ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925

ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925

Според пър­во­на­чал­ния ми план, аз тряб­ва­ше да при­ба­вя ос­нов­ни­те по­ло­же­ния на та­зи кни­га ка­то пос­лед­на гла­ва към пуб­ли­ку­ва­на­та мно­го пре­ди то­ва „Теософия . Замисълът не бе осъществен. Тези ос­нов­ни по­ло­же­ния из­рас­на­ха в ду­ша­та ми под ед­на форма, твър­де раз­лич­на от начи- на, но кой­то бе­ше на­пи­са­на „Теософия". По то­ва вре­ме в мо­же Имаги- нации аз имах пред се­бе си и мо­жех да опи­ша ду­същ­ност на от­дел­ния човек, но кос­ми­чес­ки­те отношение, вклю­че­ни по­-къс­но в „Тайната Нау- ка" - тях аз още е съ­щес­т­ву­ва­ха в твър­де фраг­мен­та­рен вид, а ця­лос­тен образ.

Ето за­що ре­ших „Теософия" да бъ­де из­г­ра­де­на спо­ред начина, поз­во­ля­ващ ми ду­хов­но про­ник­ва­не в същ­ността на от­дел­ния човек, а „Тайната Наука" ос­та­вих за по­-къс­но и спо­кой­но разработване.

Според то­га­ваш­на­та ми ду­шев­на нагласа, съ­дър­жа­ни­ето на та­зи кни­га тряб­ва­ше да бъ­де пре­да­де­но под форма­та на мисли, ко­ито - ма­кар и под­хо­дя­щи за опи­са­ние на ду­хов­ния свят - бя­ха ед­но по­-на­та­тъш­но про­дъл­жение на мисли, ха­рак­тер­ни за ес­тес­т­ве­на­та наука. От пред­го­во­ра към пър­во­то из­да­ние е вид­но до как­ва степен се чув­с­т­ву­вах от­го­во­рен пред

Обаче това, ко­ето се от­к­ри­ва пред ду­хов­ния пог­лед ка­то свят на Духа, не мо­же да бъ­де опи­са­но са­мо в та­кива мисли. Тези от­к­ро­ве­ния не мо­гат да бъ­дат пре­вър­на­ти в пред­мет на обик­но­ве­но мислене. Който поз­на­ва то­ва от­к­ро­ве­ние ка­то лич­на опитност, знае, че мис­ли­те на обик­но­ве­но­то съз­на­ние са при­го­де­ни да из­ра­зя ват са­мо се­тив­но въз­п­ри­ема­еми­те процеси, но не и това, ко­ето виж­да­ме по ду­хо­вен път.

Съдържанието на ду­хов­ни­те опит­нос­ти мо­же да бъ­де пре­да­де­но са­мо в об­ра­зи (Имагинации), чрез ко­ито гово­рят Инспирации, про­из­ли­за­щи от ин­ту­итив­но из­жи­вя­на­та ду­хов­на същ­ност на всич­ки неща. (Относно ес­тество­то на Имагинацията, Инспирацията и Интуицията, не­об­хо­ди­ми­те под­роб­нос­ти се на­ми­рат в са­ма­та „Тай на Наука", как­то и в моята кни­га „Как се пос­ти­гат поз­на­ния за по­-вис­ши­те светове?")

Обаче лицето, ко­ето опис­ва Имагинациите от ду­хов­ния свят, днес не е в със­то­яние да ги изоб­ра­зи в наг­леден вид. Те при­над­ле­жат към ед­но дру­го рав­ни­ще на съзнанието, ко­ето съ­щес­т­ву­ва ус­по­ред­но с обик­но­ве­ното пред­мет­но съзнание, но ня­ма ни­що об­що с него. Човекът, за­емащ се с та­зи задача, тряб­ва да из­пъл­ни обик­но­ве­но­то съз­на­ние с та­ки­ва неща, ко­ито са дос­тъп­ни и поз­на­ва­еми са­мо за „другото" съзнание, за­щото то мо­же да виж­да в ду­хов­ния свят. И то­га­ва съ­дър­жа­ние на не­го­ви­те опи­са­ния ста­ва са­ми­ят ду­хо­вен свят; но то­ва съ­дър­жа­ние за­ема фор­ма­та на оне­зи мисли, в ко­ито той мо­же да се потопи. По то­зи на­чин ду­хов­ни­ят свят ста­ва на­пъл­но раз­би­ра­ем и за обик­но­ве­но­то съзнание, ко­ето бо­ра­ви с мис­лов­ни­те ка­те­гории на съв­ре­мен­на­та епоха, и сле­до­ва­тел­но още не виж­да в ду­хов­ния свят.

Неразбирането въз­ник­ва единствено, ако чо­век сам пос­та­вя преч­ки пред се­бе си, ка­то напр. се под­да­ва на предразсъдъците, въз­ник­ва­щи от пог­реш­но раз­би­ра­ни­те днеш­ни идеи за „гра­ни­ци­те на познанието".

При ду­хов­но­то поз­на­ние всич­ко е по­то­пе­но в ин­тим­на­та сфе­ра на ду­шев­но­то изживяване. И то­ва се от­на­ся не са­мо за ду­хов­но­то виждане, но и за са­мо­то разбиране, ко­ето не­виж­да­що­то обик­но­ве­но съз­на­ние про­явя­ва към ре­зул­та­ти­те от свръх­се­тив­но­то изследване.

Онзи, кой­то по ди­ле­тан­т­с­ки на­чин твърди, че свръх­се­тив­ни­те опит­нос­ти са свър­за­ни с чис­то внушение, а не с ис­тин­с­ко разбиране, прос­то ня­ма пред­с­та­ва за то­зи вид интимност.

Обаче не­ща­та са пос­та­ве­ни така, че това, ко­ето при раз­би­ра­не­то на фи­зи­чес­кия свят ид­ва ка­то вяр­но или пог­решно зак­лю­че­ние са­мо под фор­ма­та на понятия, по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят, то се прев­ръ­ща в из- живяване, в опитност.

Ако в сво­ята пре­цен­ка чо­век бъ­де до­ри нез­на­чи­тел­но пов­ли­ян от твър- дението, че ду­хов­но въз­п­ри­ема­ни­те про­це­си не мо­гат да бъ­дат раз­б­ра­ни от обикновеното, още не­-виж­да­що съзнание, имен­но по­ра­ди не­го­ви­те граници, та­зи пре­цен­ка зас­та­ва ка­то един тъ­мен и неп­рог­ле­ден об­лак пред не­го и той на­ис­ти­на прес­та­ва да разбира.

Но ако виж­да­щи­ят об­ле­че сво­ите свръх­се­тив­ни опит­нос­ти в пре­циз­ни и точ­ни мисли, ду­хов­на­та дейс­т­ви­тел­ност ста­ва на­пъл­но раз­би­ра­ема за неп­ре­ду­бе­де­но­то не­виж­да­що съзнание, как­то и за­вър­ше­на­та кар­ти­на от ху­дож­ни­ка е раз­би­ра­ема за все­ки човек, до­ри и той да не е художник. Естествено, раз­би­ра­не­то на ду­хов­ния свят не е та­ка свърза­но с чув­с­т­ве­но­-ху­дож­ни­чес­кия елемент, ка­къв­то е слу­ча­ят при ед­но про­из­ве­де­ние на изкуството; за гор­на­та цел е не­об­хо­дим чис­то мис­лов­ни­ят елемент, ха­рак­те­рен за ця­ло­то природознание.

За да бъ­де раз­би­ра­не­то дейс­т­ви­тел­но възможно, всеки, кой­то опис­ва ду­хов­ни­те си прозрения, тряб­ва да ги из­лее в та­ка­ва пре­циз­на и точ­на мис­лов­на форма, че до­ри и в нея те да за­па­зят своя има­ги­на­ти­вен характер.

Всичко то­ва сто­еше пред мо­ето съзнание, ко­га­то ра­бо­тех над „Тайната Наука".

През 1909 го­ди­на аз ве­че почувствувах, че при те­зи пред­пос­тав­ки бих мо­гъл да на­пи­ша ед­на книга, която: първо, ще но­си в се­бе си съ­дър­жа­ни­ето на мо­ите ду­хов­ни наблюдения, пре­да­де­ни до из­вес­т­на и все пак за­до­во­ли­тел­на сте­пен под фор­ма­та на мисли, и второ, ще бъ­де раз­би­ра­ема за все­ки мис­лещ човек, кой­то сам не из­ди­га преч­ки пред сво­ите поз­на­ва­тел­ни възможности.

Казвам то­ва днес, ка­то в съ­що­то вре­ме признавам, че тогава, през 1909 год. пуб­ли­ку­ва­не­то на кни­га­та ми се стру­ваше твър­де рисковано. Защо- то знаех, че тък­мо хората, про­фе­си­онал­но от­го­ва­ря­щи за ес­тес­т­ве­ни­те науки, а и всички, за­ви­се­щи в сво­ите пре­цен­ки от тях, не са в със­то­яние да про­явят не­об­хо­ди­ма­та безпристрастност.

Обаче съз­на­ни­ето ми не из­пус­ка­ше ни­то за миг факта, че имен­но в епо- хата, ко­га­то съз­на­ни­ето на чо­ве­чес­т­во­то е от­да­ле­че­но до на­й-­го­ля­ма сте­пен от ду­хов­ния свят, пос­ла­ни­ята от съ­щия то­зи свят се прев­ръ­щат в на­й-­на­ле­жа­ща и не­от­мен­на необходимост.

Разчитах и на това, че има хора, ко­ито мал­ко или мно­го усе­щат от­да­ле­ча­ва­не­то си от ду­хов­ния свят ка­то ед­но теж­ко жиз­не­но препятствие, и че те всъщ­ност коп­не­ят за та­ки­ва пос­ла­ния от ду­хов­ния свят.

Следващите го­ди­ни пот­вър­ди­ха то­ва напълно. Като книги, пред­по­ла­га­щи у чи­та­те­ля ис­тин­с­ка во­ля за вник­ва­нето в един те­жък стил, „Теосо- фията" и „Тайната Наука" на­ме­ри­ха ши­ро­ко разпространение.

Аз на­роч­но се стре­мях да из­бег­на ед­но „популярно" из­ло­же­ние и тър­сих такова, ко­ето по не­об­хо­ди­мост изис­к­ва пре­дел­но нап­ре­же­ние на мисъл-

Недоразумение съ­бу­ди и обстоятелството, че озаг­ла­вих мо­ята кни­га „Тайната Наука". Чуха се мнения, че нещо, ко­ето пре­тен­ди­ра да бъ­де „наука", не мо­же да е „тайно". Колко не­об­мис­ле­но бе­ше то­ва възраже- ние. Нима човек, кой­то пуб­ли­ку­ва из­вес­т­ни данни, гле­да на тях ка­то „та- йни". Цялата кни­га показва, че в нея ня­ма ни­що „тайно", а и че на­ли­це е стре­ме­жът към та­ка­ва фор­ма на описание, ко­ято да е раз­би­ра­ема и яс­на как то вся­ка дру­га „наука". Нима ду­ма­та „природознание" не показва, че ста­ва ду­ма за ед­но поз­на­ние на „при­родата"? Тайната Наука е на­ука за това, ко­ето ос­та­ва до­тол­ко­ва тайно, до­кол­ко­то то не мо­же да бъ­де въз­п­риема­но на­вън в природата, а са­мо в оне­зи сфери, към ко­ито ду­ша­та се от­п­ра­вя след ка­то на­со­чи своя пог­лед в ду­хов­ния свят.

„Тайната Наука" е про­ти­во­по­лож­ност на „ес­тес­т­ве­на­та наука".

Две ду­ми за мо­ето „виждане", за мо­ите проз­ре­ния в ду­хов­ния свят. Мно- зина смятат, че те са са­мо ед­но по­-но­во въз­п­ро­из­веж­да­не на древ­ни­те чо­веш­ки пред­с­та­ви за ду­хов­ния свят. Изказваха се становища, че съм прочел и при­ел в под­съз­на­ни­ето си ня­кои не­ща и пос­ле ги опис­вам с убеждението, че всич­ки те про­из­ли­зат от мо­ето соб­с­т­ве­но „виждане". Други смятаха, че съм за­им­с­т­ву­вал мо­ите опи­са­ния от уче­ни­ята на гно- стиците, от из­точ­ни­те съ­чи­не­ния вър­ху мъд­рос­т­та и т.н.

Но с по­доб­ни твър­де­ния чо­век ос­та­ва съв­сем при по­вър­х­нос­т­та на не- щата.

Имам яс­но­то съзнание, че мо­ите поз­на­ния за ду­хов­ния свят са ре­зул­тат от мо­ето соб­с­т­ве­но „виждане". Вина ги, как­то в подробностите, та­ка и при ця­лос­т­ния пог­лед вър­ху нещата, се про­ве­ря­вах най-строго, да­ли при вся­ка след­ва­ща крач­ка в мо­ето яс­но­вид­с­т­во за­паз­вам пъл­на­та буд­ност и ос­т­ро­та на съзнанието. Както ма­тема­ти­кът нап­ред­ва от ед­на ми­съл към дру­га без да се под­да­ва на не­съз­на­тел­ни им­пул­си и самовнушение, та­ка и ду­хов­но­то виж­да­не - каз­вах си аз - тряб­ва да прис­тъп­ва от ед­на обек­тив­на има­ги­на­ция към друга, без в ду­ша­та да се про­мък­ва не­що друго, ос­вен ду­хов­но­то съ­дър­жа­ние на ед­но яс­но и буд­но съзнание.

Имагинацията е не прос­то су­бек­ти­вен образ, а об­раз­но въз­п­ро­из­веж­да­не на обек­тив­но ду­хов­но съдържание. Човек раз­би­ра то­ва след съ­от­вет­ни вът­реш­ни опитности, ко­ито се пос­ти­гат по ду­хов­но­-ду­ше­вен път. Пра- вилно­то ду­хов­но обу­че­ние из­к­люч­ва грешките, съ­що как­то в об­лас­т­та на се­тив­ния свят здра­во­то мис­ле­не яс­но раз­ли­ча­ва въ­об­ра­же­ни­ето от обек­тив­но­то възприятие.
Резултатите от мо­ето яс­но­вид­с­т­во сто­яха пред мен. Първоначално те бя­ха по­доб­ни на „образи", ко­ито живе­еха без ни­как­во име.

В за­да­ча­та си да ги опо­вес­тя на всички, аз тряб­ва­ше да на­ме­ря ду­ми за тях­но­то обозначение. Едва то­га­ва аз по­тър­сих на­име­но­ва­ния в ня­кои по­-с­та­ри опи­са­ния на ду­хов­ния свят, за да из­ра­зя с ду­ми това, ко­ето по своя та същ­ност е безсловесно. Употребих те­зи на­име­но­ва­ния свободно, та­ка че ед­ва ли и ед­но от тях съв­па­да в мо­ите кни­ги с по­доб­но­то име, ко­ето съм за­им­с­т­ву­вал от по­-с­та­ри­те източници.

Обаче аз при­бяг­нах към въз­мож­нос­т­та да из­ра­зя не­ща­та ед­ва тогава, ко­га­то бях на­яс­но със съ­дър­жа­ни­ето на мо­ите прозрения.

В хо­да на мо­ето из­с­ле­до­ва­тел­с­ко ясновидство, аз на­пъл­но из­к­люч­вах от съз­на­ни­ето си всичко, про­че­те­но от мен пре­ди това.

Все пак в мо­ите из­ра­зи се на­ми­рат и от­з­ву­ци от по­-с­та­ри представи. Без да вник­ват в същественото, опо­ненти­те ми се хва­на­ха за тях: след ка­то го­во­ря за „ло­то­со­ви цветове" в ас­т­рал­но­то тя­ло на човека, то­ва оз­на­ча­вало, че въз­п­ро­из­веж­дам древ­ни­те ин­дийс­ки учения, ко­ито си слу­жат с та­зи дума. А ко­га­то спо­ме­на­вам за „ас­т­рал­но тяло", то­ва би­ло пос­ле­ди­ца от за­ни­ма­ни­ята ми със сред­но­ве­ков­ни автори. Употребявам ли из­рази ка­то Ангели, Архангели и т.н. - въ­зоб­но­вя­вал съм пред­с­та­ви­те на хрис­ти­ян­с­кия гнозис.

Винаги съм се на­тък­вал на та­ко­ва по­вър­х­нос­т­но мислене.

Сега при но­во­то из­да­ние на „Тайната Наука" ис­кам от­но­во да се спра на то­зи факт. Тя е ед­но въ­ве­де­ние в ця­ла­та Антропософия. Ето за­що кни­га­та е из­ло­же­на на­й-­ве­че на оне­зи опас­нос­ти и недоразумения, ко­ито за­ся­гат са­ма­та Антропософия.

От времето, ко­га­то Имагинациите, ко­ито кни­га­та пресъздава, се свър­за­ха в един ця­лос­тен образ, аз неп­ре­късна­то нап­ред­вах в из­с­ле­до­ва­тел­с­ко­то си ясновидство, на­со­че­но към човека, към ис­то­ри­чес­ко­то раз­ви­тие на човечеството, Космоса и т.н.; а спря­мо от­дел­ни­те подробности, се до­би­рах до но­ви и но­ви резултати. Това, кое то опи­сах в „Тайната Наука" пре­ди 15 години, не съ­дър­жа за мен ни­що разтърсващо. Ако всичко, ко­ето можех да ка­жа от­то­га­ва насам, се от­не­се към под­хо­дя­що­то мяс­то на та­зи книга, то ще из­г­леж­да ка­то ед­но но­во и до­пъл­ва­що по­яс­не­ние на „Тайната Наука".

Гьотеанум, 10 яну­ари 1925 Рудолф Щайнер

Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: