Книга ще ни помогне да разберем

Това, което свързва, не може да бъде полезно, защото връзките са лоши сами по себе си. Колкото по-дълбока е привързаността, толкова по-зле. Психическата зависимост е нещо отвратително. Ако някой ме окове с вериги, ще пострада само физическото ми тяло, но ако ме обвърже с веригите на любовта, връзката ще проникне по-дълбоко и е много трудно да се разкъса такава привързаност. Ако някой ме обвърже с връзките на шраддха, вярата, това ще проникне още по-дълбоко. Тогава разкъсването им ще бъде равно на светотатство. Всяка зависимост е лоша, но психическата е най-лоша от всички.

Този, който встъпва в ролята на посредник на шактипат, никога не ще поиска вашата зависимост. Ако такова желание има, значи такъв човек не е достоен да бъде наречен посредник. Но е напълно възможно вие да се привържете към него. Можете да паднете в краката му и да се кълнете, че никога няма да го напуснете, тъй като благодарение на него великата благодат е слязла във вас. В този момент е необходима огромна бдителност. Медитиращият трябва да се защити от привързаността. Обаче, ако му е съвършено ясно, че всяка зависимост се превръща в голямо препятствие по пътя на духовното развитие, тогава усещането на благодарност ще бъде не свързваща сила, а освобождаваща. Ако изпитвам към вас чувство на благодарност за нещо, къде е тук мястото на зависимостта? Ако не изразя благодарността си, този факт ще остане вътрешна зависимост -аз дори не съм изказал своята благодарност. Но изразяването на благодарността премахва този проблем.

Благодарността не е робство, не е зависимост. Напротив, тя е израз на абсолютната свобода. Но в нас постоянно присъства тенденцията да попадаме в робство, защото в нас постоянно присъства страхът. Ние никога не сме уверени дали ще можем да издържим сами или не. Оттук и стремежът да се прилепим към някого. Какво да говорим за някого - вървящият през нощта по тъмната улица човек пее гръмко, защото звукът от собствения му глас намалява страха му. Ако това е гласът на друг човек, тогава можеш да се вкопчиш него, но основно той черпи сили от собствения си глас. Човек се страхува, затова се вкопчва в нещо. Затова и удавникът се хваща за сламка, макар че тя не ще го спаси. По-скоро сламката ще потъне заедно с него. От страх умът се старае да се вкопчи в някого, бил той гуру или друг. Постъпвайки така, ние се стремим да се защитим. Страхът е основа на всяка зависимост.

Медитиращият трябва да избягва безопасността. Безопасността е най-опасната паяжина на привързаността за медитиращия. Ако той поиска дори за секунда безопасност, ако почувства нужда да се опре на някого, в чието присъствие нищо не го заплашва, а следователно, той не изгубва пътя, ако той смята, че целия си живот ще прекара под крилото на гуру, значи вече е загубил пътя. За търсещия няма безопасност. Опасността е благослов за търсещия. Колкото по-голяма е безопасността, толкова по-голяма е възможността на търсещия да разшири душата си, да стане силен и безстрашен. Колкото по-голяма е защитата, толкова по-слаб става той. Да приемеш помощ е едно, но да продължиш да зависиш от другиго е съвсем друго.

Дава ви се подкрепа, за да можете да стоите без чужда помощ. Оказват ви я с намерението скоро да не се нуждаете от нея. Забелязали ли сте, че когато бащата учи бебето да ходи, той държи ръката му, а не самото дете? След няколко дни детето се научава да ходи и бащата пуска ръката му. Но в началото, за увереност, детето се държи за ръката на бащата, което означава че не е готово за самостоятелност. Ако бащата държи детето за ръка, знайте, че детето още не умее да ходи и би било крайно опасно да го оставиш само. Бащата иска колкото се може по-скоро да пусне ръката на детето, затова и го учи да ходи. Ако той продължава да държи ръката му от чисто удоволствие, знайте, че той е враг на своето дете.

Много бащи, много гуру постъпват така, правейки голяма грешка. Причината, поради която са давали подкрепа, е претърпяла крах. Вместо да отгледа силен човек, твърдо стоящ на краката си, той е отгледал инвалид, който през целия си живот ще зависи от опори и патерици. Но това доставя удовлетворение и удоволствие на бащата или така наречения гуру - без тяхната подкрепа вие не можете да ходите. По този начин те удовлетворяват собственото си его.

Но такъв гуру не е истински гуру. Затова гуру трябва да отхвърли ръката на медитиращия и твърдо да му нареди да върви самостоятелно. И не е страшно, ако той падне няколко пъти - ще може да стане отново. За да стане, човек трябва да падне, нужни са няколко падания, за да се избавиш от страха от падането.

Умът се опитва да се вкопчи в нечия подкрепа, така започват всички привързаности. Това не трябва да става. Медитиращият не трябва да забравя, че целта на неговото търсене не е безопасността. Той търси истината, а не безопасността. Ако е искрен в своето търсене на истината, трябва да отхвърли всяка идея за защитеност и безопасност. Фалшът предлага защита - при това веднага, затова търсещият безопасност веднага попада под влиянието на лъжата. Търсещият удобство никога не достига висотата на истината, защото пътешествието е дълго. Той си създава причудливи идеи и започва да вярва в това, че е достигнал, докато в действителност си остава на същото място.

Опасен е всеки вид привързаност и най-много привързаността към гуру, защото това е духовна зависимост. Самата фраза "духовна зависимост" съдържа в себе си противоречие. Духовната свобода е преизпълнена със смисъл, но духовното робство?... Но в този свят всеки вид робство е по-малко заробващ от духовното робство. Това има своите причини. Четвъртото тяло, откъдето се издига духът на свободата, все още остава неразвито. По-голямата част от човечеството се е развила само до третото тяло.

Често се случва така, че върховният съдия или вицепрезидент са подчинени на някой пълен идиот. Гледайки това, другите следват същия ред, мислейки си, че щом такъв известен човек е под шапка... какво тогава да говорим за нас? Те не знаят, че независимо от пълното развитие на третото тяло, независимо от високоразвития интелект, и съдията, и вицепрезидентът остават невежи за възможностите на четвъртото ниво. По отношение на четвъртото тяло той е толкова неук, както и те. А третото тяло на такива хора, в което се развива способността за логично мислене, е напълно изтощено от постоянни дебати и размишления, и затова си почива.

Когато интелектът се умори и отслабне, той се въвлича в не много интелигентни, не умствени неща. Всичко, което се отпуска след екстремално напрежение, се превръща в своята противоположност. Това е опасно, затова вие непременно ще откриете в ашрамите множество високопоставени юристи. Те са изтощени и уморени от собствения си интелект, затова и се стремят да се избавят от него. В такива условия те започват да постъпват ирационално. Затварят очи и започват да вярват в нещо. Смятат, че цялото им обучение, доводи и доказателства доникъде не са ги довели, затова отпускат интелекта. За да разкъсат всякаква връзка с миналото, те моментално се вкопчват в нещо абсолютно противоположно. Тогава цялата тълпа, отдаваща уважение на интелекта на такъв високопоставен човек, започва да му подражава. Такива хора могат да бъдат много умни и интелигентни, но по отношение на четвъртото тяло те са просто нищо. Затова най-малкото развитие на четвъртото тяло на индивида ще бъде достатъчно да постави най-великия от интелектите на колене, защото в него има нещо, което абсолютно отсъства в интелектуалеца.

Такъв вид зависимост възниква, ако четвъртото тяло е неразвито. Тогава умът се стреми да се вкопчи в някого, чието четвърто тяло е развито, но това не ще ви помогне да развиете своето четвърто тяло. Само чрез разбиране такъв човек може да развие четвъртото тяло в себе си. Но за да избегнете проблема с разбирането, вие просто се хващате за неговата личност. И казвате: "Ни-

ма е нужно да се разбира? Ние ще се държим за твоите нозе, така че когато ти пресичаш реката на ада, ние също ще можем да я пресечем. Ще се вкопчим в твоята лодка, за да попаднем в рая".

За развитието на осъзнатостта е нужно страдание. За да настъпи разбиране е нужна трансформация. Разбирането е усилие, садхана. Разбирането се нуждае от стремеж, разбирането е революция. В разбирането настъпва трансформация, всичко се променя. Старото трябва да бъде сменено с ново. Къде е трудността? По-добре да се държиш за някой, който знае. Но факт е, че не може да се достигне истината, ако бъдеш просто последовател. Човек трябва да върви сам. Това е път на абсолютна самота. Затова всяка зависимост е препятствие.

Учете се, разбирайте и приветствайте проблясъците, откъдето и да идват. Но никога не спирайте. Не превръщайте мястото за отдих в постоянно жилище. Не се хващайте за протегната ръка, приемете я като указател за посоката. Но може да срещнете мнозина, които ви казват: "Не ходи нататък. Остани тук - това е другият бряг". Както казах по-рано, има много страхливи хора, стремящи се да бъдат зависими, има и такива, които искат да ги поробят, за да не изпитват страх сами. Когато човек види хиляди хора, които го следват, той непременно се чувства мъдър - защо ли цялата тази тълпа продължава да го следва? Той си казва: "Аз определено зная нещо, иначе защо ще вярват в мен?"

Ще се удивите, когато узнаете, че нерядко феноменът гуру е породен от комплекс за малоценност, стремяща се да събере тълпа наоколо си. Гуру се занимава с това да увеличава последователите си - хиляда, десет хиляди, двадесет хиляди. Колкото по-голям е броят им, толкова повече той добива увереност в своето

знание - иначе защо всички тези хора ще го следват? Такива доводи му помагат да поддържа бойния си дух. Ако се загубят последователите, той губи всичко. Тогава чувства, че всичко е изгубено, че той нищо не знае.

Умът продължава да играе своите игри и е по-добре да ги осъзнавате. В такава игра може да се играе от две страни. Ученикът зависи от гуру, но този, който днес е зависим от някого, утре може да подчини другиго, защото това е верижна реакция. Днешният ученик утре става гуру. Колко ученици му остават? Ако днес той се държи за някого, утре ще открие, че някой на свой ред се държи за него. Робството прилича на телевизионен сериал - сериите се влачат една след друга и вътрешната причина за тази зависимост е неразвитото четвърто тяло. Ако положите усилия за развиването на това тяло, тогава можете да бъдете независими. Тогава няма място за робство.

Но това съвсем не означава, че ще станете безчовечни, че ще разкъсате всички връзки с хората. По-скоро ще се случи обратното - там, където има зависимост, няма взаимоотношения. Между мъжа и жената съществува зависимост. Нима не използваме израза "свещени брачни връзки"? Изпращаме покани с думите: "Моят син или дъщеря се свързва във връзката на любовта..." Където има зависимост, няма взаимоотношения. А и откъде да се вземат? Може би в далечно бъдеще бащата ще изпраща сватбени покани с думите: "Моята дъщеря става свободна в любовта с еди кого си." Изглежда напълно разумно, че нечия любов прави човека свободен в живота. Тук няма робство. Девойката става свободна в любовта. Любовта трябва да поражда свобода. Ако дори любовта поробва, тогава какво е способно да те освободи?

Където присъства зависимост, там винаги има място за нещастие, за ад. Външно всичко е благополучно, но отвътре е изгнило. Било то зависимостта гуру-ученик, баща-син, мъж-жена или дори двама приятели - където има робство, там не може да има взаимоотношения. Ако има взаимоотношения, зависимостта е невъзможна. Макар външно да изглежда напълно естествено, че взаимоотношенията присъстват там, където има връзка, но по същността си взаимоотношенията са възможни само с този човек, с когото нищо не ни свързва. По тази причина става така, че на непознат разказваме това, което не споделяме дори със собствения си син.

Удивих се, когато разбрах, че жената е по-открита с този, когото е срещнала само преди час, и му е разказала това, за което дори не мечтае да сподели с мъжа си. Факт е, че там, където няма зависимост, взаимоотношенията са по-леки. Затова сме така добри с непознатите и не толкова добри с познатите. С непознатите нищо не ни свързва, следователно, взаимоотношенията са възможни. Там, където има зависимост, взаимоотношенията са невъзможни. Тогава дори когато казвате на някого добро утро, това изглежда като задължение.

Но между ученика и гуру може да има прекрасни взаимоотношения, те могат да бъдат много красиви. Но в зависимостта, в робството няма никаква красота. Взаимоотношенията подразбират това, което освобождава.

Сред дзен-майсторите съществувал прекрасен обичай. Когато ученикът завършвал обучението си, учителят му нареждал да отиде при неговия съперник и да продължи обучението си там. Той казвал: "Ти си получил знание от едната страна, сега го получи от другата". Тогава медитиращият дълги години странствал от манастир на манастир и учил при съперниците на своя

учител. Неговият учител казвал: "Напълно възможно е моят съперник да казва истината. Отиди и чуй всичко, което има да каже. Тогава сам ще решиш. Напълно възможно е, изслушвайки нас двамата, да разбереш по-лесно. Може би истината ще се окаже това, което остава след като се откажеш от казаното от нас двамата. Затова иди и търси". Но това се случва само след като духовността достигне пределното си развитие. Тогава нищо не може да те зароби.

Струва ми се, че когато в тази страна се създадат условия и учителите изпращат своите ученици по света, без да ги обвързват, това ще даде великолепни резултати. Кой знае какво ще излезе от това! Човек, който ви праща да слушате другите, не може да бъде лош, неправилен, дори ако се изясни, че всичко, на което ви е учил, е погрешно. Когато такъв човек ви каже: "Иди и търси навсякъде, аз може би съм сбъркал", дори ако цялото му знание се окаже лъжливо, вие ще му бъдете благодарни. Той не може да сгреши, защото именно той ви е изпратил да търсите.

В наши дни се стараят да обвържат медитиращия към себе си и да го задържат да не си тръгне. Един гуру забранява на учениците си да слушат друг гуру. В писанията се казва: "Никога не ходи в храма на друга вяра. По-добре да бъдеш разкъсан от побеснял слон, отколкото да потърсиш убежище в чужд храм". Присъства постоянен страх, че ученикът може да чуе нещо. Затова дори ако учението на гуру, който ви поставя в зависимост, е правилно, самият човек е погрешен, и вие никога няма да му бъдете благодарни. Той може само да ви превърне в роби. Той ще сломи вашия дух и ще убие душата ви. Когато разбирате това, не възниква въпрос за зависимост.

Вие казахте, че ако шактипат е истинна и чиста, не възниква зависимост. Така ли е?

Съвършено вярно. Няма никаква зависимост.

Всичко е възможно. Духовната експлоатация в името на шактипат е напълно възможна. Работата е там, че където има изискване, декларация, обявление, там винаги е налице експлоатация. Ако човек заявява, че дава, значи непременно ще иска нещо в замяна, защото получаването и даването винаги вървят ръка за ръка. Тогава той непременно ще вземе нещо, в някаква форма, било то благосъстояние, поклонение или вяра. Там, където настояват на даването, навярно има получаване. Който заявява за това, че дава, непременно още повече ще вземе в замяна, иначе защо ще крещи за това на всеослушание?

Рибарят поставя червей на кукичката, защото рибата не се храни с кукички. Може би някога рибата ще се научи да гълта направо кукичката, но именно примамката привлича рибата, тя гълта кукичката с намерението да изяде червея. Едва след гълтането тя разбира, че главното е била кукичката, а червеят е бил само примамка. Но в този момент тя вече е хваната.

Затова, когато по пътя си срещнете човек, който твърди, че прави шактипат, обещава ви мъдрост и че Ще ви доведе до самадхи, пазете се. Пазете се, защото принадлежащият към задпределната реалност човек никога не рекламира себе си. Ако кажете на такъв човек: "Благодарение на теб преживях благодат", той ще отвърне: "Как е възможно това? Аз даже не знаех. Може би грешите. Това се е случило по Божията милост". Вашите благодарности няма да бъдат признати от такъв човек. Той дори не признава, че служи като посредник за шактипат. Той ще настоява, че благодатта е слязла, защото вие сте я заслужили - Божественото състрадание е слязло във вас. Кой е той? Колко струва? Това не е негово дело - така ще ви отговори той.

Исус преминавал през някакво селище. Донесли един болен при него. Исус докоснал човека и той се излекувал от всички болести. Мъжът казал на Исус: "Как мога да ти се отблагодаря? Ти излекува всички мои рани".

Исус отвърнал: Не говори така. Въздай благодарност на Когото трябва. Кой съм аз и какво съм направил?"

Човекът възразил: "Но освен теб не виждам никого".

Тогава Исус казал: "Няма те нито теб, нито мен. Ти не си способен да видиш Този, Който е - всичко се случва чрез него. Той те изцели".

Как такъв човек може да експлоатира? За използването на кукичката е нужна примамка. Той не иска да владее нито примамка, нито кукичка. Затова ако някой ви обещава планини от злато, бъдете бдителни. Обещавайки ви това, той само прикрива кукичката с червея. Разпалва у вас очаквания, надежди и желания. Когато вие, обхванати от желания, казвате: "О, любими Учителю, дай ми...!", той започва да иска. Много скоро ще разберете, че червеят е бил само отгоре, а отвътре има стоманена кукичка.

Затова бъдете бдителни, когато ви обещават чудеса. Това е крайно опасна територия. Избягвайте пътища, на които някой чака да стане ваш гуру. Тук съществува страхът от обърканост. Как търсещият да се защити от това? Той трябва да стои по-далеч от тези, които правят гръмогласни твърдения и по този начин ще се спаси от примките на дявола. Не търсете тези, които ви обещават неимоверни резултати. Иначе искащият може да се окаже в затруднено положение, защото обещаващите също търсят. Те търсят тези, които могат да попаднат в капана им. Такива хора можеш да срещнеш навсякъде. Не искайте никакви духовни достижения, не приемайте никакви духовни твърдения.

Нужно ви е съвсем друго. Трябва да се подготвите отвътре. Когато бъдете готови, преживяването непременно ще дойде. Тогава то може да се случи чрез който и да е посредник. Посредникът е вторичен, той е като кукичката. Щом придобиете палто, незабавно ще се намери закачалка, на която да го окачите. Тогава и самата закачалка не е толкова важна. Ако няма закачалка, можете да го окачите на вратата. Ако няма врата - ще свърши работа и клонът на някое дърво. Но ние нямаме палто, а закачалката крещи: "Ела тук! Аз съм закачалка!" Само трябва да отидете и сте се хванали на кукичката. Вие нямате палто, тогава какъв е смисълът да търсите закачалка? Съществува реална опасност самите вие да увиснете на тази закачалка. Трябва да търсите собствената си ценност, собствените си способности. Трябва Да се подготвите, за да можете да приемете благодатта, когато тя дойде.

Въобще не трябва да се безпокоите за гуру. Това не е ваш проблем. Именно затова думите на Кришна, насочени към Арджуна, са истинни. Той казва: "Върши си работата и предостави резултатите на Божественото". Не трябва да се вълнувате от резултатите от своите дела, тъй като това е препятствие. Тогава ще възникнат всевъзможни трудности - безпокойство по повод количеството и качеството на резултатите. Самото вълнение по повод на резултатите ще унищожи цялото действие. Затова главното нещо трябва да бъде действието.

Трябва да ни вълнува нашата собствена ценност и възприемчивост. В момента, в който усилието стане пълно - както когато пъпката достига момента на раз-цъфването - в този момент се достига всичко. В момента, в който пъпката е готова да се разтвори и да се превърне в цвят, слънцето е винаги готово. Но ние нямаме пъпка, готова да се разтвори. Тогава дори слънцето да сияе на небето, то е безполезно за нас. Затова не търсете слънцето, заемете се с развиването на вътрешната пъпка. Слънцето винаги е тук, то винаги е достижимо.

В този свят нито един съд нито за миг не остава незапълнен. Всеки обем се запълва моментално. В действителност, да бъдете възприемчиви и да бъдете изпълнени не са две събития - това са двете страни на едно преживяване. Ако изкараме въздуха от тази стая, моментално свеж въздух от улицата ще запълни образувания вакуум. Това не са две отделни събития. Такъв е законът и на вътрешния свят. Ние още не сме готови, когато завършекът на нашите усилия започва да слиза в нас. Трудността е в това, че изискванията започват дълго преди нашата готовност. И тогава винаги се появяват лъжливи предложения за лъжливи изисквания.

Някои хора просто ме поразяват. Идва един човек и заявява: "Умът ми е много неспокоен. Искам покой". След половинчасов разговор се изяснява, че причината за безпокойството му е неговият безработен син. Ако синът получи работа, неговият ум ще се успокои. Човекът е дошъл с искане за покой, но реалното му желание е съвсем друго. То няма никакво отношение към покоя на ума. Той просто иска синът му да си намери работа. Следователно, не е дошъл на верния адрес.

Религиозният бизнесмен ще каже: "Ти искаш работа? Ела тук. Ще ти дам работа и ще ти дам покой на ума. Всички, които идват при мен, получават работа. Идващите тук подобряват своето благосъстояние, делата им тръгват на добре."

Около такъв "магазинер" винаги ще срещнете хора, които ще ви кажат: Моят син получи работа". Друг ще потвърди: "Жена ми се спаси от смърт". Трети ще ви каже, че е спечелил съдебно дело и т.н. Тези хора не лъжат. Освен това те не са агенти на този бизнес. Нищо подобно. От хиляда души десет задължително получават работа по нормалното стечение на обстоятелствата. Тези десет ще останат, а останалите деветстотин и деветдесет ще си отидат.

След това десетте постепенно ще започнат да разпространяват слуха за "чудото" и тълпата ще нарасне. Затова и във всеки такъв "магазин" винаги има продавачи и рекламни агенти. Тези, които казват, че синът им е получил работа, не лъжат. Не са подкупени и от стопанина на магазина. Този човек също е търсел и така се е случило, че неговият син е бил приет на работа. Тези, чиито синове не са получили работа, отдавна са тръгнали да търсят друг гуру, който може да изпълни желанията им. Тези, чиито желания са се изпълнили, зачестяват в магазина, всеки ден идват на празници. Тълпата се увеличава ден след ден и около така наречения гуру се оформя тълпа. Тогава техните слова се превръщат в неопровержимо алиби за гуру. Ако желанията на толкова много хора са били изпълнени, защо и за вас да не е така? Това е примамка - кукичка, на която човек попада, но отвътре.

Никога не молете, иначе непременно ще се закачите. Подгответе се, а останалото оставете на провидението. Нека благодатта дойде в най-подходящия за нея момент. Ако не идва, значи още не сме готови да я получим.

Работата е там, че вие отново и отново ще изпитвате потребност от шактипат дотогава, докато преживяването още не е настъпило. Вашата потребност да взимате от другите съществува само тогава, когато първият опит е бил напразен. Ако първото преживяване на шактипат е било успешно, проблемът свършва тук. Това напомня ходене от лекар на лекар, тъй като болестта не е излекувана. В този случай е много естествено да сменяш лекаря. Но излекуваният пациент вече не мисли за лекари.

Най-малкото преживяване на проблясък по време на шактипат премахва подобен въпрос. Освен това, щом веднъж проблясъкът е достигнат с нечия помощ, става без значение от кого ще получиш втория. Това е същата енергия, излизаща от същия източник, различен е само посредникът - но това не е причина за различие на самото преживяване. Дали светлината идва от слънцето, от електрическата крушка или от свещта - светлината си остава светлина.

Ако преживяването е настъпило, няма никаква разлика и никаква вреда. Но ние тръгваме на път не в търсене на преживяването. Ако то дойде по време на пътуването - приемете го и продължете нататък, но не го търсете. Щом започне търсене на преживяването, възникват трудности, защото мигновено по пътя ви се появяват ловци, а не този, който може действително да ви даде. Той ще се появи само в този случай, ако вие не търсите, а се подготвяте. Затова да искаш и да молиш е неверен подход към проблема.Позволете на преживяването да се случи в своето време, позволете на светлината да се появи от различни страни. Всички пътища доказват истинността на първоначалния източник. Той е един и същи, само се проявява от различни страни.

Преди няколко дни някой разказваше, че отишъл при един садху, религиозен човек, и му казал, че истината трябва да бъде еди-чия си. Садху възразил, че това е невъзможно - истината винаги се предава от един на друг, един монах я съобщава на друг и т.н.

Тогава обясних на този човек, че преживяването на Кришна е било негово собствено. Когато садху е казал, че "еди кой си получава истината от еди кого си", той само е искал да каже, че откриващата се истина не принадлежи само на определен човек - преди него тя е била открита на някой друг. Тогава той споделил своето преживяване с друг и с него се случило същото. Важно е да се отбележи, че преживяването се случва не чрез простия преразказ. Разказът за преживяването е след като самото преживяване се е случило. Затова Кришна казва на Арджуна: "Мъдростта, която ти предавам, е същата, която дойде и при мен. Но моите думи не могат да я създадат в теб. Когато това се случи с теб, ще можеш да разкажеш за него на други".

Не молете истина от други, защото е невъзможно да я достигнеш чрез другиго. Подгответе се за нея и тя ще започне да идва при вас от всички страни. Веднъж след като преживяването дойде, вие ще кажете: "Колко сляп съм бил, че не съм видял това, което се излъчва върху мен от всички страни .

Слепецът може да седи под електрическата крушка или да излезе под ярките слънчеви лъчи, но така и не ще види светлината. Веднъж щом зрението му се възстанови, той ще бъде потресен, виждайки, че винаги е бил обкръжен от светлина. В деня, в който преживяването се случи, вие ще видите, че истината е около вас. Дотогава изразявайте благодарност на всеки, чрез когото проблясъкът на истината става достъпен за вас. Получавайте тези проблясъци навсякъде, само не молете като просяци - истината е недостъпна за просяците. Не молете истината, иначе някой измамник ще ви завърти около пръста си. Тогава започва духовната експлоатация.

Вървете по вашия духовен път, постоянно се подготвяйте и където и да намерите, приемайте, предлагайте благодарността си и продължавайте нататък. Тогава, в момента на пълното достижение, вие не ще можете да кажете, че сте получили истината от този и този. В такъв момент вие ще кажете: "С какво чудо ме дари съществуването. При когото и да ходих, получавах това от него". Тогава крайната благодарност ще бъде насочена към съществуването, а не към частно лице.