Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Основаване на Единното Антропософско об­щес­т­во на

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ

Членовете си­гур­но си спомнят, че в пуб­лич­ни­те лекции, ко­ито из­на­сям от име­то на Антропософското общество, аз из­пол­з­вам вся­ка въз­мож­ност да по­со­ча та­ки­ва мес­та от поз­на­ни­ето или про­ник­но­ве­ния по въп­ро­са за кой­то говоря, как­то те съ­от­ветс­т­ват на те­зи от съв­ре­мен­на­та епоха. Пра- вя това, за­що­то Ан­т­ропо­со­фи­ята не тряб­ва да се из­п­ра­вя пред све­та ка­то ед­на сек­тан­т­с­ка вяра, из­мис­ле­на по про­из­во­лен начин. Тя ви­на­ги тряб­ва да из­ра­зя­ва това, ко­ето на­ис­ти­на е:ши­рок въз­г­лед за света, по­-пъл­но во­де­не на живота, как­то съв­ре­ми­ето изисква.

Изглежда на­пъл­но погрешно, ко­га­то един ан­т­ро­по­соф от­х­вър­ля това, ко­ето из­вън не­го­ва­та об­ласт пред­лага ду­хов­ни­ят жи­вот на нас­то­ящия мо- мент. И ако той пра­ви то­ва по та­къв начин, че дру­ги­те ос­та­нат с впечат- лението, че той от­х­вър­ля това, ко­ето не­дос­та­тъч­но познава, ан­т­ро­по­со­фи­ята ня­ма да пос­тиг­не нищо.

Дейните чле­но­ве в раз­лич­ни­те гру­пи тряб­ва да имат пред­вид то­ва в бъдеще. То не означава, че на­ред с ан­т­ро­по­соф­с­ки­те лек­ции тряб­ва да се уреж­дат и други, в ко­ито да бъ­дат раз­г­леж­да­ни раз­лич­ни­те кло­но­ве на съв­ре­мен­на­та наука, как­то се пра­ви из­вън Антропософското движение. Чрез та­зи про­це­ду­ра ня­ма да по стиг­нем же­ла­ния резултат, а са­мо ще ус­пе­ем да ус­та­но­вим про­паст - мно­го бо­лез­не­на за ан­т­ро­по­соф­с­ки­те чле­но­ве - меж­ду оби­чайния вид съв­ре­мен­но уче­ние и това, ко­ето тряб­ва да бъ­де ис­тин­с­ко­то пос­ла­ние на Антропософията.

Лошо би би­ло да за­го­во­рим по да­де­на те­ма и от са­мо­то на­ча­ло да съз­да­дем впечатлението, че са­мо търсим въз­мож­ност да кри­ти­ку­ва­ме ня­кои оп­ре­де­ле­ни идеи на на­ше­то съвремие. Започвайки тряб­ва мно­го вни­ма­тел­но да пре­це­ним да­ли те­зи идеи не съ­дър­жат здра­ви и зна­чи­ми от­п­рав­ни точки. В поч­ти във все­ки слу­чай ще открием, че то­ва е така. Това не означава, че тряб­ва да сдър­жа­ме ця­ла­та си критика. Но тряб­ва да кри­ти­ку­ва­ме само, ко­га­то сме нап­ра­ви­ли при­ем­лив анализ.
Ако то­ва се съблюдава, от Антропософското об­щес­т­во мо­же да от­пад­не нещо, ко­ето при­чи­ня­ва труд­нос­ти в пос­лед­ни­те години. Ние при­ветс­т­ва­ме в на­й-­дъл­бок сми­съл уве­ли­ча­ва­ща­та се де­ятел­ност на те­зи от нас, ко­ито са уче­ни или ерудити. Въпреки то­ва мно­го чле­но­ве са усетили, че те­зи из­с­ле­до­ва­те­ли въз­дейс­т­ват ан­т­ро­по­соф­с­ки твър­де малко.

В та­зи връз­ка тряб­ва да спо­ме­нем опи­ти­те за раз­ви­ва­не на ан­т­ро­по­соф­с­ко по­ве­де­ние и жи­вот в раз­лич­ните об­лас­ти на прак­ти­чес­кия живот. Тук от­но­во мно­го чле­но­ве са за­поч­на­ли да чувстват, че про­веж­да­не­то на те­зи не­ща е вся­как­во друго, но не и антропософско.

Несъмнено критиката, при­ло­же­на към те­зи опи­ти е са­мо от­час­ти оправ- дана. Понеже кри­ти­кът чес­то не вижда кол­ко теж­ки са по­доб­ни опи­ти в настоящето, и че пра­вил­на­та и под­хо­дя­ща ре­али­за­ция изис­к­ва време.

Въпреки всич­ко чув­с­т­ва­та на мно­го чле­но­ве по те­зи въп­ро­си имат со­лид­но основание. Нашето пър­во задъл­же­ние ка­то ан­т­ро­по­со­фи е чрез сред­с­т­ва­та на Ан­т­ро­по­со­фи­ята да изос­т­рим ду­шев­ния си пог­лед така, че в ней­на­та ис­тин­с­ка свет­ли­на да ви­дим това, ко­ето ци­ви­ли­за­ци­ята на на­ша­та епо­ха поднася. Характерно за пос­лед­на­та е, че тя про­из­веж­да не­ог­ра­ни­че­но раз­но­об­ра­зие от пло­до­нос­ни и обе­ща­ва­щи резултати, но все пак й лип­с­ва ис­тин­с­ка­та почва, в ко­ято да ги посее. Без съм­не­ние точ­но то­га­ва тряб­ва да се пре­це­ня­ва най-критично, но ко­га­то чо­век се нас­т­рои положително, а не от­ри­ца­тел­но към про­яв­ле­ни­ята на на­ше­то време.

Забравяйки за то­ва по­ло­жи­тел­но от­но­ше­ние към жи­во­та на на­ше­то вре- ме, ние сме из­ло­же­ни на опас­ността в ре­ши­тел­ния мо­мент да се стра­ху­ва­ме да го­во­рим по ис­тин­с­кия ан­т­ро­по­соф­с­ки начин. Колко чес­то чу­ва­ме да се каз­ва точ­но от уче­ни­те в Обществото: "Ще из­п­ла­шим неантро- пософите, ако за­поч­нем да им го­во­рим за етер­но или ас­т­рал­но тяло." Но на­ша­та ра­бо­та ще ос­та­не неплодоносна, ако са­мо кри­ти­ку­ва­ме не­ан­т­ро­по­со­фи­те в тях­на­та соб­с­т­ве­на об­ласт и все още се придържаме, как­то правим, към мис­лов­ни линии, ко­ито ед­нак­во доб­ре мо­гат да въз­ник­нат и в та­зи област. Напълно е въз­мож­но да го­во­рим за етер­но и ас­т­рал­но тя- ло, ако се обяс­нят ос­но­ва­ни­ята за това.

Трябва да се ста­ра­ем да го­во­рим за всич­ки не­ща от­на­ся­щи се до Ан­т­ро­по­со­фи­ята по та­къв начин, че нав­сякъ­де да бъ­де яв­но ан­т­ро­по­соф­с­ко­то изос­т­ря­не на ду­шев­но­то око. Тогава съ­що сред чле­но­ве­те на Антропо- соф­с­ко­то об­щес­т­во ве­че ня­ма да го има бо­лез­не­но­то чувство, че уче­ни­те говорят, а прак­ти­ци­те дейс­т­ват по начини, ко­ито не са дос­та­тъч­но ан­т­ро­по­соф­с­ки или въ­об­ще са не­очак­ва­ни за чле­но­ве на то­ва Общество.

Ние ще тряб­ва да нас­т­ро­им умо­ве­те и сър­ца­та си в та­зи насока, ако ис­ка­ме на­ше­то Коледно съб­ра­ние да не ос­та­не са­мо су­ма от на­бож­ни жела- ния, а не­го­ви­те на­ме­ре­ния да бъ­дат осъществени.

16 март 1924

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ

ПИСМО ІХ

Изложих гор­ни­те наб­лю­де­ния с надеждата, че те мо­гат да пре­диз­ви­кат по­-на­та­тъ­шен раз­ми­съл нав­ся­къ­де сред антропософите. Мисля, че за дей­ни­те чле­но­ве на Обществото ще бъ­де доб­ре да ги при­емат за от­п­равна точка, та­ка че да пов­диг­нат всич­ки ос­та­на­ли чле­но­ве към об­що съз­на­ние за това, ко­ето Антропософското об­щес­т­во на­ис­ти­на представ- лява.

Със си­гур­ност пра­вил­но е об­съж­да­не­то на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то све­то­усе­ща­не и при­ла­га­не­то му в жи­во­та да бъ­де глав­но­то не­що в дейнос­т­та на гру­по­ви­те ни срещи. И все пак при мно­го от тях си­гур­но има мяс­то за об­съж­да­не­то на та­ки­ва неща, как­ви­то са по­ка­за­ни в те­зи редове, без зна­че­ние кол­ко мал­ко вре­ме им се отделя. Ако то­ва се прави, ще се открие, че мно­го чле­но­ве са сти­му­ли­ра­ни да ста­нат ис­тин­с­ки пред­с­та­ви­те ли на Антропософското общество, до­ри в не­ан­т­ро­по­соф­с­кия вън­шен свят.

Не мо­же да се мисли, че същ­нос­т­та и за­да­ча­та на Антропософското об­щес­т­во мо­же да се из­чер­пи с ня­колко твърдения, пра­ви­ла или парагра- фи. Антропософията не само, че пре­на­ся сво­ите им­пул­си дъл­бо­ко в мис- ленето, чув­с­т­ва­та и во­ля­та на човека, но точ­но по­ра­ди та­зи при­чи­на тя са­ма­та е сил­но пов­ли­яна от вът­решния жи­вот на човека. Сигурно ней­на­та глав­на суб­с­тан­ция мо­же да бъ­де опи­са­на в об­щи твърдения, как то се пра­ви в тол­ко­ва мно­го сфе­ри на ду­хов­ния живот. Но не тряб­ва да се спи­ра до тук. Нашите об­щи твърде­ния ще бъ­дат ожи­ве­ни и бо­га­то оцветени, ко­га­то все­ки кой­то ги но­си в сър­це­то и ума си мо­же да ги изра­зи чрез сво­ята соб­с­т­ве­на жи­тейс­ка опитност. Всеки по­до­бен ин­ди­ви­ду­ален из­раз ще доп­ри­не­се за стойнос­т­но­то раз­би­ра­не на ис­ти­ни­те на Антро- пософията.

Ако от­да­дем не­об­хо­ди­мо­то вни­ма­ние на то­зи факт, ще нап­ра­вим ед­но откритие. Ще открием, че ста­ва­ме съз­на­тел­ни за но­ви аспекти, ко­ито раз­к­ри­ват ис­тин­с­ка­та при­ро­да на Антропософското общество.

Всеки де­ен член в Обществото ще се оказ­ва дос­та­тъч­но чес­то в по­ло­же­ние да бъ­де за­пит­ван за ед­но или друго. Чрез от­го­во­ри­те пи­та­щи­ят тър­си да по­лу­чи наставление. От начина, по кой­то въп­ро­си­те са за­да­де ни, за­пи­та­ни­ят съ­що мо­же да по­тър­си нас­тав­ле­ние за отговор. Не тряб­ва да бъ­дем нев­ни­ма­тел­ни към то­зи вто­ри вид учене. Защото чрез въп­ро­си­те се учим пре­ди всич­ко да поз­на­ва­ме живота. Поводът за за­да­ва­не на въп­ро­са се по­явя­ва често. Запитаният тряб­ва да бъ­де благодарен, ко­га­то пи­та­щи­те го­во­рят по та­къв начин. С тях­на по­мощ той все по­ве­че ще из­рас-

В край­на смет­ка от оп­ре­де­ле­на глед­на точ­ка ан­т­ро­по­соф­с­ки­те ис­ти­ни са на­й-­го­ля­мо­то не­що от всичко, което един чо­век мо­же да съ­об­щи на друг. Но из­вър­ш­ва­не­то на това, без дъл­бо­ко­то вът­реш­но съп­ри­час­тие към те­зи истини, фак­ти­чес­ки ве­че оз­на­ча­ва те да бъ­дат изопачени. Това вът­реш­но чув­с­т­во се задълбочава, ко­га­то при ця­ло­то раз­но­об­ра­зие от хо­ра се схва­не при­чи­на­та за за­да­ва­не на въпроса. Няма нуж­да да ста­ва ме из­пит­ва­щи се, пси­хо­ло­гич­ни ви­ви­сек­то­ри един на друг. Можем да бъ­дем на­пъл­но до­вол­ни от това, ко­ето пи­та­щи­ят сам вла­га във въп­ро­си­те си. Но ни­ко­га един де­ен член на Антропософското об­щес­т­во не тряб­ва да се за­до­во­ля­ва да от­го­ва­ря на всич­ки въп­ро­си на­изуст или със заучени, го­то­ви схеми.

Често се набляга, и съв­сем правилно, че ан­т­ро­по­со­фи­ята тряб­ва да вле­зе в жи­во­та на човечеството, а не да ос­та­ва са­мо ед­но учение. Но не­що мо­же да ста­не жи­вот само, ко­га­то веч­но се сти­му­ли­ра от живота.

Ако раз­ви­ем та­ко­ва по­ве­де­ние в антропософията, тя ще се пре­вър­не в сти­мул за чо­веш­ка лю­бов и действи­тел­но ця­ла­та на­ша дейност в съ­от­вет­на­та сфе­ра тряб­ва да бъ­де на­по­ена с любов. Всеки, кой­то си дър­жи очи­те от­во­ре­ни в Антропософското об­щес­т­во знае, че мно­го хо­ра вли­зат в него, за­що­то ис­ти­ни­те за жи­во та в дру­ги­те об­лас­ти про­пус­кат ос­нов­ния тон на чо­веш­ка­та любов. Човешката ду­ша при­те­жа­ва фи­на чувстви­тел­ност за въз­п­ри­ема­не на то­зи тон и то­ва в на­й-­вис­ша сте­пен се прев­ръ­ща в пос­ред­ник за разбиране.

Предполагам мо­же да се ка­же "Как та­ка лю­бов­та тряб­ва да бъ­де вна­ся­на в ед­но опи­са­ние на ево­лю­ци­ята на земята?" Но ко­га­то вед­нъж сме разбрали, че ево­лю­ция на зе­мя­та и все­ле­на­та са са­мо дру­га­та стра­на на ево­лю­ци­ята на човечеството, по­ве­че ня­ма да се съмняваме, че ду­ша­та тък­мо на те­зи ис­ти­ни се из­г­раж­да от любовта.
23 март 1924

ДО ВСИЧКИ ЧЛЕНОВЕ