Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Основаване на Единното Антропософско об­щес­т­во на

ПИСМО Х V І І І

Тези, ко­ито ис­кат да взе­мат дей­но учас­тие в Движението мо­гат да на­ме­рят в Ръководните мисли, из­да­дени от Гьотеанума, им­пулс и сти­мул да вне­сат един­ност в съ­дър­жа­ни­ята на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та дейност.

Като ги по­лу­ча­ват вся­ка седмица, те ще на­ме­рят ръ­ко­вод­с­т­во за за­дъл­бо­ча­ва­не на сво­ето раз­би­ра­не на материала, кой­то ве­че е на раз­по­ло­же­ние в лек­ци­он­ни­те цик­ли и ръ­ко­вод­с­т­во за вла­га­не на оп­ре­де­лен ред и хар­мо­ния в пред­ла­га­не­то му по вре­ме на гру­по­ви­те срещи.

Без съм­не­ние по­-же­ла­тел­но е из­на­ся­ни­те в Дорнах лек­ции да бъ­дат раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ни ед­нов­ре­мен­но на всич­ки от­дел­ни групи. Но тряб­ва да при­пом­ним как­ви слож­ни тех­ни­чес­ки при­го­тов­ле­ния изис­к­ва по­добно начинание. Ръководството на Гьотеанума пра­ви всич­ко въз­мож­но в та­зи на­со­ка и за в бъ­де­ще ще пра­ви все повече. Но тряб­ва да прес­мет­нем съ­щес­т­ву­ва­щи­те възможности. Целите, ко­ито на­ме­ри­ха из­раз на Коледно- то Учредително съб­ра­ние ще бъ­дат осъществени. Но ние се нуж­да­ем от време.

Понастоящем пре­дим­с­т­во имат те­зи групи, чи­ито чле­но­ве по­се­ща­ват Гьотеанума, слу­шат лек­ци­ите там и мо­гат да от­не­сат об­рат­но в гру­пи­те си тях­но­то съдържание. Групите тряб­ва да признаят, че из­п­ра­ща­не­то на чле­но­ве в Гьотеанума по то­зи на­чин е не­що добро. От дру­га стра­на обаче, работата, ве­че пос­тиг­на­та в Антропософското об­щес­т­во и въп­лъ­те­на в из­да­де­ни­те лек­ци­он­ни цик­ли и от­дел­ни лекции, не тряб­ва да бъ­де подценявана. Ако взе­ме­те те­зи лек­ци­он­ни цик­ли и от заг­ла­ви­ята си при­пом­ни­те това, ко­ето се съ­държа в та­зи или она­зи лек­ция и то­га­ва се вър­не­те към Ръководните Мисли, ще откриете, че сре­ща­те ед­но нещо в един
лек­ци­онен ци­къл и дру­го в друг, ко­ето по­-пъл­но ги обяснява. Чрез ед­нов­ре­мен­но че­те­не на от къси, ко­ито са раз­де­ле­ни в раз­лич­ни­те лек­ци­он­ни цикли, вие ще от­к­ри­ете пра­вил­ни­те глед­ни точ­ки за обясня­ва­не и раз­ви­ва­не на те­зи Ръководни Мисли.

В Антропософското об­щес­т­во ще дейс­т­ва­ме ка­то ис­тин­с­ки прахосници, ако ос­та­вим от­пе­ча­та­ни­те лек­ционни цик­ли на­пъл­но не­из­пол­з­ва­ни и ви­на­ги ис­ка­ме да чу­ем "най-новото" от Гьотеанума. И вед­на­га ще се раз- бере, че вся­ка въз­мож­ност за от­пе­чат­ва­не­то на те­зи цик­ли ще замре, ако те не се из­пол­з­ват истински.

Друга глед­на точ­ка съ­що под­ле­жи на разглеждане. При раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не съ­дър­жа­ни­ето на Ан­т­ро­по­софи­ята на пър­во мяс­то е не­об­хо­ди­ма съ­вест и сил­но чув­с­т­во за отговорност. На това, ко­ето се каз­ва за ду­ховния свят тряб­ва да се при­да­де та­ка­ва форма, че об­ра­зи­те на ду­хов­ни­те фак­ти и съ­щес­т­ва да не бъ­дат из­ло­же­ни на недоразумения. Всеки, кой­то чу­ва лек­ция в Гьотеанума по­лу­ча­ва не­пос­ред­с­т­ве­но впе­чат­ление. Ако той пов­то­ри съ­дър­жа­ни­ето на това, ко­ето е чул, впе­чат­ле­ни­ето мо­же да от­з­ву­чи в него; и то­га­ва той са­ми­ят е в със­то­яние да фор­му­ли­ра не­ща­та така, че те да бъ­дат пра­вил­но разбрани. Но ако то е пов­торе­но от вто­ра или тре­та ръ­ка въз­мож­нос­т­та за про­мък­ва­не на не­точ­нос­ти оба­че ста­ва все по-голяма. Всички те­зи не­ща тряб­ва да се знаят.

Вероятно след­ва­ща­та глед­на точ­ка е най-важната. Антропософското съ­дър­жа­ние не тряб­ва да бъ­де са­мо външ­но чу­то или прочетено, а тряб­ва да бъ­де при­ето от жи­ва­та ду­шев­на същност. В по­-на­та­тъш­но­то мисле­не и чув­с­т­ва­не ле­жи нещо, ко­ето е съществено. Ръководните Мисли тряб­ва тък­мо то­ва да под­бу­дят в по след­ва­ло­то им от­пе­чат­ва­не и раз­п­рос­т­ра­не­ние ка­то лек­ци­он­ни цикли. Ако та­зи глед­на точ­ка се взе­ме прека­ле­но сла­бо предвид, то­га­ва и за­нап­ред ще лип­с­ва про­явя­ва­не­то на същ­нос­т­та на ан­т­ро­по­со­фи­ята чрез Антропософското общество. Макар и с из­вес­т­но пра­во ня­кои казват: "Каква е мо­ята пол­за да чуя всич­ки те­зи не­ща за ду­хов­ни­те светове, ако са­ми­ят аз не мо­га да виж­дам в тях?" Този, кой­то каз­ва то­ва не раз­бира, че та­ко­ва виж­да­не би­ва подпомогнато, ко­га­то об­ра­бот­ка­та на ан­т­ро­по­соф­с­ко­то съ­дър­жа­ние се из­вършва по ра­зяс­не­ния тук начин. Лекциите в Гьотеанума се из­на­сят така, че съ­дър­жа­ни­ето им да про­дъл­жи да жи­вее и ра­бо­ти сво­бод­но в умо­ве­те на слушателите. Същото се от­на­ся и за съ­дър­жа­ни­ето на лек­ци­он­ни­те цикли. Те не съ­дър­жат ня­ка­къв мър­тъв материал, съ­об­щен са­мо външно, а материал, кой­то ко­га­то е раз­г­ледан от раз­лич­ни страни, сти­му­ли­ра виж­да­не­то на ду­хов­ни­те светове. Не тряб­ва да се мисли, че чо­век слуша съ­дър­жа­ни­ето на лекциите, а от­дел­но пос­ти­га поз­на­ние за вис­ши­те све­то­ве чрез меди- тация. По то­зи начин той ни­ко­га ня­ма да пос­тиг­не ис­тин­с­ки напредък. Тези две не­ща тряб­ва да дейс­т­ват за­ед­но в душата. Упражнение за ду­-­

В Антропософското об­щес­т­во се от­де­ля да­леч по­-мал­ко вни­ма­ние от не­об­хо­ди­мо­то на факта, че Ан­т­ро­посо­фи­ята не тряб­ва да бъ­де си­ва теория, а ис­тин­с­ки живот. Истинският жи­вот - то­ва е ней­но­то естество. И ако тя се пре­вър­не в си­ва теория, чес­то то­ва въ­об­ще не е по-добра, а по­-ло­ша те­ория от други. Но тя ста­ва те­ория ед­ва тогава, ко­га­то хо­ра­та я прев­ръ­щат в такава, ко­га­то я убиват. Все още не се раз­би­ра дос­та­тъчно добре, че Ан­т­ро­по­со­фи­ята не е кон­цеп­ция за света, раз­лич­на от останалите, а тя тряб­ва прос­то да бъ­де при­ета по раз­ли­чен начин. Едва в то­зи раз­ли­чен на­чин на приемане, чо­век раз­поз­на­ва и пре­жи­вя­ва ней­ната същност.

Гьотеанумът тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то не­об­хо­ди­мия цен­тър на ан­т­ро­по­соф­с­ка­та ра­бо­та и дейност, но не тряб­ва да гу­бим от пог­ле­да си, че пре­ра­бо­те­ни­ят в гру­пи­те ан­т­ро­по­соф­с­ки ма­те­ри­ал съ­що тряб­ва да бъ­де използван. Това, ко­ето е из­ра­бо­те­но в Гьотеанума мо­же пос­те­пен­но да се изя­ви от ця­ло­то Антропо­соф­с­ко об­щес­т­во в пъ­лен и жив смисъл, ко­га­то въз­мож­но на­й-­го­лям брой чле­но­ве от гру­пи­те ид­ват в Гьотеанума и учас­т­ват въз­мож­но на­й-м­но­го в не­го­ви­те дейности. Но всич­ко то­ва тряб­ва да се пра­ви със сър­це и ум. Само външ­но­то "съобщаване" на съ­дър­жа­ни­ето от сед­ми­ца­та е безполезно. Ръководството на Гьотеанума ще има нуж­да от вре­ме и ще тряб­ва да срещ­не раз­би­ра­не от стра­на на чле- новете. Тогава то ще мо­же да ра­бо­ти в съ­от­ветс­т­вие с на­ме­ре­ни­ето на Коледното събрание.

Книгата съ­дър­жа 18-те писма, ко­ито Рудолф Щайнер пи­ше до чле­но­ве­те на Единно­то Антропософското общество, след не­го­во­то уч­ре­дя­ва­не по вре­ме на Коледното съб­ра­ние 1924/24 в Дорнах, Швейцария. Писмата са пи­са­ни през пос­лед­ни­те де­вет ме­се­ца от не­го­ва­та пуб­лич­на дейност.

"И ето, се­га ид­ва ед­но Същество и ни отговаря, как­то в по­доб­ни слу­чаи е ста­ва­ло и преди: "Това, ко­ето търсите, ве­че не е тук. Но ако вие пра­вил­но вник­не­те в сър­ца­та си, ще го на­ме­ри­те там - във ва­ши­те сърца".

Да, Ан­т­ро­по­со­фи­ята на­ис­ти­на е ста­ена в чо­веш­ки­те сърца. Необходимо е са­мо те да се от­во­рят по пра­вил­ния начин. И то­га­ва ние ще мо­жем да прос­ле­дим в на­пъл­но яс­но съз­на­ние она­зи мис­те­рий­на мъдрост, ко­ято в ан­тич­ни­те епо­хи бе­ше ов­ла­дя­ва на инстинктивно, а не съзнателно".