Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Основаване на Единното Антропософско об­щес­т­во на

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ

ПИСМО І

Антропософският жи­вот се раз­ви­ва по­ве­че от два­де­сет години. Ако ос­та­вят соб­с­т­ве­ни­ят си опит да го­вори, личностите, ко­ито са ра­бо­ти­ли съв­мес­т­но в до­се­гаш­ни­те фор­ми на то­зи живот, ще раз­бе­рат за­що от Гьо- теанума бе нап­ра­вен опит да се да­де нов импулс.

Антропософското уси­лие из­рас­на от мал­ки начинания. В рам­ки­те на Теософското об­щес­т­во се срещ­на­ха мал­ко на брой хора, за да учас­т­ват в това, ко­ето прис­тъ­пи към тях под осо­бе­ния об­раз на антропософията. Отначало те ис­ка­ха да се за­поз­на­ят с та­зи ан­т­ро­по­со­фия и я нап­ра­вят пло­дот­вор­на в своя живот. В тес­ни кръ­го­ве и мал­ки пуб­лич­ни съ­би­ра­ния се раз­го­ва­ря­ше за ду­хов­ния свят, за същ­нос­т­та на чо­ве­ка и за на­чина, по кой­то чо­век сти­га до поз­на­ние за тях. Едва ли ня­кой друг из­вън кръ­га на учас­т­ни­ци­те в те­зи съ­бира­ния се ин­те­ре­су­ва­ше от пред­с­та­вя­ни­те там неща. И мно­зи­на от учас­т­ни­ци­те от­к­ри­ха това, ко­ето ду­ши­те им тър­се­ха с на­й-­дъл­бок копнеж. Тогава те ста­на­ха или предани, ти­хи уча- стници, или мал­ко или по­ве­че ен­ту­си­ази­ра­ни сътрудници. Други не на­ме­ри­ха това, ко­ето тър­се­ха и раз­би­рай­ки го ос­та­на­ха настрана. Всичко про­дъл­жа­ва­ше да се раз­ви­ва спо­кой­но и без сму­ще­ния отвън.

И то­ва про­дъл­жи дъл­ги години. Развиваха се ос­нов­ни­те ду­хов­ни и ду­шев­ни възгледи. В то­ва раз­ви­тие се дос­тиг­на мно­го далеч. Можаха да се съз­да­дат въз­мож­нос­ти тези, ко­ито от­дав­на се за­ни­ма­ват с ан­т­ро­по­софия да се из­диг­нат от ос­нов­ни­те към вис­ши­те истини. Бяха пос­та­ве­ни ос­но­ви­те на ан­т­ро­по­со­фи­ята не само ка­то ду­хов­но­-на­уч­на сис­те­ма на позна- ние, но и ка­то не­що жи­во в мно­го чо­веш­ки сърца.

Но ан­т­ро­по­со­фи­ята сти­га до са­ми­те ко­ре­ни на чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не и в те­зи ко­ре­ни тя се свър­з­ва с всичко, ко­ето из­рас­т­ва от твор­чес­ка­та дейност и из­жи­вя­ва­не на човека. Затова бе при­ро­до­съ­об­раз­но тя да раз­п­рос­ти­ра сво­ята дейност пос­те­пен­но вър­ху все но­ви и но­ви об­лас­ти на из­жи­вя­ва­не и творчество.

Бе пос­та­ве­но на­ча­ло в об­лас­т­та на изкуството. В Мистерийните пред­с­тав­ле­ния бе да­де­на ху­до­жес­т­ве­на фор­ма на това, ко­ето ду­хов­ни­ят пог­лед раз­к­ри­ва­ше за све­та и за човека. Много чле­но­ве из­пит­ва­ха дъл­боко удов­лет­во­ре­ние да при­емат от­но­во ве­че в ху­до­жес­т­ве­ни кар­ти­ни това, ко­ето до­то­га­ва са­мо бя­ха пог­лъща­ли в ду­ша­та си, без външ­ни образи.

И тук ни­кой из­вън кръ­га на учас­т­ни­ци­те не про­яви съ­щес­т­вен интерес.

След то­ва у ня­кои ен­ту­си­ази­ра­ни и жер­т­во­го­тов­ни ан­т­ро­по­со­фи се по­ро­ди за­ми­съ­лът за из­г­раж­да­не на соб­с­т­вен дом на Движението. През 1913 по­ло­жих­ме не­го­вия Основен камък, ко­ето впос­лед­с­т­вие се превър­на в Гьотеанума, из­г­ра­ден през след­ва­щи­те години.

По то­ва вре­ме се слу­чи не­що друго. Мъже и жени, ко­ито ра­бо­те­ха в ед­на или дру­га об­ласт на на­ука­та или ака­де­мич­но­то образование, пос­те­пен­но нав­ля­зо­ха в Обществото. Първоначалната под­бу­да за при­съ­еди­нява­не­то им със си­гур­ност бе­ше ши­ро­ко раз­п­рос­т­ра­не­на­та и чис­то чо­веш­ка нуж­да на сър­це­то и душата. Те ис­ка­ха да на­ме­рят в соб­с­т­ве­ни­те си ду­ши пътища, во­де­щи към свет­ли­на­та на духа. Но тех­ни­ят на­учен опит им по­мог­на съ­що да разберат, че гос­под­с­т­ва­щи­те на­уч­ни въз­г­ле­ди се про­ва­лят навсякъде, къ­де­то реша­ва­щи­те поз­на­ния се прев­ръ­щат в из­га­ря­ща нуж­да за човека, за­що­то сти­гат до за­дъ­не­на улица. Те трябва­ше да разберат, че на­уки­те би­ха мог­ли да напреднат, ако бъ­дат оп­ло­де­ни чрез Антропо- софията. И та­ка се по­яви ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ра­бо­та в раз­лич­ни об­лас­ти от науката.

Чрез Гьотеанума и на­уч­на­та му дейност Антропософското об­щес­т­во зас­та­на пред све­та по та­къв начин, че не­го­во­то спо­кой­но и нес­му­ща­ва­но развитие, на ко­ето се бе­ше рад­ва­ло дотогава, приключи. Вниманието бе прив­ле­че­но вър­ху Антропософията. Хора из­вън нейния кръг за­поч­на­ха да пи­тат как­во в нея е пра­вил­но и благотворно. Неизбежно се по­яви­ха хора, чий­то убеж­де­ния се раз­ли­ча­ва­ха от това, ко­ето по­каз­ва­ше ан­т­ро­по­со­фи­ята или чий­то жи­вот бе свър­зан с неща, раз­к­ри­ва­ни от Ан­т­ро­по-­

со­фи­ята в светлина, ко­ято не им харесваше. Те за­поч­на­ха да пре­це­ня­ват ан­т­ро­по­со­фи­ята от соб­с­т­ве­ни­те си глед­ни точ­ки и жи­тейс­ки опит.

Антропософското об­щес­т­во не бе не­под­гот­ве­но за това, ко­ето се по­яви след съв­сем крат­ко време. В не­го се ра­бо­те­ше спокойно. И в та­зи спо­кой­на ра­бо­та по­ве­че­то от чле­но­ве­те на­ме­ри­ха пъл­но удовлетвореност. Редом със задачите, ко­ито им оп­ре­де­ля­ше мяс­то­то във външ­ни­ят живот, то­ва бе всичко, ко­ето те вярваха, че тряб­ва да изпълнят.

И кой мо­же да каже, че и в на­й-­мал­ка сте­пен са грешали, ка­то са мис­ле­ли така? Когато хо­ра­та в не­удов­летво­ре­ни­ето си се от­вър­нат от всич­ко и стиг­нат до Антропософията, те ес­тес­т­ве­но ис­кат да на­ме­рят в нея поло­жи­тел­на­та стра­на на ду­хов­но­то поз­на­ние и ду­хов­ния живот. Те се чув­с­т­ват обез­по­ко­ени в тър­се­ни­ята си, ако от всич­ки стра­ни се сблъс­к­ват с бор­ба сре­щу Антропософията.

За Антропософското об­щес­т­во дейс­т­ви­тел­но въз­ник­ва един ва­жен въп- рос. Как мо­же да се про­дъл­жи под дър­жа­не­то на не­об­хо­ди­мия за не­го ис­тин­с­ки ду­хо­вен живот, ма­кар че от­ми­на времето, ко­га­то ни­кой освен учас­т­ва­щи­те в не­го не се ин­те­ре­су­ва­ше от антропософия? Пред Ръково- дството на Гьотеанума се оформи един от въп­ро­си­те въз­ник­ва­щи в нас­то­ящия момент, а именно: Необходимо ли е да се приеме, че Антропо- софското об­щес­т­во тряб­ва да ра­бо­ти за оли­цет­во­ря­ва­не на по­-го­ля­ма част от Антропософията, от кол­ко­то то е въп­лъ­ща­ва­ло досега? И как мо­же да ста­не това?

Изхождайки от то­зи въп­рос имен­но бих ис­кал да про­дъл­жа по­ре­ди­ца­та от мо­ите "об­ръ­ще­ния към членовете".
27 яну­ари 1924