб­ва да ста­не проб­ни­ят ка­мък за всичко, ко­ето чи­та­те­лят ще срещ­не в та­зи книга. Само този, кой­то под­ло­жи след­ва­щи­те опи­са­ния на ис­тин­с­ка ло­ги­чес­ка проверка, как­то ста­ва и с обек­тив­ни­те фак­ти на ес­тес­т­ве­ната наука, ще мо­же да пре­це­ни точ­ни­те ар­гу­мен­ти на разума.

След ка­то ка­зах­ме тол­ко­ва мно­го за хората, ко­ито от са­мо­то на­ча­ло би­ха от­х­вър­ли­ли та­зи книга, не­ка да спо­менем ед­на ду­ма и за тези, ко­ито ще я приемат. За тях съ­щес­т­ве­но­то се съ­дър­жа още в пър­ва­та гла­ва „Харак- тер на Тайната Наука". Нека до­ба­вим и не­що друго. Макар и кни­га­та да се за­ни­ма­ва с изследвания, ко­ито са не­дос­тъпни за свър­за­ния със се­ти­ва­та разум, тя не по­соч­ва нищо, ко­ето да не е раз­би­ра­емо за все­ки чо­век с неп­ре­ду­беден ум и здрав усет към истината, сти­га той да се ре­ши и при­ло­жи те­зи дар­би в живота. Авторът е ка­те­го­ричен: той би же­лал пре­ди всич­ко читатели, го­то­ви да при­емат из­не­се­ни­те дан­ни не на сля­по дове- рие, а ед­ва след ка­то ги из­пи­тат с по­мощ­та на поз­на­ни­ята и опитностите, ко­ито жи­во­та пред­ла­га на все­ки от нас. (Тук ста­ва ду­ма не са­мо за ду­хов­но­-на­уч­на­та про­вер­ка чрез ме­то­ди­те на свръх­се­тив­ни­те изследвания, а пре­ди всич­ко за проверката, ос­но­ва­ва­ща се на здра­во­то и неп­ре­ду­бе­де­но чо­веш­ко мислене. - Добавка на Р. Щайнер към 4-то издание, 1913)


Той би же­лал пре­ди всич­ко пред­паз­ли­ви читатели, при­ема­щи са­мо това, ко­ето е ло­ги­чес­ки оп­рав­дано. Авторът знае, че кни­га­та му не би има­ла на­ис­ти­на стойност, ако би раз­чи­та­ла един­с­т­ве­но на сля­па­та вяра; нейна­та стойност из­пък­ва са­мо дотолкова, до­кол­ко­то тя мо­же да из­дър­жи пред кри­ти­ка­та на неп­ре­ду­бе­де­но­то мис­лене. Сляпото упо­ва­ние твър­де лес­но мо­же да сме­си ис­тин­с­ки­те фак­ти с без­раз­съд­ни­те и су­евер­ни тъл- кувания. Всеки, кой­то раз­чи­та един­с­т­ве­но на вя­ра в „свръхсетивното", ще ус­та­но­ви че та­зи кни­га апе­ли­ра из­к­лю­чи­тел­но към си­ла­та на чо­веш­ко­то мислене. Тук ста­ва ду­ма не за това, да се пуб­ли­ку­ват ед­ни или дру­ги неща, а прос­то те да се опи­шат спо­ред изис­к­ва­ни­ята на един съ­вес­тен и то­чен пог­лед в съ­от­вет­на­та об­ласт на живота. А то­ва е област, къ­де­то лес­но мо­гат да бъ­дат сме­се­ни поз­на­ни­ето и на­й-­въз­ви­ше­ни­те не­ща от ед­на страна, с без­съ­вес­т­но­то шар­латан­с­т­во и су­еве­ри­ето от друга.

Всеки, кой­то е за­поз­нат със свръх­се­тив­но­то изследване, ще за­бе­ле­жи при че­те­не­то на та­зи книга, неп­ре­къс­на­тия стре­меж да се под­дър­жа ряз­ка гра­ни­ца меж­ду това, ко­ето днес мо­же и тряб­ва да се из­не­се от об­лас­т­та на свръх се­тив­ни­те познания, и това, ко­ето тряб­ва да се из­не­се по­-къс­но или на­й-­мал­ко­то под дру­га форма.


Декември,1909 Рудолф Щайнер





Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание