Кой познава не-съществуванието и на какво основание то може да бъде познато?

Въпросът е неправилен. Такъв въпрос не трябва да се задава, защото питайки: "Кой познава не-съществуванието?" ние подразбираме, че някой остава. Тогава това вече не е не-съществувание.

Няма никакво съобщение. Например, нощем вие спите... Вие осъзнавате само ставащото в будно състояние. Заспивайки, вие забравяте всичко наоколо. Затова можете да разкажете само за часовете на бодърстване -за ситуациите, съществували само до момента на заспиването. Но като правило вие постъпвате по обратния начин. Вие казвате: "Легнах си да спя в осем часа". Това не е вярно. Би трябвало да кажете: "До осем часа не съм спал". Вие не можете да кажете нищо за съня, защото когато спите, кой съобщава? Съобщението е възможно от другата страна: "Не съм спал до осем часа" или "Зная, че до осем часа бях буден, но случилото се след това ми е неизвестно. След това зная, че се събудих в шест часа. Между осем вечерта и шест сутринта има промеждутък, по време на който съм спал".

Това е само един пример. Ние знаем за ставащото само до шестото тяло. Когато се издигнем до седмото и отново се спуснем до шестото, можем само да кажем: "Аха! Бях някъде. Преживях не-съществуванието". Такъв отчет се дава само в шестото тяло, мнозина престават да говорят, когато достигнат седмото ниво. Това си има причина - защо да говориш за нещо, за което не може да се говори?

Витгенщайн е направил едно много ценно изявление. То гласи: "Това, за което не може да се говори, не трябва да се говори". Мнозина са говорили за неизразимото, поставяйки ни в крайно затруднително положение. Това се е превърнало в негативно съобщение. Това е новина от пределната граница, в която се казва: "До тази точка бях, но след това ме нямаше." Тази граница е пределът на шестото тяло.

Идвали са съобщения за Брахман, но намиращото се отвъд Неговите предели винаги се изразява в негативна форма, както е говорил Буда. Той с всички сили се опитвал да разкаже за седмото ниво. Затова всичките му твърдения са отрицателни, затова не са намерили разбиране сред неговите сънародници. Преживяването на Брахман, бъдейки позитивно, е било познато и разбрано. Брахман се смята за сат—чит—ананда - съществува-ние-съзнание—блаженство - такова позитивно утвърждение е било разбрано от мнозина. Но Буда говори за това, което не е. Може би той е единственият, който е полагал усилия седмото ниво да стане познато.

Буда не бил приет в Индия, защото говорил за място без корени и форма. Хората слушали и мислели, че това е безполезно. "Какво ще правим там, където няма нищо? - казвали те. - В крайна сметка, покажи ни място, където ще бъдем". А Буда казвал: "Няма да ви има". Затова хората от тази страна напуснали Буда, тъй като искали да се запазят до последно.

Буда и Махавира били съвременници, но хората разбирали по-добре Махавира, защото той говорел за събитията до петото ниво. Той дори не споменавал за шестия план. Причината била в това, че Махавира имал научен ум. Колкото и да се опитвал да даде обяснение за шестото тяло, думите му ставали двусмислени, неясни, алогични. До петото ниво всичко било стабилно, за всичко можело да се разкаже, защото до това ниво намираме сходство с познатия ни опит на преживяването.

Да предположим, че някъде в океана има едно малко островче, на което расте само един вид цвете. Жителите на острова не са ходили никъде другаде. Но веднъж идва кораб и отвежда аборигена на континента. Там той вижда множество цветя. За него "цвете" означава определеният вид цвете, растящ на неговия остров.

Сега, за пръв път в живота му, значението на тази дума се разширява, той разбира, че тя обозначава хиляди различни видове. Аборигенът вижда лилии и рози, жасмин и хризантеми. Той се вълнува. Как да обясни на сънародниците си, че цветето не е само този вид, срещан на неговия остров? Как да им обясни, че цветята имат свои названия, защото на острова му има само един вид цвете, което поради своята единичност няма друго название, а е просто "цвете"? Той се безпокои как ще може да разкаже за лалетата и хиацинтите?

Връщайки се на острова, този човек неочаквано намира изход. В крайна сметка, има едно цвете, от което можеш да се отблъснеш. С помощта на това цвете той се опитва да предаде различните форми, окраски и аромати, за да предаде същността на своето откритие. Той ще каже: "Точно както нашето цвете е бяло, има цветя червени, сини, розови. Нашето цвете е малко, но има и големи цветя." Той може да предаде съобщение по подобен начин, защото има поне едно цвете.

Но да предположим, че той отиде не в друга страна, а на Луната, където няма цветя, атмосферата е непривична, всичко е съвсем различно. Връщайки се у дома ще му бъде крайно трудно да разкаже за видяното, поради отсъствието на сходни преживявания, от които би могъл да се оттласне.

Ситуацията е именно такава.

До петото ниво ние с лекота намираме думи за обяснение, но това е като да разказваме за хиляди цветя, опирайки се на знанието за едно. От шестото ниво езикът започва да се обърква. Достигаме до момент, когато за обяснението вече не е достатъчна разликата между едно и хиляда. Това е много трудно. Но дори тогава с помощта на отрицанието или тоталността може да се предаде някакъв мисъл. Можем да кажем, че там няма граници, че там е безгранично. Знаем какво е граница и с помощта на това знание можем да предадем, че там няма граници. Независимо от крайната неяснота на идеята можем да си помислим, че разбираме за какво става дума. Но това не е така.

Възниква объркване. Възниква усещане, че разбираме - там няма граница. Но какво означава "там няма граница"? Нашият опит е свързан само с ограниченото. Островитяните могат да кажат: "Да, разбрахме. Ето цветето, за което говориш". Този, който е посетил други страни, ще възкликне: "Не, не! Не е това цвете. То няма нищо общо с цветята, за които ви разказвам - такива цветя няма тук". Тогава аборигените ще отвърнат: "Защо ги наричаш цветя, ако не са такива, като нашето цвете? Само то е цвете".

Ние също сме подвластни на илюзиите на разбирането. Когато ни казват, че Бог е безкраен и безграничен, ние казваме, че разбираме. Но опитът ни е свързан само с ограниченото. Ние нищо не разбираме, ние знаем само думата "граница". Добавяйки приставката "без-" ние чувстваме, че знаем и разбираме какво е безгранично. Но самият опит да си представим безграничното предизвиква страх. Колкото и да разширявате видението, границите остават. Вие отивате все по-далеч и по-далеч, но щом спрете, границата се появява.

За нашият ум безгранично е това, чиито граници се намират много далеч. Те са толкова далеч, че ние не сме в състояние да ги уловим, но те все пак съществуват. И тогава ние отново губим. И така, на шестият план нещо може да бъде казано, дори ни се струва, че разбираме, макар да не е така.

Що се отнася до седмото ниво, тук ние не можем Дори да кажем, че разбираме. За седмото дори е невъзможно да се говори. Ако някой се опита, ние веднага го веднага го спираме: "Що за абсурд говориш!" за обозначение на седмото се използват абсурдни слова -думи, които нищо не означават, думи, които нямат смисъл.

Да вземе за пример АУМ: тази дума няма смисъл, но ние я използваме във връзка със седмото ниво. До петото тяло ние можем да говорим, но когато някой настоява да говори за седмото, ние отговаряме: "АУМ". За това в края на Писанията стои АУМ шанти. Знаете ли какво означава това? Тези думи означават, че е настъпило седмото ниво - по-нататьк няма за какво да се говори. Писанията завършват с настъпването на седмото. Началото на седмото означава край на Писанията. В края на Писанията ние не пишем Край, а поставяме АУМ шанти. АУМ е символ на седмото ниво, той служи за обозначаване на невъзможността на по-нататъшните разсъждения. Той ни подтиква да запазим спокойствие по отношение на следващото.

Ние сме открили абсурдното, нямащото смисъл, лишеното от мотивация слово. Ако зад него се криеше някакъв мотив, то би станало безполезно, защото ние сме го създали за света, където завършват всички мотиви. То е безмотивно, следователно не съществува в нито един друг език на света. Провеждани са множество експерименти, но в АУМ няма никакъв смисъл. В края на молитвата християнинът казва: Амин. Той казва "Достатъчно! Край! След това е светът. Повече нито дума". Но това е еквивалент на АУМ. АУМ не може да се преведе. Това е символ, избран от нас за обозначаване на седмото.

Тази дума е написана върху стените на храмовете като напомняне да не спираме на шестото ниво, защото има и седмо. Поставят го върху изображенията на Кришна и Рама като предположение за това, че то е повелико от тях. Кришна гледа от него, но АУМ е велико, несравнимо огромно. Всичко се появява от него, всичко се разтваря в него. Затова нищо в света не може да се сравни с АУМ. Това е светая светих в смисъла, че то се явява крайно, отвъдпределно, където всичко губи своята идентификация.

Затова нищо не може да бъде разказано за седмото ниво на съзнанието. То може да бъде описано само с термините на отрицанието: "Това не е, то не може да бъде това", и т.н. но и това има някакъв смисъл само до шестото ниво. Затова много пророци и светци са пазили мълчание по повод на седмото. Тези, които се опитват да говорят, са си създали множество проблеми, защото дори по време на разказа се е налагало отново и отново да повтарят, че това е неизразимо. Те отново и отново предупреждават своите слушатели: "Ние говорим за това, но все пак за това не може да се говори". Тогава ние се оказваме в затруднение. Защо ни говорят за това, за което не може да се говори? Не трябва да се разказва за това. Но светците са казвали: "Седмото определено съществува, но ние нямаме думи, достойни за неговото описание". Нищо в света не може да се сравни с това -то е неизразимо. Много може да се разказва за него, много може да се изрази, но трудността е в това, че няма средства, с които да го облечем в думи. То може да бъде познато, но не може да бъде изразено.

Затова тези, които някога са били велики оратори, били са в състояние да дадат обяснение на всичко съществуващо под слънцето, внезапно се превръщат в неми, връщайки се от седмото ниво. Когато те внезапно замлъкнат, тяхното мълчание съдържа в себе си послание: очите им разказват за непроизносимото. Например, относно вашия въпрос: Буда е заявил, че някои въпроси не трябва да се задават. Той казал: "не задавайте тези задавайте тези въпроси. Неправилно е да се дават отговори на тях", като подразбирал под това, че някои неща са неопределими, следователно не трябва да се обсъждат. Самото обсъждане би било невярно.

Лаодзъ казва: "Моля, не ме карайте да пиша, защото всичко написано се превръща в лъжа. Аз никога не съм успял да предам това, което съм искал да предам. Мога да запиша само това, което не искам да кажа. Но каква полза има от това?" Затова до самия си край той нищо не е писал. По натиска на своите съграждани Лаодзъ написал един кратък текст. Първото изречение гласи: "Дао, което е Дао, не е трайно Дао" - "Истината, изразена, е лъжа". Но това е истината на седмото ниво. На шестото ниво тя не е лъжа, а неопределена двусмислица. На петото ниво изказаната истина е несъмнена. На седмото ниво е невъзможно самото нейно изразяване. Как може да съществува език и реч там, където нас вече ни няма? Те изчезват заедно с нас.

Има две причини за избора на АУМ. Първата е, че необходимата дума трябва да бъде лишена от смисъл -ако думата съдържа някакъв смисъл, тя ни връща на петото ниво. Затова е била нужна безсмислена дума. Всички наши думи са преизпълнени със значение. Ние създаваме думи, за да съдържат смисъл. Ако те са безсъдържателни, за какво ще ги използваме? Ние ги използваме в разговор, а целта на разговора е предаването на някакви сили.

Когато произнеса някаква дума, тя трябва да събуди някакъв смисъл у вас. Затова връщащият се от седмото ниво чувства, че ако се опита да предаде преживяното с думи, това незабавно ще го свали на петото ниво. Тогава тези думи ще бъдат въведени в речници, в които ще ги прочетат хората и ще си помислят, че разбират. Но седмото не съдържа смисъл. Може да се каже, че то е или безсмислено, или е отвъд пределите на смисъла, което означава едно и също.

Така че каква дума може да бъде избрана в контекста на това, че на седмото ниво се губи целият смисъл? Как може да бъде създадена такава дума? Такава дума е била създадена с помощта на великото видение и предвиждане по съвсем научен път. Трябвало е да се създаде базова дума, която да стане основа. Как е намерена дума, която не съдържа смисъл? По какъв начин тя е била създадена? В по-дълбоко разбиране тя би станала символ на първоизточника.

Трите основни звука на нашата реч са а-у-м. Всички създадени думи са само по-нататъшно развитие на тези три звука. Самите звуци не носят в себе си смисъл, само съчетанието им придобива определен смисъл. Когато а става дума, тя носи в себе си смислово натоварване. Но сами по себе си те са безсмислени. И въпреки това те са корените, от които се е развила цялата наша реч.

И така, именно тези три базови звука са били взети при създаването на думата АУМ. Сега АУМ може да се напише, но в записан вид на човек може да му се стори, че тази дума съдържа смисъл, подобно на останалите записани думи. Хората могат да си помислят, че АУМ обозначава това, което е на седмото ниво. Затова се е появила не думата, а рисунката - не е използвана нито една от известните букви. Трите букви а-у-м са само звуци, а не букви или думи. АУМ е дошла в съществуванието под формата на рисунка, за да не попадне в речниците и да не се превърне във въпросителен знак, вместо да се набива в очите. То е дошло по такъв начин, за да разбуди в човека стремежа да си изясни неговото значение.

Когато човек чете санскрит или други древни езици, става много трудно да обясни думите. Думите могат да бъдат уловени, защото те имат значение, но , символът на АУМ, е отвъд пределите на познанието. Хората винаги питат: "Какво означава АУМ? В какво е неговата важност? Какво е неговото значение и защо то не се записва с букви? За какво е тази форма на рисунката?" Ако внимателно се вгледате в рисунката, ще видите, че тя се състои от три компонента, които са символите на звуците а-у-м.

Рисунката изисква дълбоко изучаване - това не е обикновена картинка. Тук търсенето се води от четвъртото ниво, а не от физическото. Работа е там, че когато човек навлезе в четвъртото ниво, намирайки се в състояние на не-ум, без мисли, вътре в него започват да вибрират нотите а-у-м, а тяхната комбинация образува думата АУМ. Когато вътрешната тишина е безупречна, когато мислите изчезнат напълно, тогава АУМ започва да звучи отвътре. Този звук е бил уловен на четвъртото ниво, където повече няма нито мисли, нито език. Именно по такъв начин е бил уловен този звук.

Както вече казах по-рано, всяка дума притежава собствена конструкция. При използването на определена дума в ума се формира определена конструкция. Ако някой медитира върху АУМ, при резонанса на четвъртото ниво вътре в него започва да се проявява определена картина. Именно така са били открити всички основни мантри. Когато по време на медитация

се улавя резонанс на определена чакра, тогава се открива коренната мантра на тази чакра. АУМ е пределното семе. То не принадлежи на никоя определена чакра, по-скоро е символ на седмото, което е безпределно и вечно. Когато хиляди търсещи са потвърдили истинността на преживяванията, думата е била одобрена и приета. Тя не се е появила с одобрението на един човек или дори на група хора. Когато една и съща дума започне да вибрира в множество медитиращи, когато милиони потвърдят нейната истинност, само тогава изборът спира върху нея. Думата АУМ не е наследствена собственост и принадлежност към някаква определена религия или организация. Затова будисти и джайни свободно я ползват без всякакъв страх Тя не е собственост на индуизма. Причината е в това, че тя е била достигната от медитиращите по различни пътища. Откритите в други страни еквиваленти също в известна степен са фрагменти на тази дума.

При внимателно разглеждане на откритията на римските и арабски търсещи става разбираемо, че те разнообразно са ползвали звука "м". При някои се среща също и "а", но "м" е напълно определен. Причината е в това, че звуците "а" и "у" са по-фини и следователно е по-трудно да бъдат уловени. Затова първата част на думата се изплъзва от нашето внимание и ние чуваме само последния звук. Ако в затворена стая пеем АУМ, предшестващите звуци отстъпват място на "м", което вибрира във всичко. Затова медитиращите стигат до извода, че звукът "м" е определен, докато предшестващото не е напълно ясно. Разликата е само в остротата на слуха, но когато и да се е провеждало търсене в тази посока, всичко или част от тази дума е било улавяно от медитиращите. Когато се провежда голям експеримент - например ако хиляда учени правят един и същи опит и получават еднакъв резултат, опитът се смята за достоверен.

Индия е щастлива страна, хиляди години живеещите в нея са извършвали пътуване в себе си. Никога в света в експеримента не са участвали толкова много хора. Десет хиляди медитиращи се събирали около Буца. четиридесет хиляди жени и мъже обкръжавали Махавира. В малкото място Бихар четиридесет хиляди ученика на Махавира участвали в опита. Никъде по света не е имало нещо подобно. Исус бил съвсем сам, Мохамед изгубил целия си живот в безплодна битка с невежи хора.

В нашата страна се е създала особена ситуация, в която хората осъзнавали, че това не е предмет на спор. Тук на всички е било ясно, че се дава велика възможност да наблюдават и проверяват преживяванията на различни медитиращи на различни планове. Там, където участниците са само двама, вероятността от грешка е голяма, но когато участват четиридесет хиляди, грешката е изключена. Четиридесет хиляди са участвали в разнообразни медитативни техники. Всичко е било щателно обмислено, проверено и уловено.

Затова в Индия са направени повече открития в духовен план, отколкото в която и да е друга страна. Търсещите в другите страни са били сами. Точно както в наши дни на Запад се провеждат широкомащабни научни опити, в които участва армия от учени, така и в Индия в науката за душата едновременно са участвали хиляди гении и интелектуалци. Откритията, които те са донесли от пътуването си в душата, са крайно полезни, но при пътуването в други страни това знание е било или унищожено, или е станало фрагментарно.

Да вземе например кръста на Исус - това са остатъци от свастика. Това е всичко, което е останало от древния символ след продължителното му пътуване в древни страни. Свастиката е била също такъв символ, както и АУМ - с тази разлика, че тя е символ на петото ниво, а АУМ - на седмото. Рисунката на свастиката е динамична. Нейните разклонения са разгънати, създавайки впечатление за движение. Символът на цялото време се върти. Под обикновен свят се подразбира това, което е'в постоянно движение. В АУМ няма никакво движение. Всичко е в абсолютен покой и мълчание. В момента на възникване на християнството свастиката се е превърната в кръст. Напълно възможно е Исус да е ходил в Египет, както е бил в Индия. Той се е обучавал в Наланда, най-древния будистки университет и в жреческите школи на Египет, където е почерпил голямата част от своите знания, както и знание за свастиката. Но това знание ни напомня за човека, видял множество цветя и опитал се да разкаже за това на своите сънародници, познаващи само един вид цвете. Посланието на Исус било унищожено, останал само кръстът.

Горният фрагмент на знака АУМ достигнал до исляма. Полумесецът, на когото се кланят мюсюлманите, се е отделил от АУМ по време на пътуването на символа в Арабия. Думите и символите по време на своето пътуване са подлагани на разрушение - през хилядолетията трудно може да се разпознае първичната им форма. Към тях се добавят нови звуци, нови думи. Произнасят ги различни хора, говорещи на различни езици. Настъпват разнообразни изменения и когато нещо се отдели от първоначалния източник, трудно може да се определи неговото място в оригинала. Духовното течение на целия свят е тясно свързано с Индия, защото базовият, първоначален източник на духовността се е зародил именно тук, именно оттук вестта за това се е разпространила по целия свят. Но посланиците са отнесли знанието в други страни, където хората разговарят на други езици. Липсвала е яснота при предаването и получаването на знанията. В наши дни нито един християнин, носещ на врата си кръст, дори не се досеща, че това е свастика. Нито един мюсюлманин не знае, че полумесецът е фрагмент от АУМ.

Според някои познавачи на католицизма Амин е само видоизменен АУМ. В края на християнската молитва се произнася Амин за израз на почит към Божественото. Изследователите смятат също, че думите от Библията, където се казва: "В началото беше слово, и словото беше Бог", се подразбира АУМ. Амин се смята за алфа и омега - начало и край. Казват, че Исус казал на апостол Йоан: "Аз съм Амин". На други места Амин се използва със значение на абсолютната истина. Множество латински думи се използват в католическите молитви и всички те съдържат разнообразни модификации на АУМ. Например, Per omni secula seculorum и т.н. или да вземем английския език: omnipresent - вездесъщ, omniscient - всезнаещ, omnipotent - всемогъщ.

В наши дни много християнски църкви в Индия започват да използват АУМ в своите молитви и поставят изображение на символа върху царските врати. Например, в колежа Света Мария в Дарджелинг на вратите, водещи към олтара, е поставен символът  .

6

ШАКТИПАТ: ТАЙНАТА НА ТЕЛЕСНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

Вчера говорихте за АУМ в контекста на седмото тяло. Искам да задам още един въпрос по тази тема. Кои чакри създават вибрацията АУМ? По какъв начин това помага на медитиращия?

Вчера разказах малко за АУМ. Полезно е да се знае още нещо в този контекст. Първо, АУМ е символ на седмото тяло, обозначение на седмия план. Това е символ на седмото ниво на съзнанието, което не може да бъде обяснено с помощта на думи. Затова е била намерена безсмислена дума, за асоциация и използване по отношение на това ниво. Затова говорих вчера. Търсенето на тази дума се е правило чрез преживяване и опити на четвъртото тяло.

Това не е било обикновено търсене. Когато умът е тотално пуст, когато не е останал дори намек за дума, за мисъл, дори тогава остава звукът на пустотата, вакуума. Пустотата също говори. Пустотата има свои собствени звуци. Отидете в пустинно място, където няма нито един звук и ще откриете, че пустотата има собствена музика. Уединението е изпълнено със свои звуци, в тази тишина остават само основните ноти на видоизмененията на тези основни ноти. Когато изчезнат всички думи и звуци, остава само базовата нота а-у-м.

И така, АУМ е символ на седмия план, седмото тяло, но звуците са били уловени на четвъртото ниво. В тишината на менталното тяло може да се чуят вибрациите на АУМ. Използването на АУМ от медитиращия може да има два резултата. Както казах по-рано, всички нива имат две възможности. Повтарянето на АУМ може да доведе до сънно състояние, състояние на транс - аналогичен резултат се постига при произнасянето на която и да е дума. Модулираното повтаряне на звуците има такова въздействие върху ума, че и лекото поглаждане по главата поражда сънливост.

Ако подобно състояние е породено от повтарянето на АУМ, вие ще се изгубите в света на сънищата и въображението, които са природен потенциал на четвъртото тяло. Това ще бъдат хипнотически сънища, в които можете да видите всичко, което пожелаете. Можете да отидете в рая или ада, да видите Господ, но всичко това ще бъде сън. Може да изпитате блаженство, покой, но всичко това се случва в съня. Нищо не е реално.

Подобно приложение на АУМ се среща много често, тъй като то е достъпно за всички. Леко и приятно, като в хубав сън, припявате АУМ и се загубвате в него. Качествата на менталния план, дадени от природата, са въображението и сънят. Ако умът иска да спи, той може да спи. Подобно наслаждение е достъпно за него. Другата възможност е силата на волята и видението на Божественото.

Ако АУМ се използва само чрез повторение за приспиване на ума, неговото въздействие се оказва хипнотичен сън. Йога—тантра се е появила благодарение на повтарянето на АУМ. Но ако АУМ се произнася в присъствието на вътрешния свидетел, ако вие сте напълно будни и слушате звука, без да се разтваряте, без да се губите в него, а присъствате в качеството на слушател, наблюдател - тогава започва работата над втората възможност на четвъртия план. От този момент вие се занимавате не с Йога-тантра, а с Йога-джагрити - пробуденост.

Аз постоянно съветвам да се избягва употребата на мантрите, тъй като вероятността да потънете във въображаем транс е 99 %. Това има своята причина. Четвъртото ниво познава само съня. Пътят на съня е вече изминат. Човек спи всеки ден. Да предположим, че е текла вода. След известно време водата е изсъхнала, но на пода е останало петно. Ако отново разлеем вода, тя ще потече по същата следа, както и предишния път.

По-вероятно е умът с неговата тенденция към сън да заспи автоматично при повторенията на мантрите. Но ако вие сте напълно пробудени и наблюдавате това, което се случва вътре, наблюдавате звука, без да се разтваряте в него, без да губите себе си, тогава повтарянето на мантрата може да окаже същия ефект, както и повтарянето на въпроса "Кой съм аз?", предложен от мен. Ако вие задавате въпроса в сънно състояние и при отсъствието на свидетел, ще настъпи същата грешка - вие ще виждате сънища. Но вероятността да се случи нещо подобно с въпроса "Кой съм аз?" се намалява.

Повтаряйки АУМ, вие не задавате никакъв въпрос - това е само леко докосване, поглаждане. Но "Кой съм аз?" е въпрос. Въпросителният знак не ви позволява да заспите. Ако в ума се върти някакъв въпрос, тогава е трудно да се заспи, грижите отравят съня. Въпросът не ви дава да заспите цяла нощ. Въпросителният знак е помощник на безсънието. Трудно ще заспиш, ако в ума ти има въпрос, безпокойство или тревога.

Аз предлагам "Кой съм аз?" вместо АУМ, защото това е въпрос, изискващ отговор. Освен това, за получаването на отговор е нужно да се удържате от сън. АУМ не е въпрос - в него няма остри ъгли, следователно, той няма да се удари във вас. Този звук е абсолютно кръгъл, в него няма питане. Той продължава тихичко да ви поглажда, предизвиквайки въображаем транс.

Освен това, във въпроса "Кой съм аз?" няма мелодия, докато АУМ е преизпълнен със звучност и напевност. Колкото по-хармонична е мелодията, толкова по-лесно ви приспива. "Кой съм аз?" е диспропорционален, като мъжка фигура. Звукът АУМ е пропорционален като женска фигура - неговите меки докосвания моментално ви водят към сън. Думите имат форми, всяка от които действа различно, притежавайки присъщ само на нея резонанс. В "Кой съм аз?" няма мелодия - с него трудно ще заспиш. Ако постоянно повтаряш "Кой съм аз?" близо до спящ човек, той ще се събуди. Ако повтаряш АУМ, сънят на спящия ще стане още по-дълбок, защото този звук има друго въздействие. Това не означава, че АУМ не работи. Възможностите на АУМ се разкриват пред този, който е отвъд пределите на повторението като наблюдател, свидетел. Но аз не ви съветвам да използвате АУМ за медитация. Това е обяснимо.

Ако медитирате върху АУМ, думата неизбежно ще започне да се асоциира с четвъртото тяло. АУМ е символ на седмото ниво, но неговият резонанс се преживява на четвъртото ниво. Щом започне медитацията върху АУМ, връзката на звука с четвъртото тяло създава препятствия за по-нататъшното развитие. В това се крие трудността с думата. Тя се преживява на четвъртото ниво, а изразява седмото. Няма друга дума за изразяване на седмото ниво. Нашето преживяване на думите завършва след четвъртото ниво.

Ние използване последната дума на четвъртото тяло за символично изразяване на седмото. Няма друго средство, защото от петото тяло започва състоянието без думи. Шестото е безсловесно, седмото е абсолютната пустота. Последната граница на думите е на нивото на четвъртото тяло - там ние оставяме всички думи, последната чута дума е АУМ. АУМ е пределната дума в реалността на речта и първата в реалността на състоянието без думи. Това е граничната зона между двете реалности. Тази дума принадлежи на четвъртото ниво, но няма друг звук, толкова близък до седмото ниво. Затова тя се използва като негов символ.

Аз бих предпочел АУМ да не се асоциира с четвъртото ниво. То ще бъде преживяване на четвъртото, но трябва да се възприема като символ на седмото, затова не е необходимо да се използва АУМ за медитация. За медитацията е по-добре да се използват средства, които отпадат при прехода от четвъртото на петото ниво. Например "Кой съм аз?" може да се използва на четвъртото ниво, но може и да се отхвърли.

Значението на АУМ трябва да остане символично. Има още една причина да не го използвате като средство. Това, което символизира Висшето, не трябва да се превръща в инструмент, средство - то трябва да остане финал. Символът на Абсолюта трябва да остане само за Достижение. АУМ е това, което трябва да бъде достигнато, затова аз решително съм против използването му като средство за медитация. В миналото той е използван в това качество, което е нанесло големи щети.

Медитиращият върху АУМ приема четвъртото за седмо, защото символът на седмото идва именно на четвъртото ниво, при което на медитиращия може да му се стори, че седмото е достигнато. Той смята това за край на пътешествието, причинявайки по такъв начин вреда на психическо ниво. Тогава медитиращият спира тук.

Много медитиращи приемат виденията, цветовете и вътрешните звуци за пределно достижение. Това е напълно естествено, защото символът на Пределното се усеща на границата на дадения план. Тогава те чувстват, че са достигнали. Не съветвам човек на четвъртото ниво да практикува медитация върху АУМ, тъй като тази техника не оказва влияние върху първото, второто и третото тяло. Нейното въздействие се усеща само на четвъртото ниво. Затова за съответният ефект на първото, второто и третото ниво се използват други думи.

Трябва да вземем под внимание още едно нещо. В Библията не се казва, че Бог е сътворил света. Той не е извършвал акт на сътворение. В Библията е написано: "И каза Бог: Да бъде светлина. И стана светлина". Бог е произнесъл дума. В Библията е написано също: "В началото беше словото" - много древни писания потвърждават подобно твърдение. Самото началото е било словото, останалото е последвало по-късно. Сега дори в Индия ние казваме: "Словото е Брахман", макар това да предизвиква огромно неразбиране. Мнозина вярват, че за достигането на Брахман е достатъчно словото. Но словото. Но Брахман се достига само в състояние без дули. "Словото е Брахман" означава, че след всички известни ни звуци най-фините са .

Ако тръгнем към източника на Вселената и достигнем до крайната пустота, откъдето започва света, ще чуем резонанса на АУМ. Доближавайки пустотата, достигайки четвъртото ниво, ние ще започнем да чуваме АУМ. От този момент ние започваме да се връщаме в този свят, който е бил в самото начало. От четвъртото преминаваме в духовното тяло, оттам в космическото, а на самия край - в нирваническото. Последният резонанс, който се чува на границата преди двете оставащи тела, също е АУМ.

От едната страна е разположена индивидуалността на четирите тела, наричана от нас материален свят, а от другата - нашата не-индивидуалност, наричана Брахман. Резонансът, вибриращ на границата между тези два свята, е АУМ. В това преживяване идва разбирането, че ако материалният свят получава форма от Брахман, звукът АУМ трябва да звучи постоянно. Следователно, това е била думата. Вярата е в това, че съществуванието се е породило чрез слово. Ако словото се раздели на основни компоненти, ние ще намерим в него трите основни звука а-у-м. По тази причина казваме, че АУМ е бил в началото и ще бъде в края. Краят означава връщане към първоизточника - по такъв начин кръгът се затваря. Обаче аз винаги съм чувствал, че АУМ трябва да се използва само като символ, а не като техника за медитация. Чистият звук АУМ не трябва да се превръща в нечист, използвайки го като техника.

Мнозина не ме разбират. Те идват и питат: "Защо забранявате да се повтаря АУМ?" Може би им се струва, че аз съм враг на АУМ, но в действителност именно те носят вредата. Дума с такава чистота не трябва да се използва като средство за духовно развитие. Нашият език не е достоен дори да я произнесе - тя е твърдо чиста за физическото тяло. Тази дума започва там, където езикът става безсмислен, а тялото безполезно. Тук преминава резонансът и този резонанс вибрира сам. Той може да бъде само преживян, но не и създаден. Следователно, АУМ трябва да се преживява, а не да се произнася.

Има още една опасност. Ако използвате АУМ като техника, вие някога няма да познаете базовите звуци на думите в този вид, в който те идват от съществуванието, защото вашата артикулация ще наложи върху тях определен отпечатък. Така вие никога няма да свидетелствате за неговото най-чисто проявление. Тези, които използват АУМ като техника, никога не преживяват АУМ реално. Ако продължават практиката, те ще натрупват нюанси на собственото си произношения върху реалния звук. Тези хора не могат да чуят чистото звучене. Те няма да успеят да уловят непосредствения звук на пустотата, тъй като са изпълнени със собствени звуци. Напълно естествено е, че това, което познаваме, става имплантирано. Поради това аз твърдя, че е по-добре въобще да не се знае АУМ, да не се използва. Един ден той ще се появи в четвъртото тяло и ще придобие значение.

Неговата поява ще означава, че сте достигнали границата на четвъртото тяло. Сега вие сте готови да направите крачка отвъд пределите на психиката, отвъд пределите на реалността на думите. Последната дума е дошла и вие се намирате на място, откъдето започва словото. Вие се намирате там, където целият свят е при източника - вие се намирате на прага на творението, съзиданието. Не е възможно да се предаде очарованието на мелодията, която звучи сама по себе си. Няма средства, които са способни да я опишат. Най-добрите музикални произведения на Земята са нищо в сравнение дори с нейното ехо. Колкото и да се стараем, ние не ще успеем да чуем музиката на тишината с помощта на външния слух. Така че не трябва предварително да си съставяме мнение. Не се опитвайте да обличате в материя това, което идва от други планове, иначе въображението ще надделее, създавайки много трудни препятствия.